№ 6188
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.а
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100511087 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11087/2023 г е образувано по въззивна жалба на „М.Д.С.“ ЕООД ЕИК *******
гр.София срещу решение №5261 от 04.04.2023 г постановено по гр.д.№31218/21 г на СРС ,
159 състав , с което на основание чл.108 ЗС е признато за установено по иск на „Л.О.е“
ООД ЕИК ******* от гр.София срещу въззивника , че ищецът е собственик на основание
покупко-продажба обективирана с нотар.акт №108 от 27.01.2021 г нотар.дело №93 от
27.01.2021 г на нотариус №039 И.Д. на имоти с идентификатори №68134.301.70.1.3 и
№68134.301.70.1.2 представляващи съответно магазин /голям дюкян/ на първи надпартерен
етаж с площ от 18,06 кв.м. и жилище на първи надпартерен етаж с площ от 28,09 кв.м.; в
сграда в гр.София ул.******* ******* с идентификатор №68134.301.70 и съответните
идеални части от общите части на сградата и от дворното място и при съседи подробно
описани в диспозитива на решението на СРС ; и въззивникът е осъден да предаде
владението на посочените имоти . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Не е доказана
идентичност между имота претендиран от ищеца и този , който се владее от въззивника ,
защото последният владее магазин на две нива свързани помежду си . Въззивникът е
придобил имотите , защото ги владее явно и несмущавано считано от 03.01.2010 г когато ги
е закупил неформално от Б.Д. . Незаконосъобразно СРС не е разгледал възражението за
необходими разноски и подобрения извършени през 2018 г , за които въззивникът има
1
право на задържане като добросъвестен владелец .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Ищецът е
доказал , че е собственик на имота с представения нотариален акт , а ответникът не е доказал
основание да държи имота . Идентичността между имотите по нотариален акт и държаните
от ответника имоти се установява с показанията на разпитаните свидетели и представен от
ответника инвестиционен проект . Ответникът не е доказал да е придобил имота по давност ,
тъй като е регистриран през 2012 г . В представен от ответника инвестиционен обект
същият е посочен като наемател , а не като собственик . По претенцията за необходими и
полезни разноски ищецът не е надлежен ответник , защото разноските са извършени през
2018 г , а ищецът е придобил имота през 2021 г .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 25.04.2023 г ,
поради което въззивна жалба от 09.05.2023 г е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
За да уважи иска СРС е приел следното . С нотар.акт №108 от 27.01.2021 г нотар.дело №93
от 27.01.2021 г на нотариус №039 И.Д. ищецът е закупил процесните имоти . Според
телепоща от 04.03.2021 г ответникът оспорва собствеността на ищеца върху процесните
имоти и твърди , че е наемател на магазин на две нива на ул.******* ******* . Според
представени инвестиционни проекти за „Фирмен надпис на магазин за осветителни тела“
ответникът е наемател на магазин на две нива в гр.София ул.******* ******* .
Според СРС по делото не се спори и се установява от показанията на разпитаните
свидетели , че ответникът владее процесните имоти . Същите се намират в стара къща на два
етажа , което е видно и от инвестиционните проекти . Ответникът не е придобил имота по
давност , защото е недобросъвестен владелец , като е регистриран на 29.05.2012 г , а
процесният иск е предявен на 02.06.2021 г т.е. не е изтекъл 10-годишен давностен срок .
Според СРС – в отделно определение от 13.01.2023 г - възражението за необходими
разноски и подобрения /за което ответникът твърди право на задържане/ не трябва да се
приема за съвместно разглеждане по делото . Разноските са извършено на покрива и
фасадата на сградата , а не в процесните имоти .
Решението на СРС е правилно , при следните уточнения и мотиви по доводите във
въззивната жалба . Законосъобразно първоинстанционният съд е приел , че ищецът е
собственик на процесните имоти съгласно посочения по-горе нотариален акт . Въпрос за
„идентичност“ на процесните имоти с този , които се владее от ответника може да се
постави само по отношение на осъдителната част от диспозитива на иска по чл.108 ЗС /дали
ответникът да бъде осъден да предаде владението на имотите / , а не и по отношение на
установителната част /дали ищецът е собственик на имотите / . В случая възраженията на
въззивника са противоречиви – от една страна твърди , че не владее имотите на ищеца , а
от друга , че не само че ги владее , но ги е придобил по давност с трайно владение считано
2
от 2010 г . Като следствие от това противоречиво процесуално поведение , с показанията на
разпитаните свидетели /включително с тези на свидетеля на ответника Е.А./ е безспорно
установено , че липсват различни и „неидентични“ имоти в гр.София ул.******* ******* , а
на място има само една малка къща , в която са обособени според ККР двата процесни
имота и таван . Дали на място имотите представляват общо помещение е без значение .
Също и по отношение на възражението за придобивна давност ответникът е представил
доказателство , което опровергава твърденията му . В представения от ответника
инвестиционен проект от 2017 г същият е посочен не като собственик , а като наемател .
Според настоящия съд показанията на свидетеля Е.А. /които е в роднинска връзка по
сватовство с управителя на ответника/ са пристрастни и недостоверни и не трябва да се
кредитират в частта им , според която е осъществявано владение върху имотите от 2009 г .
Показанията на Абрашев противоречат на данните , че ответникът е регистриран през 2012 г
, както и че към 2017 г ответникът - поред инвестиционния проект - е бил само наемател.
По делото липсват доказателства ответникът да е заплатил процесните имоти и да му е било
предадено владението върху тях от бивш собственик . От друга страна , трябва да се
кредитират показанията на св.Н.У. , че първоначално ответникът не е възразявал срещу
собствеността на ищеца , а поведението му впоследствие се е променило. Трябва да се
приеме , че ответникът е бил само наемател на имотите т.е. въобще не владял същите ,
а поведението му по делото е провокирано от нежелание да напусне имотите и евентуално
да ги присвои.
По отношение на възражението на ответника за извършени необходими разноски и
подобрения /за което ответникът твърди право на задържане/ мотивите на СРС не могат да
бъдат споделени . Дори разноските да са били извършени за покрива и фасадата на сградата ,
от това принципно не следва , че възражението не трябва да се разгледа .
От друга страна изводът на първоинстанционния съд , че възражението не трябва да се
разглежда , като краен резултат е правилен . В случая ответникът е бил само държател или
най-много недобросъвестен владелец на имота за много кратък период , а претенцията за
подобрения е предявена под формата на възражение. Както е посочено в решение №376 от
12.03.2013 г по гр.д. № 260/2012 г, ГК, І ГО на ВКС недобросъвестният владелец / а на още
по-голямо основание и държателят на имота/ нямат право на задържане за вземания за
извършени от тях необходими разноски или подобрения срещу предявен ревандикационен
иск . Вземанията му за разноски не могат да се упражнят чрез възражение , а само чрез иск .
Ако са предявени с това процесуално средство , за съда не възниква задължение да се
произнесе по основателността на искането.
Отделно , дори да подлежеше на разглеждане в настоящото производство , възражението на
ответника за извършени необходими разноски и подобрения е неоснователно . Според
твърденията на ответника разноските са извършени през 2018 г , а ищецът е придобил
имотите през 2021 г . Материално-правно легитимиран по претенцията за разноските - като
облигационна такава - е собственикът на имотите към момента на извършването им -
решение №260 от 03.11.2014 г по гр.д. № 2943/2014 г, ГК , І ГО на ВКС. Т.е. в случая
3
легитимирани ответници са предишните собственици на имотите, а не ищецът . Според
указанията в Тълкувателно решение №48 от 03.04.1961 г на ОСГК на ВС право на
задържане има добросъвестният владелец срещу недобросъвестния купувач /приобретател/
на имота . Добросъвестността на купувача се предполага и е в тежест на упражняващия
правото на задържане да докаже, че приобретателят е бил недобросъвестен при придобиване
на имота. Няма законно основание да се признае право на задържане дори на
добросъвестния владелец срещу добросъвестния купувач на имота, т.е. този , който не е
знаел, че подобренията в същия са извършени не от собственика , а от владелеца на имота .
В случая ищецът е добросъвестен купувач и дори ответникът да беше добросъвестен
владелец , то ищецът пак нямаше да е материално-легитимиран по претенциите за
необходими и полезни разноски .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено. С оглед изхода на
делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна за 1800 лева адвокатско
възнаграждение . До този размер е намаленото адвокатското възнаграждение на
въззиваемата страна от 2500 лева поради прекомерност .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5261 от 04.04.2023 г постановено по гр.д.№31218/21 г на СРС
, 159 състав .
ОСЪЖДА „М.Д.С.“ ЕООД ЕИК ******* гр.София да заплати на „Л.О.е“ ООД ЕИК
******* от гр.София сумата от 1800 лева разноски пред СГС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4