№ 49113
гр. София, 21.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20241110134776 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
Подадено е заявление от „Банка ДСК“ ЕАД за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Х. А. П. за следните суми:
37 594,69 лева – неизплатен остатък от главница, ведно със законната лихва
от 06.06.2024 г. до изплащане на вземането; 4846,77 лева – възнаградителна
лихва за периода от 10.09.2022 г. до 27.03.2024 г., и 2204,38 – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 14.05.2020 г. до 05.06.2024 г.
– задължения по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на
студенти и докторанти № 11/21325623/21.10.2013 г., сключен между банката и
длъжника.
Съдът е длъжен да не издава заповеди за изпълнение, когато
основанието за претендираното вземане е недействителен договор, тъй като
би действал в противоречие с императивни правни норми – чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК. За да следи дали това е така пред съда се предоставя пълния текст на
всички договори, от които произтичат вземания срещу потребители съгласно
чл. 410, ал. 3 ГПК, а в производствата за издаване на заповед за незабавно
изпълнение – съгласно чл. 417, т. 2 ГПК.
В случая се установяват редица несъответствия на представения по
делото договор със Закона за кредитиране на студенти и докторанти. Така
съгласно чл. 17, ал. 4 ЗКСД заемополучателят не е длъжен да заплаща
задължения, които не са формулирани в договора, и то на ясен език съгласно
чл. 17, ал. 3 ЗКСД. Съгласно чл. 18, ал. 3 ЗКСД всички условия на кредита
следва да са предварително съобщени на кандидата, а съгласно чл. 24, ал. 1
ЗКСД задължението по договор за кредит за обучение се състои само от две
суми – натрупаната в гратисния период главница и лихвите по договора, като
съгласно вече натрупалата се практика на няколко апелативни съдилища (няма
дела на Върховния касационен съд поради относителната новост на закона) –
напр. Решение № 462/19.12.2024 г. по въззивно търговско дело № 496/2024 г.
1
на Апелативен съд – Пловдив; Решение № 44/12.02.2025 г. по въззивно
търговско дело № 486/2024 г. на Апелативен съд – Варна; Решение №
343/18.12.2024 г. по въззивно търговско дело № 404/2024 г. на Апелативен съд
– Варна; Решение № 212 от 8.11.2024 г. по въззивно гражданско дело №
319/2024 г. на Апелативен съд – Велико Търново, както и на контролната за
настоящия съд инстанция – Софийския градски съд – Решение №
3597/05.12.2022 г. по въззивно гражданско дело № 7211/2021 г., и Решение №
260544 от 30.03.2023 г. по въззивно гражданско дело № 5431/2019 г.,
посочените разпоредби въвеждат императивна правна норма, която забранява
капитализиране на изтекли през гратисния период лихви към главницата по
кредита.
Съгласно текста на договора за кредит на първо място не е определен
конкретно и ясно размер на лихвата, като в т. 7 (на лист 6 от делото)
единствено е повторена законовата разпоредба, че лихвата не може да
надхвърля 7 % годишно. В раздел четвърти, т. 10.2. от общите условия към
кредита е посочено, че начислената през гратисния период по кредита – за
времето на обучение на длъжника в производството, се капитализира
годишно, т.е. се третира като част от главницата.
Оттук за съда възниква основателно съмнение за това, че начинът на
формиране на лихвата по кредита може да е резултат от приложение на
недействителна клауза клауза. Още повече, предвид отразеното в
извлечението от счетоводството на длъжника плащане на вноски по кредита
до 10.07.2022 г. (платени 34 вноски по 556,03 лева), тъй като не е ясно какъв е
следвало да бъде процентът на възнаградителната лихва, е възможно да не са
отчетени и плащания по главницата по кредита, а поради олихвяването на
значително завишената главница от 17 889,42 лева, да се явяват недължими и
вноските за главница по новия погасителен план. Това не са установени факти,
но е налице невъзможност да се докаже по абсолютно сигурен начин
правилността на изчисленията. Към настоящия момент и с оглед формалния
характер на едностранното заповедно производство за настоящия съдебен
състав е невъзможно да определи каква част от претендираните суми е
дължима при прилагане на действителните първоначални договорни условия,
и каква – въз основа на евентуално неравноправния механизъм за определяне
на променлива лихва. Поради това и доколкото преценката на настоящия съд е
единствената бариера в производството за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, която, ако бъде преодоляна на формално основание, ще наложи
на потребителя директно да плаща в процес по принудително изпълнение
суми, които не може да се каже, че е безспорно че дължи, и то без други
специални процедури, съдът не следва да издава заповед за целия размер на
лихвите, тъй като се произнася по задължение по потребителски кредит, за
който се прилагат правилата на правото на Европейския съюз относно
неравноправните клаузи – съгласно препращането по чл. 17, ал. 5 ЗКСД, и не
може да допусне изпълнение на парично вземане, основано на евентуално
неравноправна клауза, като така наруши задължението си по чл. 7 от
Директива 93/13/ЕИО да не дава никакъв ефект на евентуално неравноправни
клаузи. В същия смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз – т. 1 от
2
Определение от 17.01.2023 г. по дело C-379/21 Ти Би Ай банк България (вж. и
точки 30 – 32 от мотивите), която не позволява при невъзможност да се
разграничат последиците на евентуално неравноправна клауза от договора от
другите му части, да се допуска от съда изпълнение на цялото задължение по
принудителен ред. Тук положението е различно от „обикновеното“ заповедно
производство по чл. 410 ГПК, където практиката на Съда на Европейския
съюз – т. 48 от Решение от 30.06.2022 г. по дело C-170/21 Профи кредит
България предвижда, че потребителят има възможност за ефективна защита
чрез възражението срещу издадената заповед, тъй като същото препятства
възможността за принудително изпълнение, което при заповед за незабавно
изпълнение потребителят е длъжен да търпи до уважаване на евентуално
искане по чл. 419 ГПК (спирането на изпълнението по чл. 420 ГПК оставя
потребителя засегнат, тъй като наложените запори и възбрани остават да
тежат).
При това положение следва да се отхвърли заявлението за всички
претендирани суми.
На евентуално възражение на заявителя, че така същият търпи
прекомерна санкция, тъй като една част от лихвата безспорно му се дължи,
следва да се отговори, че заповедното производство е особен ред за защита, а
на банките е осигурена от законодателя привилегията по чл. 417, т. 2 ГПК за
директно допускане на принудително изпълнение с оглед на вероятно
достоверните данни от счетоводствата им. Когато презумпцията за тази
достоверност е оборена, за което има основателни съмнения в случая, се
прилага общия ред за установяване и събиране на вземания – исковото
производство. Предприемането на каквото и да е друго поведение на
настоящия съд при неяснотата относно това дали потребителят може да
дължи поисканите от заявителя суми, може да доведе до отговорност на
Софийския районен съд по чл. 2в ЗОДОВ, поради което искането не може да
се уважава, като на привилегията на институционалния кредитор се дава
предимство за сметка на евентуална отговорност на всички български
граждани чрез държавния бюджет. Пътят за защита е с указанията на съда за
възможност за предявяване на осъдителен иск.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК заявление за
издаване на заповед за изпълнение с вх. № 354618/08.12.2023 г. в полза на
„Банка ДСК“ АД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: С., ул. „М.“, №
**, срещу М. С. М., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „Д.“, бл. **, вх. *, ет.
*, ап. **.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „Банка
ДСК“ АД, че може да предяви претенциите си по заявлението за издаване на
заповед за изпълнение с осъдителен иск в едномесечен срок от влизане на
определението в сила, като ползва платената държавна такса в заповедното
3
производство (в размер на 892,92 лева) и я приспадне от тази по иска.
УКАЗВА на заявителя „Банка ДСК“ АД, че в случай, че опита отново
да предяви вземанията си в друго заповедно производство пред друг състав на
Софийския районен съд, ще следи за такива производства и може да наложи
ГЛОБА на банката, ако установи недобросъвестно поведение в процеса
поради неизпълнение на настоящото разпореждане.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя „Банка
ДСК“ АД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4