02.07.2019 г., гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД, VII граждански състав, в закрито
заседание на втори юли 2019 година
като разгледа гр. дело № 3442 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 390 и сл. от Гражданския процесуален кодекс/ГПК/.
Образувано е по искова молба от „Ейм Ойл" ООД, със седалище в гр. Стара 'Загора срещу „Земеделска кооперация за производство и услуги Житен Клас" със седалище в с. Блатец, обл. Сливен за заплащане на покупната цена по договор за покупко-продажба на петролни продукти /дизелово гориво/ с правно основание на иска чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. 79, ал. 1 ЗЗД чрез налагане на запор на банкови сметки на ответника. Твърди, че на 31.05.2019 г. с ответника са сключили договор за покупко-продажба на дизелово гориво за което била издадена данъчна фактура № 806/31.05.2019 г. за сумата 3190,67 лв. с ДДС. Сочи, че въпреки приемането на стоката без забележки, дължимата по посочената фактура сума не му е заплатена.
Съдът след като прецени доводите в молбата и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Допускането на обезпечаване на иск е строго регламентирано от законодателя, тъй като с него се ограничава правната сфера на ответника срещу когото е насочено. Съгласно чл. 391 ГПК, за да се допусне обезпечение, е необходимо да са налице няколко предпоставки: ищецът да има право на обезпечение на иска, т.е. искът да е допустим и вероятно основателен, и да е налице интерес от обезпечаване на иска, което ще рече, че без обезпечаването за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. Ето защо съдът допуска обезпечението само когато установи, че молителят има право на обезпечение на иска. Това право същият има само при наличието на следните предпоставки, дадени в тяхната кумулативна даденост- предявения иск /бъдещ/ е допустим, вероятно основателен и е налице обезпечителна нужда, както и когато исканата обезпечителна мярка е допустима и основателна.
Преценката дали са налице предпоставките за допускане на обезпечението, вкл. и за наличието на обезпечителна нужда, се извършва от съда винаги конкретно с оглед данните по делото. Предпоставките се преценяват само въз основа на доказателствата, представени с исковата молба, респективно с искането за допускане на обезпечение и изложените в нея твърдения, като възраженията на длъжника подлежат на разглеждане с решаването на спора по същество. Обезпечителната нужда се свързва с осъществяване правата по решението, а не с доказването на иска /така определение № 94/18.05.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1416/2018 г., II г. о./. Уеднаквяването на съдебната практика чрез определяне на общовалидни критерии за наличието на обезпечителна нужда не би държало сметка за спецификата на всеки отделен случай /определение № 1/5.01.2018 г. на ВКС по к.ч.гр. д. №> 4978/2017 г., определение № 407/24.06.2014 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 1770/2014 г.; определение № 143/18.02.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. № 63/2013 г./. Разпоредбата на чл. 391, ал.1 ГПК определя обезпечителната нужда като невъзможност или затруднение в осъществяването правата на ищеца, като преценката за наличието на някое от тези обстоятелства е предоставена на съда, разглеждащ молбата за допускане на обезпечението и се осъществява с оглед данните по делото за всеки конкретен случай /определение № 143/18.02.2013 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 63/2013 г./.
В настоящия случай искът е допустим и вероятно основателен. Приложени са и доказателства - процесната фактура обективираща договора за покупко-продажба от коя го може да се направи предположение за вероятната основателност на претенцията. Падежът за заплащане на фактурата е настъпил преди повече от месец, а в случая са налице правоотношения на търговския оборот, които предполагат полагане на по-голяма грижа за изпълнение на задълженията. Поисканата обезпечителна мярка - запор на банкови сметки на ответника до размера на задължението, съдът намира за допустима и съответстваща на обезпечителната нужда на молителя, тъй като става дума за парично задължение.
В допълнение следва да се посочи, че съгласно определение №185/08.04.2015 на ВКС по ч.т.д. дело № 532/2015 г., II т.о., молителят не е задължен да доказва, че без допускане на обезпечението ще бъде затруднено осъществяването на правата му по бъдещо положително за него осъдително решение за парично вземане, тъй като обезпечителната нужда в този случай съществува по презумпция. Нуждата от налагането на избраната от ищеца по иска обезпечителна мярка не се определя от имущественото състояние на ответника към момента на предявяване на исковете, а от вероятността неговите активи да намалеят в хода на исковото производство поради действия на разпореждане от негова страна или поради други обстоятелства, настъпването на които не се дължи на неговото поведение.Тази практика е възпроизведена и в много други актове на ВКС.Така например в определение № 471/03.10.2016 г. на ВКС по ч.т.д. № 1440/2016 г., II т.о., се казва, че по въпроса за преценката на съда за наличието на обезпечителна нужда е създадена последователна практика на ВКС, вкл. и задължителна такава, в която се приема, че тази преценка е винаги конкретна, с оглед специфичните за делото факти, но също така изрично се отбелязва, че при липса на данни, които я опровергават, нуждата се предполага. Същите мотиви са изложени и в определение № 350/8.07.2016 г. на ВКС по ч.т.д. № 1027/2016 г., II т. о., определение № 477/14.10.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5506/2013 г„ 1 г.о., определение № 933/19.10.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 778/2012 г., II т. о., определение № 1 132/18.12.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 926/2012 г., II т. о., определение № 567/8.12.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5220/2016 г„ IV г. В определение №130/09.03.2016 на ВКС по ч.т.д. №11/2016 г. II т.о. също се сочи, че „обезпечителната нужда се презумира, когато предмет на обезпечавания иск е парично вземане, включително и независимо от неговия размер, при липса на явни данни, които да я опровергават". В настоящия случай такива данни не са налице.
В определение № 8/11.01.2010 г. на ВКС по ч.т.д.888/2009 г. I т.о. се приема, че една позитивна оценка на решаващия съд може да бъде обусловена от характера на защитимото материално право - парично вземане, както и на данните но делото за демонстрирано процесуално поведение на ответника. В конкретния случай ответникът не е изпълнил задължение, произтичащо от търговска сделка за срок вече няколко месеца от възникване на изискуемостта на задължението, но различни фактури, което говори за финансова невъзможност или за нежелание да се изпълни задължен и ето-това обстоятелство само по себе си обуславя наличието на обезпечителна нужда. Да се изисква от молителя да доказва детайлно как точно ще бъде невъзможно да осъществи правата си по решението или как те ще се затруднят означава да се възложи върху него доказателствена тежест да доказва бъдещи евентуални събития, които могат да настъпят много години след молбата за налагане на обезпечителна мярка. Това очевидно е невъзможно, още повече, че финансовото състояние на ответната страна е защитено от търговска и банкова тайна. 'Затова да се изисква от молителя да доказва детайлно как точно ще бъде невъзможно да осъществи правата си по решението или как те ще се затруднят в бъдеще означава да се възложи на молителя непосилна доказателствена тежест, а това би довело изцяло до обезсмисляне и неприлагане на института на обезпечаване на иска /desuetudo/ - явно е, че тълкуването на закона в този смисъл противоречи на целта на закона /чл.46 ал.2 от Закона за нормативните актове/.
Действително в молбата не са посочени банкови сметки, като в тази връзка е поискано издаване на съдебно удостоверение, което обаче в случая не е необходимо, тъй като не е нужно молителят да сочи конкретните банкови сметки на ответника. Отделно от това следващо място, съдът намира, че исканата обезпечителна мярка е подходяща и същата съответства на характера на търсената с предявяване на иска правна защита. Посочване на няколко банкови институции осигурява по-голяма обективна възможност за принудително осъществяване на присъденото парично притежание, като за длъжника е предвидена възможност за защита от хипотетичното налагане на запори едновременно във всички банки. В молбата недвусмислено е посочен размерът на претендираната сума, до размер на която съдът намира, че може да се запорират банковите сметки, поради което налагането на запорите не може да се разглежда като „репресивна мярка".
Мотивиран от горното, Старозагорски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА на основание чл. 389, ал. 1 ГПК обезпечение на иска на „Еим Ойл" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, ул. „Генерал Столетов", № 111, ет. 1, an. 1 ЕИК: *********, срещу „Земеделска кооперация за производство и услуги Житен Клас" със седалище в с. Блатен, обл. Сливен, ЕИК: **********, за присъждане на суми по договор за покупко- продажба на петролни продукти /дизелово гориво/ до размера на общо 3190,64 лв. за главница и за сумата от 27,47 лв. мораторно обезщетение по фактура с № 806/31.05.2019 г. или за сумата в общ размер на 3218,11 лв., чрез налагане на запор върху вземанията на „Земеделска кооперация за производство и услуги Житен Клас" със седалище в с. Блатец, обл. Сливен, ЕИК: ********** към „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, гр. София, пл. „Света Неделя" № 7. „БАНКА ДСК" ЕАД, гр. София, ул. „Московска" № 19, „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД, гр. София, бул. „Мария Луиза" № 79, „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД, гр. София, бул. „Витоша" № 3, „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА" АД, гр. София, ул. „Г. С. Раковски" № 103, „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД, бул. „Цар Освободител" № 14, „ТЕ ДЖЕ ЗИРААТ БАНКАСЪ - клон СОФИЯ", гр. София, ул. „Цар Самуил", „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, гр. София, ул. „Света София" № 5, , ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, гр. София, бул. „Драган Цанков" № 37, „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК" АД, гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик" № 92, „ПРОКРЕДИТ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД, гр. София, бул. „Кн. Мария Луиза" 107, "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, гр. София. „ТОКУДАБАНК" АД, гр. София, ул. „Граф Игнатиев" 3, БНП ПАРИБА С.А, бул. „Цар Освободител" 14, „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ" АД, гр. София, ул. „Дякон Игнатий" 1, „СИБАНК" АД, гр. София, ул. „Славянка" "СИТИ БАНК Европа" АД, гр. София, бул. „Мария Луиза" 2 ЦУМ. „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК" АД, „ТЕ КС ИМ БАНК" АД, „Алфа банка" - Клон България, ИШБАНК АГ" - клон София; „Насърчителна банка" гр. София; ТБ „Виктория"; ИНГ БАНК Н В клон София, „Българо-американска кредитна банка" АД.
Да се издаде обезпечителна заповед.
Определението може да бъде обжалвано пред Старозагорски окръжен съд в седмичен срок, кой то за молителя тече от връчването му, а за ответника - от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебен изпълнител.