РЕШЕНИЕ
гр. София, 07.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
ИВАН КИРИМОВ
при участието на секретаря Донка Шулева, разгледа докладваното от младши съдия Иван Киримов въззивно гражданско дело № 12759 по описа за 2019 г. по описа на СТС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 108538 от 08.05.2019 г., постановено по гр. д. № 63221/2018 г. на СРС, ГО, 51 състав, е уважен предявеният от Д.А.П. срещу П.НА Р.Б.иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати сумата от 8500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на обвинение в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК по н.о.х.д. № 13374/2010 г. по описа на СРС, НО, 2 състав, за което е оправдана с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва от 15.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. С решението предявеният иск е отхвърлен за разликата над сумата от 8 500 лева до пълния претендирай размер от 25 000 лева. Уважен е и предявеният от А.А.К. срещу П.НА Р.Б.иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на обвинение в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК по н.о.х.д. № 13374/2010 г. по описа на СРС, НО, 2 състав, за което е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва от 15.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. С решението предявеният иск е отхвърлен за разликата над сумата от 3 000 лева до пълния претендирай размер от 5000 лева.
Срещу решението, в частта, в която предявените искове са уважени, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивна жалба от ответника Прокуратура на Република България. В същата са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстнационния съд изводи, както и за нарушения на материалния закон. Навеждат се съображения, че не са налице претърпени от ищците неимуществени вреди, за които по безспорен начин да е установено, че са в пряка причинно-следствена връзка с незаконното обвинение. Сочи се, че оправдателната присъда сама по себе си дава морално обезщетение и компенсира изтърпените страдания, което обстоятелство съдът не е взел предвид. В жалбата са развити и съображения, че присъдените обезщетения за неимуществени вреди са определени в нарушение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като размерът им не е съобразен с критерия за справедливост. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е взел предвид при определяне размер на обезщетението на ищцата П., че същата е била задържана за срок от 24 часа по реда на ЗМВР, доколкото неимуществени вреди от това задържане не могат да се сменят в отговорност на ответника. По изложените съображения въззивникът обосновава извод, че определеният размер на обезщетенията не съответства на характера и степента на търпените неимуществени вреди, както и на вида и степента на упражнената наказателна репресия. С тези доводи се прави искане за отмяна на решението в обжалваната му част, а в условията на евентуалност - за намаляване на размера на неимуществените вреди.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите - ищци.
По делото е постъпила и насрещна въззивна жалба от ищците Д.П. и А.К. срещу първоинстанционното решение, в частта, в която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. В жалбата се твърди, че при постановяване на решението съдът не е обсъдил в цялост и пълнота всички събрани по делото доказателства. Сочи се, че първоинстанционният съд не е изследвал внимателно и задълбочено въпроса как обвинението се е отразило върху ищците с оглед на тяхната личност, начина им на живот, семейна среда и ценностна система, степента и интензитета на преживените неудобства. По тези съображения счита, че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с критерия справедливост и се прави искане за отмяна на решението в обжалваната му част.
Не е постъпил отговор от П.НА Р.Б.по така депозираната насрещна въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане субективно активно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 3-то от ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. По изложените във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба оплаквания намира следното:
Ищците претендират заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение по образувано срещу тях наказателно производство за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което са оправдани с влязла в сила присъда.
Наказателното производство е образувано на основание чл. 356, ал. 3 от НПК като бързо такова, със съставянето на акта за първото действие по разследването - разпити на свидетели извършени на 05.06.2010 г. Видно от докладна /л. 1 от досъдебното производство/ бързото производство е образувано срещу Д.П.А., за това, че около 01,30 часа на 05.06.2010 г. в гр. София, на ул. „Розова долина“, между номер 21 и номер 18 е нанесла побой на Т.А.А. и е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - удряла го в областта на лицето и го ритала, след като същият е паднал на земята, обиждала го с думите „Нещастник, копеле, педераст“ - престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, Видно от докладната на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР /отм./ Д.П. е задържана за срок до 24 часа.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 25.06.2010 г. Д.А.П. е привлечена като обвиняема за две престъпления - по чл. 325, ал. 1 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 1 от НК. На същата дата като обвиняем е привлечен и А.А.К. - за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 1 и чл. 144, ал. 3 от НК. По отношение на двамата били взети мерки за неотклонение „подписка“.
С постановления за привличане на обвиняем от 17.09.2010 г. е извършено ново привличане по отношение на ищците, като е прецизирано обвинението по чл. 325, ал. 1 от НК, с посочване, че същото е осъществено при форма на задружна престъпна дейност съучастие - съизвършителство, тоест и двете лица са участвали при осъществяване на престъпното деяние.
Установява се, че със заповед от 05.06.2010 г., в 02,50 часа Д.П. е задържана за срок от 24 часа, на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Същата е освободена на същата дата в 15,00 часа.
На 20.10.2010 г. е било образувано н.о.х.д. № 13374/2010 г. по описа на СРС, НО, 2 състав по внесен от СРС обвинителен акт срещу двамата ищци за извършени престъпления идентични с посочените в постановленията за привличане на обвиняеми от 17.09.2010 г..
Първото заседание по делото се е провело на 12.04.2011 г., на което обаче не е бил даден ход, поради отсъствие на ищцата Д.П. - представен е болничен лист. Съдебни заседание пред първоинстанционния съд са се провеждали от 12.04.2011 г. до 26.01.2017 г. - общо двадесет, като на дванадесет от тях не е даден ход поради заболявания на двамата ищци. Поради смяна на съдебния състав разглеждането на делото е започнало отначало на 01.10.2014 г.
С протоколно определение от 09.02.2016 г. е прекратено частично наказателното производство по н.о.х.д. № 13374/2010 г. по описа на СРС, НО, 2 състав, водено спрямо Д.П. и А.К. за извършено на 05.06.2010 г. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
На 26.01.2017 г. е постановена присъда по н.о.х.д. № 13374/2010 г., с която А.А.К. е признат за виновен в това, че на 05.06.2010 г., около 01,30 часа, в гр. София, ул. „Розова долина“, в района пред № 18 и № 20, се е заканил с убийство на Т.А.А., като заканването е възбудило основателен страх у А. за осъществяването му - затиснал с крак врата на А., крещял, че ще го убие, че ще му счупи врата, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, което да се изтърпи ефективно.
С присъдата А.К. и Д.П. са признати за невиновни и оправдани по обвинението за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
По жалби на А.К., с вх. № 1008425/03.02.2017 г. и частния обвинител Т.А.А., с вх. № 1006987/30.01.2017 г. е образувано в.н.о.х.д. № 5176/2017 г. по описа на СТС, II въззивен състав
С определение от 08.11.2017 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.11.2017 г„ което е и единственото по делото открито съдебно заседание.
С решение № 1393 от 15.12.2017 г. постановено по в.н.о.х.д. № 5176/2017 г. първоинстанционната присъда е изменена, като е отменена в частта относно определянето на „затвор“ за място за изпълнение на наказанието. В останалата
обжалвана част първоинстанционният съдебен акт е потвърден.
По молба за възобновяване на н.о.х.д. № 13374/2010 г. по описа на СРС, НО, 2 състав, депозирана от А.К. е образувано н.д. № 175/2018 г. по описа на Апелативен съд - София.
С решение № 102 от 15.03.2018 г. постановено по н.д. № 175/2018 г. искането на А.К. за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. № 13374/2010 г. по описа на СРС и в.н.о.х.д. № 5176/2017 г. по описа на СГС е оставено без уважение.
Съгласно справка за съдимост на Д.А.П. от 31.03.2011 г. същата е неосъждана.
Съгласно справка за съдимост от 19.01.2011 г. А.А.К. е осъждан за различни престъпления: по н.о.х.д. № 84/1989 г. по описа на Военен съд, в сила от 11.03.1989 г. на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца; по н.о.х.д. № 95/1990 г. на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година при общ режим; по н.о.х.д. № 1929/1996 г. по описа на Софийски районен съд на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и три месеца; по н.о.х.д. № 17807/2006 г. по описа на Софийски районен съд на наказание „лишаване от свобода“ в размер на пет месеца; по н.о.х.д. № 1757/2008 г. по описа на СРС наказание „лишаване от свобода“ в размер на три месеца и седем дни.
Представени са писмени документи за Д.П. - л. 17 - л. 20.
В първоинстанционното производство е разпитан свидетелят Д.К., чиито показания настоящата инстанция кредитира, доколкото същите са последователни, логични и се подкрепят от останалия доказателствен материал. В същото време посоченият свидетел е пряк очевидец по отношение на релевантни по делото обстоятелства. Същата заявява, че е наясно, че срещу ищците е било образувано дело за скандал за паркомясто, като същите били стресирани по този повод. Сочи, че ищцата П. променила поведението си вследствие на воденото дело - затворила се, станала психически лабилна. Не вдигала и телефона, защото изпаднала в депресия и уединение. Сочи, че ищцата й е споделила, че колегите и роднините й са я игнорирали, заради делото. Излага, че ищцата П. се е притеснява как ще завърши процеса, а промяната в емоционалното й състояние се дължала на това, че е обвинена в нещо, което не е извършила. Сочи, че отношенията между ищците, които живеели заедно, били обтегнати, заради делото и имали скандали. Във връзка с делото, ищецът К. станал по-нервен и сприхав. Ищцата П. й споделила, че била бременна и във връзка с преживяното, покрай случая, за който се водил наказателното производство и заради самото водено срещу нея наказателно дело загубила бебето си.
По делото е депозирано и заключение по назначената СМЕ, което настоящата инстанция кредитира, тъй като същото е изготвено от компетентно вещо лице, в своята област, обосновано е и е прието без възражения от страните. Съгласно заключението към 09.06.2010 г. ищцата Д.П. е била бременна в 6-7 г.с. и със започващ аборт. Наличието на стресови ситуации влияят на протичане на бременността и доста често водят до усложнения /най - често до прекъсване на бременността в ранен етап - до 12 г.с./. Стресовата ситуация, /битовият конфликт на 05.06.2010 г./, в който е участвала ищцата, бременна в 6-7 г.с. е причинила спонтанен аборт, който може да се приеме като вид усложнение и по-точно - прекъсване на бременността и загуба на плода.
Така установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Основателността на предявените искове предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ спрямо ищците да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/ да са оправдани с влязла в сила присъда или наказателното производство да прекратено на някое от основанията на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ; 3/ да са претърпели твърдените неимуществени вреди и 4/ между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени последици /вредите/ да е налице причинно-следствена връзка.
Елементите от горепосочения фактически състав трябва да се установят при условията на пълно и главно доказване от ищеца - чл. 154, ал. 1 ГПК.
Отговорността на ответника произтича от законоустановените правомощия на прокурора да ръководи разследването и да осъществява постоянен надзор за законосъобразното му провеждане, като обвинението следва да се прецени за незаконно, дори и на определени етапи на наказателното производство действията на съответния прокурор да са били основани на убеждението му за виновност на лицето предвид събраните доказателства. Без значение е дали конкретните действия, предприети от органите на предварителното производство, са били в съответствие с процесуалния закон; не е релевантно и наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите, съотв. какво е било вътрешното му убеждение (субективното отношение е от значение само за приложението на чл. 9, ал. 2 от закона). Тези обстоятелства не са предвидени от закона като част от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за разлика от предвидените в чл. 5 ЗОДОВ основания за отпадане или намаляване на отговорността. Обвинението в престъпление се явява незаконно винаги, щом има влязла в сила оправдателна присъда, постановена от съд, или наказателното производство е прекратено, т. е. определящ е крайният резултат от определено действие или акт, от който се установява, че предприетите срещу съответно лице действия са били неоснователни, т. е. констатира се незаконосъобразността на обвинението. В този смисъл без значение за обективната отговорност е това дали на определен етап от производството действията на Пракуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Въз основа на нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ не може да се признаят определени действия на Прокуратурата за основателни и да изключи нейната отговорност за тях. Законът не е предвидил като изискване за възникване на отговорността освен оправдаването/прекратяването на наказателното производство и самото обвинение да е било незаконосъобразно при повдигането му. Затова и отговорността е налице дори и от страна на ответника да са спазени всички законови изисквания и повдигнатото обвинение да е отговаряло на събраните до този момент доказателства и на вътрешното убеждение на служителя. Отнася се до специално установена от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата възниква при наличието само на посочените в законовата разпоредба предпоставки - в случая повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и постановяване на влязла в сила оправдателна присъда.
Във връзка с изложеното и въззивният съд приема за установено по делото, че е налице незаконен акт на правозащитен орган - обвинение в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като двамата ищци са били оправдани с влязла в сила присъда.
Спорните по същество във въззивното производство въпроси са свързани с настъпването на претендираните неимуществени вреди и наличието на причинно- следствена връзка между тях и незаконното обвинение.
По отношение на иска на Д.П.:
Въззивният съд приема, че от събраните гласни доказателствени средства се установяват неблагоприятните последици, за които ищцата търси компенсация чрез парично обезщетение. Конкретно се установява, че в резултат на незаконното обвинение емоционалното състояние на ищцата е било засегнато, в т. ч. същата изпитвала притеснение и страх, че ще бъде несправедливо осъдена, уронени са и честта и достойнството й, които са и закономерна (обичайна) последица от повдигането на обвинението. Поначало при незаконно повдигане на обвинение се засяга по един недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице. Това води до увреждане и настъпване на вреди, неблагоприятно отражение върху психиката на човек от положението на несигурност в течение на наказателното производство, които са пряка и непосредствена последица от това увреждане, без да е в тежест на лицето да доказва всяко свое негативно изживяване и страдание, независимо от конкретната преценка, която се дължи за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди (чл. 52 ЗЗД). Съгласно установената практика на ВКС е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване /решение № 388 от 02.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV ГО; решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV ГО; решение № 214 от 08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3921/2017 г., IV ГО/. В същите решения е прието, че не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен за определи неговия размер по своя преценка.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърнена чест и достойнство.
Настоящата инстанция намира, че в конкретния случай, по отношение на ищцата П., първоинстанционният съд е обсъдил и интерпретирал правилно събраните доказателства по делото при определяне размер на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в конкретния случай съдът съобрази продължителността на преследването по процесното наказателно производство, което е било около седем години и половина години - от образуване на наказателното производство - 05.06.2010 г., като видно от доказателства по делото, същото е образувано конкретно срещу Д.П. до постановяване на окончателен въззивен съдебен акт - 15.12.2017 г.. В хода на производството ищцата първоначално е задържана за 24 часа, като през останалото време спрямо нея е прилагана мярка за неотклонение "подписка" до постановяване на първоинстанционната оправдателна присъда, като с протоколно определение от 26.01.2017 г. мярката за неотклонение „подписка“ спрямо П. е отменена. В рамките на досъдебното производство действията, които са извършвани в присъствието на ищцата, видно от протоколите на досъдебното производство, са тези по първоначалното повдигане на обвинение на ищцата - протокол предявен на 30.06.2010 г., предявяване на разследване - 30.07.2010, както и по повдигане на новото обвинение на ищцата - протокол предявен на 01.10.2010 г., като в същия ден й е предявено и разследването. В протоколите за другите извършени на досъдебното производство процесуални действия не е посочено да е участвала ищцата. Следователно участието на ищцата на досъдебното производство е свързано с минималното задължително участие при повдигане на обвинението и предявяване на разследването. В съдебното производство са проведени двадесет съдебни заседания, от които обаче само на осем е бил даден ход. В останалите случаи съдебните заседание са били отлагани, поради представяни болнични листи от П. ,К., а в един случай не се е явил и свидетел.
При съобразяване на продължителността на въздействието върху ищцата като обвиняем, което е свързано и с продължителността на изпитваните от нея отрицателни емоции във връзка с наказателното производство срещу нея, следва да се има предвид първоначалния момент на започване на определени действия срещу ищеца. В случая тези действия започват със задържането на ищцата на 05.06.2010 г. В този смисъл общата продължителност на наказателното производство срещу ищцата от около седем години и шест месеца (до влизането на оправдателната присъда в сила на 15.12.2017 г.) може да се определи и като нахвърляща нормалната продължителност на производството, като се има предвид, че делото е разгледано само на две съдебни инстанции (решението на въззивния съд в случая не подлежи на касационен контрол).
Следва да се отчете и обстоятелството, че първоначално ищцата е задържана от разследващите органи, като това задържане е продължило около 13 часа (видно от заповедта за задържане, представена в наказателното първоинстанционно съдебно производство). Неоснователно е възражението на ответника, че не следва да носи отговорност за това задържане, тъй като в случая то следва да се разглежда като част от развилото се наказателно производство. Това е така, тъй като наказателното производство първоначално е образувано като бързо производство в хипотезата на чл. 356, ал. 3 от НПК. В този смисъл самото задържане на лицето следва да се счита за част от наказателното производство срещу него, независимо че е наредено от разследващите органи въз основа на мерките на принуда по ЗМВР, а не е резултат от мярка за неотклонение, определена по реда на НПК. Видно от досъдебното производство първите действия по разследването, с които се счита образувано и самото досъдебно производство (чл. 356, ал. 3 НПК) е разпит на свидетели на 05.06.2010 г. От самата докладна /л. 1 от досъдебното производство/ е видно, че бързото производство е образувано срещу Д.П.А. за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1отНК.
Несъмнено за задържането на ищцата държавата следва да носи отговорност, тъй като то се е оказало неоправдано с оглед на последващото оправдаване на ищцата по повдигнатото обвинение за деянието, във връзка с което е била задържана. Поради това. доколкото за неоснователно образуваното и водено наказателно производство, когато обвиняемият бъде оправдан, отговорността на държавата се реализира чрез прокуратурата, а в случая задържането на ищцата е именно в хода на досъдебното производство и във връзка с повдигнатото й обвинение (по което впоследствие е оправдана), следва да се приеме, че държавата отговаря чрез прокуратурата и за това действие, независимо дали то е било одобрено от прокурор, или предприето самостоятелно от полицейските органи. Все пак обаче тежестта на задържането на ищеца не може да бъде твърде значима, като се има предвид, че то е продължило около 14 часа.
Следва да се има предвид и неудобството, причинено на ищцата, свързано с необходимостта да участва в съдебното производство, като тя се е явявала както пред органите на досъдебното производство (три пъти), така и в съдебни заседания по делото (общо осем пъти), както се посочи по-горе. Макар че, както се посочи по-горе, продължителността на наказателното производство би могла да бъде и по-кратка, следва да се отчете, че участието на ищцата в него като цяло е в рамките на минимално необходимото. Освен това спрямо ищцата е взета мярка за неотклонение "подписка", която, независимо, че е най-леката е свърза с известни неудобства, доколкото същата следва да уведомява съответните органи на производството при промяна на адреса си /чл. 60 НПК/.
При това положение следва да се отчете и конкретното проявление на горните фактори по отношение на ищеца. Според показанията на свидетелката К. ищцата П. променила поведението си вследствие на воденото дело - затворила се, станала психически лабилна. Не вдигала и телефона, защото изпаднала в депресия и уединение. Сочи, че ищцата й е споделила, че колегите и роднините й са я игнорирали, заради делото. Излага, че ищцата П. се е притеснява как ще завърши процеса, а промяната в емоционалното й състояние се дължала на това, че е обвинена в нещо, което не е извършила.
На следващо място от назначената по делото СМЕ се установи и, че наличието на стресови ситуации влияят на протичане на бременността и доста често водят до усложнения /най - често до прекъсване на бременността в ранен етап - до 12 г.с./, като в случая част от тези стресови ситуации са причинени именно от негативните емоционални изживявания на ищцата вследствие на образуваното срещу нея наказателно производство и задържането й в рамките на същото.
Настоящият съдебен състав като съобрази гореизложено, както и факта, че ищцата е неосъждана, с чисто съдено минало намира, че размерът на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото следва да бъде определен на 8 500 лева, както е приел и първоинстанционният съд. Присъждането на сума, по-голяма от посочената, би довело до несъответстващо на изискванията на справедливостта имуществено разместване.
Като е достигнал до същите крайни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в тази му част.
По отношение на А.К.:
По отношение на този ищец настояща инстанция намира оплакванията на въззивника - ответник за основателни. След анализ на събраните по делото доказателства следва извод, че претърпените от него неимуществени вреди не са в обема и с интензитета, които първоинстанционният съд е приел.
Действително и спрямо този ищец наказателното производство е продължило около седем години и половина, но по - същественото в случая е, че спрямо същия освен обвинението, за което е оправдан - по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 1 от НК е поддържано и обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за което е признат за виновен и е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месец, което да бъде търпяно при първоначален „строг“ режим. Следва да се посочи, че престъплението, за което е признат за виновен е по-тежко от това, за което е оправдан. Престъпление то по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК се наказва с наказание „лишаване от свобода“ за срок до шест години, като съгласно чл. 93, т. 7 от НК същото е тежко такова.
На следващо място видно от справката за съдимост на ищеца, същият е с богато съдебно минало и е бил осъждан на наказания „лишаване от свобода“, които да търпи ефективно, като последното от тях е по н.о.х.д. № 1757/2008 г. по описа на СРС, по което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на три месеца и седем дни.
От друга страна по делото не се разкриват обстоятелства, които да разкриват претърпени неимуществени вреди, по различни от обичайните такива. В този смисъл за претърпените от този ищец негативни емоции са налични единствено показанията на свидетелката К., които в интерес на истина са и доста лаконични, а именно, че ищецът станал по-нервен и сприхав, което може да се обясни и в обвинението, за което е признат за виновен.
При така изложеното настоящата инстанция намери, че справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, което в пълна степен би обезщетило ищеца К. за претърпените неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно повдигнатото и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 1 от НК, с оглед конкретика на случая, е такова в размер на 1000 лева.
С оглед така приетото, първоинстанционното решение следва да бъде частично отменено по отношение на този ищец - за сумата над 1000 лева до уважени от първия съд размер от 3000 лева.
По отношение на разноските:
Разноски претендират единствено въззивните ищци, които с оглед изхода на производството не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 108538 от 08.05.2019 г. по гр.д. № 63221/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ЕО, 51 състав, в частта, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А.А.К., ЕЕН ********** сумата над 1000 лева до сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на обвинение в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК по н.о.х.д. № 13374/2010 г. по описа на СРС, 2 състав, за което е оправдан е влязла в сила присъда като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.А.К., ЕГЕ1 **********,*** срещу Прокуратурата на Република България, е адрес: гр. София, бул. „Витоша“ 2 иск е правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за сумата над 1000 лв. до сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на обвинение в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК по н.о.х.д. № 13374/2010 г. по описа на СРС, 2 състав, за което е оправдан е влязла в сила присъда
ПОТВЪРЖДАВА решение № 108538 от 08.05.2019 г. по гр.д. № 63221/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51 състав, в останалата обжалвана част, е която предявеният иск от Д.А.П. срещу П.НА Р.Б.с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е уважен за сумата от 8500 лева, в частта, е която този иск е отхвърлен за сумата над 8500 лева до пълния предявен размер от 25000 лева, както и в частта, в която искът на А.А.К. срещу П.НА Р.Б.е правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е отхвърлен за сумата над 3000 лева до пълния предявен размер от 5000 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването, в частта, в която първоинстанционното решение е потвърдено по отношение на Д.А.П.. В останалата част решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.