№ 89
гр. Шумен, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.а
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско
дело № 20243600500046 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №705/27.09.2023 г. по гр. д. №1103/2023 г. ШРС осъдил ЗК “Лев Инс”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “....” № 67А, да
заплати на „Ес Ес Експрес“ ООД, ЕИК: ......., с адрес за призоваване – гр. Шумен, ул. “......”
№ 9-13, на основание чл. 405, ал. 1 и чл. 409 от КЗ, сумата от 17 614,86 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по застрахователен договор ЗП №98012210002611/16.06.2022
г., ведно със законната лихва върху главницата от 17 614,86 лева от 26.05.2023 г. до
окончателното плащане. Със същото решение е отхвърлил предявения от „Ес Ес Експрес“
ООД срещу ЗК “Лев Инс” АД иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за заплащане на
застрахователно обезщетение по застрахователен договор ЗП №98012210002611/16.06.2022
г. в останалата му част до пълния предявен размер от 22 234,86 лева /за сумата от 4 620
лева/, като неоснователен. Присъдени са и следващите се разноски.
Постановеното решение е обжалвано от ответника - ЗК “Лев Инс” АД в частта, с
която е осъден да заплати на ищеца „Ес Ес Експрес“ ООД, на основание чл. 405, ал. 1 и чл.
409 от КЗ, сумата от 17 614,86 лв., представляваща застрахователно обезщетение по
застрахователен договор ЗП №98012210002611/16.06.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 26.05.2023 г. до окончателното плащане. Счита, че съдът не е
анализирал всички събрани доказателства, с което е достигнал до погрешни изводи и
заключения релевантни за делото, поради което счита постановения акт за неправилен,
1
незаконосъобразен и противоречащ на процесуалните правила и материалния закон. Твърди,
че от приетата по делото СПТЕ, показанията на свид. Н., извършил оглед на
местопроизшествието и становището на дружеството изпълнител на доставката и монтажа
на фотоволтаичната система се установило по несъмнен начин, че единствената причина за
възникване на пожара е фабричен дефект на литиева батерия, монтирана към 10.06.2022 г.,
т.е. че застрахователното събитие е настъпило при условията, посочени в т.5.2.8 от ОУ на
застрахователя - изключение на застрахователното покритие. Поради това неправилен бил
извода на съда, че фабричен дефект е само една от възможните причини за възникване
пожара и дори не е тази от тях с най-висока степен на вероятност, като не е възможно
действителната причина да се установи, поради овъгляване на батерията. Твърди, че доказал
по несъмнен начин възражението си за недължимост на застрахователното обезщетение и
поради обстоятелството, че събитието е настъпило в рамките на гаранционния срок на
монтираните батерии, като в противоречие със събраните доказателства - сключения
договор за доставка и монтаж от 03.05.2022 г. първоинстанционният съд приел това
обстоятелство за недоказано. Сочи, че уврежданията по соларната система не следва да
бъдат възстановявани от застрахователя поради липсата на покрит от застрахователния
договор риск, а ищцовото дружество е следвало да отправи претенциите си към изпълнителя
по договора, който да покрие за своя сметка разходите по рекламацията. Освен това, ищецът
не успял да докаже размера на предявения иск, който оспорили още с исковата молба, тъй
като стойността не се доказвала с представените фактури и оферта. Посочената в тях
стойност не била обвързваща и освен това не била съответна на действителния размер на
вредите съобразно разпоредбата на чл. 400 от КЗ, като от мотивите на решението не ставало
ясно на база кои от събраните доказателства съдът е достигнал до извод относно стойността
на щетите. Неправилен бил изводът, че застрахователят дължи обезщетение за две от трите
увредени батерии. Твърди, че към системата били монтирани две допълнителни батерии от
същата марка и модел след сключването на застрахователната полица и тяхната стойност не
съставлявала част от декларираната застрахователна сума, поради което следвало да се
направи корекция по отношение броя на батериите. Не следвало да се включва в дължимия
размер на щетата и батерията, от която започнал пожарът, тъй като съгласно т. 5.2.8 от ОУ
представлява изключен от полицата риск. По делото не било доказано по несъмнен начин,
че две от увредените три батерии са именно първоначално монтираните две батерии обект
на имуществената застраховка. Твърди, че две от батериите са новопридобито имущество и
тяхната стойност не била включена при формирането на застрахователната сума. Освен
това, стойността на съответната батерия съставлявала повече от 10% от застрахователната
сума, или 10,69% сумарно за новомонтираните два броя батерии, поради което съгласно
т.9.12 от ОУ застрахователят не носи отговорност за новопридобитите през срока на
застраховката имущества. Моли решението да бъде отменено и постановено друго такава, с
което да бъде отхвърлена исковата претенция на ищеца. Претендира присъждане на
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в който
насрещната страна изразява становище за неоснователност на жалбата.
2
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните и в двете инстанции доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
От договор за доставка и монтаж от 03.05.2022 г., сключен между ищеца и „Сотс“
ЕООД, се установява, че ищцовото дружество е придобило монофазна фотоволтаична
система с мощност 16 200 kW. В договора е посочено, че системата следва да бъде изградена
в съответствие с одобрена оферта от 05.04.2022 г., неразделна част от същия, в която са
посочени необходимите за изграждане на системата материали и технически съоръжения, в
т.ч. две литиеви батерии LiFeP04 5.12 kw/h 100 Ah/48V. Съдът констатира от Протокол №1
/обр.19/ от 10.06.2022 г., че на посочената дата са доставени и монтирани посочените в
офертата материали и технически съоръжения. Представени са фактури от изпълнителя и
платежни нареждания към тях. От представената извадка от инвентарна книга на ищцовото
дружество се установява, че изградената соларна система е заведена като дълготраен
материал актив.
От представената застрахователна полица №98012210002611/16.06.2022 г. се
установява, че между „Ес Ес Експрес“ ООД срещу ЗК “Лев Инс” АД е сключен договор за
имуществена застраховка за имущество на юридическо лице - соларна система AMERY
SOLAR-AS-6m-144HC 16.200, със срок на застрахователното покритие за периода от 00:00
ч. на 17.06.2022 г. до 24:00 ч. на 16.06.2023 г., по силата на който застрахователят поел
задължение да покрива рисковете по рискови клаузи „А, Б1, С1 и С2“, при застрахователна
сума и действителна стойност 30 000 лв., а застрахованият се задължил да заплати
застрахователна премия в размер на 459,00 лв. Не е спорно и от представеното преводно
нареждане се установява, че е заплатена застрахователната премия.
Съгласно т. 4.1. /раздел ІV „Покрити рискове“/ от комбинирани общи условия за
застраховки „Пожар и природни бедствия“ и „Щети на имущества“ на юридически лица,
застраховката „Пожар и природни бедствия“ (рискова клауза А) покрива вреди в следствие
на пожар и последиците от гасенето му; мълния (гръм, светкавица); експлозия и имплозия;
падане и блъскане от летателни апарати и части от тях. В раздел V „Изключени рискове“ са
предвидени хипотези (приложими към всички застрахователни рискове), при които
застрахователно обезщетение не е дължимо поради липсата на застрахователно покритие по
отношение на настъпилото събитие, като съгласно т. 5.2 „Застрахователят не изплаща
обезщетения при настъпване на вреди в резултат на: 5.2.8 фабричен дефект, корозия
собствен недостатък на погинало имущество, износване на части, а също и вреди, нанесени
от птици, животни и гризачи“. В т. 13.2.1 /раздел ХІІІ „Характеристика на покритите
рискове“/ е посочено в какво се изразяват нанесените вреди, които застрахователят покрива
3
при настъпване на застрахователния риск „пожар“, а в т. 13.2.2 са предвидени конкретни
случаи на изключване на застрахователното покритие при застрахователния риск „пожар“.
Видно от Протокол №1 /обр.19/ от 17.06.2022 г. и имейл от управителя на ищцовото
дружество до „......“ ЕООД, на което дружество застрахователят възложил изготвянето на
доклад за установените щети, че поради недостатък за съхранение на ел. енергията към
изградената соларна система на 17.06.2022 г. са монтирани още 2 бр. литиеви батерии 5,12
кВч.
На 16.10.2022 г., в срока на действие на полицата, възникнал пожар в постройката,
където се намирали батериите и други части на ФВС, погасен от РСПБНЗ – Шумен
/Удостоверение от 18.10.2022 г./.
Няма спор по установените с констативен протокол от 16.10.2022 г. щети върху
съоръжения от ФЕЦ, изготвен от фирмата – изпълнител на соларната система. В същия е
отразено, че пожарът е възникнал в следствие на техническа неизправност в литиева батерия
/възпламеняване на клетки от батерията/ в помещението, където са разположени
техническите съоръжения на ФЕЦ.
Между страните не е спорно, че по уведомлението на ищеца „Ес Ес Експрес“ ООД до
ЗК “Лев Инс” АД била заведена щета с №2701-9801-А-22-7854/2022 г., както и че от ищеца
са били предоставени всички изискани документи във връзка с образуваната щета,
включително и приложената по делото оферта след щета, в която е посочено, че общата
стойност на възтановителните работи е 22 234,86 лв. с ДДС.
Видно от констативен протокол от 20.10.2022 г. на посочената дата бил извършен
оглед от И. Н. /представител на застрахователя/ и в присъствието на С.С. /представител на
застрахования/. В същия са описани следните щети върху ФЕЦ: засегнати елементи от
силовата инсталация, свързани с преобразуването на енергията; инвертор – 1 бр.; батерии – 3
бр. напълно изгорели и 1 бр. в помещението, но видомо незасегната; табло електрическо (DC
– част от страна панелите). В същия е отразено, че „предполагаемата причина за пожара е
късо съединение в една от батериите (на база литий)“.
В представения от застрахователя Доклад за установени щети, съставен от „......“
ЕООД по искане на ЗК „Лев инс“ АД, е отразено заключение, че като пряка причина за
запалването се определя фабричен дефект на литиева батерия, монтирана към 10.06.2022 г.
Отразено е, че размерът на щетата е определен на 10 829,05 лв. без ДДС на база представена
оферта за ремонт, като е направена корекция единствено по отношение броя на батериите.
Посочено е, че основанието за невключване в размера на щетата на две от претендираните
три батерии е: батерията, от която е започнал пожара, представлява изключен по полицата
риск /фабричен дефект – т. 5.2.8 от ОУ/; новопридобито/незастраховано имущество –
стойността на батерията не е включена при формиране на застрахователната сума, а също
така стойността й съставлява повече от 10% от застрахователната стойност /т. 8.1.2 от ОУ/.
Извършилият огледа И. Н. /доцент и преподавател в ТУ – Варна/, е разпитан в
качеството на свидетел в пъровинстанционното производство. Сочи, че работи като авариен
4
комисар към фирма, която е национален оценител по щети, която работи със
застрахователни компании, включително и с ЗК „Лев инс“. Излага, че в случая огнището на
пожара бил ясен и посочен от собствениците – батерията. Тъй като от изгорялата батерия
било невъзможно да се установи какво има в нея, помолил да му бъде отворена друга
батерия, от която видял, че е съставена от множество елементи, тип 18650, литиево-йонна.
На тази база допуснал, че някои от елементите от изгорялата батерия е прегрял, но не може
да посочи причината за прегряването. Затова и в становището написал или късо съединение,
или прегряване на някои от елементите. Сочи, че батерията е цялостен модул, изграден от
тези малки 18650 елемента и няма как при производството им да бъдат напълно еднакви.
Някоя може да има по-високо съпротивление, някои по-ниско вътрешно съпротивление, в
следствие на което при зареждането им можело да загряват различно. Според свидетеля
причина за запалването е прегряване на елемент от батерията, но може да бъде и от
претоварването. Допуска още, че може би е имало ефекта на известно стареене, може да е
имало и микропукнатини. Сочи, че, ако един от елементите поеме въздух, или пък се
разхерметизира, при следващото зареждане, твърде вероятно е да започне процес на
прегряване и на самозапалване. Сочи, че със сигурност е повишаване на температурата в
някой от елементите, че е прегряване, но не било изключено да е фабричен дефект, не било
изключено да е следствие на стареене. Тъй като батерията била овъглена и не можело да
бъде изследвана, не можело да се отговори на тези въпроси. Дори при здравата батерия,
която отворили, не може да каже ще се случи ли нещо подобно или не. Свидетелят заявява,
че не може да каже съседните /на изгорялата/ батерии имат ли защита. Не можело да се
установи от пръв поглед какви защити има всяка от батериите, но със сигурност защита от
прегряване - термодатчик, трябвало да има, който при глобално прегряване вътре в
батерията, спира наличието на заряден ток; или пък термосензор, който спира веригата при
евентуално прегряване на целия елемент, глобално, а не на всеки елемент отделно.
Датчиците се слагали глобално за цялата кутия, поради което отделен елемент вътре в
батерията можело да гръмне без датчика да го отрази, тъй като защитата сработвала много
след като елементът гръмне, тоест „пожарът вече ще е станал“. Нямало начин да няма и
други защити – по ток, по напрежение, на заряд. Свидетелят заявява, че не може да отговори
имат ли BSM защита съседните батерия, която била друг вид система, която следи
цялостното поведение на централата, но не на самия елемент. Излага, че ако елементът няма
защита, той пак ще се запали и при наличие на такава система. Според свидетеля високата
температура може да се дължи на късо съединение, но не може да установи дали е късо
външно съединение от нарушена изолация или вътрешно съединение на самия елемент.
Възможно било високата температура да е и от прегряване /презаряд/ на даден елемент.
Според заключението на допуснатата съдебна пожаро-техническа експертиза,
неоспорена от страните, пожарът е идентифициран около 10:43/45 на 16.10.2022 г., 4 месеца
след началото на експлоатацията и застраховката на ФВС, етиологически (причинно) е
свързан с техническа неизправност, касаеща литиево – ферофосватна батерия (LiFePO4),
разположена над пода на помещението в зоната под инвертора. В сочената батерия са
възникнали множество процеси на термична деструкция (разрушение) на материалите, като
5
техническата неизправност е свързана с неконтролируемо отдаване на топлина именно от
батерията. Между техническата неизправност касаеща литиево – ферофосватната батерия и
възникването на пожара е налице причинно-следствена връзка. Вещото лице е категорично,
че причината, условията, момента и механизма на възникване и развитие на дефекти и
технически неизправности в различни детайли, възли, конструкции, системи и др. обекти с
различна природа и степен на сложност, се установяват чрез веществено изследване на
опожарените останки с използване на специални технически средства в съответни условия.
Тази темпорална диференциална диагностика на дефектогенезата касае веществено
изследване на пожарните останки от батерията в паралел с експертна фотодокументалистика
в огнищната зона, извършена след възникване на пожара. Поради това като технико-
диагностични възможности за възникване на техническата неизправност в батерията сочи: 1/
фабричен (скрит) дефект в батерията, темпорално 120-дневно развитие и следствено
неконтролируемо повишаване на температурата; 2/ монтажен технологичен дефект и 3/
експлоатационен дефект в батерията. При изслушването му в с.з. пред първата инстанция
пояснява, че това са трите етапа в една дефектогеноза, генерирани в науката и техниката
етапи на развитието на дефектите. Затова ги е класифицирал като три етапа на експлоатация
на едно съоръжение – производство, монтаж и експлоатация, но няма как да посочи как е
станало. На поставения от съда, въпрос в конкретния случай някоя от трите възможности
може ли да се определи като по-вероятна или не, вещото лице е дало отговор, че по-скоро на
заден план е монтажът, като фабричен дефект и експлоатацията са две основни версии. Но
дали е заложен фабричен дефект, или е по време на експлоатация без дефиренциална
диагностика не може се установи. В заключението се акцентира, че процесните батерии се
предлагат на пазара със специална защита (система за управление – BMS), като в с. з. излага,
че не е без значение процесните батерии имат ли такава защита, тъй като тя управлява
топлинните процеси, като при възникване на определен дефект, тя може да блокира по-
нататък неговото развитие. Липсата на такава защита прави вероятността от
експлоатационен дефект много по-висока. Според заключението в батерията е възникнала
повреда с касателство електро-термично разрушение на материали по механизъм „късо
съединение“, като пояснява, че причината, условията, моментът и механизмът на възникване
на всяко „късо съединение“ се установяват чрез веществено изследване на отделните обекти
от пожарните останки в огнището на пожара, поради което се въздържа от развитие на
различни вероятности. В съдебно заседание заявява, че поради невъзможност за веществено
доказване, не може да бъде категоричен, че причината е фабричен дефект. На поставения в
с.з. въпрос при липса на веществено изследва, доколко е обоснован извода на заключението
на застрахователя, че причината за пожара е фабричен дефект, вещото лице е дало отговор,
че това е една възможност, която поставил на първо място като теоретично съществуваща,
но си остава една възможност и не може да даде категоричен отговор. Твърди, че и трите
хипотези са възможни, но няма как да бъде категоричен по описаните в заключението
причини. Според писменото заключение не се установяват данни за нарушение на
противопожарни инструкции. При обема на доказателствения материал вещото лице
твърди, че няма научно-технически опори за категоричен отговор възможно ли е било
6
пожарът да бъде предотвратен.
Въззивният съд е отстранил допуснатото от първоинстанционния съд съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и е назначил допълнителна съдебноценителна
експертиза за установяване стойността, необходима за възстановяване на възникналите в
следствие на процесния пожар увреждания на соларната система, изчислена по пазарни
цени към датата на настъпване на застрахователното събитие. Според заключението тази
стойност възлиза на 18 501,21 лв. с ДДС /видно от Пр. № 1 за определяне на стойност
всички суми са с ДДС/.
При така установеното, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е от „Ес Ес Експрес“ ООД срещу ЗК “Лев Инс” АД иск с правно основание
чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата от 22 234,86 лв. - застрахователно обезщетение по
застрахователен договор ЗП №98012210002611/16.06.2022 г. и за присъждане на
акцесорното вземане за обезщетение за забава върху главницата в размер на законната
мораторна лихва от датата на депозиране на исковата молба.
Първоинстанционното решение е обжалвано от ответника в частта, с която е осъден
да заплати на ищеца сумата от 17 614,86 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от
26.05.2023 г. до окончателното плащане. В останалата част решение не е обжалвано и е
влязло в сила.
За да бъде уважен иска с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ ищецът следва да
установи съществуването на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между
застрахователя и собственика на увреденото имущество, настъпване в срока на
застраховката на събитие, което съгласно договора е риск, който застрахователят покрива,
както и наличието на щети по застрахованото имущество, които да са в причинна връзка със
събитието и техния размер. Обстоятелствата, на които основава възраженията си ответника,
подлежат на установяване от него.
С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск
срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на
застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение. Разпоредбата
на чл. 345, ал. 5, т. 1 от КЗ предвижда, че застрахователният договор трябва да определя
ясно, недвусмислено и изчерпателно покритите рискове и изключенията от покритие.
Съгласно разпоредбата на чл. 405 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, което
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
Страните не спорят, че между тях е възникнало валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка с обект на застраховане -
придобитата от ищцовото дружество фотоволтаична система, със срок на застрахователното
покритие за периода от 00:00 ч. на 17.06.2022 г. до 24:00 ч. на 16.06.2023 г. при
застрахователна сума и действителна стойност от 30 000 лв., по рискови клаузи „А, Б1, С1 и
С2“ и че ищецът е заплатил дължимата застрахователна премия. Не е спорно и
7
обстоятелството, че по време на действие на процесния застрахователен договор - на
16.10.2022 г. е възникнал пожар в постройката, където се намирали батериите и други части
на системата, при което по-голямата част от тях били унищожени и увредени, както и че по
своевременното уведомление на ищеца при ответното дружество била заведена щета с
№2701-9801-А-22-7854/2022 г. и че ищецът е предоставил всички документи, необходими за
удостоверяването и заплащане на застрахователното обезщетение. Не е спорно, че по
образуваната щета застрахователното дружество отказало изплащане на обезщетение,
позовавайки се в писмо за отказ на т. 5.1.8 от общите условия, според която уговорка
застрахователят не изплаща обезщетение при настъпване на вреди в резултат на фабричен
дефект /без значение е обстоятелството, че има разминаване между текстовата и цифрова
част в писмото за отказ/.
По възражението на ответника за наличието на изключен застрахователен риск:
При сбъдването на застрахователното събитие, обусловило покрития със
застраховката застрахователен риск „пожар“, за да бъде изключена отговорността на
застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение е необходимо или
реализирането на предвидено конкретно изключение на застрахователно покритие, касаещо
именно застрахователния риск „пожар“, или наличието на някое от основанията по чл. 408
от КЗ (Решение №50129 от 23.11.2023 г. по търг. дело №1553/2022 г. на ВКС, I т. о.). В
случая жалбоподателят твърди, че процесното застрахователно събитие попада в
изключението от застрахователно покритие, визирано в т. 5.2.8 от комбинирани общи
условия за застраховки „Пожар и природни бедствия“ и „Щети на имущества“ на
юридически лица - Застрахователят не изплаща обезщетения при настъпване на вреди в
резултат на фабричен дефект на погиналото имущество. От съвкупната преценка на
заключението на СПТЕ, гласните и писмените доказателствени средства се установява, че
процесният пожар е възникнал внезапно и непредвидимо, като причина за възникването му е
техническа неизправност по механизъм „късо съединение“ в литиево – ферофосватна
батерия (LiFePO4), разположена над пода на помещението в зоната под инвертора,
монтирана на 10.06.2022 г., която е напълно обгоряла. Както вещото лице, така свид. Н.
/извършил огледа/ сочат, че причина за пожара е техническа неизправност /късо съединение/
в тази батерия, но не е възможно в случая да се даде категоричен отговор дали е възникнала
следствие на фабричен дефект, монтажен дефект или експлоатационен дефект.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че вещото лице по назначената СПТЕ е
посочило на първо място като възможна причина – фабричен дефект. Както в писменото
заключение, така и в с.з. вещото лице ясно е заявило, че посечените три възможни причини
в заключението са трите етапа в една дефектогеноза, генерирани в науката и техниката
етапи на развитието на дефектите, като фабричен дефект била една възможност, която
поставил на първо място като теоретично съществуваща. Твърди, че и трите хипотези са
възможни, но няма как да бъде категоричен по описаните в заключението причини.
Действително, в с.з. вещото лице е посочило, че по-скоро на заден план като възможна
причина може да се постави монтажа, но за съда това не прави възможна, която и да е от
другите две хипотези /фабричен дефект и експлоатационен дефект в батерията/, доколкото
8
вещото лице изрично е заявило, че дали е заложен фабричен дефект, или техническата
неизправност е възникнала по време на експлоатация без дефиренциална диагностика не
може се установи. В този смисъл са и показанията на свид. Н., който сочи, че тъй като
батерията била овъглена и не може да бъде изследвана, не може да се отговори на тези
въпроси. Ето защо настоящият въззивен състав счита, че застрахователят не е доказал по
безспорен и категоричен начин наличие на фабричен дефект в батерията, от която е
възникнал пожара, който да попада в изключенията от застрахователното събитие по т. 8.2.5
от ОУ. Безспорно се установява от СПТЕ наличието на причинно-следствена връзка между
техническата неизправност касаеща литиево – ферофосватна батерия и възникването на
пожара. Няма спор и относно вида и характера на установените вреди по застрахованата
фотоволтаична система. Настоящият състав намира за неоснователно и възражението на
ответника за необходимост застрахования да реализира гаранционната отговорност на
изпълнителя, доставил и изградил соларната система съгласно чл. 15 и 16, раздел ІV от
договора за доставка и монтаж, като напълно споделя доводите на първоинстанционния съд,
към които на основание чл. 272 от ГПК препраща и възприема като свои. По изложените
съображения претенцията на ищеца се явява доказана по основание.
С жалбата, в условията на евентуалност, е направено възражение за редуциране на
застрахователно обезщетение, като в писмено становище от 02.04.2024 г. по съществото на
спора жалбоподателят моли от определената от вещото лице стойност за възстановяване на
получените увреждания /18 501,21 лв./ да се извади стойността на новомонтираните батерии
/по 4 112,40 лв. за всяка батерия/. Доказано е по делото, че соларната система, обект на
застрахователния договор от 16.06.2022 г., е застрахована съобразно протокол
№1/10.06.2022 г. /обр. 19/, от който се установява, че соларната системата към този момент е
била изградена с две батерии. Поради недостиг за съхранението на ел. енергията на
17.06.2022 г. са монтирани още две батерии от същия вид /имейл, изходящ от представителя
на ищеца и Протокол /обр. 19/ от 19.06.2022 г. /. Според протокола от 16.10.2022 г. /изготвен
от изпълнителя на соларната система/ и доклада за установяване на щети /изготвен по
възлагане на застрахователя/ при пожара са унищожени три батерии - две от първоначално
монтираните и една от монтираните след сключване на договора. Обезщетение за толкова е
претендирал ищеца /протокол от проведеното с.з. на 25.09.2023 г. в първата инстанция/.
Първоинстаницонният съд е отхвърлил претенцията за новомонтираната батерия, увредена в
следствие на пожара. Решението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила. Поради това
доводите в жалбата и отговора досежно тази батерия са неотносими към предмета на
въззивното производство. Освен това, твърдението на жалбоподателя - застраховател, че две
от увредените общо три батерии са именно новопридобитите и са незастраховано
имущество /а не само едната от тях/ е направено за първи път във въззивното производство,
поради което се явява преклудирано и въззивният съд не следва да го разглежда. Само за
пълнота следва да се посочи, че то противоречи на доклада за установяване на щети,
изготвен по възлагане от застрахователя и представен от него в първоинстанционното
производство, както и на собственото му изявление в отговора на исковата молба, че
9
представената по повод образуваната щета оферта за ремонт „включва доставка и
възстановяване на три броя батерии (две съществуващи, една от които е източникът на
запалване, и една от новомонтираните)“. Като преклудиран, не следва да се обсъжда довода
на въззиваемата страна (ищец), че поради липса на опис на застрахованото имущество, в
нарушение на собствените си общи условия, останал недоказан факта реално колко батерии
е имало при сключване на застрахователната полица, който освен това противоречи на
писмените доказателства, представени именно от ищеца. Поради изложеното обезщетение
се дължи за увредените две батерии, първоначално монтираните при изграждане на
фотоволтаичната система, предмет на застрахователния договор. Според заключението на
допълнителната СОЕ стойността, необходима за възстановяване на възникналите в
следствие на застрахователното събитие увреждания на застрахованата соларна система,
към датата на настъпването му е в размер на 18 501,21 лв. Редуцирана със стойността на
новомонтираната, но незастрахованата батерия /4 112,40 лв./, по отношение на която искът е
отхвърлен и решението в тази част е влязло в сила, застрахователят дължи обезщетение в
размер на 14 388,81 лв.
Поради частично съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, решението следва да се отмени само в частта, в която е уважен
иска за сумата над 14 388,81 лв. до 17 614,86 лв. /3 226,05 лв./ и вместо него да се постанови
друго, с което да се отхвърли предявения от „Ес Ес Експрес“ ООД срещу ЗК “Лев Инс” АД
иск, с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, за заплащане на застрахователно обезщетение
по застрахователен договор ЗП №98012210002611/16.06.2022 г. за сумата над 14 388,81 лв.
до 17 614,86 лв. /3 226,05 лв./, като неоснователен.
В останалата обжалвана част, с която ответникът ЗК “Лев Инс” АД е осъден да
заплати на ищеца „Ес Ес Експрес“ ООД, на основание чл. 405, ал. 1 и чл. 409 от КЗ сумата
14 388,81 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застрахователен договор ЗП
№98012210002611/16.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата 14 388,81 лв.
от 26.05.2023 г. до окончателното плащане, решението е правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди.
В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора, атакуваното решение следва да се коригира и в частта за
разноските. Съобразно уважената част от претенцията ищецът има право на разноски в
размер на 2 774,17 лв., или 621,98 лв. по-малко от присъдените му 3 396,15 лв., поради което
първоинстанционното решение в частта, с която ответникът ЗК “Лев Инс” АД е осъден да
заплати на ищеца „Ес Ес Експрес“ ООД разноски по делото - за сумата над 2 774,17 лв. до
3 396,15 лв. /621,98 лв./, следва да бъде отменено. На ответника ЗК “Лев Инс” АД следва да
се присъдят допълнително още 104,41 лв. за първоинстанционното производство, съобразно
отхвърлената част от иска.
За въззивното производство жалбоподателят /ответник/ има право на разноски, като
съразмерно на уважената част от жалбата следва да му се присъдят 118,46 лв., от които 65,52 лв.
10
за платена ДТ и 54,94 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ в размер на 300,00 лв. за тази инстанция, съобразно обжалваемия интерес и фактическата и
правна сложност на делото.
Съразмерно на отхвърлената част от жалбата на въззиваемата страна /ищец/ следва
да се присъдят разноски в размер на 2 246,36 лв., от които 285,90 лв. за платен депозит за
назначената във въззивното производство допълнителна съдебнооценителна експертиза и 1
960,46 лв. с ДДС за платено адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №705/27.09.2023 г. по гр. д. №1103/2023 г. по описа на ШРС
само в частта, с която е осъден ЗК “Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. “....” № 67А, да заплати на „Ес Ес Експрес“ ООД, ЕИК ......., с
адрес за призоваване – гр. Шумен, ул. “......” № 9-13, на основание чл. 405, ал. 1 и чл. 409 от
КЗ, сумата над 14 388,81 лв. до 17 614,86 лв. /3 226,05 лв./, представляваща застрахователно
обезщетение по застрахователен договор ЗП №98012210002611/16.06.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 3 226,05 лв. от 26.05.2023 г. до окончателното
плащане, както и в частта, с която ЗК “Лев Инс” АД е осъдено да заплати „Ес Ес Експрес“
ООД разноски по делото - за сумата над 2 774,17 лв. до 3 396,15 лв. /621,98 лв./ и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ес Ес Експрес“ ООД, ЕИК ......., с адрес за призоваване –
гр. Шумен, ул. “......” № 9-13 срещу ЗК “Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр. София, бул. “....” № 67А, иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за
заплащане на застрахователно обезщетение по застрахователен договор ЗП
№98012210002611/16.06.2022 г. за сумата над 14 388,81 лв. до 17 614,86 лв. /за 3 226,05 лв./,
като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение №705/27.09.2023 г. по гр. д. №1103/2023 г. по описа на
ШРС в останалата обжалвана част за сумата 14 388,81 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по застрахователен договор ЗП №98012210002611/16.06.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 14 388,81 лв. от 26.05.2023 г. до окончателното
плащане.
В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Ес Ес Експрес“ ООД да заплати на ЗК “Лев Инс” АД допълнително
сумата от 104,41 лв. – разноски за първата инстанция, както и сумата от 118,46 лв. –
разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗК “Лев Инс” АД да заплати на „Ес Ес Експрес“ ООД сумата от 2 246,36
лв. – разноски за въззивната инстанция.
11
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 ГПК с касационна жалба в 1-
месечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12