МОТИВИ
към
Присъда по НОХД № 3868/2017 г. по описа на ПРС ХVІІ н. с.
Районна прокуратура гр. Пловдив е повдигнала пред Районен съд гр.
Пловдив обвинение спрямо подсъдимия Х.К.С. за престъпление по чл.128 ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че на 17.04.2016 г. в гр. Пловдив, ***,
е причинил на К.Г.С. ЕГН ********** тежка телесна повреда, изразяваща се в
загуба на бъбрек /ляв/.
По делото е предявен от пострадалото лице К.Г.С. и приет за съвместно
разглеждане граждански иск спрямо подсъдимия Х.К.С. за сума в размер на 60000
лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от
деянието, за което е предаден на съд подсъдимия – престъпление по чл.128 ал.2 вр. ал.1 от НК, ведно с претендираната
законна лихва върху тази сума, считано от деня на увредата – 17.04.2016 г., до
окончателното й изплащане. К.Г.С. е конституиран за участие по делото освен в
качеството на граждански ищец и на частен обвинител.
Прокурорът поддържа обвинението спрямо подсъдимия по посочената в
обвинителния акт правна квалификация на деянието, като счита същото за доказано
от събраните по делото доказателства. Прави се искане пред съда да признае
подсъдимото лице за виновен и да му се наложи наказание лишаване от свобода в
размер на предвидения от законодателя минимален такъв за деяние с правна
квалификация по чл.128 от НК – три години, изпълнението на което да бъде
отложено на основание чл.66 от НК с изпитателен срок от пет години. Изразява се
и становище относно разноските по делото – за възлагането им в тежест на
подсъдимия. Заявява се доказаност на гражданския иск
и се отправя молба за уважаването му съобразено със съдебната практика.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител също счита
обвинението спрямо подсъдимия С. за причиняване на тежка телесна повреда на
клиента му за доказано както от обективна, така и от субективна страна.
Анализират се доказателствата по делото по начин, подкрепящ заеманата позиция
като страна в производството. Отправя се искане до съда за признаване на
подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и за налагане спрямо него на
наказание лишаване от свобода в размер под средния предвиден от законодателя,
но при ефективно за дееца изпълнение. Приема се гражданския иска за доказан по
основание и размер и се иска уважаването му изцяло. Претендират се и
присъждането в тежест на подсъдимия на разноските, направени от страна на
гражданския ищец и частен обвинител за ангажиране на процесуален представител
адвокат.
Гражданският ищец и частен обвинител К.Г.С. изразява съгласие с
казаното от повереника му.
Защитникът на подсъдимия заема и аргументира позиция за недоказаност на
обвинението спрямо клиента му по повдигнатото му обвинение. Заявява се липса на
категорични доказателства за осъществено изпълнително деяние – чрез нанасяне на
удар с крак от подсъдимия в областта на левия бъбрек на пострадалото според
обвинението лице, както и на такива, очертаващи пряката причинно следствена
връзка между настъпилия престъпен резултат и евентуалната травма в тялото на
пострадалия в областта на единия бъбрек. Насочва се вниманието на съда за
евентуално приемане наличието на фактическа грешка по см. на чл.14 ал.1 от НК
като изключващо вината /умисъл/, обстоятелство и преквалифициране на деянието
като такова сторено при форма на вина непредпазливост. Развиват се доводи и за
причинена телесна повреда в състояние на силно раздразнение. Прави се искане за
оправдаване на подсъдимото лице и при алтернативност – ако се уважат
аргументите за преквалификация на извършеното по чл.133 от НК – за определяне
на наказание при превес на смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства.
За гражданския иск се твърди при евентуалното приемане от страна на съда за
противоправно поведение на подсъдимия за недоказаност на иска по размер, сочещ
се като прекомерен.
Подсъдимият Х.К.С. се явява в съдебно заседание, не се признава за
виновен. Дава обяснения, като отрича да е ритал или удрял по друг начин в
областта на кръста, на бъбреците, пострадалия С.. Иска се от съда да отсъди
така както пледира защитника му.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Подсъдимият Х.К.С. е роден на *** ***, б., б. г.,
неженен, със средно образование, работещ, неосъждан, с ЕГН **********.
Свидетелят К.Г.С. – роден на ***
г., живее с родителите си – свидетелите В.С.С. – С. и
Г.К.С., в апартамент в *** живеели подсъдимият Х.К.С. – живеещ в ***, и свидетелят М.Г.Ш. – *** Тримата, освен че
живеели ***, били приятели, израстнали заедно от
детските си години.
Следобедът на 16.04.2016 г. подсъдимият С. и свидетелите К.С. и М.Ш.,
както и друг техен приятел – свидетелят В.Б.Р., се събрали на беседка пред
блока, където си приказвали и консумирали бира с картофи и цаца. С. донесъл и
водка. Привечер четиримата решили да отидат на дискотека – ***, като се
насочили най – напред до близка в района, където били пицария, за да вземе св. Р.
пари от родителите си. Момчетата седнали в пицарията, били почерпени от
родителите на В. и по – късно се отправили към домовете си, за да се преоблекат
за дискотеката.
След полунощ, вече на 17.04.2016 г. четиримата – С., С., Ш. и Р., с такси отишли до заведението *** и влезли
вътре. За влизане се заплащал вход – по 10 лева, но първоначално те не
заплатили такъв, тъй като Р. се познавал с лице от персонала на заведението. В
дискотеката момчетата си поръчали алкохол – по малко уиски. По – късно св. В.Р.
казал на останалите, че трябва да си заплатят входа за заведението, като С. и Ш.
изразили несъгласието си за това, а К.С. извадил пари и дал парите за вход,
включително и за останалите две момчета. Малко след това *** излезнали от заведението, Р. се отправил с такси към друго
заведение, а С., С. и Ш. тръгнали пеша да се прибират
към блока им. По пътя, докато вървели подсъдимият и двамата свидетели
разговаряли основно за заплатения от К.С. вход, като Х.С. изразявал
несъгласието си с тази постъпка на приятеля си да плаща и за него, казвал, че
не желае да дава пари на никого. По пътя подсъдимият се обадил по мобилния
телефон на св. Р., за да изрази несъгласието си за плащането на входа, като
казвал, че иска да го набута с пари, но Р. като разбрал за какво се обажда
приятеля му, заявил, че не може да разговаря, прекъснал връзката и си изключил
телефона.
Като наближили до т-образно кръстовище до ***, в който живеят, К.С.,
вървейки най – напред, нарекъл Х.С., който бил на около 5 – 6 метра от него, ***.
Думата *** била чута и от св. Ш., който бил встрани от подсъдимия. Ядосан от
отправената му обида чрез думата ***, разбирайки я като означаваща ***,
подсъдимият Х.С. се насочил към
свидетеля К.С. и го ударил на два пъти с юмрук в лицето, в областта на носа. От
ударите С. загубил равновесие, паднал на асфалтовата настилка на задните си
части, а след това и по гръб. Надвесен над падналия по гръб свидетел С. го
изритал на няколко пъти с крак в областта на кръста, като удар попаднал и в
частта около левия бъбрек. Свидетелят Ш. видял Х.С. да удря К.С., възприел и
замахването с крак към тялото на пострадалия и бързо се приближил до
подсъдимия, хванал го за кръста и го издърпал.
К.С. се изправил, от носа му потекла кръв, получил отоци по лицето,
чувствал силна болка в областта на кръста. От получените удари с крак му било
причинено разкъсване и хематом на левия бъбрек.
Трите момчета се насочили към чешмичка до
пазара ***,
където С. поизмил лицето си от кръвта, а после се насочили към ресторант, от
който св. Ш. взел лед за налагане на лицето на пострадалия с цел да спаднат
отоците от ударите. След това тримата се прибрали по домовете си.
При прибирането си св. С. бил
посрещнат от майка си св. С. – С., но не разказал какво се било случило, прикрил
и лицето си, така че майка му да не забележи, че е наранен, и си влезнал в
стаята.
През деня на 17.04.2016 г. К.С.
и М.Ш. се видели на беседката пред ***, където дошъл и св. В.В.К. – техен приятел, пред когото му било казано за
случилото се удряне и ритане спрямо С. от подсъдимия С.. Св. С. казал, че много
го боли бъбрека, че *** кръв, като уринирането на кръв било показано на св. К..
Последният извикал по мобилния си телефон подсъдимия Х.С. и след като той дошъл
при тях и бил запитан защо е постъпил така отговорил на св. К., че бил пиян и
не знаел какво прави.
Същия ден за случилото се
спрямо него св. К.С. разказал и на св. В.Р. след като се видели, каза му че уринила кръв, че много го боли в областта на корема, казал,
че бил удрян в лицето и ритан от С., докато бил на земята. Р. възприел
нараняванията по носа и лицето на С..
Св. С. – С. като видяла през
деня си детето си, който носил пред нея очила, за да прикрие синините и отоците
си, опитала се да разбере какво се е случило, но пред нея К.С. не споделил
подробности. Тя помолила брат си – св. А.Б. – ***, ако може да разбере какво се
е случило. Св. Б. разговарял с приятелите на племенника си – свидетелите Р., Ш.,
като св. Ш. му разказал за случилото се през нощта на 17.04.2016 г., казал му
как Х. ударил К., който паднал на земята, както и че продължил да го рита.
Следващите два дни св. К.С.
изпитвал много силни болки от травмата си в областта на бъбреците, приемал
обезболяващи лекарства, но когато болките му станали вече нетърпими, а и
уринирал по негова преценка само кръв, споделил на майка си. Св. С. – С.
поискала да й покаже дали наистина отделя кръв и след като се уверила веднага
със съпруга си закарали сина им до болнично заведение в гр. Пловдив. К.С. бил
настанен в Клиниката по урология при УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД гр. Пловдив, като
на 20.04.2016 г. му била направена операция, при която увреденият ляв бъбрек
бил отстранен. Престоят на момчето в болничното заведение бил една седмица. В
издадената му епикриза в частта, сочеща извадка от оперативния протокол, било
вписано „Намери се уголемен и флутуриращ ляв бъбрек
със силно изтънен паренхим. Отвори се легенчето на
бъбрека и се евакурира около 350 мл кръв и съсиреци. Отново се огледа бъбречният паренхим,
силно изтънен, наличен на „малки острови”, с дебелина около 4-5 мм. Поради
продължаващото активно кървене на бъбрека вътрекухинно
и поради напредналата хидронефротична трансформация
на базата на най – вероятно вродено заболяване се прецени де се извърши нефректомия.”. До момента на получаването на травмите в
областта на левия бъбрек от ударите с крак от подсъдимия К.С. не бил чувствал
болка от бъбреците, не се и оплаквал от такава нито на близки, нито на
приятели, нямал установено и никакво бъбречно заболяване до тогава при
посещенията му при личен и други лекари.
След изписването от болничното
заведение пострадалият бил подложен на чести периодични изследвания, които
продължават и понастоящем, за да се проследи и не само оздравителния процес от
оперативната интервенция, но и способността на другия бъбрек да продължи да
осъществява функцията си, наложила се промяна в хранителните и двигателни
навици на свидетеля.
Според заключението на вещото лице по изготвената съдебно – медицинска
експертиза /л.108 – л.112 от досъдебното производство/ при станалия инцидент на
16.04.2016 г. на К.Г.С. е било причинено: разкъсване и хематом на ляв бъбрек,
наложили оперативното му отстраняване. Възможно е травматичното увреждане да е
получено, така както съобщава пострадалия, а именно при нанасяне на „множество
удари с крака в областта на кръста”. От съдебномедицинската биомеханика е
известно, че крак, обут в обувка, може да нанесе удар със сила до 9 kN (900кгс) /А. В. Капустин, A. M. Nahum, J. W. Melvin/. При наличие на бъбречно увреждане и/или заболяване,
каквото в конкретния случай е описано в представената епикриза – ***, е
възможно травматичното увреждане да бъде получено и с по – малка от описаната
по – горе сила на удара. *** Описаното травматично увреждане е причинено от
удар с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да е получено
така, както е отразено в свидетелските показания, а именно при претърпян побой
на 16.04.2016 г. Нараняването на бъбрека може да бъде резултат от притискането
към прешлените и/или от директно засягане от травмиращия агент. Травмите в
областта на бъбреците се обуславят и от анатомичното положение на бъбрека –
разположен по задната коремна стена, на нивото между 12 – ти гръден и 2 – ри поясен прешлен, тоест бъбреците са не напълно защитени от
костните структури около тях. ***
Според заключението на вещите лица по
изготвената тройна комплексна съдебно – медицинска експертиза /л.117 – л.121 от
досъдебното производство/ при станалия инцидент на 16.04.2016 г. в гр. Пловдив
на лицето К.Г.С. му е било причинено: разкъсване и хематом на ляв бъбрек,
наложили оперативното му отстраняване. Разкъсване и хематом на ляв бъбрек,
наложили оперативното му отстраняване, се преценя, че е довело до загуба на
бъбрек (ляв). Описаното травматично увреждане е причинено от удар с или върху
твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да е получено така, както е
отразено в свидетелските показания, а именно при нанасяне на „множество удари с
крака в областта на кръста”. Описаното травматично увреждане е възможно да бъде
причинено както от нанасянето на един удар с крак в лявата поястна
област, така и от нанасянето на няколко удара в тази област. Нараняването на
бъбрека може да бъде резултат от притискането към прешлените и/или от директно
засягане от травмиращия агент. Травмите в областта на бъбреците се обуславят и
от анатомичното положение на бъбрека – разположен по задната коремна стена, на
нивото между 12 – ти гръден и 2 – ри поясен прешлен,
тоест бъбреците са не напълно защитени от костните структури около тях, още
повече в конкретния случай имаме и ***, което води до неговото увеличаване. От
съдебномедицинската биомеханика е известно, че крак, обут в обувка, може да
нанесе удар със сила до 9 kN (900кгс) /А. В. Капустин, A. M. Nahum, J. W. Melvin/.
При наличие на бъбречно увреждане и/или заболяване, каквото в конкретния случай
е описано в представената епикриза – ***, е възможно
травматичното увреждане да бъде получено и с по – малка от описаната по – горе
сила на удара. *** *** ***
Според заключението на вещото лице по
изготвената съдебно – психиатрична експертиза /л.159 – л.171 от съдебното
следствие/ Х.К.С. не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ Пловдив. Не е
получавал психиатрична помощ в заведението. Не се установява и няма данни да
страда от психично заболяване, което да представлява разстройство на
съзнанието. Психичните му функции са съхранени, както по време на деянието,
така и по време на извършеното изследване. В обсъждания период от време –
ранните часове на 17.04.2016 г., С. е бил нормално психологично състояние.
Предвид данните за употребено количество алкохол, състоянието му не е излизало
извън рамките на обикновеното алкохолно опиване и качеството на волевите актове
е било съхранено. В този период от време С. не е бил в състояние, предизвикано
от свидетеля К.Г.С. при действията на физическа саморазправа с последния, което
да покрива критериите на категорията физиологичен афект. С. е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си в
обсъждания времеви период. С. може да участва в етапите на наказателния процес
и да се защитава сам. Също така може да разбира фактите от реалната
действителност и да дава достоверни обяснения за фактите, имащи значение за
делото.
Така изложената фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на: обясненията на подсъдимия С.,
на показанията на свидетелите Т.Д.А., В.С. – С., Г.С., Р. Х. З. – Д., С.Д.Г. и Х.Г.З.
– дадени в хода на съдебното следствие при разпит пред настоящия съдебен състав
при условията на усност и непосредственост, на
показанията на свидетеля Н.Б.С. – дадени в хода на съдебното следствие пред
друг съдебен състав, приобщени след прочитането им на основание чл.281 ал.1 т.5
от НПК, на показанията на св. А.Б. – както дадените в хода на съдебното
следствие в разпит пред настоящия съдебен състав, така и в частта от
показанията, дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ
орган, приобщени чрез прочитането им на основание чл.281 ал.1 т.1 от НПК, на
показанията на свидетеля К.С., дадени в хода на съдебното следствие при разпит
пред настоящия съдебен състав – почти в цялост, така и в частта от показанията,
дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган,
приобщени чрез прочитането им на основание чл.281 ал.1 т.1 от НПК, на по –
голямата част от показанията на свидетеля В.Р., дадени в хода на съдебното
следствие при разпит пред настоящия съдебен състав – почти в цялост, така и в
частта от показанията, дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред
разследващ орган, приобщени чрез прочитането им на основание чл.281 ал.1 т.1 от НПК, на по – голямата част от показанията на свидетеля В.К., дадени в хода на
съдебното следствие при разпит пред настоящия съдебен състав – почти в цялост,
на показанията на същия свидетел К., дадени в хода на досъдебното производство
в разпит пред разследващ орган, приобщени чрез прочитането им на основание
чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК, а и от
показанията му дадени в хода на съдебното следствие при разпит пред друг
съдебен състав, приобщени чрез прочитането им на основание чл.281 ал.1 т.2 от НПК,
частично от показанията на свидетеля М.Ш., дадени в хода на съдебното следствие
при разпит пред настоящия съдебен състав, а и от приобщените му чрез прочитане
на основание чл.281 ал.1 т.1 и т.2 от НПК частични показания, дадени в хода на
досъдебното производство в разпит проведен при условията на чл.223 от НПК, на
заключенията на вещите лица по съдебно-медицинската, тройната
съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертизи, епикризи, етапна
епикриза, протокол за ултразвуково изследване, амбулаторни листове, резултати
от амбулаторни изследвания, характеристична справка, справки за съдимост.
При дължимия се обстоен анализ на цялата
доказателствена съвкупност от годни доказателства по делото следва на първо
място да се посочи от настоящия съдебен състав, че за голяма част от фактите и
обстоятелствата по делото, релевантни с оглед на разследваното престъпление, за
което е предаден на съд подсъдимия С., за които факти и обстоятелства са
извършвани съответните доказателствени способи, доказателствата са категорични,
несъмнени, не се и оспорват от страните по делото, включително и от заемащите
противоположни позиции с оглед интереса от изхода на производството. За такива
неоспорени и категорично установени факти се приеха познанството на подсъдимия С.
и пострадалия свидетел С., приятелските им отношения до инкриминирания момент
не само помежду им, но и със свидетелите Ш., Р., К., за събирането им следобеда
на 16.04.2016 г. на беседката ***, където са се почерпили четиримата С., С., Р. и Ш., ходенето им до пицария по късно, където са се
намирали родителите на Р., отиването им с такси вече след полунощ – на
17.04.2016 г. на дискотека – в заведението *** плащането на сума за вход от
страна на С., включваща и дължимата такава от С., несъгласието от страна на
подсъдимия с така направеното плащане от С., напускането на заведението от
четирите момчета и прибирането пеша на тримата от тях – С., С.
и Ш., възникването на спор относно това плащане по време на прибирането към
блока, наричането на подсъдимия С. от пострадалия С. с думата ***, нанасянето
на два удара в лицето на С. от страна на подсъдимия и падането от ударите на
земята на потърпевшия, изправянето на С. с окървавено лице – с кръвотечение от
носа, ходенето на трите момчета до чешмичка, а след
това и за лед, оплакването през деня и следващите дни на С. от болки в
бъбреците и уринирането на кръв, също така приема му в болнично заведение,
извършената операция на К.С. и отстраняването при нея на левия му бъбрек.
Събраните за тези неоспорими факти доказателства, в това число казаното и
възпроизведено за тях и в обясненията на подсъдимия и в показанията на
разпитаните свидетели, се ползват от съда като достоверни, правдиво излагащи
случилото се в обективната действителност, допълващи се взаимно.
Един от основните факти, подлежащи на
доказване с оглед на повдигнатото спрямо Х.С. обвинение, е дали подсъдимият С.
е нанесъл удари с крак спрямо пострадалия К.С. в областта на кръста на
последния след падането на С. на земята от нанесените му преди това удари с
юмрук в лицето през нощта на 17.04.2016 г. до ***. Решаващият производството съдебен
състав прие, че доказателствата водят до категоричен извод за наличие на такива
удари от страна на подсъдимия спрямо пострадалия. При спречкването между
момчетата С., С. и Ш. на връщане пеша от заведението ***
в ранните часове на нощта на 17.04.2016 г., както се отбеляза и от страните,
освен тях тримата никое друго лице не е установено като очевидец на действията
им. Подсъдимият С. при разпита си, даващ доста обстоятелствени обяснения, не
дава такива за това дали е удрял с крак, дали е ритал К.С., единствено казва,
че го е ударил на два пъти в лицето, в носа, след което е бил хванат зад гърба
и дръпнат от М.Ш.. Пострадалият свидетел К.С., имащ качеството и на страна по
делото – като конституиран като граждански ищец и частен обвинител, заявява в
показанията си, че е получил няколко удара с крака от нападналия го подсъдим,
когато е паднал на земята, които удари са били в областта на кръста, на
бъбреците. Разпитаният пък трети очевидец свидетелят М.Ш., намиращ се към онзи
момент в приятелски отношения и с двамата, твърди в показанията си при разпита
пред настоящия съдебен състав, че не е видял Х. да посяга да удря с крак К.,
което обаче е в противоречие с казаното от него в показанията му, частично
приобщени чрез прочитане на основание чл.281 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, дадени в
хода на досъдебното производство в разпит проведен при условията на чл.223 от НПК, а именно че е възприел движения на Х. като ритане с крак към пострадалия С..
Вземайки предвид изложенията на тримата С., С. и Ш.,
но и съобразявайки се и отчитайки останалите по делото налични доказателства
/повечето гласни – косвени такива/, т. е. разглеждайки казаното от тримата не
изолирано, а допълнено с останалите доказателства по делото, съдът прие, че от
страна на подсъдимото лице са нанесени удари с крака в областта на кръста, на
бъбреците, в частност на левия бъбрек, на намиращия се на земята К.С.. За да
достигне до този извод съдебния състав се води от последователността,
логичността на показанията на св. С., от показанията на св. Ш. – приобщените
такива на основание чл.281 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, дадени в хода на досъдебното
производство в разпит проведен при условията на чл.223 от НПК, от подкрепата им
за това от показанията на свидетелите, узнали за случилото се и физическата
разпра непосредствено в деня следващ побоя и то от тримата – нападател и
потърпевш, а и от третия Ш. – последният заявил за ритане пред свидетелите Б.,
К., за удари с крак от страна на подсъдимия към гражданския ищец и частен
обвинител дава показания и разпитания ***, пряко натоварен с работа по
възложената му предварителна проверка по случая и снел обяснения от всички
запознати със случая лица – свидетелят Т.А., от наличните гласни и писмени
доказателства за здравословното състояние на пострадалия С. за липса на налично
бъбречно заболяване до травмирането му на 17.04.2016 г., както и за
установеното получено разкъсване и хематом на ляв бъбрек, наложили оперативното
му отстраняване. Следва да се посочи и че заключенията на вещите лица и по СМЕ,
и по тройната СМЕ правят извод, че описаното травматично увреждане е причинено
от удар с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да е
получено така, както е отразено в свидетелските показания, а именно при
претърпян побой на 16.04.2016 г. и множество удари с крака в областта на
кръста. При толкова налични гласни и писмени доказателства съдът не прие
доводите на защитника на подсъдимия за недоказаност нанасянето на удари от
страна на подсъдимия С. с крака в областта на левия бъбрек на свидетеля К.С.,
още повече, че от страна на клиента му чрез обяснения не се твърди изрично, че
не са били нанасяни такива, а и няма и други доказателства опровергаващи
казаното в обратна насока от потърпевшия и останалите косвени свидетели.
Обясненията на подсъдимия С. се
кредитират от съда, доколкото лицето възпроизведе случили се според него факти
и обстоятелства от обективната действителност, изложени по сходен начин и от
останалите разпитани, на като свидетели лица, т. е. потвърждават се и се
допълват от свидетелските показания /ползваните от съда като достоверни/, а не
навеждат нови обратни на установените чрез доказателствените способи други
факти, които да са от значение в правната оценка на съда при подвеждането им.
Показанията на пострадалото лице
свидетелят К.Г.С., дадени в хода на съдебното следствие при разпит пред
настоящия съдебен състав се кредитират почти в цялост – като последователни,
логични, съответстващи на останалите по делото гласни и писмени доказателства,
с изключение на частта, където твърди, че той и св. Р. не си били поръчали
напитки в дискотеката, и че не бил посрещнат от никой при прибирането си в дома
си. Само в тази им част за тези несъществени според съда обстоятелства се
ползват показанията им, в чиято част са дадени в хода на досъдебното
производство в разпит пред разследващ орган, приобщени чрез прочитането им на
основание чл.281 ал.1 т.1 от НПК – като дадени в период от време значително –
по – близък до времето на случилото се, като кореспондиращи в тази им четена
част с казаното от останалите три момчета, които са били в дискотеката, и от
казаното от майка му св. С. – С..
Съдът прие да довери и да кредитира
изцяло показанията на разпитаните от настоящия състав свидетели Т.Д.А., В.С. –
С., Г.С., Р. Х. З. – Д, С.Д.Г. и Х.Г.З. – все като последователни, невнасящи
нови факти и обстоятелства, които да са в противовес с установените такива от
останалите доказателства, допълващи се взаимно и с останалите доказателства по
делото.
Изрично по отношение на св. А. следва да
се посочи, че за настоящата инстанция няма процесуална пречка да се ползват
неговите показания, независимо, че възпроизвежда неща, казани му във връзка с
възложена му работа по предварителна проверка. Той е лице контактувало както с
момчетата, замесени със случая, така и с родителите им, което му дава и
възможност да възпроизведе нещата така както ги е възприел от лицата, когато и
спомените на последните са били най – ясни и пресни. Само това, че случилото се
му е станало известно в процес на изпълнение на негови служебни задължения, не
създаващи процесуална пречка да участва като свидетел по делото, не може да го
изключи, респ. да не се ползват като годни показанията му.
Другите свидетели – родители, роднини и
приятели на подсъдимия С. и на пострадалия С., дават показания по делото
относно случилото се /с изключение на св. Г. – който дава показания за
характеристични данни на подсъдимия/ по начин както всяко от двете момчета им
ги е пресъздало, дават и показания за тях като личности, като характери, като
съдът не намира причина да не ползва казаното от тях като правдиво и обективно
пресъздадено.
Изцяло се ползват и показанията на
свидетеля Н.С. – дадени в хода на съдебното следствие пред друг съдебен състав,
приобщени чрез прочитането им на основание чл.281 ал.1 т.5 от НПК, макар и
същите да не пресъздават релевантни с оглед на обвинението факти.
Кредитират се и показанията на св. А.Б.
– почти изцяло дадените в хода на съдебното следствие в разпит пред настоящия
съдебен състав, а така и в частта от показанията, дадени в хода на досъдебното
производство в разпит пред разследващ орган, приобщени чрез прочитането им на
основание чл.281 ал.1 т.1 от НПК – все като логични, обективни, макар и от
лице, което е в родствени отношения със страна по делото – ***на пострадалия К.С..
За преодоляване на констатирано противоречие в твърденията на св. Б. бяха
приобщени частично чрез прочитането им на основание чл.281 ал.1 т.1 от НПК
показания, дадени пред разследващ орган в хода на досъдебното производство – в
частта какво точно му е казал В. – св. Р., като съдът прие да даде вяра на
това, което разпитаният е дал на досъдебното производство – и като по – близко
във времето от случилото се, а и доколкото и самия свидетел заяви, че поддържа
казаното тогава, а не това пред настоящия състав в тази му част.
Съдът се довери и на по – голямата част от показанията на свидетеля В.Р.,
дадени в хода на съдебното следствие при разпит пред настоящия съдебен състав –
почти в цялост, така и в частта от показанията, дадени в хода на досъдебното
производство в разпит пред разследващ орган, приобщени чрез прочитането им на
основание чл.281 ал.1 т.1 от НПК. Това което се констатира като разминавания в
твърдението на лицето и за което се ползва възможността за приобщаване на част
от показания с цел преодоляване на противоречиви показания е казаното за
осъществен разговор с подс. С. – дали му е вдигнал
телефона, какво е разбрал като причина за обаждането му и прекъсването на
връзката – като за тези неща съдът прецени да ползва по съображения както и за
св. Б. казаното при разпита в хода на досъдебното производство, приобщено по
съответния процесуален ред.
С дължимото се внимание съдебният състав подходи и при преценката си
относно доказателствената стойност на показанията на разпитания свидетел Ш. –
доколкото се посочи и по – горе същият е пряк очевидец на действията на
замесените в случая страни – подсъдим и граждански ищец и частен обвинител към
ранните часове от нощта на 17.04.2016 г. По – горе се изложи защо не се приемат
за правдиви показанията му, че не бил видял подсъдимия С. да рита К.С. – дадени
при разпита пред настоящия съдебен състав, а се приемат за верни показанията му
в приобщената им част от досъдебното производство, събрани по реда на чл.223 от НПК, като следва да се допълни, че лицето е изключително непоследователен в
позицията си за това каква е причината да заявява на по – раншните си разпити –
бил подведен, объркан, подложен на натиск да каже каквото иска разпитващия го –
нещо немислимо с оглед на характера на производството, хода на което е бил разпитан – по реда на
чл.223 от НПК, част от които показания дадени при него са приобщени към
доказателствата и ползвани от настоящия съдебен състав.
Относно показанията на разпитания свидетел К. – също приятел на
подсъдимия С. и на свидетеля К.С., съдът не ползва като обективни само
незначителна част от казаното в разпита пред настоящата инстанция – за това
дали е разговарял с Х. /подсъдимия/ същия ден – на 17.04.2016 г., доколкото за
това дали се е обаждал и разговарял ли е с подсъдимия се прие от съда да се
ползват и заявените като верни от С. приобщени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК частични показания от досъдебното
производство, дадени пред разследващ орган. Останалите дадени показания, както
и приобщените на основание чл.281 ал.1 т.2 от НПК се ценят от съда като
правдиви, обстоятелствени и съответстващи на останалия доказателствен материал.
Съдебният състав прие да кредитира заключението на вещото лице по
изготвената СМЕ /л.108 – л.112 от досъдебното производство/ като компетентно,
изготвено с нужните познания и опит в съответната област и неоспорено от
страните по делото.
Също като компетентно, изготвено с нужните познания и опит в
съответните области, а и защитено при провежданите разпити на експертите, се
ползва от съда и заключението на вещите лица по тройната СМЕ /л.117 – л.121 от
досъдебното производство/. Това експертно заключение по отношение на вида на
причиненото телесно нараняване на пострадалото лице К.Г.С. и на механизма на
причиняването му съвпада с неоспореното от страните заключение на вещото лице
по предходната единична СМЕ. Между частно обвинение и защита възникнаха и се
защитиха при пренията различни възгледи относно установената ***. – дали е
вродена или е възникнала в резултат на удар и предизвикан хематом с голямо
количество излив на кръв, но това ще се посочи по –
долу от съдебния състав, като само тук ще се добави, че отговорът по този
спорен момент без значение на какъв ще е той, не променя извода на съда за
компетентността и обективността на експертното заключение.
Съдебният състав прие да кредитира заключението на вещото лице по
изготвената СПЕ /л.159 – л.171 от съдебното следствие/ като компетентно,
изготвено с нужните познания и опит в съответната област.
При така възприетата въз основа на ценените доказателства по делото и
изложена фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият Х.К.С. с действията
си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.128 ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на 17.04.2016 г.
в
*** е причинил на К.Г.С. с ЕГН ********** тежка телесна повреда, изразяваща се
в загуба на бъбрек /ляв/.
От обективна страна с действията си в *** ранните часове на 17.04.2016
г. насочени към телесния интегритет на свидетеля К.Г.С. подсъдимият Х.С. е причинил, удряйки с крака
пострадалия в областта на кръста, в областта на бъбреците, разкъсване и хематом
на ляв бъбрек, наложили оперативното му отстраняване. Това травматично увреждане
е довело загуба на бъбрек – ляв, а загубата на единия бъбрек представлява тежка
телесна повреда по смисъла на чл. 128 от НК.
По отношение на това дали подсъдимият е
нанасял удари с крака в областта на бъбреците на св. К.С. съдът изложи по –
горе своите съображения за това защо и въз основа на кои доказателства счита
това за случило се.
Налице е и пряка причинна връзка между нанасянето на
удар с крака в областта на бъбреците на св. С. от страна на подсъдимия С. и настъпилия
противоправен и престъпен резултат – загубата на единия бъбрек /ляв/. К.С. до
момента на травмирането му при побоя от подсъдимия не е имал никакви оплаквания
за болки в областта на бъбреците, за смущения при тяхното функциониране, каквито
евентуално да е споделял било то на най – близките си, било то на личен лекар,
няма и доказателства за установени налични симптоми на бъбречно заболяване.
Събраните доказателства по делото сочат, че единственото и останало и последно
оплакване от болка в областта на левия бъбрек е след нанесените удари на
пострадалия от страна на неговия приятел дотогава Х.С.. Изложиха се доводи от
страна на защитника на подсъдимия при пледоариите, че не се доказва по
категоричен начин дали евентуалното механично въздействие в увредената област
на тялото на пострадалото лице не се дължи на падане, на притискане в друг
предмет – напр. твърд предмет, намиращ се на земята, където е паднал
пострадалия С.. По делото са налични гласни доказателства – в случая обясненията
на подсъдимия С., че там, където са се намирали, е било асфалт, а те са били
близо до единия тротоар, също така пак подсъдимия заявява в обясненията си
/кредитирани от съда/, че от ударите с юмрук в лицето, които е нанесъл на К.С.,
последният е загубил равновесието и е паднал на земята, като падането било нещо
средно между падане на задните му части и след това по гръб. Такова падане
първоначално на задни части, а след това по гръб сочи и че тежестта от
собственото тяло при натиск към земната повърхност е поета първоначално от
седалищните мускули, а не от слабо защитената област, където са разположени
бъбреците. Няма налични доказателства св. Кр. С. да е
бил почувствал болка в областта конкретно на левия бъбрек по друго време –
предшестващо нанесените му удари от страна на подсъдимия с крака /евентуално
при падането по-рано от нанесените му юмруци/, или пък последващо след ритането
от С.. Никой от разпитаните трима С., С. и Ш. не
твърди в показанията си за наличие на каквито и да било предмети, напр. камъни,
строителни отпадъци или материали, строителни елементи, на мястото, където са
били и където е бил паднал пострадалия – единствено и само в обясненията на
подсъдимия се сочи асфалт. При така събрания доказателствен материал за
настоящия съдебен състав е категорично установено, че К.С. е получил нараняване
на левия бъбрек, изразило се в разкъсване и хематом, единствено и само от
нанесени му удари по тялото с крака от подсъдимия Х.С., когато е бил паднал на
земята. Следва да се допълни и че
заключенията на вещите лица както по единичната, така и по тройната
съдебно-медицински експертизи са все категорични относно механизма на
причиняване на увреждане здравето на пострадалия С. – възможно да бъде
причинено както от нанасянето на един удар с крак в лявата поястна
област, така и от нанасянето на няколко удара в тази област.
Съдът не прие за основателно искането на защитника на
подсъдимия за достигане на извод за наличие на фактическа грешка по см. на
чл.14 ал.1 от НК, като изключващо наказателната отговорност /липса на умисъл/
обстоятелство, както и другото направено като алтернативно искане – за
преквалификация на стореното от страна на подсъдимия като причиняване на тежка
телесна повреда по непредпазливост. Основание да поиска това защитата извлича
от вписаното в издадената епикриза на болния С. след
изписването му от Клиниката
по урология при УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД гр. Пловдив за *** в случая вътрешността на бъбрека е
била на 2/3 пълна с кръв и съсиреци. В епикризата
обаче се сочи за хидронефротична трансформация, дължаща се на най – вероятно, а
не ***, но по делото няма доказателства – напр. резултати от извършено
евентуално хистологично изследване, което да даде отговор за евентуалната
давност и конкретна увреда на установения при оперативната интервенция раздут
бъбрек с изтънял паренхим. По делото е установено, че
К.С. не е имал оплаквания за болки в бъбреците или за смущения от тяхното
функциониране до побоя му на 17.04.2016 г., няма и доказателства при него да е
налице някой от симптомите на ***
Поставянето и то само в описателната част по оперативен протокол в изготвена
епикриза, а и очертано като вероятност, неподкрепено от никакви други
доказателства в тази насока за *** у пострадалото лице К.С. на левия му бъбрек,
не може да даде основание на решаващия производството съдебен състав да приеме,
че изтъняването на паренхима на левия бъбрек се дължи
***. Това пък и предопределя извода на съда, че в случая не е налице незнание
на фактическо обстоятелство от състава на престъплението – по см. на чл.14 ал.1
от НК, от страна на подсъдимия С., което да изключи вината и по конкретно
умисъла от причиняване на конкретното увреждане. Силата на ударите от страна на
подсъдимия по тялото на пострадалия свидетел – и нанесените с юмрук в областта
на лицето, повалили К.С. на земята, и тези с крака на падналия не е била малка,
лицето е изминало разстояние от около 5-6 метра, за достигне до жертвата си, за
да я удря, за да бъде преустановено нападението св. Ш. е хванал подсъдимия през
кръста и го е отместил.
От субективна страна с оглед на целенасоченото поведение
на подсъдимото лице по засягане здравето на пострадалия и на начина на
настъпване на противоправния и съставомерен престъпен
резултат съдебният състав прие, че престъплението по чл.128 ал.2 вр. ал.1 от НК е извършено от подсъдимия Х.С. при форма на
вина – умисъл – и то като евентуален умисъл – с предвиждане на вероятното
настъпване на конкретните общественоопасни последици, със съзнаване на
общественоопасния характер на деянието и с допускане от страна на подсъдимия на
съставомерния резултат. С последователните и добре
очертани действия на подсъдимия – насочване към пострадалия и и изминаване на
разстояние от 5-6 метра, нанасяне на два удара в областта на лицето на св. К.С.,
към нанасяне на удари с крака в областта на кръста, където в най – незащитена
от костна структура област се намират бъбреците на човек, съдът прие, че С.
цели именно засягане здравето на пострадалия свидетел. Съзнанието за
общественоопасните последици при евентуалния умисъл е свързана само с
представата за отрицателното засягане на обществените отношения в случай, че
настъпят престъпните последици.
Не е налице според съдебния състав и причиняване на
телесните увреждания от страна на подсъдимия евентуално при условията на чл.132
от НК – в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия,
доколкото макар и да е имало отправена обида от страна на пострадалия К.Г.С.
към подсъдимия Х.К.С. – чрез ползване на думата ***, то за да бъде
квалифицирано деянието по този привилегирован за дееца състав следва действията
на пострадалия да са били такива, че да са настъпили или да е било възможно да
настъпят тежки последици за виновния или неговите ближни. Отправянето на тази
обида чрез думата *** за съда не е от такова естество, че да е било възможно да
настъпят тежки последици за виновния или неговите ближни. Заключението на
вещото лице по СПЕ, кредитирано от съда, е категорично, че подсъдимият С. в
действията си на 17.04.2016 г. не е бил в състояние и то предизвикано от
пострадалия С., което да покрива критериите на категорията физиологичен
афект.
С оглед на така посочената и приета по
– горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия Х.К.С. престъпление,
като се съобрази с целите на наказанието по чл.36 от НК, както и със
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства съдът счете, че
наказанието на същия следва да се определи при условията на чл.54 от НК при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като смекчаващи се приеха
чистото съдебно минало, липса на други регистрирани противообществени прояви,
млада възраст и започнала вече трудова ангажираност на лицето като добри
характеристични данни. Като отегчаващо отговорността обстоятелство се прие причиняването
през нощта на 17.04.2016 г. от страна на подсъдимия и на други наранявания
спрямо пострадалото лице К.С., макар и по – леки от инкриминираното телесно
увреждане – чрез ударите с юмрук в областта на лицето, на носа, довели до
кръвотечение и отоци. Съдът прие, че най – справедливо и съответстващо на
обществената опасност на дееца и на деянието е да определи и наложи наказание
лишаване от свобода в размер на три години – на минимално предвидения от
законодателя размер за престъпление с такава правна квалификация по чл.128 от НК.
Така определеното и наложено наказание лишаване от
свобода в размер на три години настоящият съдебен състав прецени, че не следва
да се привежда за ефективно изтърпяване от подсъдимия Х.С., поради което и
отложи изпълнението му с изпитателен срок от пет години на основание чл.66 ал.1
от НК. Причинената от подсъдимия травма на пострадалия ще влече неблагоприятни
последици за младия С. до живот, но съдът в преценката си за целесъобразност на
наказанието не следва да се води само от вида и характера на увреждането, от
степенното засягане здравето на пострадалото лице. Последиците за пострадалия
от престъплението, причината за физическите действия по засягане здравето на
лицето се вземат предвид от съдебния състав, като изпитателния срок по чл.66
ал.1 от НК се определи във възможния му максимален размер от пет години, но не
само това се оцени при индивидуализацията на следващото се за подсъдимия С.
наказание. За конкретния подсъдим – при налични доказателства за добри характеристики
– отговорен, честолюбив, трудово ангажиран, млад, неосъждан, със само една –
явяваща се в случая изолирана противообществена проява – инкриминираната, съдът
счете, че индивидуалната превенция на наказанието за извършителя му, а и
генералната превенция биха се постигнали при наказание лишаване от свобода, но
условно – с отложено изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК. По тези и
съображения не се и уважи искането на повереника на гражданския ищец и частен
обвинител за ефективно ограничаване правото на свобода на подсъдимия чрез
налагане на наказание лишаване от свобода, чието изпълнение да не бъде
отлагано.
Това наказание по вид – лишаване от свобода, и размер –
три години, при отложено изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен
срок от пет години, настоящата инстанция счете, че би постигнало най ефикасно посочените
в чл.36 от НК цели и като законосъобразно бе наложено на подсъдимия Х.К.С. с
настоящата присъда.
Относно приетия за съвместно разглеждане в настоящото наказателно
производство граждански иск за сумата от 60000 лева, представляващи обезщетение
за причинени неимуществени вреди, резултат от причинените травматични
увреждания на гражданския ищец и частен обвинител К.Г.С. – разкъсване и хематом
на ляв бъбрек, наложили оперативното му отстраняване, която загуба на ляв
бъбрек представлява причинена тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 ал.1
от НК, настоящият състав счита, че той е доказан по основание, тъй като
увреждането на пострадалия К.С. се явява пряка и непосредствена последица от
неправомерното поведение на подсъдимия. Увреждането и неговите последствия се
установяват въз основа на заключението на вещите лица по съдебно-медицинска и
тройна съдебно-медицинска експертизи, епикризи, етапна епикриза, протокол за
ултразвуково изследване, амбулаторни листове, резултати от амбулаторни
изследвания, от показанията на свидетелите К.С., В.С. – С., Г.С. – пострадалият
и неговите родители. Като се взеха предвид преживените от пострадалото лице
силни, нетърпими и продължителни болки и страдания от претърпяната телесна увреда
– както във времето от получаването на ударите по тялото в областта на кръста
през нощта на 17.04.2016 г. до постъпването в болнично заведение, така и при
престоя в болница за извършване на оперативната интервенция по отстраняване на
травмирания и увреден необратимо ляв бъбрек, така и след изписването в процеса
на възстановяване на пострадалия, като се отчете и това, че телесната травма ще
дава отражение до живот за К.С. – относно физическа активност, трудова
реализация, хранителен режим, непрекъснато периодично медицинско наблюдение, настоящият
състав е на мнение, че претендираното обезщетение
следва да бъде уважено в размер от 25000 /двадесет и пет хиляди/ лева, както и
за законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на
престъплението по чл.128 ал.2 вр. ал.1 от НК –
17.04.2016 г., до окончателното й изплащане. За разликата обаче, от тази сума
до пълния предявен размер от 60000 лева, искът според съда е завишен и
недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен в тази му част. Така уважения
граждански иск в размер на 25000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, се
явява напълно справедлив и съответства на преживените болки и страдания от
пострадалия К.С. от това му нараняване.
Присъждането
в тежест но подсъдимия Х.С. за заплащане в полза на пострадалия К.С. на
граждански иск в размер на 25000 лв. води като последица за подсъдимия и
осъждането му с настоящата присъда да заплати по сметка на Районен съд Пловдив
сумата в размер на 1000 лв., представляващи държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск.
На основание чл.189
ал.3 от НПК съдът с настоящия си акт присъди в тежест на подсъдимия Х.К.С. да
заплати на гражданския ищец и частен обвинител по делото К.Г.С. сумата от
3000 лв., представляващи направени разноски по делото за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по делото /според приложения на
л.252 от съдебното следствие договор за правна защита и съдействие от
13.09.2017 г./.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият Х.К.С.
следва да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив сумата от 667,92 лв., представляваща направени по делото в неговата
досъдебна фаза разноски за вещи лица по изготвените съдебно – медицински
експертизи.
На същото основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият Х.К.С.
следва да заплати по сметка на по сметка на Районен съд Пловдив в полза на Висш
Съдебен Съвет сумата в размер на 560,
представляваща направени по делото в неговата съдебна фаза разноски за възнаграждения
на вещи лица – по изготвените съдебно – медицински и съдебно – психиатрична
експертизи.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.Р.