Решение по дело №3975/2016 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 февруари 2017 г.
Съдия: Мария Димитрова Каранашева
Дело: 20162230103975
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

                       РЕШЕНИЕ  № 152

                гр. Сливен ,24.02.2017г.

                            В ИМЕТО НА НАРОДА

     Сливенския районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публичното  заседание   на  двадесет и седми януари, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                   

                                                    Председател : Мария Каранашева

 

при секретаря  М.Д.

като разгледа докладваното от    съдия  Каранашева                       

гр. дело   № 3975 по описа за  2016 год.

на Сливенски районен съд ,

за да се произнесе, взе предвид следното:

        

          В исковата молба ищцата твърди, че страните са законни наследници на Т. Н. като ищцата е преживяла съпруга, а ответниците негови синове. Сочи се, че след смъртта си наследодателя е оставил подробно индивидуализиран в исковата молба недвижим имот, ведно с построените в него сгради. Твърди се, че в поземления имот, ведно със сгради с номера 1, 2 и 3 са придобити от наследодателя по силата на наследяване и дарение и всяка от страните притежава по 1/3 ид. ч. от имота. Сочи се, че по време на брака между страните са придобити чрез строителство правото на собственост върху сгради 4, 5 и 6, като първата сграда е за търговия, втората – гараж, третата  - склад. Твърди се, че ищцата и наследодателя на страните са придобили по време на брака и лек автомобил Мерцедес.

           В съдебно заседание  е направено уточнението, че ищцата е живяла с наследодателя на семейни начала от 2001 г. и са изградили търговския обект в общо домакинство и с общи средства. Посочено е, че въпреки, че разрешението за строеж е издадено на формалния собственик, той никога не е живял в процесния имот. Твърди се, че имот е бил закупен изцяло от наследодателя с негови средства, но тъй като е бил в чужбина е закупен на имота на баща му. След започване на изграждането и по време на брака двамата съпрузи са владяли за себе си този имот и са го придобили по давност. Поискано е да бъдат допуснати до делба на поземления имот, както и сгради с номера 1, 2, и 3 при равни дялове на страните и делба на сгради  с номера 4, 5 и 6, както и на лек автомобил марка „Мерцедес” при дялове 4/6 ид. ч. за ищцата и по 1/6 ид. ч. за ответниците.

Съдът е квалифицирал така предявеният иск, като такъв с правно основание чл. 34 от ЗС.

Указано е на ищцата , че доказателствената тежест по отношение на твърденията й, че имот № 4, 5 и 6, както и лек автомобил марка „Мерцедес” са придобити по време на брака й с общия наследодател, че по време на строежа на сгради с № 4, 5 и 6 е участвала наравно със съпруга си, средства и труд по време на изграждането и че по отношение на тези три сгради съпругите са държали за себе си и са ги придобили по давност, както и по отношение на факта, че лекия автомобил е придобит по време на брака между страните е нейна.

В едномесечния срок отговор от ответниците е постъпил.

В отговора се твърди, че преди сключването на гражданския брак общия наследодател на страните е придобил чрез договор за дарение 5/6 ид. ч. от поземления имот и 1/6 ид. ч. притежава по наследство. С решението за строеж е разрешено на Диньо Н. Стоянов да започне изграждането на сграда, гараж, зала за интернет и кафе. Твърди се, че всички строително-монтажни работи на новопостроената сграда са извършени от общия наследодател, неговите синове, както и майка му. Сочи се, че майката на наследодателя до края на дните си е живяла в този имот. Твърди се, че новопостроената сграда е придобита при приращение, тъй като не е описана в нотариалния акт. Направено е възражение,че няма представен дсоговор за придобиване на МПС. Поискано е да бъде допусната делбе при квоти 1/3 ид.ч. за всеки от съделителите.

    Указано е, на ответниците, че доказателствената тежест по отношение на твърденията, че всички строително-монтажни работи, организирането през периода 2004-2006 г. са финансирани от наследодателя, неговите синове, както и майка му, че майката на наследодателя е живяла в процесния имот до края на дните си, че общия наследодател е придобил чрез приращение правото на собственост върху сградите с номера 4, 5 и 6  е  тяхна.

Указано е на ответниците, че не сочат доказателства, че всички строително-монтажни работи, организирането през периода месец април 2004 г. – месец декември 2005 г. са финансирани от наследодателя, неговите синове, както и майка му, че майката на наследодателя е живяла в процесния имот до края на дните си, че общия наследодател е придобил чрез приращение правото на собственост върху сградите с номера 4, 5 и 6 . 

В съдебно заседание ищцата, чрез адв.Х. поддържа иска за делба на процесните недвижими имоти при посочените квоти от правото на съсобственост в исковата молба. Подробни съображения излага в писмена защита.

В съдебно заседание ответниците, редовно призовани, не се явяват, вместо тях се явява адв. М.С., който моли да допусната делба при квотите, посочени в отговора на исковата молба. Подробни съображения излага в писмена защита.

Съдът като взе предвид  доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 14.10.1998 г. И. К. Г. и М. А. Г. са продали на Д.Н. С. дворно място от 1310 кв.м., съставляващо парцел ХІІ-90 в кв.6 по плана на с. М., при граници: парцели ХІ-91, ХІІ-89 и улици от двете страни, заедно с всички постройки в имота, а именно: масивна жилищна сграда на един етаж, състояща се от три стаи и едно сервизно помещение застроена върху 65 кв.м. и стопанска постройка на 80 куб.м. и други подобрения и трайни насаждения в имота за сумата от  1 525 000 лв., която сума продавачите са заявили, че са получили напълно и в брой от купувача.

От удостоверение за наследници на Д.Н.С. се установява, че е починал на 04.02.2004 г. и е оставил за наследници Ж.Т.. С.а – съпруга, Н.Д.С. – син и Т. Динев Н. – син. От удостоверението е видно, че Ж.Т.. С. е починала на 25.01.2009 г.

На 11.03.2004 г. е издадено разрешение за строеж на Д.Н.С., с което му е разрешено да извърши следния строеж: гараж, зала за интернет и кафе в УПИ ХІІ-90, кв. 6 по плана на с. М., общ. Сливен. Разрешението е издадено съгласно утвърдената проектна документация с протокол № 28 от 5.12.2003г .

С нотариален акт за дарение на недвижим имот от 08.02.2006 г. Ж. Т.. С. и Н.Д.С. са дарили на Т. Д. Н. първата дарителка 4/6 идеални части, а втория дарител 5/6 идеални части от следния недвижим имот: дворно място от 1310 кв.м., съставляващо парцел ХІІ-90 в кв.6 по плана на с. Мечкарево, при граници: парцели ХІ-91, ХІІ-89 и улици от двете страни, заедно с всички постройки в имота, а именно: масивна жилищна сграда на един етаж, състояща се от три стаи и едно сервизно помещение застроена върху 65 кв.м. и стопанска постройка на 80 куб.м. и други подобрения и трайни насаждения в имота.

От удостоверение за сключен граждански брак се установява, че Т. Динев Н. и М.П. Велева са сключили граждански брак на 23.11.2006 г. в с. Мечкарево, общ. Сливен.

На 19.12.2006 г. от Общинска администрация Сливен е  издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж: гараж, магазин за хранителни стоки и кафе с 10 броя места, находящ се в УПИ ХІІ-90, кв. 6, по плана на с. М., с възложител Т. Д. Н..

От спестовна книжка на М.П. Велева се установява, че на 24.06.2005 г. е изплатена сумата от 1000 лв., на 08.07.2005 г. – 750.15 лв., на 08.07.2005 г. – 250 лв., на 05.08.2005 г. – 751.20 лв., на 08.08.2005 г. – 500 лв., на 08.08.2005 г. – 250 лв., на 29.08.205 г. – 250 лв., на 26.09.2005 г. – 200 лв., на 18.10.2005 г. – 50 лв., на 28.03.2006 г. – 500 лв., на 30.05.2006 г. – 100 лв., на 31.07.2006 г. – 307.69 лв., на 15.08.2006 г. – 256.41 лв., на 25.08.2006 г . – 51.28 лв., на 28.08.2006 г. – 76.73 лв., на 03.10.2006 г. – 200 лв.

На 01.11.2010 г. Т. Д. Н. е закупил от А.К. К. лек автомобил марка Мерцедес, модел Е 320 ЦДИ, с рег. № СН 74 50 КК, за сумата от 100 лв. Договора е с нотариална заверка на подписите.

От свидетелство за регистрация на МПС се установява, че лек автомобил марка Мерцедес, модел Е 320 ЦДИ, с рег. № СН 74 50 КК е регистриран като собствен на Т. Д. Н..

От скица на  ПИ с идентификатор № 47980.501.90 се установява, че имота е с площ 1305 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, номер по предходен план 90, кв. 6, парцел ХІІ, собственик - Т. Динев Н.. В имота са означени шест сгради, съответно с номера от 1 до 6.

От извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти се установява, че поземления имот се намира в с. М., общ. Сливен и е с площ 1305 кв.м., а в него съответно са построени: сграда с идентификатор № 47980.501.90.1, с площ от 61 кв.м., жилищна сграда еднофамилна, собственост на Т. Динев Н., сграда с идентификатор № 47980.501.90.2, с площ от 47 кв.м., селскостопанска сграда, собственост на Т. Динев Н., сграда с идентификатор № 47980.501.90.3, с площ от 13 кв.м., селскостопанска сграда, собственост на Т. Д.Н., сграда с идентификатор № 47980.501.90.4, с площ от 75 кв.м., сграда за търговия, собственост на Т. Д. Н. по нотариален акт от 08.02.2006 г., сграда с идентификатор № 47980.501.90.5, с площ от 24 кв.м., хангар, депо, гараж, собственост на Т. Д. Н. по нотариален акт от 08.02.2006 г., сграда с идентификатор № 47980.501.90.6, с площ от 11 кв.м., складова база, склад, собственост на Т. Д.Н. по нотариален акт от 08.02.2006 г.

От удостоверение за наследници на Т. Д.Н. се установява, че е починал на 07.07.2016 г. и е оставил за наследници: М.П.Н. – съпруга, Д.Т.Н. – син, В.Т.Т. – син.

От данъчна оценка на ПИ с идентификатор № 47980.501.90 се установява, че в данъчната оценка на целия имот, ведно със сградите построени в него е 6002.30 лв.

От признанието на факта от адвокат пълномощника на ищцата и адвокат пълномощника на ответниците се установява, че сгради с №№ 47980.501.90.4, 47980.501.90.5 и 47980.501.90.6 са един обект.

От обясненията на ищцата се установява, че търговският обект представлява кафе аператив и магазин и гаража и склада са слети с магазина. От обясненията й е видно, че строителството на обекта е започнато през 2004 г. и е приключило през 2006 г., като всичко е било завършено, с теракот, мивки, хладилник и витрини. От обясненията й е видно, че ВиК инсталацията е изпълнена от дядото на големия син на Т. – Д.,  Добри, а ел. инсталацията е направена от брата на Т. – Н..

От показанията на свидетеля Н. С. се установява, че М.Н. и Т. Н.  са заживели заедно през 2001 г. в Гърция, като М. е работила до 2003/2004 г. в Гърция, а Т. Н. до 2007/2008 г. От показанията му е видно, че при връщането си в Р България М. *** в къщата, за която става въпрос, а майката и бащата на свидетеля са живеели в къщата на свидетеля. От показанията на свидетеля е видно, че освен къщата са построени един магазин, който е построен от Т. Н. и М.Н.. Разрешенията за строеж са били издадени на името на Д. Н., защото когато е закупувана къщата е закупена на негово име. Строежа на магазина е започнат 2003/2004 г. и съответно е приключил 2005/2006 г. От показанията му е видно, че парите за построяване на магазина са ги давали М. и Т. Николови, а родителите на свидетеля Д.и Ж. С. не са давали пари за строежа на търговския обект. От показанията на свидетеля се установява, че не е имал претенции нито за къщата, нито за магазина. От показанията му е видно, че търговският обект е строен от М. и Т. Николови, които са си го строили за тях. От показанията му се установява, че преди да сключат граждански брак, когато са се връщали от Гърция, М. и Т. са живеели в къщата, където се намира търговския обект. От показанията му е видно,   че електроинсталацията на търговския обект я е направил свидетеля Николай Славов през 2004 г. и тогава сградата е била в грубо строителство. От показанията му се установява, че първоначално са мислели да направят зала за компютърни игри, но свидетелят ги посъветвал да направят магазин, което наложило преустройство на ел. инсталацията през 2004/2005 г. От показанията му е видно, че търговския обект не е  функционирал като компютърна зала, а бащата на свидетеля е починал на 06.02.2004 г., а майка му на 25.01.2009 г.

От показанията на свид. В. се установява, че М.Н. *** през 2001 г.  и се събрала да живее на семейни начала с Т. Н., след което заминали да работят в Гърция и се прибирали в  Мечкарево веднъж на 6 месеца. От показанията й е видно, че някъде през 2005/2006 г. е започнал строежа на търговския обект, като основна роля при строежа е била на М., защото Т. Н. е отсъствал, защото е работел в Г.. М. е ръководела строежа, помагала на майсторите, плащала материалите. От показанията й е видно, че никой друг не е помагал там, нито синовете, нито родителите на мъжа й.От момента на построяването на търговския обект, до момента на смъртта на Т. Н. имота се е ползвал от М. и Т. Н.. От показанията на свидетелката е видно, че през последните години сина на Т. Н. е започнал да идва в Мечкарево. От показанията на свидетелката се установява, че майката и бащата на Т. Н. са живели в имота до имота на свидетелката, а М. и Т. Николови са живели в имот срещу имота на свидетелката през улицата. От показанията й е видно, че през последните години синът на Т. Д. е започнал да ходи в с. Мечкарево. От показанията й се установява, че майката и бащата на Т. Н. винаги са живели в съседство до свидетелката. От показанията й е видно, че след като М. и Т. са се събрали да живеят заедно М. е продала къщата си в с. Ч., дори мъжа на свидетелката пренесъл багажа й с камиона. От показанията й е видно, че М.Н. живее последните три-четири години в къщата, ползва целия двор и всички сгради в него, а бащата на Т. Н. е починал преди 12-13 години, а майка му около 2-3 години след баща му. От показанията й се установява, че магазина съществува от около 10 години и е въведен в експлоатация през 2006 г. Свидетелката не е чувала да има спорове между роднините за магазина.

От показанията на свидетеля Митко Славов се установява, че М. и Т. са заживели заедно от 2000 г. и са работили заедно в Гърция, а когато са се прибирали в България са живеели в Мечкарево. От показанията му е видно, че имота е започнат към 2006 г. и са ходили  да пазаруват бетон, строителни материали, желязо и баластра. От показанията му се установява, че е имало случаи, в които М.Н. е закупувала сама строителните материали. От показанията му е видно, че търговския обект се е строял за М. и Т., ползван е от М. и Т. и никой не е имал претенции към имота. От показанията му е видно, че когато обекта е започнал да работи като магазин Ж.С. е била жива. От показанията му се установява, че свидетеля е говорил със свидетеля Николай Славов, че магазина се прави за Т. и за М., а търговския обект към момента се ползва от М..

От показанията  на свид. А. се установява, че строителството на търговския обект е започнало през 2004г. От показанията му е видно, че Т. е посещавал  фирмата, в която е работил свидетеля, плащал е материали. От показанията му е видно, че ВиК инсталацията в обекта е направена от Добри. От показанията му се установява, че обекта е започнал да работи като магазин през 2006/2007 г.  От показанията му е видно, че М. живее в къщата и М. ползва търговския обект. От показанията му се установява, че е виждал Д.Н. да ходи с жена си да си почиват в къщата в с. Мечкарево.

От показанията на свидетеля Бъчваров се установява, че е виждал Т. Н. през 2004 г., когато му е закарал кофражни дъски и веднъж когато му е карал дърва за огрев.

От показанията на свидетеля К.в се установява, че е правил ВиК инсталацията в обекта през март, април 2004 г., а в последствие след 2-3 месеца е прекарал водопровода за мивките, тоалетната и барплота. От показанията му е видно, че магазина е започнал да функционира през 2006 г.  и за първи път е видял М. през 2006 г., когато се е оженила дъщерята на свидетеля. От показанията му се установява, че когато Т. е черпел майсторите, свидетеля няма спомен дали  М. е била там.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По предявения иск за делба на съсобствен недвижим имот с правно основание чл.34,ал.1 от ЗС:

Съдът приема, че така предявеният иск е допустим и основателен. Безспорно се доказа по делото, че страните са съсобственици при квоти 1/3 идеална част от правото на собственост по отношение на ПИ с идентификатор № 47980.501.90 с площ 1305 кв.м., жилищна сграда с идентификатор № 47980.501.90.1 с площ 61 кв.м.,  селскостопанска сграда с идентификатор № 47980.501.90.2 с площ от 47 кв.м., селскостопанска сграда с идентификатор № 47980.501.90.3 с площ от 13 кв.м. по наследство от Т. Д. Н.. Установи се в производството, че Т. Д. Н. е придобил правото на собственост върху гореописаните сгради и поземлен имот по силата на наследяване от баща си Д.Н.С. и чрез дарение от майка си Жела Т.ова Славова и брат си Н.Д.С.. Безспорно се доказа в производството, че след смъртта си Т. Д. Н. е оставил за наследници М.П.Н.  - съпруга, Д.Т.Н. – син и В.Т.Н. – син. Ще следва да бъде допусната делба по отношение на поземления имот и трите сгради при квоти от правото на собственост 1/3 идеална част за всеки от съделителите.

По отношение на лек автомобил марка Мерцедес, модел Е 320 ЦДИ, с рег. № СН 74 50 КК, безспорно се доказа в производството, че лекия автомобил е придобит по време на брака на М.П.Н. и Д.Т.Н., поради което правото на съсобственост между страните е възникнало по силата на прекратена съпружеска имуществена общност и по наследяване и ще следва да се допусне делба по отношение на лекия автомобил при квоти от правото на собственост 4/6 идеални части за М.П.Н. и по 1/3 идеална част съответно за Д.Т.Н. и В.Т.Н..

По отношение на сгради с идентификатор № 47980.501.90.4 – сграда за търговия с площ от 75 кв.м., с идентификатор № 47980.501.90.5 – хангар, депо, гараж със застроена площ 24 кв.м. и сграда с идентификатор № 47980.501.90.6 – складова база, склад със застроена площ 11 кв.м. Безспорно се установи в производството, че строежът на процесните сгради е започнал през 2004 г. от показанията на свидетелите Н.С., В. и  М. С.. Всеки един от свидетелите сочи непосредствени впечатления във връзка със започването на строежа. Установи се в производството, че строежа е започнат от М. и Т. Николови, които към този момент са били фактически съжители и двамата са плащали закупуването на материалите за изграждането на търговския обект. Към датата на издаването на разрешението за строеж Д. С. е бил починал и съответно нито една от трите сгради  не е дарена с нотариалния акт за дарение от 08.02.2006 г. Т. Н. и М. В. са сключили граждански брак на 23.11.2006 г. и съответно са продължили да третират търговския обект като своя собственост и претенции за правото на собственост не е имал към тях нито свидетеля Н. С., в качеството на наследник на Д. С., нито Ж. С.. Това е видно от показанията както на свидетеля Н. С., така и на свидетелката Г. В.. Към момента на издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация и трите сгради са били завършени. Това се доказва от показанията на свидетеля Н. С., В., М. С. и К.. Съдът приема, предвид факта, че Т. Н. и М.Н. са третирали процесния търговски обект като свой собствен е налице изтекла придобивна давност в размер на пет години  в полза на съпрузите М. и Т. Н.. С оглед изложеното съдът приема, че ще следва да се допусне делба на процесните три сгради при квоти от правото на съсобственост 4/6 идеални части за М.Н., 1/6 идеална част за Д.Т.Н. и 1/6 идеална част за В.Т.Н.. Съсобтвеността върху процесните три сгради е възникнала между страните по наследство и по силата на прекратена поради смъртта на Т. Н. съпружеска имуществена общност. Безспорно се установи в производството, че материалите, както и строителството са поръчвани от М. и Т. Николови първоначално докато са били фактически съжители, а в последствие вече и като съпрузи. Търговския обект е стопанисван само и единствено от М. и Т. Николови и претенции за търговския обект от страна на останалите наследници на Д. Н., Ж. Т.. С. и Н.Д.С. към Т. Д. Н. и М.П.Н. не е имало, защото както твърди в показанията си свидетеля Н.С. търговският обект е направен от Т. и М. Н.. Безспорно се доказа в производството, че повече от десет години първоначално като фактически съжители, а в последствие като съпрузи М. и Т. Николови са упражнявали необезпокоявано владение върху търговски обект и трите новопостроени сгради в него, а именно кафе аператив и магазин, склад и гараж.

С оглед изложеното ще следва да бъде допусната делба на процесния недвижим поземлен имот при посочените по-горе квоти, както и на сградите, находящи се в него и на лекия автомобил.  

Така мотивиран, Сливенски районен съд

 

                                                               РЕШИ:

           

 ДОПУСКА СЪДЕБНА  ДЕЛБА, която следва да се извърши между М.П.Н., ЕГН ********** ***, Д.Т.Н., ЕГН ********** *** и В.Т.Н., ЕГН ********** *** по отношение на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор № 47980.501.90 с площ 1305 кв.м., находящ се в с. М., общ. Сливен, ведно с находящите се в него жилищна сграда с идентификатор № 47980.501.90.1 с площ 61 кв.м.,  селскостопанска сграда с идентификатор № 47980.501.90.2 с площ от 47 кв.м., селскостопанска сграда с идентификатор № 47980.501.90.3 с площ от 13 кв.м. при квоти на правото на собственост   1/3     идеална част за М.П.Н., 1/3 идеална част за Д.Т.Н. и 1/3 идеална част за В.Т.Н..  

ДОПУСКА СЪДЕБНА  ДЕЛБА, която следва да се извърши между М.П.Н., ЕГН ********** ***, Д.Т.Н., ЕГН ********** *** и В.Т.Н., ЕГН ********** *** по отношение на следния недвижим имот: сграда за търговия с идентификатор № 47980.501.90.4 с площ от 75 кв.м., с идентификатор № 47980.501.90.5 – хангар, депо, гараж със застроена площ 24 кв.м. и сграда с идентификатор № 47980.501.90.6 – складова база, склад със застроена площ 11 кв.м., и трите находящи се в ПИ с идентификатор № 47980.501.90 в с. Мечкарево, общ. Сливен  при квоти на правото на собственост   4/6     идеални части за М.П.Н., 1/6 идеална част за Д.Т.Н. и 1/6 идеална част за В.Т.Н.. 

ДОПУСКА СЪДЕБНА  ДЕЛБА, която следва да се извърши между М.П.Н., ЕГН ********** ***, Д.Т.Н., ЕГН ********** *** и В.Т.Н., ЕГН ********** *** по отношение на лек автомобил марка Мерцедес, модел Е 320 ЦДИ, с рег. № СН 74 50 КК при квоти на правото на собственост   4/6 идеални части за М.П.Н., 1/6 идеална част за Д.Т.Н. и 1/6 идеална част за В.Т.Н.. 

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд.

           След влизането на решението в сила делото да се докладва за подготовка във фазата на извършване на делбата.

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: