Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 20. 10. 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на тринадесети
октомври през двехиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 5401
по описа за 2017 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила
е искова молба от „Б.2.“ ЕООД *** против А.Е.И. ***. В молбата се твърди,
че „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД е предприятие с основен предмет на дейност изграждане,
използване и поддържане на обществени делекосъобщителни мрежи и информационни
системи на територията на Република България, както и за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, чрез тях и други услуги на своите абонати. Твърди се, че между горното
дружество и ответника А.Е.И. е бил сключен договор за предоставяне на мобилни
услуги, а именно:
констативен протокол за предоставяне на
Виваком ТВ услуга с № 1-2WYE08F от 19. 02. 2013 год. за
инсталиране на специализирано оборудване на пакет „Виваком ТВ Старт”. Твърди
се, че с процесния договор „БТК“ ЕАД
е предоставило на А.Е.И. специализирано оборудване за услуга Виваком ТВ, като
са използвани кабел и стойка на ответника. Твърди се, че със заявление/
договор с №
***от 03. 02. 2012 год. „БТК“ ЕАД
е предоставило на ответника услуга Виваком ТВ.
Твърди се, че с приложение № 1 към договор/ заявка
с № *** от 14. 02. 2013 год. „БТК“ ЕАД
е предоставило на ищеца устройства на лизинг, а именно: USB модем Хуауей” Е3131
и ноутбук “Асус” Х55А-SХ197Н.
Твърди се, че със заявление/ договор с № *** от 14. 02. 2013 год. за срок
от 24 месеца „БТК“ ЕАД
е предоставило на А.Е.И. мобилна услуга към мобилен номер ***с план
„Трафик ънлимитед ХС+”. Твърди се, че със заявление/ договор
с № *** от 14. 02. 2013 год. „БТК“ ЕАД
е предоставило на ответника мобилна услуга към мобилен номер ********* с план
„Трафик ънлимитед ХС+” за срок от 12 месеца. Твърди се, че по фактура с №
********** от 22. 04. 2014 год.
ответникът е използвал телекомуникационни услуги с период на отчитане от 22. 03. 2014 год.
до 21. 04. 2014 год.
в размер на 53, 72 лв., като сумата
до настоящия момент не е заплатена. Твърди се, че по фактура с № ********** от
22. 05. 2014 год.
ответникът е използвал телекомуникационни услуги с период на отчитане от 22. 04. 2014 год.
до 21. 05. 2014 год.
в размер на 54, 59 лв., като сумата до настоящия момент не е заплатена. Твърди
се, че по фактура с № ********** от 22. 06. 2014 год.
ответникът е използвал телекомуникационни услуги с период на отчитане 22. 05. 2014 год.
до 21. 06. 2014 год.
в размер на 53, 45 лв., като сумата до настоящия момент не е
заплатена. Твърди се, че по фактура с № ********** от 22. 07. 2014 год.
ответникът е използвал телекомуникационни услуги с период на отчитане от 22. 06. 2014 год.
до 21. 07. 2014 год. в размер на 471, 01 лв., като сумата до
настоящия момент не е заплатена. Твърди се, че
общият размер на незплатените 4 бр. месечни
фактури възлиза на 632, 77 лв., която сума представлява
главница по фактури с № **********/ 22. 04. 2014 год.;
№ **********/ 22. 05. 2014 год.; № **********/ 22. 06. 2014 год. и №
**********/ 22. 07. 2014 год. Твърди
се, че ответникът дължи на ищеца и мораторна лихва за забава в размер на 210, 84 лв., както
следва:
-19,
23 лв. по
фактура № **********/ 22. 04. 2014 год.
за отчетен период от 22. 03. 2014 год. до 21. 04. 2014
год.;
-19, 01 лв. по фактура № **********/ 22. 05. 2014 год. за
отчетен период от 22. 04. 2014 год. до 21. 05. 2014
год.;
-18, 06 лв. по фактура № **********/ 22. 06. 2014 год. за
отчетен период от 22. 05. 2014 год. до 21. 06. 2014 год., и
-154, 54
лв. по фактура № **********/ 22. 07. 2014 год. за
отчетен период от 22. 06. 2014 год. до 21. 07. 2014
год.;
Твърди се, че поради
неплащане на задълженията от страна на ответника на 29. 05. 2015 год.
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД е сключило договор
за прехвърляне на вземания със ”СГ Груп" ООД, по силата на който
дружеството цесионер е придобило вземанията по всички гореизброени фактури.
Твърди се, че „СГ Груп“ ООД в качеството си на пълномощник на „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД е изпратило уведомление на А.Е.И. на основание
чл. 99 ал. 3 от Закона за задълженията и договорите. Твърди се, че на 12. 05. 2016 год. „СГ
Груп“ ООД е прехвърлило всички свои вземания, придобити по горепосочения
договор на „Б.2.“ ЕООД. Твърди се, че „СГ Груп“ ООД в качеството си на цедент по договора за
прехвърляне на вземания от 12. 05. 2016 г., е уведомило
ответника за извършената цесия. Твърди се, че на 22. 05. 2017
год. ищцовото дружество „Б.2.“ ЕООД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание
чл. 410 от ГПК срещу ответника, като е било образувано ч. гр. дело № 3743/ 2017
год. по описа на Плевенския районен съд. Твърди се, че в законоустановения срок
длъжникът е подал писмено възражение срещу издадената заповед за изпълнение,
което обуславя и правния интерес на ищеца от предявяването на настоящия иск. В заключение ищцовото дружество моли
съда да признае за установено вземането му към ответника за сумата от 632, 77
лв., представляваща главница по фактури №
**********/ 22. 04. 2014 год., № **********/ 22. 05. 2014 год., №
**********/ 22. 06. 2014 год. и №
**********/ 22. 07. 2014 год., както и сумата от 210, 84 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 11. 05. 2014 год. до 04. 05. 2017
год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира и присъждане
на направените деловодни разноски.
Ответникът
А.Е.И. *** не е взел становище по исковата молба.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 3743/ 2017 год. по описа на Плевенския
районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен
акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността
да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. Налице са
предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, а именно:
-въпреки че на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения
от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично
съдебно заседание.
-искът
е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства.
В
заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск по чл. 422 във
вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като
следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи
на ищцовото дружество процесните суми.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в хода на заповедното
производство деловодни разноски в размер на 385, 00 лв., както и направените в
настоящия процес деловодни разноски в размер на 435, 00 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника А.Е.И. ***,
ЕГН **********, че същият дължи на
ищеца „Б.2.”
ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.О.Г.,
сумата от 632, 77 лв., представляваща главница по фактури №
**********/ 22. 04. 2014 год., № **********/ 22. 05. 2014 год., № **********/ 22. 06. 2014 год. и №
**********/ 22. 07. 2014 год., и сумата от 210, 84 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 11. 05. 2014 год. до 04. 05. 2017 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /25.
05. 2017 год./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А.Е.И. ***, ЕГН **********, да заплати на „Б.2.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.О.Г.,
сумата от 385, 00 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство, и сумата от 435, 00 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото
производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: