Р Е Ш
Е Н И Е №54
гр. В. 18.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд В., гражданско отделение, в
открито заседание на двадесет и втори
октомври две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател:В. М.
с
участието на секретаря А.а. и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от
съдията В. М. гражданско дело № 87 по описа за 2021г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящето
производство е образувано по искова молба от „Б. ДСК” АД, с ЕИК*, със седалище и
адрес на управление: гр. С., община „О.”, ул. “М.” №*, чрез юрисконсулт А.А.Т.,
съдебен адрес:*** срещу Ц.М.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и П.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***; с правно основание: чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и цена на иска: 173 579,19 лева (сто седемдесет и три хиляди петстотин
седемдесет и девет лева и деветнадесет стотинки)
Подържа се в исковата молба, че за „Б. ДСК“ АД е налице
правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск с правно основание
чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в рамките на законоустановения
едномесечен срок съгласно чл. 415, ал. 4 от ГПК, считано от 18.01.2021 г. за
установяване съществуването на вземане, присъдено със Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 17.10.2019г. и
Изпълнителен лист от 17.10.2019г., издадени по частно гражданско дело №
2657/2019г. по описа на Районен съд - В.
При реда и условията на Договор за кредит № 551 от
02.03.2017г. изменен и допълнен с Анекс №1 от 18.06.2018г. и Анекс №2 от
19.09.2018г., сключен между „Б. ДСК“ АД, ЕИК*, в качеството на кредитор, „А.Е.Д.“
ЕООД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр. В., община Б., гр. Б., п.к.*,
ул. „Г. Д.“ №*, в качеството на кредитополучател, „А.Г.В.“ ЕООД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр. В., община В.,
ул. „Д.“ №*, Ц.М.Г., ЕГН ********** и П.Д.Д., ЕГН **********, в качеството на съдлъжници, „Б. ДСК“ АД е
предоставила на кредитополучателя кредит за оборотни средства в размер на 25
500.00 лв., с възможност за предоговаряне на максималния размер на
предоставения кредит, за цели подробно описани в договора за кредит. На
основание чл. 1.2 от Договора за кредит, максималният размер на предоставения
кредит е предоговорен с последващи анекси, като с чл.1 от Анекс №* от
19.09.2018г. максималният размер е увеличен до 253 400.00 лв. (двеста
петдесет и три хиляди и четиристотин лева).
Солидарната отговорност на ответниците Ц.М.Г. и П.Д.Д. е
договорена изрично в чл. 19.2 от Договора за кредит, съгласно който
съдлъжниците отговарят пред кредитора с цялото си имущество солидарно с кредитополучателя за изпълнението на
всички негови задължения по Договора за кредит.
Съгласно чл. 2 от Договора за кредит, кредитът е
предоставен под формата на кредитна линия с краен срок за усвояване, респ.
погасяване на всички задължения съгласно чл. 3.1 от Договора за кредит -
30.06.2018г„ с възможност за последващо продължаване. Първоначално договореният
срок за усвояване, респ. за погасяване на всички задължения по договора за
кредит е продължен с чл. 2 от Анекс №* от 18.06.2018г. до 30.09.2019г. „Б. ДСК“
АД, в качеството на кредитор, е изпълнила задължението си по чл. 20 б „а“ от
договора за кредит, като е предоставила на кредитополучателя средствата по цитирания кредит при срокове
и условия съгласно договора и анексите към него.
Предоставеният кредит с усвоен изцяло в рамките на срока по
чл. 3.1 и съгласно условията, предвидени в договора за кредит. Това
обстоятелство е видно от приложеното към настоящата искова молба извлечение от
сметка № 24248156.
Към
датата на депозиране на настоящата искова молба е настъпил и крайният падеж на
задълженията по Договор за кредит №551 от 02.03.2017г. и анексите към него, а
именно - 30.09.2019г.
Поради продължилото неизпълнение от страна на длъжниците,
за присъждане на дължимите и изискуеми вземания по Договор за кредит №551 от
02.03.2017г. и анексите към него на 17.09.2019г. „Б. ДСК“ АД депозира заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на
приложеното към него извлечение от счетоводните книги на Банката за сметка
24248156, по което пред Районен съд - гр. В. е образувано частно гражданско
дело № 2657 по описа за 2019г. По така образуваното частно
гражданско дело на 17.10.2019г. е издадена процесната Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
17.10.2019г. и Изпълнителен лист от 17.10.2019г., по силата на които длъжниците
„А.Г.В.“ ЕООД, ЕИК*, „А.Е.Д.“ ЕООД, ЕИК*, Ц.М.Г., ЕГН ********** И П.Д.Д., ЕГН **********,
са осъдени да заплатят в условията на солидарност на „Б. ДСК“ АД, следните
суми: 169 752.19 лв. (сто шестдесет и девет хиляди седемстотин петдесет и два
лева и деветнадесет стотинки) - главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението 17.09.2019г. до
окончателното изплащане на вземането,
1 791.83 лв. (хиляда седемстотин деветдесет и един лева и осемдесет и три стотинки) - договорна лихва, дължима за периода от 10.05.2019г. - 02.09.2019г. вкл., 1 160.30 лв. (хиляда сто и шестдесет лева и тридесет стотинки) - наказателна лихва, дължима на основание чл. 25, б. „б“ от договора за кредит за периода от 10.06.2019 - 02.09.2019г. вкл., 462.12 лв. (четиристотин шестдесет и два лева и дванадесет стотинки) - обезщетение за забава, дължимо на основание чл. 25 б „в“ от договора за кредит за периода от 03.09.2019г. - 16.09.2019г. вкл., 412.75 лв. (четиристотин и дванадесет лева и седемдесет и пет стотинки) — такси и разноски, 3 471.58 лв. (три хиляди четиристотин седемдесет и един лева и петдесет и осем стотинки) - разноски за платена държавна такса и 50.00 лв. (петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение.
До момента не са извършени плащания за погасяване на
присъдените по частно гражданско дело № 2657 по описа за 2019 г. на Районен съд
– В., суми, подробно описани по основание и размер по - горе.
Предвид обстоятелството, че процесната Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
17.10.2019г. е връчена на ответниците Ц.М.Г. и П.Д.Д. при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, с определение от 08.12.2020г, получено от „Б. ДСК“ АД на
18.01.2021 г., Районен съд – В. е указал на заявителя „Б. ДСК“ АД, че в едномесечен
срок от датата на получаване на съобщението може да предяви иск за установяване
на вземането си срещу посочените ответници. Налице са предвидените в чл. 415,
ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 3, пред. 1 от ГПК, предпоставки за предявяване от
страна на „Б. ДСК“ АД на установителния иск по чл. 422 от ГПК, а именно: 1)
ищецът „Б. ДСК“ АД има качеството на заявител в заповедното производство, по
което е издадена процесната Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК от 17.10.2019г. 2) Заповедта за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 17.10.2019г.,
издадена по ч.гр.д. 2657/2019г. по описа на РС- В., е връчена на ответниците Ц.М.Г.
и П.Д.Д. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като Районен съд – В. е указал
на заявителя, че следва да предяви иск за установяване на вземането си; 3)
настоящата искова молба на „Б. ДСК“ АД за установяване на вземанията, за които
е издадена процесната Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от 17.10.2019 г., по ч. гр. дело № 2657/2019 г. по
описа на РС – В., е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, предвид, че
съобщението на РС-В. е получено от Банката на 18.01.2021 г.
С
оглед на изложеното молят съда да постанови решение, е което ДА ПРИЗНАЕ ЗА
УСТАНОВЕНО, че при условията на солидарна отговорност, ответниците Ц.М.Г., ЕГН **********
и П.Д.Д., ЕГН **********, дължат на „Б. ДСК“ АД сумите, присъдени по частно
гражданско дело № 2657/2019г. по описа на РС- В., за които е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
17.10.2019г. и изпълнителен лист от 17.10.2019г., а именно:
169 752.19 лв. (сто шестдесет
и девет хиляди седемстотин петдесет и два лева и деветнадесет стотинки) - главница, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението 17.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането;
1 791.83 лв. (хиляда
седемстотин деветдесет и един лева и осемдесет и три стотинки) - договорна лихва,
дължима за периода от 10.05.2019г. - 02.09.2019г. вкл.;
1 160.30 лв. (хиляда сто и шестдесет лева и тридесет
стотинки) - наказателна лихва, дължима на основание чл. 25, б. „б“ от договора
за кредит за периода от 10.06.2019 - 02.09.2019г. вкл.,
462.12 лв. (четиристотин шестдесет и два лева и
дванадесет стотинки) - обезщетение за забава, дължимо на
основание чл. 25 б „в“ от договора за кредит за периода от 03.09.2019г. -
16.09.2019г. вкл.;
412.75 лв. (четиристотин и дванадесет лева и
седемдесет и пет стотинки) - такси и разноски;
3 471.58
лв. (три хиляди четиристотин седемдесет и един
лева и петдесет и осем стотинки) - разноски за платена държавна такса;
50.00 лв. (петдесет лева) - юрисконсултско
възнаграждение.
Претендират
разноските по водене на настоящото производство, както и разноските, направени
от „Б. ДСК“ АД в производството по ч. гр. д. № 2657 по описа за 2019 г. на
Районен съд – В., с оглед възприетото в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. по тълк. д. № 4/2013 г„ ОСГТК наВКС.
В исковата молба се съдържат доказателствени искания
за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза и прилагане на ч. гр. д. № 2657
по описа за 2019 г. на ВРС, представя писмени доказателства, иска разкриване на банковата тайна на
основание чл. 62, ал. 2 от Закона за кредитните институции, относно движението по сметката обслужваща кредита за изпълнение на
съдебно-счетоводната експертиза.
В срока по чл.131,ал.1
от ГПК ответниците по настоящето дело са представили отговор, в който оспорват
изцяло основателността на исковата претенция.
Ответникът по делото Ц.М. Е., ЕЕН **********, с адрес: ***
чрез назначеният й особен представител адв.К.Г. заявява, че предявения иск е
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН. Посочва, че с Договор за кредит №* от 02.03.2017г.,
банката в качеството си на кредитор е отпуснала кредит на „А.Е.Д.” ЕООД кредит,
по който представляваното от нея лице е поело поръчителство.Впоследствие
размера на предоставения кредит е предоговорен с Анекс №* до 83 000 лева и с
Анекс №* от 19.09.2018г. до 253 400, 00 лева.
Излага, че кредита, под формата на кредитна линия е следвало
да бъде усвоен, респективно погасен съгласно чл.3.1 от договора за кредит -
30.06.2018г., като този срок е продължен с чл.2 от Анекс №* от 18.06.2018г. до
30.09.2018г.
Сочи, че към исковата молба няма данни в какъв размер е
усвоен кредита, който съобразно Анекс №* от 19.09.2018г. е до 253 400, 00 лева,
както и какъв размер, кога и на какви вноски е погасяван дълга, за да възникне
претенцията от 169 752, 19 лева главница.
От това следва, че иска е недоказан в този размер, тъй като
по делото липсват данни колко от кредита е усвоен и колко погасен, а така също
претендираната главница дали се явява разликата между усвоената и погасена
такава или изобщо не е имало погасявания по кредита.
В тази насока счита, че няма яснота как е определен размера
на претендираната главница, поради което оспорва иска като недоказан, съответно
неоснователен.
Посочва, че от представените по делото писмени
доказателства, се установява, че поканата - уведомление не е връчена на
представляваното от него лице.Същата е връчена чрез ЧСИ С.Н., като на гърба на
същата е посочено, че адресът на длъжника, без да е конкретизирано дали това е
постоянният му и настоящ адрес по справка в служба ГРАО в съответната община,
както и без да са посочени имената му, а само адрес : ул.”О.”, №* са посетени
четири пъти, като по този начин е оформено уведомлението. Твърди, че по този
начин връчването не е редовно, още повече, че липсва справка за постоянен и
настоящ адрес на представляваното дружество.
Поддържа, че по делото е безспорно установено, че преди
подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, представляваното от
него лице/поръчител/ не е уведомено от кредитора, че последният, поради
възникване на предвидените в договора обстоятелства, упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Ето защо, предвид факта, че вземанията,
предмет на процесната заповед за изпълнение, прехвърлени на ищеца, не са били
изискуеми към датата на издаване на заповедта, счита, че предявените в
настоящото производство установителни искове са неоснователни и следва да се
отхвърлят.
Сочи, че вземането на банката е погасено по давност предвид
разпоредбата на чл. 110 и сл. от ЗЗД, като прави възражение за изтекла
погасителна давност.
Предвид горното заявява, че изцяло оспорва по основание и
размер предявения срещу представляваното от него лице иск, по съображенията,
изложени по- горе, като моли съда да постанови решение, с което остави без
уважение предявения иск като неоснователен и недоказан.
В срока по
чл.131,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор и от
ответника П.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***; чрез адв. С.И. - особен
представител, с който заявява, че изцяло оспорва предявеният от „Б. ДСК” АД
срещу представляваното от нея лице П.Д.Д. иск с правно основание чл.422, във
връзка с чл.415, ал.1, т.2 от ЕПК, като в тази връзка излага следното становище
:
Предявения
иск се явява неоснователен и недоказан, поради следното:
В
исковата молба не се съдържат данни от които да е видно в какъв размер е усвоен
кредита, който съобразно Анекс №* от 19.09.2018г. е до 253 400, 00 лева, както
и какъв размер, кога и на какви вноски е погасяван дълга, за да възникне
претенцията от 169 752, 19 лева главница.
От
представените по делото писмени доказателства е видно, че, поканата -
уведомление не е връчена на ответника. Същата е връчена чрез ЧСИ С.Н., като на
гърба на същата е посочено, че адресът на длъжника, без да е конкретизирано
дали това е постоянният му и настоящ адрес по справка в служба ГРАО в
съответната община, както и без да са посочени имената му, а само адрес : ул.”О.”,
№* са посетени четири пъти, като по този начин е оформено уведомлението. Същото
представлява процесуално нарушение при връчването на поканата, респективно
налице е липса на връчване.
Вземането
на банката е погасено по давност предвид разпоредбата на чл.110 и сл. от ЗЗД,
като прави възражение за изтекла погасителна давност.
Договорът
е сключен при неравноправни клаузи, което противоречи на Закона за
потребителския кредит, тъй като уговорките са във вреда на потребителя и не
отговарят на изискването за добросъвестност, което от своя страна води до
значително неравновесие между правата и задълженията на ищеца и потребителя,
като в чл. 143 от Закона за защита
на
потребителите (ЗЗП) са посочени съответните хипотези. Налице е значителното неравновесие между правата и задълженията, изразяващо
се в прекомерно високата стойност на лихвен процент, което противоречи на
добрите нрави и представлява неправомерно облагодетелстване на дружеството. В
тази връзка е необходимо да се изиска информация за действащите лихвени
проценти по кредити на търговските банки за периода на кредита. Освен това в
условията за предоставяне на кредита, който се изплаща на погасителни вноски не
е включено задължение за изплащане на лихва. На практика в този случай би се
стигнало до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя поради значително несъответствие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя.
Прави
искане за обявяване нищожността на клаузата относно уговорения годишен лихвен
процент, поради нарушение на добрите нрави, както и на целия договор.
Поддържа
се, че искът е неоснователен, тъй като приложеният "Договор за
потребителски заем (кредит)" е недействителен поради неспазване на
изискванията на чл. 11,ал. 1,т. 2, 7, 10-12, т. 20 на Закона за потребителския
кредит (ЗПК). За да е действителен договор за потребителски заем е необходимо
вида на предоставения кредит да е ясно посочен, без да се смесват понятията
„заем" и „кредит", да е посочен общ размер на кредита, което да е
ясно означено в договора, годишният процент на разходите да съответства на
Приложение № * към ЗПК, в погасителния план да се съдържа не само размера и
датите на плащания на съответните вноски, но и последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и разходи,
всички други условия и информация при отказ от договора да се погаси
главницата. Наличието на тези съществени предпоставки води до недействителност
на представения "договор".
Прави възражение в тази насока.
По смисъла на § 1, т. 2 ЗПК "общата сума, дължима от
потребителя", е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита за потребителя. В договора никъде не са посочени разходи по кредита.
Общите разходи по кредита за потребителя са определени от закона като всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит. Определянето на печалба за дружеството не представлява
разход, което следва да се начислява към сумите, дължими от потребителя.
Съдът, въз основа на твърденията,
възраженията и доводите на страните, събраните доказателства, ценени в
съвкупност и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Между
страните е сключен валиден договор за кредит. При реда и условията на подписаният
от страните Договор за кредит № * от 02.03.2017г. изменен и допълнен с Анекс №*
от 18.06.2018г. и Анекс №* от 19.09.2018г., сключен между „Б. ДСК“ АД, ЕИК*, в
качеството на кредитор, „А.А.Д.“ ЕООД, ЕИК*, със седалище и адрес на
управление: гр. В., община Б., гр. Б., п.к.*, ул. „Г. Д.“ №*, в качеството на
кредитополучател, „А.Г.В.“ ЕООД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр.
В., община В., ул. „Д.“ №*, Ц.М.Г., ЕЕН ********** и П.Д.Д., ЕЕН **********, в
качеството на съдлъжници, ищецът „Б. ДСК“ АД е предоставила на
кредитополучателя кредит за оборотни средства в размер на 25 500.00 лв., с
възможност за предоговаряне на максималния размер на предоставения кредит, за
цели подробно описани в договора за кредит. На основание чл. 1.2 от Договора за
кредит, максималният размер на предоставения кредит е предоговорен с последващи
анекси, като с чл.1 от Анекс №2 от 19.09.2018г., приложен по делото,
максималният размер е увеличен до 253 400.00 лв. (двеста петдесет и три хиляди
и четиристотин лева).
Съгласно чл. 19.2 от Договора за
кредит между страните по делото изрично е договорена солидарната отговорност на ответниците - Ц.М.Г.
и П.Д.Д., съгласно който член съдлъжниците отговарят пред кредитора с цялото си
имущество солидарно с кредитополучателя за изпълнението на всички негови
задължения по Договора за кредит.
Съгласно чл. 2 от Договора за кредит, кредитът е
предоставен под формата на кредитна линия с краен срок за усвояване, респ.
погасяване на всички задължения съгласно чл. 3.1 от Договора за кредит -
30.06.2018г., с възможност за последващо продължаване. Първоначално договореният
срок за усвояване, респ. за погасяване на всички задължения по договора за
кредите продължен с чл. 2 от Анекс №* от 18.06.2018г. до 30.09.2019г. „Б. ДСК“
АД, в качеството на кредитор, е изпълнила задължението си по чл. 20 б „а“ от
договора за кредит, като е предоставила на кредитополучателя средствата по
цитирания кредит при срокове и условия съгласно договора и анексите към него.
Предоставеният кредит е усвоен изцяло в рамките на
срока по чл. 3.1 и съгласно условията, предвидени в договора за кредит. Това
обстоятелство е видно от приложеното към настоящата искова молба извлечение от
сметка № 24248156.
Към датата на депозиране на искова
молба е настъпил и крайният падеж на задълженията по Договор за кредит №551 от
02.03.2017г. и анексите към него, а именно - 30.09.2019г.
Съгласно
чл.8 от Договора за кредит страните са се договорили, че за предоставения
кредит кредитополучателя ще заплаща годишна лихва, формирана от едномесечния
СОФИБОР плюс договорена надбавка в размер на 3.8%, като размера на годишната
лихва не може да бъде по-нисък от 4%. Съгласно чл.11.1 от договора олихвяването
и заплащането на лихвата се извършва ежемесечно до 10-то число от съответния
месец. Размерът на дължимата възнаградителна лихва е предоговарян с последващи
анекси, като с чл.5 от Анекс №* от 19.09.2018г е договорено, че за
предоставения кредит кредитополучателя заплаща на кредитора годишна лихва,
формирана от референтен лихвен процент 1М EURIBOR ПЛЮС ДОГОВОРНА НАДБАВКА в размер на 3.8%, като рамерът
на годишната лихва не може да бъде по-нисък от 3.8%.
Съгласно
чл.25 б“б“ от Договора за кредит страните са се договорили, че при неплащане на
част или цялата дължима лихва от кредита в уговорения срок, кредитополучателя
заплаща лихва върху размера на редовната главница, включваща договорната в т.8
лихва и надбавка за забава от 3 процентни пункта. Надбавката за забава се дължи
за времето на забавата до окончателното плащане на дължимите суми или до
предявяване на молба от кредитора за събиране вземането по съдебен ред.
Съгласно чл.25 б“в“ от Договора за кредит при
изискуемост на кредита на краен падеж или предсрочно, кредитополучателя заплаща
на кредитора лихва върху размера на цялата главница, включваща договорената в
т.8 лихва и надбавка за забава от 7 процентни пункта.
В чл.32 и следващите от Договора за
кредит между страните са договорени дължимите от кредитополучателя и
солидарните длъжници такси и разноски. Съгласно чл.32.1, б“а“ от договора
кредитополучателя дължи на кредитора годишна такса управление в размер на 0.5%
за цели срок на кредита. От приложеното по делото извлечение от сметка е видно,
че кредитополучателя не е заплатил дължимата такса управление, начислена на
18.06.2019г, в размер на 316.75лв. Съгласно чл.33 от Договора за кредит
страните са договорили, че всички разходи, извършени от кредитора във връзка с
кредита, включително и тези за учредяване и заличаване на обезпеченията,
събиране на задължението, включително и за принудителното му събиране са изцяло
за сметка на кредитополучателя.
Поради неизпълнение от кредитополучателя и солидарните длъжникци/ответниците, кредита бил обявен за предсрочно изискуем, като предсрочната
изискуемост била обявена надлежно
на длъжниците/ответниците/.
Уведомлението адресирано до ответника П.Д.Д. е връчено на 03.09.2019 г. на основание
чл. 47, ал. 1 във вр. с ал. 5 от ГПК, чрез ЧСИ С.Н., рег.№* от КЧСИ, видно от
приложените по делото покана от 11.07.2019г. до ответника и удостоверителните
изявления върху същата от длъжностно
лице-призовкар на ЧСИ С.Н., 2 броя уведомления по чл.47 от ГПК на ЧСИ Н. до
ответника /стр.21,24 и 25 от делото/, справка от НБД Население, удостоверяваща постоянния и настоящ адрес на
ответника от ЧСИ.
Уведомлението
адресирано до ответника Ц.М.Г. е връчено на 03.09.2019 г. на основание чл. 47,
ал. 1 във вр. с ал. 5 от ГПК, чрез ЧСИ С. Н., рег.№898 от КЧСИ, видно от
приложените по делото покана от 11.07.2019г. до ответника и удостоверителните
изявления върху същата от длъжностно
лице-призовкар на ЧСИ Ст.Нинов, 2 броя уведомления по чл.47 от ГПК на ЧСИ Н. до
ответника /стр.27,30 и 31 от делото/, справка от НБД Население, удостоверяваща
постоянния и настоящ адрес на ответника от ЧСИ.
Ищецът „Б. ДСК“ АД на
18.09.2019г.подал заявление по чл. 417 ГПК за снабдяване със
заповед за изпълнение и изпълнителен лист за присъждане на дължимите и
изискуеми вземания по Договор за кредит №551 от 02.03.2017г., Анекс №*/18.06.2018г.,Договор
за встъпване в дълг към Договор за кредит №* от 18.06.2018г., Анекс №*/19.09.2018г. на 17.09.2019г. и въз основа на приложеното
към него извлечение от счетоводните книги на Банката за сметка 24248156, по
което пред Районен съд - гр. В. е образувано частно гражданско дело № 2657 по
описа за 2019г. По образуваното частно гражданско дело на 17.10.2019г. е
издадена процесната Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от 17.10.2019г. и Изпълнителен лист от 17.10.2019г.,
по силата на които длъжниците „А.Г.В.“ ЕООД с ЕИК*, „А.Е.Д.“ ЕООД с ЕИК*, Ц.М.Г.
с ЕГН ********** и П.Д.Д., ЕГН **********, са осъдени да заплатят
солидарно на кредитора/ищеца/ „Б. ДСК“
АД, следните суми: 169 752.19 лв.
(сто шестдесет и девет хиляди седемстотин петдесет и два лева и деветнадесет
стотинки) - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението 17.09.2019г. до окончателното изплащане на
вземането, 1 791.83 лв. (хиляда
седемстотин деветдесет и един лева и осемдесет и три стотинки) - договорна
лихва, дължима за периода от 10.05.2019г. - 02.09.2019г. вкл., 1 160.30 лв. (хиляда сто и шестдесет
лева и тридесет стотинки) - наказателна лихва, дължима на основание чл. 25, б.
„б“ от договора за кредит за периода от 10.06.2019 - 02.09.2019г. вкл., 462.12 лв. (четиристотин шестдесет и
два лева и дванадесет стотинки) - обезщетение за забава, дължимо на основание
чл. 25 б „в“ от договора за кредит за периода от 03.09.2019г. – до 16.09.2019г.
вкл., 412.75 лв. (четиристотин и
дванадесет лева и седемдесет и пет стотинки) — такси и разноски, 3 471.58 лв. (три хиляди четиристотин
седемдесет и един лева и петдесет и осем стотинки) - разноски за платена
държавна такса и 50.00 лв. (петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение.
На 18.01.2021г.
ищецът получил указания за предявяване на настоящите
искове от заповедния съд - РС-В., с оглед на това, че заповедта за изпълнение по
ч.гр.д.№2657/2019г. на ВРС е връчена по изп.д.№20198980401590 по описа на ЧСИ с
рег.№* с район на действие ОС-В. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на ответниците Ц.
Г. и П.Д. и с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК може да предяви в
едномесечен срок иск за вземането си по реда на чл.422 във вр. с чл.415 ГПК,
видно от съобщение приложено на л.330 от приложеното ч.гр.д.№2657/2019г. на ВРС.
Настоящите
искове са предявени в законния едномесечен срок по чл.415,ал.4 от ГПК, видно от
исковата молба, която е входена в ОС-В. с вх.№260645 на 17.02.2021г.
От заключението по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, която настощият състав кредитира като
компетентно изготвена и обоснована се
установява,
че:
1. Общия размер на усвоените суми по
Договор за кредит № */ 02.03.2017г. и подписаните Анекси към него е на стойност
от 253 400,00лв.
2. Към 03.09.2019г. общо 3 броя просрочени
вноски /договорна лихва/ на обща стойност-1 379,71лв.
Вещото лице е
констатирало , че към дата на предсрочната изискуемост /03.09.2019г. са били
налице три просрочени вноски с падежи
10.06.2019г., 10.07.2019г., 10.08.2019г., представляващи договорна лихва и
възлизащи в общ размер на 1379,71лв.
3. Към 17.09.2019г. общо изискуеми и
непогасени задължения в размер на 173 579,19лв., от които: главница в размер на169 752,19лв.
договорна лихва
за периода от 10.05.2019г до 02.09.2019г. в размер на 1 791,83лв.,
наказателна
лихва чл.25 б"б“ за периода от
10.06.2019г. до 02.09.2019г. в размер на 1160,30лв., обезщетение за забава по чл.25 б
"в" за периода от 03.09.2019г.
до 16.09.2019г. в размер на 462,12лв., такси и разноски в размер на 412,75лв.
Вещото лице е констатирало, че на
20.11.2019г. е погасена частично главницата със сумата 1543,99лв. с направено
плащане от ИД№158/19г.
4. Към 04.10.2021г. общо изискуеми и
непогасени задължения са в размер на 216
838,11лв., от които: главница в
размер на 168 208,20лв.
договорна лихва
за периода от 10.05.2019г. до 02.09.2019г. в размер на 1791,83лв.,
наказателна лихва по чл.25
б"б" за периода от 10.06.2019г. до 02.09.2019г. в размер на 1160,30лв., обезщетение за забава чл.25 б "в"
за периода от 03.09.2019г. до 16.09.2019г. в размер на 462,12лв., такси
управление, начислени към 18.06.2019г. в размер на 316,75лв.
Според вещото лице към Договора
няма погасителен план , лихвеният процента по договор не може да бъде по-нисък
от 4 % , т.к. съобразно констативно съобразителната част на експертизата в т. 5 е пояснило и дало становище, което съдът
възприема, а именно „ В раздел I. Предмет и цел на кредита - т.2 от Договора за
кредит е записано , че кредитът се предоставя под формата на кредитна линия по
продукт ,,Кредитна линия за авансово финансиране на схеми и мерки за Директни
плащания.
Към сключеният Договор и
подписаните анекси към него няма приложен Погасителен план .
При тип на кредит „ Кредитна
линия „ - няма стандартен погасителен план , тъй като по него се заплаща лихва
единствено върху ползваната и непогасена част от усвоената главница.
При така
установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Предявеният иск
е с правната квалификация по чл. 422 във връзка с чл.415, ал. 1, т. 2 от ТПК.
Предявеният иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
е допустим – същият е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК от заявителя в
производството по чл. 417 от ГПК пред районния съд срещу съдлъжници по договора за банков кредит, на които заповедта за изпълнение е връчена по
изп.д.№20198980401590 по описа на ЧСИ с рег.№* с район на действие ОС-В. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Разгледани по същество, искът се явява доказан по
основание и размер.
В доказателствена тежест на ищеца в
настоящото производство бе установяването на твърдяното с исковата молба
възникнало между него и ответника облигационно правоотношение с източник
Договор за кредит №551 от 02.03.2017г., Анекс № * от 18.06.2018г. и Анекс №*от
19.09.2018г към договора за кредит, по който кредитът е бил изцяло усвоен от
кредитополучателя и по който последният и ответниците като съдлъжници са изпаднали в забава в плащането, като
просрочието е дало право на банката да обяви целия остатък от кредита за изцяло
предсрочно изискуем. Горното бе установено по несъмнен начин както от
представените по делото писмени доказателства, така и от заключението на
назначената и извършена по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Съобразно приетото в т. 18 на
Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск
по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вземането, произтичащо
от договор за банков кредит, става изискуемо ако кредиторът е упражнил правото
си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора, при настъпване на определени обстоятелства, или се
обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита.
Предмет на спора по установителния
иск по чл. 422 от ГПК е вземането, основано на представения документ –
извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от
договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните
при сключването му. В настоящият случай
фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, са се
осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение.
Основанието на иска се обуславя от
обстоятелствата, въз основа на които страната твърди защитимо с упражняването
му свое субективно право и тези обстоятелства по иска с правно основание чл.
422 от ГПК са обстоятелствата по сключен и обявен за предсрочно изискуем
договор за кредит, респ. изискуемо вземане на ищеца – кредитодател спрямо
солидарно задължените ответници, на основание договора. Нарочното волеизявление
на кредитора за отнемане преимуществото на срока в хипотезата на постигната
между страните по договор за банков кредит предварителна уговорка за предсрочна
изискуемост на целия кредит при определените в договорените клаузи условия,
следва да е достигнало до знанието на длъжниците, за да бъде уважен иск по чл.
422 от ГПК при заявена предсрочна изискуемост на кредита като основание за
предявяване на иска. Установяването на горния главен за спора факт –
уведомяването на ответниците за настъпилата предсрочна изискуемост на процесния
кредит преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, бе
проведено при условията на пълно доказване от ищеца.
Съдът намира за неоснователни
направените от особеният представител на ответницата възражение за наличие на
неравноправни клаузи в сключения договор за кредит, както и за недействителност
на договора, поради неспазване на чл.11 от Закона за потребителските кредити.
В конкретният случай разпоредбите на ЗЗП не намират
приложение поради обстоятелството, че така сключеният договор е търговска
сделка по смисъла на чл.286,ал.1 от ТЗ, според който Търговска е сделката,
сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. От
приложения договор за кредит и анексите е видно, а и между страните не е
спорно, че кредиторът/ищецът „Б.ДСК“АД е търговец по смисъла на чл.1,ал.1, т.7
от ТЗ и по занятие сключва договори за кредит, а кредитополучателят „А.Е.Д.“ЕООД
е търговско дружество и също е търговец по смисъла на чл.1,ал.2 от ТЗ. От
чл.1.1. на приложения договор е видно, че същият е с предмет и цел на кредита,
именно кредит за оборотни средства за покупка на семена, посадъчен материал,
гориво, изкуствени торове и други разходи, свързани с производството на
растителна и животинска продукция.
Като
в чл.2 е договорено между страните, че Кредитът се предоставя под формата на
кредитна линия по продукт „Кредитна линия за авансово финансиране на схеми и
мерки за Директни плащания, следователно договорът е сключен във връзка и за
обезпечаване търговската дейност и
занятие на кредитополучателя, който е
търговско дружество.
Ответниците по силата на така сключените договор за
кредит и анексите към него, като солидарни длъжници отговарят при същите
условия, както кредитополучателя. Съгласно чл. 20а ЗЗД договорът има сила на
закон за тези, които са го сключили.
Неоснователно е и възраженията на
ответниците, направено с отговорите на исковата молба. Същите са формални и
общи без посочен начален и краен период. В конкретният случай давността започва
да тече от момента на настъпване на предсрочната изискуемос на вземането, която
е настъпила на 03.09.2019г. , а ищецът на 18.09.2019г е депозирал пред РС-В. заявление за издаване на заповед за
изпълнение за процесните суми, с което се прекъсва давността, т.е не е изтекъл
и един месец от предвидената в чл.110 от ЗЗД петгодишна погасителна давност.
Неоснователни са
и възражениенията на особените представители на ответниците, че ответниците са
имали качеството на поръчители. От приложените договор за кредит двата
анекса към него е видно и от трита документа, че ответниците са назовани
и са ги подписали изрично като съдлъжникци, поради което са неприложими
разпоредбите за поръчителството, регламентиран
в чл.138 и следващите от ЗЗД.
ВОС приема, че е спазена процедурата по връчването на книжата
на ответниците и солидарни длъжници от ЧСИ, по реда на чл. 47 от ГПК, тъй като
по делото от приложените ПДИ е видно, че при извършване на връчването има данни
за установяване на настоящия и постоянен адрес на длъжниците, връчителят е
посетил всички адреси и процедурата е спазена. След като ответниците не са
открии лично, нито друго лице, което желае да получи вместо тях книжата, е
залепил съобщенията на вратата, с което съдът приема, че е била спазена
процедурата по надлежно връчване, съгл. чл. 47 от ГПК. Ето защо съдът приема,
че връчването на всеки един от длъжниците е било осъществено на 03.09.2019
година.
С оглед на изложеното и тъй като се установи, че на
20.11.2019г. е извършено частично плащане, с което е погасена частично
главницата със сумата 1543.99лв.по отношение на главницата, съдът следва да
признае за установено по отношение на ответниците съществуването на вземането
на ищеца за частично основателно и съобразно т.4 от заключението на съдебно
счетоводната експертиза, установяваща непогасените задължения към датата на
изготвяне на същата - 04.10.2021г.
По отношение на
разноските:
В хода на съдебното производство ищецът е удостоверил
следните направени разноски: в настоящото производство – 3471,58 лева –
държавна такса, 300 лева – за вещо лице, 5002 лева – за особен представител на
ответниците. На основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и
чл.25,ал.2 във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ на
ищеца следва да бъдат присъдени 450лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В заповедното производство направените разноски
възлизат на 3471.58 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят гореописаните разноски, сторени
от ищеца в двете съдебни производства, възлизащи в общ размер на 12745.16лв.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 във връзка
с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК по отношение на Ц.М.Г., ЕГН **********, с адрес: ***
и П.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължат солидарно на “Б. ДСК” АД, с
ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр. С., община „О.”, ул. “М.” №*,
чрез юрисконсулт А.А. Т. със съдебен адрес:*** по силата на сключен Договор за
кредит № * от 02.03.2017г. изменен и допълнен с Анекс №* от 18.06.2018г. и
Анекс №* от 19.09.2018г. сумите както следва:
168
208,20лв./сто шестдесет и осем хиляди двеста и осем лева и двадесет стотинки/ -
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението 17.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането,
-1
791.83 лв. (хиляда седемстотин деветдесет и един лева и осемдесет и три
стотинки) - договорна лихва, дължима за периода от 10.05.2019г. - 02.09.2019г.,
-1
160.30 лв. (хиляда сто и шестдесет лева и тридесет стотинки) - наказателна
лихва, дължима на основание чл. 25, б. „б“ от договора за кредит за периода от
10.06.2019 - 02.09.2019г. вкл.,
-462.12
лв. (четиристотин шестдесет и два лева и дванадесет стотинки) - обезщетение за
забава, дължимо на основание чл. 25 б „в“ от договора за кредит за периода от
03.09.2019г. - 16.09.2019г.,
-
412.75 лв. (четиристотин и дванадесет лева и седемдесет и пет стотинки) — такси
и разноски, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от
17.10.2019г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2657 по описа за 2019г. на
Районен съд- В., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск, в частта за установяване
дължимост на вземането за главница за разликата над уважения размер от 168
208,20лв. до пълния претендиран размер от 169 752,19лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, Ц.М.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** и П.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят солидарно на
“Б. ДСК” АД, с ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр. С., община „О.”,
ул. “М.” №*, общата сума от 12745,16лв. /дванадесет хиляди седемстотин
четиридесет и пет лева и шестнадесет стотинки/, съставляваща разноски в
настоящото производство (3471,58 лева – държавна такса, 300 лева – за вещо
лице, 5002 лева – за особени представители на ответниците и 450лв. за
юрисконсултско възнаграждение.) и в заповедното производство по ч. гр. д. №
2657/2019 година, на PC – В. (3471.58 лева – държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение).
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: