Р
Е Ш E Н И Е
№
480
гр.
Перник, 22.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд–Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при съдебния секретар Емилия Владимирова, като
разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 287/2019 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл. 215, ал. 1 във връзка с чл. 214, т. 3 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Образувано е по
жалба на „***“ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр. С.*** против заповед № 316/28.02.2019г. на Кмета на
община Перник. Със
заповедта е наредено на
жалбоподателя да премахне незаконно
изграден строеж: „Двуетажна сграда“, изграден в поземлен имот № *** по КВС на
землището на с. К*** с идентификатор на имота №***, съгласно кадастралната
карта на с. К*** общ. П..
В жалбата се
твърди, че заповедта е неправилна и се иска да се отмени.
В проведеното съдебно заседание на 11.10.2019г.
пълномощникът на жалбоподателя адвокат О. ***, от АК-С. пледира жалбата да се
уважи. Счита, че изграденото не представлява строеж, а същото може да се
разглоби и премести на части. Не заявява претенция за присъждане на разноски.
В проведеното съдебно заседание на 11.10.2019
година ответникът по жалбата, кметът на Община Перник, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт К. Л., оспорва жалбата. Излага съображения,
че по делото е доказано, че за процесната сграда не са издавани строителни
книжа и документи. В този си вид и цялост тази сграда не може да се премести на
друго място, поради което счита, че е налице строеж, а не преместваем обект. Строежът
не е търпим по смисъла на ЗУТ с оглед момента на изграждане и факта, че същият
е изграден в земеделска земя – нива, без сменено предназначение. Претендира
присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение, за което
представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Административен
съд-Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С Писмо изх. № РД-1374 от 11.07.2018 година
директорът на Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) – П., уведомява началникът на
Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), за предприемане на действия
по компетентност във връзка с това, че при осъществяването на контрол по
прилагането на Наредба № 19/25.10.2012г. за строителството в земеделските земи,
при извършена на 25.04.2018 година проверка в имот № *** по КВС за землището на
с. К*** община П., област П., собственост на „***“ ЕООД, гр. С., служители на
ОДЗ установили, че в имота е извършено строителство на двуетажна жилищна сграда
с тавански помещения, едноетажна сграда, два навеса и басейн; застроената площ
на помещенията за обитаване надвишава допустимите 10% от сумарната застроена
площ на обекта; реализираното строителство е в отклонение на нормите за
застрояване по чл. 7 от Наредба №
19/25.10.2012г. и не е свързано с ползването на земеделската земя; изградените
сгради не са със стопанско предназначение и не отговарят на инвестиционното
намерение.
ДНСК е
разпоредила проверка по законосъобразността на извършеното строителство, видно
от писмо с вх. № 18/СЛУ-5104-1 от 26.07.2018г..
На 23.08.2018г.
е извършена проверка от служители на община П., отдел "ИПКС“-незаконно
строителство относно построени сгради в
поземлен имот № *** по КВС в землището на с. К.. Констатациите са обективирани
в констативен протокол № 1-18СЛУ-5104 от 23.08.2018г. изготвен на място. При
проверката е присъствал представител на дружеството. Установено е, че в имота
има изградена двуетажна сграда, състояща се от първи етаж-складово помещение, а
на втория е обособена стая и санитарен възел. Изградена е от дървена носеща
конструкция, с двускатен покрив. Върху покрива е изградена дървена площадка,
обслужвана от еднораменни дървени външни стълби. Върху площадката е изградена
кула. Захранена е с ток и вода. Не са представени строителни книжа. Въз основа
на констатациите е издаден констативен акт № 3-18/СЛУ-5104 от 15.10.2018г., в
който е обективирано и онагледено извършеното строителство. Прието е, че осъщественото строителство е
извършено без строителни книжа, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.
Констативният акт е изпратен на жалбоподателя. Същият е получен на 29.11.2018г.
и в срок е подадено
искане за продължаване на срока за предоставяне на строителни книжа. Искането е
разгледано и не е уважено с аргумента, че община П. не е издавала за процесната
сграда разрешение за строеж и не е одобрявала проекти. В законоустановения срок
не са постъпвали възражения против констативния акт.
По силата на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, дело № ***/2012г.
жалбоподателят се легитимира за собственик на недвижимия имот, представляващ
поземлен имот-нива, находящ се в землището на с. К*** с площ от 1.501дка,
представляващ имот № *** по КВС.
Със Заповед
№ 316 от 28.02.2019г. на кмета на община П. на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА,
във връзка с чл. 225а, ал. 1 и
във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ
е наредено на жалбоподателя да премахне строеж "Двуетажна сграда“,
изградена в поземлен имот № *** по КВС на землището на с. К*** тьй като е
изградена без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж,
съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, която заповед е предмет на обжалване в
настоящето съдебно производство.
В
хода на съдебното производство се допусна, изслуша и прие съдебно-техническа
експертиза, и допълнение към нея, изготвени от
вещото лице Н.Е.. Заключението на експерта, ведно и с дадените устни
уточнения към него като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от
страните се цени. Въз основа на него се приема, че в поземлен имот № *** по КВС на землището на с. К*** респ. поземлен имот № ***
по одобрената КК на землището на с. К. е изградена на
място двуетажна сграда със застроена площ от 16кв.м. и РЗП 40.58кв.м., с
височина до кота било 5.80м.. Първото ниво представлява метален контейнер
облицован с дърво стъпва свободно с метални релси върху бетонови ивични основи
положени върху терена. Представлява складово помещение. Второто ниво стъпва
върху контейнера. В него е изградено жилищно помещение със санитарен възел.
Върху него има дървен двускатен покрив, върху който е изпълнена дървена
площадка с парапети на която лежи дървена кула. На второто ниво е изградена тераса от дървени колони и греди, захванати в
основната плоча посредством болтове със забитонирани метални планки.
Вертикалната връзка по етажите се осъществява от еднораменни дървени стълби. Всички
връзки на отделните детайли от дърво се осъществяват с крепежни елементи. За
изграждането на двуетажната сграда не са одобрявани инвестиционни проекти и не
е издавано разрешение за строеж. Няма издадена от гл. архитект на община П. и
виза за проектиране. Изградената сграда е жилищна и не е съвместима с
предназначението на земята. Поземленият имот не попада в урегулирана територия
и за него няма обособено самостоятелно УПИ, и съответно същият не е нанесен в
план и няма промяна на предназначението му. Процесният имот представлява
„нива“, земеделска земя, категория 4-та..
При така установените факти,
настоящия съдебен състав на Административен съд-Перник като извърши по реда на
чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна
до следните правни изводи:
По допустимостта:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена
в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При така установените факти,
настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда
на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна
до следните правни изводи:
Обжалваната
заповед е издадена от кмета на Община Перник на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ,
според които норми кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице,
издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста
категория, когато строежът се извършва в несъответствие с предвижданията на
действащия подробен устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и/или
без разрешение за строеж. Осъществения строеж е V-та
категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. “а” от ЗУТ. С оглед на това
заповедта е издадена от компетентен орган и не са налице отменителни основания
по чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта е в
изискваната от закона форма, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй
като съдържа изискуемите реквизити. С оглед на това,
по аргумент от чл. 146, т. 2, във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 225 от ЗУТ, следва, че при
издаване на административния акт е спазена установената форма.
При издаването
на оспорваната заповед административният орган не е допуснал съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват
самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Разпоредбата
на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ не изисква констативния акт, с който се установява
незаконно строителство, да се съставя в присъствие на нарушителя. Единственото
условие в закона е констативният акт да бъде връчен на заинтересованите лица,
като видно от представени по делото обратни разписки, същият е връчен на
жалбоподателя. В срока по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ е подадена молба, приета от
административния орган за възражение, което мотивирано е отхвърлено.
Административният орган е издал оспорваната заповед, след като е изяснил
релевантни за случая факти, извършил е проверка в имота и е изпълнил
задължението си по чл. 36 от АПК. Спазена е процедурата
по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, като
заповедта е издадена въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица
от Община П., в който е констатирано незаконно строителство. Описани са и
техническите параметри на сградата, по които реално няма спор между страните.
Прието е, че извършеното строителство – изграждане на двуетажна сграда е без
разрешение за строеж. Описанието в обстоятелствената част на заповедта напълно
съответства на констативния акт. В този смисъл констативният акт има
доказателствена сила за съществуването и вида на строежа. Последните две
обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, тъй като не се отрича фактът на
извършеното и констатирано строителство. Заповедта е мотивирана, като в
мотивите органът е посочил фактическите и правни основания за издаване на акта,
каквото изисква чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Няма нарушение на процесуалните
правила, което да обосновава отмяна на заповедта на основание чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.
Относно
съответствието на оспорения административен акт с материалноправните разпоредби
съдът приема следното:
Нормативно установените предпоставки за постановяване на заповед за
премахване по чл. 225, ал. 2 от ЗУТ
са следните: наличие на извършен незаконен строеж по смисъла на някоя от
хипотезите, посочени в ал. 2 на същата разпоредба, който строеж да не е със
статут на търпим строеж /§ 16 от ПР на ЗУТ/, както и въпросният незаконен
строеж да не е узаконен.
Дефиницията
на понятието "строеж" - § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, разгледана през
призмата на правилата и нормативите въобще за застрояване, уредени в ЗУТ, сочи,
че строеж е изпълнение на строително-монтажни работи, водещи до трайно и
съществено изменение на същността и характеристиките на имота /земя или сграда/
с или без промяна в начина на ползването на имота.
В хода на
съдебното производство е указано на жалбоподателя, че доказателствената тежест
е негова и следва да ангажира доказателства, посредством, който да обори
констатациите на органа, в това число и като представи разрешение за строеж. До
приключване на съдебното дирене не се ангажираха доказателства, които да оборят
изводите на административния орган. Не се представиха одобрени строителни книжа
и документи за процесната сграда. С оглед на изложеното следва да се приеме, че
доказателствената сила на констативния протокол не е оборена в настоящето
производство и същият е годно доказателство.
Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза и
отчита, че същата кореспондира с
констатации, обективирани в констативния акт, относно вида, характера и разположението на процесния
строеж. Въз основа на описанието на изграденото, начина му на изграждане и
неговите характеристики се приема, че двуетажната сграда представлява строеж.
За извършеното строителство не е представено разрешение за строеж, нито има
одобрен инвестиционен проект. Тези обстоятелства са установени със събраните в
хода на административното производство доказателства и са подкрепени и от заключението
на вещото лице, а и по тях не е налице формален спор между страните. Според
чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, изискването е строежите да се изпълняват в съответствие
с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени
инвестиционни проекти при условията и по реда на закона. Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежите
могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение
за строеж. Строежът не попада в изключенията посочени в чл. 151 от ЗУТ. За
всички строежи се изисква издаване на разрешение за строеж, включително и за
констатирания строеж.
Съдът
не възприема тезата на защитата, че изграденото е
преместваем обект, а не строеж. Доводите в тази връзка са следните: Съгласно чл. 56, ал. 1 ЗУТ в поземлени
имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти, преместваеми
обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности и преместваеми обекти за временно обитаване
при бедствия. Легалното определение за преместваем обект е в § 5, т. 80 на ДР на ЗУТ – обект,
който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността
и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята конструктивна цялост и/или възможността да
бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за
което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или
премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята,
както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.
Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост
се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен
конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е
предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.
При
това законодателно предвиждане, за да бъде преценен даден обект като
преместваем, необходимо е същият да отговаря на два критерия, които следва да
са кумулативни: по предназначение и естество обектът да притежава някоя от
характеристиките по чл. 56, ал. 1, т. 1 – т. 3 на ЗУТ, като по отношение на
същия, съгласно § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, да е налице и възможност за отделянето
му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура и за
преместването му в пространството, без да губи своята индивидуализация и
възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно
предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен.
Процесната
двуетажна сграда не изпълва понятието за преместваем обект предвид това, че не
е предназначен нито за увеселителна, нито за търговска, нито за друга
обслужваща дейност. По вид и предназначение сградата е жилищна и задоволява
частна, а не обществена нужда, от какъвто характер са преместваемите обекти. С
оглед на това е безпредметно обсъждането налице ли е втората материалноправна
предпоставка. Дори да приемем, че обектът може да се разглоби, в каквато
посока е уточнението на вещото лице, поради липсата
на кумулативно наличие на предвидените в ЗУТ материалноправни предпоставки не
дава основание обектът да са определи като „преместваем“ (в този смисъл Решение
№ 15883 от 19.12.2018г., постановено по АД № 7391/2018г. по описа на ВАС).
По делото
безспорно е установено, че строежът е извършен без разрешение за строеж. Касае
се за незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, защото е
изграден без разрешение за строеж. Според цитираната като правно основание на
оспорваната заповед правна норма на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е
извършен без одобрени инвестиционни проекти и без строително разрешително.
Безспорно в случая, разпоредения за премахване обект попада в определението на
пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. От събраните в хода на административното
производство материали, приобщени като доказателства по делото и такива
ангажирани в съдебно производство се установява, че няма одобрен инвестиционен
проект и не е издавано разрешително за строеж от главния архитект на община П.
за изградената сграда. В имота собственост на жалбоподателя е изградена двуетажна сграда със застроена
площ от 16кв.м. и РЗП 40.58кв.м., с височина до кота било 5.80м. Състои се от
първи етаж, представляващ складово помещение, втори етаж-жилищно помещение със
санитарен възел и трето ниво-площадка, на която е изградена кула. За изграждането
на тази сграда не са одобрявани инвестиционни проекти и не е издавано
разрешение за строеж. Строежът е завършен. Захранен е с ток и с вода от
кладенец. Въз основа на това съдът приема, че с оглед на функционалното
предназначение на процесния обект и неговата техническа характеристика и като
се съобрази с посочените по-горе размери
и предназначението му като жилище се приема, че е налице строеж, осъществен без
разрешение за изграждането му. По тези обстоятелства не е налице и формален
спор между страните. Констативния протокол поставил начало на административното
производство не е оспорен, поради което
същият е годно доказателство за осъщественото строителство. Заключението на
съдебно техническата експертиза се възприе като компетентно изготвено и като
неоспорено от страните се цени. Събраните в хода на административното и
съдебното производство доказателства са еднозначни и въз основа на тях се
приема, че изграденото представлява строеж за разрешаването на такъв вид строеж
е необходимо разрешение за строеж, съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, а липсата му
го прави незаконен.
Жалбоподателят
е придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ- нива, с № *** по
КВС в землището на с. К. през 2012г.. Със заявление от 16.09.2014г. жалбоподателят
е поискал да се издаде становище за строителство в земеделска земя. През
2014г., видно от становище за строителство в земеделска земя е, че е извършена
проверка в процесния имот, при която Областна дирекция „Земеделие“-П. е установила, че в този имот няма извършено
строителство и същият се ползва като земеделска земя. Издадено е положително
становище за строителство на сграда за съхранение на селскостопанска продукция
и инвентар. Съответно за изграждане на такава сграда е издадено разрешение за
строеж № 425/29.10.2014г., одобрен е инвестиционен проект и строежът е въведен
в експлоатация, видно от удостоверение № 78 от 17.06.2015г.. Тези строителни
книжа са отчетени от експерта по делото и не касаят процесната сграда.
Следователно въз основа на доказателствата по делото се приема, че разглеждания
в настоящето производство строеж е изграден след 2014г. и то е изграден в имот,
който представлява земеделска земя.
Процесният незаконен строеж не може да се ползва от режима на търпимост както
по пар. 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, така и по пар. 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ /бр.
82/2012г. /, нито е приложим за него пар. 184, ал. 1 от ПР ЗИД на ЗУТ, тъй като крайния момент на изграждане на
евентуален търпим строеж следва да е -до 31.03.2001г.
Въз основа на
изложеното се налага извода, че административния орган правилно е приложил
материалния закон, тъй като строежът "двуетажна сграда", находяща се
в поземлен имот № *** по КВС в землището на с. К. е незаконен, не е търпим, и като такъв, подлежи на
премахване. Факт са всички законови предпоставки за това. По отношение на
оспорения административен акт не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 4 от АПК.
Изложените в
пледоарията аргументи от страна на защитата на жалбоподателя са аргументи по
целесъобразност, поради което и не следва да се обсъждат.
Обжалваната
заповед съответства и на целите на закона, сред които е и преустановяването и
премахването на незаконното строителство, а при издаването й не са засегнати
права и законни интереси в степен, надвишаваща целите на приложимия материален
закон. Не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 5 от АПК.
Въз основа на
изложеното, при извършената съдебна проверка не се установиха отменителни
основания по чл. 146 от АПК и
жалбата ще бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход
на спора, ответникът по жалбата има право на разноски. Същите са своевременно
поискани и са придружени със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Разгледана
по същество претенцията е основателна. Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата
юрисконсулско възнаграждение в размер на 200лева, определено по реда на чл.
24 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл.
от АПК във вр. с чл. 215 от ЗУТ,
Административен съд-Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „***“ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. С.*** против заповед № **/28.02.2019г. на Кмета на община П..
ОСЪЖДА „***“ЕООД, с ЕИКсъс седалище и адрес на
управление гр. С*** да заплати
на Община Перник съдебни разноски в размер на 200.00 /двеста/ лева.
Решението може
да се обжалва от страните в 14 дневен срок от получаването му пред Върховен административен
съд на Република България.
СЪДИЯ:/П/