РЕШЕНИЕ
№ 3889
гр. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110209178 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на пълномощника на „Венчър Шилд България“
ЕООД, ЕИК ********* - адв.Д. – САК срещу Eлектронен фиш, Серия Г, №
0043961, издаден от СДВР, с който за извършено нарушение по чл.483, ал.1,
т.1 от КЗ във вр. чл.638, ал.4 вр.ал.1, т.2 вр.чл.461, т.1 от КЗ на дружеството –
жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две
хиляди) лева.
В жалбата се отправя молба към съда обжалваният електронен фиш да
бъде отменен, като неправилен и незаконосъобразен, тъй като при издаването
му били допуснати съществени нарушения на материалния закон и
производствените правила.
На първо място, в жалбата се излагат аргументи, че атакуваният ЕФ е
издаден от местно некомпетентен орган – СДВР, тъй като с оглед мястото на
нарушението компетентен орган бил ОД на МВР.
На следващо място, в жалбата се сочи, че от текста на издадения ЕФ не
ставало ясно кое е санкционираното лице –физическо или юдирическо лице.
Твърди се още, че описанието на нарушението е непълно и неясно, поради
1
което и същото не можело да се индивидуализира по безспорен и категоричен
начин, както от фактическа, така и от правна страна.
Навеждат се доводи, че в случая била налице валидна застраховка и
международна карта за периода 31.10.2021 г. -30.01.2022 г., сключена чрез
застрахователен брокер „Йоана 97“ ООД. Прави се искане за присъждане на
направените от жалбоподателя разноски в производството за адвокатско
възнаграждение.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание
дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от
пълномощника си –адв.Д., която в дадения ход по същество пледира за
отмяна на атакувания ЕФ по съображенията подробно развити в жалбата.
Представя писмени бележки и претендира присъждане на сторените от
доверителя й разноски по делото.
Административно –наказващият орган – СДВР, редовно призован, се
представлява от юрк.Виденов, който изразява становище за неоснователност
на жалбата. Сочи, че при издаване на атакувания ЕФ не са допуснати
съществени нарушения на производствените правила. Нарушението било
описано ясно и правилно в случая била ангажирана административно-
наказателната отговорност на юридическото лице. Пледира съдът да се
произнесе с решение, с което да потвърди обжалвания ЕФ, като правилен и
законосъобразен. При такъв изход на делото претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на
претендираните от жалбоподателя разноски, ако техният размер надвишава
минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 06.06.2022 г. в 18:34 часа товарен автомобил "Тойота Такома“ с рег.
№ СВ 14 09 СХ, собственост на „Венчър Шилд България“ ЕООД се движел
по автомагистрала „Тракия“ с посока на движение от с.Нови хан към гр.
София. До бензиностанция „Петрол (1-ви километър) автомобилът бил заснет
с автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта– CORDON
M2-1196.
2
След извършена проверка в "Гаранционен фонд" относно наличието на
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за горния
автомобил, се установило, че към посочената дата -06.06.2022 г. процесният
автомобил няма валиден и действащ договор за сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Във връзка с това обстоятелство срещу „Венчър Шилд България“ ЕООД,
ЕИК ********* бил издаден от СДВР Електронен фиш, Серия Г, № 0043961,
с който на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 2000
лв. на основание чл. 638, ал.4 вр. ал.1, т.2 КЗ за нарушение по чл. 483, ал. 1, т.
1 КЗ.
Електронният фиш бил връчен срещу подпис на представител на
дружеството –жалбоподател на 18.06.2022 г.
Изложеното съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, които кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви
и изясняват в пълнота фактическата обстановка по казуса.
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради
което по - подробното му обсъждане е ненужно – това следва по аргумент от
чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма следва да намери приложение съгласно
чл. 84 ЗАНН. Не се налага събирането на други доказателства от съда, с оглед
наличието на нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на
административно –наказателната процедура, опорочаващи изцяло издадения
ЕФ и съставляващи самостоятелно основание за отмяната му.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 647, ал.3 от КЗ, от процесуално
легитимирано лице и срещу санкционен акт, който подлежи на въззивен
съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен
фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че в хода на
3
административно–наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на
санкционираното лице и водят до отмяна на обжалвания електронен фиш
само на това основание.
На първо място, следва да се отбележи, че не е основателно
възражението на жалбоподателя, че обжалваният ЕФ е издаден от
некомпетентен орган, предвид мястото на извършване на твърдяното
нарушение – 1 –ви километър на АМ “Тракия“.
Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ въвежда задължение да сключи
договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите всяко
лице, притежаващо МПС, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение. Неизпълнението на това задължение от
юридическо лице се санкционира от нормата на чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ с
имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
В разпоредбата на чл. 638, ал.4 от КЗ е предвидено, че когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно
средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.
Настоящият съдебен състав намира, че атакуваният в съдебното
производство ЕФ следва да бъде отменен, тъй като не отговаря на
изискванията на чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП - "Електронният фиш
съдържа... описание на нарушението... ", към който препраща чл. 647, ал. 3
КЗ.
В ЕФ липсва изложена каквато и да било фактология относно
извършеното нарушение. Твърди се единствено, че е налице нарушение по чл.
483, ал. 1, т. 1 вр. чл. 638, ал.4 вр. ал. 1, т.2 КЗ. Тоест, налице е единствено
правна квалификация на деянието, но не и неговото фактическо описание. В
случая се касае не за отсъствие на отделни обстоятелства от значение за
съставомерността на деянието, а за липса на изложени каквито и да е такива.
Фактът, че ЕФ е акт, който се издава при една по-облечена процедура,
улеснена откъм формалните изисквания на ЗАНН, не дерогира задължението
за описание на нарушението, така че нарушителят да е в състояние да разбере
4
фактическите и правни рамки на същото и адекватно да организира защитата
си.
Освен това, нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (към която препраща чл.
647, ал. 3 от КЗ) предвижда, като условие за издаването на електронен фиш, с
автоматизираното техническо средство да е заснето и установено
"нарушението". Това означава, че техническото средство следва да установи
автоматизирано, без намесата на служител, всички елементи от състава на
нарушението и то по начин, възможен за по-нататъшната му автоматизирана
обработка, която в крайна сметка да има за резултат генерирането на
електронния фиш "в отсъствието на контролен орган и на нарушител". Не е
възможно да се изпълни законовото изискване за установяване и наказване на
нарушението в отсъствието на контролен орган, ако с автоматизираното
техническо средство не се установят всички елементи от състава на
съответното административно нарушение. Изискването за автоматизиран
характер на дейността от установяването на нарушението до наказването му
чрез електронен фиш произтича и от законовите дефиниции, дадени с § 1, т. 1
от ДР на ЗАНН и § 6, т. 63 от ДР на ЗДП, според които "електронен фиш" е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административноинформационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства или системи. Затова следва да се приеме, че в случаите на чл. 638,
ал. 4 от КЗ е необходимо системата за установяване на нарушенията
автоматично (без намесата на контролен орган) да събира данни за наличието
на действаща застраховка ГО за съответния автомобил. Ако такива данни не
се събират от системата и се налага извършването на справка от съответен
служител, то за установяването на нарушението следва да се състави АУАН,
а издаването на ЕФ е недопустимо.
От данните по делото е видно, че нарушението е установено
впоследствие, чрез справка в Гаранционния фонд относно обстоятелствата
налице ли е валидно сключена застраховка "ГО" за процесния автомобил, т.е.
тези обстоятелства не се установяват към момента на заснемането от АТСС,
тъй като АТСС е одобрен тип средство за измерване на скорост. В настоящия
случай, АНО е следвало да приложи общите правила на
административнонаказателното преследване и да състави АУАН, въз основа
на който да издаде НП, като в административнонаказателното производство
5
като веществено доказателствено средство да бъдат използвани снимките от
АТСС, по аргумент на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
Допуснатото нарушение е съществено, защото ограничава правото на
защита на наказаното лице, доколкото на него не са му предявени никакви
правнорелевантни факти, по които то следва да се защитава, поради което на
същото не е ясно за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му.
От друга страна, нарушението не дава възможност на съда да прецени дали
деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството –
жалбоподател е съставомерно и то, именно по цитираната разпоредба, респ.
дали е правилно и законосъобразно, наложено наказание.
Допуснатите процесуални нарушения не могат да бъдат преодолени в
хода на съдебното производство и винаги съставляват предпоставка за отмяна
на атакуваното НП на формално основание, без да се обсъжда спора по
същество.
Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата, с която е сезиран за
основателна, а обжалваният ЕФ следва да бъде отменен, като
незаконосъобразен.
При този изход на правния спор основателното е искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Ето защо, и на основание
чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата вр.чл.18, ал.2 вр.чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните адвокатски възнаграждения, на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 370 лева, съобразно обжалвания материален интерес. Искането за
заплащане до пълния размер на претендираните разноски от 380 лева, с оглед
приложения към материалите на делото договор за правна защита и
съдействие (л.8 от делото), следва да се остави без уважение, като
неоснователно, с оглед направеното възражение за прекомерност от
процесуалния представител на АНО.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН и чл.63д, ал.1
от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Eлектронен фиш, Серия Г, № 0043961, издаден от СДВР, с
6
който за извършено нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ във вр. чл.638, ал.4
вр.ал.1, т.2 вр.чл.461, т.1 от КЗ на „Венчър Шилд България“ ЕООД, ЕИК
********* е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди)
лева.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на „Венчър Шилд България“ ЕООД, ЕИК
********* разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер
на 370 (триста и седемдесет) лева, като ОСТАВЯ без уважение искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за заплащане до пълния
размер на претендираните разноски от 380 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7