№ 63
гр. Стара Загора , 16.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен С. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен С. Златев Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501231 по описа за 2021 година
Производството се развива по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Делото е образувано по подадена в законния 1- седмичен срок по
чл.275, ал.1, изр.1 от ГПК частна жалба от Д. Д. Д. от *** срещу Заповед №
260201/25.01.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, издадена от РС- *** по ч.гр.д.№ 334/2021г. в
частта за разноските. В нея се поддържа тезата, че присъдената от заповедния
съд сума в размер на 1569, 60 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за процесуален представител на дружеството- заявител, което ч.жалбоподател
следва да заплати, била прекомерна, тъй като не била налице фактическа и
правна сложност на делото, която да обуславя основателността на
претендирания хонорар, като той бил завишен съобразно Наредба № 1/2004г.
за минималните адвокатски възнаграждения на Висшия адвокатски съвет.
Моли настоящия въззивен състав да намали адвокатското възнаграждение в
размер на 436, 50 лв. и да отмени издадената Заповед в тази част, с която е
разпоредено длъжника да заплати на заявителя “И.г.” ООД адвокатско
възнаграждение в завишения размер на 1569, 60 лв.
В законния 1- седмичен срок по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
отговор на частна жалба от насрещната страна- заявителя “И.г.”- ООД, ***, в
който се излагат доводи за неоснователност на ч.жалба и същата се оспорва
изцяло. Твърди се, че при определяне на размера на адвокатското
възнаграждение следва да се отчете евентуалния размер на отговорността на
адвоката при образуване на делото и осъществяване на процесуално
представителство. Счита, че посочената по-висока цена, посочена в
заявлението по чл.417 от ГПК определя и съответно по- голяма отговорност,
което се отразява и на по- високия размер на възнаграждението. Сочи, че
ч.жалбоподател не е отчел обстоятелството, че заявителят е сключил договор
1
за правна защита и съдействие и е упълномощил адвокатско дружество, което
е регистрирано по ЗДДС и съобразно това върху хонорара следва да се
начисли с 20 % ДДС, като се позовава на съответната съдебна практика. Моли
да се остави ч.жалба изцяло без уважение, със законните последици от това.
Настоящият въззивен съд, като прецени доказателствата по делото,
доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност, и
взе предвид приложимите материалноправни и процесуални норми, приема за
установено следното :
Пред РС- *** на 20.01.2021г. от “И.г.”- ООД, *** е инициирано
заповедно производство по реда на чл.417 от ГПК, като е подадено заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
длъжника/ч.жалбоподател/ Д. Д. Д. от *** за парично вземане в размер на
5 000 лв.- главница; 900 лв.-договорна лихва за периода от 01.05.2020г. до
31.10.2020г., както и законна лихва от 20.01.2021г. до окончателното
изплащане на вземането. Посочено е, че вземането произтича от неизпълнено
парично задължение по Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
№ 109, т.IV, рег.№ 8181, дело № 527/23.05.2018г. на нотариус Д.Н.-***,
вписан с рег.№ 181 в регистъра на Нотариалната камара на Р.България. В т.14
от заявлението е поискано присъждане на разноските,направени в
заповедното производство в размер на 118 лв.-държавна такса и сумата от
1 569,60 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Към заявлението е
представено писмено адвокатско пълномощно според, което М.Г.Г. в
качеството на управител на “И.г.”- ООД е упълномощила “С. и И.- адвокатско
дружество” със седалище и адрес на управление в *** да представлява и
защитава дружеството пред РС- ***, включително и за подаване на заявление
от негово име за издаване на заповеди за изпълнение, какъвто характер има
развилото се заповедно производство. Със Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 260201/25.01.2021г.,
издадена от РС- *** по неговото ч.гр.д.№ 334/2021г., искането на заявителя е
напълно уважено, като е разпоредено длъжникът да заплати в негова полза
претендираните вземания, ведно със законна лихва върху главницата от
20.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението и разноски в
размер на 118, 00лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение на
стойност 1 569, 60 лв.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд счита, че
ч.жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в
заповедното производство против подлежащ на институционално обжалване
акт на заповедния съд /заповедта за изпълнение в частта за разноските/ и в
предвидения законоустановен 1- седмичен срок от датата на уведомяването
на длъжника за издаването й чрез връчването й съгласно разпоредбата на
чл.414, ал.2 от ГПК.
Разгледана по същество ч.жалба се явява изцяло неоснователна и
недоказана, тъй като съгласно чл.78, ал.1 във връзка с чл.412, т.6 от ГПК,
заплатените от заявителя в заповедното производство такси и възнаграждения
2
за един адвокат/ако е имал такъв/, се заплащат от длъжника. Самото право на
разноски представлява имуществено субективно благо и отговорността за
заплащане на разноски произтича от процесуалния закон и е основана на
гражданско правоотношение, чийто състав е 3- компонентен: неоснователно
предизвикан спор, направени разноски по повод участие в съдебно
производство по повод на така повдигнатия правен спор и съдебен акт, който
съдържа произнасяне по искането за разноски с оглед резултата от делото.
Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗА, адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд, като размерът на възнаграждението се определя
в договора между адвоката и клиента му, този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по- нисък от предвидения в
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, където са определени
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по различни видове дела.
Отговорността за разноски има за основна цел да възстанови направените
реални разходи, които са предизвикани от нуждата от правна защита в дадено
производство, като вземането за разноски не може да служи и не може да се
използва за неоснователно разместване на блага.
В настоящия случай е представен писмен договор за правна помощ
между заявителя и съответното адвокатско дружество от 11.01.2021г./л.10,
стр.2 от делото на РС/, с което е договорено възнаграждение в размер на общо
1 569, 60 лв., от които 1 308 лв. адвокатски хонорар и 261, 60 лв. 20 % ДДС
върху него, тъй като адвокатското дружество е субект, регистриран по ЗДДС,
като изрично е упоменато, че същото е изцяло платено по банкова сметка. Но
се явява изцяло основателен доводът на ч.жалбоподател, тъй като конкретния
случай претендираното вземане на заявителя „И.г.“- ООД по представения
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 109 от 23.05.2018г. е в
размер на общо 5900 лв., от които 5000 лв. главница и лихви в размер на 900
лв., върху която сума е внесена и присъдена на заявителя държавна такса по
делото в размер на 118 лв. Адвокатското възнаграждение, определено по
правилото на чл.7, ал.7 от Наредба № 1/2004 г. на база половината от размера
на претендиралата сума/2950 лв. съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №
1/2004г./, е точно 436,50 лв., като делото не се отличава с никаква фактическа
и правна сложност. Поради което и на осн. чл.78, ал.5 ГПК същата, като
прекомерна следва да намалена от присъдените 1 569, 60 лв. с ДДС до размер
на 436, 50 лв. без ДДС/или съответно до 523, 80 лв. с 20 % ДДС/, като се
отмени в тази й част Заповед № 260201/25.01.2021г., със законните последици
от това.
Това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на
обжалване пред по- горен съд.
Ето защо предвид гореизвложеното и на осн. чл.413, ал.1 от ГПК,
въззивният ОС- ***
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ частично Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК № 260201/25.01.2021г. по ч.гр.д.№
334/2021г. по описа на РС- *** в частта за разноските над 1 569, 60 лв. с 20 %
ДДС до размер на 523, 80 лв. с 20 % ДДС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4