Присъда по дело №524/2019 на Районен съд - Сливница

П Р И С Ъ Д А

№

гр. Сливница, 12 ноември 2020г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Сливнишкият районен съд, първи състав в публично заседание проведено на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

        Председател: Ангелина Гергинска

                                        Съдебни заседатели: Р.Б.

                                                                                Г.Г.

        

 

при  секретаря Мария И. и в присъствието на прокурора Пламен Петков, като разгледа докладваното от съдията Гергинска н. о. х. д. № 524 по описа на съда за 2019 г. и въз основа на доказателствата по делото и закона

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия, М.Л.Н., ЕГН **********, роден на ***год., българин, български гражданин с постоянен адрес ***, с настоящ адрес:***, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, периода от края на месец декември 2018 г. до около 13:00 часа на 24.01.2019 год. в жилищна кооперация в гр. Сливница, обл. Софийска, ул. „Иван Вазов” №23, вх. А, ет. З, ап.9 в условията на продължавано престъпление е извършил две деяния, които осъществяват поотделно един състав на престъпление, извършени през непродължителен период от време при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, а именно:

1.На неустановена дата в периода от края на месец декември 2018 г. до 22.01.2019 г., чрез силно огъване наляво на втори пръст на лявата ръка причинил на А.А.И. средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментна ориентирана по надлъжната ос на костта фрактура на проксималната /първата след китката/ фаланга на втори пръст на лявата ръка, довела до трайно затруднение движението на левия горен крайник - престъпление по чл. 129, ал.2 ВР. ал. 1 от НК.

2. На неустановена дата в периода от 22.01.2019г. до около 13 :00 часа на 24.01.2019год., чрез силно стискане на лявото ухо на пострадалата с пръстите на двете си ръце причинил на А.А.И. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ушния хрущял с последваща ясно забележима деформация на лявата ушна мида, довело до обезобразяване на лицето на пострадалата -  престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.129, ал.2, във ал.1, вр. чл.54, вр.чл.26, ал.1 от НК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 6 /шест / години.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия, М.Л.Н., с установена по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че в периода от 19.00 часа на 22.01.2019 г. до 16.00 часа на 25.01.2019 г. в жилищна кооперация в гр.Сливница, обл.Софийска, ул. „Иван Вазов" № 23, вх.А, ет.З, ап.9, противозаконно лишил А.А.И. от свобода, заключвайки я в посочения апартамент при сменен патрон на външната врата и без мобилен телефон, като деянието е извършено по мъчителен за пострадалата начин, съпроводен с физически страдания от причинени телесни увреждания и лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, поради което и на основание чл.142а, ал.4 вр. ал.1 от НК (стара редакция преди изм. ДВ бр.16 от 22 февруари 2019 г., сегашна ал.5), вр. Чл.54 НК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 7 /седем / години.

ПРИЗНАВА подсъдимия, М.Л.Н., с установена по делото самоличност, за ВИНОВЕН, в това че, на 25.01.2019 г. около 21.40 часа в град Сливница, обл.Софийска, по улица „Паисий Хилендарски" с посока на движение от улица „Г. *** е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген" модел „Пасат" с per. № СО 7264 ВР, след употреба на наркотични вещества, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1 от 19 юли 2017год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „DRUG СНЕК 3000" с фабричен номер ARLF- 0361 отчел положителен резултат за наличие на MET /метамфетамин/ и AMP /амфетамин/, които вещества са включени в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина" към Приложение № I на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (НРКРВН) към чл.З, ал.1, т.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), който гласи: „Законът се прилага: 1. за всички растения и вещества, класифицирани като упойващи и психотропни вещества, и препаратите, в които те се съдържат", поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 от НК, вр. чл.54 НК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 3 /три / години.

На основание чл.23, ал1 от НК НАЛАГА на подсъдимия, М.Л.Н., с установена по делото самоличност, най- тежкото от така определените му по-горе наказания, а именно - 7 /седем/ години  „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, които да изтърпи при  първоначален „общ” режим.

 

ПРИСПАДА на основание чл.59 от НК, времето през което подсъдимия М.Л.Н., с установена по делото самоличност, е бил задържан от 25.01.2019г. до 28.01.2019г. и по отношение на него са изпълнявани мерки за неотклонение : „задържане под стража” от 29.01.2019г. до  29.04.2020г. и „домашен арест” от 30.04.2020г. до влизане на присъдата в сила.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.306, ал.1, т.4 от НПК, иззетият като веществено доказателство лек автомобил марка „Фолксваген  Пасат“  с рег.№ СО 7264 ВР да се върне на неговия собственик, а останалите веществени доказателства да останат приложени по делото.

 

ОСЪЖДА на основание чл.306, ал.1, т.4 от НПК, М.Л.Н., с установена по делото самоличност, да заплати по сметка на РС – гр.Сливница, сумата от 2 731,49/ две хиляди седемстотин тридесет и един лева и 49 ст./ лв. разноски за вещи лица и сумата от 1 906,76/ хиляда деветстотин и шест лева и 76 ст./ лева по сметка на РУ на МВР-гр.Сливница, разноски по досъдебното производство.

 

            Присъдата може да се обжалва и протестира от страните пред Софийски окръжен съд в 15-дневен срок, считано от днес.

 

                                                    Председател:

 

                                      Съдебни заседатели:1.

                                                                            / Р.Б. /

 

                                                                            2.

                                                                            / Г.Г. /

Мотиви към присъда от 12.11.2020г. по НОХД № 524/2019г. по описа на РС-гр.С.

 

Районна прокуратура –гр.С. е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №25/2019г. по описа на РПУ-гр.С. пр.пр.131/2019г. по описа на РП-С., срещу М.Л.Н., с установена по делото самоличност, за извършени от него престъпления, както следва:

1. На неустановена дата в периода от края на месец декември 2018 г. до 22.01.2019 г. в жилищна кооперация в гр. С., обл. С., ул. „И.В.” № 23, вх. А, ет. З, ап.9, чрез силно огъване наляво на втори пръст на лявата ръка причинил на А.А.И. средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментна ориентирана по надлъжната ос на костта фрактура на проксималната /първата след китката/ фаланга на втори пръст на лявата ръка, довела до трайно затруднение движението на левия горен крайник - престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал. 1 от НК;

2.На неустановена дата в периода от 22.01.2019г. до около 13 :0Очаса на 24.01.2019год. в жилищна кооперация в гр. С., обл. С., ул. „И.В.” №23, вх. А, ет. З, ап.9, чрез силно стискане на лявото ухо на пострадалата с пръстите на двете си ръце причинил на А.А.И. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ушния хрущял с последваща ясно забележима деформация на лявата ушна мида, довело до обезобразяване на лицето на пострадалата -  престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК;

3.В периода от 19.00 часа на 22.01.2019 г. до 16.00 часа на 25.01.2019 г. в жилищна кооперация в гр.С., обл.С., ул. „И.В." № 23, вх.А, ет.З, ап.9, противозаконно лишил А.А.И. от свобода, заключвайки я в посочения апартамент при сменен патрон на външната врата и без мобилен телефон, като деянието е извършено по мъчителен за пострадалата начин, съпроводен с физически страдания от причинени телесни увреждания и лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия - престъпление по чл.142а, ал.4 вр. ал.1 от НК (стара редакция преди изм. ДВ бр.16 от 22 февруари 2019 г., сегашна ал.5);

4. На 25.01.2019 г. около 21.40 часа в град С., обл.С., по улица „П.Х." с посока на движение от улица „Г. *** е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген" модел „Пасат" с per. № СО 7264 ВР, след употреба на наркотични вещества, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1 от 19 юли 2017год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „DRUG СНЕК 3000" с фабричен номер ARLF- 0361 отчел положителен резултат за наличие на MET /метамфетамин/ и AMP /амфетамин/, които вещества са включени в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина" към Приложение № I на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (НРКРВН) към чл.3, ал.1, т.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), който гласи: „Законът се прилага: 1. за всички растения и вещества, класифицирани като упойващи и психотропни вещества, и препаратите, в които те се съдържат" - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

В хода на съдебните прения, представителят на РП-С., поддържа повдигнатите обвинения срещу подсъдимия Н. по всеки един пункт. Счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, се потвърждава фактическата обстановка описана в обвинителния акт. Счита, че от показанията на пострадалата и децата й – А., Р. и Н. се изяснява както обстановката, в която са живели, така й поведението на подс.Н.. Счита че от показанията им се доказват по несъмнен начин повдигнатите срещу подс.Н. обвинения по чл.129 НК в два пункта. Счита, че тези обвинения, се доказват и от заключенията на съдебномедицинските експертизи и изслушаните вещи лица. Пледира подс. М.Л.Н. да бъде признат за виновен за извършено престъпление чл. 129, ал.2 вр. ал. 1 от НК, касаещо счупване на пръста на лявата ръка на пострадала А.И. и да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“  за срок от 5 години, а по отношение на обвинението за извършеното престъпление чл. 129, ал.2 вр. ал. 1 от НК, касаещо счупването на лявото ухо на пострадалата А.И., моли да бъде наложено наказание „ лишаване от свобода“ за срок от  5 години на подс.Н..

Счита че от събраните по делото доказателства престъплението по чл.142а, ал.4 вр. ал.1 от НК е доказано от обективна и субективна страна. В подкрепа на твърдението си, прокуратурата посочва огледния протокол на жилището на пострадалата А.И. и подс.Н., от който е видно, че че входната вратата се заключвала единствено с ключ, отвън и отвътре, от което извежда извод, че липсва ли ти ключ, не може да излезеш. Твърди, че в протоколът е отразено и липсата на дръжки на прозорците, като счита че това е направено с цел да държат пострадалата И. вътре и да не може да излезе. Според прокуратурата, това лишаване от право на свободно придвижване е продължило 3 дни, за които И. е разказала, че в следствие на употреба на наркотични вещества, подсъдимия не е спал, упражнявал е непрестанно физическо насилие и когато е заспал тя е успяла да излезе и потърси помощ.

За да обоснове доказаността на повдигнатото обвинение, прокуратурата посочва и заключението на съдебно психолого-психиатрична експертиза на подс. Н., според която, за подсъдимият има данни за вредна употреба на алкохол, амфетамини и метамфетамини, като употребата им води до жестокост, злоба и желание за насилие. Посочва, че фактът, че подс.Н. употребява наркотици, е установен от едно от повдигнатите обвинения, а именно, че непосредствено след като пострадалата е успяла да излезе от дома си, полицията  е предприела действия да залови подсъдимия, в резултат на което е спрян на 25.01.2019 г. за проверка като е управлявал лек автомобил Фолксваген „Пасат“. При извършването на проба с Drug check е установен положителен резултат за наличието на амфетамин и метамфетамин, който е включен в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“ към Приложение №1 на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

Счита , че по отношение на това деяние, показания на свидетелите служители на РУ С., са достатъчни за да се приеме, че именно подсъдимия е управлявал лекия автомобил, на посоченият ден, час и място, съответно приложеният Drug check, с който е извършена проверката, дава основания, че  подсъдимия, действително е бил под влияние на наркотици.

В разпоредително заседание по делото, пострадалата, А.А.И. е конституирана в качеството на частен обвинител. Чрез повереника си, адв.Д., същата е депозирала писмено становище относно доказаността на повдигнатото срещу подсъдимия обвинение по чл.142а, ал.4 вр. ал.1 от НК (стара редакция преди изм. ДВ бр.16 от 22 февруари 2019 г., сегашна ал.5). Счита, че в хода на съдебното следствие са установени двата елемента  от състава на това престъпление, а именно – „противозаконност” , доклкото, подсъдимия е частно, а не длъжностно лице и държането е осъществено на територията на апартамент, частна собственост и „лишаване от свобода” – обективната невъзможност за напускане на този апартамент от ст рана на пострадалата (подмяна на патрон и факта, че пострадалата няма ключ от апартамента; заключване на пострадалата във вътрешните стаи; принудителното й извеждане от апартамента, когато децата са у дома или подсъдимият иска по-продължително време да е навън; неплащане на дължимата такса за мобилния й телефон, в резултат на което обажданията й са спрени; надзираване от страна на подсъдимия на разговорите на пострадалата с родителите й), така и от субективната невъзможност (личното й преживяване, че животът й е в опасност и стремежът й да се запази жива и здрава чрез подчиняване)Твърди, че отнемането на свободната воля на пострадалата да се придвижва необепокоявана където и когато избере е същинско „лишаване от свобода”. По отношение на наказанието пледира за  налагането на едно общо наказание за престъпленията по чл. 129, ал.2 вр. ал. 1 от НК и чл. 142а, ал. 4, вр. ал. 1 НК „лишаване от свобода за срок от шест години, което при превес на отегчаващите вината обстоятелства, подсъдимия да изтърпи ефективно.

Защитата на подсъдимият, М.Н., адв.Б., счита делото за изяснено от фактическа и правна страна, въпреки недопускане от съда на поискано от защитата допълнително събиране на доказателства, поради което счита, че делото е частично неизяснено от фактическа страна. Пледира за оправдателна присъда по първите две обвинения, а именно тези по чл. 129, ал.2 вр. ал. 1 от НК и чл. 142а, ал. 4, вр. ал. 1 НК. Доводите му в подкрепа на на искането си излага обстойно, като твърди, че събраните по делото, писмени и гласни доказателства, не дават основание да се приеме, че деянието е съставомерно по тези две обвинения, т.е. тези доказателства дават на съда процесуалното право да направи изисквания от НПК извод, че обвинението е доказано по несъмнен начин, поради което подсъдимият не би следвало да бъде признат за виновен. Сочи, че „гръбнака” на тези обвинения са показанията на пострадалата, А.И., която е живяла на къпружески начала с подс.Н.. Предвид установеното, че двамата са имали дълбоки конфликти и противоречия, които закономерно са довели до раздялата им, поради което счита показанията й за преувеличени и недостоверни, поради което не следва да бъдат кредитирани от съда безкритично. Този си извод аргументира с противоречията в депозираните от пострадалата показания както в хода на досъдебното производство, така и при изслушването и от съда в хода на съдебното следствие, поради което, счита показанията на пострадалата И. за недостоверни. На следващо място посочва, че тези показания са единственото доказателство относно доказаността на обвинението по чл. 129, ал.2 вр. ал. 1 от НК и чл. 142а, ал. 4, вр. ал. 1 НК. По отношение свидетелските показания на децата – Н.М.Н., Р.М.Н. и А.М.Н., счита че същите следва да се ценят, през призмата на евентуална манипулираност, евентуално подсказване от страна на единият или другият родител, който има интерес, като  случая интерес има единствено пострадалата, майката. По отношение обвинението по чл. 142а, ал. 4, вр. ал. 1 НК, счита същото за недоказано, поради липсата на правдоподобност , още повече предвид изложената от обвинението теза, че обвинението се доказава от факта, че пострадалата не е разполагала с ключ от жилището и че липсвали дръжки по прозорците. Сочи, че по делото е установено, че пострадалата доброволно е предоставила ключа си от жилището на майката на подс.Н. – Р., защото пострадалата била винаги с него. А по отношение на липсата на дръжки по прозорците моли да се вземат предвид показанията на свидетелите , поемни лица, според които дръжка на прозореца е липсвала само в хола, а иззетите при огледа вещи са били на леглото и не са присъствали при намирането им. Моли да се кредитират показанията на свидетелите М. и М., които свидетелстват, че са виждали подсъдимия и пострадалата, заедно в инкриминирания период, като не са възприели нещо нередно между тях. Счита, че предвид поведението на пострадалата – не е извикала за помощ, не е поискала помощ, не е споделила с никой - липсват доказателства относно съставомерността на повдигнатото обвинение. Моли да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Р.Ц. и С.М., които са работели при подс.Н., според които последния никога и при никакви условия не е проявявал агресивност към пострадалата. Моли да не се кредитират показанията на св.Р.Ц., съсед, предвид влошените отношения с подсъдимия и подозренията му, че именно с него му изневерява пострадалата, А.И..

Предвид всичко изложено, пледира за оправдаването на подсъдимия Н. по повдигнатите му обвинения за извършени от него престъпления по чл. 129, ал.2 вр. ал. 1 от НК и чл. 142а, ал. 4, вр. ал. 1 НК.

Защита на подсъдия Н., адв.С.В., поддържа заявеното от адв.Б., като допълва, доводите относно липсата на съставомерност по повдигнатото обвинение на подсъдимия по чл. 142а, ал. 4, вр. ал. 1 НК, като посочва, че липсват доказателства относно наличието на съставомерния елемент – пострадалата да е била неправилно, противозаконно държана насила, където й се е ограничавано правото на свободно придвижване. Посочва, че точно в обратна насока са събраните доказателства посредством изслушаните свидетели, според които в инкриминирания период са виждали подсъдимия и пострадалата заедно навън и по казината, където пострадалата е играела , поръчвала си кафе и нищо не е подсказвало, че тя е принуждавана да бъде там с него, че е била държана на сила или,  че е ограничавано свободното й придвижване. По отношение, обвинението за извършено от подс.Н. престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, заявява, че употребата на наркотични вещества е установена и нямат претенции.

Подсъдимият, М.Л.Н., дава обяснения, като отрича да е нанасял побой или травми на пострадалата. Според обясненията му , пострадалата А.И.  му казала , че при полов акт с комшията, той без да иска я е натиснал на раклата, а за ухото му обяснила, че при любовната им игра, комшията я е хванал за ухото. По тази причина отрича да е нанасял побой или травми на пострадалата. Отрича да е лишавал А.И. от свобода, като посочва , че в инкриминирания период я е водел по казина, като ако е можела винаги да каже „помощ”, като е щяла да я получи. Заявява, че действително е сменил патрона на входната врата в началото на месец декември 2018г., защото му изчезвали разни неща, като дал по един ключ на нея и на децата им, но А.И. дала нейния ключ на майка му, защото били непрекъснато заедно двамата. Твърди, че няма как А. да е взела ключа от якето му , за да избяга, защото той не носел яке, а елече и че ако е искал да скрие ключа, щял да си го сложи в гащите, а не да закача елечето на закачалката. По отношение на обвиненията от страна на пострадалата, заявява, че са в резултат на това, че е хващал пострадалата да му изневерява и няколко пъти я е хващал да се прибира със сперма по устата, поради което решили да се разделят. Това е и причината, пострадалата да го обвинява във всичко това, защото искала да му отмъсти, като му била казала : „Ти направи бизнес, потръгна ти работата и тогава реши да ме зарежеш, за това ще съсипя твоя живота, така както съсипа моя.“ . В хода на пледоариите, подс. Н., заявява, че не се признава за виновен по нито едно от повдигнатите му обвинения.

В правото си на последна дума, подс.Н. заявява, че иска от съда оправдателна присъда, защото, че всички улики сочат, че не е извършител, а е такъв само по думите на пострадалата.  

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

Подсъдимият, М.Л.Н. и пострадалата, А.А.И., живеят на семейни начала от началото на 2000г. От съжителството си имат родени три деца – Н.М.Н. на 15г. , А.М.Н. на 13г. и Р.М.Н. на 8 г. От предишен брак, пострадалата А.И. има син – св.Д.С.П..

В началото на съвместния им живот, няколко месеца живели на адрес адрес гр.С., ул. „Н." № 98, след което се преместили на адрес гр.С., ул. „И.В." № 23, вх.А, ет.3, ап.3. От самото начало на съвместното си съжителство подс.Н. и пострадалата имали скандали, свързани с ревност от страна на подсъдимия към пострадалата, който я подозирал във връзки с други мъже. Обичайно скандалите възниквали след употреба на алкохол от страна на подсъдимия и често били съпроводени с нанасяне на удари от негова страна на пострадалата И.. Майката на пострадалата , св.К.В.И. е виждала синини по дъщеря си през годините, но на нейните въпроси, А.И. отговаряла , че се била ударила. Самата св.К.И. от преди раждането на внучка си – Р., не е ходила в дома на дъщеря си, защото подс.Н. и казал, че не иска да ходи повече у тях. През годините , постр.И. на два пъти си тръгвала от подс.Н. и се прибирала при родителите си, но след това пак се събирали, като временно отношенията им се успокоявали. Понякога при скандалите между подсъдимия и пострадалата, се намесвали децата им, като отивали в тяхната стая и така скандалите спирали.

През 2018г. отношенията между подсъдимия, М.Л.Н. и пострадалата, А.А.И., започнали да се влошават все повече и повече в резултат на ескалиращата ревност на подс.Н. и употребата на наркотични вещества от него наред с употребата на алкохол. Обвинявал А.И., че е в любовни отношения с различни мъже, като я принуждавал да си признава пред него за тези връзки. Ако откажела да признае, и нанасял побой, докато не си признае. Подсъдимия, записвал признанията на пострадалата и снимал за доказателство с телефона си, което отново ставало повод за скандали и побои. На 05.07.2018г., подсъдимият завел пострадалата, А.И. на полифизиографско изследване, относно съмненията му за изневери на пострадалата и въпреки отрицателните й отговори, потвърдени от изследването, не подобрили отношенията им. Към края на 2018г., пострадалата останала без работа и започнала да ходи на работа с подсъдимия във фирмата му. От декември месец 2018г. и подсъдимия не ходел на работа. Късно вечер излизал с пострадалата и ходели по казината в гр.С. и в с. П., а децата им ги гледала майка му – св.Р.Е.. Пострадалата имала личен мобилен номер, но поради незаплащане на дълживите парични вноски за ползваните услуги бил спрян от началото на м.декември 2018г. и когато се налагало да проведе разговор с някого, го правела от карта на подсъдимия и в негово присъствие. Подсъдимият започнал да бие ежедневно пострадалата И. заради предполагаемите й изневери, гасил цигари по тялото й. Позволявал й да говори по телефона само в негово присъствие, като когато това се случвало, и пострадалата разговаряла с майка си, св.К.И., била лаконична, отговаряла лаконично на въпроси за себе си, като оправдавала нежеланието си за разговор с това , че била уморена.  През този месец, декември 2018г., подсъдимият бил убеден, че , пострадалата му изневерява, с техен съсед, св.Р.Ц.. Подсъдимият искал пострадалата да си признае за връзката си със съседа, като й нанасял побои, като едни ден, в периода от началото на м.декември до 22.01.2019г. в желанието си да я принуди да си признае, извил пръстите на лявата й ръка, в резултат на което показалецът на лявата й ръка, силно изпукал, в последствие силно се надул. Скандалите помежду им не утихвали, напротив ескалирали като прекъсвали, само ако децата им влизали в стаята, в която се карали. Децата виждали, че майка им често плаче. Няколко дни след като, подсъдимия извил пръста на лявата ръка на пострадалата, избухнал поредния скандал, в който той искал тя да си признае за връзката си със съседа им, като за да я принуди да го направи, започнал да стиска лявото й ухо, като го мачкал и стискал, въпреки виковете й, като изпитвал видимо удоволствие. В резултат на това му действие, ухото на пострадалата И. се надуло, посиняло и обезформило, което било възприето от децата им. Това била и причината, пострадалата да  помоли родителите си  св.К.И. и А.И. да вземат децата при себе си. През нощта на 22.01.2019г. подсъдимия и пострадалата били в казиното в с.П., където, след възникнал помежду им скандал, подсъдимия нанася удари в областта на главата на пострадалата, след което в сутрешните часове си тръгнали. На 22.01.2019г., подсъдимия сменил патронника в дома им, т.к. бил сигурен, че в дома му се влиза, като дал ключове на децата си и на майка си, но не дал ключове от дома им на пострадалата И.. Според децата им, на нея ключове не й трябвали, т.к. никъде не ходела сама.

След смяната на патронника, пострадалата никъде не излизала без подсъдимия, който я водел със себе си при посещенията му в казината в гр.С. и с.П.. Понякога с тях бил и св.Д.Б.. Тъй като обявили „грипна ваканция” и децата не били на училище на 24.01.2018г.,  св.К.Н., брат на подсъдимия, взел св. Н.Н. в дома си в с.Р., а св.К.И. и А.И., взели другите две деца – А. и Р. Н. в дома си в с.Д.. Докато горепосочените свидетели, вземали децата, подсъдимия извел пострадалата извън дома им, за да не  се видят нанесените й наранявания. Вечерта на същата дата, към 18,00ч. между подсъдимия и пострадалата имало скандал, който продължил около 30 мин. подсъдимият крещял „курво ще те убия, умри курво”, придружени с писъци на А.И. и удари. От 22.01.2019г., подсъдимия не спял и постоянно следил пострадалата. Когато излизал я вземал със себе си. На 25.01.2019г. се наложило да излезе, за да отиде до пощата, като преди да излезе, махнал дръжките на прозорците в детската стая, за да не могат да се отварят, заключил пострадалата И. в стаята, заключил апартамента и излязал. На 25.01.2019г. в ранния следобед, подс.Н. заспал, след като не бил спал две денонощия, заспал, като оставил дрехата си, в която държал ключовете за дома закачена на леглото. Пострадалата, И., около 16,00ч., взела ключовете и избягала от дома им, като заключила апартамента отвъншната страна и отишла в сградата на Общината в гр.С., където има полицейска приемна, в която на работа била св. С. – мл.полицейски инспектор към РУ-С.. Пострадалата И. разказала на св.С., че през последните три месеца е тормозена психически и физически от подс.Н.; че той я биел редовно по повод съмненията си, че му изневерявала; че я биел с колан, пръчки и с каквото намерел в къщи; казала й, че през последните три дни я заключил в къщи, извадил бравите на прозорците, на вратата и не можела да излиза; че няколко пъти я извеждал извън гр.С., където я биел и заплашвал да убие и да изхвърли  там, за да не я намерят. Пострадалата била изплашена и ставала непрекъснато да гледа дали подсъдимия няма да дойде и да я намери. Показала нараняванията си на св.С., включително и ухото си, което било „страшно синьо и стърчало“. Св.С. се обадила в дежурната част и предала на началника на РУ С. за случая, който й разпоредил да снеме обяснения от пострадалата, а нейни колеги били изпратени на адреса да търсят подсъдимия Н., след като не го намерили на адреса, го обявили за издирване.

Около 21.40 часа на 25.01.2019г., свидетелите А.М. и К.Р., полицейски служители при РУ-С., спират за проверка движещият се  в град С., обл.С., по улица „П.Х." с посока на движение от улица „Г. ***, лек автомобил „Фолксваген" модел „Пасат" с per. № СО 7264 BP. Установили, че автомобилът е управлаван от подс.Н. като в автомобила бил и св.Д.Б.. Тъй като се усъмнили, че, подсъдимия може да е употребил наркотични вещества, полицейските служители съпроводили него и св.Б. ***, където подс.Н. в 22.55 часа бил изпробван с техническо средство „DRUG СНЕК 3000" с фабричен номер ARLF-0361 за употреба на наркотични вещества или аналози от св.З.Т.Г. - мл. автоконтрольор при РУ-С.. Пробата била извършена при стайна температура, като на скалата на уреда бил отчетен положителен резултат за наличие на „амфетамн" и „метамфетамин" в слюнката, взета от устната кухина на подс.Н.. Предвид наличието на положителна проба за наркотични вещества, на подс.Н. бил издаден талон за медицинско изследване по Наредба № 1 от 19 юли 2017год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Резултатът от техническото средство бил предявен на подсъдимия, след което „DRUG СНЕК 3000" с фабричен номер ARLF-0361 бил запечатан в плик с подписите на присъствалите полицейски служители. Свидетелите З.Г. и М.Х. придружили подс.Н. ***, където той отказал да даде кръвна проба за извършване на химико- токсикологично изследване.

По производството е назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза, видно от заключението по която, след преглед на пострадалата, А.И., извършен на 28.01.2019г., вещото лице д-р Т. е констатирал обективно следи от травматични въздействия, които обособява условни в наколко групи, обяснявяйки механизма им на причиняване, както следва:

         1.Увреждания, дължащи се на удари и или притискане с твърди тъпи предмети – кръвонасядания, които са локализирани в областта на главата, лявата ушна мида, носа, шията, лявата мишнице, лявата гърда, гърба в дясно, поясната област вдясно и лявото бедро са получени по различен механизъм, а именно :

- Лявата ушна мида е смачкана между твърди тъпи предмети и поради липсата на кръвонасядане на меките черепни обвивки зад нея, изключва удар, нанесен с юмрук върху ушната мида. Според заключението на вещото лице, подобно увреждане се наблюдава, когато ухото се стиска с пръсти, при което се чупи хрущяла. След приключване на възстановителните процеси, ухото остава деформирано и ясно забележимо и само по себе си това увреждане е причинило на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В допълнително свое заключение от 10.06.2019г., вещото лице заключава, че при проведения допълнителен личен преглед на пострадалата И., е установена посттравматична видима деформация на лявата ушна мида, която е довела до обезобразяване на лицето;

- Кръвонасядането в областта на лявото бедро, което е с двойно ивичеста морфология е причинено от силен удар, нанесен с предмет, с продълговата форма и ширина около 3 см.;

- Кръвонасяданията в областта на лявата мишница, лявото бедро, лявата гърда и гърба вдясно, се дължат на удари, нанесени с твърд тъп предмет, с гладка контактна повърхност, каквито са частите на човешкото тяло;

- Кръвонасядането, съчетано с охлузване в областта на шията, се дължи на механично въздействие, упражнено в засегнатата зона, като добре отговаря да е причинено от притискане на шията с ръце.

Според вещото лице, преценени в съвкупност, описаните кръвонасядания са причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

         2. Увреждания, дължащи се на косото по допирателната действиена предмет с неравна или ограничена контактна повърхност, охлузвания, както следва:

- Дъговидно фестонирано охлузване по гръбната повърхност на дясната предмишница, според вещото лице много добре отговаря да е получено в резултат от действието на човешки зъбипри ухапване;

- Пръснати линейни, покрити с коричка уреждания по лявата китка и предмишницата, могат да бъдат причинени и от действието на предмет с остър връх, но възстановителните процеси, изразяващи се в образуването на коричка при охлузванията и плитките порязвания , не позволяват да бъде направена по-точна преценка на предмета, с който са причинени.

Според заключението на вещото лице, всички тези увреждания са причинили на пострадалата И., болка и страдание.

         3.Увреждания дължащи се на термично въздействие, които по своята морфологиядобре отговарят да са причинениот огънчето на цигара, пура, пурета или друг подобен артикул, както следва:

- Изгараяния по двете предмишници и дясното коляно;

- Изгаряния в областта на лицето, покрити с с напуканалющеща се коричкаса с по-голяма давност, около 10-12 дни.

Според вещото лице, преценени в съвкупност, описаните увреждания са причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

         4.Увреждането в основата на показалеца на лявата ръка, изразяващо се в травматичен оток на ставата и невъзможност за движение на пръста в нея , е причинено в резултат на грубо механично въздействие – огъване, като същото е причинило на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

         В заключение и преценявайки цвета и степентта на изразеност на възстановителните процеси, вещото лице заключава, че описаните травматични увреждания отговарят да са с давност 3-6 дни, с изключение на двете описани изгаряния в областта на лицето, посочени по-горе. Според вещото лице, различната анатомична локализация на уврежданията, механизма на тяхното получаване , предметите , с които са причинени, както и различната давност, сочат, че същите са причинявани при малтретиране на пострадалата за по-продължително време.

След извършена рентгенографияна лявата длан, в своя допълнителна ексепртиза, вещото лице, д-р Т., допълва първоначалното си заключение си по отношение увреждането в основата на показалеца на лявата ръка, като уточнява че е установена многофрагметна, ориентирана по надлъжната ос на костта фрактура на проксималната (първата след китката) фаланга на втори пръст на лявата ръка , което е причинило на пострадалата трайно затруднениена движението на левия горен крайник за срок от около 1-1,5 месеца. Според вещото лице, увреждането се дължи на рязко приложено, механично въздействие , при което костта се е огъната силно наляво, при което се е разцепила надлъжно. Вещото лице, посочва, че предвид липсата на кръвонасядане и ахлузване в областта на пръстае изключена възможността фрактурата да е причинена в резултат на удар, нанесен с твърд тъп предмет, като посочва, че подобни наранявания се наблюдават особено при млади хора, при извиване и огъване на пръстите.

Във своя втора допълнителна експертиза, изготвена на 10.06.2019г. и след допълнителен личен преглед на пострадалата И., вещото лице, д-р Т., посочва, че многофрагметната, ориентирана по надлъжната ос на костта фрактура на проксималната (първата след китката) фаланга на втори пръст на лявата ръка , е довела след нейното зарастване до силно ограничение на движението на пръста, като сгъването на пръстае до под прав ъгълв областта между проксималната и средната фаланга на пръста. Увреждането е пряко усложнение на счупването костта и по своя медикобиологичен характер представлява постоянно разстройство на здравето неопасно за живота.

Видно от разпитът на вещото лице, д-р В.Т. в съдебно заседание че същият поддържа даденото от него заключение по изготвената съдебномедицинска експертиза и заключенията по двете допъллнителни такива. Посочва, че констатираните на пострадалата наранявания , които са в достъпни анатомични части на тялото, биха могли да се получат при самонараняване, при условие че е подкрепено от страна на психиатричния статус на пострадалото лице. Нараняванията на гърба и нараняването на ушната мида много трудно биха могли да бъдат самопричинени, предвид тяхната морфология. По отношение счупването на ушния хрущял заявява, че е съпроводено със значителна като интензитет болка. Заявява, че е слабовероятно и сама да си счупи пръста огъвайки го с другата ръка. Позовавайки се на опита си, заявява, че обикновено, травмите при самонараняване са причинени с едни предмет, няма такова многообразие, каквото се наблюдава в конкретния случай.

Според заключението на приетата по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подс.Н. е видно, че при него има данни за вредна употреба на алкохол, а от есента на 2018г. употреба на амфетамини и метамфетамини. Употребата им е довела до враждебност, жестокост, ревност, гняв, ревност, злоба и желание за наказване. Според експертите, това поведение, отключено в резултат на употребата им не притежава характеристики на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, тъй като не е довело до качествени изменения в различни сфери на неговия живот, т.е. до психотично състояние. Подсъдимият, според експертите е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си , както и да участва в наказателния процес и е в състояние да дава адекватни показания по обстоятелства и факти от съществено значение за делото. В съдебно заседания, вещите лица заявиха, че няма данни , подсъдимият да е бил психотичен. Отбелязват, че подсъдимият има подчертано защитно поведение.

От заключението на приетата по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на пострадалата А.И. се установява, че тя е психично здрава и е могла да ръководи постъпките си и да организира поведението си. Според вещите лица пострадалата е могла и може правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показание за тях. Заключават, че причините за „търпението” й са страх, че няма да се справи сама с отглеждането на децата, че децата ще растат без баща и не на последно място забравяла за случилото се, надявайки се, че този път ще е бъде „последно”. В съдебно заседание, вещите лица поддържат заключението си. При разпита им, допълват, че несъответствията в показанията й дадени в хода на наказателното производство се дължи на изтласкване на спомена, като първите спомени са най-ясни, най-подробни. Вещите лица заявяват, че не са констатирали пострадалата да има склонност към самонараняване, като допускат, че в състояние на афектса възможни такива реакции, демонстративно. Отбелязват, че излизаннето от обстановката сй се е отразила добре, като тя е по-спокойна, добила е самочувствие, добила е желание за живот, каквото преди това не е имала. Вещите лица заявяват, че е малка вероятността пострадалата да е осъществявала тормоз, аргументирайки се както с прегледа й така и с материалите по делото, като извеждат извод, че тя няма профил на насилник, а на жертва. Отбелязват, че е възможно да заплашва със самоубийство, но не е в състояние да наранява. Вещите лица заявяват, че пострадалата не изпитва силно чувство на ревност, като ревностните избилици са от страна на подсъдимия.

От заключението на приетата по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на малолетния свидетел, А.М.Н., е видно, че не страда от психично заболяване и може да възприема правилно факти от действителността, имащи значение за делото и може да дава правдиви показания за тях. В съдебно заседание , вещите лица поддържат заключението си като в проведения разпит, допълват, че той е най-смел от трите деца, готов да се изяви, да напусне , да тръгне. Заявяват, че не намират детето А.Н. да е травмиран. След изслушването му в съдебно заседание заявяват, че при изслушването му, е бил свободен и спокоен. Изразяват мнение, че е повлиян изказа си от обкръжаващата го среда, като прави впечатление за заучен модел на агресивно поведение предвид споделеното от него посягане към майка му – пострадалата А.И..

От заключението на приетата по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на малолетния свидетел, Р.М.Н. се установява, че е психично здраваи с правилно за възрастта си психическо развитие и може да възприема правилно факти от действителността, имащи значение за делото и може да дава правдиви показания за тях. В съдебно заседание, вещите лица поддържат заключението си като в проведеният разпит предвид събраните по делото доказателства, а именно рисунки на детето , считат, че е налице синдром на родителско отчуждение към майка му, предвид представените от страна на подсъдимия рисунки на детето. По отношение на представеното писмо, написано от детето считат, че същото е в резултат на външна намеса, при което на детето се внедряват спомени, мисли и нагласи.

От заключението на изготвената и приета по делото  видеотехническа експертиза е видно, че две лица – от мъжки и женски пол са били в казиното в с.П. на 22.01.2019г., като за времето от 01:11:01ч. до 01:15:01 ч. са се намирали извън него в обсега на камерата. Заснето е как двете лица слизат от л.а. „Фолсваген” и след като водят разговор, лицето от мъжки пол прави опит да дръпне лицето от женски пол по посока на паркирания автомобил. След като лицето от женски пол се отскубва и се дръпвакъм сградата, мъжът я последва и се връщат към сградата. Действията са онагледени със снимков материал. Изследван е и фидеофайл от същата дата и място за времето от 03:50:01ч. до 05:00:00ч. Установен е мъж, който играе на автоматите, в последствие на стол до него. В 03:56:22ч. мъжът се пресяга и нанася удар на жената в областта на лицето, в 04:02:40ч. мъжът се надвесва и нанася удар в областта на лицето на жената. В 04:31:05ч. двете лица излизат от помещението. Според вещото лице поради недостатъчна информация изображенията са годни за евентуално разпознаване, но не и категорична идентификация. Към заключението е приложен албум на описаните в заключението кадри. В съдебно заседание, вещото лице поддържа заключението си като допълва, че ако познавал лицата, може да каже че това е даденото лице на записа. Тъй като не познавал лицата е отговорил, че не е категорична идентификацията. За настоящият състав, след запознаване с експертизата и приложените кадри, няма съмнение, че заснетите две лица са постр.А.И. и подс.М.Н..

М.Л.Н. с ЕГН ********** е роден на ***год., настоящия адрес: гр.С., ул. „И.В." № 23, вх.А, ет.3, ап.3. Не е осъждан. Не е женен. Управител на собствена фирма.

Горепосочената фактическа обстановка ,съдът приема за доказана, въз основа на :

а/Гласни доказателства – съдържащи се в свидетелските показания на А.И. включително прочетените по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2  НПК /т.І, л.98-л.104 от ДП/ включително прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 НПК /т.І, л.95-л.96 от ДП/, А.Н., включително прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 НПК /т.І, л.114 от ДП/, Н.Н., Р.М.Н., К.И., А.И., З.Т.Г., М.П.Х., А.Ц.М. включително прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 НПК частично /т.І, л.127 от ДП/, К.К.Р., Х.А.М., К.Л.Н., Л.М.А., включително прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 НПК /т.І, л.120 от ДП/, Р.М.Е., Р.С.Ц., включително прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 НПК /т.І, л.110 от ДП/, Б.П.В. включително прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 НПК /т.І, л.112 от ДП/, С.М.М., Д.С.П. включително прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 НПК /т.І, л.125 от ДП/, В.Т.И., включително прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2 НПК /т.І, л.129 от ДП/, В.П.В., Д.И.Б., М. Л.С., С.Б.Т. и М. П.М., разпитите на вещите лица -  д-р В.Т., д-р Т.Р., Н.И. и Н.Ж. ;

б/Протоколи и други документи по чл.283 от НПК – прочетени и приети като доказателства изготвени и приложени по досъдебно производство №262/2018г. по описа на РПУ-гр.С. : От ТОМ I - ви на ДП № 25/2019 г.  по описа на РУ С., АУАН № 747183, нах. се на л. 23 от ДП, фиш за спешна медицинска помощ нах. се на л. 24 от ДП,  талон  за медицинско изследване нах. се на л. 25-26 от ДП, протокол за медицинско изследване – вземане на биологична проба за  употреба на алкохол нах.  л. 27-28 от ДП, протокол за доброволно предаване на Drug check нах. се на  л. 29 от ДП, протокол за отглед на местопроизшествие нах. се на л. 30-32 от ДП, ведно с албум съм него до л. 42 от ДП, сметка нах. се на л. 43, протокол за оглед на местопроизшествие от 25.01.2019 г. нах. се на л. 44 – 46 от ДП, ведно с албум нах. се на л. 47-51 ведно със сметка, протокол за оглед на веществено доказателство нах. се на л. 53 от ДП и албум към него нах. се на л. 54-58 от ДП, ведно със сметка за разходи,  декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подс. Н. нах. се на л. 78 от ДП; От ТОМ II – ри от ДП № 25/2019 г. по описа на РУ - С. предадени с протокол за доброволно предаване вещи нах. се на л. 62 – 69 от ДП, разпечатка от Търговски регистър нах. се на л. 97-98 от ДП, справка нах. се на  л. 101-102 от ДП, телеграма да обявяване на ОДИ нах. се на л. 119 -120 от ДП, заснемане нах. на л. 122 -123 от ДП, свидетелство за съдимост нах се л. 126 от ДП, както и приетите в хода на съдебното следствие .

Съдът кредитира показанията на пострадалата А.И. дадени както в хода на съдебното следствие , така и прочетените по реда чл.281 НПК, дадени в хода на досъдебното производство. Показанията й се подкрепят както от свидетелските показания на децата й , разпитани в хода на производството, така й от изготвените и приети по делото експертизи. С приетата по делото СМЕ се подкрепят заявените от пострадалата множество нанесени и телесни увреждания, за които същата свидетелства, нанесени през един продължителен период от време, както и такива наранявания, подробно описани от експерта, които кореспондират със заявената от нея ескалация в поведението на подсъдимия и агресия срещу нея, като експерта категорично очертава и времевия отрязък на причиняването им , а именно по-голяма част от описаните в експертизата наранявания на пострадата са нанесени в периода 3-6 дни от извършване на освидетелстването – 28.01.2019г.. Тези наранявания са възприети и от децата й. За ескалиращите скандали и побои, свидетелстват и съседите – св. Р.Ц., С.М., Б.Г. и М. М.. Всички те заявяват, че семейството е живяло затворено и рядко са виждали А.И. сама. Относно констатираните несъответствия в показанията на пострадалата, свързани с време и последователност на събитията, както и подробност, съдът намира, че същите се дължат на преживяното от нея и от отдалечаване на провеждане на разпитите във времете. В този смисъл е и заключението на вещите лица д-р Р. и Н.И.. Още повече, че констатираните несъответствия не засягат основните и съставомерни факти – причинените й телесни увреждания в следствие на упражнения от страна на подс.н. физически и психически тормоз, упражнямван в продължителен период от време , ескалиращ в периода от началото на м.декември 2018г. до 25.01.2019г., когато тя успява да избяга от жилището. Състоянието й непосредствено след бягството от дома й е възприето от св.Л., полицейски служител. Фактите относно твърдението й че подс. Н. е премахнал дръжките на прозорците в детската стая, където я е бил заключил, за да излезе без нея на 25.01.2019г., се подкрепят и от извършеният оглед на жилището на същата дата, където този факт е описан и фотографиран. Предвид изложеното съдът намира за неоснователни наведените от страна на защитата на подсъдимия доводи за недостоверност на показанията на постралата.

Съдът кредитира свидетелските показания на свидетелите, А.М.Н., Р.М.Н. и Н.М.Н., деца на подсъдимия М.Н. и пострадалата, А.И.. В показанията си децата разказват  за многобройните и непрестанни скандали между родителите си, споделят за това, че са виждали бмаща им да бие майка им, както и наранявания по нея. Децата заявяват и причините поради, които  баща им е биел майка ми – защото тя му изневерявала. Показанията на децата се подкрепят от останалите писмени и гласни доказателства по делото и допринасят за изясняване на фактическата обстановка. Децата са категорични в показанията си, че след смяната на патрона на входната врата, баща им, не е дал ключ на майка им , „защото не й трябвал”. Детето Р., заяви, че никога не е излизала от къщи само с майка си, до задържането на баща й. По отношение констатираните противоречия в разпитите на малолетния св.А.Н., дадени в съдебно заседание и в хода на ДП, съдът приема засключението на вещите лица, че се дължат на повлияване от хората, с които живее и по-конкретно от баба си, майката на баща си. Като заявяват, че показанията дадени по-близо като време до инцидента са по-достоверни. В тази връзка съдът намира че възраженията на защита на подсъдимия да не се кредитират показанията на децата, с оглед възрастта им са неоснователни. Видно от заключенията на комплексните съдебно психолого-психиатрични експертизи децата могат да възприемата правилно фактите  и да дават дастоверни обяснения за тях.

Съдът кредитирла изцяло показанията на свидетелите Р.Ц., С.М., Б.В. и М. М., които са съседи на подсъдимия и пострадалата. Същите свидетелстват за честите скандали, които са чували от жилището им. Съдът кредитира показанията на св.Р.Ц. дадени в хода на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 НПК в които същия заявява за скандалите, ударите и виковете , които чувал от съседния апартамент, в който живеели подс.Н. и постр.А.И.. Както и прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 НПК  свидетелски показания на Б.В., дадени в хода на досъдебното производство, в които същият заявява, че е чувал честите скандалите между подс.Н. и постр.А.И., като не е чувал конкретни изрази. Фактът, че свидетелите бяха лаконични в хода на съдебното следствие отдава както на изминалото време между инкриминирания период и изслушването им от съда, така и от факта, че следва да дадат показанията си в присъствието на подс.Н., когото познават от години и живеят в един блок. И двамата свидетели заявиха категорично че прочетените им показания са достоверните, поради и което съдът ги цени като достоверни и непротиворечиви. Всички посочени по-горе свидетели дават безпротиворечиви показания, които взаимно се подкрепят и допълват.  Показанията на посочените свидетели се подкрепят и останалия доказателства – писмени (изготвените съдебномедицински експертизи и видеотехническа експертиза) и гласни (свидетелските показания на пострадалата А.И., показанията на децата А.М.Н., Р.М.Н. и Н.М.Н.) , събрани в хода на производството.

Съдът кредитирла изцяло показанията на свидетелите З.Т.Г., М.П.Х., А.Ц.М. включително прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 НПК частично /т.І, л.127 от ДП/, К.К.Р., всички те полицейски служители. С показанията си, свидетелите установяват фактите по спирането на подс.Н. при управлението на л.а. „Фолксваген" модел „Пасат" с per. № СО 7264 ВР, установяване че управлява МПС след употреба на наркотични вещества, тестването на подс.Н. с техническо средство „DRUG СНЕК 3000" с фабричен номер ARLF- 0361 и отчетения положителен резултат за наличие на MET /метамфетамин/ и AMP /амфетамин/. Свидетелите З.Г. и М.Х. са съставили АУАН за констатираното от тях на подс.Н., издали са му талон за медицинско изследване и са го завели за изследване, което подсдимия отказал, което е надлежно оформено върху издадените му документи – фиш за медицинска помощ и талон за изследване. Ето защо съдът намира че показанията им са непротиворечиви и свидетелите са последователни при отразяване на фактите и обстоятелствата, свързани с извършеното престъпление. Съпоставени с останалите доказателства по делото, е видно, че те кореспондират с тях. Не се откриват противоречия между фактите, установени със свидетелските показания и фактите, които се установяват с другите събрани доказателства. Писмените доказателства не противоречат на останалите доказателства и установяват идентични факти и обстоятелства с тези установени чрез свидетелските показания.

Съдът кредитира показанията на свидетелите К.И., А.И. и Д.С.П. включително прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 НПК /т.І, л.125 от ДП/, относно отношенията между подс.Н. и пострадалата А.И., която е дъщеря на пръвите двама свидетели и майка на третия. От показанията им се установява, че през месец декември са чували рядко А.И., поради неразбирателство с подс. Н., свидетелите К. и А. И. не ходели на гости в дома им, а когато взимали децата да им гостуват, ги вземали от пред блока, без да се качват, както и станало на 24.12.2018г. И тримата свидетели заявяват, че са виждали наранявания по А.И., но след като тя им отговаряла, че сама се е ударила не настоявали за подробности. Ето защо съдът намира че показанията им са непротиворечиви и свидетелите са последователни при отразяване на фактите и обстоятелствата, свързани с извършеното престъпление. Съпоставени с останалите доказателства по делото, е видно, че те кореспондират с тях. Не се откриват противоречия между фактите, установени със свидетелските показания и фактите, които се установяват с другите събрани доказателства. Писмените доказателства не противоречат на останалите доказателства и установяват идентични факти и обстоятелства с тези установени чрез свидетелските показания.

Съдът кредитира показанията на свидетелите К.Л.Н. и Л.М.А., включително прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 НПК /т.І, л.120 от ДП/, относно близките отношения, които поддържат с племенниците си - А.М.Н., Р.М.Н. и Н.М.Н., деца на подсъдимия М.Н. и пострадалата, А.И., както и относно факта, че са взели на 24.12.2019г. , Н.М.Н. да им гостува в с.Р., където живеят. Дотолкова, доколкото, св.К.Н. е брат на подс.Н., съдът подлага на съмнение показанията му свързани с това, че пострадалата е изневерявала на подсъдимия и самата тя го е тормозила със своята ревност. Тези му показания се подкрепят единствено от показанията на св.Р.Е., майка на св.Н. и подсъдимия и от обясненията на самия подсъдим, поради и което съдът намира, че показанията в тази част са с цел оневиняване действията на подсъдимия. Съдът не кредитира показанията св.Н. и А. относно заявеното от тях, че са видели постр.И. всеки един от тях поотделно на 23.01.2019г., като не са забелязали наранявания по нея и е била сама. Тези показания са изолирани и в разрез с приетата СМЕ, според чието заключение, нараняванията на св.И. са с давност 3-дни, считано от извършеното освидетелстване на 28.01.2019г., както и от видеоидентификационната експертиза, от чието заключение се установява, че на 22.01.2019г., подс.Н. нанася удари в областта на лицето на св.И., констатирани и описани в СМЕ.

Съдът не креддитира свидетелските показания на свидетелката, Р.М.Е., майка на подсъдимия във връзка с излагането на факти на престъпленията , за които е привлечен към наказателна отговорност подсъдимия. Изложените от нея твърдения, са изолирани и не се подкрепят от останалите писмени и гласни доказателства събрани в хода на производството. Съдът намира същите за нелогични и недостоверни и дадени само и едниствено с цел да се оневини подсъдимия Н..

Съдът кредитира показанията на св.Д.Б. относно фактите, че се познава с подсъдимия и е бил няколко пъти с него и пострадалата при посещенията им на казина в С. и с.П., като не кредитира показанията му, че постр.И. е тормозела, подсъдимия. Тези му показания са изолирани и противоречиви с твърдението му, че не са близки с подсъдимия. Самият св.Б. свидтелества, че се познава с подсъдимия от по-близо, след като излиза от затвора през м. Октомври 2018г., като месец след това започнал работа при подсъдимия. По делото се установи, че от м.декември 2018г. подсъдимият е преустановил да ходи на работа. Св. Б. е бил с подсъдимия и при задържането му от полицейските служители и въпреки, че в този момент категорино е установена употребата на наркотични вещества от подсъдимия, този факт е убягнал от вниманието на св.Б.. Съдът намира, че показанията на този свидетел целят оневиняването на подсъдимия и навеждане на отрицателни характеристични данни за постр.И., което е далеч от обективността.

Съдът кредитира показанията на св.Х.А.М., който свидетелства за факта, че подсъдимия и пострадалата са посещавали казиното, в което той работи, факт, който не се оспорва и се потвърждава от заключението на приетата видеоидентификационна експертиза.

Съдът кредитира показанията на св.В.Т., т.к. свидетелят е последователен при излагането на известните му факти: Свидетелят е бил поемно лице при извършването на претърсване на лек автомобил „Фолксваген" модел „Пасат" с per. № СО 7264 ВР и изземването на намереният в багажника масивен прът, около метър. Свидетелят заявява, че е работел в казиното „Yes Bet“, което е посещавано от подсъдимия и пострадалата, като при посещенията си, които били след 2,00ч. и двамата играели на машинките.

Съдът не кредитира показанията на св.С.Б.Т., т.к. същите се отнасят да факти извън обвинението, дотолкова, доколкото свидетелят заявява, че е работел във фирмата на подсъдимия до месец юни 2018г., когато е бил уволнен. По отношение на данните за отношенията на между подсъдимия и пострадалата, съдът намира че са дадени с оглед даване на отрицателни характеристични данни за пострадалата А.И.. И не на последно място, показанията на свидетелят не се подкрепят от останалия доказателствен материал, а именно изготвените и приети експертизи и свидетелски показания. Самият свидетел заявява, че  е срещнал майката на подс.Н.,*** тя го поканила да се видят с него. Свидетелят заявява, че след срещата си с подсъдимия, разбрал за делото, за което самият подсъдим му разкал и в последствие получил призовка за явяването си като свидетел. Фактът, че свидетелят е работел за подсъдимия, както и излазената от него надежда отново да работи за него, водат съда до извода, че показанията му са дадени с цел да се подкрепи тезата на подсъдимия и последния да бъде оневинен.

Съдът кредитира показанията на св.М. М. относно фактите, че познава подсъдимия и пострадалата и децата им, т.к. живее в същия вход , на петия етаж. Свидетелят излага факта, че е чувал скандал между пострадалата и подсъдимия, докато е стоял пред вратата им, без да конкретизира период. Свидетелят е обективен в излагането на мнението си относно отношенията между пострадалата и подсъдимия, предвид ценностната си система, според която скандалите в семейството са нещо нормално и убедеността , че какво се случва в дома им не е важно щом се държат добре на обществено място. Колкото и морално укоримо да е мнението на св.М., изречено на глас, то той аргументира разбирането си , което е дълбоко вкоренено в народопсихологията ни, че е „нормално“ семействата да се карат. Въпреки това свидетелят, заяви, че пострадалата се е грижела за децата си, които били винаги добре облечени, нахранени, изгладени.показанията му относно факта, че е виждал св. А.И. да излиза , да пазарува и да се прибира, предвид обстоятелството че са неконкретизирани и не става ясно за кога се отнасят са неотносими към предмате на доказване по настоящото дело.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Н., че след смяна на патрона на входната врата от жилището им е дал ключ на св.И., но тя не го е взела, с обяснението че е била непрекъснато с него. Това му твърдение противоречи на показанията на децата им, според които той не е дал ключ на майка им. Обяснението относно констатираните наранявания по ръцете на св.И., констатирани и от съдебномедицинската експертиза, са в противоречие с заявеното от св.И., че именно той я е карал да „доказва по този начин“ невинността си. Именно в тази връзка са и представените от подс.Н. снимки, на които се вижда че е снимал пострадалата докато тя държи нож насочен към ръката си. На самата снимка ясно се вижда, а и от заключението на съдебнопсихологичната експертиза, се установява, че св.И. е жертва на поведението на пострадалия, като не са констатирани данни за склонност от нейна страна да се самонаранява. Съдът не кредитира и обясненията на подс.Н. и относно причинените на св.И. телесни увреждания – счупване на показалеца на лявата ръка и ухото й, според който са й причинени от „комшията“ при любовна игра. Единственото достоверно в тези обяснения, което кореспондира с доказателството по делото е, че двете увреждания не са причинени в един ден. Механизмът на причиняване на констатираните телесни увреждания при пострадалата И. е установен в изготвените съдебномедицински заключения и не подкрепят заявеното от подс.Н..

С оглед приетата за установената фактическа обстановка, съдът стигна до извода, че подсъдимият М.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.129, ал.2, във ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като в периода от края на месец декември 2018 г. до около 13:00 часа на 24.01.2019 год. в жилищна кооперация в гр. С., обл. С., ул. „И.В.” №23, вх. А, ет. З, ап.9 в условията на продължавано престъпление е извършил две деяния, които осъществяват поотделно един състав на престъпление, извършени през непредължителен период от време при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, а именно:1.На неустановена дата в периода от края на месец декември 2018 г. до 22.01.2019 г., чрез силно огъване наляво на втори пръст на лявата ръка причинил на А.А.И. средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментна ориентирана по надлъжната ос на костта фрактура на проксималната /първата след китката/ фаланга на втори пръст на лявата ръка, довела до трайно затруднение движението на левия горен крайник - престъпление по чл. 129, ал.2 ВР. ал. 1 от НК; 2. На неустановена дата в периода от 22.01.2019г. до около 13 :00 часа на 24.01.2019год., чрез силно стискане на лявото ухо на пострадалата с пръстите на двете си ръце причинил на А.А.И. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ушния хрущял с последваща ясно забележима деформация на лявата ушна мида, довело до обезобразяване на лицето на пострадалата -  престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.

ОБЕКТ на престъплението по чл.129 от НК с оглед систематичното му място в НК  са отношенията свързани с телесната неприкосновеност и по-конкретно защита срещу посегателствата, насочени към здравето на хората. С действията си подсъдимиат Н. е извършил посегателство срещу здравето на А.И., което е в разрез с установените в обществото отношения.

ОБЕКТИВНА СТРАНА – Изпълнителното деяние на престъплението по чл 129 от НК се осъществява, както чрез действие, така и чрез бездействие, но по своето естество представлява такова въздействие върху организма на другиго, в резултат на което настъпва изменение в отделни органи, тъкани или системи на организма на пострадалия или да предизвика промяна в тяхното функциониране. От гледна точка на въздействието върху обекта, телесните повреди са типични резултатни, увреждащи престъпления. Уврежданията, които НК третира, като средна телесна повреда са изчерпателно изброени в чл.129, ал.2 от НК. Следва да се отчете и въведеният в съдебната практика белег “трайно” по отношение на настъпилите вредни последици при престъплението по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.

В настоящият случай на неустановена дата в периода от края на месец декември 2018 г. до 22.01.2019 г., в резултат на силно огъване наляво на втори пръст на лявата ръка на пострадалата от подсъдимия, й е причинено едно нараняване - многофрагментна ориентирана по надлъжната ос на костта фрактура на проксималната /първата след китката/ фаланга на втори пръст на лявата ръка. Т.е. налице е нараняване, посочено в чл.129, ал.2 от НК- трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок по-голям от 30 дни. Предвид установената практика на ВС , че “трайно затруднение движението “ е налице когато са настъпили такива вредни последици,  при които е налице ограничаване на възможността на крайниците да извършват движение в пълен обем, за повече от 30 дни, то в настоящият случай подсъдимият  Н. е причинил на пострадалата средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.1, вр.ал.1 от НК. Според заключението на СМЕ, е невъзможно констатираното увреждане да бъде самопричинено от пострадалата, т.к. не са констатирани характерните при този случай охлузвания. Вещото лице бе категорично , че такова увреждане е възможно да бъде самопричинено, но в този случай задължително биха били налични характерните охлузвания. Видно от заключението на че многофрагметната, ориентирана по надлъжната ос на костта фрактура на проксималната (първата след китката) фаланга на втори пръст на лявата ръка , е довела след нейното зарастване до силно ограничение на движението на пръста, като сгъването на пръстае до под прав ъгълв областта между проксималната и средната фаланга на пръста. Увреждането е пряко усложнение на счупването костта и по своя медикобиологичен характер представлява постоянно разстройство на здравето неопасно за живота.

Също така, на неустановена дата в периода от 22.01.2019г. до около 13 :00 часа на 24.01.2019год., в резултат на силно стискане на лявото ухо на пострадалата с пръстите на двете си ръце, подсъдимият й причинил счупване на ушния хрущял с последваща ясно забележима деформация на лявата ушна мида, довело до обезобразяване на лицето на пострадалата. От заключенията за медикобиологичните признаци на настъпилото увреждане може да се направи правният извод за телесно увреждане, при което са причинени значителни изменения, с които съществено и трайно са засегнати и променени чертите на лицето на пострадалата , довели до загрозяващ вид. Съгласно установената трайна съдебна практика (ПП№3/79г., т.12 на ВС) като такива се приемат дълбоките порезни рани на лицето, довели до парализа на лицевия нерв, отнемането или измененията в нормалното положение носа, устните, външната част на ухото, веждите или клепачите. Това нараняване е възприето от децата – свидетелите Н. и А. Н., непосредствено след нанасянето му, а в последствие и от св.С., св.Д.П.. Според вещото лице счупването на ушния хрущял е съпроводено със значителна като интензитет болка.

Според заключението на комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подс.Н. , че при констатираните данни за вредна употреба на алкохол, а от есента на 2018г. употреба на амфетамини и метамфетамини е довела до враждебност, жестокост, ревност, гняв, ревност, злоба и желание за наказване.

Подсъдимият Н. е действал и в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК, тъй като е извършил две деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото деяние. Извършените деяния не представляват маловажни случаи. Следователно, налице е както квалифициращия елемент по чл.26 от НК т.е. деянието е било извършено от подс. Н. в условията на продължавано престъпление, съобразно хипотезата на чл.26 от НК.

От СУБЕКТИВНА СТРАНА престъплението по чл.129, ал.1 от НК, може да бъде осъществено както при пряк, така и при евентуален умисъл. При преценката на субективната страна на престъплението съдът взе предвид , силата и засягането на частите от тялото на пострадалата, както и интензивността на нападението. Съдът намира за безспорно установено, че подсъдимият Н., хващайки и извивайки пръстите на пострадалата, съзнавайки физическото си превъзходство над нея, е искал да й причини някаква телесна повреда. Дори да се приеме, че негова непосредствена цел е причиняването на лека такава, то като се има предвид силата, с която е действал, той е допускал, че може да настъпи по-тежък резултат и въпреки това не е преустановил действията си. Видно от притата по делото СМЕ, при пострадалата са констатирани множество телесни увреждания извън съставомерните по чл.129 НК, които са й причинени в непродължителен период от време по цялото тяло и глава на пострадалата И.. Предвид изложеното съдът намери, че в настоящият случай, подсъдимият Н. е действал с пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Изводът си в тази насока, съдът извади при оценка на обстоятелството, че действията на подсъдимия са били с достатъчен интензитет и локализация, както и разнообразието в механизма на причиняване на констатираните при пострадалата И. телесни увреждания в тяхната съвкупност.Не на последно място, съдът взема предвид и влошените междуличностни проблеми между двамата.

С оглед на изложеното , съдът намери, че подсъдимият Н. с деянието си е осъществила състава на престъплението по чл.129, ал.2, във ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна и го призна за виновен в извършването на това престъпление.

С оглед приетата за установената фактическа обстановка, съдът стигна до извода, че подсъдимият М.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.142а, ал.4 вр. ал.1 от НК (стара редакция преди изм. ДВ бр.16 от 22 февруари 2019 г., сегашна ал.5), като в периода от 19.00 часа на 22.01.2019 г. до 16.00 часа на 25.01.2019 г. в жилищна кооперация в гр.С., обл.С., ул. „И.В." № 23, вх.А, ет.З, ап.9, противозаконно лишил А.А.И. от свобода, заключвайки я в посочения апартамент при сменен патрон на външната врата и без мобилен телефон, като деянието е извършено по мъчителен за пострадалата начин, съпроводен с физически страдания от причинени телесни увреждания и лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия.

ОБЕКТ на престъплението по чл.142а НК, с оглед систематичното му място в наказателния закон е свободата на придвижването в пространството, препятства се следването на свободната воля на пострадалия, създаване на пречки до степен на невъзможност пострадалия да постъпи в определена ситуация, съобразно направения от него избор.

От ОБЕКТИВНА СТРАНА деянието по чл.142а НК се характеризира със следните съставимерни елементи :

На първо място изпълнителното деяние на престъплението се осъществява с такова действие, с което пострадалия е лишен от волята си да се придвижва свободно. Въз основа на събраните по делото доказателства бе установено, че подс.Н. в началото на месец декември 2018г. е сменил патрона на входната врата на съвместно обитаваното с пострадалата И. жилище, като на нея самата не е предоставил ключ от него. Този факт бе установен, както с показанията на пострадалата, така и с показанията на децата им. По този начин, след като децата са отишли при роднини , пострадалата не е разполагала с ключ от жилището, освен този, който е имал подс.Н.. Така възможността на пострадалата да излезе от дома им е била в зависимост от волята на подс.Н., т.е. ако той реши да я изведе от него, като я вземе със себе си, когато той реши да излязат. Установено е, че подс.Н., е махнал дръжките от прозорците на стаята, в която е държал пострадалата, за да не може тя в негово отсъствие да извика помощ. Фактът на липсата на дръжките на прозорците на стаята, в която е била пострадалата, се потвърждават от показанията й и от извършения оглед на местпроизшествие. За да лиши пострадалата от свободата да взима самостоятелни решения относно следване на желанията си свързани с това къде да отиде и какво да направи, подс. Н. е използвал сила, като е нанасял побои на постр.И., продължили във времето / видно от приетата по селото СМЕ, кнстатираните при пострадалата телесни увреждания са във времеви отрязък 3-6 дни/, така й психически тормоз, изразяващ се в обвинения в изневяра, заплахи свързани с живота и здравето й, обиди . Всички тези действия са довели до липсата на вяра у пострадалата че може да се справя самостоятелно с живота си и са пряко насочени към унищожаване на психическата й устойчивост, самочуствие като човешко същество способно да осъзнава собствената си самоличност и нуждите си и да се бори за собственото си мнение и свободно формиране на воля както относно собствените си потребности, така и относно свободното придвижване в пространството. Следва да бъде отчетено, че проблемите между подсъдимия и пострадалата са с давност с 10 г. и са ескалирали във времевия отрязък от началото на декември месец 2018г. до 25.01.2019г., което се установи със събраните по делото доказателства – писмени /представеното изследване от т.нар. детектор на лъжата, данните за подавани молби за закрила по реда на Закона за закрила от домашно насилие/ и гласни – свидетелските показания на разптаните в хода на производството свидетели.    

На следващо място самото престъпление е продължено, т.е. то трае, докато деецът не осводи пострадалия или той не се освободи сам или дуг го освободи. От събраните по делото доказателства бе установено, че на 22.01.2019г. за времето от 01:11ч. до 04:31ч., пострадалата И. и подс. Н. са били на в казиното в с. П., след който момент пострадалата не е виждана, нито от съседите, нито от роднините на двамата, нито е говорила по телефона. Единствено показанията на св. Р.Ц., свиетелстват за скандали в съседния апартамент /апартамента, в който са живели подсъдимия и пострадалата/, в които е чул нанасянето на побой и гласа на пострадалата. На 25.01.2019г., след като е изчакала, подс.Н. да заспи, пострадалата е взела ключовете за входната врата, които са били в негова дреха и е избягала от апартамента им и е отишла в приемната на РУ-С. при полицейския служител , св.С.. Предвид този факт, съдът приема че е осъществен и квалифициращият елемент на престъплението по чл.142а НК, а именно установено е, че лишаването от свобода на пострадалата И. от посдс. Н. е продължило повече от две денонощия.

От обективна страна, за да е съставомерно престъплението по чл.142а НК, следва да бъде установено, че лишаването от свободата на пострадалия следва да е „противоправно“. Като правило, всяко лишаване от свобода е противоправно, доколкото не следва изрично от закона. В настоящият случай законово овластяване на подс. Н. не бе установено.

И тук следва да се отчете заключението на комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подс.Н., че при констатираните данни за вредна употреба на алкохол, а от есента на 2018г. употреба на амфетамини и метамфетамини е довела до враждебност, жестокост, ревност, гняв, ревност, злоба и желание за наказване.       

От СУБЕКТИВНА СТРАНА, престъплението по чл.142а НК може да бъде осъществено както при пряк, така и при евентуален умисъл. В конкретния случай, съдът намира, че подс. Н. е действал с пряк умисъл. Подсъдимият е осъзнавал, че с факта, че пострадалата няма ключ от жилището, в което живеят, тя фактически не може да излезе от него и пряко е целял тези последици. Ключовете с които самият той е разполагал, не са били на общо достъпно за пострадалата място / напр. на самата входна врата или на друго специално за държане на ключове, какъвто е обичайният модел при съвместното ползване на едно жилище/, напротив, той е знаел че тя няма ключ от жилището и е държал последното заключено, като ключовете са били държани у него, като по този начин в негова и само в негова власт е било решението кой и кога да може да излезе от жилището им.  С всичките си действия, предшестващи това деяние, както и действията му по време на самото деяние негова цел е да лиши пострадалата от свободната й воля.

С оглед на изложеното , съдът намери, че подсъдимият Н. с деянието си е осъществила състава на престъплението по чл.142а, ал.4 вр. ал.1 от НК (стара редакция преди изм. ДВ бр.16 от 22 февруари 2019 г., сегашна ал.5), както от обективна, така и от субективна страна и го призна за виновен в извършването на това престъпление.

С оглед установената фактическа обстановка, съдът стигна до извода, че подсъдимият М.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.3 НК, като на 25.01.2019 г. около 21.40 часа в град С., обл.С., по улица „П.Х." с посока на движение от улица „Г. *** е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген" модел „Пасат" с per. № СО 7264 ВР, след употреба на наркотични вещества, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1 от 19 юли 2017год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „DRUG СНЕК 3000" с фабричен номер ARLF- 0361 отчел положителен резултат за наличие на MET /метамфетамин/ и AMP /амфетамин/, които вещества са включени в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина" към Приложение № I на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (НРКРВН) към чл.3, ал.1, т.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), който гласи: „Законът се прилага: 1. за всички растения и вещества, класифицирани като упойващи и психотропни вещества, и препаратите, в които те се съдържат" - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА – Изпълнителното деяние на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК е “управлява МПС”, което означава, че следва да имаме налице МПС, съгласно ЗДвП, което да бъде приведено в работен режим, което в настоящият случай е безспорно доказано- лек автомобил марка марка „Фолксваген" модел „Пасат" с per. № СО 7264 ВР, се е движел, преди да бъде спрян за проверка от свидетелите, полицейски служители А.М. и К.Р.. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, на водача на пътнопревозно средство е забранено да го упрвлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества. Редът за установяване на такава употреба е определен съгласно чл.174, ал.4 ЗДвП с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието и въз основа на това им правомощие е приета Наредба № 1/2017 г., ДВ бр.61/2017 г., в сила от 29.09.2017 г.) . От друга страна, следва да е налице “употреба на наркотични вещества” от водача, което да бъде установено по “надлежен начин”. Правната норма по чл.343б, ал.3 от НК, е от вида на бланкетните норми, т.е. препраща към съответния нормативен акт, който урежда “надлежния” начин за установяването на употребата на наркотични вещества. В конкретния случая, след като свидетелите Р. и М., спират управляваният от подс.Н. автомобил и предвид обстоятелството, че същият е бил обявен за издирване в следствие дадените от пострадалата И. показания, същите са били наясно с вероятността същият да употребява наркотични вещества. Ето защо, са отвели подсъдимия Н. ***, където са извикани, свидетелят З.Г., полицейски служител и отговорник по КАТ, който изпробвал подсъдимия с техническо средство „DRUG СНЕК 3000" с фабричен номер ARLF- 0361, който  отчел положителен резултат за наличие на MET /метамфетамин/ и AMP /амфетамин/. MET /метамфетамин/ и AMP /амфетамин/ са вещества, включени в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина" към Приложение № I на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (НРКРВН) към чл.3, ал.1, т.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), който гласи: „Законът се прилага: 1. за всички растения и вещества, класифицирани като упойващи и психотропни вещества, и препаратите, в които те се съдържат". Свидетелят Г., попълнил протокол за извършена проверка за употреба на наркотични и упойващи вещества, издал талон за изследване, върху който е залепен съответния стикер, удостоверяващ извършеният тест с техническото средство, а подсъдимият е закаран до медицинско заведение за извършване на медицински изследване за установяване на употребата на наркотично вещество. Видно от отразеното върху талона за изследване, както и от фиш за за спешна медицнска помощ, подсъдимият е отказал да даде кръв за изследване наличието на наркотични вещества. На подсъдимия е съставен АУАН за констатираното управление на МПС под въздействието на наркотични вещества , който е подписан от подсъдимия без възражения. Такива не се навеждат и в хода на проведеното съдебно следствие.

За да се приеме, че деянието по смисъла на чл. 343б, ал. 3 НК е съставомерно от обективна страна, то напълно достатъчно е да се установи употребата на наркотични вещества при управлението на МПС, като без значение е кога подсъдимият ги е приел във времето, както и дали наркотичните вещества са успели да въздействат върху съзнанието, а от там и на реакциите му като водач, т.е. дали той е бил повлиян или по някакъв начин да се е чувствал под тяхно въздействие. Забраната за управление на МПС след употреба на наркотично вещество е абсолютна и по това се различава от забраната, касаеща управление след употреба на алкохол, която е относителна ( до 0, 5 ‰ е допустима употребата на алкохол, от 0.5‰ до 1.2 ‰ е административно нарушение, а над 1, 2‰ е криминализирана ). Както вече бе посочено, съставомерният признак на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК е „след употреба“, а не „под влияние/ въздействие“. Именно и предвид това, изцяло ирелевантно и ненужно да се изследва е обстоятелството, дали употребеният наркотик е повлиял негативно върху способността на подсъдимия да управлява МПС ( в тази насока-  Решение № 245/ 21.12.2018 на ВКС по к.н.д. №707/2018г., Решение № 203/ 05.12.2017 г., ІII- то Н.О., по к.н.д. № 1021 по описа за 2017 г., Решение № 81/15.05.2018 г., ІII- то Н.О., к.н.д. № 237 по описа за 2018 г.; Решение № 79/08.05.2018г., по к.д. № 318/ 2018г., по описа на ВКС, III- то н.о.; Решение № 4/ 11.05.2018г., по к.д. № 1244/ 2017г., по описа на ВКС). Това разбиране е и в унисон и с останалата нормативна уредба, действаща в Р. България и уреждаща статута на високорисковите наркотични вещества (каквото е метамфетаминът и амфетаминът). След като съществува абсолютна забрана за държане и употреба на наркотични вещества, то на още по-силно основание е забранено да се управлява МПС след употреба на такива субстанции.

От СУБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият Н. е правоспособен водач на МПС, видно от иззетото му свидетелство за управление на  МПС . Съдът намира за установено че подсъдимият е имал представа че привежда в движение МПС, съзнавал е че е употребил наркотични вещества, т.е. подсъдимият Н. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си , предвиждал е обществеоопасните последици и е искал настъпването им. Предвид изложеното съдът намира, че подсъдимият Н. е действувал виновно, при форма на вината – пряк умисъл, съгласно разпоредбата на чл.11, ал.2,пр.1 от НК.

С оглед на изложеното , съдът намери, че подсъдимият Н. с деянието си е осъществила състава на престъплението по чл.343б, ал.3 НК, както от обективна, така и от субективна страна и го призна за виновен в извършването на това престъпление.

 

ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:

 

 Относно престъплението по чл.129, ал.2, във ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, извършено спрямо А.И.:

 При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия М.Н. престъпление съдът извърши преценка на тежестта му и индивидуализиращите деянието място, време и начин на извършване, като съобрази и личната опасност на дееца, анализирайки психологическия профил на подсъдимия и констатираните от комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза враждебност, жестокост, ревност, гняв, ревност, злоба и желание за наказване, в следствие употреба на амфетамини и метамфетамини.

При решаване на въпроса какво конкретно наказание да бъде наложено на подсъдимия, съдът възприе наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, каквото се явяват чистото му съдебно минало и липсата на данни за криминална регистрация. Тези обстоятелства обаче не са многобройни и нито едно от тях не е изключително, поради което не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК (тъй като за извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест години, то наличието на посочените предпоставки биха обусловили замяната на предвиденото наказание с пробация). От друга страна, съдът отчете наличието на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – извършените от него две деяния, квалифицирани като средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК, които са извършени в условията на продължавано престъпление. Освен това, съдът намери, че следва да вземе предвид и причинените на пострадалата множество телесни увреждания, документирани при освидетелстването на пострадалата от вещото лице, които предвид медикобиологичния си характер и съобразно наказателната доктрина се поглъщат от доказаните телесни увреждания, които се явяват по-тежки от тях. На следващо място, както вече бе отбелязано по-горе, мотивът за извършване на телесните увреждания - да бъде принудена свидетелката И. признае за извършени от нея изневери. Не на последно място, съдът отчете, че деянията са извършени в условията на домашно насилие, както и краткия времеви отрязък на причиняването им , а именно в рамките на 3-6 дни, в какъвто смисъл е СМЕ.

При така изложеното съдът прие, че наказанието на подсъдимия е необходимо да бъде определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства – т. е. в максималния предвиден от закона размер, а именно шест години лишаване от свобода.

Относно престъплението по чл.142а, ал.4 вр. ал.1 от НК (стара редакция преди изм. ДВ бр.16 от 22 февруари 2019 г., сегашна ал.5),  извършено спрямо А.И.:

При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия М.Н. престъпление съдът извърши преценката, посочена по-горе при определяне на наказанието относно извършеното спрямо А.И. деяние по чл.129, ал.2, във ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, поради което не счита за нужно да я преповтаря. Същото се отнася и до наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия М.Н. и липсата на данни по отношение на него за криминална регистрация, които не са многобройни и нито едно от тях не е изключително. Поради това и досежно обсъжданото деяние не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.

Съдът отчете и наличието на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Лишаването от свобода е било осъществено по отношение на жената , с която посъдимия е живеел на съпружески начала, която не само безпричинно е била препятствана да напусне помещението, но и е била бита и тормозена за да признае за извънбрачни връзки, които не е имала, само и само да успокои подсъдимия. При така изложеното съдът приема, че подсъдимият Н. е накърнил по тежък начин отношенията съвместно съжитестващи мъж и жена, приравнени на семейните отношения, тъй като поведението му прекрачва границите на приетите от обществото норми.

Анализирайки личностовия профил на подсъдимия Н., съдът съобрази събраните в хода на съдебното следствие доказателства за цялостното поведение на подсъдимия в семейната среда и по-специално държанието му към пострадалата А.И., отличаващо се с действия, които съществено нарушават приетите от обществото отношения на съвместно съжителстващи на семейни начала – извън действията, сторени в инкриминирания период. Така, видно от показанията на пострадалата, в последната година, отношенията помежду им се обтегнали, до степен на системни скандали и побои, съпроводени с психически тормоз, свързан с обвиненията на подсъдимия за изневери. Обидните думи с които я е наричал и които са възприети от децата им и споделени от тях при свидетелстването им. Скандалите и обидните епитети , с които подсъдимия е наричал пострадалата И. и възприети от съседите им, свидетелствали в настоящото производство.Употребата на наркотични вещества, в резултат на което у подсъдимия е засилена жестостта. Не на последно място, съдът съобрази и факта, че деянието е извършено в условията на домашно насилие, продължило дълъг период от време и ескалирало в извършването на инкриминираното деяние.

При така изложеното съдът прие, че наказанието на подсъдимия е необходимо да бъде определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства – т. е. около средния предвиден от закона размер, макар и малко над него, а именно седем години лишаване от свобода. Това наказание, счете съдът, ще е адекватно на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на осъщественото престъпление, и ще бъде съобразено с конкретния случай и личностния профил на извършителя. В тези си граници, намери съдът, наказанието ще е както справедливо възмездие за извършеното от подсъдимия М.Н. деяние, така и средство за постигане целите на личната и на генералната превенция. Това наказание ще гарантира в личен план достатъчно време на подсъдимия Н. сериозно да преосмисли поведението си, и в същото време ще е предупреждение за останалите членове на обществото.

Относно престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК:

При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия Н. престъпление съдът съобрази отново тежестта му и индивидуализиращите деянието място, време и начин на извършване; като отчете и личната опасност на дееца.

Съдът възприе вече посочените смекчаващи отговорността обстоятелства, които - както вече бе обсъдено, не са нито многобройни, нито изключителни по своята същност, тъй като чистото съдебно минало и неизвършването на криминални по своя характер прояви не предпоставят някакво особено поведение на дееца, освен дължимото от всички граждани съобразно изискванията на закона.

При решаване на въпроса какво конкретно наказание да бъде наложено на подсъдимия, настоящият състав прие, че следва да определи наказанието лишаване от свобода като съответно на извършеното от него. В рамките на това наказание, предвидени в закона (1 - 3 години), съдът прие, че чувството за справедливост ще бъде удовлетворено с определяне на наказание при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно три години.

 

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи едно общо най-тежко наказание измежду така определените наказания по настоящата присъда, а именно лишаване от свобода за срок от седем години.

 

 На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. А от ЗИНЗС съдът определи първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.

 

 На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК съдът приспадна времето, през което което подсъдимият, М.Л.Н., е бил задържан от 25.01.2019г. до 28.01.2019г. и по отношение на него са изпълнявани мерки за неотклонение : „задържане под стража” от 29.01.2019г. до  29.04.2020г. и „домашен арест” от 30.04.2020г. до влизане на присъдата в сила.

 

ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

 

 Веществените доказателства - лек автомобил марка „Фолксваген  Пасат“  с рег.№ СО 7264 ВР, съдът постанови да бъде върнат на неговия собственик, а останалите веществени доказателства да останат приложени по делото.

 

 ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

 

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложи на подсъдимия М.Н., осъществените разноски в хода на производството, както следва: по сметка на РС – гр.С., сумата от 2 731,49/ две хиляди седемстотин тридесет и един лева и 49 ст./ лв. разноски за вещи лица и сумата от 1 906,76/ хиляда деветстотин и шест лева и 76 ст./ лева по сметка на РУ на МВР-гр.С., разноски по досъдебното производство.

 

         Воден от горното съдът постанови присъдата си.

 

                                                                            Председател: