Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.10.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, II-„А” въззивен състав, в открито съдебно заседание на девети март през
двехиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при
участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева, въззивно гражданско
дело № 6236
по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „А.П.Б.“
ЕООД срещу решение от 07.02.2019г., постановено по гр. дело № 64314/2018г. на
Софийски районен съд, 78 състав в частта за уважаване на предявените от „Т.С.“
ЕАД срещу жалбоподателя искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено дължимост на сумата 2 318. 51 лв. – стойност на
потребена топлинна енергия за периода 07.08.2015г. – м. април 2017г.; сумата 389. 33 лв. – обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 31.12.2015г. – 30.05.2018г.; сумата 20 лв. – стойност на услуга дялово
разпределение за периода 07.08.2015г. – м. април 2017г. и сумата 5 лв. – обезщетение за забавено плащане
на главницата от 20 лв., ведно със законната лихва върху всяка главница от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното
решение. Жалбоподателят поддържа, че по делото не е доказано качеството му на
потребител на процесния имот, включително и качеството му на собственик на
имота. Твърди, че между страните не е налице облигационна връзка, като ищецът
не е доказал доставката на топлинна енергия в процесния имот, включително и с
оглед различната идентификация на имота в исковата молба - с административен №
167, а по документите за собственост - № 167-171. Сочи, че не са налице
предпоставките за присъждане и на лихва за забава, поради липса на доказана
забава на длъжника. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната част и да отхвърли исковете изцяло, с присъждане на направените
съдебни разноски.
По делото не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от въззиваемия – ищец „Т.С.“ ЕАД и от третото лице помагач „Т.С.“ ООД.
В хода на устните прения въззиваемият – ищец оспорва
жалбата и моли съда да я остави без уважение.
Решението в частта за отхвърляне на исковете е влязло
в сила като необжалвано.
Софийски
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо в обжалваната част.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд
намира следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено дължимостта на суми, с които ответното дружество неоснователно се е
обогатило вследствие на консумирана топлинна енергия и услугата дялово
разпределение за сметка на ищеца, както и съответно обезщетение за забава върху
всяка главница, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по гр.д. №
51890/2018г. на СРС, 78 с-в.
Съгласно изрично уточнение,
направено в хода на въззивното производство /молба от 07.08.2019г./, между
страните не е подписан договор за продажба на топлинна енергия и сумите се
претендират като дължими на основание неоснователно обогатяване на ответното
дружество за сметка на ищеца.
За да уважи частично
исковете за главници на основание неоснователно обогатяване, първоинстанционният съд е приел, че не е налице
облигационна връзка между страните по продажба на топлинна енергия, като
процесният имот е топлофициран и ответникът е доставял топлинна енергия
съобразно заключението на приетата СТЕ за процесния имот с абонатен № Т 394057.
СРС е уважил частично иска за обезщетение за неоснователно обогатяване,
съизмерим със стойността на ползваната топлинна енергия, като е уважил възражението
за давност, при приложим тригодишен давностен срок. По отношение на исковете за
лихви е приел, че задълженията са срочни съгласно ОУ от 2008г. и забавата е
настъпила с настъпване на предвидения в тях падеж.
С
оглед изричното уточнение на исковете за главниците на извъндоговорно основание
по арг. от чл. 59 ЗЗД, за уважаването им следва да са налице следните елементи: ищецът да е доставил
топлинна енергия в процесния имот, собственост на ответното дружество, с чиято
претендирана стойност да е настъпило обогатяване за ответното дружество с
процесните суми, респ. обедняване за ищеца, произтичащо от същия факт.
С оглед изричните твърдения и на двете страни, че не са
налице изявления за сключване на договор в някаква форма, които могат да се тълкуват като договор, с който
търговските отношения между страните за продажба на топлинна енергия за
процесния имот да са уредени съгласно чл. 149, ал.1, т. 3 ЗЕ и не са ангажирани
доказателства в тази връзка, следва, че отношенията по доставката на топлинна
енергия следва да се уредят на плоскостта на неоснователното обогатяване.
По делото е доказано, че
процесният имот, представляващ апартамент с административен адрес гр. София,
ул. „*******, е включен в капитала на ответното дружество като апортна вноска и
апортът е вписан в ТР. Предвид
изложеното, е неоснователно възражението в жалбата, че по делото не е доказано
правото на собственост на ответника.
Неоснователен е и довода за
липса на идентичност между процесния
имот, описан в заявлението с адрес гр. София, ул. „*******а в
документите за собственост – с № 167-171, тъй като имотът е индивидуализиран в
исковата молба и като абонатен № 394057
Подаването на топлинна
енергия към процесния имот през процесния период също е установено от приетите
като писмени доказателства по делото документи за топлинно счетоводство и
отчети за отдадена топлинна енергия, съставени от третото лице – помагач, както
и от приетите по делото и неоспорени заключения на СТЕ и ССчЕ. Измерването на
индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в
режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Т.с.” ЕООД,
с договор, също приет като писмено доказателство, който не е оспорен от
жалбоподателите. Същият е сключен от упълномощени представители на етажните
собственици, съгласно протокол на общото събрание.
Съгласно констатациите на
СТЕ, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е
извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Вещото
лице е съобразило, че за процесния период в имота е имало 2 броя отоплителни
тела с поставени ИРРО и 2 броя водомери за топла вода, като за периода м.05.2015г. – м.04.2016г. е
осигурен достъп и главният отчет, представен по делото, е подписан от служител
на дружеството на 13.05.2016г. и не е оспорен в качеството му на писмен
документ. За следващия отоплителен сезон не е осигурен достъп, но предвид
липсата на твърдения и доказателства от ответното дружество фактическото
положение да е променено, съдът намира, че по делото е доказано ползване на процесния
имот за целия процесен период. Оплакването в жалбата в тази връзка е
неоснователно.
Предвид изложеното, са
налице предпоставките за уважаване на исковете за главниците, представляващи
сумите за доставена топлинна енергия и извършена услуга за дялово
разпределение, с които ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, поради
ползване на процесния топлоснабден имот за небитови нужди, в качеството му на
обект, апортиран в капитала на дружеството като непарична вноска. Досежно
размера на претендираните главници, СРС е кредитирал заключението на СТЕ,
съгласно което размерът на потребената топлинна енергия за процесния период
след изравнение е в размер на общо сумата 5013. 05 лв. СРС е уважил иска до
размера на сумата 2318. 51 лв. при приложение на 3 - годишна погасителна
давност за вземанията за останалия период. Вземанията за главниците не са
периодични плащания, тъй като не се претендират на договорно основание и са
доказани до пълния размер съобразно заключението на СТЕ, но с оглед влязлата в
сила отхвърлителна част на решението, обжалваната в настоящото производство
част на решението за уважаване на исковете следва да бъде потвърдена.
По исковете с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съдът намира, че исковете са
неоснователни и недоказани. В случая по отношение и на двете вземания за лихви
не се твърди и доказва да е настъпила забава по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Вземането за обезщетение по чл. 59 ЗЗД не е срочно, поради което Общите условия
са неприложими, а за изпадане на длъжника в забава следва да е изпратена и
връчена покана. Такава в случая не е налице, поради което следва да се приеме,
че не е налице настъпила забава и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД досежно двете
главници, са неоснователни.
По изложените съображения, жалбата е частично основателна
и обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната част за уважаване
на исковете за мораторни лихви и вместо него постановено друго за отхвърлянето
им, а в останалата обжалвана част за уважаване на исковете за главниците следва
да бъде потвърдено.
Решението следва да бъде отменено и в частта за
присъдените в полза на ищеца „Т.С.“ ЕАД разноски над сумата 304. 14 лв. до
пълния присъден размер от 358. 38 лв. – разноски за исковото производство и над
сумата 65. 31 лв. до пълния присъден размер – разноски за заповедното
производство. Разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство не следва да се присъждат допълнително на ответника съобразно
уважената част на жалбата, тъй като присъдения в обжалваното решение размер е
по-висок от дължимото, при доказан размер на заплатено възнаграждение от 1800
лв.
С оглед изхода на спора, на въззивника – ответник следва
да се присъдят претендираните и доказани разноски за въззивната инстанция в
размер на сумата 17. 51 лв. за държавна такса. Разноски за адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното
производство не следва да се присъждат допълнително на ответника, тъй
като не са представени доказателства за уговорено и заплатено такова за
настоящата инстанция.
На въззиваемата страна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 85. 57 лв. с оглед изхода на спора,
при определен пълен размер от 100 лв.
С оглед цената на исковете и търговския характер на
спора, решението не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение от 07.02.2019г., постановено по гр. дело № 64314/2018г. на Софийски
районен съд, 78 състав в частта за уважаване на предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу
„А.П.Б.“ ЕООД искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено дължимост на сумата 389. 33 лв. – обезщетение за забавено плащане върху главница от
2318. 51 лв. за периода 31.12.2015г. – 30.05.2018г. и сумата 5 лв. – обезщетение за забавено плащане
върху главница от 20 лв., както и в частта, с която е осъдено „А.П.Б.“ ЕООД да
заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата над 304. 14 лв. до пълния присъден размер
от 358. 38 лв. – разноски за исковото производство и сумата над 65. 31 лв. до пълния присъден размер от
76. 96 лв. – разноски за заповедното производство и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* срещу „А.П.Б.“
ЕООД, ЕИК*******, искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено дължимостта на сумата 389. 33 лв. – обезщетение за забавено плащане върху главница от
2318. 51 лв. за периода 31.12.2015г. – 30.05.2018г. и сумата 5 лв. – обезщетение за забавено плащане
върху главница от 20 лв.,, като
неоснователни и недоказани.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.02.2019г.,
постановено по гр. дело № 64314/2018г. на Софийски районен съд, 78 състав в останалата
обжалвана част за уважаване на предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу „А.П.Б.“ ЕООД искове
по чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА „А.П.Б.“ ЕООД, ЕИК******* да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 85. 57 лв. – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати на „А.П.Б.“ ЕООД, ЕИК*******, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 17. 51 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението в частта за отхвърляне на
исковете за разликата до пълните предявени размери е влязло в сила, като
необжалвано.
Решението е постановено при
участие на третото лице „Т.с.” ЕООД
– помагач на въззивника-ищец „Т.С.”
ЕАД.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, на основание чл.
280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.