Мотиви към присъда N 23/10.09.2019година по НОХДN 472 /2018г. по
описа на Окръжен съд
- Р..
Окръжна прокуратура - Р. е
обвинила Й.Й.Й. в
извършване на престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 от НК
– че на 13.07.2007г. в гр.Р., като
управляващ и представляващ „К.-1”
ЕООД - гр.Р., избегнал установяването и плащането на данъчни задължения – Данък върху добавената стойност в размер на
111 326,17 лева ,дължими от „К.-1” ЕООД - гр.Р.
като:
- потвърдил неистина в подадена
справка - декларация за данък върху добавената стойност с вх. №
1800-0923684/13.07.2007г. по описа на ТД
на НАП - гр. Варна офис Р. – отразил стойности по извършени доставки и начислил
ДДС по общо 3 бр. сделки, по които е
„получател”,отразени в данъчни фактури, издадени от „изпълнител” „Р 6 И.“ ЕООД-гр.Р.
с номера №32/12.06.2007г.,
№33/13.06.2007г., №35/19.06.2007г.
- използвал документи с невярно
съдържание - горепосочените данъчни фактури с
номера:№32/12.06.2007г., №33/13.06.2007г.,
№35/19.06.2007г., в които били отразени стойности по извършени доставки
и начислен ДДС върху тях с „получател” „К.-1” ЕООД-гр.Р. и „изпълнител” „Р 6 И.“ЕООД-гр.Р.,
които били отразени и като стойности в горепосочената декларация за данъка
върху добавената стойност, ведно с приложеният към нея дневник за покупки за
данъчен период месец Юни 2007г- при упражняване на стопанската си дейност, при
водене на счетоводството си и при представяне на информация пред органите по
приходите – ТД на НАП- Варна, офис Р..
-
приспаднал неследващ се данъчен кредит в горепосочения размер за данъчен период м.Юни 2007 г. - като
данъчните задължения са в особено големи размери.
Прокурорът поддържа
обвинението.
Защитника на подсъдимия (адв.Б.Д.) пледира за изцяло оправдателна
присъда по обвинението, развивайки съображения в насока недоказаност на
заявените с него обективни и субективни съставомерни признаци. Акцентира на
недоказаност на изискеумото за реализиране на въведеното с обвинението
престъпление, съставомерно психологично отношение на подс.Й. към нереалност на
сделките, обусловили издаването и осчетоводяването в процесната декларация по
ДДС на съответните фактури от една страна и от друга – оспорва се заявената с
обвинението нерeалност на
сделките отразени в съответните фактури и включени в счетоводния резултат по
ДДС в декларацията (само фиктивна, обективирана
документално и заявена пред данъчните органи), като защитника излага доводи за
тяхната реалност, съответно липса на съставомерност.
Подсъдимия Й. се позовава на
съображенията на защитника си. Заявява невиновност и претендира за цялостно
оправдаване.
Съдът след преценка на събраните
по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:
Подс.Й.Й.Й.
е роден на *** ***, като към момента живее трайно в гр.П., РЧ, не
е женен, има висше образование, работи, неосъждан.
С
Решение на Окръжен съд - Варна по ф.д. № 58/2001г. било вписано „К. - 1“ ЕООД -
гр. В., като впоследствие с Решение № 2759 от 27.10.2004г. по ф.д. № 966/2004г.
на ОС - Р. била извършена промяна на седалището на дружеството – станало в гр.Р.
(Удостовер. и разпечатка от ТР –л.25 – 28, п.1 ДП). Считано от 2011г. управител и едноличен собственик на капитала на
дружеството бил подс.Й.. Дружеството било данъчно
регистрирано в ТД на НАП - Варна, офис гр.Р., а също така било регистрирано и
по Закона за данък върху добавената стойност. Основният му предмет на дейност
бил търговска дейност, търговия с недвижими имоти, външнотърговско
посредничество, представителство и агентство, внос и износ на стоки и др. Към
първата половина на 2007г. дружеството развивало търговска дейност, основно по
„търговско посредничество с разнообразни стоки“. Дружеството стопанисвало и клуб
- ресторант „О.“ в гр.Р..
Св.С.Р.
бил изпълнителен директор на „Н.г.“ АД. От предходни
години, и към 2006г дружеството продължавало да се обслужва счетоводно от св.К.Т.Р.,
която извършвала счетоводни услуги по него време в офис в гр.Р., чрез своя
регистрирана ца целта фирма. „Н.г.“ АД извършвало различни дейности в гр.Р. – заведения,
комплекс “Н.“ – басейн и други обекти, както и извършвало търговия с горива,
набавяни от Румъния (както това станало например в
края на месец Февруари 2005год. – 602, 182 хил. литра безоловен бензин), и от местни доставчици. Във връзка с дейността с горива, дружеството
стопанисвало под наем П.б. в гр.Б. с площ 16 910км.м., в която се намирали
цистерни – 30 броя резервоари с обща вместимост между 900 и 1000 тона гориво,
като цистерните били с вместимост от 934 куб.метра. На практика, поради
негодност на някои цистерни, възможната за използване вместимост била по-малка (неустановено конкретно по делото).
Наемодател на базата било дружество собственик – „Д.2 „ООД (регистрирано с Решение № 2/28.07.03г. по ф.д.№ 262/02г. на Софийски
окръжен съд), на което наименованието било
променено през 2003год на „Р-6К.“ООД. Наемните отношения били уреждани писмено
със съответни договор и анекси, като съгласно последния анекс – л.96, п.2 от ДП,
срока на наемане бил продължен с три години, считано от 01.01.2007год. (л.96 – л.98, п.2 от ДП).
Съгласно договора за наем, наемателя се задължавал да използва петролната база
по предназначение, наемната цена била 500 лева на месец, която наемателят
следвало да заплати едновременно със (при
сключване) на
договор за продажба на базата (чл.4
от Договора).
„Н.г.“ АД при дейността си по търговия с
горива, съхранявало съответното количество гориво към даден момент в цистерните,
намиращи се в стопанисваната от него П.б. в гр.Б.. Св.Р.П. бил акционер в „Н.г.“
АД, като същият бил собственик и управител на „Р 6 И.“ ЕООД - гр.Р.. Имайки качеството на акционер
в „Н.г.“ АД, св.Р.П., наред със св.С.Р. извършвал и дейности, свръзани с
търговската дейност и на това дружество и по-конкретно и в стопанисваната от
него П.б.. Между двете дружества имало търговски отношения предхождащи месец
Юни 2007год., включително били извършвани и доставки на гориво (през месец Март и месец Февруари)
от „Н.г.“ АД към „Р 6 И.“ ЕООД - гр.Р..
Освен това, св.С.Р. бил управител
и на „К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в село М.,
общ.Д. м.. Дружеството се занимавало със шивашка дейност, като имало офис в Р..
Там като счетоводител на дружеството (до месец Април 2007год.) работела св.В.Й.Г.. По искане на
св.С.Р., през 2006год. св.Г. започнала да обслужва счетоводно и фирмата на
подсъдимия Й. „К. - 1“ ЕООД. Това действително станало, като Г. започнала да осчетоводява дейността и на
дружеството на последния. За целта, всеки съответен месец подс.Й. носел
документите, подлежащи на осчетоводяване, включително и фактури и други,
свързани с деклариране по ЗДДС. Св.Г. съставяла дневниците за покупки и
продажби, както и съответната справка - декларация по ЗДДС. Дневниците за покупки
и продажби се съхранявали в офиса, където работела св.Г.. В процеса на работа,
на 15.05.2006год. подс.Й. упълномощил св.Г. да го представлява пред ТД на НАП
като съставя, попълва, подписва, подава и получава от негово име всякакви документи,
свързани с дейността на фирмата (Пълномощно
на л.59 от СП). На практика за периода до
месец Януари до месец Април 2007год., докато св.Г. била на длъжността,
справките - декларации по ЗДДС на „К.-1“ ЕООД били подавани по електронен път,
подписани с КЕП/ПИК (били подадени такива през
месец Март и месец Април 2007г. приложени на л.187 до л.182 от СП). В съдържанието им св.Г. фигурирала като лице, упълномощено от
регистрираното лице „К.-1“ ЕООД. През месец Април 2007год. св.Г. напуснала „К.“ ООД и занапред вече нямала никакви отношения със св.Р. и
подс.Й.. Веднага след това, на длъжността счетоводител в „К.“ ООД постъпила на работа св.М.А..
Тя продължила да осчетоводява дейността и на двете фирми („К.“ ООД и „К. -
1“ ЕООД), а и на някой ЕТ, също свързани със св.С.Р.. Св.А.
също била упълномощена от подс.Й., като собственик на „К.-1“ ЕООД - да го
представлява пред ТД на НАП като съставя, попълва, подписва, подава и получава
от негово име всякакви документи, свързани с дейността на фирмата (Пълномощно на л.219, п.2 от
ДП). Отделно „К.“ ООД била упълномощена да подава справки - декларации
на „К.-1“ ЕООД чрез електронен подпис. Подс.Й. продължавал да носи и на св.А.
съответни документи от дейността на „К.-1“ ЕООД (фактури,
платежни, банкови извлечения и др.),
които тя осчетоводявала, ползвайки наличната счетоводна програма на „К.“ ООД, нанасяла данните от
фактурите в дневниците, след което чрез програмата ги разпечатвала, след което лично
подавала в НАП справките – декларации по ЗДДС за съответния месец, по
електронен път. Независимо от това обаче, конкретно справката – декларация по
ЗДДС и дневниците към нея за месец Юли 2007год. с които се декларирали
обстоятелства по ДДС настъпили през предходния месец Юни, освен по електронен
път, били подадени и в предварително разпечатан на 12.07.07г. от св.А. вид на
хартия (след което били подписани за „управител“ и
„управител“……./Й. Й./ от конкретно
неустановено по делото лице, и при подписа бил положен и печат на дружеството), на 13.07.2007год., за което както и предаване на документите и на
магнитен носител, бил съставен Протокол за приемане на декларации и дневници по
ЗДДС (протокола, справката – декларация и дневниците
на л.224-220, п.2 от ДП).
Протокола бил подписан за „предал“ от св.А. и за „приел“ от служител на НАП –
Варна, офис Р. – М. П. Х.. В тази справка - декларация и дневника за покупки на
„К.-1“ ЕООД били внесени данните от процесните три фактури, а и на още една
фактура за гориво, невключена в обстоятелсвената част на обвинението, но имаща значение
за решаването му - фактура № 16/11.06.2007г. с доставчик „Н.г.“ АД, които четири фактури, заедно с
други за периода, подс.Й. бил дал на св.А. за осчетоводяване (обстоятелствата, обусловили
съставянето на общо четирите фактури за
гориво се съдържат по-долу) и съответно данните от фактурите били съобразени при изчисляване на
стойностите от значение за ДДС. Предмета на делото е ограничен (тъй като така е заявен с обвинението) до резултата
за ДДС, свързан със стойностите на посочени в обвинението фактури.
Освен
това (обстоятелство, което също не е заявено с обвинението,
но явяващо се с пряко отношение към решаване на делото по същество), в тази Справка - декларация били включени и изчислени със съответното
им значение за ДДС, както били описани и в дневника за продажби на „К.-1“ ЕООД,
данните от четири фактури, по които още в същия данъчен период „К.-1“ ЕООД като доставчик, продал
общо същото количество бензин, което било закупило преди това. Купувачи били „Р
6 И.“ ЕООД-гр.Р. и „Н.г.“АД (обстоятелствата
по тези продажби са описани конкретно по-долу).
Така подадената справка – декларация била
входирана в НАП - Варна, офис Р., с № 1800-0923684/13.07.2007г. Същата справка – декларация и дневници
подадени и по електронен път, заведено под същият входящ номер (Справка-декларация за данък върху добавената стойност и дневници на
л.199 – 201 от СП) от св.А., като същата била
посочена в съдържанието на декларацията за лице, упълномощено от „К.-1“ ЕООД.
Въз
основа на тези обстоятелства, към 2007год. свидетелите Р.П. и С.Р. се познавали
с подс.Й. - във връзка с предходни търговски отношения, а и извършваното осчетоводяване
дейността на дружествата на св.Р. и на подс.Й. от един и същ счетоводител – от последователно
работещите в дружеството на св.Р., свидетелки В.Г. и М.А.. Подс.Й. знаел с
какъв предмет на дейност се занимавали фирмите им, включително и за извършвани
сделки с горива.
Във
връзка с последното, в началото на месец юни 2007год. подс.Й. в качеството си
на управител на „К. - 1“ ЕООД решил при възможност дружеството му да купи
гориво - Бензин А 95 Н от някое от дружествата. Обсъдил
това с представителите им (свидетелите
Р. и П.) и се договорил с всеки от тях да закупи общо
немалко количество, според наличното към него момент. Тъй като „К. - 1“ ЕООД не
разполагало с място и съответно специални съдове, в които да съхранява
горивото, било уговорено да го получи, налично във цистерните, намиращи се в
стопанисваната от „Н.г.“АД, П.б. в гр.Б. и там от момента на покупката „К. - 1“ ЕООД да го съхранява за себе си като
собственик. Първоначално, до 11.06.07г. “К. - 1“ ЕООД купило директно от „Н.г.“АД бензин от
съхранявания в базата – в количество от 31, 92 хиляди литра, на стойност 41 673,
16 лева, ДДС в
размер на 8334, 63 лева; общо 50 007,79 лева (за което били съставени фактура №
16/11.06.2007год. и Приемо-предавателен протокол - л.186 и 185, п.2 от ДП). Протокола бил подписан от св.Р. за „предал“ и от подс.Й. за „приел“. Покупната цена била платена от “К. - 1“
ЕООД. Следващите дни „К. - 1“ ЕООД купило трикратно още бензин, вече от „Р 6 И.“ ЕООД - гр.Р. - общо 404, 076 хиляди литра, на обща стойност
556 630, 85 лева. За трите извършени сделки, били съставени последователно,
- фактура №32/12.06.2007г. с
предмет 186,76 хиляди литра бензин А 95 Н на стойност 252 126 лева, ДДС в
размер на 50 425,20 лева; общо – 302 551,20 лева.;
- фактура №33/13.06.2007г. с
предмет 133.46 хиляди литра бензин А 95 Н на стойност: 187 004,20 лева, ДДС в
размер на 37 400,83 лева; общо – 224 404,98 лева и
- фактура №35/19.06.2007г. с предмет 83.856 хиляди
литра бензин А 95 Н на стойност: 117 500,7 лева, ДДС в размер на 23 500,14
лева; общо – 141 000,84 лева,
Общото количество бензин по последните
три фактури било 404, 076 хиляди литра, на стойност 556 630, 90 лева, ДДС в общ
размер на 111 326, 20 лева, общо – 667
957,02 лева.
Или общо закупения от „К. -
1“ ЕООД бензин през месец Юни 2007г. по посочения начин (по общо четирите сделки – една с продавач „Н.г.“АД и три с продавач „Р 6 И.“ ЕООД-гр.Р.) бил 435,996 хиляди литра, на
стойност 717 964, 81 лева.
„К. - 1“ООД извършило плащане по
описаните фактури за закупения бензин, като парите били наредени по сметка на „Р
6 И.“ ЕООД-гр.Р. от разплащателната сметка на„К. - 1“ООД в
„УниКредитБулбанк“АД, като конкретно по фактура № №32/12.06.2007г. плащането
било извършено на 13.06.2007г., по фактура № №35/19.06.2007г. плащането било
извършено на 20.06.2007г., а по фактура №33/13.06.2007г. плащането било
извършено на 12.07.2007год.
От своя страна, продавача „Р 6 И.“
ЕООД-гр.Р. бил купил бензина, продаден от него на „К.-1“ ЕООД по описаните три
сделки, от „Н.г.“АД,
за което били съставени съответни фактури и приемо-предавателни протоколи. Съгласно
последните бензина, предмет на сделките се намирал в Петролната база в гр.Б.,
съответно купувача „Р 6 И.“ ЕООД-гр.Р., от момента на закупуването му, го
съхранявал на същото място за себе си, като собственик. (фактурите приложени на л.53, л.52, л.48, л.47, и л.46, п.2 от ДП, а протоколите – на л.40 до
37, п.2 от ДП).
След
като по посочения начин „К.-1“ ЕООД закупило общо 435, 996 хиляди литра бензин А 95, почти веднага
след това - в рамките
на същия ден или след дни (по неустановена конкретна причина, която е наложила това решение на подс.Й.), продало на „Р 6 И.“ ЕООД-гр.Р.
и на „Н.г.“АД, това (същото) количество бензин, едно от количествата на цена, равна на закупната –
фактура № 3/11.06.07г., а останалото по-значително количество – на малко
по-висока цена по други три фактури, от което се формирала за „К.-1“ ЕООД обща
печалба от 2 514, 58 лева. Продажбите били отразени в съответно
съставените фактури:
-
Фактура № 3/11.06.07г., с предмет бензин, на
стойност: 41 673, 16 лева, ДДС в размер на 8 334, 63 лева; общо
50 007, 79 лева, получател „Р 6 И.“ ЕООД.
-
Фактура № 4/12.06.07г. с предмет бензин, на
стойност: 253 993, 60 лева, ДДС в размер на 50 798, 92 лева; общо
304 792, 52 лева, получател „Н.г.“АД.
-
Фактура № 5/18.06.07г. с предмет бензин, на
стойност: 187 231, 03 лева, ДДС в размер на 37 446, 21 лева; общо
224 677, 24 лева, получател „Н.г.“АД.
-
Фактура № 6/19.06.07г. с предмет бензин, на
стойност 117 501, 53 лева, ДДС в размер на 23 500, 31 лева; общо 141 001, 84 лева, получател „Н.г.“АД.
-
Или продадения от „К. - 1“ ЕООД бензин през месец Юни 2007г. по
посочения начин (по общо четирите сделки – една
с купувач „Р 6 И.“ ЕООД
и три с купувач „Н.г.“АД) бил на
обща стойност 720 479, 39 лева.
Всяко
от трите дружества подало своята справка – декларация по ЗДДС и дневници за
покупки и продажби към нея през месец Юли 2007год., включвайки в тях
стойностите по посочените фактури и други, извършени за периода месец Юни, съответно покупките - в дневниците за покупки и
продажбите - в дневниците за продажби, съпоставката на сборните стойности от
които формирал резултата за този данъчен период, описан в справките –
декларации по ДДС (конкретно за „К. - 1“ ЕООД
това станало по описания по-горе начин).
Декларираните
обстоятелства с тези справки - декларации по ДДС, подадени от „Н.г.“АД и „Р 6 И.“ ЕООД и
съответно следващите от тях последици по ЗДДС (право
на данъчин кредит или задължение за внасяне на ДДС) били
признати от данъчните органи. Освен това, от тогава и до момента данъчната
администрация не е достигала до констатации въз
основа на проверка или ревизия за нарушения на дан.
законодателство, в това число по ЗДДС във връзка с дейността на двете дружества
по горепосочените сделки през месец Юни 2007год. Била изисквана единствено
определена информация при т.нар. насрещни проверки по извършената данъчна
ревизия по същата дейност спрямо „К. - 1“ЕООД (последното
разгледано по-долу).
Във
връзка с подадената от “К. - 1“ЕООД справка декларация - входирана в НАП - Варна,
офис Р., с № 1800-0923684/13.07.2007г. била извършена проверка (документална) от данъчни служители на Офис Р.
– В.Г.Б. и Т.П.Д.. Била извършена именно проверка, а не ревизия като друга
алтернативна възможност, тъй като от съответен отдел в данъчната служба (наречен „Координация“) сумата
от 10 445,31 лева – резултат за възстановяване по ДДС в полза на „К. - 1“ЕООД (т.нар. данъчен кредит) според
тази справка - декларация, била преценена като неголяма. Проверката обхванала
справките - декларации, подадени от „К. - 1“ ЕООД за деклариране дейността в периода
месец Януари – месец Юни 2007год. и приключила (неконстатирайки
нередовност на заявеното с документите) с издаването на Акт за прихващане на вземения (АПВ) № 8485/29.11.2007год. По този начин, данъчните органи признали искания
данъчен кредит, като резултат, обусловен и от съответните стойности на ДДС за
извършените три процесни (заявени
с обвинителния акт) сделки - покупки на бензин от „К.
- 1“ЕООД с доставчик „Р 6 И.“ ЕООД-гр.Р. и останалите такива според дневника за покупките на
фирмата (л.220, п.2 от ДП) и стойностите внесени в
декларацията от тях, както и продажби на бензин, според дневника за продажбите
на фирмата (л.221, п.2 от ДП) и стойностите внесени в декларацията от тях
така, както са конкретизирани дотук. Въпросния АПВ №
8485/29.11.2007год. се съхранявал в НАП – Варна, офис Р. до 2017год., когато
бил предаден за унищожение поради изтекъл срок. Независимо от последното, факта
на съставянето му бил съобразен, както и констатациите в него били изрично
съобразени и описани в последователно издадените два Ревизионни доклада, както
и Ревизионен акт, визирани малко по-долу.
Със
съответна заповед, през месец Октомври 2009год. в НАП – офис Р., било
образувано ревизионно производство и била възложена ревизия на „К. 1“ ЕООД, с
предмет установяване на задължения на дружеството по ДДС за периода
01.01.2007год. – 31.05.2009год. Тя
следвало да се извърши от екип с ръководител св.В.Б. и св.А.Н.. Същите въз
основа на процесуалните действия, които извършили съобразно ДОПК, приели за
установено, че чрез включване на процесните три фактури (визирани в обвинението, конкретизирани горе) в дневника за покупки и справката- декларацияо ДДС, подадена през месец
Юли 2007год. (за данъчен период месец Юни
2007г.) „К. 1“ ЕООД е ползвало пълен данъчен кредит на
стойност общо 141 000, 84 лева. Това, както и събраната информация –
документи, както и възприети изявления на съответните отговорни лица в отговор
на изисквана информация при насрещни проверки на „Р 6 И.“ЕООД и „Н.г.“ АД било
описано в съставен Ревизионен доклад № 900801/21.10.2009год. Извода на проверяващите бил, че не се
доказвала доставката на бензина, предмет на тези фактури (че доставките на гориво за „К.- 1“ ООД били инцидентни, не са свързани с
основната дейност на дружеството и то не е представило доказателства за реално
прехвърляне на собствеността на горивото, както и документи за платен реален
транспорт, или за наем на цистерни за съхранение), съответно
не е било възникнало данъчно събитие и основание за начисляване на данък ДДС
във връзка с такива покупки и не би могло да е налице и право на данъчен кредит
по тези три фактури (приели са за установено, че данъкът е бил начислен неправомерно от „К.
1“ ЕООД в подадената справка - декларация по ЗДДС, съответно и отразени в
дневника за покупки на дружеството за месец Юни 2007год).
Съответно на това, не бил признат заявеният съгласно декларацията данъчен креди
в размер на общо 111 326, 17 лева. Констатациите от акта били отразени и в
съставения Ревизионен акт № *********/27.11.2009год. (приложен
на л.178 – 186, п.1 от ДП),
съгласно който било установено, че тази сума, заедно със съответно изчислена
лихва следва да се внесе от „К. 1“ ЕООД
в бюджета. Този Ревизионен акт бил обжалван от подс.Й. по административен ред
пред Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението – гр.Варна при Централно
управление на НАП“. С Решение № 162/17.03.2010год. (л.4 до
л.1, п.2 от ДП) Ревизионен акт №
*********/27.11.2009год. бил отменен в частта, с която са установени дължими от
„К.“ ЕООД суми, и преписката била върната на ТД на НАП – Варна, за възлагане на
нова ревизия. Това решение било мотивирано с преценка (съдържаща
се в същото) за неправилен анализ на
приложените към административната преписка писмени доказателства, както
издаване на ревизионния акт при липса на безспорни доказателсдтва относно
всички относими факти и обстоятелства за прехвърляне правото на собственост
върху стоките, което налага необходимостта за отмяна на акта и извършване на
нова ревизия.
Във
връзка с това с решението и съответна нова заповед за ревизия от 30.03.2010г. Тя
била извършена от същите данъчни слежители, със сменени роли по изготвяне на
ревизионен доклад и съответно ревизионен акт. При провеждането й, били приобщени
предходно събрани материали (протокол
на л.151, п.2 от ДП), както и били вършени
допълнителни (спрямо предходната такава) процесуални действия във връзка с наличността на
съответно количество гориво в доставчика „К. -
1“ЕООД, по фактурите („Р – 6
И.“ЕООД), както и доставчика на последния („Н.г.“ АД), обстоятелства свързани със
собствеността, наемните отношения и тяхната срочност за П. б. в гр.Б. към
2007г., по които въпроси били изисквани писмени обяснения и доказателства от
отговорните лица при извършвани насрещни проверки. Представените доказателства
били приложени към преписката (понастоящем
в п.1 и п.2 от ДП). Въз основа на направена
преценка на представените доказателства, както и приемайки, че непредставяне на
конкретно искани такива от страна на лицата представляващи трите дружгества е
равносилна на тяхната обективна липса, свидетелките Б. и Н. приели основно и
посочили в съставения Ревизионен доклад № 1001434/23.07.2010год./л.167-152, п.2 от ДП:
- че не става ясно кой е
стопанисвал Петролната база в периода 01.05.2004 до 01.01.2007г. (според показанията на св.Б. за времето след 01.01.2007год., у „К. - 1
ЕООД не са налице документи за собственост или наем на базата, или на
цистерните в нея). Било заключено, че
представените документи не удостоверявали по безспорен начин наличие на наемни
отношения. Също така било констатирана липса на доказателства за търговско
договоряне между „К. -1“ ЕООД и „Р 6 И.“ ЕООД от една страна и първото
дружество и „Н.г.“ АД от друга страна – за получаване на горивото в цистерните
и след това предаването му в същите, при реализиране на сделките. Също така, че
представените митническа декларация, доказателства за плащане на горивото по
фактурите, складови разписки придружаващи фактурите, приемо-предавателни
протоколи за предаване на горивото, както и липсата на определени данни в тези
протоколи (МОЛ осъществило предаването,
за съответствието на горивото по качество и годни доказателства за
индивидуализиране на горивото – че горивото било същият вид, като поксоченото в МД) и липса на придружителни документи – анализни свидетелства за годността
и качеството на горивото, отричат факта на прехвърляне на собствеността върху
горивото – не било налице нито материално, нито мисловно отделляне /тоест
индивидуализиране/ на горивото при неговата продажба. В частност проверяващите
счели, че приемо - предавателните протоколи (тези
за предаване на гориво от „Н.г.“ АД на „Р 6 И.“ ЕООД) , не заслужават доверие, тъй като са частни
документи – без нотариална заверка и достоверна дата, не съдържали имената на
лицата, участвали в приемо - предаването и тъй като съдържат изгодни изявления
за лицето, което ги представило, предвид и това, че „Р 6 И.“ ЕООД и „Н.г.“ АД
се явяват свързани лица (предвид
качествата св.Р.П.), по смисъла на & 1, т.3, б.“г“ и „ж“ от ДР на ДОПК, което им
давало възможност да сключват сделки и създават документи с цел удостоверяване
на изгодни за тях обстоятелства. Въз основа на това извода на проверяващите по
тези протоколи бил, че те не удостоверяват по безспорен начин предаване на
горивото.
- били обсъдени представената
митническа декларация за получено гориво от „Н.г.“ АД от съответно австрийско
дружество, доказателствата за брой, вместимост на цистерни в П.б. – Б.,
документи за оценка на базата, картоните за артикул Бензин А 95 H, въз основа на което ревизиращия екип приел, че към 20.12.2006г.
наличното количество бензин в„Н.г.“ АД било в размер на 108, 249 литра и
съответно не можело да се твърди, че количеството от 602 182 литра (по МД) е налично, съответно, че с
тази декларация не можело да се удостовери произход на стоките предмет на
доставките по фактурите, издадени от „Н.г.“
АД на „Р 6 И.“ ЕООД и в последствие от последния – на „К. - 1“ ЕООД по
процесните три фактури. От тук- че не е налице доказана доставка на стока по
смисъла на чл.6 от ЗДДС.
Предмет
на проверката били и продажбите на „К. - 1„ ЕООД за данъчните периоди, обхваната от ревизията (01.01.2007г. – 30.06.2007г.), като
в ревизионния доклад било вписано установеното, че в тези периоди, при
проверката на представените първични счетоводни документи, счетоводни регистри
и дневниците за продажби, не са установени нарушения при начисляването на данък
по доставките, по които дружеството е било изпълнител, съобразно изискванията на чл.86 от ЗДДС (в сила от 01.01.2007г.). Също
така, че дължимият на това основание данък, отговаря на декларирания и че
дружеството правилно е определяло данъчната основа, върху която е начислявало
ДДС при продажби. (стр.5 от доклада – л.163, п.2
от ДП).
Екипа предложил с ревизионен акт да
бъдат установени задължения на К. - 1“ ЕООД относно ДДС на идентично основание
и размер като при предходната ревизия (предложение
на л.153, п.2 от ДП). Съответно на това, позававайки
се на приетото по ревизионния доклад, в съставения Ревизионен акт №
*********/12.08.2010г. (приложен
на л.179 - 173, п.2 от ДП, както и на л.188 – 194, п.1 от ДП), не бил признат заявеният съгласно справката – декларация данъчен
кредит в размер на общо 111 326, 17 лева. данъчен кредит в размер на общо
111 326, 17 лева и било установено, че тази сума, заедно със съответно
изчислена лихва следва да се внесе от „К.“ ЕООД в бюджета. Като мотиви в
ревизионния акт било посочено, че са констатирани несъответствия, свързани със
съхранението и наличността на горивото предмет на доставките по фактури №№ 32/12.06.2007г., 33/13.06.2007г.
и 35/19.06.2007г., налагащи извода за липса на реални доставки. /стр.4 от акта
- л.176, п.2 ДП/. Съответно в акта било посочено също така, че в резултат на
направените констатации (непризнато право на данъчен кредит по посочените фактури) се променя и резултата за
периода от 10 445, 31 лева – ДДС за възстановяване, на 10 880, 86 лева –
ДДС за внасяне. (стр.4 от
акта, л.176, п.2 от ДП). „К. - 1“ ООД обжалвало ревизионният акт по административен ред, при което
той бил потвърден с Решение № № 762/11.10.2010год. на директора на дирекция
„ОУИ“ – Варна, след което и по съдебен ред, като било потвърдено и от двете
инстанции – с Решение № 1044/04.05.2011год. по адм.дело № 3764/10г. на
Административен съд – Варна (л.200 до л.202, п.1 от ДП) и с Решение № 9137/25.06.2012год. по адм.дело № 8537/11г. на Върховен
административен съд (л.203 до
205, п.1 от ДП). Цялостно
копие на материалите от адм.дело № 3764/10г. на Административен съд – Варна (в това число по касационното
обжалване) приложено
на л.2 до 126, п.6 от ДП.
Междувременно,
подс.Й. решил да се установи трайно в чужбина – в Р. Ч., и във връзка с това
първоначално била извършена промяна в управлението на дружеството, като в
началото на 2010год. за негов управител било вписано лицето Г.Й.Х., а на 30.05.2011год. Й. му прехвърлил и дружествените си дялове, с
което Г.Х. станал едноличен собственик на капитала и управител на „К. - 1“ ООД (Договор на л.92-97, п.1 от ДП) Съответно на това, във времето
подс.Й. обжалвал посочения ревизионен акт, а следващите действия по обжалване
били извършвани от Г.Х., в това число по упълномощаване на съответен адвокат (адв.Л. К. – АК – В.) да представлява дружеството пред
съдебните инстанции.
Също
така, междувременно лицето П. С. П. през 2007год. било назначено и работело на
длъжността „готвач“ по трудов договор в стопанисвания от „К. - 1“ЕООД ресторант
„О.“ в гр.Р., като през лятото на 2009год. договора бил прекратен. По иск на Пена
П. за неизплатени възнаграждания, било образувано гражданско дело в Районен съд
– Р., с решението по което, потвърдено частично от горната инстанция, „К. - 1“ЕООД
бил осъден да й заплати съответни суми, въз основа на което в полза на П. бил
издаден Изпълнителен лист. Въз основа на него било образувано изпълнително дело
при ДСИ в Районен съд – Б.. По него две години не постъпили плащания и през
месец юли 2012год. П. подала Жалба в Районна прокуратура – Р., с твърдение за
извършени престъпления по чл.292а НК и чл.227б НК. (Жалба,
ИЛ, Решения на Районен съд – Р. и Окръжен съд – Р., приложени на л.44 – 52, п.1
от ДП). По жалбата било образувана преписка първо в
Районна прокуратура – Р., която с Постановление от 27.12.12г. изпратила
материалите по компетентност на Окръжна прокуратура – Варна, от където с
Постановление от 31.01.2013год. преписката била изпратена по компетентност на
Окръжна прокуратура – Р., където под № 215/13г. по описа на същата била
проведена допълнителна проверка, с оглед престъпление по чл.255 от НК, във връзка
с информацията за издадени от данъчната администрация ревизионни актове срещу „К.
- 1“ЕООД (книжата приложени в том 1 от
ДП, в т.число посочените постановления – на л.20 - 22 и л.21, п.1 от ДП).
Тази
фактическа обстановка съдът приема за доказана от обясненията на подс.Й. -
дадени по време на съдебното следствие /л.401 от съд. п/во/ и тези, приобщени
към доказателствения материал по делото по реда и на основание чл.279, ал.2,
във връзка с ал.1, т.4,пр.1 от НПК /л.97-98, п.7 от досъд. п/во/; от значителната
част от показанията на св.В.В.Б. – дадени по време на съдебното следствие/л.328
– 324 от съд. п/во/ и тези, приобщени
към доказателствения материал по делото /л.24-30, п.3 от досъд. п/во/; от
показанията на св.А.Г.Н. – дадени по време на съдебното следствие /л.127-130 от
съд. п/во/ и тези, приобщени към доказателствения материал по делото /л.31 –
33, п.3 от досъд. п/во/; от показанията на св.К.Т.Р. - дадени по време на
съдебното следствие /л.121-123 от съд. п/во/; от показанията на св.М.Й.А. -
дадени по време на съдебното следствие /л.338-340 от съд. п/во/; от показанията
на св.В.Й.Г. - дадени по време на съдебното следствие /л.341 и 342 от съд.
п/во/; от показанията на св.С.Р.Р. - дадени по време на съдебното следствие /л.123-126
от съд. п/во/ и частта от показанията му, приобщени към доказателствения
материал по делото /л.55-56, п.3 от досъд. п/во/; от показанията на св.Р.Т.П. -
дадени по време на съдебното следствие /л.335 - 338 от съд. п/во/ и тези, приобщени към доказателствения материал по
делото /л.28, п.8 от досъд. п/во/; от показанията на св.В.В.Х. - дадени по
време на съдебното следствие /л.334-335 от съд. п/во/; от показанията на св.Г.Й.Х.
- приобщени към доказателствения материал по делото /л.28, п.8 от ДП/; от
Постановления на Районна прокуратура – Р., на Окръжна поркуратура – Варна
/л.19-22, п.1 ДП/; от Удостоверния от ТР /л.23-28, п.1 ДП/; от Решения на
Районен съд – Р. и Окръжен съд – Р. /л.46 – 51, п.1 ДП и л.62 -64, п.1 ДП/; от
Изпълнителен лист и Жалба от П. П. /л.44 и 45, п.1 от ДП/; от ; от Нотар.акт №
049, том IV, рег.№ 4656 на нотар.М.
/л.79-81, п.1 ДП/; от Договор за покупко-продажба на дружествени дялове /л.92-97, п.1 от ДП/; от Справки
от ТР /л.102-105, п.1 ДП/; от Ревизионен акт № *********/27.11.2009год. /л.178
– 186, п.1 от ДП/; от Ревизионен доклад № 1001434/23.07.2010год./л.167-152, п.2 от ДП/; от Ревизионен
акт № *********/12.08.2010г. / л.179 - 173, п.2 от ДП, както и на л.188 – 194,
п.1 от ДП/; от Писмо от НАП /л.195, п.1 от ДП/; от Решение № 1044/04.05.2011год. по
адм.дело № 3764/10г. на Административен съд – Варна (л.200 до л.202, п.1 от ДП); от Решение №
9137/25.06.2012год. по адм.дело № 8537/11г. на Върховен административен съд (л.203 до 205, п.1 от ДП); от цялостно копие на
материалите от адм.дело № 3764/10г. на Административен съд – Варна (в това число по касационното
обжалване), приложено
на л.2 до 126, п.6 от ДП; от Решение № 162/17.03.2010год. на директора на
дирекция „Обжалване и управление на изпълнението – гр.Варна при Централно
управление на НАП /л.212 – 213, п.1 ДП и л.4 до 1, п.2 ДП/; от Справка от НАП
/226, п.2 ДП/; от Протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС /л.224,
п.2 от ДП/; от Справка – декларация по ДДС вх.№ 1800-0923684/13.07.2007г, на
НАП - Варна, офис Р., Дневници за покупки и днивник за продажби (протокола, справката –
декларация и дневниците на л.224-220, п.2 от ДП); от същите
справка – декларация и дневници подадени и по електронен път, заведено под
същият входящ номер (Справка-декларация за данък
върху добавената стойност и дневници на л.199 – 201 от СП); от Пълномощно относно М.А. /л.219, п.2 ДП/; от Документи към
ревизионна преписка /л.218 – л.180, п.2 от ДП/ и в частност: от Жалба от „К.
-1“ООД /л.215-213, п.2 ДП/; Пълномощно /л.212, п.2 ДП/; Оборотни ведомости на „Н.г.“АД
и „Р 6 И.“ЕООД /л.211 – 209 и л.201 п.2 ДП/; Картони на артикул Бензин А95 Н на „Н.г.“АД /л.208-202,
п.2 ДП/; Митническа декларация от 28.02.2005год
/л.200, п.2 ДП/; от Мемориален ордер /л.199, п.2 ДП/; от Сертификат за качество
/л.198, п.2 ДП/; от НА № 118, том 2,
рег.№ 1037 от 04.02.02г. на нотар. Джонов /л. 196 – 195, п.2 ДП/; от четири
Приемо –предавателни протоколи – л.194 – 191, п.2 ДП; от фактура № 16/11.06.2007год. и Приемо-предавателен
протокол /л.186 и 185, п.2 от ДП/; от фактура
№32/12.06.2007г., фактура №33/13.06.2007г. и фактура №35/19.06.2007г. /л.188 и 187, п.2 ДП/; от
Анекс към договор за наем от 01.05.03г. /л.170, п.2 ДП/; от Протокол за
приобщаване на доказателства и фактури /последните три описани/ - л.151-148,
п.2 ДП/; от Протокол за насрещна проверка от 05.05.10г. /л.145-143, п.2 ДП/; от
Искане за предоставяне на документи /до „Р 6 КО“ЕООД/ и съответно представените такива /л.139-, п.2 ДП/ между които – Договор
за наем от 01.05.03г. и Анекс /л.130 –
л.128, п.2 ДП/; от Писмо от „Н.г.“АД до НАП - Р. и приложени документи към него
/л.100 до л.35, п.2 ДП/, между които: Договор за наем от 01.05.03г. и два
Анекса към него – от 01.05.04г. и от 01.01.07г.
/л.98-96, п.2 ДП/; Пазарна оценка на недвижим имот /П.б. Б./ с
възложител „Н.г.“АД – Р. /л.95 – л.71, п.2 ДП/; Фактура № 2/06.02.2007г. /л.54,
п.2 ДП/; Фактури за гориво с доставчик „Н.г.„
АД и получател „Р 6 И.“ЕООД и Приемо-предавателни протоколи – Фактура №
14/06.06.2007год. и Приемо – предавателен протокол от 06.06.2007год. /л.53 и
л.40, п.2 ДП/, Фактура № 15/08.06.2007год. и Приемо – предавателен протокол от 08.06.2007год.
/л.52 и л.39, п.2 ДП/, Фактура № 17/12.06.2007год. и Приемо – предавателен
протокол от 12.06.2007год. /л.48 и л.38, п.2 ДП/; Фактура № 18/12.06.2007год. и
Приемо – предавателен протокол от 12.06.2007год. /л.47 и л.38, п.2 ДП/; Фактура № 19/13.06.2007год. и Приемо –
предавателен протокол от 13.06.2007год. /л.46 и л.37, п.2 ДП/; от Искане за
предоставяне на документи и писмени
обяснения от трети лица /от „К. - 1“ЕООД и Уведомление от „К. - 1“ ЕООД
/л.34-32, п.2 от ДП/; от Заповед за възлагане на ревизия от 30.03.2010год. /л.11 и 10, п.2 ДП/; от Отговор
от НАП относно подаване на СД от „Р 6 И.“ ЕООД по ел. път /л.12, п.3 от ДП/; от Отговор от НАП относно подаване на СД от „К.
-1“ЕООД по ел. път /л.13, п.3 от ДП/; от Справка-декларация и дневници за
покупки и продажби на „Р 6 И.“ за Юни 2007г /л.20 -22, п.3 ДП/; от Решения,
приложени към писмо от Агенция по вписванията /л.105 до 117, п.3 от ДП/; от Извлечение
с движението по сметка с титуляр „Р-6 И.“ ЕООД /папка 4 от ДП/; от Материалите
по адм.дело № 3764/10г. на Административен съд – Варна /папка 6 от ДП/; от
част от изводите на Допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
в.л.Ж.Т. /л.47-49, п.7 от досъд. п/во/ и изцяло разясненията от експерта,
дадени в съдебно заседание на 04.12.2018г. при приемането й /л.115-117 от съд.
п/во/; от Справка от
ТР /л.162, п.7 ДП/; от Отговор от НАП, офис Надежда – София, относно „Р 6 И.“
ЕООД /л.18, п.8 ДП/; Отговор от НАП, офис Надежда – София, относно „Н.г.“ АД
/л.21, п.8 ДП/; от Пълномощно с упълномощено лице В.Г. /л.59 от съд. п/во-
копие, л.324 от съд. п/во - оригинал/; от препис -извлечение на Акт за смърт
относно св.Г.Й.Х. /л.101 от съд. п/во/; от
Справки-декларации по ЗДДС и дневници за покупки и продажби на „К.-1“ЕООД
за период 02/2007г. - 12/2007г. /л.185 – л.225 от съд. п/во/; от Справки-декларации по ЗДДС и дневници за
покупки и продажби на „Н.г.“ АД и на „Р 6 И.“ ЕООД /л.227- л.314 от съд. п/во/;
от Отговор от Нотариус К. П. – Г. /л.365 от съд. п/во/; от изводите на
Почеркова експретиза № 201/10.04.2019год. /л.372 – л.377 от съд. п/во/ и
разяснението на експрета И.К. в съдебно заседание при приемането й на
22.04.2019г. /л.394 от съд. п/во/; от значителна част от изводите на
Икономическа експретиза от 02.04.2019год., изготвена от експерт Т.С. /л.379 –
л.387 от съд. п/во/, както и изцяло от разясненията по нея, дадени от експерта
в съдебно заседание при приемането й на 22.04.2019г. /л.395-л.399 от съд. п/во/;
от Отговор от НАП, ТД – Варна относно АПВ № 8485/29.11.2007год. /л.405 от съд.
п/во/; от Отговор от НАП, ТД – Варна относно АПВ № 8485/29.11.2007год. /л.420
от съд. п/во/; от Отговор от НАП – Централно управление и от приложено към него
заверено копие на Становище на НАП „ЦУ“ относно ограничаване на правото на
приспадане на данъчен кредит в хипотезите на липса на доставка /л.420 – 434 от съд.
п/во/; от Справка за съдимост относно подс.Й. /л.162, п.3 ДП и л.60, п.7 ДП/, от
Автобиография и Декларация на подс.Й. /л.99 - 101, п.7 ДП/.
Правейки
проценка на доказателствената годност на приетата по делото Съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от в.л. Ж.Т. /папка 5 ДП/, съдът констатира, че част от въпросите,
поставени към нея, съответно изводите по тях се явяват неотносими към предмета
на делото, очертан от обвинителния акт, а именно - изводите по под № 2, № 3 и №
4 от заключението касаят обстоятелства и време до което се отнасят, нямащи
значение за предмета на делото – за обща задлъжнялост на годишна база 2010г. и
2011г, за необротимо затруднение в дружеството за плащане на парични задължения
и активи, с които да се плащат задължения, както и за време до които
дружеството е било в състояние да погасява краткосрочните си задължения /касаят
време, следващо с години процесната дата/. Изводите под № 1 от заключението и
описаните в тях обстоятелства, както и оценката, че сочат на нереалност на
доставките по процесните три фактури от месец Юни 2007год. – л.3-5, п.5 от ДП,
доколкото са базирани единствено на констатациите в Ревизионен акт (на практика в експертизата в тази
й част е копирано съдържанието на ревизионният акт в тази му част), а не и на собствено експертно
изследване и експертна оценка на в.л. Т. (разяснено и лично от последната в
заседание – прот. л.116 от съд. п/во), и
фактологията по обжалване и резултат от съдебен контрол по ревизионното
производство, не се ценят от съда, тъй като по тази причина не се явява годен
експертен източник по тези въпроси. Противното би било в противоречие с
принципа по чл.13, ал.2 от
НПК, в какъвто конкретен аспект относно ревизионннияте актове, и недопустимост
да се презюмира формална доказателствена сила на заключенията на данъчните
органи, са и съображенията по ТР № 1/07.05.2009год. на ВКС по тълк.дело №
1/09г. на НК, докл. съдията Капка Костова. (т.1, последен абзац от
съобразителната част на решението). Освен това, на самостоятелно основание същностния извод даден в
заключението под № 1 (че не е налице реална сделка, а само документална, съответно не е налице
право за данъчен кредит по процесните три фактури) представлява отговор на правен
въпрос, какъвто е недопустимо да се изяснява по експертен път, а
обстоятелствата от този кръг се изясняват от останалите доказателствени
източници, визирани горе и съответно подложени на оценка и съобразени при
решаване на делото по същество, в анализната част на мотивите.
Последното
се отнася по идентичен начин и конкретно към някои доводи по част от изводите
по т.6 на Икономическа експретиза от 02.04.19г. изготвена от в.л.С. (част от тези на л.8 и л.8 от
същата - л.386 и л.867 от съд. п/во) – свързаните с обсъждане действителността на доставките
на гориво за данъчния период (покупки на „К. - 1“ЕООД), като съдът достига в анализната част на мотивите на практика до идентичен
отговор за обстоятелствата от този кръг, но въз основа собствена оценка на
подлежащия на обсъждане гласен, писмен и с експертен характер доказателствен материал,
съдържащ информация по тези въпроси, включително изводимо и от аспекта на насоките
давани със съответни решения на СЕС по дела с предмет като настоящото.
На
следващо място, следва да се отчете, че предмета на делото е ограничен (тъй като така е заявен с обвинението) до
резултата за ДДС, свързан със стойностите на посочени в обвинението три броя фактури
и получения въз основа на тях счетоводен резултат за дънъчен период Юни
2007год. по процесната справка – декларация относно заявения от „К. - 1“ЕООД данъчен
кредит. Съответно на това, дължимото произнасяне за въпросите по чл.301, вр. с
чл.102 от НПК е в рамките на значението на ползването и счетоводния резултат
върху стойностите на ДДС за процесната - справка – декларация само въз основа
на трите посочени в обвинението фактури. Едновременно с това, установява се въз
основа на доказателствата и друга фактура, отразяваща сделка с идентичен предмет - по която „К. - 1“ЕООД
е купувач на гориво през месец Юни 2007г., но от „Н.г.“АД (Фактура № 16/11.06.2007год.) с включени стойности от значение за ДДС за
същият данъчен период в процесната справка-декларация, преди което и в дневника
за покупки на „К. - 1“ЕООД. Това като даденост се отчита от съда в приетото
като установена фактология по-горе, както и обсъжда по съответен начин от
значение за решаване на делото по същество, в анализната част на мотивите.
Горната фактическа обстановка в
значителната си част се доказва безспорно от целият доказателствен материал, включително
и визираното по фактите с основно значение за самото документиране, осчетоводяване,
внасяне на стойностите от значение за ДДС от фактурите по процесно залегналите
в обвинението сделки в подадената справка – декарация за данъчен период Юни
2007г. от „К. - 1“ ЕООД, значението на стойностите от тях за резултата по ДДС,
съответно и за обстоятелствата по извършени проверка, след което и ревизии, приетото
по тях от данъчните органи, обжалване по административен и съдебен ред и
резултати при него, по посочения във фактологията начин. Съответно несъмнено
установени са и всички обстоятелства, и извън заявените с обвинението, но имащи
отношение към произнасяне по предмета на делото /установени в общ порядък от
материалите по досъдебното производство, и вече по – конкретно въз основа
изводите на назначената и приета в съдебната фаза икономическа експертиза/ – за
доставка на бензин към „К. - 1“ и от „Н.г.“АД (Фактура № 16/11.06.07г),
както и продажба на бензин от „К. - 1“ЕООД към „Р 6 И.“ ЕООД (Фактура № 3/11.06.07г.) в
същия данъчен период, а несъмнено се установява и факта на счетоводното признаване
от данъчните органи на декларираните от „К. - 1“ ЕООД продажби на бензин в
същия данъчен период, съответно на което – признаването от данъчните ограни и
на реализираните покупки от страна на „Н.г.“АД
и „Р 6 И.“ ЕООД по същите сделки за гориво в същия данъчен период. Несъмнено
установени се явяват и всички обстоятелства, свързани със търговския статут,
представляващи лица, търговската дейност, спецификите й, и познанство между
между лицата, представляващи дружествата във вързка с такава дейност, така
както са конкретизирани по фактологията.
Наред
с това, с оглед предмета на делото заявен с обвинителния акт и съдържанието на
доказателствените източници, последните разкриват противоречие (спорност) по същностния за предмета на
делото въпрос – за това реални ли са били, или не, доставките обективирани в
процесните три фактури и свързаните със сделките по тях съпътстващи документи,
а и тези по посочените допълнителни фактури, отразяващи от външна страна и
други сделки за гориво, попадащи в същият данъчен период, съответно за наличие
или липса на изискваното съставомерно психологично отношение на подс.Й. към
избягване установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери от дружеството което представлявал, посредством действията, заявени с
обвинението (с потвърждаване на неистина в
продадената справка декларация, с използване на документи с невярно съдържание
– посочените там три фактури, и с приспадане на данъчен кредит в конкретен
размер и данъчен период).
Преди
решаване на тези спорни въпроси по предмета на делото и съображенията на съда,
решавайки ги, да приеме за даденост, изводима от съвкупността именно приетото
по – горе по фактологията и да достигне до правните изводи, че съгасно
установеното подс.Й. не е реализирал въведеното с обвинението престъпвение, а и
друго от визираните в НК, съобразно чл.305, ал.3, изр.1 от НПК следва да се
откроят обстоятелствата, по които липсват противоречия в съвкупноста, съответно
източниците за тях.
По
хронология на обстановката, несъмнено се установяват всички обстоятелства,
свързани с личността на подс.Й., с регистрацията на „К. - 1“ ЕООД, настъпилите
промени в същото, предмета на дейност, както е конкретизирано в нея. Източници
по тях са в общ смисъл обясненията му, както и всички справки и документи,
обективиращи дейност на дружеството, ангажирани в доказателствения материал
/напр. удостоверение и разпечатка от ТР – л.25-28, п.1 от ДП, отговор от НАП,
включващ заверени копия на подаваните по ел. път от „К.-1“ ЕООД справки – декларлации
по ЗДДС и дневници за периода м.02.2007г. – м.12.2007г. – л.185 – 225 от съд.
п/во/, а и изводимо от съответната част от показанията на лицата, свидетелстващи
за реално извършвана /съответно от тях последователно във времето осчетоводявана
търговска дейност на дружеството/ - свидетелките В.Г. и М.А., както и на лицата
представляваши дружествата „К.“ ООД, „Н.г.“
АД, „Р 6 И.“ ЕООД – свидетелите Р. и П., също съдържащи доказателствена
информация по съответната част от същите обстоятелства. Индиректен източник по
тях са и показанията на св.Б. и Н. /възпроизвеждащи ги като узната информация
при служебната работа при извършваните ревизии на „К.- 1“ЕООД/. Индиректен
ицточник конкретно по отношение развивана дейност от „К.-1“ ЕООД в процесното
време и в заведението „О.“ са и приложените в ДП, материали от гр.дело, ИЛ,
Жалба и др. обективиращи последиците, свързани с трудово провоотношение на
лицето Пена П. с работодател именно това дружество, което като фактическа даденост
конкретно се установява въз основа на източниците, описани като място в ДП в
самата гореизложена обстановка, в тази й част.
Без противоречие от съвкупността следва и
факта на съществуване на и развиване на дейност към процесното време и на дружествата
„К.“ ООД, „Н.г.“ АД, „Р 6 И.“ ЕООД,
лицата които са ги представлявали, както и за специфичния вид дейност на „Н.г.“
АД търговия с горива по начина и с
ползването на наетата от същото П.б. в гр.Б., така както е конкретизирано в
обстановката. По тях в съответната им част, източник са обясн. на подсъдимия,
показанията па свидетелите Р., показанията на свидетелите С.Р., Р.П., К.Р., В.Г.,
М.А.. В частност за приетия за доказан факт за набавено от „Н.г.“ АД гориво конкретно
от Румъния /през месец Февруари 2005год. в обем от 602, 182 хил. литра -
безоловен Бензин/ източник е и самата Митническата декларация от 28.02.2005г.
на л.67, п. 2 от ДП, както и Мемориален ордер за Март 2005 - л.66, п.2 ДП /подписани
от св.С. Р./. Последното косвено се извежда и от показанията на св.Н. и Б.,
възпроизвеждащи факта на представянето
/съответно наличие/ на тези документи към момента на извършваната ревизия, при изискване
на документи по повод на същата от „Н.г.“ АД. Извършваната търговия с горива от страна на „Н.г.“
АД и „Р 6 И.“ ЕООД касателно процесния данъчен период индиректно се доказва и предпоставя
и от факта на установени сделки с горива между тях и извън този данъчен период
/доколкото с тезата на обвинението и приетото от данъчните органи –
обективирано в показанията на св.Б., Н. и изготвените от тях доклади и
ревизионен акт, реалността на
процесните сделки се явяват спорни/, а именно – картон за артикул Бензин А 95Н /л.207 – 201, п.2 ДП/ за налични количества
такъв у „Н.г.“АД за месеците в периода 01.01.05г. - 31.2.2005г., в частта му
обективираща наличие на значителни количества бензин извън времето /преди/
реализиране на сделките, попадащи в предмета на делото, съгласно обнвението;
Приемо – предавателни протоколи на л.190 и л.189, п.2 ДП, обективиращ предаване
на гориво от едното на другото дружество по време предхождащо с четири месеца
процесния данъчен период и по време следващо
с един месец процесния данъчен период, съответно фактура №
23/30.07.07г., фактура № 24/30.07.07г. и фактура № 25/30.07.07г. /л.51 до 49,
п.2 от ДП/, общо за количеството Бензин А 95 Н , предмет на посочения приемо - предавателен
протокол на л.190, п.2 от ДП. Също така, Фактура № 2/06.02.2007год. /л.54, п.2 от ДП/. Допълнително
обстоятелството, че между двете дружества имало търговски отношения
предхождащи месец Юни 2007год., включително и доставки на гориво /през месец
Март и месец Февруари/ от „Н.г.“ АД към
„Р 6 И.“ ЕООД - гр.Р.“,
източник са и съответно другите счетоводно -изисквани документи, показващи това – дневниците за продажби на „Н.г.“
АД, сътоветно за покупки на „Р 6 И.“ ЕООД в тази им част / на л.274 и л.278 от
СП/, в които са отразени и посочените фактури и техни контретни стойности.
Наемното отношение, съответно основанието за ползване на Петролната база в гр.Б.
от страна на „Н.г.“ АД за съхранение на горивото, търгувано при дейността му,
вкл. и вместимостта на съдовете, договорената наемна цена и начина на
заплащането й, конкретизирани по фактическата обстановка, се установява от
съответната част от посочените гласни доказателствени източници, както и изрично
описаните като местоположение в материалите Договор, анекси, вкл. и последен по
време такъв – л.96, п.2 от ДП, а и общо въз основа на много други документи, показващи
реалното отношение на ползване и стопанисване на Петролната база от „Н.г.“ АД както
по време преди, така и към процесния данъчен период – приложени на л.35 до л.99, п.2 ДП, установяващи включително
и наличието на 30 броя резервоари с обща вместимост около 1000
тона гориво и вместимостта на цистерните - 934 куб.метра. Без съмнение въз
основа на доказателствата се установява и едновременното качество на св.П. като
акционер в „Н.г.“АД, както и извършването от последния и на дейност на
дружеството в Петролната база – общ източник за което са показанията на свидетелките
Г. и Р., а конкретен показанията на св.П., както и косвено – обективирано от
факта на описаните по горе фактури и приемо -предавателни протоколи, извън тези
заявени с обвинението като имащи отношение за данъчния период юни 2007г. Въз
основа показанията на св.П., на св.Р., на св.Г. и А., както и въз основа доказателствата
за упълномощаване на последните две от страна на „К. - 1“ЕООД за извършване счетоводната
дейност и за последното дружество, съответно и установеното по делото авторство
на подавани документи в данъчната служба от последната, а и отделно
документите, изхождащи от ТР по отношение на „К.“ ООД, сигурно се установяват и
описаните обстоятелства за качеството управител на св.Р. по отношение и на „К.“
ООД, лицата които осчетоводявали последователно дейността му, извършването на
такова и на „К. - 1“ ЕООД от даден момент, и конкретните действия за това от страна
на св.Г. и св.А., така както всичко е залегнало изрично по фактологията,
включително и за конкретиката на събитията по подаване от св.А. на
13.07.2007год., на справката - декларация по ДДС и дневниците за покупки и
продажби на „К. - 1“ ЕООД през месец Юли 2007год. в НАП – Р. (за данъчен период Юни 2007г).
Същите обстоятелства се установяват без противоречие и от обективиращите ги
документи - Пълномощно на л.59 от СП, справки - декларации по ЗДДС на „К.-1“
ЕООД подавани по електронен път, подписани с КЕП/ПИК (за месец
Март и месец Април 2007г.)-
л.187 до л.182 от СП, Пълномощно на л.219, п.2 от
ДП, Протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС, справка – декларация
с вх. № 1800-0923684/13.07.2007г. и
дневници на л.224-220, п.2 от ДП (както
и на л. л.199 – 201 от СП). Подаването
на справката – декларация за месец Юни 2007г. от „К.-1“ ЕООД и по електронен път, освен въз
основа на посочените източници, допълнително се установява и от Отговор от НАП /л.12,
п.3 ДП/, с който същата е изпратена от НАП на раследването.
Обстоятелствата
за фактурите, чийто стойности били включени в изчисленията по процесната
справка - декларация по ДДС, по които „К. - 1“ ЕООД бил получател, включително
и необхванатата от обстоятелствената част от обвинението и съответно заключителната
на обв. акт (фактура № 16/11.06.2007г. с
доставчик „Н.г.“ АД), така както изрично са
описани във фактологията, се установяват изрично от самото наличие на фактурите
с предмет гориво за този данъчен период (изчерпателно
описани в приетото по фактите и с посочено местоположение в съвкупността), възприеманото им включване в дневника на „К. - 1“ ЕООД за покупки, а и
изрично установяващи се посредством изводите на приетите по делото нарочни
експертизи в тази им част. Индиректен източник по съответна част от тези обстоятелства (отразени и като констатации във
съставяните ревизионни доклади и общо относно заявените търговски
взаимоотношения съгласно проверяваните документи между дружествата „К. - 1“ ЕООД,
„Н.г.“ АД и „Р 6 И.“ ЕООД, са и показанията на св.Б. и Н. /възпроизвеждащи ги
като узната информация при служебната работа при извършваните проверки и ревизия
на „Каспар- 1“ ЕООД). На
следващо място по хронолигия на приетата за установена фактическа обстановка несъмнено се установява и
обстоятелството, че при изчисляване на стойностите, формиращи резултата по ДДС
в процесната справка-декларация, подадена от „К. - 1“ЕООД, били взети предвид и
съответните продажби за същият данъчен период (месец Юни 2007г.), включително и продажбите по
четирите, изрично посочени във фактологията фактури – с №№ 3,4,5 и 6, съгласно
които, като доставчик „К. - 1“ ЕООД продал гориво (в общо количество, идентично на
купеното в същия период) на „Н.г.“ АД и „Р 6 И.“ ЕООД. Източник за същото е самото съдържание на
дневника за продажби за този данъчен период (приложен към справката-декларация
по ДДС – дневник на л.16, п.2 ДП, самите стойности в справката, както и изрично
изведено подробно и с изводите на Икономическа експертиза, изготвена на в.л. С.
в съдебното следствие - частта и по
въпросите, поставени под №№ 3, 4 и 5- л.384-385 от СП, потвръдено многоаспектно
и при разпита на експерта по тези обстоятелства в с.з. – л.395-399, от СП), а и като констатация в
констативната част на Съдебно-счетоводна
експертиза с в.л.Т. от ДП – л.4, п.5 от ДП. Също така, предвид установения факт
на включването им съответно и в дневниците за покупки на всеки от купувачите по
съответните фактури - „Н.г.“ АД и „Р 6 И.“ ЕООД за същият данъчен период –
дневник на покупките на Н.г.“ АД на л.49 от съд. п/во (отбелязаните на 2-те стр.) и дневник на покупките на „Р 6
И.“ ЕООД – на л.301 от съд. п/во – също отбелязана. Наред с това, индиректно
това обстоятелство е подкрепено и от констатацията, залегнала в Ревизионен
доклад 1001434/23.07.10г., в частта му на л.5 от същия (л.163, п.2 от ДП), където е вписано за установено,
че по дневниците за продажби не били установявани нарушения при начисляването
на данък по доставките, по които „К. -1“ ЕООД бил изпълнител, съобразно
изискванията на чл.86, от ЗДДС. Без противоречие на следващо място се установява
факта на подаване, входиране в НАП на процесната справка-декларация, в частност
подаването й и в ел. вид, така както е конкретизирано в обстановката, източник
по които са документацията, удостоверяваща това, цитирана като местоположение в
самата обстановка, вкл. и изводимо от показанията на лицата извършвали
последвалата ревизия, както и показанията на св.А.. Без противоречие също се
установява и приетото за познанството между св.П., Р. и подс.Й. и, че същото се
базирало на предходни търговски отношения, както и осчетоводяване дейността на
дружествата от общ счетоводител – последователно свидетелките Г. и А., съответно
и въз основа техните показания. Също и въз основа показанията на св.Р. и св.П.,
както и изводимо и от обясненията на подс.Й. по време на ДП, общо потвърдени и
в съдебното следствие. Източник по тези обстоятелства представлява сам по себе
си и установеното въз основа на обективиращата търговската им дейност документи
(в това число фигуриращи сделки
между първите две дружества преди и след процесния данъчен период, като данни в
прилаганите дневници за покупки и продажби към съответните справки -
декларации, в частта им приложени по делото), както и изводимо от качеството
на св.П. като акционер в „Н.г.“ АД по него време. На следващо място това обстоятелство се установява
и общо, индиректно въз основа показанията на св.Б. и Н., възпроизвеждащи
узнатото в този смисъл при изискваната и получавана писмена информация за
дейността на дружеството на подсъдимия, както и другите две дружества, по повод
извършваната ревизия.
Частта от фактическата
обстановка, в която съдът е приел за установено намерение от страна на подс.Й.,
управляваното от него дружество „К. - 1“ ЕООД да закупи Бензин А 95, уговорката
за това със свидетелите Р. и П. като представляващи дружествата продавачи (съответно за начина, по който
това да стане, вкл. и закупеното гориво да бъде съхранявано в Петролната база в
гр.Б.), така както тези обстоятелства
са конкретизирани в обстановката (л.5 от мотивите), се явява
спорна, предвид въведената с обвинението теза, следваща и от част от изрично
отчетената част от съдържанието на конкретни доказателствени източници – за
липса на реална сделка (покупките на гориво от „К. - 1“ЕООД с фактури №№ 32, 33 и 35), а оформянето само документално
на такава. Съответно на това, като обстоятелства, по които съвкупността дава
противоречива информация, съдът е обсъдил тази част от фактологията по-долу (в анализната част на мотивите
съобразно чл.305, ал.3, изр.2 НПК), където е изложил и съображенията си да приеме за установено, че сделките,
визирани като предмет на делото съобразно обвинението, а и другите установени (покупката на гориво и с фактура №
16/11.06.07г., и установени продажби на гориво от „К. - 1“ ЕООД на „Н.г.“АД на
„Р 6 И.“ЕООД в същият данъчен период) представляват реални – действително осъществени сделки,
а не само документално отразени, по съответния установен по делото начин.
Едновременно с това, въз основа
на доказателствената съвкупност самия факт на документиране на всички сделки с горива през
данъчен период месец Юни 2007год., така както е прието и описано от съда във
фактическата обстановка изчерпателно на л.5 и 6 от мотивите (вкл. и визираната с обвинението
като предмет на делото за купуване на бензин А 95 Н от „К. - 1“ ЕООД) – с първичните и други
счетоводни документи на трите дружества „К. - 1“ ЕООД, „Н.г.“АД на „Р 6 И.“ЕООД, а и
осчетоводяването им по съответния начин с включване на стойностите от тях в
подаваните справки-декларации по ДДС и дневници за покупки и продажби към тях
за същият този данъчен период, само по себе си, се установява без противоречие
въз основа на доказателствената съвкупност. В този смисъл в частност се явява
без значение изложеното в актовете по ревизията от НАП, както и възпроизведено
от страна на св.Б. за съмнение в истинността на някой документи (за липса на безспорност в това,
отразяват ли приемо - предавателните протоколи и складовите разписки,
действително извършени действия, каквито са описани в тях), предвид частния им характер,
интереса от тях за издалите ги лица, и неофициализиране на времето и мястото им
на съставяне по някакъв допълнителен начин (показания на св.Б. на л.28, п.3
от ДП и по тези въпроси и в съд. следствие). Последното също е предмет на
оценка от съда, в анализната част и противно, въз основа на съвкупността, съдът
приема за даденост, че същите отразявят реално настъпили обстоятелства, а тук
се обсъжда и приемат за непротиворечива даденост факта на самото им наличие и
представяне пред органите, извършващи процесната данъчна ревизия на „К.- 1“
ЕООД, със съответното им, установено от тях съдържание. Или обобщено – факта на
съставяне и на наличност на всички описани във фактическата обстановка от
мотивите (л.5 и л.6) счетоводни първични и останали
документи, със съдържание отразяващо извършвани сделки с горива, наличности на
такива в съответно посочените дружекства, в това число и описаните сделки по
продажба на гориво от „К. - 1 ЕООД на „Н.г.“АД на „Р 6 И.“ ЕООД, както и протоколи,
отразяващи по съдържание извършвано приемо - предаване на горива между
посочените в тях дружества, е безпротиворечиво установено обстоятелство по
делото въз основа на всички източници,
съдържащи информация по него, вкл. и самото им фактическо наличие по делото и
обективирани (данните от
фактурите) и в
съответно подаваните дневници за покупки
и продажби от всяко от дружествата,
които дневници същите били приложили към подаваните справки - декларации по
ДДС, отнасящи се за данъчния период Юни
2007год. (приложени за
„К. - 1“ ЕООД към процесната декларация - л.223 – 220, п.2 от ДП – както и подадена в
ел. вид за същото дружество, а и за всяко от „Н.г.“АД на „Р 6 И.“ ЕООД, в
частта за същия данъчен период, изискани от НАП и приложени на л.185 до л.315
от съдебното производство). В частност, при липса на противоречие се установява и посоченото по фактите
(л.6 – долна част), за деклариране на сделките,
документирани съгласно изброените по фактологията първични счетоводни
документи, касаещи данъчния период Юни 2007год. от всяко от трите дружества,
съответно и без противоречие (вкл. и въз основа изводите на Икономическа експертиза, приета в съд. п/во,
а и разясненията по нея при разпита на експерта С., а също и от самото
съдържание на справките -декларации по ДДС и дневниците към тях/, че стойностите
по всяка сделка /покупка или продажба на бинзин/, била съобразена за изчисляване
на резултата по ДДС, който се формирал да този данъчен период за всяко от трите
дружества. В частност, допълнително освен самото наличие, съставянето на фактурите
с №№ 32, 33 и 35 с доставчик „Р 6 И.“
ЕООД, в съответствие с установеното за лицето, представлявало същото, е и установеният
факт за авторството на подписа срещу „съставил“ именно на св.Р.П. (показания на л.336 СП).
Освен това, без противоречие (въз основа общите, но сигурни по
характера си в тази им част обяснения на подс.Й., както и показания на св.П.) и категорично в потвърждение от
платежните документи, които били приложени към административната преписка, показващи
това, а и констатирано посредством изводите на
Икономическата експертиза в съд. п/во, отразено като констатация и в
предходно съставения Ревизионен доклад (л.159, п.2 от ДП) се установява плащането по
банков път на бензина, предмет на сделките, описани във фактури №№32, 33 и 35 –
от сметка на купувача „К. - 1“ ЕООД по
сметка на доставчика „Р-6 И.“ ЕООД.
На следващо място, по хронологията
на фактическата обстановка, без противоречие се установява и факта, че резултата
по ДДС, деклариран в НАП от дружествата „Н.г.“АД на „Р 6 И.“ЕООД за данъчен
период Юни 2007год. (заявените с декларациите право на
данъчен кредит или задължение за внасяне на ДДС), били признати от данъчните
органи, както и изцяло и до момента на съдебното следствие по процесното дело,
данъчните органи не са достигали по съответен ред до констатация за реализиране
на данъчни нарушения касателно декларирането по реда на ЗДДС на дейността на
тези две дружества за същия данъчен период. Източник са – удостовереното от НАП
по тези въпроси с писмата на л.18 и л.21, п.8 ДП, показанията на
свидетелките Б. и Н., показанията на св.С.Р., на М.А., на Р.П., на К.Р. в тази
им част, както и изводите на Икономическа експертиза – отговора по т.3 – л.6 от
същата – л.381-384, от съд. п/во (конкретно
за „Н.г.“АД).
Въз
основа всички конкретизирани в обстановката ревизионни документи, както и показващи обжалванията и резултатите от тях (по административен и съдебен ред), и
показанията на свидетелите Б. и Н., без противоречие от съвпуността се
установяват и всички визирани по фактологията обстоятелства, за извършената на
2007год. първоначално данъчна проверка и приключването и с посочения АПВ с
резултат по признаване на заявения данъчен
кредит за процесния данъчен период, също за извършените впоследствие през 2009
и 2010год. ревизии и установеното от тях според преценката на проверяващите,
изхода от тях при съответното административно и съдебно обжалване (всички тези обстоятелства по начина описан изрично във фактологията), в частност за извършените насрещни проверки, представените при тях
документи, както и по въпроса въз основа на какви съображения и аргументи ревизиращите
данъчни ограни достигнали до извод за недоказаност на доставка до „К. - 1“ЕООД
на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС касателно трите сделки с бензин, по които
били издадени фактурите №№ 32, 33 и 35, визирани в обвинението. Допълнително в частта обстоятелствата,
свързани със съставения АПВ, източницк е и посоченото в отговори от НАП - л.405 и л.420 СП, показанията на св.Б. в тази им
част – л.328 СП и на св.Н., както и установените принципни положения относно
АПВ при разпита на в.л.
С. – на л.399 СП, а и самото наличие на АПВ като констатация и
описание кратко на обстоятелствата по него – в Докладите – двата поредни и във
втория, влязъл в сила Ревизионен акт.
При
липса на съмнение, въз основа на доказателствата се устатовява и
обстоятелството, визирано по фактологията, че предмета на проверката обхванал и
продажбите на „К.-1 „ЕООД за процесния данъчен период. Източник са самите изрични
констатации за това, вписани в ревизионния акт - стр.4 от същия - л.163, п.2 от ДП, както и разясненията от
експерта С. при проведения разпит в с.з. при обсъждане приемането на
Икономическа експертиза, назначена в съдебната фаза. Същото индиректно следва и
от факта, визиран по-горе, сам по себе си също безспорно установен, че при
ревизията не били установявани нарушения на данъчното законодателство на
дружествата купувачи („Р 6 И.“ ЕООД и „Н.г.“АД) по доставките на „К. -
1“ ЕООД, съгласно фактурите с №№ 3,4, 5 и 6, описани подробно във фактическата
обстановка. Без противоречие въз основа показанията на
свидетелките Б. и Н., както и съдържанието на Ревизионен акт №
*********/12.08.2010г. в тази му част се установяват и обстоятелствата,
свързани със заключението - констатациите в последния, съответно и факта на
обжалване на същия по административен и съдебен ред и резултата от същото – с
източник визираните във фактологията решения на административния орган /НАП/,
както и АС - Варна и ВАС, в това число изцяло материалите от съдебните инстанции,
приложени като заверени копия в папка 6 от ДП. Следващите по хронология
обстоятелства– свързаните с промяна в управлението на „К. -1 „ЕООД, и
последвалото прехвърляне на дяловете му на лицето Г.Х., следват несъмнено въз
основа Договор за
покупко - продажба на дружествени дялове (л.92-97, п.1 от ДП), обясн. на подс.Й., показанията
на свидетелите Б., Н., св.Х. (на послеoния
приобщени от ДП – л.16, п.8 от същото), както и въз основа справки от ТР, приложени в п.1 от
ДП.
При липса на съмнение, въз основа
източниците, посочини изрично като местоположение в ДП в тази част от
фактологията следват и обстоятелствата, свързани с обуслfвилото започналата проверка, след
което и образуване на наказателно производство и развитието му, предходно
проведено гр. дело по инициатива на лицето П., така както тези обсотятелства са
конкретизирани и доколкото е нужно за яснота, с оглед предмета на настоящото
дело.
Както бе посочено по-горе,
обстоятелствата, касаещи подаването на процесната Справка – декларация по ДДС (с приложените към нея дневници за
покупки и продажби) за
дейността на „К. -1“ ЕООД, така както са конкретизирани в приетото по фактите,
се явяват безпротиворечиво установени. Следва да се акцентира в частност, че
това се отнася и за категорична доказаност на знанието на подс.Й. на факта на
подаване на тази справка декларация със съответното й съдържание, вкл. и частта
й по формиране на заявения според нея данъчен кредит от дружеството, за
извършени сделки с горива през месец Юни 2007год. и съответно на обуславящите
съответните стойности заявени с обвинението три фактури. От там – и за психологично
отношение на подс.Й. с характеристика по съзнаване на това действие като
реализирано въз основа на дейността на дружеството, със заявената според
счетоводната информация, следваща от тези фактури като първични счетоводни документи,
за данъчния период Юни 2007год. Съвкупността сигурно свидетелства за
несъстоятелност на противно заявената теза от защитника на подсъдимия (в съдебните прения, отразено на
л.452 от СП – с.з. на 09.09.19г), обоснована с извода на назначената и приета в съдебното следствие съдебно
- почеркова експертиза № 201 (л.372-377 от СП – извод по въпрос 3), че подписите на процесната
справка - декларация и дневниците за покупки и продажби към нея не са изпълнени
от подсъдимия Й. (срещу
„Подпис и печат“ и „Управител“). Съдът приема за правилен експертния извод (въз основа което и във
фактическата обстановка точно по този въпрос е приел за даденост, че наличните
там подписи били изпълнени от конкретно неустановено по делото лице – л.4 от
мотивите), но независимо от което
съобразявайки редица установени от съвкупността обстоятелства, приема за
категорично доказано знанието на подсъдимия за подаване на тази справка -
декларация и дневници и, че това действие (реализирано от пълномощник) обхващало неговата воля и конкретна
представа за съдържанието на декларираното именно по този начин, на дейността
на дружеството, което представлявал, за този данъчен период.
Първо следва да се посочи, че на
практика самата теза на подсъдимия (обективирана в изложаните
искания в цялото наказателно производство, а и изрично следващо и от самите му
обяснения – по - обемни в досъдебната фаза и кратки в съдебната, но все
еднопосочни по този въпрос) изключва сама по себе си състоятелнолността на обсъжданото твърдение на
защитника му вече в пренията за липса на знание на подсъдимия относно подаването
на процесната справка -декларация и дневниците към нея, съответно и каква
последица като счетоводен резултат, предпоставя това писмено заявление пред
данъчните органи за дейността на „К. - 1“ЕООД, за този данъчен период. На практика
с обясненията си, подс.Й. потвърждава изводимата и от показанията на
свидетелите Р., П., а индиректно въз основа показанията на св.Б. и Н. (като възпроизвеждат заявеното в
същия смисъл и узнатото при извършената ревизия от лицата, представляващи
ревизираното, както и насрещно проверяваните дружества), а и обективиращите това
документи, доказателствена информация, че подс.Й. съзнавал (както твърди) за тези сделки, и в частност
тяхното реално осъществяване, плащане, след което и изисквано деклариране,
така, че базираното само на останала неяснота за авторство на конкретното лице,
подписало подадената справка-декларация и дневници твърдение всъщонст само на
защитника, не е от хакаркера да внесе и минимално съмнение по именно това
положително психологично отношение на подс.Й. по обстоятелствата, касаещи тези
елементи от фактологията. Същото следва и от самия факт на внасяне
на тези документи, описването в тях на трите фактури (посочени
в обвинението) и други, в комплекс с
установяващото се от показанията на св.А. и на св.Г., че единствено подс.Й.,
лично носел в офиса за осчетоводяване документите, в това число фактурите за
осчетоводяване по ДДС), а и
предвид установеното, че действията по осчетоводяването им от А., били резултат
от предоставените й правомощия съгласно пълномощното за нея да прави точно
това, и същото ясно обективира знанието
на подс.Й. и съзнаваното, че точно тази декларация и дневници към нея се
подават, с точно това съдържание. Така, че останалата по делото неяснота за конкретния
автор на тези подписи, въобще не внася съмнение във факта на това действие, и
знанието на съдържанието им от подсъдимия, което всъщност е от значение с оглед
предмета на делото. В частност, обсъжданата теза на защитника на подсъдимия се опровергава
индиректно и от факта, че нито в ревизионното производство, нито в производство
по обжалването му (видно от
съвкупноста обективираща развитието им, в това число съдебните решения), не било заявявано подобно
възражение или несъгласие в този аспект от атакуваните актове и приетото по тях.
По-горе
бе отчетено, че съобразно предмета на делото, заявен с обвинението и
установяващото се от доказателствените източници, последните разкриват спорност
по въпроса, явяващ се същностен за решаване на делото по същество, а именно –
при установеното, и вече обсъдено като доказана даденост, счетоводно документиране
и деклариране от страна на „К. - 1“ЕООД на процесните три сделки с горива – по
фактури №№32, 33 и 35, били ли реални доставките по тях (действително извършени) или не били реални (а само фиктивни и съответно
документално отразени без основание), доставките от „Р 6 И.“ ЕООД към „К. - 1“ЕООД по тези три фактури. Наред с това, както също
изрично вече бе отчетено (л.15 от мотивите), въз основа
на съвкупността (от ДП като
фактура, обективираща това, приемо – предавателен прококол за съответното
гориво и съдържанието на дневника за покупките, приложен към процесната справка
– декларация, а в съдебното вече и
посредством изводите на Икономическа експертиза с в.л.С.) се установява като даденост и
доставка и по друга сделка за гориво с получател „К.- 1“ЕООД, стойностите по
която били съобразени при изчисляване на ДДС за същия данъчен период (по Фактура № 16/11.06.07г. с доставчик „Н.г.“АД). Тази сделка не залегнала в
обстоятелствената част на обвинението, съответно и в заключителната, но като
имаща значение за счетоводната съпоставка между оборот от покупки и продажби при
изчислението на стойностите по ДДС в процесната справка-декларация, макар и
незаявена с обвинението, по необходимост подлежи на обсъждане от фактическа
страна и от там по своето значение при анализната дейност, в съвкупност със
сделките, попадашщи в предмета на делото, заявен съгласно обвинителния акт. Освен
това, макар и незалегнали в приетото по фактите съгласно обвинението, но
съобразно констатацията на съда за тяхното наличие и пряко значение отново за
счетоводния резултат, заявен като неоснователно претендиран за приспадане
кредит от „К.- 1“ЕООД в СД за данъчен период Юни 2007год. и от там – избягване
и плащане на данъчно задължение в размер на 111 326, 17 лева поради
неправомерно според обвинителната теза начисляване на данъка, съдът е включил в
установеното по фактите (като имащи пряко отношение към счетоводния резултат по така заявения
данъчен кредит) и отразените
с фактури № 3, 4, 5 и 6 продажби на гориво от „К. - 1“ ЕООД на „Н.г.“ АД и „Р 6
И.“ЕООД. Това също е наложително, по необходимост, тъй като резултата по ДДС (за данъчен кредит – данък за
възстановяване, или задължение за внасяне на конкретна сума ДДС, в случая от „К.
- 1“ ЕООД по процесната СД) бил изчислен съобразно чл.125, вр. с чл.124 и чл.86, ал.1 и 2 от ЗДДС – при
съпоставяне общата стойност на покупките и общата стойност на продажбите. Или,
на практика, обективната преценка и дължим отговор от правна страна при
решаване на делото по същество и произнасянето
по така въведеното обвинение, задължително изисква и отчитане на
посочените несъобразени от обвинението и експертизите, изготвени по време на
досъдебното производство, още една покупка на бензин А 95Н от „К. - 1“ЕООД и
четири продажби на бензин А 95Н от „К. - 1“ ЕООД в същия данъчен период,
съответно на което и те били осчетоводени и съобразени в дневниците за покупки
и продажби и към стойностите на изчисленото за ДДС в подадената от същото
дружество справка – декларация през месец Юли 2007год.
При
отчитане на тези положения, съдът съобразявайки доказателствената съвкупост,
констатира противоречие (спорност) по същностния за предмета на делото въпрос - за това реални ли са
били, или не, доставките обективирани в процесните три фактури, а и в
посочената четвърта, съответно за наличие или липса на изискваното съставомерно
психологично отношение на подс.Й. към избягване установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери от дружеството което представлявал,
посредством действията, заявени с обвинението (с
потвърждаване на неистина в продадената справка декларация, с използване на
документи с невярно съдържание – посочените там три фактури, и с приспадане на
данъчен кредит в конкретен размер и данъчен период).
Източниците в доказателствената
съвкупност, даващи противоречива информация по тези обстоятелства условно се определят
от съда в две групи. Като първа от тях определя тази, даваща информация в смисъл,
подкрепящ обвинението, а като втора – установяваща противно на него, горната
фактология, така както е изложена от съда, и обосноваваща правните изводи на
съда за нереализиране от подс.Й. на твърдяното престъпление от обективна и
субективна страна, както и на друго такова, съответно даваща основание за
цялостното оправдаване на същия. Освен
това, решението на съда за въпросите по чл.102 от НПК и основния от тях, налице
ли е извършено престъпление и участие на подс.Й. в него, се обуславя и от съобразяването
на установени въз основа на съвкупността дадености, като за част от тях
оценката не се явява еднозначна за положителен отговор по тези въпроси, а друга
част обуславят отрицателен отговор, като и двете положения, по аргумент на
противното от правилото по чл.303, ал.2 от НПК и съответно пряко от правилото
по чл.304 от НПК, налагат да бъде постановена изцяло оправдателна присъда.
Към първа група източници съдът отчита
показанията на свидетелите В.Б. и А.Н., както и
съдържанието на цитираните във фактологията ревизионни доклади и актове
на съдебни инстанции по протеклото им обжалване, в частта им и доколкото съдържат
по идентичен начин пресъздадени от тези свидетели, техни констатации и
съображения в качеството им на ревизионни органи, обективиращи оценката на
последните за нереалност на доставките на гориво, отразени във фактури №№ 32,
33 35 и съответно за неправомерност на начисляването на данъчен кредит по тях. Към тази група формално се отнасят и
изводите на Съдебно - счетоводната експертиза, изготвена от в.л.Ж.Т. – папка 5
от ДП, недопустимото съобразяване на които в относимата им към предмета на
делото част (дадените под
№ 1), е вече изрично обосновано от
съда по-горе.
Към втора група източници съдът отчита обясненията на подс.Й.,
показанията на свидетелите С.Р., К.Р., В.Г. и М.А., всички документи описани
във фактологията, разкриващи като даденост следващите от тях наличности в
съответните дружества и сделки с горива, вкл. пряко включените в предмета на
обвинението, както и за наемно отношение на „Р 6 И.“ЕООД спрямо Петролната база
в Б., справките - декларации по ДДС и дневници за покупки и продажби към тях за
всяко от дружествата „Н.г.“АД, „Р-6 И.“
ЕООД и „К. - 1“ЕООД приложени по делото, конкретна част от изводите на
Икономическа експертиза, изготвена от в.л С. и разяснения по тях. Тази група
източници свидетелства за реалност на сделките с горива, и за настъпване на
обстоятелствата по фактологията, така както са приети по-горе от съда за
установени, в това число и относно въведените с обвинението покупки на гориво
от „К. - 1“ЕООД, отразени в съставените фактури №№ 32, 33 и 35.
Съпоставяйки съдържанието на
двете групи доказателствени източници, както и при обсъждане значението и
относимостта на обсъдените надолу дадености (заявени в тези източници, както и
акцентирани от страните в пренията), съдът кредитира по спорните въпроси (за реалност или нереалност на сделките
с горива и произтичащите от това последици в наказателен аспект съгласно
обвинението) и съответно
е изградил фактическата обстановка въз основа на източниците от втората група,
като не приема за обективен източник на доказателства и отхвърля, първата група
в частта със значение по тези спорни въпроси. Съображенията на съда за това
решение, съобразно чл.305, ал.3, изр.2 от НПК са следните:
Първо генерално посочено, налице
е дефицит на доказателства, такива, че те да бъдат в комплекс достатъчно
категорични за твърдяната с обвинението фиктивност (неизвършване реално) на сделките и от там за съставомерно
реализирано данъчно престъпление – от една страна, и от друга – наличните
доказателства и установени обстоятелства със заявено съгласно обвинението
подкрепящо го значение, са съмнени. При това, налице са доказателства,
свидетелстващи за реалност на сделките, които доказателства и обстоятелства,
които ги подкрепят, не се опровергават от предходно посочените, така, че да се
направи извод за тяхната компрометираност, на която база тезата на обвиненото
лице да не бъде приемана за достоверна и бъде отхвърлена.
Всеки от доводите, изводими от
първата група източници, които са с характера да индицират евентуален извод за
фактическо неосъществяване на доставките, предмет на делото (които доводи са възприети и се
акцентира по тях и в обвинителната теза, развита в пренията) поотделно, а и в тяхната
комплексност остават в същността си съмнени (и базирани на предположение). В тази насока основен източник
се явяват показанията на данъчните органи и особено по-подробните и в двете
фази на св.Б., в частта за обстоятелствата въз основа на които е достигнала до
собствената си преценка в процеса на извършваната ревизия, за фиктивност, а не
реалност на отразените в съответните документи сделки с бензин – реализирали
според документите за покупки на такъв от „К. - 1“ ЕООД, съответно начислени
като такива в подадената справка –декларация по ДДС за данъчен период Юни
2007г. По хронология като довод за преценка недействителността на доставките на
бензина по фактури №№ 32, 33 и 35, бил отчетен факта, че св. Р. и св.П. като
собственици на „Н.г.“ АД и „Р 6 И.“ ЕООД били свързани лица по смисъла на & 1, т.3,
б.“г“ и „ж“ от ДР на ДОПК (св.П. участвал
в управлението на „Н.г.“
АД) и от там – че това положение им давало
възможност да сключват сделки и създават документи с цел удостоверяване на
изгодни за тях обстоятелства. Това обстоятелства се изтъква от ревизиращите по
повод на представените при ревизията документи (насрещните проверки на двете
дружества) като принципно
предпоставящо тяхната неистинност, съответно от там – нереално реализиране на сделките,
до които се отнасят. В допълнение, за да се характеризират така бил отчетен и конкретно
факта, че представените приемо - предавателни протоколи за гориво (между „Н.г.“АД и „Р 6 И.“ ЕООД –
л.40 до 37, п.3 от ДП), представляват частни докумиенти, без нотариална заверка и достоверна дата,
не съдържали имената на лицата, участвали в приемо –предаването, а и съдържали
изгодни изявления за лицата, които ги представили. Съответно при тези съждения
св.Н. и Б. приели и отразили това и в съставяните ревизионни доклади, с извода,
че тези документи не удостоверявали по безспорен начин предаване на горивото,
посочено в тях. Съдът, съобразявайки тези обстоятелства, намира подобна оценка
за неправилна, тъй като същата е изведена единствено въз основа на
предположения (и както самата
свидетелка Б. няколкократно описва - като водещи у нея до съмнения) и априори приеманото за
недобросъвестност на лицата, представляващи посочените дружества, второто от
които се явява доставчик на „К.“ ЕООД, така, че съответно това да обуславя
нереалност и на сделките с гориво, по които последното дружество било получател.
Всъщност нито факта на свързаност между „Н.г.“ АД и „Р 6 И.“ ЕООД в смисъла на
посоченото правило, ограничава или компрометира възможността подобни сделки да
бъдат извършени, и то реално, нито е налице законово или обичайно въведено изискване
при реализиране на сделки между търговски дружества, документацията, съставена по
настъпването им, да надхвърля по вид и специфичност на формата това, което в
случая е налице (фактури и приемо
- предавателни протоколи, съдържащи достатъчно необходимите данни, като
последните са съответстващи си и дават информация за време и място на
извършеното приемо - предаване при доставката – изрично в протоколите е
посочено, че горивото се съхранява в П.б. – гр.Б.). Съответствие е налице и между
посочените в тези фактури количества и наличните у тези контрагенти съгласно
представяните и приложени по делото оборотни ведомости за всяко от дружествата
за този данъчен период. В частност считаното, че приемо - предавателните
протоколи не обективират реално описаните в тях действия касателно липса на
имена на лицата, които участвали в действието, не може да се приеме за
състоятелно, а напротив - доколкото както обичайно, след като в действието участват
въщност дружествата, реализиращи съответна сделка, в случая поставянето на печат на всяко от дружествата,
както и установеното по делото, че автори на подписите срещу „предал“ и съответно
„приел“ били лицата, представляващи ги (св.Р. и св.П.), което определено съответства на
спецификата на извършваното, което се обективира със съответния протокол.
Наред с това, въз основа
показанията на св.Р. и П. в съдебното следствие (в общ порядък, очаквано предвид
изминалия период от събитията до момента) и сигурно възпроизведено като
техни изявления по време на проведената ревизия към края на 2009г и 2010год. (посредством показанията на св.Б.
и Н., а и констатациите в същия
смисъл, вписани изрично в ревизионния доклад), се установява, че още към
момента на проверката, в еднопосочен смчисъл и двамата посочили, че
фактическото състояние било именно такова – за това, че „Н.г.“АД съхранявал бензина,
предмет на сделките в П.б. – гр.Б., в цистерни, където въз основа на сделките, без
на този бензин да бъде променяно местонахождението (да напуска цистерните), със закупуването му, „Р 6 И.“ЕООД
придобил собствеността върху общото количество бензин по фактури №№ 14, 15, 17,
18 и 19, през месец Юни 2007г. – л.53-52, л.48-46, п.2 ДП), предхождащо проследвалата му
продажба на „К. - 1“ ЕООД. Именнно така заявената още при ревизионното
производство даденост за наличие на горивото и оставането му там и при сделките
по промяната на собствеността му, документирани по установения по делото начин,
съответства на, по който начин и предпоставя логичност и очакван подход, а не вложеното
качество на съмненост по повод реалността на сделките, така както се сочи от
обвинението (акцентирано
и като оценка на данъчните органи в същият смисъл) сделките да бъдат конкретизирани
по този, а не и в претендирания съгласно очакванията на данъчните органи начин
– за индивидуализиране на горивото и по други възможни начини – анализни
документи за годност и качество, както и изричен документ, сочещ за идентичност
на бензина в цистерните в петролната база, с този, закупен от „Н.г.“ АД през
2005год. както следва от съответен митнически документ (митническа декларация на л.200,
п.2 от ДП). Всъщност
поради спецификата си и избрания начин за непроменяне местонахождението й,
стоката предмет на тези сделки по преценка на съда (а конкретно и с оглед включително
и предходни отношения по търговия с горива именно с ползване на тази, наета от
„Н.г.“ АД база за съхранение, между представляващите това дружество и „Р 6 И.“ЕООД
и основаното на същата плоскост, добро познанство и отношения и с подс.Й. като
представляващ дружеството, явило се получател по доставките, предмет на делото) се явява достатъчно индивидуализирана
с определяне на вида бензин, количеството и цената на литър.
Предвид това, съдът не намира
основание да преценява липсата и на възможни други документи, извън наличните в
посочения смисъл, за даденост, внасяща съмнение в реалността на доставките на
гориво до „Каспар- 1“ ЕООД по описания във фактологияна начин, последвали покупката на такова преди това от страна
на „Р 6 И.“ЕООД с продавач „Н.г.“АД. Освен
това, удостовереното чрез показанията на свидетелите Р. и П., както обясненията
на подс.Й. и съставените документи по сключване и реализиране на всяка сделка,
визирана по фактологията (в това число и доставките към „К. - 1“ЕООД), обстоятелство за непроменяне на мястото на съхранението
на бензина освен, че отговаря на обичайна практика на търгуване с горива в
подобни обеми, по никакъв начин (както това се навежда в обвинителната теза и преди това считаното в ревизионното
производство), не
компрометира действителността на реализирането им именно по този начин и съответно
за оценката на всяка от сделките като доставка по смисъла на чл.24,
ал.2 от ЗЗД, вр. с чл.6, ал.1 от ЗДДС – при предмет на сделката родово
определена вещ, като в случая, и съответно прехвърлянето на собствеността настъпило
след определянето й в конкретното съгласно фактурите, съхранявано в базата
количество, по съгласие на страните по всяка от сделките, елементите по което в
случая без съмнение били налице, ясно засвидетелствано от установено по делото
документи, включително и изводимото въз основа на самото им съдържание съгласие
на контрагентите (както се заявява в общ порядък
и в показанията им) съгласие за това и обясн. на
подс.Й., дадени по време на досъд. п/во. Допълнително последното се
възпроизвежда като точто такива техни изявления (при
започанала ревизия пред ревизиращите органи),
посредством показанията на свидетелките Б. и Н., а и например изрично от изявлението,
отразено по същият начин и в изхождащото от „К. - 1“ЕООД (чрез пълномощника по него време св.В.Г.) Уведомление, с информация изисквана тогава от ревизионните органи (л.32, п.2 ДП).
На следващо място, липсва
основание да се отчитат като даденост, внасяща съмнение в действителността на
сделките, по които „К. - 1“ЕООД бил получател на горивото по визираните в
обвинението, а и другите установени и визирани по фактите по-горе доставки на такова,
обстоятелствата, свързани с отношенията по наемане на Петролната база в гр.Б.
от „Н.г.“ АД (явяващ се
доставчик на доставчика на „К. - 1“ ЕООД за процесното гориво).
Обстоятелства от този кръг били част от констатациите, въз основа на
които св.Б. формирала представа и извод като проверяващ орган (както пресъздава в показанията
си, а по рано било описано и в съставения Ревизионен доклад – л.156, п.2 ДП), внасящи според свидетелката
съмнение и недоказване на произхода на стоките по доставката на ревизираното
длужество. Всъщност по делото
доказателствените източници за наличие на наемно отношение с наемател и
съответно ползвател на базата от страна
на „Н.г.“ АД, протичащо по време години преди, вкл. и наличието му като
даденост към данъчния период Юни 2007год., са достатъчно обилни и категорични
по съдържание (визирани са
изрично горе). Те
включват не само нарочен договор и анекси /конкретно анекса относим към процесния данъчен период е
приложен на л.96, п.2 от ДП/, а и от всички останали писмени доказателства,
представени по време на ревизионното производство (приложени в тази папка, а и в
административното производство с някои допълнения и пред ВАС при обжалване на
ревизионния акт), сигурно
обективиращи както наемното отношение, така и ползването на базата в съответния
период от „Н.г.“ АД, в каквато насока допълнителен източник са и показанията на
свидетелите Р. и П., обясненията на подсъдимия, както и косвени за това
показанията на лицата, които са обслужвали счетоводно дружествата по визираната
по фактологията горе, конкретика. Всъщност налице е доказаност на това
фактическо състояние така, че то косвено предпоставя достоверност на установяващата
се от втората част източници от доказателственият материал (за реалност на доставките), подкрепящо установеното от
съвкупността за ползване на базата, наличие на цистерни в нея за съхранение на
гориво и за факта на съхранение на такова, и наличие на такова (конкретно бензин А 95 H в количествата, установяващи се
като предмет на сделките, в какъвто смисъл се съобразява и от съда).
До съмнение в компрометираща
степен касателно обективното реализиране на декларираните от „К. - 1“ЕООД
доставки на бензин, не води, тъй като е въз основа на необективен подход, приетото
в констативната част на допълнителната съдебно - счетоводна
експертиза на досъд. п/во (л.48, п.7 долен абзац) за недостиг на гориво у „Н.г.“АД към 13.06.07г. в размер на 78, 644 х.л.,
така, че да го е било продало на „Р 6 И.“ЕООД, явяващ се пряк доставчик на
бензина, с получател първото дружество. Като значимо обстоятелство и то със
значение в подкрепа на приетото за установено по фактите, съдът отчита установяващото
се въз основа на съответните доказателства по делото (съобразени от счетоводна гледна
точка и отразено също в посочената, а впоследствие и като извод в приетата по
делото Икономическа експертиза – отговор на въпрос 2, стр.6 от е-зата – л.384
от съдебното производство), че количествата бензин, които са били закупени от „Р 6 И.“ ЕООД през месец Юни 2007год. били
достатъчни, за да покрият продаденото количество гориво от това дружество на „К.
- 1“ ЕООД по всяка от трите фактури, визирани в обвинението. В частност,
констатацията по посочената предходна експертиза, че „Р 6 И.“ ЕООД имало
достатъчно гориво за доставките извършени към „К. - 1“ЕООД, обаче ако не се
отчитат продажбите към други клиенти, във всеки случай се явява необоснована и
съответно не се приема за даденост от съда, след като за разлика от назначената
в съдебното производство експертиза, в тази изготвена от в.л. Ж.Т. изобщо не
била отчетена например попадащата в същият данъчен период (и то преди част от сделките по
който „К. - 1“ бил купувач на гориво в същият период), доставка от „К. - 1“ЕООД към „Р
6 И.“ ЕООД, съгласно Фактура № 3/11.06.2007год., останала и извън вниманието на
ревизиращите органи и на обвинението, така както и останалите три фактури,
описани по фактите горе (№№ 4, 5, и 6 в същия данъчен период), отразяващи извършването и на
още три, вече последващи продажби на гориво от „К. - 1“ ЕООД имащи значение за въпросите по съществото на делото и от там доколко
по степен обективно пресъздава обстоятелствата на събитията, самата конструкция
и съдържанието на обвинението, както е обсъдено малко по-долу.
Освен това, при при преценка на
въпросите за решаване въпросите за отговорността на обвиненото лице и конкретно
за действителността на доставките към дружеството което представлявал, оттам и положителен
или отрицателен отговор за изисквано съставомерно психологично отношение, съдът
не оставя без внимание и установяващият се факт, че описаните по фактологията
сделки били реализирани от трите дружества в посочената последователност, в
рамките само на 13 дена (от първата продажба на такова от „Н.г.“АД на „Р 6 И.“ЕООД по фактура №
14/06.96.07г. до последната продажба на гориво от „К. - 1“ЕООД на „Н.г.“АД по
фактура № 6/19.06.2007год№, както и, че след като закупувал горивото от „К. - 1“ЕООД
го продал на три пъти в рамките на общо 8 дена на същите дружества (на „Р 6 И.“ ЕООД – фактура № 3 и
на „Н.г.“АД – фактури №№ 4, 5 и 6) явяващи се доставчици на същата стока към „Каспар- 1“ по-рано. Съответно,
че се обективира една поредица от сделки, подхода за която (вкл. и предвид печалбата за „К. - 1“ ЕООД била едва от 2 514,
58 лева при подобно значително количество и стойност на предмета на сделките) и на практика връщането в собственост
на горивото обратно на първоначалните му доставчици поражда въпроси за
икономическата логика и на извършеното и за това, именно кое лице от
предстнавляващите дружествата участвали в него, реализирало постигане на
определена цел. Тези обстоятелства и установеното въз основа на съвкупността (от дневниците за покупки и
продажби и декларации по ДДС и на трите дружества, налични по делото, както и
фактури, издавани и извън данъчен период Юни 2007год. отново за гориво, „Р 6 И.“ ЕООД и „Н.г.“ АД и плащания на
значителни суми между тях по различни сделки - папка 4 ДП, а и гласни
доказателства) за трайни търговски
отношения между „Р 6 И.“ ЕООД и „Н.г.“ АД по време преди и след данъчен период
Юни 2007год., предпоставят обективност на решение по тези въпроси, единствено
при пълна яснота за действителните отношения между всеки от трите лица,
представляващи тези дружества към процесното време и от там – с какво
психологично отношение и каква цел всеки от тях чрез дружеството си, участавл
като контрагент при реализирането на сделките, така както са обективирани и
декларирани пред данъчните органи, съответно до какви последици по ЗДДС е
довело декларирането от всяко от дружествата на покупките и продажби по тези
сделки. Следва да се изхожда от това, че
субективното отношение, твърдяно с обвинението (знанието от страна на подс.Й. на
обстоятелства, които са от характера да обусловят у него положително отношение,
свързано със съзнаване за нереалност на отразените в документите сделки), се установяват най - напред в
дейността по изясняване на фактическите положения и след това – по приложението
на правото. По-конкретно – съобразно задължителните насоки и към РБългария, в
редица ключови решения на СЕС във връзка с условията, при които правото на
приспадане на данъчен кредит може да бъде ограничено от данъчните органи,
основано на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата
система на ДДС, още в едно данъчно, ревизионно производство данъчните органи
следва да откажат признаване на данъчен кредит от ДДС само в случай, че въз
основа на необходимата задълбочена проверка на обстоятелствата приемат за
доказано, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че
сделката с която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама,
извършена от издателя на фактурата или от друг стопански субект нагоре по
веригата от доставки (тези положения, вкл. и решения на СЕС акцeнтирани например в Решение № 455
от 07.02.2014г. на ВКС по н.д.№ 1008/13г., I н.о. НК, докл. К. К.). Тук следва да се посочи, че в
случая доставките на гориво до „К. - 1“ЕООД са извършени от налични, реално и
стопански функциониращи търговци, вкл. и с доказан предмет на дейност, такъв
свързан и с търговия с горива и основано касателно важният като доставчик и на
прекия доставчик на посоченото сдружество „Н.г.“АД и в този смисъл липсват
противни дадености, които поначало и априори не биха могли да се обсъждат като
доказващи знание на подс.Й., за участие в такава хипотетична данъчна измама.
Обичайните признаци, сочещи условия за такава, в случая категорично не са и
даденост – наличие на невнесен ДДС по веригата от облагаеми доставки (ясно е от съвкупността, че по декларирането
на тези продажби, след което и внасянето на дължимо ДДС от двете дружества,
доставили бензин на „К. - 1“ ЕООД, изискванeто било спазено) и предварително знание или
предполагане от получателя на доставката, че този данък няма да бъде внесен (за каквито обстоятелства
доказателствената информация е нулева).
Съобразяването и решаването на
тези въпроси било дължимо и от данъчните органи в случая и подлежало на оценка
в ревизионното производсвство (което очевидно не е сторено, а това не било предмет на обсъждане и при
окончателния съдебен контрол в административното производство, с изключение на
развити доводи от този вид в Решение № 162/17.03.10г. на съответен орган в НАП
– Варна – л.4 -1, п.2 ДП, освен че нереалността на сделките и знанието за нея
от Й. били приемани за даденост на практика поради недоказване на противното от
него или от лицата, задължени да дават информация при насрещните проверки,
изхода въз основа на което положение за виновността е недопустимо да се прилага
и в наказателния процес), а изясняването им по този изискван начин е дължимо поначало въз основа на
принципите по чл.13 и чл.14 от НПК вече и в двете фази на провежданото
наказателно производство.
Изводимо от последното, и въз
основа на вече събраната доказателствена съвкупност по делото се установява, че
въведената с обстоятелсвената част на процесното обвинение фактология, а от там
и привеждането и към съставомерна деятелност именно на подс.Й. с действията му
по деклариране на покупките по посочените три фактури, е на фона на дефицит на
нужната доказателствена информация, и на такава поставена на основа на
противоречие, които дадености на практика и сами по себе си изключват
възможността за несъмнена доказаност както по фактите, така и на съставомерно
субективно отношение на дееца, обуславящо съгласно принципите на НПК винаги
постановяване на оправдателна присъда. Тези дефицит и противоречие, така, че да
обусловят несъмнен извод за виновността на подс.Й. по въведеното обвинение остават
непреодолени в съдебната фаза, въпреки допълнително ангажираните доказателства,
а въз основа на гласните източници – и предвид настоящата времева отдалеченост
от процесните събития. В този смисъл, извън вече изложеното, съдът визира факта,
че въведеният с обвинението съставомерен резултат (размера на избегнатите и
неплатени данъчни задължения от „К.-
1“ЕООД – 111 326, 17 лева) в противоречие със законовите положения за формирането му – съпоставяне на
стойностите по покупките по ДДС и продажбите с включен ДДС за данъчен период
Юни 2007год., идентично и на подхода на данъчните органи в ревизионното
производство, бил базиран на невъзможна на практика конструкция, по
непризнаване (поради
нереалност) на
покупките на гориво по трите фактури визирани в обвинението, а признаване на
продажбите на същото това гориво (което гориво „К.- 1“ЕООД при това положение, не би трябвало да притежава). Така се представя и въвежда
като съставомерно едно състояние, което на практика няма как да е фактически
настъпило, което и само по себе си води до необоснованост, сериозно
компрометираща обвинението. То не държи сметка (както това не направили в
административната си дейност и ревизионните органи) за принципа на неутралност при
ДДС, изведен от следващото от законовите правила по ЗДДС положение, че данъкът
винаги се плаща от крайния получател, а по веригата от търговци регистрирани по
ДДС, се пренася между тях. В случая това въобще не било анализирано и съобразено,
и от там - с оглед изясненост на обвинението, включително и срещу кое лице от
представляващите тези дружества всъщност да бъде насочено (а вече въз основа на възможните
способи едва в съдебната фаза, видно и от събраните по съдържание доказателствени
източници е невъзможно и в по-голяма степен) до какъв резултат по ДДС е довела
продажбата и последвалото закупуване на същите количества гориво за всеки от „Н.г.“
и „Р 6 И.“ по коите те се явили получатели, по който начин не е било поставено
на анализ цялостното влияние от извършените сделки за фиска, и с оглед
обективна преценка за действителния интерес от реализирането им (или само счетоводното им
отразяване от всички или някой по веригата), съответно че съответната
покупка и включването и в справката-декларация по ДДС за данъчния период е целен
от него, съставомерен резултат по въведения с обвинението текст. В частност, в
случая в ущърб на обвинителната теза и подкрепа на втората група
доказателствени източници, заявяваща действителност на покупките на гориво на „К.
- 1 „ЕООД и съответно продажбите на същото стои и факта, че непризнаването
реалността и на продажбите (което несъмнено следва да е било съзнавано от подс.Й. като очаквана констатация
в случай на ревизия по повод претендирания данъчен кредит, при положение, че не
са признати покупките на същата стока) би довел със сигурност да коригиране на резултата по справката
и отпадане на формиран данъчен кредит, така както е заявен по подаденета
справка - декларация (от счетоводна гледна точка изрично следващо от Икономическа е-за в СП и разпита
на експерта – л.395 и 396 ДП, а и принципно посочено и от св.Б. – показания на
л.333 СП), което косвено предпоставя
изначално липса на психологично отношение у подс.Й. от заявения с обвинението
съставомерен вид, в обслужване на целта да избегне установяването и плащането
на данъчни задължения.
Всичко посочено води до съмненост
на обстоятелствата, заявени или с общата си характеристика такива да предполагат
подкрепа на обвинението, така, че твърдяното за извършено умишлено престъпление
от страна на подс.Й. като представляващ „К. -1 „ЕООД по избягване установяването
на данъчни задължения и тяхното плащане от дружеството съобразно декларираното
с процесната справка - декларация, чрез въведените хипотези според обвинението (потвърждаване на неистина в
справката – декларация, използване на документи с невярно съдържание и
приспадане на неследващ се данъчен кредит), да е установено по начина,
изискван от чл.302, ал.1 от НПК.
Едновмеренно с това, въз основа източниците
определени като втора група от доказателствената съвкупност, в това число установеното
документално обективиране на извършените процесни покупки от „К. - 1“ ЕООД, а и
допълнителните такива извън заявените съгласно обвинението, така както са
описани по фактологията, в частност редовността на фактурите, качеството на „К.-
1“ ЕООД като данъчно задължено лице, установеното за наличност на закупената
стока по тези сделки у дружествата доставчици („Р 6 И.“ЕООД по фактури №№ 32,33
и 35 и „Н.г.“АД – по фактура № 16/11.06.07г.), заплащането на горивото от „К.
- 1“ЕООД на доставчиците му, и изпълнението на „К. - 1“ ЕООД, както и
изпълнението на задължението по деклариране на направените покупки и продажби на
това гориво в същия период, също начисляването им в съответните дневници и
деклариране и справките –декларации за същия данъчен период и от страна на доставчиците,
съответно и в дневниците за покупкки, в качеството им на получатели при
последващата продажба на горивото от „К. - 1“ ЕООД на „Р 6 И.“ ЕООД и „Н.г.“АД,
се установява, че доставките в
данъчния период Юни 2007г., декларирането на които от „К. - 1“ЕООД като
получател, е въведено като предмет на делото съгласно обвинението, били реални (а и продажбите), фактурите по тях отразявали действително
осъществени сделки (не били с
невярно съдържаниe), съответно
на което данъчния резултат по подадената справка -декларация през месец Юли
2007год. от дружеството не бил обусловен от приспадане на неследващ се данъчен
кредит.
Предвид
изложеното, съдът приема за установено, съобразно установеното по фактите въз
основа на доказателствената съвкупност, че с действията си, предмет на делото,
подс.Й. не осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
с обвинението престъпление, а и което и да е от предвидените в НК, поради което
е признал подсъдимия за невинен в това, че на 13.07.2007г. в гр.Р., като
управляващ и представляващ „К.-1” ЕООД - гр.Р., избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения – Данък
върху добавената стойност в размер на 111 326,17 лева, дължими от „К.-1” ЕООД -
гр.Р. като:
- потвърдил неистина в подадена
справка - декларация за данък върху добавената стойност с вх. №
1800-0923684/13.07.2007г. по описа на ТД
на НАП - гр. Варна офис Р. – отразил стойности по извършени доставки и начислил
ДДС по общо 3 бр. сделки, по които е
„получател”, отразени в данъчни фактури, издадени от „изпълнител” „Р 6 И.“ЕООД-гр.Р.
с номера №32/12.06.2007г.,
№33/13.06.2007г., №35/19.06.2007г.
-
използвал документи с невярно съдържание
- горепосочените данъчни фактури
с номера: №32/12.06.2007г., №33/13.06.2007г., №35/19.06.2007г., в които били
отразени стойности по извършени доставки и начислен ДДС върху тях с „получател”
„К.-1” ЕООД-гр.Р. и „изпълнител” „Р 6 И.“ЕООД-гр.Р., които били отразени и като
стойности в горепосочената декларация за данъка върху добавената стойност,
ведно с приложеният към нея дневник за покупки за данъчен период месец Юни
2007г- при упражняване на стопанската си дейност, при водене на счетоводството
си и при представяне на информация пред органите по приходите – ТД на НАП-
Варна, офис Р..
-
приспаднал неследващ се данъчен кредит в горепосочения размер за данъчен период м.Юни 2007 г. - като данъчните задължения са в особено
големи размери,
и на основание чл.304 от НПК, го е
оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение, квалифицирано с обвинителният акт
като престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 от НК.
Предвид
разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК
разноските за производството остават за сметка на Държавата.
Мотивиран
така, съдът се произнесе с присъдата си.
Окръжен съдия: