О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260165
гр. Шумен, 16.03.2021 г.
Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Крагьозян
ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова
2. З. Иванова
като разгледа докладваното от окръжния съдия Т. Димитрова, в.ч.гр.д. № 70 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на 274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна частна жалба, депозирана от Й.Ц.Й., чрез пълномощника адв. Д. М. *** срещу разпореждане № 260217/03.12.2020 г. по гр.д. № 363/2020 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, с което е върната като нередовна подадената от него въззивна жалба срещу постановеното по делото съдебно решение.
Жалбоподателят твърди, че, видно от приложените към жалбата документи, констатираните от първоинстанционния съд нередности не са налице. С оглед на горното, моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и върне делото на ВПРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Жалбата е депозирана в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради следното:
Гр.д. № 363/2020 г. по описа на ВПРС е образувано по искова молба на А.Ф.Й., действаща като майка и законен представител на малолетната Д.Й.Ц., предявена срещу Й.Ц.Й. и имаща за предмет иск по чл.149 от СК, за осъждане на ответника да заплати на детето Даная издръжка за минало време в размер на 200.00 лева, считано от 10.04.2020 г. до датата на завеждане на делото. С решение № 260034/16.10.2020 г. съдът е осъдил Й.Ц.Й. да заплати на основание чл.149 от СК, на малолетното си дете Д.Й.Ц., действаща чрез своя родител и законен представител А.Ф.Й. месечна издръжка за периода 10.04.2020 г. – 13.08.2020 г. вкл., в размер на 190.00 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.08.2020 г. до окончателното й плащане и е отхвърлил иска в останалата му част над 190.00 лева месечно до пълния предявен размер от 200.00 лева месечно, като неоснователен. Със същото решение ответникът е осъден да заплати в полза бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 32.00 лева, както и деловодни разноски на ищцата, размер на 237.50 лева. Съдът е постановил предварително изпълнение на решението и е посочил изрично, че същото подлежи на обжалване пред ШОС, в двуседмичен срок, считано от 16.10.2020 г.. На 30.10.2020 г. ответникът, действащ чрез пълномощника си адв. Д. М. е изпратил по ел. поща въззивна жалба срещу посоченото решение, приета в канцеларията на съда с вх. № 260790/02.11.2020 г.. С определение № 260146/ 06.11.2020 г., имащо характер на разпореждане първоинстанционният съд е оставил въззивната жалба без движение и е предоставил на жалбоподателя едноседмичен срок от датата на съобщението да приложи преписи от жалбата, според броя на лицата, които участват като насрещни страни и представи по делото документ за внесена по сметка на ШОС държавна такса върху пълния обжалваем интерес, в размер на 16.00 лева, като му е указал изрично, че, при неотстраняване на нередностите в срок, жалбата ще му бъде върната. Съобщението за разпореждането на съда е връчено на пълномощника на жалбоподателя на 16.11.2020 г.. На 23.11.2020 г. пълномощникът е изпратил по електронен път до съда преводно нареждане № 23612752/23.11.2020 г. на ТБ „ ОББ „, за плащане на сумата от 16.00 лева по сметка на ШОС, с основание държавна такса за въззивна жалба по гр.д. № 363/2020 г. на ВПРС. С разпореждане № 260217/03.12.2020 г. първоинстанционният съд е приел, че констатираните нередности на въззивната жалба не са отстранени до изтичане на дадения едноседмичен срок / 23.11.2020 г. вкл. / и на основание чл.262, ал.2, т.2 от ГПК е върнал подадената от Й.Ц.Й. въззивна жалба.
Разпореждането на съда е неправилно, поради следното: Видно от материалите по делото, след окомплектоването му, жалбоподателят е отстранил нередността във връзка със заплащане на дължимата държавна такса за въззивно обжалване и представяне на документ, удоставеряващ внасянето й в заканоустановения срок, като в последния ден от него е изпратил, чрез пълномощника си, преводно нареждане за внасяне на дължимата сума по ел. поща. Що се отнася до това дали молбата, с която е било изпратено преводното нареждане е била подписана с електронен подпис от пълномощника на жалбоподателя, което обстоятелство не се посочва в обжалваното разпореждане, но се навежда в последващо разпореждане на първоинстанционния съд № 260136 от 12.02.2021 г., с което дело е върнато на ШОС по компетентност след окомплектоването му, следва да се отбележи, че подписването на молбата, придружаваща платежния документ е ирелавнтно както по отношение внасянето на сумата, така и по отношение представянето в срок на документ, удостеверяващ плащането й, които са единствено релевантните факти за редовността на въззивната жалба по смисъла на чл.261, т.4 от ГПК. Независимо от това, в случай, че първоинстанционният съд е счел, че е задължително молбата да има електронен подпис, на основание 262, вр. чл.101, ал.1, вр. чл.7, ал.1 от ГПК е бил длъжен да предостави срок на пълномощника на страната , от чието име е изпратена, да я подпише и едва при неизпълнение да приеме, че е налице основание за прилагане разпоредбата на чл.262, ал.2, т.2 от ГПК, а като не го е сторил е допуснал съществено нарушение на упоменатите процесуални правила и неправилно приложение на закона.
На следващо място, се установява, че жалбоподателят е изпратил въззивната си жалба срещу постановеното по делото решение на 30.10.2020 г. по електронен път, чрез упълномощения от него адвокат, което предполага, че тя не би могла да бъде придружена от препис на хартиен носител. На л.24 от настоящото дело обаче е приложена разпечатка от факс системата, видно от която на 23.11.2020 г. пълмономощникът на жалбоподателя е изпратил въззивната жалба на ВПРС и по факс. В разпореждане № 260136 от 12.02.2021 г. е посочено, че процесната жалба не е постъпвала във ВПРС по факс, което обстоятелство обаче не се подкрепя от надлежна справка, нито от приложения на л.25 от настоящато дело отговор на системния администратор на запитване от председателя на съда. В тази връзка, следва да се отбележи, че, ако факс съобщението на пълномощника на жалбоподателя не е могло да бъде отворено или разчетено от съответното длъжностно лице при ВПРС, съдията докладчик е бил длъжен да го уведоми и му предостави срок за повторно изпращане по факс или по друг, позволен от закона начин на препис от жалбата и едва след неизпълнение на това разпореждане да приложи санкционните последици по чл.262, ал.1, т.2 от ГПК. Като не е сторил това съдът е допуснал идентично процесуално нарушение като упоменатото по-горе, което неизпълнение на вменените му от закона задължения има за последица неправилност на обжалваното разпореждане.
Ето защо, настоящата инстанция, счита, че разпореждането следва да се отмени и делото бъде върнато на първоинстаноцинния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 260217/03.12.2020 г. по гр.д. № 363/2020 г. по описа на Раонен съд – Велики Преслав, с което на основание чл.262, ал.2, т.2 от ГПК е върната въззивна жалба № 260790/02.11.2020 г., подадена от Й.Ц.Й. срещу решение № 260034/16.10.2020 г. по гр.д. № 363/2020 г. по описа на ВПРС.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдпоризводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.