Решение по дело №1470/2018 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1104

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

гр.Пловдив, 17 май  2019 година

 

Административен съд - Пловдив, І отделение, ІХ състав, в открито заседание на   трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                             Председател; Велизар Русинов

При секретаря Р.П., като разгледа докладваното от Докладчика адм. дело №1470 по описа на съда за 2018 година , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Р.М.“ ЕООД, ЕИК: *** , седалище и адрес :гр. Пловдив, ул. „Чернишевски“ № 14, ет. 3,представлявано от   Д.К.С.,чрез адв .М.П.С. ,със съд.адрес:*** против Ревизионен акт/РА/ №Р-16001617004748-091-001/5.02.2018 г., издаден от НАП ТД Пловдив, поправен с Ревизионен акт за поправка на Ревизионен акт/РАПРА/ №П-16001618024431-003-001/09.02.2018г.,в потвърдената част  с Решение № 238/30.04.2018г.  на Директора на Дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП в частта за непризнат данъчен кредит в размер на35352,82лева ,ведно с прилежащите лихви в размер4519,00лв.. Жалбоподателят твърди ,че в оспорената част  процесният ревизионен акт бил според него  незаконосъобразен и в противоречие на закона. Иска  отмяна на оспорения ревизионен акт.Претендира разноски,по представен списък по чл.80 ГПК,като ответникът е възразил за прекомерност на адв.хонорар на проц.представител на жалбоподателя  .             Ответникът, чрез процесуалния си представител иска  да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се потвърди обжалвания ревизионен акт  и РАПРА като законосъобразен по съображения в о.с.з.и пис.защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.Окръжна прокуратура-Пловдив , редовно уведомена не дава заключение.                                       

Жалбата е допустима ,по  същество е неоснователна .Настоящия състав като взе предвид събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност прие от фактическа и правна страна следното :ревизията е започнала въз основа на  заповед за възлагане на ревизия №Р-16001617004748-020-001/19.07.2017г., изменена със заповед за възлагане на ревизия /описани в РД и приложени по делото/, всичките издадени от компетентен орган при ТД Пловдив на НАП. Ревизията обхваща установяване на задължения за ДДС за периоди; 01.04.2016 г. – 30.06.2017г. Въз основа на събраните при ревизията доказателства е съставен Ревизионен доклад /РД/ №Р-16001617004748-092-001/5.01.2018г . Констатациите в ревизионния доклад са дали основание за издаване на Ревизионен акт/РА/ Ревизионен акт/РА/ №Р-16001617004748-091-001/5.02.2018 г., издаден от НАП ТД Пловдив, поправен с Ревизионен акт за поправка на Ревизионен акт/РАПРА/ №П-16001618024431-003-001/09.02.2018г., предмет на настоящото съдебно производство,като фактическите установявания и правните изводи на ответника се споделят  от настоящия докладчик. В хода на ревизионното производство не са допуснати според състава/докладчика/ съществени нарушения на административно производствените правила, които да са основание за отмяна на ревизионния акт само на това основание. Заповедите за възлагане на ревизия са издадени от длъжностно лице, надлежно упълномощено въз основа на Заповед № РД-09-1 от 03.01.2017 г. на Директора на ТД Пловдив на НАП и Заповед № РД-09-1230 от 11.07.2017 г. на Директора на ТД Пловдив,за изменение на Заповед № РД-09-1 от 03.01.2017 г. на Директора на ТД Пловдив на НАП,изменена със Заповед № РД-09-21 от 10.01.2017 г. в рамките на предвидените по ДОПК срокове. Извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК и от компетентните органи по приходите. Както ревизионният доклад и ревизионният акт/РА/ и /РАПРА/, така и решението на горестоящия в приходната администрация решаващ орган са били надлежно съобщени на жалбоподателя, който в срокове по ДОПК ги е обжалвал или на /дружеството/жалбоподател е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем,което е сторено от същия/тото в рамките и на настоящото производства в наисет о.с.з.. На дружеството-жалбоподател с процесния ревизионен акт/РА/ и /РАПРА/,   не е признат данъчен кредит в размер на35352,82лева ,ведно с прилежащите лихви в размер4519,00лв.Жалбата е допустима,по същество е неоснователна.Съставът споделя фак.и правни изводи на ответника ,като приема за установено  от фактическа и правна страна следното;Ревизионен акт № Р-16001617004748-091-001/05.02.2018 г. и ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-16001618024431-003-001/09.02.2018 г., издадени от Й.Т.М.на длъжност началник сектор - възложил ревизията и Е.С.Ц.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив.„Р.М.“ ЕООД оспорва изцяло горния ревизионен акт, с който не е признат данъчен кредит в общ размер 35 352,82 лв. и са начислени прилежащи лихви в общ размер 4 519,00 лв.Във връзка с ревизията, на основание чл. 117 от ДОПК, е издаден ревизионен доклад № Р-16001617004748-092-001/05.01.2018 г., представляващ мотиви и неразделна част от обжалвания РА.„Р.М.“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице на 27.12.2012 г.  Ревизията по ЗДДС обхваща данъчни периоди от 01.04.2016 г. до 30.06.2017 г., през които основната дейност на дружеството е други довършителни строителни дейности .С протокол № 0475778/20.12.2017 г. са приобщени  доказателства от информационната система на НАП .  В хода на  ревизията на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на ревизираното дружество са връчени 2 броя  искания за представяне на документи и писмени обяснения, с които са изискани всички първични и вторични счетоводни документи за ревизирания период, договори с контрагенти, счетоводни регистри /хронологични и аналитични разпечатки/ на всички счетоводни сметки, както и главни книги и оборотни ведомости за периоди от 01.04.2016 г. до 30.06.2017 г., платежни документи, писмени обяснения относно дейността за ревизирания период, както и конкретни документи, данни и писмени обяснения относно доставките на стоки и услуги от „***“ ЕООД с ЕИК *********, „***“ ЕООД с ЕИК *********, „***“ ЕООД с ЕИК *********, „***“ ЕООД с ЕИК *********, както и за закупените горива през периода. В отговор от ревизираното дружество са представени документи и обяснения с вх. № К-25710/14.09.2017 г., вх. № 33736/06.12.2017 г. и вх. № 33902/08.12.2017 г., подробно описани в издадения РД .Съгласно представените писмени обяснения и документи „Р.М.“ ЕООД е извьршвало доставка на бутилки кьм „Земеделски институт“ гр. Стара Загора, ЕИК *********, по силата на договори за обществена порьчка от 07.03.2016 г. и от 03.05.2017 г., с предмет: доставка на пластмасови бутилки за прясно мляко с какакапачки . По силата на договор за строителство от 22.07.2015 г., сключен с Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване“ гр. София, ЕИК *********, РЛ е подизпълнител на обект по проект „Модернизация на железопътна отсечка Септември-Пазарджик“, за дейности, свързани с поставянето на хидроизолация на пешеходен подлез на км. 1 18+867 на гара Пазарджик. Работата на обекта е приключила и е приета с протоколи обр. № 19 /приложени към договора/.„Р.М.“ ЕООД е изпълнител по договор за възлагане на обществена поръчка № ЗОП-З7Л8.05.2016 г., сключен с Община Пазарджик, с предмет: преустройство на сьществуваща сграда в детска градина в УПИ „за училище“, кв. I по плана на с. Сарая, Община Пазарджик. Дейностите по обекта са приключили, но към  момента на ревизията  не е изготвен акт обр. 15.„Р.М.“ ЕООД е изпълнител по два броя договори за строителство, сключени с Община Съединение: договор № 81/22.08.2016 г., с предмет: ремонт на общинска сграда в УПИ ХV-общ. терен, кв. 42 по плана на гр. Съединение, за ползване за нуждите на Центьр за обществена подкрепа; договори № 92/10.09.2016 г. с предмет: вътрешен ремонт на общинска сграда в УПИ ХV-общ. терен, кв.42 по плана на гр. Съединение, за ползване за нуждите на Центьр за обществена подкрепа. Изпълнението по двата договора е приключило и е прието с протоколи.„Р.М.“ ЕООД е изпълнител по договор за възлагане на обществена поръчка № 99-30П-17/13.03.2017 г., сключен с Община Пазарджик, с предмет: Изпълнение на строителни дейности на многофамилни жилищни сгради по обособена позиция № 1- Многофамилна жилищна сграда с адрес гр. Пазарджик, ул. „Завоя на черна“ № 20 и № 22. Всички дейности на обекта са приключили, за което са съставени актове  обр. 19 и  обр. 15.      След извършен преглед на събраните в хода на ревизията документи, търговска и счетоводна документация, представени от ревизираното дружество, представените документи и обяснения от преките доставчици при насрещните проверки, както и на присъединените по реда на ДОПК документи, органите по приходите са констатирали следните обстоятелства:Предмет на обжалване е отказан данъчен кредит в общ размер 35 352,82 лв. /642,33 лв. + 34 719,49 лв./ по фактури, подробно описани в РД.  Относно отказан данъчен кредит в общ размер 642,33 лв. по фактури за покупка на гориво, с прилежаща лихва 49,22 лв.:Констатирано е, че за ревизирания период „Р.М.“ ЕООД е ползвало пълен данъчен кредит за закупено гориво по множество фактури, подробно описани в таблица на стр. 6 - 9 на РД, по периоди, доставчици, предмет на доставките, данъчна основа и ДДС. В хода на ревизията от „Р.М.“ ЕООД е изискано да представи конкретни доказателства и писмени обяснения, относно начина на използване на закупеното гориво за икономическата дейност на дружеството и за последващи облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС.  В отговор РЛ е представило пътни листове за част от ревизирания период /м.09 – м.12.2016 г./ и органите по приходите не са установили съответствие между осчетоводените разходи по фактури за гориво по сметка 601 „Разходи за материали“ с реално осъществените разходи на гориво по  конкретни МПС и разходни норми.   Ревизиращите органи са отбелязали, че за да бъдат признати разходите за гориво, свързани с експлоатацията на превозни средства, следва да бъде доказано реалното им използване за дейността на дружеството, като документирането и отчитането на транспортните разходи следва да се извършва при стриктно спазване на Закона за счетоводството (ЗСч) и приложимия Счетоводен стандарт (СС) 2 „Отчитане на стоково-материалните запаси“. В тази връзка от ревизираното дружество не са представени коректно попълнени пътни листове или пътни книжки за отразяване на изминатите километри и маршрут от фирмените автомобили, от които да може да се направи категоричен извод за каква дейност и за какви последващи облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС са използвани закупените горива, поради което на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за ревизираните  данъчни периоди на 2016 г. и 2017 г. с РА е отказан данъчен кредит в общ размер 642,33 лв., като са определени и съответните прилежащи лихви.Жалбоподателят настоява за отмяна на обжалвания РА, като  сочи, че органите по приходите не са взели предвид факта, че през ревизирания период „Р.М.“ ЕООД е изпълнявало строително-ремонтни дейности на няколко обекта извън територията на град Пловдив, находящи се в Община Пазарджик и Община Съединение, поради което било логично всички извършени разходи за гориво да бъдат свързани с дейността на фирмата. При ревизията не били взети предвид представените пътни листове, товарителници, приемо-предавателни протоколи и стокови разписки, от които било видно, че транспортът на част от закупените през периода  стоки е извършен от „Р.М.“ ЕООД.За да се признае правото на приспадане на данъчен кредит за получателя е необходимо да са изпълнени съвкупно посочените условия в чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС. Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, когато стоките или услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил. Законът ясно е разграничил случаите, в които правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74.Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. За да възникне правото на приспадане на данъчен кредит за „Р.М.“ ЕООД получените доставки на гориво трябва да бъдат използвани за независимата икономическа дейност на РЛ и съответно да бъдат надлежно документирани, което не се доказва от жалбоподателя в хода на ревизията и при административното обжалване на РА.С оглед изложеното, констатациите на органа по приходите, свързани с отказан данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС в общ размер на 642,33 лв. за закупени горива,  се приемат за правилни и законосъобразни. На основание  чл. 175, ал. 1 от ДОПК са определени прилежащи лихви  в общ размер на 49,22 лв.Относно констатации за отказан данъчен кредит в размер на34710,49 лв.  с прилежаща лихва4469,78лв.:На основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС при ревизията е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от следните доставчици на стоки и услуги: „***“ ЕООД  с ЕИК ********* - отказан ДДС в общ размер 14 929,08 лв. за данъчни периоди м.11 и м.12.2016 г. по 26 бр. фактури с предмет на доставките наем скеле, междинно плащане по договор, авансово и окончателно плащане по договор, мрежа, фибран, грунд, цимент, шпакловка, мазилка, лепило, хидроизолации и др. При извършената насрещна проверка на доставчика, документирана с протокол № П-22221517130990-141-001/08.09.2017 г., на декларирания от дружеството адрес за кореспонденция не е открит негов представител. ИПДПОЗЛ е връчено на декларирания електронен адрес от дружеството - IP 83.228.75.99. В отговор  по електронен път в деловодството на ТД на НАП София, офис Младост, от „***“ ЕООД са представени документи и обяснения с вх. № П-22221517130990-ПРД-001-И/24.08.2017 г., включващи копия на издадените фактури, с изключение на ф. № 590/15.11.2016 г., която не е представена; стокови  разписки, носещи № и  дата  на   съответната    фактура, изцяло преповтарящи информацията по фактурите, без да дават допълнителна такава. Както фактурите, така и стоковите разписки към тях, не са подписани и подпечатани.Представени са хронологични разпечатки на счетоводни сметки от гр. 30, 40, 50 и 70; договор № 65/30.10.2016 г. за изработка и доставка на алуминиеви конструкции към  клиент „Р.М.“ ЕООД; договор за наем на строително оборудване № 1955/01.06.2016 г. с наемател РЛ; договор № 8341/07.12.2016 г. с „ФИНА ТЕХ“ ЕООД за абонаментно сервизно обслужване на ЕКАФП; свидетелство за регистрация на фискално устройство от 07.12.2016 г.В писмените обяснения управителят на „***“ ЕООД декларира, че фактурите са издадени за продажба на стоки/материали и за наем на строително скеле, като доставките са извършени от него, а транспортът на материалите е извършен от получателя „Р.М.“ ЕООД. За съхранение на активите са ползвани складови помещения в офиса на дружеството, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 366. Извършено е разплащане в брой, за което са издадени фискални бележки от ЕКАФП.От „***“ ЕООД не са представени доказателства за редовно заведена счетоводна отчетност – главна книга и оборотна ведомост за м.11 и м.12.2016 г. /когато са издадени фактурите/, извлечения от счетоводни сметки отчитащи активите, от които да е видно отразяване на придобиването на стоките/материалите, съхраняването им и изписването им при продажбата на ревизираното лице, доказателства за наличието на същите към датата на издаване на спорните фактури към „Р.М.“ ЕООД. Не са представени документи за плащане по фактурите, както и доказателства за наличие на обект/склад, където стоките/материалите са съхранявани до продажбата им на РЛ/жалбопудатиля/.Предвид наличието на горните обстоятелства, ревизиращият екип е извършил допълнителна проверка на данните, съдържащи се в информационната система на НАП, касаещи въпросния доставчик. Установено е, че „***“ ЕООД не разполага с недвижими имоти - офис, търговски обект или склад, където да осъществява стопанска дейност, складиране и последваща продажба на стоки/материали; не притежава собствени активи, вкл. МПС; няма информация за наети ДМА, МПС и др. Констатирано е също така, че през м.11 и м.12.2016 г. в дружеството има наети общо6лица по трудови правоотношения, но всички на длъжности: готвач, продавач разносна търговия, шофьор, пласьор стоки, ел. техник, мърчандайзер. Липсват данни за подадена декларация по чл. 73 от ЗДДФЛ за сключени договори по извънтрудови правоотношения и изплатени суми на физически лица за 2016 г. „***“ ЕООД не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2016 г., което означава, че за този отчетен период дружеството не е осъществявало стопанска дейност.Изследваните фактури с получател „Р.М.“ ЕООД са декларирани от „***“ ЕООД в дневника за продажби и в СД по ЗДДС за съответния период. Поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС дружеството е дерегистрирано на 14.03.2017 г., по инициатива на данъчен  орган.В хода на извършеното ревизионно производство, органът по приходите е изготвил и връчил на управителя на „Р.М.“ ЕООД две искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, с които от дружеството са изискани документи, обяснения и доказателства относно реалното получаване на фактурираните стоки и услуги от конкретния доставчик. В отговор от страна на ревизираното лице са представени  разпечатки от хронологични регистри на сметки относно счетоводното отразяване на фактурите за придобитите стоки и оказани услуги за ревизираните данъчни периоди, писмени обяснения относно дейността на „Р.М.“ ЕООД и предназначението на закупените стоки/материали и услуги, придобити по фактурите, издадени от коментираните преки доставчици на стоки и услуги. От управителя на жалбоподателя Д.С.е декларирано, че за доставките на стоки/материали от „***“ ЕООД, извършени в периода ноември – декември 2016 г., е използван товарен автомобил Мерцедес 308 Д с рег. № РВ****РС, който  не е собственост на дружеството, тьй като на 15.04.2016 г. е сключен само предварителен договор за покупко - продажба. Към обяснението е приложено копие на свидетелство за регистрация на товарен автомобил Мерцедес 308 Д с рег. № РВ *****РС, собственост А.П.В./стр.88 от ревизионната преписка/. Транспортьт е извършван лично от Д.С.и от назначените в дружеството лица. Разтоварването на материалите е извьршвано по обекти от работниците, назначени по трудов договор в дружеството за извьршване на СМР. Контакт с доставчнците бил бил осьществяван по интернет, след препоръки от колеги-строители. След сключването на договор за изпълнение на СМР заедно с техническия ръководител Д.А.са извършвали проверки на цените на стоките и материалите, които следва да бъдат закупени за изпълнението на работата по проекта. Заявките са  извьршвани по телефона, като заедно с доставката на материалите са получавани фактури и стокови разписки. Тъй като работата на обект детска градина в с. Сарая, общ. Пазарджик, трябвало да приключи до края на месец декември 2016 г., доставките на материали били извьршени преди това (в  началото на месеца), но оформили отношенията си в края на отчетния период. Приложените кьм обяснението актове по ЗУТ и наредбите към него удостоверявали, че закупените стоки и материали са реално вложени в изпълнените от „Р.М.“ ЕООД обекти. Търговски отношения с доставчиците на стоки и услуги: „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „ЕНТИЙН“ ЕООД са само за конкретните доставки през 2016 г. Документите, издадени от фирмите, били съставени в офисите им  и са предадени на РЛ при доставката на стоките в съответния обект от шофьора: Плащането на закупените стоки е извършвано на база издадената фактура, придружена с касов бон, на шофьора, който е извършил транспорта, в случаите, когато стоката е доставена на обекта, или на представител на фирмата-продавач, в случаите, когато стоката е превозвана с транспорт на „Р.М.“ ЕООД. Стоките, които РЛ е закупило от „***“ ЕООД, били получени от  складови помещения на доставчика в гр. София, ж.к. „Младост“. Управителят на жалбоподателя Д.С.е декларирал, че представените в хода на ревизията документи са  всички, с които разполага и които са намерили отражение в счетоводството на „Р.М.“ ЕООД.От жалбоподателя/РЛ са представени фактурите, издадени от „***“ ЕООД, придружени с фискален бон от ЕКАФП  с ФУ DT656203 и ФП 02656203, издадени от обект офис в гр. София, ж.к. „Младост“, бл. 366, вх. Б. Към всяка от фактурите са представени заверени копия на приемо-предавателни протоколи, съдържащи подпис и печат на предал и подпис на приел, без вписани данни за лицата, извършили предаването и приемането на стоките/материалите, техния вид и количество, както и данни за МПС, с което са транспортирани. Представени са стокови разписки  с №  и  дата  на съответната фактура, които изцяло дублират информацията по фактурите, без да дават допълнителна такава; товарителници  с вписани данни на изпращач: „***“ ЕООД, получател и превозвач: „Р.М.“ ЕООД, място на натоварване: София, място на разтоварване: Пазарджик, МПС марка Мерцедес, модел 308 Д с рег. № РВ ...РС; пътни листове за автомобил  Мерцедес, модел 308 Д с рег. № РВ ...РС, с вписан маршрут: Пазарджик-София-Пазарджик, без попълнени данни за дата, име, фамилия и подпис на лицето, което го издава, за начален и краен километропоказател, час на тръгване, час на пристигане, престой, наименование на товара и др. Органът по приходите е разгледал и обсъдил в констативната част на съставения ревизионен доклад информацията и данните, съдържащи се в тези документи, в резултат на което е посочил, че същите не доказват реално извършено прехвърляне на собственост върху стоки поради липсата на данни, че „***“ ЕООД е разполагало с фактурираните количества стоки/материали, които са били предмет на продажба към „Р.М.“ ЕООД. Липсват доказателства за мястото, на което е било извършено прехвърляне на собствеността на коментираните стоки, дотолкова доколкото доставчикът не притежава недвижими имоти /складови помещения или търговски обект/. Ревизиращият екип не е кредитирал и приложените от дружеството товарителници и пътни листове, тъй като в тях е посочено МПС Мерцедес 308 Д с рег. № РВ ***РС, за което няма данни да е собственост или да е било наето от „Р.М.“ ЕООД или от „***“ ЕООД.Относно фактурите, в които като предмет на доставките са посочени услуги, свързани с изработка и доставка на алуминиеви конструкции, органът по приходите е отразил, че доставчикът не разполага и не доказва наличие на квалифицирани работници, необходими за изпълнението на тези услуги. Органите по приходите са констатирали, че фискалните бонове, приложени към фактурите с предмет  аванс и междинно плащане по договор са от дати почти месец след издаване на фактурите. Този факт сочи, че в случая са фактурирани авансови плащания, без да има извършени плащания към датата на фактурата, при неспазване на разпоредбата на чл. 113, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС. Ревизиращият екип е констатирал, че по данни от представения от „Р.М.“ ЕООД журнал на счетоводна сметка 501 „Каса" за 2016 г. касата е с кредитно салдо за периода от 27.12.2016 г. до 30.12.2016 г. вкл., и сочените разплащания в брой с доставчиците няма как да са извършени.Наличието на горните обстоятелства и факти, разгледани от ревизиращия екип в тяхната съвкупност, са дали основание да бъде формирано  заключението, че издадените от „***“ ЕООД 26 бр. фактури не документират реално осъществена доставка на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1, респ. доставка на услуга по реда на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, поради което отразеният в тях косвен данък се явява неправомерно начислен по реда на чл. 70, ал. 5 от същия закон. Поради това на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 , т. 1 от ЗДДС на „Р.М.“ ЕООД не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 14 929,08 лв. по обследваните фактури, издадени от въпросния доставчик.„***“ ЕООД  с ЕИК ********* - отказан ДДС в общ размер на4017,68 лв. за данъчен период м.12.2016 г. по 007 бр. фактури с предмет на доставките винтове, стиропор, ламарина, гофрирани тръби, ел. табла, заземители, контакти, осветителни тела, фаянс, гранитогрес, латекс, гипсокартон,  лепило, лайсни, грунд, усилен воалит и др. При извършената насрещна проверка на доставчика, документирана с протокол № П-22221417130859-141-001/24.08.2017 г., изготвеното ИПДПОЗЛ е връчено по електронен път. В отговор от „***“ ЕООД са представени документи и обяснения, включващи копия на издадените фактури към клиент „Р.М.“ ЕООД, свидетелство за регистрация на ЕКАФП № 3775601/21.12.2016 г., договор за счетоводно обслужване от 21.12.2016 г. от  „ФИНА ТЕХ“ ЕООД ЕИК *********, счетоводни справки по сметки 4532 „Начислен ДДС за продажбите“,  411 „Клиенти“ и гр. 70 „Приходи от продажби“.С представените писмени обяснения е декларирано, че разплащанията по фактурите са извършени в брой, но платежни документи не са представени. Не са представени документи за транспортиране на фактурираните стоки/материали. Проверяваното лице е декларирало, че използва складово помещение в гр. София, жк „Дружба“, бл. 58, но доказателства за наемане на складови площи /договор за наем на обект, фактури за платен наем на обект, платежни документи/ не са представени. Дружеството не е представило доказателства за наличие на  трудов и материален ресурс. Не са представени доказателства за придобиване и съхранение на строителните материали, които впоследствие са фактурирани на клиента „Р.М.“ ЕООД. От „***“ ЕООД не са представени доказателства за редовно заведена счетоводна отчетност – главна книга и оборотна ведомост за м.12.2016 г., когато са издадени фактурите, извлечения от счетоводни сметки отчитащи активите, от които да е видно отразяване на придобиването на стоките/материалите, съхраняването им и изписването им при продажбата на ревизираното лице, доказателства за наличието на същите към датата на издаване на спорните фактури към „Р.М.“ ЕООД. Предвид наличието на горните обстоятелства, ревизиращият екип е извършил допълнителна проверка на данните, съдържащи се в информационната система на НАП, касаещи въпросния доставчик. Установено е, че „***“ ЕООД не разполага с недвижими имоти - офис, търговски обект или склад, където да осъществява стопанска дейност, складиране и последваща продажба на стоки/материали; не притежава собствени активи, вкл. МПС; няма информация за наети ДМА, МПС и др.  Констатирано е също така, че през м.12.2016 г., когато са издавани обследваните фактури, дружеството не разполага с назначени работници и служители по трудови правоотношения. Липсват  данни за подадена  декларация по чл. 73 от ЗДДФЛ за сключени договори по извънтрудови правоотношения и  изплатени суми  на физически лица за 2016 г. Изследваните фактури с получател „Р.М.“ ЕООД са декларирани от „***“ ЕООД в дневника за продажби и в СД по ЗДДС за съответния период. Поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС дружеството е   д е р е г и с т р и р а н о на 007.08.2017 г., по инициатива на данъчен  орган.В хода на извършеното ревизионно производство, органът по приходите е изготвил и връчил на управителя на „Р.М.“ ЕООД две искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, с които от дружеството са изискани документи, обяснения и доказателства относно реалното получаване на фактурираните стоки и услуги от конкретния доставчик.  От управителя на жалбоподателя Д.С.е декларирано, че за доставките на  стоки/материали, извършени в периода септември – декември 2016 г., е използван товарен автомобил Мерцедес 308 Д с рег. № РВ ...РС, който  не е собственост на дружеството, тьй като на 15.04.2016 г. е сключен само предварителен договор за покупко – продажба, както и със собствения на РЛ      лек автомобил Тойтота Корола Версо, рег. № РВ ...РТ .Транспортьт бил извършван лично от Д.С.и от назначените в дружеството лица. Разтоварването на материалите било извьршвано по обекти от работниците, назначени по трудов договор в дружеството за извьршване на СМР.  Плащането  на  закупените  стоки е извършвано  на  база издадената фактура, придружена с касов бон, на шофьора, който е извършил транспорта, в случаите, когато стоката е доставена на обекта, или на представител на фирмата-продавач, в случаите, когато стоката е превозвана с транспорт на „Р.М.“ ЕООД. Стоките, които РЛ е закупило от „***“ ЕООД, били получени от  складови помещения на доставчика в гр. София, ж.к. „Дружба“.От жалбоподателя са представени фактурите, издадени от „***“ ЕООД, придружени с фискален бон от ЕКАФП  с ФУ DT5474 и ФП 02655474, издадени от обект офис в гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. 58. Към всяка от фактурите са представени заверени копия на приемо-предавателни протоколи, съдържащи подпис и печат на предал и подпис на приел, без вписани данни за лицата, извършили предаването и приемането на стоките/материалите, както и данни за МПС, с което са транспортирани. Представени са стокови разписки  с № и дата на съответната фактура, които изцяло дублират информацията по фактурите, без да дават допълнителна такава; товарителници  с вписани данни на изпращач: „***“ ЕООД, получател и превозвач: „Р.М.“ ЕООД, място на натоварване: София, място на разтоварване: Пазарджик, МПС марка Мерцедес, модел 308 Д с рег. № РВ ...РС; пътни листове за автомобил марка Мерцедес, модел 308 Д с рег. № РВ ...РС, с вписан маршрут Пазарджик-София-Пазарджик, без попълнени данни за дата, име, фамилия и подпис на лицето, което го издава , за начален и краен километропоказател и др . Органът по приходите е разгледал и обсъдил в констативната част на съставения ревизионен доклад информацията и данните, съдържащи се в тези документи, в резултат на което е посочил, че същите не доказват реално извършено прехвърляне на собственост върху стоки поради липсата на данни, че „***“ ЕООД е разполагало с фактурираните количества стоки/материали, които са били предмет на продажба към „Р.М.“ ЕООД. Липсват доказателства за мястото, на което е било извършено прехвърляне на собствеността на коментираните стоки, дотолкова доколкото доставчикът не притежава недвижими имоти /складови помещения или търговски обект/. Ревизиращият екип не е кредитирал и приложените от дружеството товарителници и пътни листове, тъй като в тях е посочено МПС Мерцедес 308 Д с рег. № РВ ...РС, за което няма данни да е собственост или да е било наето от „Р.М.“ ЕООД или от „***“ ЕООД. Ревизиращия екип е констатирал, че  по данни от представения от „Р.М.“ ЕООД журнал на счетоводна сметка 501 „Каса“ за 2016 г. касата е с кредитно салдо за периода от 27.12.2016 г. до 30.12.2016 г. вкл. и сочените разплащания в брой с доставчиците няма как да са извършени. Наличието на горните обстоятелства и факти, разгледани от ревизиращия екип в тяхната съвкупност, са дали основание да бъде формирано заключението, че издадените от „***“ ЕООД 7 бр. фактури не документират реално осъществена доставка на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, поради което отразеният в тях косвен данък се явява неправомерно начислен по реда на чл. 70, ал. 5 от същия закон. Поради това на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 , т. 1 от ЗДДС на „Р.М.“ ЕООД не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 017,68 лв. по обследваните фактури, издадени от „***“ ЕООД. „***“ ЕООД  с ЕИК ********* - отказан ДДС в общ размер 13 948,47 лв. за данъчни периоди м.06, м.08, м.09 и м.11.2016 г. по 37 бр. фактури с предмет на доставките цимент, грунд, къртач, мазилка, фолио, керемиди, битум, климатик, душ, фаянс, гранитогрес, латекс,  лепило и др. При извършената насрещна проверка на доставчика, документирана с протокол № П-22221017130754-141-001/ 15.09.2017г., изготвеното ИПДПОЗЛ е връчено по електронен път на 17.08.2017 г. В отговор по електронен път от „***“ ЕООД са представени документи с вх. № П-22221017130754-ПРД-001-И/23.08.2017 г., включващи копия на издадените фактури към клиент „Р.М.“ ЕООД и стокови разписки с данни за съставил: Н.Р.; хронологична ведомост на счет. сметки 304 „Стоки“, 411 „Клиенти“, 4532 „Начислен ДДС за продажбите“, 501„Каса“, 503 „Разплащателна сметка, 702 „Приходи от продажби“, 501„Каса“ и 503 „Разплащателна сметка“, банкови извлечения № 50/29.07.2016 г. и № 66/11.10.2016 г.; свидетелство за регистрация от 13.12.2014 г. на ЕКАФП с номер на ФУ ZK106083 и ФП 50120522; договор № 5329/13.12.2014 г. за абонаментно сервизно обслужване на ЕКАФП с „ФИНА ТЕХ“ ЕООД ЕИК *********. Представеното придружително писмо от 23.08.2017 г. от името на управителя на „***“ ЕООД - Г.П.Г.е неподписано. Съгласно записаното в него, за фактурите платени в брой дружеството е издало фискални бонове от ЕКАФП. Фактура № 2309/20.06.2016 г. е платена по банков път на 29.07.2016 г., а фактура № 2498/05.09.2016 г. е платена по банков път на 11.10.2016 г. Фактурите са издадени  във връзка с доставка на стоки /строителни материали/, като превозът на същите е извършен изцяло от „Р.М.“ ЕООД, чрез нает транспорт. Стоките са извозени от складова база на доставчика в с. Пролеша, ул. „Сирма Войвода“ № 1, намираща се на 19 км. от центъра на гр. София.Не са представени документи свързани с превоз на стоките,  доказателства за наличие на  трудов и материален ресурс. Не са представени доказателства за придобиване и съхранение на строителните материали, които впоследствие са фактурирани на клиента „Р.М.“ ЕООД. От „***“ ЕООД не са представени доказателства за редовно заведена счетоводна отчетност – главна книга и оборотна ведомост, извлечения от счетоводни сметки отчитащи активите, от които да е видно отразяване на придобиването на стоките/материалите, съхраняването им и изписването им при продажбата на ревизираното лице, доказателства за наличието на същите към датата на издаване на спорните фактури към „Р.М.“ ЕООД.Предвид наличието на горните обстоятелства, ревизиращият екип е извършил допълнителна проверка на данните, съдържащи се в информационната система на НАП, касаещи въпросния доставчик. Установено е, че „***“ ЕООД не разполага с недвижими имоти - офис, търговски обект или склад, където да осъществява стопанска дейност, складиране и последваща продажба на стоки/материали; не притежава собствени активи, вкл. МПС; няма информация за наети ДМА, МПС и др.  Констатирано е също така, че през периоди м.06 и м.9.2016 г., когато са издавани обследваните 37 фактури, дружеството не разполага с назначени работници и служители по трудови правоотношения. Липсват данни за подадена от ЗЛ декларация по чл. 73 от ЗДДФЛ за сключени договори по извънтрудови правоотношения и изплатени суми на физически лица за 2016 г. Изследваните фактури с получател „Р.М.“ ЕООД са декларирани от „***“ ЕООД в дневника за продажби и в СД по ЗДДС за съответния период.  Поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС дружеството е дерегистрирано на 13.01.2017 г., по инициатива на данъчен  орган.В хода на извършеното ревизионно производство, органът по приходите е изготвил и връчил на управителя на „Р.М.“ ЕООД две искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено  лице, с които от дружеството са изискани документи, обяснения и доказателства относно реалното получаване на фактурираните стоки и услуги от конкретния доставчик. От управителя Д.С.е декларирано, че всички стоки, закупени през м. 06.2016 г. от фирма „***“ ЕООД, са транспортирани на обекта от превозвач „***“ ЕООД, с автомобил Ситроен С15 Д с рег. № СА...МХ, за което от фирмата – превозвач са  съставени фактури за транспортни услуги на „Р.М.“ ЕООД, както и пътни листове (приложени за нуждите на ревизията). Във всеки пътен лист е посочено, че се транспортират стоки на фирма „***“ ЕООД. За извършените транспортни услуги „Р.М.“ ЕООД е платило в брой, за което са приложени фискални бонове. В съставените пътни листове е посочен маршрут София-Пловдив-София /или София-с. Пролеша-Пловдив-София/ по причина, че седалището на „Р.М.“ ЕООД е в гр. Пловдив, но стоките са транспортирани до съответния строителен обект. Транспортните услуги са фактурирани и заплатени на фирма „***“ ЕООД. За превоз на стоките по доставки,  извършени  през м. 09.2016 г. е използван товарен автомобил Мерцедес 308 Д с рег. № РВ ...РС, който  не е собственост на дружеството, тьй като на 15.04.2016 г. е сключен само предварителен договор за покупко – продажба. Стоките, които РЛ е закупило от „***“ ЕООД, били получавани от складова база в с. Пролеша  /София/.От жалбоподателя са представени фактури, издадени от „***“ ЕООД, придружени от фискални касови бележки от ЕКАФП  с ФУ ZK106083 и ФП 50120522, издадени от обект офис в гр. София, ул. „Бяла“ № 3. Повечето от  фактурите са придружени от 2-3-5 фискални бона за различни суми, издадени на датата на съответната фактура, в различни часове. Към фактурите са представени заверени копия на приемо-предавателни протоколи, съдържащи подпис и печат на предал и подпис на приел, без вписани данни за лицата, извършили предаването и приемането на стоките/материалите, както и данни за МПС, с което са транспортирани. Представени са стокови разписки с № и дата на съответната фактура, които изцяло дублират информацията по фактурите, без да дават допълнителна такава; товарителници към фактурите от м.09.2016 г. с вписани данни на изпращач: „***“ ЕООД, получател и превозвач: „Р.М.“ ЕООД, място на натоварване: София, място на разтоварване: Съединение /Пазарджик/, МПС марка Мерцедес, модел 308 Д, с рег. № РВ ...РС;  пътни листове за автомобил марка Мерцедес, модел 308 Д, с рег. № РВ ...РС, с  вписани  маршрути:  Пазарджик -с. Пролеша - София - Пазарджик; Пазарджик – Пролеша - Съединение; Пазарджик – с. Пролеша – Съединение - Пазарджик; без попълнени данни за дата, име, фамилия и подпис на лицето, което го издава, без вписани данни за начален и краен километропоказател и др. Органът по приходите е разгледал и обсъдил в констативната част на съставения ревизионен доклад информацията и данните, съдържащи се в тези документи, в резултат на което е посочил, че същите не доказват реално извършено прехвърляне на собственост върху стоки поради липсата на данни, че „***“ ЕООД е разполагало с фактурираните количества стоки/материали, които са били предмет на продажба към „Р.М.“ ЕООД. Липсват доказателства за мястото, на което е било извършено прехвърляне на собствеността на коментираните стоки/материали, дотолкова доколкото доставчикът не притежава недвижими имоти /складови помещения или търговски обект/. Ревизиращият екип не е кредитирал и приложените от дружеството товарителници и пътни листове, тъй като в една част от тях е посочено МПС Мерцедес 308 Д с рег. № РВ ...РС, за което няма данни да е собственост или да е било наето от „Р.М.“ ЕООД или от „***“ ЕООД. За другата част от пътните листове, ако се приеме, че „***“ ЕООД е извършило превоз на стоките през м.06.2016 г.,  е необяснимо защо при насрещната проверка не е представило товарителници, данни за изразходено гориво, трудов ресурс и др. доказателства. Прави впечатление, че  част от  пътните листове на „***“ ЕООД са с дати, различни от датите записани на издадените от „***“ ЕООД  към клиента  „Р.М.“ ЕООД фактури, стокови разписки и фискални бонове, т.е. липсва еднозначност по отношение на предаването на стоката от прекия доставчик „***“ ЕООД на превозвача „***“ ЕООД и съответно на клиента „Р.М.“ ЕООД. Установено е, че „***“ ЕООД не разполага с назначени на трудов договор лица на длъжности шофьори предвид факта, че единственото назначено лице по трудови правоотношения през този период е на длъжност „монтьор водопроводни тръби“. Установено е, че в „***“ ЕООД няма назначен механик с име В.В., подписал пътните листове в частта „Автомобилът е технически изправен“. Освен това за стоките по фактури на „***“ ЕООД от м.09.2016 г., ако са превозвани от и за сметка на РЛ, то следва да са налице доказателства за командироване на управителя Д.С.,който твърди, че лично е извършвал транспорта на стоките, както и доказателства за извършените разходи във връзка с превоза на тези стоки/материали,  отчитането им в счетоводството на РЛ  и  съответно наличието на надеждна одитна следа, каквито доказателства не са представени от „Р.М.“ ЕООД. Наличието на горните обстоятелства и факти, разгледани от ревизиращия екип в тяхната съвкупност, са дали основание да бъде формирано заключението, че издадените от „***“ ЕООД  фактури не документират реално осъществена доставка на стоки/материали по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, поради което отразеният в тях косвен данък се явява неправомерно начислен по реда на чл. 70, ал. 5 от същия закон. „***“ ЕООД  с ЕИК ********* - отказан ДДС в общ размер  на 1 815,26 лв. за данъчни периоди м.06 и м.08.2016 г. по 10 бр. фактури с предмет  транспортни услуги. При извършената насрещна проверка на доставчика, документирана с протокол № П-22221017130749-141-001/18.09.2017 г., изготвеното ИПДПОЗЛ е връчено по електронен път на 17.08.2017 г. В отговор по електронен път от „***“ ЕООД са представени документи с вх. № П-22221017130749-ПРД-001-И/24.08.2017 г., включващи копия на издадените фактури към клиент „Р.М.“ ЕООД; хронологична ведомост на счет. сметки 411 „Клиенти“, 4532 „Начислен ДДС за продажбите“, 501„Каса“, 703 „Приходи от продажби“; оборотна ведомост за м.06.2016 г.; свидетелство за регистрация от 04.01.2016 г. на ЕКАФП с номер на ФУ ZK111718 и ФП 50129915; договор № 6852/04.01.2016 г. за абонаментно сервизно обслужване на ЕКАФП с „ФИНА ТЕХ“ ЕООД ЕИК *********. Дружеството не е представило  никакви транспортни документи във връзка с издадените фактури с получател „Р.М.“ ЕООД.Предвид наличието на горните обстоятелства, ревизиращият екип е извършил допълнителна проверка на данните, съдържащи се в информационната система на НАП, касаещи въпросния доставчик. Установено е, че за 2016 г. „***“ ЕООД  е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО, но не е посочило както в намаление годишни счетоводни разходи за амортизации (чл.54, ал.2 от ЗКПО), така и в увеличение годишни данъчни амортизации (чл. 54, ал. 1 от ЗКПО).; декларирана счетоводна/данъчна загуба – 1 075,69 лв.; липсват данни за подадена от ЗЛ декларация по чл. 73 от ЗДДФЛ за сключени договори по извънтрудови правоотношения и изплатени суми на физически лица за 2016 г. За периода м.01.06.2016 г. – 30.06.2016 г. има едно наето лице по трудови правоотношения на длъжност „монтьор на водопроводни тръби“, което не е осигурявано. ЗЛ е собственик на МПС: товарен автомобил СИТРОЕН С15Д от 15.01.2016г., за който при насрещната проверка не са представени никакви данни и документи за собственост. По счетоводен баланс за 2016 г. дружеството не отчита активи; няма информация за наети МПС; дружеството е класифицирано като рискова фирма от 07.01.2016 г. Поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС е дерегистрирано на 13.12.2016 г., по инициатива на данъчен  орган.В хода на извършеното ревизионно производство, органът по приходите е изготвил и връчил на управителя на „Р.М.“ ЕООД две искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, с които от дружеството са изискани документи, обяснения и доказателства относно реалното изпълнение на фактурираните транспортни услуги от „***“ ЕООД. От управителя на жалбоподателя  е декларирано, че всички стоки, закупени през м. 06.2016 г. от фирма „***“ ЕООД, са транспортирани на обекта от превозвач „***“ ЕООД, с автомобил Ситроен С15 Д с рег. № СА...МХ, за което от фирмата – превозвач са  съставени фактури за транспортни услуги на „Р.М.“ ЕООД, както и пътни листове (представени единствено от РЛ за нуждите на ревизията). Във всеки пътен лист е посочено, че се транспортират стоки на фирма „***“ ЕООД . За извършените транспортни услуги „Р.М.“ ЕООД е платило в брой, за което са приложени фискални бонове. В съставените пътни листове са посочени маршрути: София – Пловдив - София /или София -с. Пролеша – Пловдив - София/, по причина, че седалището на „Р.М.“ ЕООД е в гр. Пловдив, но стоките са транспортирани до съответния строителен обект. Транспортните услуги са фактурирани и заплатени на фирма „***“ ЕООД. От жалбоподателя са представени фактури, издадени от „***“ ЕООД, придружени от фискални касови бележки от ЕКАФП  с номер ФУ ZK106083 и ФП 50120522, издадени от обект офис в гр. София, ул. „Бяла“ № 3. Повечето от фактурите са придружени от 2-3-5 фискални бона за различни суми, издадени на датата на съответната фактура, в различни часове. Органът по приходите е разгледал и обсъдил в констативната част на съставения ревизионен доклад информацията и данните, съдържащи се в тези документи, в резултат на което е посочил, че не кредитира приложените единствено от РЛ пътни листове, тъй като ако се приеме, че „***“ ЕООД е извършило превоз на стоки през м.06.2016 г., то е необяснимо защо при насрещната проверка не е представило товарителници, данни за изразходено гориво, наличие на трудов ресурс и др. Прави впечатление, че  част от  пътните листове на „***“ ЕООД са с дати, различни от датите записани на издадените от „***“ ЕООД  към клиента  „Р.М.“ ЕООД фактури, стокови разписки и фискални бонове, т.е. липсва еднозначност по отношение на предаването на стоката от прекия доставчик „***“ ЕООД на превозвача „***“ ЕООД и съответно на клиента „Р.М.“ ЕООД. Установено е, че „***“ ЕООД не разполага с назначени на трудов договор лица на длъжности шофьори. Факт е, че  единственото назначено лице по трудови правоотношения през този период е на длъжност „монтьор водопроводни тръби“. Установено е, че в „***“ ЕООД няма назначен механик с име В.В., подписал пътните листове в частта „Автомобилът е технически изправен“.  Освен това ако стоките по фактури на „***“ ЕООД от м.06.2016 г. са транспортирани от „***“ ЕООД за сметка на РЛ, то следва да са налице доказателства за командироване на управителя И.И., която е вписана  за водач в пътните листове, както и доказателства за направени разходи във връзка с превоза на стоките,  отчитането им в счетоводството на „***“ ЕООД и съответно наличието на надеждна одитна следа, каквито доказателства не са представени от превозвача „***“ ЕООД.Наличието на горните обстоятелства и факти, разгледани от ревизиращия екип в тяхната съвкупност, са дали основание да бъде формирано заключението, че издадените от „***“ ЕООД фактури не документират реално осъществена доставка на транспортни услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, поради което отразеният в тях косвен данък се явява неправомерно начислен по реда на чл. 70, ал. 5 от същия закон. Жалбоподателят оспорва така направените констатации с мотива, че органът по приходите е нарушил определени принципи, визирани от законодателя в ДОПК. Според дружеството в хода на ревизионното производство са били представени документи, включващи приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, пътни листове и товарителници за обществен автомобилен транспорт, които според него не са били обсъдени и това действие представлява процесуално нарушение. Жалбоподателят настоява РА да бъде отменен като незаконосъобразен. След извършения в хода на административно обжалване преглед на направените от органа по приходите констатации и събраните при ревизията и настоящото производство доказателства, както и изложените в жалбата доводи, се установи , че не отговаря на обективната истина изложеното от жалбоподателя твърдение, че ревизиращият орган не е обсъдил представените от страна на дружеството документи и с това свое действие е нарушил определени принципи в ДОПК. При ревизията органът по приходите е предприел процесуални действия по извършване на насрещни проверки и на четиримата доставчика на стоки/материали, изработка и доставка на алуминиеви конструкции и транспортни услуги. За резултатите от същите са съставени протоколи, подробно описани в констативната част на издадения ревизионен доклад, респ. в мотивната част на оспорения акт. След връчване на ИПДПОЗЛ, от страна на доставчиците са били представени определени документи и писмени обяснения, органът по приходите е извършил и допълнителна проверка на данните, съдържащи се в информационната система на НАП. По несъмнен начин е установено, че нито един от преките доставчици на стоки/материали „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД не разполага с материален капацитет, необходим за осъществяване на стопанска дейност, за складиране и търговия с големи количества строителни материали. Относно фактурите, в които като предмет на доставките са посочени изработка и доставка на алуминиеви конструкции и транспортни услуги също по несъмнен начин е установено, че „***“ ЕООД и „***“ ЕООД не са сключвали трудови или извънтрудови договори с лица, които да осъществяват тези услуги. Предвид наличието на тези обстоятелства, ревизиращият екип е формирал заключението, че фактурите, издадени от горепосочените дружества не документират реални доставки на стоки и на услуги, поради липсата на годни доказателства за тяхното изпълнение. Неоснователни се явяват и изложените в жалбата твърдения, че органът по приходите не е обсъдил и не е коментирал определени документи, представени от „Р.М.“ ЕООД в хода на извършеното ревизионно производство. Въпросните документи включват стокови разписки, приемо-предавателни протоколи, пътни листове и товарителници за обществен автомобилен превоз в страната. В тази връзка административен орган правилно е приел , че всеки един конкретен документ трябва да се разглежда съвкупно с всички други доказателства и доказателствени средства, както и с установените факти от обективната действителност, имащи отношение към въпросните доставчици.  Обстоятелството, че към всяка една от издадените фактури от страна на ревизираното дружество/жалбоподателя/ се представя документ, озаглавен „приемо-предавателен протокол“; не е и не може да бъде приет като документ, удостоверяващ реално извършено прехвърляне на собственост върху стока, след като липсват доказателства съответните трима доставчика да притежават стоките, които продават на „Р.М.“ ЕООД и да разполагат с обекти /складови помещения/, в които да осъществяват стопанска дейност, респ. да извършват складиране и последваща продажба на строителни материали в големи количества. Настоящата инстанция споделя направения от органа по приходите извод, че представените от страна на задълженото лице бланки на „товарителници за обществен автомобилен превоз в страната“ не доказват по несъмнен начин реално извършен транспорт на стоки от обект на продавачите /поради липсата на доказателства за това/ до обект на купувача „Р.М.“ ЕООД, тъй като няма данни  МПС Мерцедес 308 Д с рег. № РВ ...РС да е собственост или да е било наето от „Р.М.“ ЕООД или от преките доставчици „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, с което се твърди, че е осъществен превозът на строителните материали. Наличието на бланки озаглавени „товарителница“ не доказва наличие на реално изпълнена транспортна услуга още повече, че в конкретния случай липсват данни за съставени други съпроводителни документи като заповеди за командировка,  договори за наем на МПС  и  др .В подадената от управителя на „Р.М.“ ЕООД жалба пред ответника и в това производство не е изложен довод, как и защо твърдяните  доставчици „***“ ЕООД и „***“ ЕООД са издали фактури, с посочен в тях предмет - плащане по договор за изработка и доставка на  алуминиеви конструкции и транспортни услуги, след като нито един от тях не разполага, не притежава и не доказва наличие на трудов и кадрови потенциал за тяхното реално изпълнение.Според решения по дело С-152/02, С-146/05,  С-392/09, правото на приспадане на данъчен кредит е обвързано с две кумулативни предпоставки, а именно: стоките да са били предоставени или услугите да са били извършени и данъчнозадълженото лице да притежава данъчна фактура , или документ, който съгласно критериите, определени от държавата членка, може да се счита за служещ за фактура. В случая не е доказано изпълнението на първото от тези условия - услугите да са били предоставени на ревизираното дружество, поради което не може да се приеме, че е налице обогатяване на бюджета, противоречащо на общностната правна система по облагане с ДДС. Не може да се приеме също, че констатацията е в противоречие с принципа на неутралност на ДДС, установен с Директива 2006/112/ЕО, който изисква от държавите членки да позволят приспадане на данъчен кредит при осъществяване на всички съществени изисквания, дори и данъчният субект да не е изпълнил изцяло някое формално изискване. В практиката си Съдът на ЕС нееднократно е посочвал, че реалността на доставката на стока или услуга е от значение за приспадане правото на данъчен кредит. Ако процесните доставки са извършени реално, то както доставчикът, така и получателят следва да притежават доказателства за това изпълнение. Наличието само на фактури не може да бъде доказателство за реално изпълнение на доставките. За реалността на доставките винаги следва да се представят достатъчно убедителни писмени доказателства по изпълнението им. В тази връзка Съдът на ЕС в т. 13 на Решение по дело С-342/87 приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактурата; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци, т.е. тези, отговарящи на облагаема сделка или платени, доколкото са дължими. В т. 17 на същото решение се казва, че „ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори когато не отговаря на действително дължимия данък, то данъчната измама би била по-лесна“.Съдът на ЕС  подчертава, че преценката за наличието на облагаема доставка е необходимо да се извърши въз основа на обективни елементи. Според т. 34 и т. 38 от решение по дело С-152/02 г., „приспадането на платения данък трябва да бъде направено по отношение на данъчен период, през който са изпълнени и двете условия, изисквани по силата на чл. 18, § 2, ал. 1 от Директивата - стоките следва да са доставени или услугите извършени и данъчно задълженото лице трябва да притежава фактура”. Цитираните решения на СЕС, тълкуващи разпоредби на Шеста директива, които се покриват с нормите на действащата Директива 2006/112/ЕО сочат, че начисляването на ДДС и приспадането на данъчния кредит са в корелативна връзка с наличието на реално осъществена облагаема доставка от данъчно задължено лице. За да се определи възникнало ли е за получателя по фактура правото на приспадане на начисления по нея ДДС, е необходимо въз основа на специфичните характеристики на фактурираната доставка да се конкретизират и изследват съответните релевантни факти, чието обективно и съвкупно проявление може да установи действителното извършване на конкретната доставка. В тази връзка и с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, получателят на твърдяната доставка, в качеството му на страна, която претендира принадлежност на материалното право на приспадане на данъчен кредит, следва да установи по реда на главното и пълно доказване относимите доказателствени факти, а от там и проявлението на правопораждащия юридически факт, обуславящ възникването на спорното право - осъществената облагаема сделка. Липсата на такава, независимо от обективирането й във фактура, е достатъчно основание да се приеме, че получателят, посочен във фактурата, няма право на данъчен кредит за начисления ДДС .При извършване на ревизията органите по приходите не са се ограничили и не са разгледали само представените от жалбоподателя определени документи, а са осъществили необходимите действия за извършване на проверки и изясняване на други относими към спора обстоятелства. Изготвили са констатациите си, като са се позовали на всички събрани доказателства и доказателствени средства, имащи пряко или косвено отношение към коментираните преки доставчици. По несъмнен начин е установено, че нито един от тях не притежава материален, технически и трудов капацитет за осъществяване на дейност, свързана с търговията със строителни материали, изработка и доставка на алуминиеви конструкции и  оказване на транспортни услуги.И настоящият став,като  административен орган приема, че при липса на доказателства за реалността на доставките неправилно би било да се пренебрегне това обстоятелство и да се признае правото на данъчен кредит на жалбоподателя, тъй като това би противоречало на механизма на ДДС. Недоказаният факт е неосъществен факт. При липса на извършена двустранна сделка, каквато се явява доставката по смисъла на ЗДДС, нормално и логично е знание за това да има и при двете страни по тази сделка, поради което неоснователно е твърдението в жалбата, че в конкретния случай е доказана добросъвестността на ревизираното лице, което се явява носител на правото на приспадане на данъчен кредит.Правният спор касае непризнат данъчен кредит в общ размер 35 352,82 лв. и начислени прилежащи лихви в общ размер 4 519,00 лв., както следва:по фактури /подробно описани по периоди и доставчици в таблица на стр. 6-9 от РД/ за покупка на гориво;по 26 бр. фактури с предмет на доставките наем скеле, междинно плащане по договор, авансово и окончателно плащане по договор, мрежа, фибран, грунд, цимент, шпакловка, мазилка, лепило, хидроизолации и др., издадени от „***“ ЕООД за данъчни периоди м.11 и м. 12.2016 г.;по 007 бр. фактури с предмет на доставките винтове, стиропор, ламарина, гофрирани тръби, ел. табла, заземители, контакти, осветителни тела, фаянс, гранитогрес, латекс, гипсокартон, лепило, лайсни, грунд, усилен воалит и др., издадени от „***“ ЕООД за данъчен период м.12.2016 г.;по 37 бр. фактури с предмет на доставките цимент, грунд, къртач, мазилка, фолио, керемиди, битум, климатик, душ, фаянс, гранитогрес, латекс, лепило и др., издадени от „***“ ЕООД за данъчни периоди м.06, м.08, м.09 и м. 11.2016 г.;по 10 бр. фактури с предмет транспортни услуги, издадени от „***“ ЕООД за данъчни периоди м.06 и м.08.2016 г.;подадената жалба е неоснователна, поради следните съображения:В хода на ревизията приходните органи са предприели редица действия (подробно описани в РД) за изследване на всички обстоятелства относно фактическото изпълнение на доставките от цитираните по-горе доставчици и по надлежния ред е събран годен доказателствен материал, въз основа на който ревизиращите са формирали обоснования извод, че за жалбоподателя не са налице условията за признаване право на данъчен кредит за жалбоподателя и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и т.2, чл. 69, ал. 1 и чл. 70, ал.5 от ЗДДС, органите по приходите не са признали право на приспадане на данъчен кредит на „Р.М.“ ЕООД, тъй като по спорните фактури не е доказано извършването на доставки на стоки и услуги, и основание за начисляване на ДДС. Налице е само фиктивно фактуриране и документално оформяне на стопански операции от страна на дружествата.При извършване на ревизията органите по приходите не са се ограничили и не са разгледали само представените от жалбоподателя определени документи, а са осъществили необходимите действия за извършване на проверки и изясняване на други относими към спора обстоятелства. Изготвили са констатациите си, като са се позовали на всички събрани доказателства и доказателствени средства, имащи пряко или косвено отношение към коментираните преки доставчици. По несъмнен начин е установено, че нито един от тях не притежава материален, технически и трудов капацитет за осъществяване на дейност, свързана с търговията със строителни материали, изработка и доставка на алуминиеви конструкции и оказване на транспортни услуги.Безспорно в хода на ревизията е установено, че получените доставки на гориво не са  документирани от жалбоподателя. В представените пътни листове от последния за част от ревизираните периоди (м. 09 - м. 12.2016г.) приходните органи не са установили съответствие между осчетоводените разходи по фактури за гориво по сметка 601- Разходи за материали с реално осъществените разходи за гориво по конкретни МПС и разходни норми. До този извод ревизиращите са достигнали след като от страна на «Р.М.“ ЕООД не са представени коректно попълнени пътни листове и пътни книжки за отразяване на изминатите километри и маршрут от фирмените автомобили, от които може да се направи безпротиворечив извод за каква дейност и съответно за какви последващи облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС са използвани закупените горива.По отношение на отказания данъчен кредит, касаещ доставки на стоки и услуги от „***“ ЕООД, ***“ ЕООД, и „***“ ЕООД и „***“ ЕООД безспорно е установено, че дружествата-доставчици не разполагааат с нужния кадрови и материален ресурс. Липсват доказателства за редовно заведена счетоводна отчетност - главна книга и оборотни ведомости, когато са издадени фактурите. Не са представени документи за плащане по фактурите, както и доказателства за наличие на обект/склад, където стоките/материалите са съхранявани до продажбата им на ревизираното дружество. Установено е, че тези дружества не разполагат с недвижими имоти - офис, търговски обект или склад, където да осъществяват стопанската дейност, складиране и последваща продажба на стоки/материали; не притежават собствени активи, вкл. МПС; няма информация за наети ДМА, МПС и др. Фактът, че към всяка една от издадените фактури от страна на ревизираното дружество е представен документ, озаглавен „приемо-предавателен протокол“ правилно не е приет от ревизиращите като документ, удостоверяващ реално извършено прехвърляне на собственост върху стока, след като липсват доказателства съответните трима доставчика да притежават стоките, които продават на „Р.М.“ ЕООД и да разполагат с обекти /складови помещения/, в които да осъществяват стопанска дейност, респ. да извършват складиране и последваща продажба на строителни материали в големи количества. Наличието на бланки озаглавени „товарителница“ не доказва наличие на реално изпълнена транспортна услуга още повече, че в конкретния случай липсват данни за съставени други съпроводителни документи като заповеди за командировка, договори за наем на МПС и др. Именно поради тази причина ревизиращият екип не е кредитирал и приложените от РЛ товарителници и пътни листове, тъй като е установено, че за посоченото МПС „Мерцедес 308 Д“ с рег. № РВ *****РС няма данни да е собственост или да е било наето от „Р.М.“ ЕООД, от „Вижън“ ЕООД, от „***“ ЕООД или от „***“ ЕООД. Поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС дружествата-доставчици дерегистрирани по инициатива на данъчен орган.Допълнително по отношение на „***“ ЕООД е констатирано, че през м.11 и м. 12.2016 г. в дружеството има наети общо ШЕСТ лица по трудови правоотношения, но всички на длъжности: готвач, продавач разносна търговия, шофьор, пласьор стоки, ел. техник, мърчандайзер. Липсват данни за подадена декларация по чл. 73 от ЗДДФЛ за сключени договори по извънтрудови правоотношения и изплатени суми на физически лица за 2016 г. „***“ ЕООД не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2016 г., което означава, че за този отчетен период дружеството не е осъществявало стопанска дейност.            Относно фактурите, в които като предмет на доставките са посочени услуги, свързани с изработка и доставка на алуминиеви конструкции, органът по приходите е отразил, че доставчикът не разполага и не доказва наличие на квалифицирани работници, необходими за изпълнението на тези услуги. Констатирано е, че фискалните бонове, приложени към фактурите с предмет аванс и междинно плащане по договор са от дати почти месец след издаване на фактурите. Този факт сочи, че в случая са фактурирани авансови плащания, без да има извършени плащания към датата на фактурата, при неспазване на разпоредбата на чл. 113, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС. Освен това, по данни от представения от „Р.М.“ ЕООД журнал на счетоводна сметка 501 „Каса" за 2016 г. е установено, че касата е с кредитно салдо за периода от 27.12.2016 г. до 30.12.2016 г. вкл., и сочените разплащания в брой с доставчиците няма как да са извършени.По отношение на другия твърдян за доставчик - „***“ ЕООД, констатациите не са подобни, а именно;констатирано е, че през м. 12.2016 г., когато са издавани обследваните фактури, дружеството не разполага с назначени работници и служители по трудови правоотношения. Липсват данни за подадена декларация по чл. 73 от ЗДДФЛ за сключени договори по извънтрудови правоотношения и изплатени суми на физически лица за 2016 г. От допълнително извършените в ИМ на НАП проверки е установено, че липсват доказателства за мястото, на което е било извършено прехвърляне на собствеността на коментираните стоки, дотолкова доколкото доставчикът не притежава недвижими имоти /складови помещения или търговски обект/. Ревизиращият екип е констатирал, че по данни от представения от „Р.М.“ ЕООД журнал на счетоводна сметка501„Каса“ за 2016 г. касата е с кредитно салдо за периода от 27.12.2016 г. до 30.12.2016 г. вкл. и сочените разплащания в брой с доставчиците няма как да са извършени. Наличието на горните обстоятелства и факти, разгледани от ревизиращия екип в тяхната съвкупност, са дали основание да бъде формирано заключението, че издадените от „***“ ЕООД  07 бр. фактури не документират реално осъществена доставка на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, поради което отразеният в тях косвен данък се явява неправомерно начислен по реда на чл.70, ал. 5 ЗДДС .Относно „***“ ЕООД  е установено, че през периоди м.06 и м.9.2016 г., когато са издавани обследваните 37 фактури, дружеството не разполага с назначени работници и служители по трудови правоотношения. Липсват данни за подадена от ЗЛ декларация по чл. 73 от ЗДДФЛ за сключени договори по извънтрудови правоотношения и изплатени суми на физически лица за 2016 г. Липсват доказателства за мястото, на което е било извършено прехвърляне на собствеността на коментираните стоки/материали, дотолкова доколкото доставчикът не притежава недвижими имоти /складови помещения или търговски обект/. Установено е, че част от пътните листове на „***“ ЕООД са с дати, различни от датите записани на издадените от „***“ ЕООД към клиента „Р.М.“ ЕООД фактури, стокови разписки и фискални бонове, т.е. липсва еднозначност по отношение на предаването на стоката от прекия доставчик „***“ ЕООД на превозвача „***“ ЕООД и съответно на клиента „Р.М.“ ЕООД. Установено е, че „***“ ЕООД не разполага с назначени на трудов договор лица на длъжности шофьори предвид факта, че единственото назначено лице по трудови правоотношения през този период е на длъжност „монтьор водопроводни тръби“. Установено е, че в „***“ ЕООД няма назначен механик с име В.В., подписал пътните листове в частта „Автомобилът е технически изправен“.Установено е, че за стоките по фактури на „***“ ЕООД от м.09.2016 г., ако са превозвани от и за сметка на РЛ, то следва да са налице доказателства за командироване на управителя на жалбоподателя  Д.С.,който твърди, че лично бил бил извършвал транспорта на стоките, както и доказателства за извършените разходи във връзка с превоза на тези стоки/материали, отчитането им в счетоводството на жалбоподателя  и съответно наличието на надеждна одитна следа, каквито доказателства не са представени от „Р.М.“ ЕООД,както по време на ревизията така и в хода на съдебното производство.Същите са и констатациите по отношение на „***“ ЕООД: Липсва еднозначност по отношение на предаването на стоката от прекия доставчик „***“ ЕООД на превозвача „***“ ЕООД и съответно на клиента „Р.М.“ ЕООД - част от пътните листове на „***“ ЕООД са с дати, различни от датите записани на издадените от „***“ ЕООД към клиента „Р.М.“ ЕООД фактури, стокови разписки и фискални бонове. Повечето от фактурите са придружени от 2-3-5 фискални бона за различни суми, издадени на датата на съответната фактура, в различни часове. Установено е, че „***“ ЕООД не разполага с назначени на трудов договор лица на длъжности шофьори, както и че няма назначен механик с име В.В., подписал пътните листове в частта „Автомобилът е технически изправен“. Единственото назначено лице по трудови правоотношения през този период е на длъжност „монтьор водопроводни тръби“.В хода на съдебното производство, въпреки допуснати по искане на жалбоподателя ССЕ и СТЕ изводите на ревизиращите за липса на доставка по спорните фактури не бяха оборени.Като заключението  по ССЕ не изменя констатациите на приходните органи.Констатациите на вещото лице по ССЕ по отношение на разчитане на  твърдяните за доставчици с бюджета съвпадат с тези на ревизиращите - т.е, липсва информация за разчитане с бюджета. Освен това, в заключението на в.л. по  ССЕ е установено, че при отчитане на закупените стоки - строителни материали, използвани за последващи строителни услуги и тяхното потребление не са спазени изискванията на Закона за счетоводството и НСС 2 „Отчитане на стоково-материалните запаси“, съгласно които метериалните запаси не следва да се изписват директно на разход (както е направено със сметка 601- Разходи за материали). Същите е следвало да се заприходят като краткотрайни активи по материалните сметки, след което да се изписват като разход съобразно разходни норми и/или утвърдени документи, включващи количествени разчети за действително вложените материали при вече отчетени етапи на строителство. Вещото лице по ССЕ посочва, че при заприхождаване на материалите към стойността им следва да се натрупват и разходите по закупуването им, в т.ч. разходите по доставка - превоз и др. под., докато в случая експертът по ССЕ е установил, че транспортните разходи са осчетоводени директно на разход по счетоводна сметка 602 - Разходи за външни услуги .Подобни са констатациите и на вещото лице в заключението по СТЕ. В заключението същото пояснява, че не му е представено от жалбоподателя архитектурно заснемане, от което да се проверят и съпоставят количествата и видовете СМР в обект на дружествтото-жалбоподател в с. Сарай, общ. Пазарджик. Пояснява, че са налице дейности, за които са купувани материали в период от шест месеца, на малки партиди, което о б и ч а й н о не се правело; Някои от материалите не били ясно записани и не можело да се прецени съответствието им с описаните протоколи. Посочва, че няма данни да са съставяни актове обр. 3;12; 14;15;16; съгласно Наредба № 3/15.08.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството , като изрично подчертава, че протокол обр. 19 не е между тези по цитираната наредба и служи само за разплащане между възложител и изпълнител. По отношение на въпроса дали закупените от доставчиците материали отговарят на тези, вложени в обектите, вещото лице в заключението по СТЕ отново заявява, че не може да формулира коректен отговор, тъй като според него фактурите са за дълъг период от време. Същите показват какви материали са станали притежание на „Р.М.“ ЕООД,но няма как да се прецени кои от тях и какви количества са вложени в процесните обекти, поради обстоятелството, че строителят е възможно да е изпълнявал и други обекти през този период, както и че е възможно да е притежавал складова наличност. Като краен извод вещото лице по СТЕ уточнява , че са налице данни за заприходяване на материали, но не са налице данни за изписването им към конкретните обекти. Допълнително, в с.з. уточнява, че „във фактурите има описвани количества, например “пенополистероли” за външни топлоизолации, които са с различни дебелини. Ясно е, че с дебелина от 2,3 см. са за страниците прозоречните отвори и външните врати, но има с дебелина от5,8,12см. Трудно е да се проследят за къде точно са били предназначени, дали някои дебелини не са били постигнали с комбинации от различните дебелини и няма как по - конкретно да проследя и количествата,заявява вещото лице по СТЕ. Същото се отнася и за външните мазилки и вътрешните мазилки, няма как точно да се проследят. Не е ясно и колко ръце са полагани, каква е била основата, какви грундове са били сложени, как са били сложени, разходните норми се променят, нямам представа каква е била вътрешната основа на страните, защото и количествата зависят от това колко е грапава, колко е фина, не може да се формира коректен отговор, който да не се атакува от някоя от двете страни. Не може да се направи преценка в кои точно обекти са вложени материалите, кои от тези количества са вложените както по отделно, така и изцяло“е заключението на Вещото лице по СТЕ;Спорът е дали са извършени или не , твърдяните от жалбоподателя процесни доставки и услуги, а оттам правомерно ли е начислен данъка /ДДС/ по процесиите фактури, тъй като основанието за отказ за данъчен кредит в процесния казус е по чл. 70, ал. 5 ЗДДС - неправомерно начисляване на данъка предвид липса на данъчно събитие. Предмет на доказване във връзка с реалността на доставката на стока е установяване на нейната индивидуализация, тъй като стоката е била фактурирана като родово-определена вещ, както и е получена, както и възможността на издателя на фактурата да извърши фактурираната услуга. Релевантни са и обстоятелствата, относими към транспортирането, съхраняването на стоката, наличността й при доставчика. За тези обстоятелства не съществуват безспорни доказателства.За да се направи несъмнен и категоричен извод, че едно регистрирано лице има право на приспадане на данъчен кредит за получени стоки/услуги по издадени му фактури от други регистрирано по ЗДДС лице фактури, е необходимо проверката на съществуващата документация да удостовери по един категоричен начин, че доставките са реално извършени от вписаното във фактурите като доставчик лице. Такъв е смисълът на чл. 68, ал. 1 ,т. 1 от ЗДДС, съгласно който, едно регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон, сумата на данъка за стоките или услугите по облагаеми доставки, които доставчикът- регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. В конкретния случай, това не бе сторено, т. е. по време на съдебното обжалване не бе приведено нито едно конкретно доказателство за невярност на изложените в РА фактически констатации. Безспорно е установено, че доставчиците не разполагат с техническа, материална и кадрова обезпеченост.Спорният въпрос в настоящото производство за действителното извършване на процесните доставки не беше доказан по категоричен начин при доказателствена тежест за жалбоподателя, които претендира права от този факт и в настоящото производство ,въпреки предоставените му проц.възможности в рамките на надесет о.с.з..Наличието на данъчни фактури и тяхното осчетоводяване само по себе си не е достатъчен факт за доказване на облагаеми доставки. Защото за осъществяване на една доставка, не е достатъчно получателят по доставката да притежава данъчен документ. Задължително и необходимо условие е фактически да е осъществено прехвърляне на правото на собственост върху процесните стоки, т.е., да е настъпило данъчно събитие, което да е предпоставка за начисляване на данък,което в случая не се доказа по отношение на жалбоподателя. Липсват в настоящия случай доказателства за твърдяното от оспорващия прехвърляне на правото на собственост. От една страна, защото органите по приходите не са могли да осъществят проверка в счетоводството на доставчиците, а от извършените служебни проверки в информационната база данни на НАП е установено, че твърдяните от жалбоподателя доставчици не разполагат с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършването на  проц.доставки. Остана и в това производство недоказано дали процесните достдоставки се включват в основната или обичайната търговска дейност на доставчиците. В настоящото производство , не бяха представени никакви доказателства, че твърдяните доставчиците са притежавали стоките – предмет на процесните доставки, за да могат да ги продадат на жалбоподателя, да му прехвърлят правото на собственост върху процесните стоки. Съдът и този си състав приема, че в случая органите по приходите са направили законосъобразен и обоснован извод, че данъкът по процесните фактури е начислен неправомерно, доколкото е начислен данък в нарушение на императивните изисквания на закона за вярно и обективно отразяване на действителни доставки в издадените първични счетоводни документи, при липса на  извършени доставки по смисъла по чл.6, ал.1,чл.9 ЗДДС, т.е.,  установява се наличието на основанието чл.70, ал.5 ЗДДС,а именно неправомерно начислен данък.Жалбоподателят не е представил доказателства в предходните производства ,не бяха представи такива и в настоящото производство за отделянето и предаването на процесните стоки, което е задължителна предпоставка за доказване прехвърлянето на правото на собственост върху стоки, определени само по своя род. Не беше доказано изпълнението на изискването на чл.24, ал.2 ЗЗД. Предвид горното и този състав приема , че изводите на ответника за липса на облагаеми доставки между  твърдяните доставчици и  жалбоподателя, като получател, са обосновани. Липсата на доказателства обосновава извод за липса на данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.1 ЗДДС,т.к. не може да бъде прехвърлено право на собственост върху стоки, каквито доставчикът не е доказано да е притежавал.Практика на Върховния административен съд приема, че наличието на доставка (данъчно събитие) е неотменна предпоставка за задействане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на  доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9 ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Наличието на фактури, тяхното счетоводно отразяване в съответните регистри и извършването на плащане по тях не е достатъчно и необходимо условие, за да се приеме, че е налице доставка. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит е необходимо предвидените в закона (чл.6, ал.1 и чл.25 ЗДДС) изисквания да са изпълнени по отношение на конкретната доставка и посочените страни по доставката, т.е., не е достатъчно по принцип стоките да са доставени и налични при получателя, а е необходимо правото на собственост върху същите да е прехвърлено именно от лицето, посочено като доставчик в издадените данъчни фак тури. Този факт в настоящия случай не е доказан при доказателствена тежест за жалбоподателя.Единствено фактурите не могат да бъдат доказателство за извършеното отделяне и предаване на родово определени стоки, поради което няма основания за признаване на правото на данъчен кредит. В този смисъл е и съдебната практика на Съда на ЕС – решения по дела С-284/11  и С-285/11 и др.. Съда на ЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит, получателят следва да разполага с фактура за доставка, която е реално осъществена/решение по дело С-152/02 на Съда на ЕО и т.49 от решение по дело С-285/09 на Съда на ЕС и др./. От значение за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, да е прехвърлено правото на собственост върху стоките. В своята константна практика Съда на ЕС приема, че право на данъчен кредит е налице само когато са извършени доставки, които обстоятелства подлежат на доказване с допустимите доказателствени средства както в хода на ревизионното, така и в хода на съдебното производство. Именно неустановено фактическо осъществяване на доставките е основание да се направи извод за неправомерно начисление на данъка по смисъла на чл.70, ал.5 ЗДДС.Противно на поддържаната от жалбоподател теза Съдът на ЕС, както в посоченото, така и в други решения – по дела С-642/12, С-643/12 и други, отново обосновава тезата, че не е изключена възможността компетентната администрация да провери дали фактурираните доставки са действително извършени и с оглед на това да установи данъчно задължение; че правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка. Съдът на ЕС постановява, че лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените за това условия, а извършването на последваща доставка е само косвено указание, което следва да се вземе предвид съвкупно с всички други обстоятелства по делото. В конкретния случай по делото липсват доказателства, които по категоричен начин да установяват както фактическо изпълнение на доставките, така и изпълнението им от посочените доставчици.Предвид разпоредбите на   ДОПК и този  състав приема, че РА в оспорената му част е законосъобразен предвид чл.6, чл.68, ал.1 чл.69, ал.1, чл.70, ал.5 и др. ЗДДС и следва да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна , с оглед на доказване на реалното получаване на доставките с годни писмени доказателства, каквито не бяха  представени и в настоящото производство от жалбоподателя,въпреки предоставените му процесуални възможности и допуснатите му всички  док.искания  в рамките на надесет открити съдебни заседания , при процесуално бездействие от жалбоподателя.Относно изложените в жалбата мотиви, че изводите на ревизиращия екип са в противоречие с нормативниите актове, следва да се съобрази, че съгласно чл.17, ал.1 от Шеста Директива и съответстващия чл.167 от Директива 2006/112/ЕО, правото на приспадане на данъчен кредит възниква по време, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Съгласно чл.10, ал.2 от Шеста Директива и съответстващия му чл.63 от Директива 2006/112/ЕО данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени.Горните разпоредби са транспонирани в българския ЗДДС , съответно в текста на чл.25,  ал.2 и ал.6, и чл.68, ал.2 ЗДДС.От разпоредбите, както на горепосочените Директиви, така и на ЗДДС е видно, че за да възникне изискуемост на данъка, първо е необходимо да е налице  осъществена облагаема доставка. В случая се установяват обстоятелства за липса на доказателства за действително извършени доставки, които са посочени като предмет на стопанските операции в съставените от доставчиците фактури, по които жалбоподателят е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит.При липса на доказателства за действително осъществяване на доставките, неправилно би било да се признае правото на данъчен кредит на жалбоподателя, тъй като в основата на прилагането на механизма на ДДС стои именно извършването на облагаеми сделки. Реалността на доставките е основополагаща за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 25, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Това е така, защото след като получателят черпи права от доставката чрез претенцията му за право на данъчен кредит, негово е задължението да притежава документи за реалното предаване на стоката. Доказателствената тежест в този процес пада върху ревизираното лице, което трябва с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства да установи реалното осъществяване на фактурираните доставки.Дружеството - жалбоподател не е оборило и при съдебното обжалване нито със заключението по  ССЕ, нито със заключението по  СТЕ и представените писмени доказателства, констатациите в РД и РА относно липсата на действително осъществени доставки на стоки и услуги по процесиите фактури. Видно от установените при ревизията факти и обстоятелства и събраните по делото доказателства, се потвърждават изводите на органите по приходите.Предвид гореизложеното, жалбата   на „Р.М.“ ЕООД, ЕИК: *** , седалище и адрес :гр. Пловдив, ул. „Чернишевски“ № 14, ет. 3,представлявано от      Д.К.С.,чрез адв .М.П.С. ,със съд.адрес:*** против Ревизионен акт/РА/ №Р-16001617004748-091-001/5.02.2018 г., издаден от НАП ТД Пловдив, поправен с Ревизионен акт за поправка на Ревизионен акт/РАПРА/ №П-16001618024431-003-001/09.02.2018г.,в потвърдената част  с Решение № 238/30.04.2018г.  на Директора на Дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП в частта за непризнат данъчен кредит в размер на35352,82лева ,ведно с прилежащите лихви в размер4519,00лв. като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника , същото като основателно следва да бъде уважено и на основание чл.161, ал.1 ДОПК да бъде осъден жалбоподателя да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на1726.16/хиляда седемстотин двадесет и шест лева и шестнадесет стотинки/ лева.            Затова и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд -Пловдив, І отделение, ІХ Състав;

Р       Е        Ш        И :

Отхвърля жалбата на „Р.М.“ ЕООД, ЕИК: *** , седалище и адрес :гр. Пловдив, ул. „Чернишевски“ № 14, ет. 3,представлявано от Д.К.С.,чрез адв .М.П.С. ,със съд.адрес:*** против Ревизионен акт/РА/ №Р-16001617004748-091-001/5.02.2018 г., издаден от НАП ТД Пловдив, поправен с Ревизионен акт за поправка на Ревизионен акт/РАПРА/ №П-16001618024431-003-001/09.02.2018г.,в потвърдената част  с Решение №238/30.04.2018г.  на Директора , на Дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП  за непризнат данъчен кредит в размер на35352,82лева ,ведно с прилежащите лихви в размер4519,00лв.                                          Осъжда „Р.М.“ ЕООД, ЕИК:*** , седалище и адрес :гр. Пловдив, ул. „Чернишевски“ № 14, ет. 3,представлявано отД.К.С.,чрез адв .М.П.С. ,със съд.адрес:*** да заплати на Дирекция ”Обжалване и Данъчно-Осигурителна Практика” Пловдив при ЦУ на НАП  разноски в размер на1726.16/хиляда седемстотин двадесет и шест лева и шестнадесет стотинки/ лева ,представляващи юрисконсултско възнаграждение.Препис от акта да бъде изпратен на страните.                           

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд  на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването на страните.                                                                                                                      Съдия;