О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………
гр.Плевен,
24.03.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, в закрито
заседание на
двадесет и четвърти март две хиляди и седемнадесета, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗОРНИЦА БАНКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Банкова гр.дело №1401/2016г.
по описа на РС-Плевен и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена
искова молба от “Топлофикация Плевен” ЕАД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул.”
Източна индустриална зона” № 128 против С.Д.Х., в която се твърди, че ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу ответника, по която е образувано ч. гр.д №8861/16г. Твърди се, че съдът е издал заповед за
изпълнение срещу която ответникът е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника, че дължи сумата общо 565,23лв., от които 475,31лв. представляваща главница
за периода 01.11.2013г.- 30.04.2016г. и сумата 89,92лв., лихва за забава за периода 04.01.2014г.- 18.11.2016г., ведно със законната лихва считано от
датата на депозиране на заявлението до окончателното и изплащане.
Ответникът,
в срока на чл.133 от ГПК е представил
писмен отговор, в който изразява становище, че предявения иск е недопустим.
Твърди, че в депозираното по ч. гр.д.№ 8861/2016г.
по описа на ПлРС възражение изрично е признал сумите сумите, да които са предвяни
настоящите искове.
Към исковата молба са приложени писмени
доказателства по опис и е направено искане за назначаване на съдебно счетоводна
експертиза.
Съдът намира, че така депозираната искова
молба е неподопустима,
поради липса на правен интерес.
Видно от приложеното ч. гр.д.№ 8861/2016г. е, че съдът е издал заповед за изпълнение
срещу длъжникът С.Д.Х., ЕГН **********,***,за
сумата 2466, 06 лв. главница за периода от 01. 11. 2007 год. до 30. 04.
2016 год., сумата 1551, 76 лв. лихва за забава за периода от 02. 01. 2008 год. до 18. 11. 2016 год., законната
лихва върху главницата, считано от 29. 11. 2016 год. до изплащане на вземането,
както и сумата 260, 36 лв. разноски по делото.
Вземането произтича от следните
обстоятелства: ползвана и неплатена топлинна енергия за периода от 01. 11. 2007год.
до 30.04. 2016год.
Видно от
приложеното по делото възражение е, че ответникът е конкретизирал възражението
си за недължимост на част от сумите, като е уточнил че възразява срещу
заповедта за изпълнение в частта за периода поради погасяване по давност и не
прави възражение, а признава че дължи общо 565,23лв., от които 475,31лв. представляваща главница за периода 01.11.2013г.-
30.04.2016г. и сумата 89,92лв., лихва за забава за периода 04.01.2014г.- 18.11.2016г.
С
оглед на изложеното съдът намира, че предявените обективно съединени искове са
недопустими, тъй като с оглед изрично направеното признание на дължимите суми в
заповедното производство за главница и лихва заповедта за изпълнение е влязла в
сила и ищецът може да се снабди с
изпълнителен лист за тях. По отношение на сумата и периода за който ответникът
възразява ищецът не е предявил установителен иск в срока по чл. 415 от ГПК,
поради което заповедта за изпълнение в тази и част подлежи на обезсилване от заповедния съд, а по
отношение на предявените претенции- от настоящия съд.
Съгласно дадените разяснения
в ТР №4 от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Прието е ,
че съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. При
определяне на разноските в заповедното производство, съдът се е съобразил с
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение по
Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от
юрисконсулт, като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ
бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение. Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен
диспозитив.В случая съдът определя размер на дължимото юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50лв.- определено по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ –Наредба за заплащането на правната помощ–чл.26, съобразно който
размерът на възнаграждението при защита в заповедните производства, е в размер
от 50лв. - до 150лв. Следва да се определи 50лв.- юрк. възнаграждение.
С оглед изхода на делото
съдът намира, че ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски
по компенсация в размер на 239,46лв.за заповедното
производство и 300лв. в исковото производство за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№1401/2017г. по поиса на
ПлРС, по предявените от
Топлофикация Плевен ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Плевен, ул.” Източна индустриална зона” № 128 против С.Д.Х., ЕГН
********** искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.
124 от ГПК с петитум да се признае за
установено, че ответника дължи на ищеца: сумата общо 565,23лв., от които 475,31лв. представляваща главница
за периода 01.11.2013г.- 30.04.2016г. и сумата 89,92лв., лихва за забава за периода 04.01.2014г.- 18.11.2016г.,
ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението до
окончателното и изплащане, поради НЕДОПУСТИМОСТ на предявените искове.
ОБЕЗСИЛВА съгласно т.13 от ТР№4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, издадената заповед по чл.410 от ГПК №5547/30.11.2016г. по ч.гр.д.№8861/2016г.
по описа на ПлРС, в
частта относно следните суми:475,31лв. представляваща главница за периода
01.11.2013г.- 30.04.2016г. и сумата 89,92лв., лихва за забава за периода 04.01.2014г.- 18.11.2016г.,
ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.2 от ГПК
"Топлофикация-Плевен" ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, Източна индустриална зона № 128, ЕИК *********, представлявано от
Йордан Василев да заплати на С.Д.Х., ЕГН **********, сумата 300лв.,
представляващи направени разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78 ал.2 от ГПК "Топлофикация-Плевен" ЕАД, със седалище и
адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона № 128, ЕИК *********,
представлявано от Йордан Василев да заплати на С.Д.Х., ЕГН **********, сумата 239,46лв.
представляващи направени разноски по компенсация в заповедното
производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ПлОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: