РЕШЕНИЕ
№ 1320
гр. Бургас, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501334 по описа за 2022 година
Производство е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната жалба
на С. П. Ж. и Е. Д. Ж., двамата от ***, подадена чрез процесуалния им представител
адв.Жени Събчева от АК Бургас, против решение № 903 от 11.05.2022 г. по гр.д.2019/2021 г.
по описа на РС Бургас, В ЧАСТТА му, с която двамата въззивници са осъдени да
възстановят канализацията, съществувала в имота им така, както е била преди заустването й
през 2018 г., като осигурят достъп на канализацията, свързваща сграда 67800.504.5.1 по
КККР на гр.Созопол, в която са разположени самостоятелни обект в сграда, собственост на
ищците Р. В. С., К. А. Р. и К. Н. Р., с ревизионната шахта, съществуваща и попадаща в
поземлен имот с идентификатор 67800.504.230 (УПИ XI-545, кв.42 по плана на гр.Созопол),
където преминава трасето на съществуващия канал и намираща се на 1 м. от границата с
поземлен имот с идентификатор 67800.504.2, собственост на ответниците, означена със
зелен надпис PШ на скица - копие, представляваща л.47 от делото, в срок от 3 месеца,
считано от датата на влизане в сила на решението по делото; както и В ЧАСТТА, с която
съдът е осъдил въззивниците да заплатят на ищците сумата от 2450 лв, представляваща
разноски по делото.
Твърди се, че решението на БРС в обжалваната част е неправилно, като съдът не
е обсъдил всички събрани доказателства по делото. По-конкретно се твърди, че по делото
безспорно е доказано, че за УПИ X-542 в кв.42 по плана на гр.Созопол е издадено
разрешение за строеж въз основа на одобрени проекти, на основание на което собствениците
на имота са започнали строителство. Твърди се, че в инвестиционния проект, съгласуван с
всички инстанции и одобрен, изрично е указано, че „Отпадъчните битово-фекални води ще
бъдат заустени към уличния колектор чрез преминаващо през парцела канализационно
отклонение - кам тр.Ф200. Последното поема водите и от съседния северно разположен
1
парцел,” който според скицата на вещото лице е УПИ II-543, в кв. 42 по плана на
гр.Созопол, който няма нищо общо с имота на ищците. Твърди се също, че в чертеж
„ситуации ВиК е предвидено за обект жилищна сграда в УПИ VIII-546 в кв.42 по плана на
гр.Созопол, не е нанесен, че каналът преминава през имота на Ж.“. В обяснителната записка
към него е посочено, че каналната връзка преминава, през северния край на имота, като за
целта е необходимо да се изпълни нова от сглобяеми елементи, която до този момент не е
изпълнена. Твърди се, че съдът не е обсъдил, че имотът на ищците, не разположен в
съседния северен парцел, за да искат да бъдат включени в това канализационно отклонение
на ответниците, тъй като това не е отразено в новия проект.
На второ място се твърди, че в Община Созопол и във ВиК Бургас липсват
всякакви документи - строителни книжа или други документи, за изграждане на
съществуващия битов канал в който ищците твърдят, че трябва да бъдат включени.
Твърди се още, че не е спазена и разпоредбата на чл.193, ал.1 и ал.9 от ЗУТ
(наличието на сключен писмен договор между собствениците на поземлените имоти), за да
бъде учредено право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжение на
техническата инфраструктура през чужди имоти, което обстоятелство обаче не е обсъдено
от съда.
Сочи се, че е налице влязла в сила заповед, с която Община Созопол е приела, че
при липса на писмено съгласие е необходимо да се предприеме действие по премахване и
преместване на канализацията извън границите на имота на въззивниците Ж. при спазване
на разпоредбите на ЗУТ, за което те многократно са сигнализирали Община Созопол.
Излагат се твърдения, че въпреки, че в технически инвестиционен проект част
ВиК е отбелязано, че собственици на поземлени имоти с идентификатор ПИ 67800.504.5 и
67800.504.6 трябва да изградят в имота си нова ревизионна шахта, ищците не са го сторили,
и това е довело до проблемите им с канализацията. Сочи се, че съгласно заключението на
в.л.инж.Руска Илиева, местоположението на новоизградената РШ от ищците е извън
очертанията ПИ с идентификатор 67800.504.5 (УПИ VIII-546, кв.42 по плана на гр.Созопол)
и попада в ПИ с идентификатор 67800.504.230 (УПИ XI-545, кв. 42 по плана на гр, Созопол),
собственост на Н. Г. К., което не отговаря на посоченото в Ситуация ВиК за жилищна
сграда в урегулиран поземлен имот VII 546 в кв. 42 по плана на гр.Созопол - отпадъчните
води да бъдат заустени в нова шахта, разположена в същия поземлен имот.
Твърди се, че по делото е доказано, че преминаващият през имота на ответниците
съществуващ канал е изместен извън основите на изградената пристройка и подменен с
тръби PVC ф 160; предвидената по проект ревизионна шахта РШ1 също е изместена извън
сградата, но това е на основание техния инвестиционен проект част ВиК.
По излоените съображения се твърди, че е неправилно становището на
първоинстанционния съд, че от строителната документация и заключението на вещото лице
се установява, че административните органи изцяло са съобразили становищата си по
даване на разрешения за строителството със съществуващата в квартала канализация.
Твърди се, че според двете вещи лица има и други технически възможности, освен
съществуващия, ищците да се свържат с канализацията на ***.
Твърди се, че израждането на големи сгради в съседство с имота на ответниците,
е довело до преливане на канализационната шахта, което е довело до силни миризми и
замърсяване в имота им. В тази връзка се твърди се, че съдът не е обсъдил представеното
като доказателство писмо изх.№ ОС 2250 №№ 938 от 14.11.2018 г. от ДНСК гр. Бургас.
По изложените съображения се твърди, че по делото не е доказано ответниците
да ограничават възможността на ищците да упражняват правото си на собственост в пълен
обем. Сочи се, че строителството в имота на ответниците не е незаконно и е реализирано
само от първите двама от тях, а третата ответница от много години не живее в Созопол и по
2
никакъв начин не е пречила на ищците да ползват имота си за да бъде предявен този иск към
нея.
Излагат се съображения относно характера на иска по чл.109 ЗС и се твърди, че в
случая той е неоснователен и недоказан. Освен това се сочи, че не могат ответниците да
бъдат задължавани в срок от 3 месеца, считано от датата на влизане в сила на решението по
делото, да възстановят канализацията, съществувала в имота им така, както е била преди
заустването й през 2018 г., като осигурят достъп на канализацията, свързваща сграда
67800.504.5.1 по КККР на град Созопол, тъй като още се извършват строителни дейности в
имота им.
Претендира се съдът да отмени решението на БРС в обжалваната част като
неправилно и да присъдите на въззивниците направените съдебно деловодни разноски в
двете инстанции в пълен размер.
Не са ангажирани нови доказателства.
Въззиваемите Р. В. С., К. А. Р. и К. Н. Р. (ищци в първоинстанционното
производство), оспорват като неоснователна въззивната жалба с писмен отговор в срока по
чл.263 ГПК, както и в съдебно заседание – чрез процесуалния си представил адв.Калев.
Оспорват се твърденията във въззивната жалба, че съгласно техния
инвестиционен проект не се предвижда отвеждането на отпадъчните води от сградата на
ищците; че следва да се прекъсне канализацията преминаваща през имота им, след като в
чертеж „ситуация ВиК за обект жилищна сграда в У ПИ VIII - 546 в кв. 42 по плана на
гр.Созопол не е нанесен каналът преминаващ през имота на ответниците; както и че е
възможно изграждането на канализация от сглобяеми елементи. Твърди се, че от
доказателствата по делото, както и от разрешението за строеж на ответниците е вид но, че
съществуващата канализация, преминаваща през имота на ответниците следва да се запази,
съотв.че ответниците неправомерно са прекъснали канализацията преминаваща през имота
им и отвеждаща отпадните води от имотите на ищците.
Оспорват се твърденията на въззивниците, че не е спазена процедурата по чл.193,
ал.1 и ал.9 от ЗУТ, тъй като канализацията е изградена през 60-те години на минатия век и
като такава се явява търпимо състояние на преминаване на канализацията през имота на
ответниците.
Оспорват се твърденията във въззивната жалба, че ответниците многократно са
сезирали Община Созопол за това, че преминаващата през имота им канализация пречи за
техните инвестиционни намерения, както и, че са уведомявали ищците за инвестиционните
си намерения.
Твърди се, че ищците са извършили всичко изискуемо от закона и съгласно
предписанията на издадените им строителни книжа по изграждането на ревизионна шахта
съгласно техния проект, като проблемите с канализацията са настъпили, не поради
поведението на ищците, а поради действията на ответниците изразяващи се в прекъсване на
канализацията преминаваща през имота им.
Сочи се, че посочените от двете вещи лица други технически възможности за
отвеждане на отпадните води от сградата, в която са имотите на ищците, са по-скоро
теоретични и практически неприложими, както и икономически нецелесъобразни варианти.
Твърди се, че вещото лице не е изразило становище, че канализацията е стара и не може да
поеме отпадните води от имотите на ищците.
Допълнително се сочи, че са неоснователни доводите на въззивниците, че
прекъсват канализацията на ищците законно на основание техните строителни разрешения и
книжа, а същевременно шахтата на ищците е незаконна.
Оспорва се твърдението във въззивната жалба, че сградата на ответниците не е
3
завършена. Твърди се че тя дори се ползва, включително и за къща за гости.
Оспорват се оплакванията във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не
е обсъдил представените писмени доказателства, като се твърди, че това е сторено и са
обсъдени всички събрани по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната
съвкупност и взаимовръзки едно с друго.
Оспорват се твърденията във въззивната жалба за допуснати процесуални
нарушения.
Изложени са подробни съображения.
Претендира се потвърждаване на решението на БРС в обжалваната част и
присъждане на разноски за въззивното производство на въззиваемите. Също не се сочат
нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния ЦРС е образувано по исковата молба
на въззиваемите Р. В. С., К. А. Р. и К. Н. Р., за осъждане на въззивниците С. П. Ж., Е. Д. Ж.
и Ц. П. П. в срок от 3 месеца, считано от датата на влизане в сила на решението по делото да
възстановят преминаващата през собствения им недвижим имот с идентификатор
67800.504.2 канализационна мрежа към която е свързана сграда с идентификатор
67800.504.5.1, построена в поземлен имот с идентификатор 67800.504.5, в която ищците
притежават самостоятелни обекти на правото на собственост. Ищците твърдят, че са
собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 67800.504.5.1, построена
съгласно одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, въведена в
експлоатация след издаване на съответното разрешение. Твърди се, че преди построяване на
тази сграда в имота е имало друга сграда, чиято канализация е била свързана с
канализацията, преминаваща през имота на ответниците, която канализация ищците
започнали да ползват. Сочи се, че съгласно издадено на ответника С. П. Ж. разрешение за
строеж въз основа на одобрени инвестиционни проекти за изграждане на „Надстройка,
пристройка и преустройство на съществуваща жилищна сграда“, в имота на ответниците
започнало строителство. Ищците твърдят, че съгласно проекта съществуващото в техния
имот канализационно съоръжение е следвало да се запази и да се включи към уличния
коректор, поради което ответникът С. П. Ж. и Община Созопол са уведомени от „ВиК“ ЕАД
Бургас, че не е необходимо изготвяне на предварителен договор за присъединяване на
обектите, свързани с преустройството на съществуващи части на сграда, както и за обекти,
изграждането на които предстои. Посочено е, че присъединяването ще са осъществи чрез
съществуващите сградни водопроводни и канализационни инсталации, към които е следвало
да се включи строежът на ответниците. По изложените съображения ищците твърдят, че е
следвало да се запази канализационното отклонение, преминаващо през поземления имот на
ответниците, с което е свързана и сградата, в която са обектите на ищците, и то да се включи
към уличния колектор. Твърди се, че въпреки това, в хода на строителството, в отклонение с
изискванията на строителните правила и строителните книжа, самоволно и неправомерно,
ответниците са прекъснали и са затапили преминаващата през техния имот канализационна
връзка, обслужваща сградата на ищците, с което създават пречка ищците да ползват имотите
си по предназначение - като жилищни имоти, тъй като те вече нямат връзка с
канализационната мрежа.
Предявеният иск е с правно основание чл.109 ЗС.
Ответниците са оспорили иска. В законовия срок са представили писмен отговор
на исковата молба, в който са изложили становище, че искът е недопустим поради липсата
4
на правен интерес у ищците, т.е.ответниците по никакъв начин не им пречат да ползват
имота си, като ищците, според твърденията им в исковата молба, продължават да ползват
имотите си. Искът е оспорен и като неоснователен. Твърди се, че след извършени проверки е
установено, че липсват каквито и да било документи за съществуването на битовия канал, за
който ищците считат, че следва да бъде възстановен и към който твърдят, че следва да бъдат
включени. Сочи се, че съгласно инвестиционния проект на ищците, отпадъчните битово-
фекални води следва да бъдат заустени към уличния коректор чрез преминаващо през
парцела канализационно отклонение, което поема водите от съседния северно разположен
парцел, който няма общо с имота на ответниците. Твърди се още, че друг съсобственик в
имота на ответниците е оспорил Заповед № 8 Z-219/28.02.2019 г. на Кмета на Община
Созопол по съдебен ред и впоследствие заповедта е влязла в сила. Сочат, че многократно са
сезирали Общината, че не са съгласни със съществуването на канализацията, която е била
изградена, както и многократно са уведомявали собствениците на сградата, в която се
намират имотите на ищците, че няма как канализация, която е предвидена да обслужва
едноетажна сграда, да поеме канализацията на шестетажна жилищна сграда. Твърдят, че не
ограничават правата на ищците и считат, че следва да изградят шахтата така, както е
предвидена в техния проект.
С обжалваното решение съдът е осъдил ответниците С. П. Ж. и Е. Д. Ж. да
възстановят канализацията, съществувала в имота им така, както е била преди заустването й
през 2018 г., като осигурят достъп на канализацията, свързваща сграда 67800.504.5.1 по
КККР на гр.Созопол, в която са разполоЖ. самостоятелни обект в сграда, собственост на
ищците, с ревизионната шахта, съществуваща и попадаща в поземлен имот с идентификатор
67800.504.230 (УПИ XI-545, кв.42 по плана на гр.Созопол), където преминава трасето на
съществуващия канал и намираща се на 1 м. от границата с ПИ с идентификатор
67800.504.2, собственост на ответниците, означена със зелен надпис РШ на скица - копие,
представляваща л.47 от делото, в срок от 3 месеца, считано от датата на влизане в сила на
решението по делото. По отношение на тези двама ответници съдът е приел, че по делото е
доказано, че канализация по която са се отвеждали отпадните води от имота на ищците, е
прекъсната по повод строителство в имота на ответниците, и е изградена нова канализация,
което е довело до невъзможност ищците да ползват в пълен обем правото си на собственост,
действията на ответника С. П. Ж. не са съобразени с проектите, които са одобрени за
строителството, което той е извършил, а дори напротив - той е прекъснал съществуващата
до момента на строителството канализацията, която е следвало да ползва по проект и е
изградил нова канализация. Двамата ответници са осъдени да заплатят на ищците съдебни
разноски. Искът е отхвърлен по отношение на ответницата Ц. П. П., за която съдът е приел,
че по не е участвала в строителството в имота на ответниците и по никакъв начин не е
допринесла за нарушаването на правото на собственост на ищците.
Решението на първоинстанционния съд е обжалвано само от ответниците С. П.
Ж. и Е. Д. Ж., съотв.само в частта, с която искът по чл.109 ЗС е уважен по отношение на тях.
Ето защо първоинстанционното решение е висящо пред настоящата инстанция само в
осъдителната си част, а в отхвърлителната част е влязло в сила поради липсата на подадена
жалба.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
решението на БРС е валидно, в обжалваната част, подлежаща на проверка за допустимост, и
допустимо.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението,
по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
По делото не е спорно, а се установява и от представените писмени
доказателства, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор
67800.504.5.1, построена в поземлен имот с идентификатор 67800.504.5, а именно:
5
Самостоятелен обект - офис № ***, с идентификатор 67800.504.5.1.5; Самостоятелен обект -
магазин № *** с идентификатор 67800.504.5.1.2; Самостоятелен обект - офис № *** с
идентификатор 67800.504.5.1.4; и Самостоятелен обект - апартамент № *** с идентификатор
67800.504.5.1.9. Не е спорно, а е видно и от приетото като доказателство удостоверение № 5
от 23.01.2009 г. за въвеждане в експлоатация на обект „Жилищна сграда с домови и ВиК
отклонения“, находяща се в УПИ VIII-546 в кв.42 по регулационния план на града, че
сградата, в която са самостоятелните обекти на ищците, е въведена в експлоатация.
Не е спорно, а се установява от представените писмени доказателства, че
ответниците С. П. Ж. и Е. Д. Ж. са собственици на ½ ид.част от ПИ с идентификатор
67800.504.2 по КККР на гр.Созопол, както и че ответникът С. Ж. е изградил в УПИ Х-542 в
кв.42 по плана на гр.Созопол - ПИ с идентификатор 67800.504.2 (съседен на ПИ с
идентификатор 67800.504.5, в който се намират собствените на ищците самостоятелни
обекти), обект „Надстройка, пристройка и преустройство на съществуваща жилищна
сграда“. Не е спорно, а това се установява и от отговора на вещото лице по СТЕ на въпрос
І.2 от заключението, че в хода на строителните работи в ПИ с идентификатор 67800.504.2, е
прекъсната съществуваща битова канализация чрез която са се отвеждали отпадните води от
поземлен имот 67800.504.5, в който се намират обектите на ищците.
Спорно по делото е, свързването на изградената в ПИ с идентификатор
67800.504.5 сграда, в която се намират самостоятелните обекти на собственост на ищците, с
канализацията, дали е било извършено съгласно одобрения инвестиционен проект и
разрешение за строеж, в какъвто смисъл са твърденията на ищците, или (в какъвто смисъл са
твърденията на ответниците) в строителните книжа за строителството на сградата в УПИ
VІІІ-546 в кв.42, ПИ с идентификатор 67800.504.5, е било предвидено отпадните води да
бъдат заустени в нова шахта, разположена в същия ПИ, като съществуващият канал не
преминава през УПИ Х-542 в кв.42, ПИ с идентификатор 67800.504.2. Спорно е още дали за
преминаващия през поземления имот на ответниците канал са спазени изискванията на ЗУТ
(чл.193, ал.1 и ал.9 от ЗУТ), или канализационната система, построена през 70-те години на
миналия век, е построена без необходимите документи за това.
Установява се от приетата по делото СТЕ, че при построяването на сградата в
имота на ищците (ПИ с идентификатор 67800.504.5, УПИ VІІІ-564, кв.42 по плана на
гр.Созопол), в съгласуваната с „ВиК“ ЕАД виза е било отразено, че за имота има
съществуващи ВиК отклонения и е предвидено да се ползват те. Вещото лице сочи, че в
обяснителната записка на работния инвестиционен проект, част ВиК е предвидено, цялата
сградна канализация да се включва в съществуващ канал, минаващ в северния край на имота
като точката на заустване да е в новоизградена РШ от сглобяеми елементи. Също вещото
лице посочва, че на чертеж „Ситуация ВК“, от проект част ВиК, е начертан схематично
съществуващия канал, като преминаващ през УПИ VIII-546 и съсобствен УПИ VI-547, 548,
кв. 42 по плана на гр.Созопол, като сградната канализационна инсталация от дебелостенни
PVC тръби ф200 се включва в съществуващия канал, чрез ново проектирана РШ. Вещото
лице е дало заключение, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти,
разрешение за строеж и протокол за откриване на строителна линия и ниво. Има издадено
удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж. Посочено е, че изградената
новопроектирана РШ от сглобяеми елементи е изградена по проект, на връзката на
сградната канализационна инсталация с единствения съществуващия канал в кв.42 по плана
на гр.Созопол; местоположението на новоизградената по проект РШ е извън очертанията
поземления имот на ищците и попада в ПИ с идентификатор 67800.504.230 (УПИ XI-545, кв.
42 по плана на гр. Созопол), собственост на Н. Г. К., на разстояние 1 м от границата с имота
на ответниците (ПИ с идентификатор 67800.504.2). Вещото лице е посочило, че към датата
на огледа, поради прекъсване на съществуващия канал в поземлен имот с идентификатор
67800.504.2, собственост на ответниците, и невъзможност на водите да се оттичат към
канализационна мрежа на ***, ревизионната шахта е пълна с отпадъчни и външни води.
6
По отношение на съществуващия канал в кв.42 по плана на гр.Созопол вещото
лице инж.Р.Илиева е посочила, че към момента на изграждането му - преди 1970 г., е нямало
друго целесъобразно техническо решение да се отведат битовите отпадни води по най-къс
път в уличната канализационна мрежа и тогава е било допустимо при нужда, по преценка на
съответните технически служби при народните съвети, отклонения от канали, проводи,
мрежи и други да се прокарват и през чужди имоти, като се държи сметка за сигурността и
санитарно-хигиенните изисквания, без да се влошават условията за застрояване и
използване на имотите, съгласно действащите разпоредби. Вещото лице е описало трасето
на съществуващия канал и е посочило, че чрез ревизионна (контролна) шахта каналът се
включва канализационната мрежа на ***. Посочено е, че чрез този канал са се отвеждали
битовите отпадъчни води от жилищни сгради находящи се в УПИ Х-542 кв.42 (собственост
на ответниците); УПИ VIII-546 кв.42 (собственост на ищците); и съсобствен УПИ VI-
547,548 кв.42. Вещото лице е посочило още, че в Община Созопол липсват строителни
книжа или други документи за изграждане на съществуващият канал.
По отношение на прекъсването на преминаващият през имота на ответниците
съществуващ канал, вещото лице сочи, че каналът е изместен извън основите на изградената
пристройка и подменен с тръби PVC ф160; предвидената по проект ревизионна шахта РШ1
също е изместена извън сградата и към момента на огледа от Община Созопол няма
издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа на ответниците. Посочено
е, че прекъсването на съществуващият канал е направено през 2018 г. в имота на
ответниците УПИ Х-542, кв.42 (ПИ 67800.504.2) на границата с УПИ XI-545, кв.42 (ПИ
67800.504.230) и на разстояние около 4,50 м от страничната регулационна линия на УПИ Х-
542, кв.42 с УПИ ІІ-543, кв. 42 по плана на гр. Созопол.
На въпросите на страните дали извършеното прекъсване/затапване в ПИ
67800.504.2 на преминаващата през него канализационна мрежа отговаря на строителните
правила и норми, и какво следва да се извърши от техническа и строителна гледна точка, за
да се възстанови прекъснатата/затапената канализационна мрежа така, че тя да отговаря на
одобрените строителни книжа, вещото лице инж.Р.Илиева отговаря, че в одобрения проект
част „ВиК“ за строеж „Настройка, пристройка и преустройство на съществуваща жилищна
сграда“ в УПИ Х-542, кв.42 по плана на гр.Созопол (ПИ 67800.504.2 по КК), собственост на
ответниците, се предвижда съществуващият канализационен колектор, преминаващ през
имота и обслужващ сградите в съседните поземлени имоти да бъде запазен, и ако се
предлага друго решение, то следва да се докаже с проект, съгласуван с „ВиК“ ЕАД гр.Бургас
и одобрен от Община Созопол. Вещото лице сочи още, че с прекъсването на съществуващия
канал е нарушено отвеждането на отпадъчните води от сградата в ПИ 67800.504.5, в която
са самостоятелните обекти на ищците, отпадъчните води се задържат и изливат свободно
през канализационната шахта в ПИ 67800.504.230, което създава възможност за замърсяване
и възникване на опасност от зарази. Вещото лице сочи, че в действителност
„новопроектираната РШ е изградена по проект, на връзката на сградната канализационна
инсталация с единствения съществуващ канал в кв.42 по плана на гр.Созопол“ (отговор на
въпрос ІІ.2). На въпроса да има друга техническа възможност, имотът на ищците да ползва
друга канализационна връзка, вещото лице отговаря, че по проект се запазва
съществуващият канал, а теоретично може да има технически възможности ищците да
изградят друга канализационна връзка, но за това трябва да се изготви и съгласува проект по
съответната процедура.
Констатациите на вещото лице инж.Р.Илиева се потвърждават от заключението
на вещото лице инж.К.Доневски, изготвено след оспорване на заключението на инж.Илиева.
Изводите на двете вещи лица съвпадат по отношение на изграждането на ревизионната
шахта при строителството на сграда в имота на ищците, а именно, че изградената
новопроектирана ревизионна шахта е изградена по проект на връзката на сградната
канализационна инсталация с единствения съществуващ канал в кв.42 по плана на
7
гр.Созопол. Изводите на двете вещи лица съвпадат и по отношение на наличието на друга
техническа възможност сградата в имота на ищците да ползва друга канализационна връзка.
Вещото лице инж.Доневски потвърждава извода на вещото лице инж.Илиева, че съгласно
проекта трасето на съществуващия канал се запазва, а при реализиране на инвестиционните
намерения в имота на ответниците трасето е изместено извън основите на изградената
постройка с подменени тръби, изместена е и предвидената по проект РШ 1 и е прекъснато
трасето на съществуващия канал. Вещото лице инж.Доневски посочва, че в Община
Созопол не е открит чертеж, от който да е видно измененото трасе на съществуващата
канализация, както и параметрите на новоизградената канализация.
И двете вещи лица са категорични, че изграждане на друга канализационна
връзка, по която да се отвеждат отпадните води от имота на ищците, следва да бъде
извършено след ново проектиране, което е от компетентността на административни органи.
Вещото лице инж.Доневски е предложил теоретичен вариант за друго свързване на сградата
на ищците с канализацията, но отново е посочено, че „това е идея, която след направени
замервания може да се изготви проект за изпълнение“. Съдът кредитира заключенията на
двете вещи лица.
Прекъсването на канализацията през 2018 г. при осъществяване на строителство
в имота на ответниците се доказва и от показанията на водените от ищцовата страна
свидетели, като според св.Г., при изкопните работи в имота на ответниците през октомври
2018 г. първо е била ударена и счупена една тръба, след което се е установило, че това е
канализацията, която ползват всички – както от сградата на ищците, така и от съседни имоти
– от *** и № ***, след което тръбата била отрязана и засипана с цимент, затапена.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи.
На първо място настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е
установил в пълнота фактическата обстановка и изводите му са обосновани.
При иска с правно основание чл.109 от ЗС, собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
В случая ищците са доказали, че са собственици на недвижими имоти (самостоятелни
обекти в сграда). От приетите по делото доказателства (съдебно-технически експертизи и
свидетелски показания) съдът намира за доказано и, че ответниците, с извършеното от тях
прекъсване/затапване на преминаващата през собствения на ответниците поземлен имот
канализация, пречат на ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем.
Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че е неоснователно
възражението на ответниците за неоснователност на иска, поради липсата на строителни
книжа за изграждане на съществуващия в квартала водопровод. Както се посочи по-горе,
канализацията в кв.42 по плана на гр.Созопол (единствена за този квартал) е изградена
преди 1970 г. Ето защо съдът намира за неоснователни оплакванията във въззивната жалба,
че първоинстанционният съд не е обсъдил неспазването на разпоредбата на чл.193, ал.1 и
ал.9 от ЗУТ. Следва да се има предвид, че и при строителството и в имота на ищците (през
2004-2005 г.), и при настрояването в имота на ответниците (през 2018 г.),
административните органи са съобразили становищата си по даване на разрешения за
строителството със съществуващата в квартала канализация и са дали становища за
запазване на съществуващата канализация и за включване на сградата на ищците в нея,
както и при изграждането на „надстройка, пристройка и преустройство на съществуващата
жилищна сграда“ в имота на ответниците - за запазване на съществуващия канализационен
колектор, обслужващ сградите в съседните поземлени имоти като се изпълни ревизионна
шахта и отпадните води от новия строеж се включат в него.
Съдът намира за неоснователни твърденията във въззивната жалба, че искът е
неоснователен и поради това, че ищците не са изпълнили предвиждането в строителните
8
книжа по изграждането на сградата в имота им – отпадъчните води да бъдат заустени в нова
шахта, разположена в същия поземлен имот, а новоизградената РШ от ищците е извън
очертанията на техния ПИ – в ПИ 67800.504.230. На първо място, в „Ситуация ВиК“ на
изготвения инвестиционен проект за сградата на ищците е отразено, че отпадните води от
сградата следва да се включат към съществуващия канал чрез новопроектирана РШ (не е
посочено изрично, че това трябва да стане в имота на ищците), отразено е, че шахтата е на
съществуващия канал. Според двете вещи лица, новопроектираната РШ е изградена по
проект на връзката на сградната канализационна инсталация с единствения съществуващ
канал в кв.42, и попада в друг ПИ, тъй като през този (друг) ПИ преминава трасето на
съществуващия канал. Според вещото лице инж.Илиева, „ревизионната шахта по проект
трябва да се изгради на връзката, по която се оттича от сградата и се пресича със
съществуващия канал, а тя минава през долния парцел“ (при изслушването на вещото лице в
съдебното заседание на 10.12.2021 г.). На второ място, с издаването на Удостоверение №
5/23.01.2009 г. за въвеждане в експлоатация за сградата в имота на ищците е прието е, че
строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти.
Съдът намира за неоснователно оплакването на въззивниците, че е неправилен
изводът на съда, че ответниците ограничават възможността на ищците да упражняват
правото си на собственост в пълен обем.
Твърди се, че доколкото съществуващата канализационна система е изградена
преди 1970 г., когато имотите са били застроени с малки сгради, а към настоящия момент те
са застроени с големи сгради, канализацията не може да отговаря на нуждите на
презастроените имоти, които първоначално е обслужвала. При изграждането на сградата в
имота на ищците, както се посочи по-горе, е отчетено застрояването в квартала и е
предвидено отпадните води от сградата да се включат в съществуващия канал. На следващо
място, установява се от показанията на разпитаните свидетели, че преди
прекъсването/затапването на канала от ответниците през 2018 г., канализацията е
изпълнявала функциите си по отвеждане на отпадните води от имота на ищците и от
съседните имоти. Едва след прекъсването на канализацията ревизионната шахта се е
напълнила с отпадъчни и външни води, според вещото лице инж.Илиева – поради
прекъсване на съществуващия канал в ПИ 67800.504.2 (имота на ответниците) и
невъзможност водите да се оттичат към канализационната мрежа на ***.
От друга страна, от заключението на вещото лице инж.Илиева се установява, че
при извършеното надстрояване и пристрояване в имота на ответниците, „преминаващият
през имота на ответниците съществуващ канал е изместен извън основите на изградената
пристройка“ като „предвидената по проект ревизионна шахта РШ1 също е изместена извън
сградата“. В представения по делото технически проект за надстояването и пристрояването
на сградата на ответниците, Част ВиК, е предвидено отпадните битово-фекални води да
бъдат заустени към уличния колектор чрез преминаващото през парцела канализационно
отклонение (за което е посочено, че поема водите и от съседния северно разположен
парцел). В Обяснителната записка към техническия проект за обект „Надстройка,
пристройка и преустройство на съществуваща жилищна сграда в УПИ Х-542, кв.42 по плана
на гр.Созопол“, Част ВиК, не е предвидено изместване на преминаващия през имота на
ответниците съществуващ канал, както и на предвидената по проект ревизионна шахта РШ1,
нито е предвидено прекъсване на преминаващия през имота на ответниците канал към
канализационната мрежа на ***. Нещо повече, в одобрения инвестиционен проект за
строежа в имота на ответниците е упоменато, че преминаващата през имота канализация се
запазва. Към настоящия момент за строежа в имота на ответниците не е издадено
удостоверение за въвеждане в експлоатация, поради което не може да се твърди дали
строежът е изпълнен или не е изпълнен в съответствие с одобрените проекти.
В случая, според настоящия състав е релевантно, че с извършеното от
9
ответниците (и поддържано от тях) прекъсване/затапване на канализацията в имота им, е
преустановена възможността отпадните води от имота на ищците да се оттичат към
канализационната мрежа на ***, това е довело до напълване на ревизионната шахта с
отпадъчни и външни води, което причинява миризми и връщане на отпадните води (св.Г.,
св.Р.), а според вещото лице инж.Илиева – задържането в шахтата и изливането от нея
свободно на отпадните води от имотите на ищците в имот с идентификатор 67800.504.230
създава възможност за замърсяване и възникване на опасност от зарази (отговор на въпрос
І.6).
Налице са, според настоящия състав, неоснователни действия от страна на
ответниците Ж., изразяващи се в прекъсване на съществуващата канализация на
територията на собствения им ПИ, които действия смущават и ограничават правото на
собственост на ищците. Настоящият състав приема, че до намирането на друго техническо
решение за включване на сградата на ищците в канализационната система, частта от
съществуващата канализационна система, преминаваща през имота на ответниците следва
да бъде възстановена. Следва да се допълни, че наличието на „друго техническо решение“ за
включване на сградата на ищците към канализационната система, и според двете вещи лица
е „теоретична“ и е свързана с предварително проучване, измерване, установяване, че
съществуващият канал не може да изпълнява повече функциите си, и изготвяне на
съответните проект и разрешения. В случая се установи, че прекъсването на
съществуващата канализация е резултат от счупване на канализационната тръба при строежа
в имота на ответниците (св.Г.), и затапването й („отрязана“ и „засипана с цимент“ - св.Г.) от
ответниците.
Горните изводи на съда не се променят от представеното по делото писмо от РО
НСК при ДНСК (изх.№ ОС 2250 00-938/14.11.2018 г.), тъй като в него е посочено, че
съгласно чл.64, ал.5 ЗУТ, когато във връзка с ново строителство е необходимо да се измени
положението или устройството на заварени строежи – подземни или надземни мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура, съответните работи се извършват от
възложителя на новото строителство за негова сметка, след одобряване на необходимите
проекти, съгласувани с експлоатационните дружества, чиито мрежи и съоръжения са
засегнати и след издаване на разрешение за строеж. В писмото е посочено, че при
реализиране на инвестиционното намерение, ответникът С. Ж. следва да измести
канализацията, минаваща през неговия имот по одобрени проекти и издадено от главния
архитект на Община Созопол, разрешение за строеж. Посочено е още, че ако не се намери
техническа възможност за включване в изместения канал, Н. К. (собственикът на ПИ с
идентификатор 67800.504.230 и инвеститор на строежа на сградата с идентификатор
67800.504.5.1, в която са самостоятелните обекти на ищците) следва да потърси друго
техническо решение за включване на съществуващата сграда в уличната канализация
съответно по одобрени проекти и издадено от главния архитект на Община Созопол,
разрешение за строеж. Т.е.в случая, доколкото се касае за инвестиционни намерения на
ответника Ж., той и за своя сметка следва да измени полоЖ.ето на заварената
канализационна система, минаваща през имота му и то - след одобряване на необходимите
проекти, съгласувани с ВиК ЕАД, и след издаване на разрешение за строеж, за каквито
проекти и разрешение за строеж по делото няма данни.
По изложените съображения съдът намира предявения иск за основателен и
доказан.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва
да бъде потвърдено при споделяне на изводите на първоинстанционния съд, към които
настоящият състав препраща на основание чл.272 ГПК.
При така постановения резултат, на въззиваемите следва да се присъдят разноски
за въззивното производство в размер на общо 1920 лв за тримата въззиваеми за заплатено
10
адвокатско възнаграждение с ДДС, като съдът намира за неоснователно направеното от
въззивната страна възражение по чл.78, ал.5 ГПК предвид осъществената защита на трима
въззиваеми.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 903 от 11.05.2022 г. по гр.д.2019/2021 г. по описа
на РС Бургас В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА С. П. Ж. ЕГН ********** и Е. Д. Ж. ЕГН **********, двамата с адрес:
***, да заплатят на Р. В. С. ЕГН **********, с адрес: ***, К. А. Р. ЕГН ********** и К. Н.
Р. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 1920 лв /хиляда деветстотин и двадесет
лева/, представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11