О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 1744 18.09.2019 град Бургас
Бургаският
окръжен съд .……граждански състав …………………………..
на
осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Десислава Динкова
Членове:
като
разгледа докладваното от Д.Динкова
гражданско
дело №958 по описа за 2019 година.
Производството е образувано по повод
исковата молба на Н.- А.Ю.П., лишен от свобода, изтърпяващ наказание в затвора
- Бургас, против Прокуратурата на РБългария, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 100 000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди за периода от 13.07.2012г. до 17.06.2019г., претърпени в
резултат на незаконосъобразно бездействие на прокуратурата и отказ да възобнови
и доразследва НОХД 219/2003г. по описа на БОС, ведно с обезщетение за забава.
Ищецът твърди в исковата молба, че по
посоченото дело е осъден на доживотен затвор без право на замяна. С молби от 13.07.2012г.,
2013 и 2016 или 2017г. поискал от Окръжна прокуратура Бургас да възобнови
делото поради представяне на нови обстоятелства, премълчани досега, но получил
откази, като по последната молба (отпреди 1-2 години) все още липсвало
произнасяне. Според ищеца, макар да били налице предпоставките за
възобновяване, Прокуратурата отказвала да изпълни задълженията си по закон, да
възобнови делото и като го разследва да накаже истинските виновници.
Твърди се още, че с бездействието си,
като отказва да изпълни задълженията си по закон да възобнови и доразследва
делото предвид наличието на нови обстоятелства, Окръжна прокуратура – Бургас
нанесла на ищеца сериозни морални щети, лишавайки го от справедлив процес и
справедлива присъда, обричайки го на доживотен затвор.
Отговор е депозиран от Прокуратурата на
Република България, чрез процесуалния представител Ирена Иванова Касалова, с
адрес: гр.София, бул. „Витоша“ №2, с който излага становище относно
нередовността на исковата молба. Счита, че последната не отговаря на
изискванията на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като не са изложени конкретните
обстоятелства, на които се основава искът. Счита, че ищецът не е уточнил кои
конкретни процесуални действия не са извършени от органите на прокуратурата,
съответно кои са нарушенията и какви са претърпените от тях вреди. Посочва, че
не е внесена дължимата пропорционална държавна такса.
Оспорва иска като недопустим и
неоснователен. Счита, че компетентен да се произнесе по повдигнатите въпроси за
справедливостта на присъдата е наказателният съд, а Прокуратурата не е пасивно
легитимирана да отговаря по такъв иск.
По същество излага аргументи за липса на
противоправно поведение от страна на служители на Прокуратурата. Счита, че за
възобновяване на наказателно дело не е достатъчно да има подадена молба, а
прокурорът следва да прецени дали е налице някоя от предвидените в чл.422, ал.1
от НПК предпоставки. От друга страна, постановленията на прокурора подлежат на
инстанционен контрол, с оглед на което, за да се ангажира отговорността на
прокуратурата по чл.49 от ЗЗД, постановленията следва да са отменени като
незаконосъобразни или неправилни, а гражданският съд не е компетентен да прави
тази преценка. Сочи, че ищецът не е представил доказателства за подадени от
него конкретни молби, нито за реално претърпени вреди, които да са в
причинно-следствена връзка с актовете / бездействието на прокурора, предвид
което фактическият състав на отговорността по чл.49 от ЗЗД не бил изпълнен.
Прави възражение за изтекла погасителна
давност. Претендира разноски.
По предварителните въпроси, на основание
чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд намира следното:
Предявената претенция за обезвреда на
причинените на ищеца неимуществени вреди, дължимо от възложителя на работата, е
с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. С решение № 110 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 93/2012 г., IV г. о., ГК се приема, че когато тази отговорност не
може да бъде реализирана по ЗОДОВ - специалния закон, уреждащ отговорността на
държавата при участие в процеса на съответните държавни органи като нейни
процесуални субституенти, отговорността за вреди се реализира на основание чл.
49 ЗЗД. В
конкретния случай сочените като източник на вредите действия/бездействия на
прокуратурата се попадат в предметния обхват на ЗОДОВ и поради това претенцията
следва да бъде квалифицирана по общия текст на чл.49 от ЗЗД.
Възражението на ответника е с правно
основание чл.110 от ЗЗД.
Съдът намира, че претенцията за
присъждане на законна лихва не е конкретизирана предвид факта, че в исковата
молба не е посочен началния момент, от който се претендира. На ищеца следва да
се укаже да уточни исковата молба в седмичен срок с последиците по чл.129, ал.3
от ГПК.
При проверка съдът установи, че ищецът е
внесъл проста държавна такса в размер на 10лв., каквато е таксата за искове за
обезщетение по ЗОДОВ. Настоящият случай обаче, не попада в нито една от
лимитативно изброените хипотези на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, поради което
отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия
на органите на прокуратурата следва да се реализира по реда на чл.49 от ЗЗД, за
което се дължи държавна такса съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 4% върху цената на иска. С
оглед горното, на ищеца следва да се укаже в седмичен срок да довнесе още
3990лв. по сметка на БОС, с последиците по чл.129, ал.3 от ГПК.
Налице е установено от закона оборимо
предположение по см.на чл.154, ал.2 от ГПК, че увреждането е причинено виновно.
При така очертаните безспорни факти, при
въведените от страните твърдения и оспорвания, ищецът носи тежестта да докаже
при условията на пълно и главно доказване претърпените неимуществени вреди по
вид и размер; виновни и противоправни действия на служители на Окръжна
прокуратура - Бургас при изпълнение на служебните им задължения или бездействия
на същите лица; наличие на причинна
връзка между противоправните действия или бездействия и търпените неимуществени
вреди, които да са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Ответникът носи тежестта да докаже своите
правоизключващи, провоунищожаващи и правопогасяващи възражения, в това число, пълно
обратно доказване на презумпцията за вина по чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Няма обстоятелства, които да са служебно
или общоизвестни, поради което да се явяват ненуждаещи се от доказване.
На ищеца следва да се укаже, че не сочи
доказателства за виновни и противоправни действия на служители на Окръжна
прокуратура - Бургас при изпълнение на служебните им задължения или бездействия
на същите лица, за вида и размера на търпените
неимуществени вреди, както и за наличие на причинна връзка между тях.
Доказателственото
искане на ищеца за представяне на всички сведения и молби за възобновяване на
НОХД 219/2003г. по описа на БОС е относимо и допустимо – от ответника следва да
се изискат всички материали по посочените преписки, ведно с постановените по
тях актове на съответния прокурор, респективно по обжалването им.
Съдът намира, че искането за представяне
на сведения и молби за възобновяване от лицата Иван Николов Рибов и Стоян
Митков Димитров, за неотносимо към спора, поради което не следва да бъде
допуснато.
Ищецът е поискал да бъдат разпитани четирима
свидетели при режим на призоваване за установяване на твърденията му. Съдът
намира, че свидетелските показания са недопустими за доказване на действията
или бездействията на прокуратурата. Единствено са допустими за установяване на
вредите и причинно-следствената връзка, поради което на ищеца следва се дадат
указания за конкретизиране на фактите, които ще установява със свидетели, след
което съдът ще се произнесе по искането в съдебното заседание.
Водим от горното, на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
за разглеждане предявения от Н.-А.Ю.П.,
лишен от свобода, изтърпяващ наказание в затвора - Бургас, иск против Прокуратурата
на РБългария, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000
лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди за периода от
13.07.2012г. до 17.06.2019г., претърпени в резултат на незаконосъобразно
бездействие на прокуратурата и отказ да възобнови и доразследва НОХД 219/2003г.
по описа на БОС, ведно с обезщетение за забава.
ДОКЛАДВА
на страните гр.дело № 958/2019 год.
съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА
на ищеца в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение да представи документ за довнесена
държавна такса по сметката на БОС в размер на 3990лв.
УКАЗВА
на ищеца, че при невнасяне на пълния
размер на държавната такса делото ще
бъде прекратено.
УКАЗВА
на ищеца в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение да уточни исковата молба като
посочи началния момент, от който претендира законна лихва за забава, с препис
за ответника.
УКАЗВА
на ищеца, че при неизпълнение на
горните указания производството по иска с правно основание чл.86 от ЗЗД ще бъде
прекратено.
УКАЗВА
на ищеца, че не сочи доказателства за
виновни и противоправни действия на служители на Окръжна прокуратура - Бургас
при изпълнение на служебните им задължения или бездействия на същите лица, за вида и размера на търпените неимуществени
вреди, както и за наличие на причинна връзка между тях.
УКАЗВА
на ищеца в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение на основание чл.156, ал.2 от ГПК
да посочи за кои точно факти ще бъде разпитван всеки от свидетелите, след което
съдът ще се произнесе по искането в съдебното заседание.
ДА
СЕ ИЗИСКА от Окръжна прокуратура - Бургас
копие от материалите по всички сведения и молби от ищеца за възобновяване на
НОХД 219/2003г. по описа на БОС, от 13.07.2012г. до подаване на исковата молба
(20.06.2019 год.), ведно с постановените по тях актове на съответния прокурор,
респективно по обжалването им.
ОСТАВЯ
без уважение искането на ответника за
изискване на документи по сведения и молби за възобновяване на НОХД 219/2003г.
от лицата Иван Николов Рибов и Стоян Митков Димитров.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 29.10.2019 год.
от 14 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението да се връчи на страните,
като на ищеца ведно със същото да се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
Определението не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: