№ 82
гр. Г.О., 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., IX СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Христо П. Попов
при участието на секретаря Цветомира В. Николова
като разгледа докладваното от Христо П. Попов Административно
наказателно дело № 20234120200649 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Й. А. С. с ЕГН: **********, с адрес с. П., общ.
Г.О., ул. „***“ № 5, обжалва чрез своя защитник адв. П. С. от ВТАК
издаденото против него Наказателно постановление № 23-0268-
001449/10.11.2023 г. на И.Т.Н. – Началник сектор в ОД на МВР – В.Т., РУ –
Г.О., с което на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание - глоба в размер на 20,00 лв. за нарушение на чл.
98, ал. 1, т. 1 от същия закон. Счита, че наказателното постановление е
незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и че то е
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Според
адв. С. наказващия орган превратно е тълкувал събраните доказателства.
Сочи, че неговият доверител е управлявал МПС, което е на фирма „Дани и
Дани 1113“ ЕООД, и мястото където е била извършена проверката, е точно
срещу обект на същата фирма за продажба на тестени продукти. Спирането на
автомобила не било самоцелно, а било осъществено за кратък период от
време и то с цел да бъде снабден търговския обект със стока. Освен това не
били установени участници в движението, за които спирането на автомобила
1
да е създало пречки на движението. Моли съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени наказателното постановление.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН Началник сектор в
ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О. – редовно призован, не изпраща представител и
не взема становище.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Районна прокуратура – В.Т., ТО –
Г.О. – редовно призована, не изпраща представител и не взема становище.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и със своя
защитник адв. П. С. от ВТАК. В своите лични обяснения пред настоящата
съдебна инстанция Й. С. уточни, че на 11.10.2023 г. със служебния си
автомобил, собственост на фирма „Дани и Дани 1113“ ЕООД, е спрял пред
обект на горепосоченото дружество – пред баничарница „Дани и Дани“,
където трябвало да остави документи и стока. Там били спрели полицаи,
които преди още жалбоподателят да слезе и угася двигателя на автомобила,
дошли при него и му поискали документите. С. е категоричен, че на мястото
няма нито знак, нито маркировка, които да забраняват спирането там и
обяснява, че от 10 години си спира там, защото държи обекта от 10 години
съвместно с жена си. Уточнява, че към обекта няма друг подход, където да
може да спре. Разтоварва стоката и след това премества автомобила.
Обяснява, че самата улица се разширявала точно пред обекта и затова не
пречел на движението. Това било единствения начин да си върши работата, а
от него зависели и други хора, тъй като имал и работници в баничарницата,
на които плащал заплати.
В писмени бележки по делото, защитникът на жалбоподателя заема
становище, че от събраните по делото доказателства следвал извода, че С. не
е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.
98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което вмененото му административно
нарушение било несъставомерно. Сочи, че в НП наказващият орган е записал
като форма на изпълнителното деяние „спиране“, каквато обаче не била
предвидена в състава на сочената като нарушена норма. Там били предвидени
форми на изпълнително деяние „престой“ и „паркиране“. Изяснило се от
доказателствата по делото, че жалбоподателят не бил осъществил
изпълнителното деяние „паркиране“. Според адв. С. наказващия орган не
изпълнил задължението си да извърши проверка на всички спорни
2
обстоятелства, тъй като станало ясно, че процесният автомобил бил
собственост на „Дани и Дани 1113“ ЕООД, където работи жалбоподателят и
същият бил спрял пред наетия от дружеството обект за кратко време, с цел да
разтовари материали във връзка с функциониране на наетата баничарница.
Освен това от изисканата и приложена като доказателство делото схема с
организация на движението в този пътен участък било видно, че в посоката на
движение и на мястото на спиране на лекия автомобил липсват пътни знаци,
забраняващи или ограничаващи спирането, престоя и паркирането на ППС.
Пак от схемата било видно, че пътното платно в района на баничарницата е
по-широко, което елиминирало възможността престоя на автомобила да
пречи на другите участници в движението. И обективно полицейските
служители не сочели данни за МПС, на които автомобилът на С. да е пречел,
нито било посочено той да е създавал опасност за пешеходец и/или водач на
МПС, или да е закривал от другите участници на движението пътен знак или
сигнал. По изложените съображения адв. С. моли съда да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 11.10.2023 г. бил съставен АУАН серия GA бл. № 580272 против Й.
А. С. с ЕГН ********** за това, че на 11.10.2023 г. в 08,15 часа в гр. Г.О., ул.
„***“ до № 76 спира лек автомобил „Рено Канго“ с рег. № ***, собственост
на „Дани и Дани 1113“ ЕООД с булстат *********, като водачът С. пречи на
движението. На водача бил съставен фиш серия с номер GT 2294476, който
той отказал да подпише. С гореописаното С. е извършил нарушение на чл. 98,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Актът бил подписан от Й. С. без възражения. Такива били депозирани
от него чрез адв. С. от ВТАК пред наказващия орган в законоустановения
срок. В тях адв. С. излага същите съображения, които посочва и в писмените
си бележки по делото.
Въпреки възражението, наказващия орган приел, че нарушението е
безспорно извършено от нарушителя и на 10.11.2023 г., след като разгледал
преписката, образувана по съставения от свидетеля Ц. С. И. Акт за
установяване на административно нарушение, Началник сектор в ОД на МВР
– В.Т., РУ – Г.О. И.Т.Н. издал обжалваното Наказателно постановление № 23-
3
0268-001449, с което наложил на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 2, т.
1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) административно наказание
глоба в размер на 20,00 лв.
Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя
на 21.11.2023 г. На 24.11.2023 г. жалбоподателят чрез своя защитник
депозирал жалбата против постановлението в ОД на МВР – В.Т..
В хода на съдебното следствие бяха разпитани актосъставителят Ц. С.
И. и свидетелят по акта П. П. М.. Двамата служители обясняват, че на
въпросната дата около 08,15 часа сутринта пред закуските на ул. „***“ № 76
спрял лек автомобил „Рено Канго“ с рег. № *** и водач, който малко по-
късно установили като Й. А. С.. Полицейските служители не са категорични
дали водачът е престоявал на мястото или е бил паркирал. Св. И. обяснява, че
там няма знаци, забраняващи престой и уточнява, че в момента на спирането
водачът е бил в автомобила. Спрял и излязъл от МПС, като се насочил към
баничарницата, но той не си спомня дали двигателят на автомобила е работел
или е бил угасен. Св. П. М. пък твърди, че С. е бил паркирал („Водачът,
докато съставяхме нарушенията на други автомобили, спря неговия
автомобил, излезе от колата и влезе в баничарницата. Беше паркирал“). Той
също посочва, че на платното за движение в процесния участък няма знаци,
забраняващи престоя или паркирането. Актът бил написан затова, че водачът
пречи на движението.
Съдът служебно е изискал от Община Г.О. схема, отразяваща
хоризонталната маркировка и вертикална сигнализация в района на пътния
участък на ул. „***“ № 76, 200 метра преди и след този номер.
Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до
следните правни изводи.
Жалбата е подадена чрез наказващия орган пред компетентен съд в
срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва
наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Нормата на чл. 183, ал. 2 от ЗДвП, посочена като санкционна в НП,
предвижда наказание за водач, който престоява неправилно или е паркирал
неправилно. От своя страна нормата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, посочена
като нарушена, касае задълженията на водач при престой и паркиране на
4
превозно средство. В нея законодателят е посочил, че е престоят или
паркирането са забранени на място, където превозното средство:
- а/ създава опасност;
- б/ пречка за движението или
- в/ закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал.
В описателната част на обжалваното НП се сочи, че превозното
средство „спира“, като по този начин „пречи на движението“. От така
описаното не е ясно дали л.а. „Рено Канго“ с рег. № ВТ 4035КТ е престоявал
или е бил паркиран. Не става ясно е в какво се изразява преченето на
движението. Така както е формулирано нарушението в обжалваното НП е
бланкетно и не съдържа нито обстоятелствата на същото, нито
доказателствата, които го подкрепят.
Участник в движението е всяко лице, което се намира на пътя и със
своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя.
Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на
пътя (§ 6, т. 28 от ДР на ЗДвП). Следва поне минималното съдържание на НП
да е изпълнено с конкретика относно ситуацията, която е създадена - на кого
и по какъв начин се пречи с паркирано или престояващо ППС. Непосочването
на тези обстоятелства е на нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. По този
начин изводите на наказващия орган, че С., спирайки служебното си МПС на
посоченото място, е създал пречки за останалите участници в движението
остават абсолютно немотивирани. Пречките, също както и опасността, са
елементи от обективната страна на визираното нарушение и като такива
следва ясно да е посочено в какво точно са се изразявали, за да е ясно по
какъв начин са влияели негативно на останалите участници в движението –
дали този начин на престой или паркиране на автомобила пречи на
видимостта им и на способността им да извършват по надлежния начин и
сигурно необходимите маневри. Дали следствие на престоя или паркирането
е създадена опасност за останалите участници в движението. Косвено тези
обстоятелства касаят и субективната страна на нарушението, доколкото в
случая се установи, че става въпрос за действия като престой или паркиране
на място, където това не е изрично забранено, но конкретните елементи от
пътната обстановка правят тези действия на водача опасни или пречещи на
другите участници в движението. Ясното и точно посочване на тези
5
обстоятелства дава възможност за преценка могъл ли е водачът да ги
предвиди и осмисли и въпреки наличието им, да преведе в покой автомобила
си за да престои на соченото в НП място или да го паркира.
Следва да се отбележи също, че понятията "престой" и "паркиране" не
са фактически твърдения, а правни обобщения или квалификация на
определени факти от обективната действителност. Престоят е легално
дефиниран с разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗДвП, респ. паркирането – с
разпоредбата на чл. 93, ал. 2 ЗДвП. Пътното превозно средство е в престой,
когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на
пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на
водача. Нито в АУАН, нито в НП са описани конкретни фактически
обстоятелства, от които да се извърши преценка дали в случая
жалбоподателят само е престоявал или е бил паркирал на процесния пътен
участък. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства също не
можа да се установи по безспорен начин дали поведението на жалбоподателя
от правна страна може да се квалифицира като престой или като паркиране.
Действително, С. е спрял автомобила си на ул. „***“ до № 76 в гр. Г.О. за
ограничено време – докато разтовари стока и остави документи в
баничарницата. В същото време обаче съгласно показанията на разпитаните
свидетели той е бил излязъл от автомобила. Св. И. не си спомня дали
двигателят на МПС е бил угасен, докато св. М. твърди, че автомобилът е бил
паркиран.
Всички тези обстоятелства е следвало да бъдат внимателно изследвани
и подкрепени със съответните доказателства, което АНО не е сторил. В
процесния случай, както съдът, така и нарушителят са поставени в положение
да гадаят и да предполагат какви са фактическите параметри на вмененото
нарушение, а както е добре известно административно наказателната
отговорност не може да почива на предположения, доколкото съществено би
се засегнало правото на защита на наказаното лице. Това нарушение е винаги
съществено и не може да бъде санирано в хода на съдебното обжалване на
постановлението, тъй като нарушава правото на защита на наказаното лице.
Затова и като последица това процесуално нарушение води до отмяна на НП
на формално основание.
При този изход на делото и съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
6
ЗАНН, право на присъждане на разноски има жалбоподателят. Такова искане
обаче не е направено, поради което съдът не дължи произнасяне в тази
насока.
Водим от изложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0268-001449/10.11.2023 г.
на И.Т.Н. – Началник сектор в ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О., издадено срещу
Й. А. С. с ЕГН: **********, с адрес с. П., общ. Г.О., ул. „***“ № 5, с което за
нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от
ЗДвП му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20,00
лв. (двадесет лева) като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. В.Т. в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________
7