Мотиви по НОХД №2867/2017г. по описа на СНС, 17
състав
Специализираната
прокуратура е повдигнала обвинения и внесла в Специализирания наказателен съд
обвинителен акт срещу:
Б.А.М. с ЕГН **********, роден
на ***г***, живущ ***, ж.к.Ч., ул. М.
№..,
българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан
За
това, че от неустановена дата в началото на 2016 г. до 17.10.2017 в гр. Б., к.к. Слънчев бряг и гр. Поморие, обл. Б. Република България,
участвал в ОПГ – структурирано трайно сдружение от три или повече лица
ръководено от С.И.П., с членове Д.Г.И., Д.Й.Й., Б.А.М.,
Д. М.
К.,
Б.А.К., Н.С.Г. и Е.С.Г., създадена с цел да вършат съгласувани в страната
престъпления за които е предвидено наказание "Лишаване от свобода"
повече от 3 години, като групата е създадена с користна цел и с цел да върши
престъпления по чл. 354а, ал.1 и 2 НК – престъпление по чл. 321, ал. 3, алт. 2
и 3, пр. 10, т.2, вр. ал 2 НК
За
това, че:
На
17.10.2017 г. в гр. Б., без надлежно разрешително. В изпълнение на решение на ОПГ държал с цел
разпространение високо рискови наркотични вещества – коноп с нето тегло 1.013
гр. със съдържание на активно действащ компонент тертахидроканабинол 4,20 % на
стойност 6.07 лв. и коноп с нето тегло 0,081 гр. със съдържание на активно
действащ компонент тертахидроканабинол 5,10 % на стойност 0.48 лв. или
високорискови наркотични вещества на обща стойност 6,55 лева – престъпление по
чл. 354а, ал.2, т. 1 вр. ал. 1 НК.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа така повдигнатите обвинения срещу подсъдимия М.. Сочи, че от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства се установяват фактите, които СП е възприела
при обосноваването на своята обвинителна теза, а именно, че същият е участвал в
ОПГ, създадена с користна цел и с цел разпространение на високорискови
наркотични вещества. Представителят на държавното обвинение счита, че следва да
се даде вярна на показанията, дадени от повечето свидетели в досъдебната фаза
на производството, въпреки че са приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК, тъй
като същите кореспондират с останалия доказателствен материал и водят до
извода, че подс. М. е участвал, в описаната в ОА, организирана престъпна група.
Относно
обвинението по чл. 321, ал. 3, алт. 2 и 3, пр. 10, т.2, вр. ал 2 НК се пледира
за налагане на наказание 4 години "Лишаване от свобода". Досежно
обвинението по чл. 354а, ал.2, т. 1 вр. ал. 1 НК представителят на
прокуратурата, предвид минималното количество наркотично вещество, предлага
наказание в условията на чл. 55 НК, а именно 1 години „лишаване от свобода“ и
неналагане на кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ .
Защитникът
на подс. М. – адв. Н. пледира за оправдателна присъда спрямо подзащитния му по
обвинението за участие в ОПГ. Счита, че дори и да се вземат предвид показанията
на свидетелите, дадени в досъдебната фаза на производството, то те не водят до
категоричен извод, че подс. М. е осъществил престъплението по чл. 321 от НК. Относно
обвинението по чл. 354а НК адв. Н. не оспорва намереното в подс. М. наркотично вещество, но счита, че то не е
държано с цел разпространение по решение на ОПГ. Пледира за налагане на
наказание в условията на чл. 354а, ал. 5 НК, а именно че случаят е маловажен и
че следва да се наложи „Глоба“.
Подсъдимият Б.М. дава обяснения в посока, че не е
участвал в ОПГ, а на зададени въпроси от прокурора отговаря, че не е придружавал
свидетеля Е. П. при минаването му на годишни технически прегледи, а
само му е показвал къде в близост до работното му място би могъл да мине
преглед на МПС. Същият в своя лична защита, заявява, че сам е предал
наркотичното вещество и че е било с цел лична употреба. В последната си дума
поддържа становището на защитника му.
По искане на подсъдимия и упълномощения защитник
производството по делото е проведено по реда на глава 27 - чл. 370 и следващите
от НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция по
реда на чл. 371, т. 1 НПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази становищата на страните, намира
за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
За времето от неустановена по делото
дата в началото на 2016 г. до 17.10.2017 г. в град Б., к.к.
„С.
Б.“ и град П., обл. Б., Р. България, съществувала
организирана престъпна група ръководена
от С.И.П., с членове: Д.Г.И., Д.Й.Й., Д.М.К., Б.А.К., Н.С.Г. и Е.С.Г., създадена с
цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от
свобода повече от три години, като групата е създадена с користна цел и с цел
да върши престъпления по чл. 354а, ал.1 и ал. 2 от НК. С.И.П., Д.Г.И., Д.Й.Й., Д.М.К., Н.С.Г.
сключили споразумение с прокуратурата, което е одобрено от съда на 18.06.2019
г. (НОХД 1750/2018 г. по описа на 5 с-в, СНС). Б.А.К. и Е.С.Г. също признали
себе си за виновни по обвинението за участие в ОПГ и сключили споразумение със
Специализирана прокуратура, което е одобрено от Съда на 11.07.2018 г. (НОХД
2089/18 по описа на 6 с-в, СНС). Гореизброените са свидетели по настоящето
дело.
Подс. Б.М. бил в близки приятелски
отношения с част от участниците в описаната ОПГ, а именно със С.И.П. и Д.Г.И.,
като свидетелят С.П. е и кум на сватбата на подс. Б.М..
Подс. М. бил в приятелски отношения и с
част от свидетелите, а с други се познавали, тъй като живеят в един град.
Оказвал помощ на някои от свидетелите при минаването на годишен технически
преглед на автомобилите им, тъй като същият работел в близост до сервиз за
такива прегледи.
На 17.10.2017 г. на подс. Б.А.М. бил
извършен обиск и изземване, като в ляв джоб на якето му била намерена и иззета
саморъчно направена цигара със следи от запалване по нея, съдържаща зелена
тревиста маса, реагираща на направен
полеви наркотест на наличие на наркотично вещество
коноп. Гореописания обиск бил направен в условията на чл. 161, ал. 1 НПК. На
същата дата подсъдимият доброволно е предал 1 бр. прозрачен замозалепващ
найлонов плик, съдържащ зелена суха тревиста маса, реагирала на направен полеви
тест на наличие на наркотично вещество – коноп. Същият държал описаните
наркотични вещества – марихуана за лична употреба.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на следните доказателствени материали:
обясненията на подс. М., показанията на
свидетелите А.Б.Я., Б.А.К., П.К.В., С.И.П., Д.Г.И., Д. M.К., В.В. С., K.Е.П., Н.С.С., депозирани
непосредствено пред настоящия съдебен състав; съдебна-химическа експертиза (том
7, лист 12-16 от ДП), свидетелство за съдимост на подсъдимия, от веществените
доказателства по делото, както и от приетите и прочетени по реда на чл. 283 НПК
протоколи за разпит на свидетели (К.С.Г., Н.Д, Н.,
Д.
П.
К.,
В.
С.
К.,
Х.
Е.К.,
А.
Г.
Л.,
И.
П.
Т.,
Д.Й.Й. , Е.С.Г., Н.С.Г. , А. Ф. Е. , Е. Г. Б., Й. П. С. , Д. Б. К. , Я. Г. А., Атанас С.А. и А. А. А.), протокол за обиск и изземване (т.
4, лист 16 и сл. от ДП), както и протокол за доброволно предаване (том 4, л.23
от ДП).
За
да покрие критериите за съвкупна оценка на доказателствения материал,
точно идентифициране на основа на приетите за безспорни факти, надлежна
аргументация при противоречивите доказателства, обсъждане и проверка на всички
обстоятелства по делото и доказателствените източници, съдът намира по
отношение свидетелските показания следното:
Относно
показанията, дадени в съдебната фаза на процеса от свидетелите А.Б.Я., П.К.В., В.В. С., K.Е.П.,
Н.С.С., съдът счита, че следва да им се даде вяра,
тъй като същите са логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал по делото и се
позова на тях при постановяване на присъдата си. Изводите си настоящият съдебен състав не може да
изгради въз основа на прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК показания, дадени
от изброените по-горе свидетели в хода на ДП, защото те изцяло противоречат на
дадените такива в съдебна фаза непосредствено пред съдебния състав –
свидетелите в показанията си изтъкнаха, че са били принудени да дадат
определени показания в досъдебната фаза на производство. Някои от тях заявяват
че им е нанесен побой от органите на МВР, за да дадат определени показания. В
това отношение показанията на свидетелите, пред настоящия съдебен състав са категорични
и последователни. Съдът за пълно следва да посочи и че разпоредбата на чл. 281, ал.4 от НПК е и гаранция за обвиняемия, респ. подсъдимия
и своеобразна санкция за органите на досъдебното производство да търпят
противопоставянето на показанията на свидетел, който е бил посочен от
противната страна и не е бил разпитан пред съдия на досъдебното производство.
Тя е и едно изключение от принципа
на непосредственост, регламентиран в чл. 13 НПК.
Относно
свидетелите С.И.П., Д.Г.И., Д. M.К., Б.А.К.:
Тези свидетели са били
обвиняеми по същото досъдебно производство, но в последствие са сключили
споразумение с прокуратурата, което е одобрено от СНС. Съдът счита, че следва
да даде вяра на показанията на същите, тъй като те са ясни, непротиворечиви и
кореспондиращи с останалата доказателствена съвкупност по делото. Фактът, че
тези свидетели са били обвиняеми по същото досъдебно производство не променя
изводите на настоящия съдебен състав. За пълнота е нужно да се отбележи фактът,
че по силата на чл.118,ал.1,т.1 НПК, може да бъде разпитан в друго процесуално
качество-това на свидетел.В това му качество той е длъжен да казва истината,
под страх от наказателна отговорност.Неговите показания, като годно
доказателствено средство подлежат на съвкупен анализ с останалия доказателствен
материал и е напълно възможно съществено да се отличават от обясненията, дадени
от същото лице в качеството му на обвиняем. В разпоредбата на
чл.279,ал.1 НПК, в нито една от изчерпателно изброените хипотези, не е
предвидена правна възможност за инкорпорирането на тези обяснения в
доказателствения материал-естествен и логичен подход на законодателя.
Относно гласните доказателствена, събрани в
хода на досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 283 НПК:
Съдът не следва да кредитира и показанията на
свидетелите Д.Б. К. и Я. Г. А. – служители на МВР, експлоатирали Специални
разузнавателни средства. Същите преразказват информацията, събрана чрез СРС. Принципна
е забраната да се заменят оригинерни с деривативни доказателствени средства, в
случай че оригинерните съществуват в правния мир и са събрани по надлежния ред.
В случая такива първични доказателства съществуват, а именно съдържащите се във
ВДС в резултат на експлоатирани СРС.
Тук
Съдът счита за нужно да обсъди и ВДС по делото, изготвени в резултат на
експлоатирани СРС-тата. Същите, според настоящия
съдебен състав не съдържат такива доказателства, които да го наведат на извода,
че подс. М. е участвал в ОПГ. Процесните ВДС, дори и
да водеха до такъв извод, Съдът не би могъл да постанови осъдителна присъда въз
основа на тях, предвид принципната забрана да се постановява осъдителна присъда
единствено и само върху събрани доказателства чрез СРС.
Относно показанията на свидетелите К.С.Г.,
Н.Д.
Н.,
Д.
П.
К.,
В.
С.
К.,
Х.
Е.К.,
А.
Г.
Л.,
И.
П.
Т.,
Д.Й.Й. , Е.С.Г., Н.С.Г., А. Ф. Е., Е. Г. Б., Й. П. С., А., А. С. А.
и А.
А.А., същите са дадени по
законоустановения ред, и съдът им дава вяра, като описаните свидетели не говорят
за подс. М., като за лице, участвало в организираната престъпна група, за
участие в която е и обвинен подсъдимия в
настоящето производство. Те дават категорични и недвусмислени данни за
съществуването на такава организирана престъпна група, но не и данни, които да
водят на извод, че подс. Б.М. е участвал в такава.
Относно
обясненията, дадени от подсъдимия в съдебно заседание от 29.10.2019 г.:
М.
твърди, че няма нищо общо с организирана престъпна група. Заявява, че е
показвал на свидетеля П. къде да минава на годишен технически преглед и че не е
минавал с него на такъв. Съдът счита, че следва да даде вяра на същите, като съобразява
двояката им процесуална роля - те представляват едновременно средство за защита
и основен източник на сведения за подлежащите на доказване факти. Съдът отчита
и факта, че подсъдимият дава своите обяснения без да носи отговорност по чл.
290 НК. Поради казаното дотук, оценката на обясненията настоящия съдебен състав
извърши особено внимателно, като съобрази спецификата на конкретните
престъпления, доказателствения материал по делото и обстоятелството, че
обвиняемият е най-заинтересован от благоприятен за него изход от делото.
Касателно експертно
заключение, прочетено по реда на чл. 283 НПК, съдът счита, че следва да
кредитира същото, тъй като то кореспондира с останалия доказателствен материал,
а имено с веществените доказателства, иззети при обиск на подс. Б.М. от
17.20.2019, както и веществените доказателства, предадени от подсъдимия с
протокол за доброволно предаване от 17.10.2019 г.
Съдът изгражда своите
изводи и въз основа на веществените доказателства, а именно:
-
Иззетата при обиск саморъчно направена
цигара, като от експертното заключение (том 7, лист 12-16 от ДП) се установя,
че веществото в цигарата е коноп с нето тегло 1.013 гр. със съдържание на
активно действащ компонент тертахидроканабинол 4,20 %.
-
1 бр. прозрачен замозалепващ
найлонов плик, съдържащ зелена суха тревиста маса, като от експертното
заключение (том 7, лист 12-16 от ДП) се установя, че тревистата маса е коноп с
нето тегло 1.013 гр. със съдържание на активно действащ компонент
тертахидроканабинол 4,20 %.
Съдът
прие и обсъди писмените доказателства по делото.
Въз основа на така
приетата фактическа обстановка, изградена единствено на база обсъдените
доказателства и доказателствени източници, които са надлежно събрани и
изготвени по реда на НПК, съдът прие за установено от правна страна
следното:
По
отношение на обвинението за престъпление по 321, ал. 3, алт. 2 и 3, пр. 10,
т.2, вр. ал 2 НК предявено на подсъдимия,
съдът намери че същото не е доказано по безспорен, несъмнен и категоричен
начин.
Материалният
закон - чл. 93, т. 20 от НК съдържа легална дефиниция на понятието
"организирана престъпна група", според което, същата представлява:
структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат
съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено
наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се
набави имотна облага. За съществуването на организирана престъпна група е
необходимо "Сдружението да е структурирано и без наличие на формално
разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или
развита структура". По смисъла на
т.20 на чл. 93 НК, ако организираната престъпна група няма структура, тя не
може да се определи като такава.
Структурата на престъпното сдружение е неговата основна качествена
определеност, тя отразява вътрешната му организация и характера на връзките
между участниците. За нея се съди по наличието на йерархия и обособеност на
звена по един или повече признаци, които най-често биват функционален и
териториален. Тя се проявява в утвърдени механизми за управление на дейността,
контрол и обмен на информация и вътрешни правила за поведение на участниците.
Трите възможни характеристики на организираната престъпна група, които изрично
са определени като белези на структурираност са продължителността на участието,
развитостта на структурата и наличието на формално
разпределение на функциите между участниците, като от редакцията на текста на
чл.93, т.20 от НК следва, че наличието на който и да е от тези признаци
обуславя извод за структурираност.
За да е осъществено
престъпление по чл. 321, ал. 3, алт. 2 и 3, пр. 10, т.2, вр.
ал 2 НК се изисква престъпната насоченост на дейността
да не е инцидентна, за някакво определено престъпление (както в конкретния
случай подс. М. инцидентно е държал наркотично вещество), за определен момент,
а да обхваща изрично съгласие на лицето за създаване на предпоставки за
извършване на поне две престъпления от категорията на посочените от закона,
изисква се съзнание, че сдружението е направено, за да осъществява целите –
извършване на престъпления. При това не е необходимо участниците в групата да
се познават помежду си, а е необходимо да съзнават, че с дейността си
подпомагат постигането на общи престъпни цели. От доказателствата по
делото не може да се изведе категоричен извод, че подс. М. е бил наясно с
дейността на посочената ОПГ, нито че е имал съзнанието за принадлежност в
процесната ОПГ.
Съдът зае становището, че по делото не
се доказа по небудещ съмнение начин подсъдимият да е извършил горецитираното престъпление, за което е обвинен. Само
когато всички факти, включени в причинно –следствения процес на престъпното
деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът
може да постанови съответна осъдителна присъда, което в случая не се е случило.
Престъплението по чл. 354а, ал.2, т. 1 вр.
ал. 1 НК изисква деецът да е действал по
поръчение или в изпълнение на решение на ОПГ. В конкретния казус Съдът приема,
че не са налице категорични доказателства подс. М. да е участвал в такава и
поради, което не би могло да се приеме правната квалификация на чл. 354а, ал.
2, т. 1 НК. На първо място, подсъдимият М. е употребявал
наркотично вещество - коноп. Наркотичното вещество е било иззето от джоба на
подсъдимия, както и държането му под
формата на саморъчна свита цигара, по която има следи, че е палена и пригасена също подкрепят извода на съда, че то е било
предназначено за лична употреба чрез пушене. Не на последно място, останалото наркотично
вещество по делото е доброволно предадено от подсъдимия.
С оглед на всичко това, съдебният състав прие, че държането на
наркотичното вещество не е било с цел разпространение от лице, което действа по
поръчение на ОПГ и оправда подсъдимия по първоначално повдигнатото срещу него
обвинение, след като го призна за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК.
За пълнота следва да се посочи,
че в случая разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК е неприложима. Нормата на чл.
354а от НК засяга важни обществени отношения, свързани със здравето на
гражданите, особено сред младите хора, което обуславя и висока обществена
опасност. Предвид гореизложеното съдът намира, че в случая не би могло да се
приеме, че се касае за малозначителност на деянието и да се постанови
оправдателна присъда. По своя характер извършеното от подсъдимия деяние обаче представлява "маловажен случай" по смисъла
на чл. 93, т. 9 от НК. В тази връзка
следва да бъдат отчетени като смекчаващи обстоятелства – стойността на
наркотичното вещество (обща стойност 6.55 лева), ниското количество наркотично
вещество (общо тегло 1.094 гр.), данните за личността на подсъдимия - касае се
за неосъждано лице, работещо и семейно. Съдът отчете още критичното отношение
към извършеното и оказаното от него съдействие за приключване на наказателното
производство, включително във фазата на разследването (същият е предал
наркотично вещество, което е държал в дома си).
По Наказанието:
Съдът
намира, че на подс. М. следва да се наложи
административното наказание “глоба” в размер на 500 лева, което се и
явява размер в средата на предвидената глоба в чл. 354а, ал. 5 НК. Съдът отчете
смекчаващите обстоятелства, а именно, че лицето е неосъждано, семейно и с малко
дете. Съдът счита, че „Глоба“ в размер на 500 лева би изпълнила целите на
наказанията предвидени в НК.
По горните съображения и като взе
предвид, че подсъдимият е неосъждан, както и че за извършеното престъпление по
чл. 354а, ал. 5 от НК се предвижда наказание глоба до 1000 лева, че от деянието
не са причинени съставомерни имуществени вреди, както и че подсъдимият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, съдът
намира, че са налице предпоставките за прилагането на чл. 78а, ал. 5, вр. ал. 1 НК. Отчитайки
младата възраст на подсъдимия и добросъвестното му процесуално поведение и като
взе предвид целите на наказанието по чл. 36 от НК, съдът счита, че подсъдимият
следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „Глоба“ в
размер на 500 лева.
По разноските:
На осн. чл.189, ал.3 от НПК с
оглед изхода на делото, съдът осъди всеки подсъдимия да заплати направените по
делото разноски в размер на по 159.39 лв. в ползва на държавата.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Съдия: