РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

           №2579/10.12.2019г.

 

гр. Пловдив,10.12.2019год.

 

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                   

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

                                                                                   ПЕТЪР КАСАБОВ                     

               

при секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора Петър Петров, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 3049 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

          Образувано е по касационна жалба, предявена от М.А.З., с ЕГН **********, с адрес: ***, предявена чрез адвокат Т. Т., против Решение № 1537 от 16.08.2019г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №3816 по описа на същия съд за 2019г., с което е потвърден електронен фиш Серия К №2436841 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на М.А.З., с ЕГН **********,***, е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв. за нарушение на чл. 21 ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, на основание чл. 189 ал.4 вр. чл. 182 ал.1 т.3 от ЗДвП.

          Касационният жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд, е неправилен и незаконосъобразен.

           Претендира се отмяна на решението на районния съд, респективно отмяната на електронен фиш Серия К №2436841 на ОДМВР Пловдив.

            Ответникът по касационната жалба не изразява становище по касационните оплаквания.

            Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

            Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

            Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

            Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна:

            Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: на 15.12.2018 г. в 14:24 ч., на път в населено място – в гр. Пловдив, на бул. „Санкт Петербург”, в участък срещу № 1, с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, с идент. № 581, било заснето движение по булеварда на моторно превозно средство лек автомобил „Мерцедес С320 ЦДИ” с рег. № *** със скорост от 75 км./ч. – над предвидената обща забрана по чл.21 ал.1 от ЗДВП за движение в населено място максимална скорост от 50 км./ч. Автомобилът „Мерцедес С320 ЦДИ” с рег. № *** е  собственост на М.А.З..

           ПРС е установил, че административната отговорност спрямо З. е ангажирана на основание чл.188 ал.1 от ЗДВП – като собственик на заснетото моторно превозно средство. Във фиша установената скорост на движение на автомобила „Мерцедес С320 ЦДИ”, с рег. № ***, е вписано, че е 72 км./ч., а не заснетата скорост на движение от 75 км./ч., тъй като са премахнати 3 км./ч. от заснетата скорост като възможна грешка от ±3 км./ч., като толеранс за водача, в съответствие с чл.16 ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

           Съдът е установил, че Електронният фиш  е връчен на 29.05.2019 г. като от З. не е подадена писмена декларация по чл.189 ал.5 от ЗДВП, в която да посочи данни за друго лице, което евентуално да е извършило нарушението.

           Първоинстанционният съд е приел, че е налице осъществен съставът на административно нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗДВП от страна на М.З. и в съответствие с нормата на чл.189 ал.5 вр. чл.188 ал.1 от ЗДВП е наложено административното наказание на собственика на автомобила.

          Първоинстанционният съд е обсъдил всички факти и обстоятелства и е приел, че Електронният фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДВП.

           Изрично е изяснил, че фишът е издаден по начин, отговарящ на законовите изисквания относно неговата форма, изчерпателно посочени в чл.189 ал.4 от ЗДВП като тези реквизити се явяват специални спрямо изискванията на ЗАНН за съставяне на АУАН и НП, поради което и няма как да бъде прието, че е допуснато съществено процесуално нарушение, касаещо реквизитите на електронния фиш – за дата на съставяне и за издател. 

            Изложил е подробни съображения относно размера на наложената глоба, относно отмяната на чл. 7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.  

            Касационният съд изцяло споделя изводите на районния съд. Колкото до твърдението на касационния жалбоподател, че следва да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и в НП следва да се изясни следното:

            На първо място легална дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.

            В тази връзка, съгласно изложеното в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер.

            Нарушението на чл. 21, ал.1 от ЗДвП е ясно и точно фиксирано, санкционната норма  на чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП  е съответно приложена.

            Решението на ПРС е законосъобразно, а касационните оплаквания са неоснователни.     

            По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХVІ  състав

Р Е Ш И:

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1537 от 16.08.2019г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №3816 по описа на същия съд за 2019г.

             РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                     2.