Р
Е Ш Е Н И Е
гр.Елин
Пелин, 22.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното си заседание на тридесети юли през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ
при
секретаря Л. Костова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 907 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба, с която ищецът
твърди, че е сключил трудов договор с ответника „б. б." еоод
- гр. . считано от 06.03.2012г. / Трудов договор №
2321/06.03.2012г. /,
по силата на който назначен на длъжност „Ръководител звено/ Екип
Комисиониране" - логистичен център с. С.,
община Е.П..
Твърди се, че трудовото правоотношение е
прекратено със Заповед № 2702/04.10.2019г. на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ, като в заповедта записано, че „ответникът прекратява трудово правоотношение
с ищеца, считано от 04.10.2019г., с място на работа
„Б. Б.“ ЕООД , на
длъжност „Складов
работник в Централен склад - с. . код по
НКПД : 4321 2014". В последна връзка твърди, че подадената от него молба
за напускане по чл.325, ал.1, т.1 от КТ е била за длъжност „Ръководител
звено/ Екип Комисиониране", а до
датата на получаване на Заповед № 2702/04.11.2019г. не бил информиран и не е
давал съгласие за преназначаване в длъжност „Складов работник" при трудово
възнаграждение от 1 439.54лв., считано от 01.10.2019г.. В този смисъл ищецът
твърди, че издадената Заповед № 2702/04.10.2019г. е незаконосъобразна, тъй като
същата прекратява трудово правоотношение за длъжност, на която никога не бил
преназначаван, респ. не е подписвал допълнително споразумение, което да измени
трудовия договор. От друга страна счита, че ответникът не се е произнесъл по
подадената от него молба на основание чл.325, ал.1 т.1 от КТ в 7-дневен срок от
получаването й, от което следва, че
молбата му не е била приета от работодателя.
Иска
се съдът да постанови решение, с което:
Да
признае уволнението за незаконосъобразно и да отмените същото.
Да
възстанови ищеца на заеманата длъжност преди уволнението.
Ищецът твърди също, че
след уволнението от ответното предприятие
е постъпил на работа на по-нископлатена работа по трудов договор от
14.10.2019г. с „М. Б." ЕООД при
възнаграждение в размер на 1 360.00 лв.. Твърди, че получаваното
възнаграждение при ответника е било 1 940.00 лв., като разликата в размера на
възнагражденията е 580.00 лв. месечно.
Иска се съдът да постанови решение, което
на основание чл. 225, ал.2 от КТ
да осъди ответника да заплати на
ищеца сума в общ размер на 3 480.00 лв.
представляваща разлика в заплатите за времето от 6 месеца, през което е
работил на по-нископлатена работа.
Ищецът твърди още, че е полагал допълнителен
труд, извън уговореното от 40 часа седмично
и няма данни работодателят да е въвел сумарно изчисляване на
работното време. По същия начин се отчитало работното време и при прекратяване
на трудовото правоотношение преди изтичането на определения за сумиране на
времето период, като се вземало предвид законоустановеното работно време и
отработеното време от началото на периода на сумиране до прекратяването на
правоотношението. В тази връзка ищецът твърди, че е работил извън нормираното
работно време, както следва:
17 ноември 2018 г. - от 14:00 ч. до 24 :
00 ч. или 10/десет/часа или 2 часа над установеното;
18 ноември 2018 г. - от 14:30 ч. до 0:30
ч. или 10 часа/десет часа/или 2 часа над установеното ;
22 ноември 2018 г. - от
14:10 ч. до 0 : 30 ч. или 10 /десет/ часа и 20 минути или 2 часа и 20 минути
над установеното;
23 ноември 2018 г. - от
14:40 ч. до 23 :30 ч. или 8/осем/часа и 50 минути часа и 50 минути/ или 50
минути над установеното;
27
ноември 2018 г. - от 14:15 ч. до 0:00 ч.
или 9 /девет/ часа и 45 минути или един час и 45 минути над установеното;
28
ноември 2018 г. - от 14:10 ч. до 01:30
ч. или 11/единадесет/часа и 20 минути или 3 часа и 20 минути над установеното;
13 декември 2018 г. - от 14:15 ч. до
23:30 ч. или 9/девет / часа и 15 минути или един час и 15 минути над
установеното;
18
декември 2018 г. - от 14:15 ч. до 23:30
ч. или 9 /девет / часа и 15 минути или един час и 15 минути над установеното;
19
декември 2018 г. - от 14:20 ч. до 04:00
ч. или 14/четиринадесет/часа и 40 минути или 6 /шест/ часа и 40 минути;
23 декември 2018 г. - от 14:20 ч. до
01:00 ч. или 10/десет/часа и 40 минути или 2 /два/ часа и 40 минути;
26 декември 2018 г. - от 14:10 ч. до
23:30 ч. или 9/десет/часа и 20 минути или 1 /един/ час и 20 минути над
установеното;
25 февруари 2019г. - от 14:15 ч. до
01:30 ч. или 11/единадесет/часа и 15 минути или 3 /три/ часа и 15 минути;
29
евруари 2019г. - от 14:10 ч. до 01:30ч.
или /единадесет/ часа и 20 минути или 3 /три/ часа и двадесет минути над
установеното;
4 март 2019г. - от 14:00 ч. до 0:30 ч.
или 10/десет/часа и 30 минути или 2 /два/ часа и 30 минути над установеното;
15
март 2019г. - 14:00 ч. до 0:30 ч. или 10
/десет/ часа и 30 минути или 2 /два/ часа и 30 минути над установеното;
16
март 2019г. - 14:00 ч. до 0:00 ч. или 10
/десет/ часа или 2 /два/ часа над установеното;
21 март 2019г. - от
14:00 ч. до 01:00 ч. или 11/единадесет/часа или 3/три/часа над установеното;
11 април 2019г. -от 14:30 ч. до 07:30 ч.
или 17/седемнадесет/ часа 9/девет/часа над установеното;
25 април 2019г. - от 14:30 ч. до 02:00 ч. или
11 /единадесет/ часа и 30 минути или З/три/ часа и 30 минути над установеното;
12 юни 2019г. - от 14:00 ч. до 3:00 ч.
или 13/тринадесет/часа или 5 /пет/ часа над установеното; 27 юни 2019г. - от
14:00 ч. до 0:30 ч. или 10 /десет/ часа и 30 минути или 2 часа и 30 минути над
установеното;
26 юли 2019г. - от
14:00 ч. до 0:00 ч. или 10 /десет/ часа или 2 /два/ часа над установеното.
В последна връзка твърди,
че при сумирано изчисляване на работното
време и продължителност
на същото надвишавала нормалната, както и при липсваща от страна на ответника
компенсация с почивки, за работника
/служителя (ищец) в края на съответния
отчетен период са налице предпоставките по чл.262 , ал.1, т.4 КТ да претендира
заплащане на извънредния труд в общ размер на 1 365.47 лева, положен в
периода месец октомври 2016г.- месец октомври 2019 година.
Твърди се още с
исковата молба, че за отдел „Плод и зеленчук"
ищецът е работил на 06 и 22.09.2018г. и на 03 март
2019г.. Твърди , че е престирал труда си
и по време на други официални празници за периода месец октомври
2016 – 04.10.2019г., както следва :за периода октомври 2016 - декември 2016г.: 24 декември /бъдни вечер/, 25 и 26
декември /Рождество Христово; за периода януари 2017 -
декември 2017 г. - 02 януари (понеделник), 03 март (петък), 14-
17 април (петък, събота, неделя Великден), 1 май (понеделник), 6 май (събота)
Гергьовден, 24 май (сряда), 6 септември (сряда), 22 септември (петък), 24,25 и
26 Коледа, 31 декември; за периода януари
2018 - декември 2018 - 1 януари нова година, 03 март (петък), 6-9 април (петък,
събота, неделя Великден), 1 май (вторник), 6- 7 май (7 май - понеделник, заради
6 май (неделя) Гергьовден), 24 май (четвъртък), 6 септември (четвъртък), 22 -
24 септември (събота, неделя, понеделник), 24,25 и 26 Коледа, 31 декември; за периода януари 2019г. - 04 октомври 2019г. -
1 януари (вторник) нова година, 04 март (понеделник, заради 3 март неделя),
16-29 април (петък, събота, неделя и понеделник Великден), 1 май (сряда), 6 май
(понеделник, Гергьовден) , 24 май (петък), 6 септември (петък), 22 - 23
септември ( неделя, понеделник)/ .
Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца на основание чл.264 КТ сума в общ размер на
540.86 лева за престиран труд по време на официални празнични дни в периода
октомври 2016-октомври 2019 година.
Претендират се направените по делото
разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва по основание и размер предявените искове. Въвел е конкретни съображения във връзка с възраженията
по исковете с правно основание чл.344, ал.1,т.т.1,2 КТ, чл.344, ал.1, т.3, вр.
с чл.325, ал.2 КТ , чл.262 , ал.1 КТ, чл.264 КТ.
Претендира всички сторени разноски по делото.
Съдът,
след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното:
По исковете с правно
основание чл.344, ал.1, т.т.1, 2 КТ
Не
се спори между страните, че ищецът се е
намирал в трудово правоотношение с ответника произтичащо от Трудов договор №2321/06.03.2012г., трансформиран в безсрочен и Л.Л. е заемал
длъжност „Отчетник, насочване на
товари/комисионер“, за което има
връчена на работника длъжностна характеристика и към дата 26.02.2018 година / л.12-16, л.105 от делото /.
Многократно трудовото
правоотношение между страните е изменяно съгласно приобщени към делото
допълнителни споразумения към Трудов договор
№ 2321/06.03.2012г. /л.23-37, л.107 /.
На 04.10.2019г. със Заявление вх.
№ 2049 от същата дата ищецът е пожелал
да бъде освободен от заеманата от
него длъжност / групов ръководител ,Централен склад / по взаимно съгласие,
считано от 04.10.2019г.. Заявлението е прието от работодателя на същата дата и
работникът /служителят е декларирал, че е уведомен за изричното писмено съгласие на работодателя
по смисъла на чл.325, ал.1,т.1 от КТ /л.108
/.
За
да е налице хипотезата на чл.325, ал.1, т.1 КТ фактическият състав на
цитираната разпоредба изисква насрещни писмени волеизявления на страните по
трудовото правоотношение, с които се съгласяват
по взаимно съгласие да бъде прекратено правоотношението. Пак според същата норма страната,
към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да
уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. С оглед
коментираното по- горе заявление настоящият състав констатира, че такова отношение ответникът е взел по заявлението още на
датата на неговото депозиране от ищеца.
Ответникът не само е взел отношения
по искането на Л. В. Л., но и изрично е изразил писмено съгласието си относно исканото прекратяване на правоотношението с работника/служителя.
Последният също е декларирал знанието си за факта на приемане на предложението
за прекратяване на трудовия договор по
взаимно съгласие, при което страните не си дължат предизвестие / чл.325, ал.1,т.1 КТ/. Не на последно място следва да се отбележи, че в заявлението до работодателя
ищецът е отразил, че е групов ръководите, респ. ръководител звено, филиал Централен склад и работодателят е приел предложението за прекратяване трудовото
правоотношение с работника по взаимно
съгласие по смисъл на чл.325, ал.1,т.1 КТ за така посочената в заявлението
длъжност. Следователно, независимо от погрешното
посочване на длъжността в атакуваната
в настоящото производство заповед, която фактическа грешка не е предмет
на настоящото производство и не води до незаконосъобразност на заповедта от 04.10.2019г.. Безспорно е
установено по делото насрещното взаимно
съгласие между страните за прекратяване на трудовото правоотношение,
което е изразено писмено и работодателят е взел отношение в установения в закона 7-дневен срок от получаването на
заявлението, с което е изпълнен фактическия състав на чл.325, ал.1,т.1 КТ. Нещо
повече, ответникът още на същата
дата-04.10.2019г. е издал Заповед № 2702/04.10.2019г.,
която е връчена на ищеца на 10.10.19г. , видно от отбелязването в заповедта
/л.109/. По изложените съображения настоящият състав намира, че процесната
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразна, поради
което следва да се отхвърли предявения иск за признаване уволнението за незаконосъобразно и за
възстановяване ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.
По предявения иск по чл. 225,
ал.2 от КТ
Не е спорно между страните, че считано от 14.10.2019г. до датата на депозиране на исковата молба пред съда ищецът се е намирал в трудово правоотношение с „М. Б.“ЕООД-София, което видно и от Трудов договор № 1225/14.10.2019г. и Допълнително споразумение от 01.04.2021г. към цитирания трудов договор.
Така предявения иск по чл.225, ал.2 КТ има акцесорен характер. За да бъде уважен следва да са налице кумулативно две предпоставки: незаконност на уволнението и работникът или служителят да е работил на по-нископлатена работа. Изискването за кумулативност е изрично , поради което липсата на която и да е от двете предпоставки, какъвто е и настоящия случай касателно незаконосъобразност на уволнението, е основание за отхвърляне на иска.
По предявения иск по чл.150, ал.1
,вр. с чл.262 , ал.1, т.4 от КТ
С Правилник за
вътрешния трудов ред на „Б.Б.“ЕООД /л.81-91 от делото/
ответникът е разписал регламент за заплащане на извънредния труд положен
от работници и служители /чл.33 от Правилника/. Със същия правилник и
със Заповед №2946/01.12.2009г. са
разписани и правилата за установеното в ответното предприятие сумирано изчисляване
на работното време /СИРВ/, като продължителността
на същото е могла да бъде 40, 30 и 20 часа седмично при петдневна работна
седмица за всички длъжности, с изключение на длъжност „Шофьор товарен автомобил",
като то е изчислявано сумирано за период от три месеца. Максималната
продължителност на работната смяна при сумирано работно време е могла да бъде
до 12 часа, като продължителността на работната седмица невъзможно да надвишава
56 часа. Изчисляването на действителното работно време се отчитало в края на
всяко тримесечие и ако полученото салдо надвишава нормативно определените
часове, същите се заплащат като извънреден труд с увеличение 50%.
Ръководителите на отдели, където работят
служители полагащи труд при СИРВ,
разработвали и съставяли работни графици
за работещите при СИРВ. В тази връзка още от 2012г. , когато ищецът
постъпва на работа, както и към 2014г.
Л.Л. е бил запознат с установените в
дружеството-ответник вътрешни правила и
организация, уреждащи дейността на
отделите, които правила систематизирани в Правилника за вътрешния трудов ред на
„Б.Б.“ЕООД. В началото на 2018г. ищецът е работил групов
ръководител в сектор „Зеленчук“ при
дружеството-ответник заедно със св. И.. Работното време било установено в началото от 09.30ч. до 19.30ч., след това от 11.30ч.
и почти около една година от 14.00 часа до 22.30. часа. В последствие се стигнало до
удължаване на работното време
поради освобождаване на голяма
част от персонала и тогава имало
удължаване на работното време с
по около 3-4 часа/в този смисъл показанията на св. И./.
С оглед събраните по делото доказателства настоящият състав намира за неоснователна и недоказана претенцията на ищеца за заплащане на положен извънреден труд при СИРВ. Това е така, тъй като и от заключенията на вещото лице по приетите по делото, като компетентно дадени и неоспорени от страните ССчЕ-зи от 19.07.21г. и 17.03.21г. се установи, че за процесния период от месец октомври 2016г. до месец октомври на 2019г. няма неизплатени от работодателя трудови възнаграждения, както и възнаграждения за положен извънреден труд при сумарно изчисляване на работното време. С пункт пети от заключението си по експертизата от 17.03.21г. в.л. приема, че положения извънреден труд на обща стойност 743.89 лева от ищеца в рамките на исковия период, е изцяло изплатен на Л.Л. по ведомости за заплати.
По предявения иск по чл.264 от КТ
Видно от исковата молба ищецът претендира спрямо
ответника и неизплатени суми по престиран
труд в празнични дни, изчерпателно
посочени в молбата до съда
от 12.11.2019г. /в т.ч. отразени по-горе
в настоящото и дати и часове на отработеното от Л.Л. по време на
официални празници/. От приетата по делото ССчЕ е видно,
че ищецът през 2016 година не е престирал труда си в ответното дружество по време на официални празници. През 2017г.
Л.Л. има общо
12 дни положен труд в празнични дни в периода
март-май и през месеците септември и декември на същата година, като
сумарно дължимото се възнаграждение за
работника/ служителя е изчислено на 1 041.19 лева.
През 2018 година ищецът отново е полагал труд при ответника по време
на официални празници, респ. през месец септември и месец декември на същата
година, като възнаграждението изсичлено за пет дни съгласно заключението на
вещото лице по приетата по делото ССчЕ от 17.03.21г.,
е в общ размер на 502.91 лева.
Труд по време на официални празници ищецът е
престирал при ответника и през 2019 година, като съгласно приетата експертиза това е било през месеците март, април и май и общо дължимото
се възнаграждение е изсчислено на 808.27 лева.
След справка на в.л.
по ведомости за изплатени възнаграждения при ответника се установява, че
всички суми за периода октомври 2016 до октомври 2019 година по престирания от ищеца труд по време на официални празници
са изплатени на Л.Л.
/вж. ССчЕ/.
При този изход на спора
и предвид заявената от ответника претенция за разноски, ще следва на основание
чл.78, ал.3 ГПК ищеца да бъде осъден да заплати на „Б.Б.“ ЕООД
сумата от 1 920.00 лева-изплатено от ответника адвокатско възнаграждение за
изготвяне отговор на искова молба,
процесуално представителство и защита по настоящото дело съгласно Фактура № **********/13.01.2020г. /л.297-302
от делото/.
При този изход на делото ще следва ищецът да бъде
осъден да заплати и в полза на държавата по сметка на РС Елин Пелин сумата от
450.00 лв. по допуснатите и приети по делото ССчЕ, както и сумата от 293.82
лева - държавна такса по производството.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.В.Л. ***, с ЕГН **********, искове против „Б. Б.“
ЕООД – С., с …… за:
признаване за незаконосъобразна
Заповед № 2702/04.10.2019г. за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1,т.1 КТ и
възстановяване на ищеца на заемана преди уволнението длъжност;
заплащане на обезщетение на основание чл. 225,
ал.2 от КТ в общ размер на 3 480.00 лв.,
която сума представляваща разлика в заплатите за период от 6 месеца, през
който Л.В.Л. е работил на
по-нископлатена работа;
заплащане на основание чл.150, ал.1, вр. с чл.262 , ал.1,
т.4 КТ положен при ответника от Л.В.Л. извънреден труд в общ размер на
1 365.47 лева за периода октомври
2016г. - октомври 2019г.;
сумата от 540.86 лева
на основание чл.264 КТ - престиран труд
в „Б. Б.“ ЕООД - София по време на официални
празнични дни в периода октомври 2016-октомври 2019 година.
ОСЪЖДА
Л.В.Л. ***, с ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на „Б. Б.“ ЕООД - София, ……, сумата от 1 920.00 /хиляда деветстотин и двадесет
/ лева - разноски за възнаграждение за
един адвокат.
ОСЪЖДА
Л.В.Л. ***, с ЕГН **********, да заплати в
полза на държавата по сметка на РС Елин Пелин сумата от 450.00 / четиристотин и
петдесет / лв. - за ССчЕ, както и сумата от 293.82 /
двеста деветдесет и три лева и 82 стотинки/ лева - държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: