РЕШЕНИЕ
№ 43 25.02.2013 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, Наказателно отделение,
На осми февруари две хиляди и тринадесета година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Стефан Стойков Членове: П. Синков
Иво Добрев
Секретар: Ж.К.
като разгледа в. ч. н. дело № 1362 по описа за 2012 година,
докладвано от съдията Иво Добрев, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда №1804 от 01.07.2011г. по НЧХД №3595/10г. Районен съд гр. Бургас е признал подсъдимия И.Г.Ж., ЕГН ********** за виновен в това, че на 25.03.2010г. в гр.Б. е казал на Д.Г. в негово присъствие, в качеството му на длъжностно лице- старши полицай в „ООР и А." към Сектор „Охранителна полиция" при Пето РУП на ОДМВР-Бургас, при изпълнение на служебните му задължения и в присъствието на колегите му Д. Д. Н. и Д. Д. Д. и двамата полицаи в Пето РУП на ОДМВР-Бургас, думите "майка ти да еба, гаден педал", с което унизил честта и достойнството му-престъпление по чл.148 ал.1 т.1 и т.З вр. чл.146 ал.1 от НК, като на основание чл.-78а ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност, налагайки административно наказание глоба в размер на 1500 лева. Със същия съдебен акт подсъдимият е осъден да заплати на пострадалия Г. сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинените в резултат на извършеното престъпление неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-25.03.2010г. до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлен предявения граждански иск в частта му за разликата до сумата от 10 000 лева като недоказан. Ж. е осъден да заплати държавна такса в размер на 120 лева, върху уважената част от гражданския иск, както и разноските направени от тъжителя по делото в размер на 522 лева.
Недоволен от постановената присъда подсъдимият е подал въззивна жалба и в съдебно заседание пред Окръжен съд, чрез своя процесуален представител изтъква аргументи, че за престъплението, предмет на производството от частен характер вече веднъж е понесъл наказателна отговорност, тъй като с протоколно определение на РС-Бургас е осъден за извършено деяние по чл.325 от НК, изразяващо се включително в отправяне на обидни реплики към полицейските служители. Излага доводи, че е налице нарушение на принципа non bis in idem, първоинстанционният съдебен акт следва да бъде отменен, а производството пред въззивния съд прекратено.
С решение от 19.04.2012г. състав на Окръжен съд Бургас сметнал, че е налице хипотезата на чл.24 ал.1 т.6 от НПК, отменил присъдата на районния съд и прекратил наказателното производство. Актът на въззивната инстанция бил обжалван по касационен ред пред Върховния касационен съд, който с решение от 30.11.12г. намерил
касационната жалба за основателна, приел, че окръжният съд е допуснал процесуално нарушение по чл.348 ал.3 т.1 от НПК, довело до ограничаване на правата на тъжителя и отменил решението на БОС, връщайки делото за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. Върховният касационен съд дал указания внимателно да се проучат материалите по делото като се изведат прецизно признаците от обективната и субективна страна на престъпленията по чл.325 и чл.148 вр. чл.146 от НК и на тази основа да се реши дали престъпната дейност, описана в тъжбата на Г. е основание за ангажиране на отговорност при условията на съвкупност или са налице условията на чл.24 ал.1 т.6 от НПК.
При новото разглеждане на делото и в хода на развилото се въззивно производство отново е застъпена тезата, че е налице идентичен предмет и има основания за прекратяването му. Становището на процесуалния представител на тъжителя пък е, че е осъществен състав на престъпление от частен характер, отправени са обидни реплики лично към неговия доверител, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден.
Бургаският окръжен съд, след цялостно разглеждане на жалбата и материалите по делото, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и в пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 НПК намира претенцията на жалбоподатея за неоснователна.
Първоинстанционният съд на база пълно, всестранно и обективно изследване на доказателствата е възприел правилно фактическата обстановка, констатирайки следното: На 25.03.2010г. около 17.00 часа в оперативната дежурна част на Пето РУП гр.Б. се получил сигнал за възникнал скандал между граждани в гр.Б., к-с „И." до блок №**. Веднага към мястото на инцидента с патрулен автомобил се отправили свидетелите Д.Н., Д. Д. и тъжителят Д.Г.-***. Заварили подсъдимия в нетрезво състояние, раздразнен с охлузвания по лицето и агресивно поведение към минувачите. Тъжителят Г. пръв се приближил до Ж., представил се и поискал документ за самоличност. Вместо да изпълни разпореждането на униформения служител, подсъдимият се обърнал към полицая с репликата: "Майка ти да еба, какво ще ми направиш, гаден педал." След произнесените по адрес на тъжителя псувня и ругатни към подсъдимия се приближил и свид.Н.. Последният също се представил и поискал документите на Ж.. В отговор на неговата намеса последвали същите обидни думи, казани в множествено число и насочени към двамата служители на реда. Нещо повече подсъдимият посегнал с ръка към свид.Н., като за да предпази колегата си тъжителят блокирал удара му и вследствие на съприкосновението получил нараняване и подуване в областта между показалеца и палеца на лявата си ръка. Дори и след поставяне на белезници Ж. продължавал да буйства и извършва хулигански действия. Проведената на място полицейска проверка установила, че преди появата на органите на реда подсъдимият е участвал в сбиване и е наранил лице, отправило се веднага след инцидента към близко заведение. Самоличността на пострадалия била установена, а Ж. откаран в отрезвителя. Вечерта на същата дата тъжителят Г. споделил на прекия си ръководител свид.Т., че по време на посещението на местопроизшествието е бил обиждан и псуван от подсъдимия, за което изготвил и съответния рапорт в писмена форма.
По повод на случилото се и във връзка с действията на подсъдимия било образувано наказателно производство от общ характер, което приключило с признаване на Ж. за виновен в извършване на престъпления по чл.325 от НК и чл.131 ал.2 т.2 вр. чл.129 ал.2 от НК, както и определяне на общо наказание при условията на чл.23
от НК, а именно лишаване от свобода за срок от четири месеца, изтърпяването на което било отложено за срок от три години.
Настоящият състав изцяло споделя направените от първата инстанция изводи и изложени мотиви за съставомерност на поведението на подсъдимия от обективна страна. Съдът е на мнение, че по делото са събрани достатъчно убедителни доказателства за отправени обидни реплики от страна на подсъдимия Ж. към тъжителя Г., казани в присъствието на потърпевшия, насочени и употребени директно към него в първо лице единствено число и възприети лично и непосредствено от последния. По делото не се спори, че пострадалият първи се приближил към подсъдимия и след като се легитимирал и поискал документите му бил напсувай и наруган по описания вече начин. Излагат се твърдения, че казаните обидни изрази и думи са били адресирани към всички униформени служители, което действие реализира признаците от състава на чл.325 от НК и следователно не е съставомерно по чл.148 вр. чл.146 от НК. Съвсем правилно районния съд е достигнал до друго заключение, анализирайки всички събрани по делото гласни и писмени материали в съвкупност и съпоставяйки ги с тези, приобщени в подкрепа на горната версия, като е изразил мотивирано становище относно авторството и виновността на дееца. Посочил е кои доказателства потвърждават изложената по-горе фактическа обстановка, излагайки аргументи кои кредитира и цени и кои смята за недостоверни.
Според настоящия въззивен състав, в конкретния казус, репликите срещу потърпевшия са изречени преди да бъдат употребени обидни изрази с насоченост към всички служители на реда. Хронологията на събитията е такава, защото първи пострадалият се е приближил към подсъдимия и лично към него Ж. използвал нецензурните изрази. Това обстоятелство се потвърждава от свидетеля Д.Н., който е бил най-близко до колегата си и подсъдимия и съвсем безпристрастно е споделил спомените си от случилото се. Последният е категоричен и убедителен в изявлението си, че псувните са били казани веднъж по адрес на пострадалия и след това към всички присъстващи органи на реда. Съвсем вярно решаващият съд е сметнал, че тези действия на Ж. са извършени в условията на реална съвкупност с деянията по чл.325 и чл.131 от НК, които помежду си са в идеална съвкупност. Следователно не са налице пречки за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия за извършено престъпление от частен характер, осъществяващо признаците от обективната страна на престъплението по чл.146 от НК с посочените по-горе квалифициращи признаци, произтичащи от длъжностното качество на пострадалия и това, че обидата е била нанесена публично. Казаните реплики безспорно са били унизителни за пострадалия, като са засегнали честта и достойнството му. Думите са изречени с цел да бъде засегнат Г., по начин, че да се омаловажи смисъла на действията му и се изрази пренебрежение към личността му и длъжността която изпълнява. Касае се за съзнателна проява и поведение, свидетелстващо за наличие на ясни представи в съзнанието на подсъдимия относно общественоопасния характер на извършеното и настъпването на общественоопасните му последици.
Районният съд е изложил подробни мотиви защо счита, че не е налице пречка за прилагане нормата на чл.78а от НК в редакцията и от д-ен в. бр.75 от 2006г., като е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и е определил административно наказание в размер близък до минималния, а именно глоба от 1500 лева. Преценил е, че по този начин ще бъдат постигнати целите, визирани в нормата на чл.36 от НК и ще се постигне искания от законодателя възпитателен и предупредителен ефект.
Въззивният съд намира изводите на Районния съд гр.Бургас за законосъобразни, а обжалваният акт, постановен при внимателна оценка на доказателствения материал, който е събран и проверен по надлежния ред. Аргументирано, след анализ на всички приобщени по делото документи решаващият съд е констатирал, че са налице убедителни доказателства за това, че Ж. е осъществил деяние по чл.148 ал.1 т.1 и 3 вр. чл.146 ал.1 от НК.
Съвсем основателно Районният съд е намерил предявеният по делото граждански иск срещу подсъдимия, като обезщетение за неимуществените вреди, причинени от непозволено увреждане с престъплението по чл.148 ал.1 т.1 и т.3 вр. чл.146 ал.1 от НК за безспорно доказан по своето правно основание- чл.45 от ЗЗД. Действително в резултат на виновното и противоправно поведение на подсъдимия, гражданският ищец Г. е претърпял неимуществени вреди- унижение, душевно разстройство и болки, които подлежат на репарация и са пряка и непосредствена последица от извършеното. Преценил е че, размерът на претенцията е прекомерно завишен и постановил да бъде определено по справедливост обезщетение в размер на 3000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането. За разликата над посочената сума до предявения и размер Бургаският районен съд е отхвърлил иска като недоказан и неоснователен. Въззивният състав намира определения по справедливост размер на уважената гражданска претенция за адекватен на причинените на пострадалия страдания и негативни емоции, които в настоящия казус подлежат на обезвреда. Правилно е изчислен размерът на дължимата държавна такса върху уважената част от гражданския иск.
В съответствие с чл.189 ал.3 от НПК, Районният съд е постановил направените по делото разноски, предвид постановената осъдителна присъда да се възложат в тежест на подсъдимия.
Въззивният съд счита, че присъдата е правилна и законосъобразна, предвид изразеното по- горе становище, поради което следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от горното и на основание чл.338 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№1804 от 01.07.2011г. по НЧХД № 3595/10г. по описа на Районен съд
гр. Бургас.
Решението е окончателно
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ! |
|
ЧЛЕНОВЕ:1. |
.
2.