РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Пловдив, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Атанас Г. Янков (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215000600267 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХXI от НПК.
С присъда №260021/24.02.2021г., постановена по НОХД № 361 /2019г.,
Окръжен съд –* е признал подсъдимата Х.М. - П. за ВИНОВНА в извършване
на престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. чл.26, ал.1 от НК, за
което на основание чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК й е наложил наказание две
години лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал.
1 от НК е отложено с изпитателен срок от четири години, считано от влизане
на присъдата в сила. В тежест на подсъдимата Х.М. – П. са възложени
направените по делото деловодни разноски, присъдени в полза ОСлО при
Окръжна прокуратура - * и Окръжен съд –*.
Присъдата е атакувана от подсъдимата, чрез защитниците й – адвокати К.
и А., с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост
1
на съдебния акт. С първата въззивна жалба и с допълненията към нея се
навеждат множество оплаквания за допуснати процесуални нарушения – и в
досъдебната, и в съдебната фаза на процеса, твърди се нарушение и на
материалния закон, а наложеното на подсъдимата наказание се квалифицира
като явно несправедливо. Към Апелативният съд се отправят две,
алтернативно заявени, искания – за отмяна на присъдата и постановяване на
нова, с която подс. Х.М. – П. да бъде призната за невинна и оправдана изцяло
по предявеното й обвинение, или, присъдата да се отмени и делото да се
върне за ново разглеждане от друг състав на окръжният съд.
В съдебно заседание подсъдимата и защитниците й поддържат жалбата и
направените с нея искания, доводите в подкрепа на които подробно,
мотивирано и обстойно се развиват в пледоариите по съществото на делото.
Също мотивирано и всеобхватно, представителят на Апелативна
прокуратура –* излага доводи в подкрепа на становището си, че присъдата е
правилна и законосъобразна, поради което пледира да се потвърди изцяло.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с
приложените по делото доказателства, прецени направените оплаквания и
становищата на страните, и служебно извърши проверка на правилността и
законосъобразността на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на
въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намери за установено
следното:
Жалбата на подсъдимата Х.М. – П. е процесуално ДОПУСТИМА –
депозирана е в преклузивния срок, от легитимирана страна в процеса, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество същата е частично
ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакувания съдебен акт, ОС –* е приел за установена
следната фактическа обстановка :
С писмо изх. № * на Изпълнителния директор на НАП е уведомен
Главният прокурор на Република България, че във връзка с извършени
аналитично-проучвателни дейности било установено, че посочените в
уведомлението лица описват в дневниците си за покупки доставки от
дерегистрирани субекти, доставки помежду си, вътреобщностни
придобивания на стоки и на стоки на по-малка стойност от субекти с реална
дейност. В хода на анализа било установено, че задължените лица нямат
2
кадрови, технологичен и технически потенциал за извършване на доставките
на стоки и услуги, които декларират в дневниците си за продажби. В
уведомлението било посочено, че след анализ е установено, че свързващо
звено между дружествата е „*“ ЕООД гр. *. Във връзка с полученото
уведомление, в * било образувано досъдебно производство № 46/2010г. по
описа на *, в рамките на което било извършено претърсване в счетоводен
офис в гр. *, при което били намерени и иззети значителен брой оригинални
договори, приложения към тях, протоколи, фактури, митнически документи и
др., по които възложители, съответно получатели на описаните в тях доставки
на стоки и услуги били търговски дружества с реална търговска дейност.
С Постановление от 07.08.2012г. на * от досъдебно производство №
46/2010г. по описа на *, пр. пр. № 4-1970/2011г. на * били отделени материали
в самостоятелно наказателно производство за извършено престъпление по
чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 т.6 вр. чл.26 ал.1 от НК. По отделените материали било
образувано досъдебно производство № 85/2012г. по описа *, пр. пр. №
7395/2021г. на *. С Постановление от 16.03.2015г. на * от досъдебно
производство № 85/2012г. по описа *, пр. пр. № 7395/2021г. на * били
отделени материали, касаещи „*“ ЕООД гр. *, като същите били изпратени в
ОП –* по компетентност. С Постановление от 27.05.2015г. на ОП –*
отделените материали били приети и обособени в самостоятелно досъдебно
производство № 95/2015г. по описа на *.
„*“ ЕООД гр. * било вписано в Търговския регистър през 1991г. с
Решение на ОС –* по ф. д. № *г. Първоначален собственик на капитала на
дружеството било Министерство на икономиката. „*“ ЕООД било
регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, считано
от 01.04.1994г. С Решение № 5518/31.08.2004г. по ф. д. № *г. по описа на ОС
–* била вписана промяна в собствеността на дружеството, като същото
станало притежание на “*“ ООД гр.*, в което съдружници с по 50 % дялово
участие били подсъдимата и съпругът й – Д. П.. Към този момент * на „*“
ЕООД бил св. Н. А.. С Решение № 5986/28.09.2004г. по ф. д. № *г. по описа
на ОС –* като втори * била вписана подс. М. – П., а с Решение №
1885/01.03.2007г. по ф. д. № * по описа на ОС –*, подс. М.-П. била вписана
като едноличен * на „*“ ЕООД. Основният предмет на дейност на
дружеството по това време бил строителство на инфраструктурни обекти, в
това число изграждане на водоснабдителни и канализационни /ВиК/ мрежи и
3
съоръжения.
На 08.08.2005г. в гр. * между Община * като възложител,
представлявана от свидетелите А. П. - * на общината и Е.К. - *, и „*“ ЕООД
като изпълнител, представлявано от двамата *и - подсъдимата и св. А., бил
сключен договор за възлагане на малка обществена поръчка за строителство.
Съгласно предмета на договора възложителят възлагал, а изпълнителят
приемал да извърши срещу възнаграждение строителни и монтажни работи
/СМР/ на обект: „Канализация на кв. *, гр. *; подобект канал 5 и канал 5-12“.
Стойността на обекта възлизала на 841 534лв. без включен ДДС или 1 009 841
лв. с включен ДДС. Срокът на изпълнение на договора бил съгласно
приложен график, считано от датата на надлежно оформяне на изискуемите
документи от финансиращата страна. За финансирането на обекта Община *
разчитала на средства, предоставени от Предприятие за управление на
дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/ гр. *. На 23.10.2006г. в
гр. * между *, като финансираща страна, и Община *, като финансирана
страна, бил сключен Договор № 5500/23.10.2006г. за изграждане на
канализационна мрежа на ул. „*“, кв. *, общ. * с дължина 187м. и 16 бр.
сградни отклонения. Финансираната страна се задължила да осъществи
канализацията в срок до два месеца, като за реализиране на проекта, предмет
на договора, финансиращата страна се задължила да заплати сума в размер на
200 000 лв. След осигуряването на средствата „*“ ЕООД пристъпило към
изпълнение на договора с Община * и реализиране на предвидените СМР на
посочения обект. За извършените СМР били съставени Протокол акт обр.19
от 05.12.2006г. и двустранна сметка обр.22. За приемане на извършените
работи по Договор № 5500/23.10.2006г. бил съставен Протокол №
1/05.12.2006г., като същите били описани в количествено-стойностна сметка
/КСС/ за 200 000 лв. с ДДС. Строежът бил приет с Констативен акт за
установяване годността за приемане на етап от строежа от 18.12.2006г. На
същата дата св. Н. Т. -* в „*“ ЕООД съставила фактура № 16140/18.12.2006г.
с получател Община * за сумата от 200 000 лв. с ДДС. Сумата била изплатена
от Община * на „*“ ЕООД с платежни нареждания от 21.12.2006г. за 40 000
лв., от 29.12.2006г. за 75 000 лв. и от 03.01.2007г. за 85 000 лв.
На 09.02.2007г. в гр. * между *, като финансираща страна, и Община *,
като финансирана страна, бил сключен Договор № * за изграждане на
4
канализационна мрежа на ул. „*“, кв. *, общ. * с дължина 892м. и 58 бр.
сградни отклонения с приложена към него КСС. Финансираната страна се
задължила да осъществи канализацията в срок до три месеца, като за
реализиране на проекта, предмет на договора, финансиращата страна се
задължила да заплати сума в размер на 686 101,06 лв. След осигуряването на
средствата, „*“ ЕООД пристъпило към изпълнение на договора с Община * и
реализиране на предвидените СМР на посочения обект. За извършените СМР
по Договор № * на стойност 329 597,89 лв. с ДДС били съставени Протокол
акт обр.19 от 06.03.2007г., двустранна сметка обр.22 и Протокол №
1/06.03.2007г. На 12.03.2007г. св. Н. Т. съставила фактура № 24/12.03.2007г. с
получател Община * за сумата от 329 597,89 лв. с ДДС. Сумата била
изплатена от Община * на „*“ ЕООД с платежно нареждане от 29.03.2007г.
За извършените СМР по Договор № * на стойност 320 774,39 лв. с ДДС били
съставени Протокол акт обр.19 от 15.05.2007г., двустранна сметка обр.22 и
Протокол № 2/15.05.2007г. На 16.05.2007г. св. Н. Т. съставила фактура №
110/16.05.2007г. с получател Община * за сумата от 320 774,39 лв. с ДДС.
Сумата от 219 282,96 лв. била изплатена от Община * на „*“ ЕООД с
платежно нареждане от 31.05.2007г. Впоследствие на 17.12.2007г. Община *
изплатила на „*“ ЕООД и остатъка от сумата по фактура № 110/16.05.2007г. в
размер на 101 491,43лв. За извършените СМР по Договор № * на стойност 35
728,80 лв. с ДДС били съставени Протокол акт обр.19 от 02.07.2007г.,
двустранна сметка обр.22 и Протокол № 3/02.07.2007г. На 23.07.2007г. св. Н.
Т. съставила фактура № 165/23.07.2007г. с получател Община * за сумата от
35 728,80 лв. с ДДС. Сумата била изплатена от Община * на „*“ ЕООД с
платежно нареждане от 17.12.2007г.
Във връзка с изграждането на обект: „Канализация на кв. *, гр. *;
подобект канал 5 и канал 5-12“ на 12.12.2008г. в гр. * между *, като
финансираща страна, и Община *, като финансирана страна, бил сключен и
Договор № *. за изграждане на канализационна мрежа на ул. „*“, кв. *.
Финансираната страна се задължила да осъществи канализацията в срок до
седемдесет и пет календарни дни, като за реализиране на проекта, предмет на
договора, финансиращата страна се задължила да заплати сума в размер на
123 739,93 лв. За извършените СМР били съставени Протокол акт обр.19 от
18.12.2008г. и двустранна сметка обр.22. За приемане на извършените работи
по Договор № *. бил съставен Протокол № 1/18.12.2008г., като същите били
5
описани в КСС за 123 739,20 лв. с ДДС. На 19.12.2008г. св. Н. Т. съставила
фактура № 721/19.12.2008г. с получател Община * за сумата от 123 739,20 лв.
с ДДС. Сумата от 98 991,36 лв. била изплатена от Община * на „*“ ЕООД с
платежно нареждане от 23.12.2008г. Впоследствие на 01.07.2009г. Община *
изплатила на „*“ ЕООД и остатъка от сумата по фактура № 721/19.12.2008г. в
размер на 24 747,84 лв.
След цялостното изпълнение на предмета на поръчката по Договор за
възлагане на малка обществена поръчка за строителство от 08.08.2005г.,
сключен между Община * и „*“ ЕООД, било издадено Разрешение за
ползване на обектите № * от * – * –*. Независимият строителен надзор на
обект „Канализация на кв. *, гр. *; подобект канал 5 и канал 5-12“ бил
осъществяван от „*“ ЕООД, в качеството на изпълнител, въз основа на
сключен с Община * Договор изх. № 68/06.03.2007г. Надзорник по част * бил
св. Д. П., който във връзка със служебните си задължения посещавал обекта и
подписвал съответните документи. При така създадените търговски
отношения с Община *, „*“ ЕООД се явявало данъчно задължено лице като
платец на ДДС при продажбата на стоки и/или услуги. Като регистрирано по
ЗДДС дружеството следвало да начислява и внася дължим косвен данък –
ДДС, формиран от реалните му продажби. В същото време, при условията на
чл.71, ал.1 от ЗДДС, за „*“ ЕООД възниквало и правото на приспадане на
данъчен кредит при наличието на покупка на стока и/или услуга в случай, че
притежава данъчен документ, съставен в съответствие и изискванията на
чл.114 и чл.115 от ЗДДС /фактури, дебитни и кредитни известия/, в които
данъкът да е посочен на отделен ред.
Съгласно чл.141, ал.1 от Търговския закон ТЗ/ *ят организира и
ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото
събрание. Според чл.1 ал.2 от Закона за счетоводството /отм. бр.95 от
08.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./ предприятия са търговците по смисъла на
ТЗ, като съгласно чл.2 предприятията осъществяват счетоводното записване
на стопанските операции в хронологичен ред, съответстващ на извършването
им, а според чл.5 ал.1 текущото счетоводно отчитане се организира по реда,
определен в този закон и утвърден от ръководството на предприятието
индивидуален сметкоплан. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗДДС данъчен кредит е
сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от
данъчните си задължения по този закон. За да възникне право на приспадане
6
на данъчен кредит, необходимо условие, съгласно чл.68, ал.1 т.1 от ЗДДС, е
да са получени от регистрираното лице стоки или услуги по облагаемата
доставка. Според чл.69, ал.1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват
за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки,
лицето има право да приспадне: т.1 данъка за стоките или услугите, които
доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои
да му достави. Съгласно чл.88 от ЗДДС резултатът за данъчния период е
разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този
данъчен период, и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено
правото на приспадане през този данъчен период /ал.1/; когато начисленият
данък превишава данъчния кредит, разликата представлява резултат за
периода – данък за внасяне /ал.2/; когато данъчният кредит превишава
начисления данък, разликата представлява резултат за периода – данък за
възстановяване /ал.3/; регистрираното лице определя само резултата за всеки
данъчен период – данък за внасяне в републиканския бюджет или данък за
възстановяване от републиканския бюджет.
В „*“ ЕООД имало обособен финансово-счетоводен отдел, служителите
на който били пряко подчинени на *я на дружеството – подс. М.-П.. Като * на
търговско дружество, подс. М.-П. била наясно с разпоредбите на ЗДДС
относно данъчния кредит и правото на приспадането му. Подсъдимата М.-П.
знаела, че по силата чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 от ППЗДДС
регистрираните по ЗДДС лица водят задължително аналитични отчетни
регистри – дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи
информация за всички издадени и получени данъчни документи и отчети,
които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на закона и на
правилника за прилагането му. Подсъдимата била наясно, че съгласно чл.125
ал.1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-
декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с
изключение на случаите по чл.157. Според чл.116 ал.1 от ППЗДДС
регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка-
декларация по чл.125, ал.1 от закона по образец.
Подсъдимата М.-П., в качеството й на * на „*“ ЕООД, решила да намали
дължимия се от дружеството ДДС по Договора за възлагане на малка
обществена поръчка за строителство от 08.08.2005г., чрез завишаване размера
7
на получените доставки с право на пълен данъчен кредит и съответно размера
на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит, посредством фактури за
фиктивни доставки на услуги към „*“ ЕООД, издадени от името на
дружества, регистрирани по ЗДДС, които да се включат в дневниците за
покупки на дружеството с цел приспадане на данъчен кредит, който не се
следва и с който да намали начисления за внасяне данък.
За да се предаде достоверност на фиктивните доставки и на фактурите
подс. М.-П., в качеството й на * на „*“ ЕООД, подписала два договора за
строителство от 20.04.2007г. с „*“ ЕООД гр. *, представлявано от *я св. Б. С..
Единият от договорите бил с предмет изграждане на „Канализация на кв. *,
гр. *; подобект: канал 5 и канал 5-12“ – СМР труд, а другият - с предмет
изграждане на „Канализация на кв. *, гр. *; подобект: канал 5 и канал 5-12“ –
СМР за механизация с камиони и багери. Съгласно отразеното в договорите
„*“ ЕООД, като инвеститор, възлагало на „*“ ЕООД, като строител, да
извърши СМР, предвидени в утвърдената техническа документация, за срок
от два месеца, считано от подписването на протокола за откриване на
строителната площадка. Общата цена за изграждането на обекта, предмет на
първия договор, в размер на 100 000 лв., а на втория договор – 300 000 лв.
била за цялостното им изграждане, включително цената на вложените
материали, извършени работи за труд, механизация, енергия, складиране и
други подобни, както и печалба за строителя, като съгласно чл.5 ал.1
осигуряването на материали, детайли, конструкции, както и всичко друго
необходимо за строителството, било задължение на строителя. За да се
придаде достоверност на „мнимите“ СМР били съставени и Протокол от
31.05.2007г. на стойност 397 841,39лв., в който е отразено да е подписан за
инвеститор от св. Х. П., а за изпълнител било посочено, че е подписан от *я
на „*“ ЕООД св. Б. С., както и двустранна сметка обр. 22 на стойност 477
409,67 лв. с ДДС, подписана за инвеститор от *я на „*“ ЕООД подс. М.-П. и
св. М. Р., а за изпълнител било посочено, че е подписана от *я на „*“ ЕООД –
св. Б. С.. Въпреки че СМР на обект „Канализация на кв. *, гр. *; подобект:
канал 5 и канал 5-12“ били извършени от работници и с техника на „*“ ЕООД,
подс. М.-П. подписала пет броя фактури, а именно: № *********/02.05.2007г.
с данъчна основа 75 000лв. и начислен ДДС 15 000лв.; №
*********/07.05.2007г. с данъчна основа 115 000лв. и начислен ДДС 23
000лв.; № *********/10.05.2007г. с данъчна основа 60 000лв. и начислен ДДС
8
– 12 000лв., трите с предмет „авансово плащане за механизация с камиони и
багери“; № *********/14.05.2007г. с данъчна основа 100 000лв. и начислен
ДДС – 20 000лв., с предмет „СМР по договор“ и № *********/28.05.2007г. с
данъчна основа 50 000лв. и начислен ДДС – 10 000лв., с предмет
„окончателно плащане за механизация с камиони и багери“, с посочен
доставчик „*“ ЕООД.
Посочените фактури били включени в дневника за продажби и в
справката-декларация на „*“ ЕООД за м. май 2007г. След като подс. М.-П.
подписала фактурите, същите били представени за осчетоводяване на
служителите във финансово-счетоводния отдел на „*“ ЕООД. Св. Н. Т., в
качеството й на * в „*“ ЕООД съставила разходни касови ордери /РКО/ въз
основа на предоставените й касови бонове с издател „*“ ЕООД. Св. Т.
съставила четири броя РКО, а именно: № 577/02.05.2007г. за 90 000 лв., №
603/07.05.2007г. за 138 000 лв., № 627/10.05.2007г. за 72 000 лв. и №
683/28.05.2007г. за 60 000 лв., които суми реално не предала на подсъдимата.
Тези суми не били предадени и от подс. М.-П. нито на св. Б. С., като * на „*“
ЕООД, нито на св. Х. Г., като негов пълномощник. Посочените пет броя
фактури с издател „*“ ЕООД, след представянето им за осчетоводяване във
финансово-счетоводния отдел на дружеството, били въведени в използваната
счетоводна програма и включени в дневника за покупки на „*“ ЕООД за м.
май 2007г. По този начин дневникът за покупки за този данъчен период
придобил вид на съставен при воденето на счетоводството документ с
невярно съдържание понеже отразявал информация за фиктивни сделки, по
които нямало реални по смисъла на чл.9 ал.1 от ЗДДС доставки на услуги от
„*“ ЕООД. Съгласно посочената разпоредба доставка на услуга е всяко
извършване на услуга, каквато в случая не е имало.
Впоследствие св. М. Р. – * в „*“ ЕООД съставила справката-декларация
по чл.125 от ЗДДС за данъчен период м. май 2007г. на база изготвените
счетоводни регистри, без да съзнава неверните данни, посочени във
фактурите. По този начин била завишена данъчната основа на получените от
„*“ ЕООД доставки с право на пълен данъчен кредит, като в раздел „Б“ на
справката-декларация, колона 31 била посочена данъчна основа в размер на
866 410,53 лв. Тоест, действителният размер на данъчната основа на
доставките с право на пълен данъчен кредит от 466 410,53лв. бил завишен със
сумата от 400 000 лв., представляваща сбора на данъчната основа по петте
9
броя фактури с издател „*“ ЕООД, по които не е имало доставки. Оттам
размерът на начисления ДДС за периода с право на пълен данъчен кредит бил
завишен от действителния 93 282 лв. на 173 282 лв., т.е., с 80 000лв. от
начисления ДДС по фактурите с посочен издател „*“ ЕООД. Така, без да
съзнава неверността на данните, св. Р. вписала в раздел „В“ на справката-
декларация ДДС за внасяне на размер на 25 143,43лв. вместо действителния
ДДС за внасяне в размер на 105 143,43лв., като по този начин бил приспаднат
неследващ се данъчен кредит в размер на 80 000 лв. Съгласно чл.70 ал.5 от
ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен
неправомерно. След изготвянето на справката-декларация от св. Р., същата,
заедно с дневниците за покупките и продажбите на „*“ ЕООД за м. май
2007г., съобразно трайно установената практика в дружеството, били
изпратени на ЕТ „*“ гр. *, със собственик и * св. Т. В., който притежавал
електронен подпис, с който съобразно постигната с подсъдимата договорка
били подавани справките-декларации и отчетните регистри по ЗДДС на „*“
ЕООД в ТД на НАП - *. Справката-декларация и счетоводните регистри за м.
май 2007г. били внесени в ТД на НАП –* на 12.06.2007г. на магнитен носител
от упълномощеното лице – К. А. Г., брат на св. В. и служител на ЕТ „*“.
Справката-декларация била входирана с вх. № 16000951243/12.06.2007г. На
14.06.2007г. св. Н. Т. съставила РКО № 801/14.06.2007г., съгласно който на
подсъдимата била броена сумата от 120 200 лв. с описание „плащане по с/ка
401“. На същата дата подс. М.-П. внесла на каса в брой в * – клон * гр. *
сумата от 120 000лв. по банковата сметка на „*“ ЕООД с вносна бележка * с
основание за внасяне „плащане по ф 102/14.05.2007г. от фирма „*“ ЕООД“.
Още същия ден сумата от 120 000лв. била изтеглена на каса от св. Х. Г., който
бил упълномощен от *я на „*“ ЕООД - св. Б. С. да го представлява, както и от
*ите на множество други търговски дружества, счетоводството на които все
било водено от „*“ ЕООД. По силата на тези пълномощни и по разпореждане
на св. И. С. И. /* на „*“ ЕООД/, св. Г. ежедневно посещавал различни банки,
от които теглил суми пари от сметките на различни дружества. Парите
впоследствие предавал лично на св. И., оставял ги в офиса или пък ги
предавал на трети лица, посочени му от св. И.. Св. Б. С., като * на „*“ ЕООД,
не получил нито сумите, отразени в РКО, нито сума преведената по банков
път сума от 120 000лв.
С посочените действия подс. М.-П. успяла да редуцира данъчния
10
резултат за периода м. май 2007г. с подадената на 12.06.2007г. справка-
декларация по ЗДДС, входирана в ТД на НАП –* с вх. №
16000951243/12.06.2007г. В нея подсъдимата, посредством несъзнаваното
участие на св. Р., потвърдила неистина в раздел „Б“ относно размера на
получени доставки и начисления ДДС по доставките с право на пълен
данъчен кредит в размер на 173 282 лв. вместо действителния 93 282 лв.,
формиран от реално получени от дружеството стоки и услуги. Приспадайки
декларирания неследващ се данъчен кредит в размер на 80 000 лв. от
начисления за периода ДДС по „мнимите“ доставки от „*“ ЕООД, подс. М.-П.
в раздел „В“ на справката-декларация посочила ДДС за внасяне в размер на
25 143,43 лв. вместо действителния 105 143,43 лв. С това подсъдимата
избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено
големи размери, а именно 80 000 лв.
На 31.05.2007г. в гр. * били подписани два договора за строителство
между „*“ ЕООД гр. * като инвеститор, представлявано от *я св. З. М., и „*“
ЕООД като строител, представлявано от *я подс. М.-П.. Единият от
договорите бил с предмет изграждане на обект „Производствена база за
изкупуване, преработка и реализация на отпадъци от черни и цветни метали,
хартия и пластмаса – *-*-*", а другият – с предмет изграждане на обект
„Завод за преработка на излязло от употреба електрическо и електронно
оборудване“ – гр. *. Съгласно договорите строителят се задължавал да
извърши СМР, предвидени в утвърдената техническа документация, за срок
от два месеца, считано от подписване на протокола за откриване на
строителната площадка. Общата цена за изграждането на обекта, предмет на
първия договор, в размер на 700 000 лв. без ДДС или 840 000 лв. с ДДС, а на
втория – 1 300 000 лв. без ДДС или 1 560 000 лв. с ДДС, била за цялостното
им изграждане, включително цената на вложените материали, извършени
работи за труд, механизация, енергия, складиране и други подобни, както и
печалба за строителя, като съгласно чл.5 ал.1 от договора осигуряването на
материали, детайли, конструкции, както и всичко друго необходимо за
строителството, било задължение на строителя. Във връзка с така
подписаните договори между „*“ ЕООД и „*“ ЕООД били съставени: относно
обект „Производствена база за изкупуване, преработка и реализация на
отпадъци от черни и цветни метали, хартия и пластмаса – *-*-*" – протокол
от 06.08.2007г. на стойност 700 000 лв. и двустранна сметка обр. 22 на
11
стойност 840 000 лв. с ДДС; относно обект „Завод за преработка на излязло от
употреба електрическо и електронно оборудване“ – гр. * – протокол от
20.08.2007г. на стойност 1 300 000 лв. и двустранна сметка на стойност 1 560
000 лв. с ДДС. Общата стойност на СМР според цитираните документи
възлизала на 2 400 000 лв. с ДДС. От страна на „*“ ЕООД били издадени на
„*“ ЕООД четири броя фактури, а именно: № **********/17.07.2007г. за
сумата от 420 000 лв. с ДДС /аванс за СМР за обект */, №
**********/06.08.2007г. за сумата от 420 000 лв. с ДДС /окончателно плащане
по договор за обект */, № **********/19.07.2007г. за сумата от 780 000 лв. с
ДДС /аванс за СМР по договор за обект */ и № **********/20.08.2007г. за
сумата от 780 000 лв. с ДДС /окончателно плащане по договор за обект */. От
своя страна „*“ ЕООД превело по банков път на „*“ ЕООД, както следва: на
16.07.2007г. – 420 000 лв., 19.07.2007г. – 780 000 лв., на 07.08.2007г. – 420 000
лв. и на 22.08.2007г. – 780 000 лв.
Подс. М.-П., в качеството й на * на „*“ ЕООД, решила да намали
дължимия се от дружеството ДДС по доставките в полза на „*“ ЕООД, чрез
завишаване размера на получените доставки с право на пълен данъчен кредит
и съответно размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит
посредством данъчни фактури за фиктивни доставки на услуги към „*“
ЕООД, издадени от името на дружества, регистрирани по ЗДДС, които да се
включат в дневниците за покупки на дружеството с цел приспадане на
данъчен кредит, който не се следва и който да намали начисления по
издадените от „*“ ЕООД фактури ДДС. За да се предаде достоверност на
фиктивните сделки и финансовите операции по тях, подс. М.-П., в качеството
й на * на „*“ ЕООД, подписала два договора за строителство, с които се
целяло да се създаде впечатление, че дружеството е ползвало подизпълнители
във връзка с подписаните договори с „*“ ЕООД. Единият от договорите бил
от 15.06.2007г. между „*“ ЕООД, като инвеститор, представлявано от *я подс.
М.-П., и „*“ ЕООД гр. *, като строител, представлявано от *я св. И. А. И., с
предмет изграждането на обекти „Завод за преработка на вторични суровини
гр. * – труд“ и „Завод за рециклиране на бяла техника гр. * – труд“. Съгласно
договора инвеститорът възлагал на строителя да извърши СМР, предвидени в
утвърдената техническа документация за срок от два месеца, считано от
подписването на протокола за откриване на строителната площадка. Общата
цена за изграждането на обекта в размер на 800 000 лв. без ДДС или 960 000
12
лв. с ДДС била за цялостното му изграждане, включително цената на
вложените материали, извършени работи за труд, механизация, енергия,
складиране и други подобни, както и печалба за строителя, като съгласно чл.5
ал.1 осигуряването на материали, детайли, конструкции, както и всичко друго
необходимо за строителството, било задължение на строителя. Вторият
договор бил от 18.06.2007г. между „*“ ЕООД, като инвеститор,
представлявано от *я подс. М.-П., и „*“ ЕООД гр. *, като строител,
представлявано от *я Д. С., с предмет изграждането на обекти „Завод за
преработка на вторични суровини гр. * – механизация“ и „Завод за
рециклиране на бяла техника гр. * – механизация“. Съгласно договора
инвеститорът възлагал на строителя да извърши СМР, предвидени в
утвърдената техническа документация, за срок от два месеца, считано от
подписването на протокола за откриване на строителната площадка. Общата
цена за изграждането на обекта в размер на 1 722 166 лв. без ДДС или 2 066
599,20 лв. с ДДС била за цялостното му изграждане, включително цената на
вложените материали, извършени работи за труд, механизация, енергия,
складиране и други подобни, както и печалба за строителя, като съгласно чл.5
ал.1 осигуряването на материали, детайли, конструкции, както и всичко друго
необходимо за строителството, било задължение на строителя. Двата
договора на „*“ ЕООД с „*“ ЕООД и „*“ ЕООД били на стойност 2 522 166
лв. без ДДС или 3 026 599,20 лв. с ДДС, докато договорът с „*“ ЕООД бил на
стойност 2 000 000 лв. без ДДС или 2 400 000 лв. с ДДС. Т.е., сключените от
„*“ ЕООД договори с подизпълнителите били на цена, значително по-голяма
от тази, която дружеството трябвало да получи от инвеститора „*“ ЕООД.
За да се предаде достоверност на „мнимите“ СМР от „*“ ЕООД били
съставени: относно обект „Завод за преработка на вторични суровини гр. *“ -
протокол от 03.08.2007г. на стойност 78 524 лв., в който е отразено да е
подписан за възложител от св. Х. П., а за изпълнител било посочено, че е
подписан от *я на „*“ ЕООД св. И. А. И., както и двустранна сметка обр. 22
на стойност 94 228,80 лв. с ДДС, подписана за инвеститор от *я на „*“ ЕООД
подс. М.-П. и св. М. Р., а за изпълнител било посочено, че е подписана от *я
на „*“ ЕООД св. И.; относно обект „Завод за рециклиране на бяла техника гр.
*“ – протокол от 17.08.2007г. на стойност 145 694 лв., отразено да е подписан
за възложител от св. П., а за изпълнител било посочено, че е подписан от *я
на „*“ ЕООД св. И., както и двустранна сметка обр. 22 на стойност 174 832,80
13
лв. с ДДС, подписана за инвеститор от *я на „*“ ЕООД подс. М.-П. и св. Р., а
за изпълнител било посочено, че е подписана от *я на „*“ ЕООД св. И.. За
двата обекта бил съставен и констативен протокол от 01.05.2007г., подписан
за инвеститора от св. П., а за изпълнителя било посочено, че е подписан от св.
И.. Така актуваните за извършени СМР били на обща стойност 224 218 лв. без
ДДС и в размер на 269 061,60 лв. с ДДС. Въпреки че от страна на „*“ ЕООД
не били извършени СМР на обектите в гр. * и гр. *, на „*“ ЕООД била
издадена фактура № **********/04.07.2007г. с данъчна основа 500 000 лв. и
начислен ДДС 100 000 лв. с предмет „аванс по договор“. Впоследствие към
фактурата било издадено кредитно известие № * с данъчна основа – минус
275 790 лв. и начислен ДДС – минус 55 158 лв. Посочените фактура и
кредитно известие били включени в дневника за продажби и в справката-
декларация на „*“ ЕООД за м. юли и м. август 2007г. Във връзка с издаденото
от „*“ ЕООД кредитно известие № *, бил съставен ПКО № 160/27.08.2007г.
за приемане на сумата от 330 948лв. На 04.07.2007г. подс. М.-П. извършила
превод на каса в брой в * – клон * на сумата от 600 000 лв. по банковата
сметка на „*“ ЕООД с основание „Вноска по Ф № 3/04.07.2007г. – фирма „*“
ЕООД“. За получаването на тази сума от подсъдимата в счетоводството на „*“
ЕООД не бил съставен РКО. Още същия ден сумата била изтеглена касово с
наредител св. Х. Г., който по разпореждане на св. И. С. И. ежедневно
посещавал различни банки, от които теглил суми пари от сметките на
различни дружества, които впоследствие предавал лично на св. И., оставял ги
в офиса или пък ги предавал на трети лица, посочени му от св. И.. Св. И. А.
И., като * на „*“ ЕООД, не получил въпросната сума от 600 000 лв.
За да се предаде достоверност на „мнимите“ СМР от „*“ ЕООД били
съставени: относно обект „Завод за преработка на вторични суровини гр. *“ -
протокол от 03.08.2007г. на стойност 603 089 лв., подписан за възложител от
св. Х. П., а за изпълнител било посочено, че е подписан от *я на „*“ ЕООД Д.
С., както и двустранна сметка обр. 22 на стойност 723 707 лв. с ДДС,
подписана за инвеститор от *я на „*“ ЕООД подс. М.-П. и св. М. Р., а за
изпълнител било посочено, че е подписана от *я на „*“ ЕООД Д. С.; относно
обект „Завод за рециклиране на бяла техника гр. *“ - протокол от 17.08.2007г.
на стойност 1 119 077 лв., подписан за възложител от св. П., а за изпълнител
било посочено, че е подписан от *я на „*“ ЕООД Д. С., както и двустранна
сметка обр. 22 на стойност 1 342 892,40 лв. с ДДС, подписана за инвеститор
14
от *я на „*“ ЕООД подс. М.-П. и св. Р., а за изпълнител било посочено, че е
подписана от *я на „*“ ЕООД Д. С.. Общата стойност на актуваните, но
неизвършени реално от „*“ ЕООД СМР за двата обекта възлизала на 1 342
892,40 лв. Въпреки че от страна на „*“ ЕООД не били извършени СМР на
обектите в гр. * и гр. *, на „*“ ЕООД били издадени фактура №
**********/04.07.2007г. с данъчна основа 500 000 лв. и начислен ДДС 100
000 лв. с предмет „аванс по договор“ и фактура № **********/29.08.2007г. с
данъчна основа 1 222 165лв. и начислен ДДС 244 433 лв. с предмет „плащане
по договор“. Посочените фактури били включени в дневника за продажби и в
справката-декларация на „*“ ЕООД за м. юли и м. август 2007г. На
04.07.2007г. подс. М.-П. извършила превод на каса в брой в * – клон * на
сумата от 600 000 лв. по банковата сметка на „*“ ЕООД с основание „Вноска
по Ф № 3/04.07.2007г. – фирма „*“ ЕООД“. За получаването на тази сума от
подсъдимата в счетоводството на дружеството не бил съставен РКО. Още
същия ден сумата била изтеглена касово с наредител св. С. Х., който въз
основа на пълномощните от *ите на няколко търговски дружества,
включително и от *я на „*“ ЕООД, счетоводството на които било водено от
„*“ ЕООД, и по разпореждане на св. И. С. И. ежедневно посещавал различни
банки, от които теглил суми пари от сметките на различни дружества, които
впоследствие предавал лично на св. И., оставял ги в офиса или пък ги
предавал на трети лица, посочени му от свидетеля. Д. С., като * на „*“ ЕООД,
не получил въпросната сума от 600 000 лв. Във връзка с фактура №
**********/29.08.2007г. с доставчик „*“ ЕООД и получател „*“ ЕООД, бил
издаден РКО № 1119/29.08.2007г. „да се брои на Х. П. 1 466 598 лв. с
основание фактура № **********/29.08.2007г. и вносна бележка в * – клон *“,
но сумата не била преведена по банковата сметка на посоченото като
доставчик дружество.
За данъчен период м. юли 2007г.:
След като фактура № **********/04.07.2007г. с данъчна основа 500 000
лв. и начислен ДДС 100 000 лв. с предмет „аванс по договор“ с посочен
доставчик „*“ ЕООД и фактура № **********/04.07.2007г. с данъчна основа
500 000 лв. и начислен ДДС 100 000 лв. с предмет „аванс по договор“ с
посочен доставчик „*“ ЕООД били представени за осчетоводяване на
служителите във финансово-счетоводния отдел на „*“ ЕООД, същите били
въведени в използваната счетоводна програма и включени в дневника за
15
покупки на дружеството за м. юли 2007г. По този начин дневникът за
покупки за този данъчен период придобил вид на съставен при воденето на
счетоводството документ с невярно съдържание понеже отразявал
информация за „фиктивни“ сделки, по които нямало реални по смисъла на
чл.9 ал.1 от ЗДДС доставки на услуги от „*“ ЕООД и „*“ ЕООД.
Впоследствие св. М. Р. съставила справката-декларация по чл.125 от ЗДДС за
данъчен период м. юли 2007г. на база изготвените счетоводни регистри, без
да съзнава неверните данни, посочени в двете фактури. По този начин била
завишена данъчната основа на получените от „*“ ЕООД доставки с право на
пълен данъчен кредит, като в раздел „Б“ на справката-декларация, колона 31
била посочена данъчна основа в размер на 1 586 274,05 лв. Т.е.,
действителният размер на данъчната основа на доставките с право на пълен
данъчен кредит от 586 274,05 лв. бил завишен със сумата от 1 000 000 лв.,
представляваща сбора на данъчната основа по двете фактури с издатели „*“
ЕООД и „*“ ЕООД, по които не е имало доставки. Оттам размерът на
начисления ДДС за периода с право на пълен данъчен кредит бил завишен от
действителния 117 254,90 лв. на 317 254,90 лв., т.е. с 200 000 лв. от
начисления ДДС по фактурите с посочени издатели „*“ ЕООД и „*“ ЕООД.
Така, без да съзнава неверността на данните, св. Р. вписала в раздел „В“ на
справката-декларация ДДС за внасяне на размер на 49 276,24 лв. вместо
действителния ДДС за внасяне в размер на 249 276,24 лв., като бил
приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 200 000 лв. След
изготвянето на справката-декларация от св. Р., същата, заедно с дневниците за
покупките и продажбите на „*“ ЕООД за м. юли 2007г., били изпратени на ЕТ
„*“ гр. *, с електронния подпис на който едноличен търговец справката-
декларация и счетоводните регистри за м. юли 2007г. били внесени в ТД на
НАП - * на 13.08.2007г. на магнитен носител от упълномощеното лице – К. А.
Г.. Справката-декларация била входирана с вх. № *
За данъчен период м. август 2007г.:
След като кредитно известие № * с данъчна основа минус 275 790 лв. и
начислен ДДС минус 55 158 лв. с посочен доставчик „*“ ЕООД и фактура №
**********/29.08.2007г. с данъчна основа 1 222 165лв. и начислен ДДС 244
433 лв. с предмет „плащане по договор“ с посочен доставчик „*“ ЕООД били
представени за осчетоводяване на служителите във финансово-счетоводния
16
отдел на „*“ ЕООД, същите били въведени в използваната счетоводна
програма и включени в дневника за покупки на дружеството за м. август
2007г. По този начин дневникът за покупки за този данъчен период придобил
вид на съставен при воденето на счетоводството документ с невярно
съдържание понеже отразявал информация за фиктивни сделки, по които
нямало реални по смисъла на чл.9 ал.1 от ЗДДС доставки на услуги от „*“
ЕООД и „*“ ЕООД. Впоследствие св. Р. съставила справката-декларация по
чл.125 от ЗДДС за данъчен период м. август 2007г. на база изготвените
счетоводни регистри, без да съзнава неверните данни, посочени в двата
счетоводни документа. По този начин била завишена данъчната основа на
получените от „*“ ЕООД доставки с право на пълен данъчен кредит, като в
раздел „Б“ на декларацията, колона 31 била посочена данъчна основа в размер
на 1 432 075,54 лв. Т.е. действителният размер на данъчната основа на
доставките с право на пълен данъчен кредит от 485 700,54 лв. бил завишен
със сумата от 946 375 лв., представляваща разликата между данъчната основа
на фактура № **********/29.08.2007г. с издател „*“ ЕООД и данъчната
основа на кредитно известие № * с издател „*“ ЕООД, по които не е имало
доставки. Оттам размерът на начисления ДДС за периода с право на пълен
данъчен кредит бил завишен от действителния 97 140,16 лв. на 286 415,16 лв.,
т.е. с 189 275 лв., представляващи разликата между ДДС по фактура №
**********/29.08.2007г. с издател „*“ ЕООД в размер на 244 433 лв. и ДДС
минус 55 158 лв. по кредитно известие № * с издател „*“ ЕООД. Така, без да
съзнава неверността на данните, св. Р. вписала в раздел „В“ на справката-
декларация ДДС за възстановяване в размер на 80,07 лв. вместо
действителния ДДС за внасяне в размер на 189 194,93 лв., като бил
приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 189 275 лв. След
изготвянето на справката-декларация от св. Р., същата, заедно с дневниците за
покупките и продажбите на „*“ ЕООД за м. август 2007г., били изпратени на
ЕТ „*“ гр. *, с електронния подпис на който едноличен търговец справката-
декларация и счетоводните регистри за м. август 2007г. били подадени в ТД
на НАП - * на 14.09.2007г. на магнитен носител от упълномощеното лице – К.
А. Г.. Справката-декларация била входирана с вх. № *
„*“ ЕООД било създадено по идея на св. И. С. И. – * на „*“ ЕООД гр. *,
който през зимата на 2007г. предложил на св. Б. С., с когото се запознали във
фитнес зала, да бъде вписан като едноличен собственик на капитала и * на
17
търговско дружество, за което да получава месечно възнаграждение от св. И.,
без реално да се занимава с нищо, свързано с дружеството. Св. С. се съгласил
и в офиса на „*“ ЕООД подписал всички предоставени му документи,
необходими за регистрация на ЕООД. С Решение № 1/14.02.2007г. по ф. д. №
*г по описа на * било регистрирано „*“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр. *. Едноличен собственик на капитала, представител и * на
дружеството бил св. С.. Св. С. не осъществявал каквато и да било дейност с
регистрираното на негово име дружество. В качеството си на * на „*“ ЕООД
св. С. подписал пълномощно, с което упълномощил св. Х. Г. да извършва
всички необходими действия за водене на обикновената търговска дейност,
да осъществява оперативно управление на дружеството, да го представлява
пред всички държавни и общински органи, както и пред служителите на
НАП, пред всички юридически и физически лица, да открива, закрива и
управлява/оперира банкови сметки на дружеството. Св. Г. бил * и * на св. И.
С. И.. На 23.02.2007г. бил сключен Договор за счетоводно обслужване между
„*“ ЕООД, като възложител, и „*“ ЕООД, като изпълнител. Съгласно
договора „*“ ЕООД следвало да извършва пълно счетоводно обслужване на
„*“ ЕООД, както и да представлява дружеството пред данъчните власти. На
28.02.2007г. и на 20.03.2007г. в НАП – ТД „*“ гр. *, чрез св. И., били
подадени две заявления за подаване на документи по електронен път и
ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП с УЕП на
упълномощено лице, с които свидетелят заявил, че ще подава по електронен
път и ще подписва с УЕП декларации, документи или данни по ЗДДС от
името на „*“ ЕООД. На 05.03.2007г. „*“ ЕООД било регистрирано по ЗДДС,
но реално не осъществявало никаква дейност. На 07.03.2007г. между „*“ АД и
„*“ ЕООД бил сключен Договор №* за откриване, поддържане и водене на
разплащателна банкова сметка с № *. На същата дата в банката бил заведен
спесимен на подписите, съгласно който с парите по банковата сметка имал
право да се разпорежда единствено св. Г.. На 18.04.2007г. от „*“ ЕООД била
подадена справка до НАП - ТД –* град за сключени трудови договори на
седем лица като работници в строителството, които никога не са работили в
дружеството.
И „*“ ЕООД било създадено по идея на св. И. С. И., който предложил на
св. И. А. И., с когото случайно се срещнали в заведение в гр. *, да бъде
регистрирано търговско дружество на негово име срещу сумата от 50лв. -100
18
лв. Последният се съгласил и подписал пред нотариус в гр. * множество
документи. С Решение № 1/14.03.2007г. по ф. д. № * по описа на * било
регистрирано „*“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. *.
Едноличен собственик на капитала, представител и * на дружеството бил св.
И. А. И.. Св. И. не осъществявал каквато и да било дейност с регистрираното
на негово име дружество. В качеството си на * на „*“ ЕООД св. И. А. И.
подписал пълномощно, с което упълномощил св. С. Х. да извършва всички
необходими действия за водене на обикновената търговска дейност, да
осъществява оперативно управление на дружеството, да го представлява пред
всички държавни и общински органи, както и пред служителите на НАП, пред
всички юридически и физически лица, да открива, закрива и
управлява/оперира банкови сметки на дружеството. В качеството си на * на
„*“ ЕООД св. И. А. И. подписал и пълномощно, с което упълномощил
свидетелите Е. П., Ц. Е. и С. Х. да представят пред НАП да представят пред
НАП декларации 1 и 6, уведомления по чл.62 ал.4 и справки-декларации за
ДДС. Св. С. Х. бил * и * на св. И. С. И., а свидетелите Е. П. и Ц. Е.
осъществявали оперативното счетоводство на фирми, обслужвани от „*“
ЕООД. На 13.04.2007г. „*“ ЕООД било регистрирано по ЗДДС. На
17.04.2007г. в ТД на НАП – *, офис „*„*“, чрез св. И. С. И., било подадено
заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на
електронни услуги, предоставяни от НАП с УЕП на упълномощено лице, с
което свидетелят заявил, че ще подава по електронен път и ще подписва с
УЕП декларации, документи или данни по ЗДДС от името на „*“ ЕООД.
Справките-декларации по ЗДДС и дневниците за покупки и продажби за м.
юли и м. август 2007г. били подадени по електронен път с титуляр на
електронния подпис „*“ ЕООД. Съгласно справка от НАП за актуално
състояние на всички действащи трудови договори за периода от 01.02.2007г.
до 31.08.2007г. на „*“ ЕООД са сключени трудови договори за осем лица,
които никога не са работили в дружеството.
„*“ ЕООД също е свързано със счетоводителят – св. И. С. И.. Това
дружество било регистрирано с Решение № 1/18.04.2007г. по ф. д. №* по
описа на *, със седалище и адрес на управление в гр. *. Едноличен собственик
на капитала, представител и * на дружеството бил Д. М. С.. В качеството си
на * на „*“ ЕООД Д. С. подписал пълномощни, с които упълномощил „*“ и
„*“ на св. И. С. - свидетелите Х. Г. и С. Х., да извършват всички необходими
19
действия за водене на обикновената търговска дейност, да осъществяват
оперативно управление на дружеството, да го представляват пред всички
държавни и общински органи, както и пред служителите на НАП, пред всички
юридически и физически лица, да откриват, закриват и управляват/оперират
банкови сметки на дружеството. На 18.05.2007г. „*“ ЕООД било
регистрирано по ЗДДС. В ТД на НАП – *, офис „*“ било подадено заявление
за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни
услуги, предоставени от НАП с квалифициран електронен подпис /КЕП/ на
упълномощено лице, съгласно което титулярът на същото било „*“ ЕООД.
Съгласно справка от НАП за актуално състояние на всички действащи
трудови договори за периода от 01.02.2007г. до 31.08.2007г. на „*“ ЕООД са
сключени трудови договори за пет лица, които никога не са работели в
дружеството.
„*“ ЕООД, „*“ ЕООД и „*“ ЕООД имали характеристиката на “липсващ
търговец“. Това понятие е дефинирано за целите на Регламент /ЕО/ №
1925/2004 на Комисията от 29 октомври 2004 г. за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕО/ № 1798/2003
на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъка
върху добавената стойност. Съгласно определението на чл.2 пар.1 от този
регламент „липсващ търговец“ означава търговец, регистриран като
данъчнозадължено лице за целите на ДДС, което потенциално, с намерение за
измама, придобива или създава впечатление, че придобива стоки или услуги,
без да плаща ДДС и доставя тези стоки или услуги с ДДС, без да превежда
дължимото ДДС на съответния национален орган.
За да постанови присъдата, окръжният съд е ползвал заключенията на
множество експертизи, назначени в досъдебната и съдената фаза на процеса, а
именно : почеркова експертиза № 98 /л.252-255 от т.1 на дос. пр./; почеркова
експертиза № 790 /л.8-11 от т.15 на дос. пр./; почеркова експертиза № 788
/л.17-20 от т.15 на дос. пр./; почеркова експертиза № 25 /л.761-777 от т.5 от
съдебното производство/; почеркова експертиза № 29 /л.875-884 от т.5 от
съдебното производство/; строително-техническа експертиза /л.42-74 от т.15
на дос. пр./ и счетоводна експертиза /л.142-191 от т.3 от съдебното
производство/. Правилно последната е използвана приоритетно от окръжният
съд за сметка на изготвените в досъдебната фаза съдебно-счетоводна
експертиза /л.23-37 от т.15 на дос. пр./ и допълнителна съдебно-счетоводна
20
експертиза, тъй като първата от посочените е съдържала отговори на правни
въпроси, а двете изготвени в първата фаза заключения са ползвали като база
по - оскъден обем от материали за разлика от обхваналата всички събрани
доказателства съдебно-счетоводна експертиза, изготвена в хода на съдебното
следствие.
Изложената до тук, в мотивите към присъдата, фактическа обстановка се
споделя от настоящия въззивен състав. Тя се извлича от събраните в процеса
доказателствата, ангажирани, както служебно, така и по инициатива на
страните в хода на проведеното в окръжния съд съдебно следствие. При
извършеният служебен въззивен контрол не се констатират допуснати
съществени, неотстраними процесуални нарушения, които по смисъла на
чл.335, ал.2 от НПК да водят до отмяна на присъдата на процесуално
основание, с каквото искане Апелативният съд е сезиран.
Резонно, наведените оплаквания за съществени процесуални пороци
следва да се коментират приоритетно, тъй като евентуалното констатиране на
такива ще направи ненужно обсъждането на правилното приложение на
материалния закон и справедливостта на наказанието, доводи в който аспект
също са изложени във въззивната жалба, допълненията към нея и в
пледоариите. Синтезирано казано, защитата счита, че обвинителният акт не
съответства на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК и не е годен да постави
началото на съдебната фаза на процеса, поради липса на инкриминирани
норми от специалния закон, с които да е запълнена бланкетната норма по
чл.255 от НК и конкретно във връзка с т.6 и т.7 на чл.255, ал.1 от НК. В
пледоариите се прави и оплакване за неправилно фиксиране в обвинителния
акт на периода на извършване на отделните деяния, респективно, на
продължаваното престъпление. Окръжният съд се упреква в повърхностно,
превратно и едностранчиво обсъждане на доказателствата, довело до липса на
мотиви в подкрепа на отразеното в присъдата вътрешно убеждение. Твърди
се и че с присъдата е изменена съществено обстоятелствената част на
предявеното обвинение, без задължителната процедура по чл.287 от НПК да е
била проведена, с което правото на защита на подсъдимата драстично е
накърнено.
Оплакванията не могат да се споделят, поради което и обвързаното с тях
искане – за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от
21
друг състав на първоинстанционният съд, е неоснователно.
Отстраняването на съществени пороци в обвинителния акт предполага
делото да се върне в първата фаза на процеса с указания към държавното
обвинение за изготвяне на процесуален документ в съответствие с
изискванията на чл.246, ал.2 от НПК. Но, по силата на законодателните
промени в чл. 334 от НПК / ДВ, бр.№44/2018г./ Апелативният съд вече не
разполага с процесуална възможност да връща делото на прокуратурата
поради допуснати съществени процесуални нарушения. Разбира се, указания
в посоченият аспект могат да се дават на долустоящият съд, но този подход
се прилага само в случай, че обвинителният акт е напълно негоден да постави
началото на съдебната фаза на процеса, какъвто не е настоящият случай.
Второ, претенцията за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на ОС, поради несъвършенства на обвинителния
акт, влиза в конфликт с въведената с ДВ, бр.№63/2017г. т.н. „преклузия“,
формулирана в чл.248, ал.3 от НПК. По настоящето дело е проведено
разпоредително заседание, в рамките на което е било наведено идентично
възражение относно годността на обвинителния акт във връзка с запълването
на бланкетната норма, което е било разгледано и прието за неоснователно от
окръжния съд, а определението е било потвърдено с определение
№212/04.04.2019г. по ВЧНД №176/2019г. по описа на *. Други възражения
срещу обвинителния акт от защитата в разпоредителното заседание не са
били заявени и адв. К., и адв. А., коректно признават това.
Съществени процесуални нарушения могат да се установяват по
служебен почин, независимо от наличието на преклузия. Този състав не
открива да са налице пороци в обвинителния акт, които да го правят негоден
да постигне своето предназначение - да гарантира правата на подсъдимата и в
частност правото й на информираност /част от правото на справедлив процес
по чл. 6, § 3, б.”а” от ЕКЗПЧОС/. Значението на обвинителният акт е да стане
ясно за всеки подсъдим в какво се обвинява и изготвения по делото изпълнява
това си предназначение, като в обстоятелствената част подробно,
последователно и изчерпателно са отразени релевантните факти, относими
към признаците на състава на престъплението от обективна и субективна
страна. Така, във връзка с „водене на счетоводството“ / чл.255, ал.1, т.6 от
НК/ в обвинителния акт е отразено ясно, че като * на „*“ ЕООД подсъдимата
е имала задължението да организира и ръководи цялата дейност на
22
дружеството, в това число и счетоводната отчетност, че на нейно подчинение
са били работещите във финансово - счетоводният отдел, които по нейно
разпореждане са осчетоводили документи с невярно съдържание, както и че е
била наясно със законовото задължение да води аналитични отчетни регистри
и да подава месечни СД по ЗДДС, в които е била длъжна да отразява
първични счетоводни документи с вярно съдържание. Описано е подробно и с
какви действия и по какъв механизъм посочените изисквания подс. М.-П. не е
спазила и кои законови и подзаконови разпоредби е пренебрегнала.
Нееднократно в обвинителния акт е отразено също, че като не е изпълнила
посочените изисквания във връзка със счетоводната отчетност в
управляваното от нея дружество и във връзка с декларирането на търговската
дейност, подсъдимата е целяла и постигнала неправомерно приспадане на
неследващ се данъчен кредит, чрез нарушаване на изискванията на чл.69, чл.
88, чл. 71, чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС / относими към обвинението по чл. 255,
ал.1, т.7 от НК/. Или, и съставомерни факти, и относими норми от
съответните специални закони, са отразени от държавното обвинение в
обвинителният акт. Поради това не може да се сподели възражението, че
подсъдимата не е в състояние, сама и подпомагана от двама адвокати, да
разбере за какво се обвинява. Впрочем, самата подсъдимата никога не е
твърдяла, че не разбира обвинителната теза. За обратното сочи активното й
участие в процеса, което непротиворечиво говори, че у нея съществува
знание за това в какво се обвинява, въз основа на какви факти, както и от
какви доказателствени източници тези факти са изведени от прокуратурата.
И, за опровергаването им, подробни обяснения дава, доказателства представя
и доказателствени искания прави /чрез защитниците си/. Що се касае до
възражението за неправилно формулиране на периода на извършване на
престъплението в цялост и на отделните включени в него деяния, това
възражение е с материално – правен характер. Прокуратурата е посочила
времето, мястото и механизма на извършване на продължаваното
престъпление и на всяко едно от включените в него деяния, с което
изискванията на чл.246, ал.2 от НПК са спазени, а дали виждането на
държавното обвинение кореспондира с приложимият материален закон
следва да се прецени от съда, разглеждащ делото по същество и такава
преценка окръжният съд е направил, а тя подлежи на въззивен и касационен
контрол.
23
Поради всичко казано, при служебната проверка, не се откриват пороци
на обвинителният акт, които, съгласно даденото с ТР №2/2002г., ОСНК и
приложимо в значителната си част и сега тълкуване, да могат да се
квалифицират като съществени.
Неоснователни са и критиките по отношение на атакуваната присъда.
Внимателният прочит на материалите по делото говори, че окръжният съд е
изпълнил изискванията на чл.13 и чл.14 от НПК, като е положил дължимите
усилия за обективно, пълно и всестранно изясняване на релевантните за
предмета на делото факти, процедирайки по ред и начин, и служейки си със
средствата, предвидени в процесуалния закон. Събраните в хода на
наказателния процес доказателства, в унисон с изискванията на чл.107, ал.5 и
чл.305, ал.3 от НПК, са били подложени на обстоен анализ, което води до
извод, че атакуваният съдебен акт покрива изискуемия се стандарт за
мотивираност и обоснованост - една от гаранциите за справедлив процес по
чл.6 § 1 от ЕКЗПЧОС, тъй като мотивите дават възможност на страните да
реализират правото си на защита в пълен обем, а на въззивния съд – да
осъществи въззивната проверка в предмета и пределите й, очертани в чл.313
и чл.314 от НПК. Изчерпателно, последователно и подробно / от л.1145 – до
л.1147 - гръб по номерацията на делото на ОС/, окръжният съд е посочил
доказателствените източници, на базата на които е извел описаните по-горе
фактически положения. Всеки един от източниците на релевантни факти -
обясненията на подсъдимата; показанията на разпитаните устно и
непосредствено пред съда свидетели и приобщените, по реда на чл.371, т.1 и
по чл.281, ал.5 от НПК показания от досъдебната фаза; заключенията,
изготвени в хода на разследването и в хода на съдебното следствие;
писмените доказателства и доказателствени средства, са били обект на
обстоен и съдържателен, т.е, кореспондиращ с процесуалните изисквания
правен анализ. Към този анализ въззивният съд се присъединява и ненужно е
да се преповтаря, а коментар на отделните доказателства ще се направи в
процеса на излагане на съображения по съществото на спора. Всъщност,
конкретни обструкции срещу аналитичната доказателствена дейност на
окръжния съд не се правят и конкретен отговор на наведеното възражение е
трудно да се даде. Формално е заявено оплакването за превратен и
повърхностен анализ на доказателствата, без да се посочи кои от
доказателствените източници не са подложени на обсъждане и кои са ценени
24
не с действителното им значение и съдържание. Единственото, което се сочи
в пледоариите е, че неправилно окръжният съд се е позовал на
противоречията между обясненията на подсъдимата и дъщеря й / св. Г. П./, и
на противоречия в показанията на свидетелите Ж. Х. и К. М.. Но, прочитът на
обясненията и визираните показания говори, че констатираните от съда
противоречия са факт, поради което за превратност на направената
констатация, след като тя съответства на обективността, не може да се
говори. В контекста на казаното до тук, не е налице претендираният порок –
липса на мотиви, не се констатира и превратен, едностранчив и схематичен
подход към доказателствената съвкупност, а на доводите на защитата е било
отговорено. Дали отговорът е правилен, или не, е въпрос по съществото на
делото.
Няма спор, че по инициатива на прокуратурата изменение на
обвинението по реда на чл.287 от НПК не е направено в съдебната фаза на
процеса, но такова изменение на обвинението не винаги е необходимо.
Конкретно, според защитата „изменението на обвинението“ се изразява в
промяна на инкриминираните факти – вместо посоченото от обвинението
„несъзнавано участие“ на св. Р. окръжният съд приел в мотивите към
присъдата, че е налице „посредствено извършителство“. Известно е, че едно
от възможните проявления на обсъжданата в правната доктрина фигура на
„посредственият извършител“, е използването от дееца на пълнолетно,
наказателно - отговорно лице, което действа като „оръдие“ на извършителя,
защото не съзнава, че върши престъпление. И това виждане прокурорът в
обвинителния акт е застъпил, посочвайки, че подсъдимата е осъществила
престъплението, чрез несъзнаваното участие на св. Р., която е включила
фактурите с невярно съдържание в отчетните регистри и е отразила нереални
доставки в подадените СД. Или, промяна в предявените на подсъдимата
релевантни факти няма, налице е правно квалифициране на същите факти
като обуславящи извършване на престъплението в условията на посредствено
извършителство. Във връзка с наведеното възражение ще се припомни и едно
Решение № 526/2003г. на ВКС по н. д. № 454/2003г, I н. о., ВКС, според което
законът изисква само "съответствие", а не пълно покриване между
обвинението и осъдителната присъда.
Във възражението за съществено изменение на обстоятелствената част
25
на обвинението с оглед приетото от окръжният съд, че „*“ ЕООД не е
доставила в полза на „*“ ЕООД реални доставки, а декларираните от
подсъдимата също са симулативни, има резон. Според изложената в
обвинителния акт теза на държавното обвинение, тези доставки са реални,
поради което и в обстоятелствената част на обвинителният акт не се откриват
факти, обосноваващи тяхната симулативност, така, както прокурорът е
изложил подробна фактология относно нереалността на доставките от „*“
ЕООД, „*“ ЕООД и „*„ ЕООД. За да счете, че „*“ ЕООД не е извършвала
СМР за „*“ ЕООД окръжният съд е приел за установени факти / л.83 – л.87 от
номерацията на мотивите/, които не са били част от фактическото обвинение
и не са предявени на подсъдимата. Последната и защитата й са се оказали
„изненадани“, защото за първи път от мотивите на присъдата са узнали, че
според съда, Х.М. – П. е осчетоводила и декларирала неправомерно и други
„симулативни“ търговски сделки. Изненадани са се оказали и от правното
основание за дължимост на ДДС от страна на подсъдимата по декларираната
от нея доставка в полза на „*“ ЕООД – чл.85 от ЗДДС, на която норма за
първи път в мотивите към присъдата съдът се е позовал и тя също не е била
част от правно формулираното обвинение, предявено на Х.М. – П. с
внесеният обвинителен акт. Не бива да се забравя обаче, че уважаването на
претенцията за отмяна на присъдата на процесуално основание, винаги следва
от преценката дали и как коментираният порочен процесуален подход на
окръжният съд се е отразил на правата на подсъдимата, както и дали от
Апелативният съд порокът може да се отстрани. Ето защо, по това оплакване
и обвързаното с него искане, настоящият състав ще изложи виждането си по -
долу в мотивите, при обсъждане реалността/нереалността на доставките
между „*“ ЕООД и „*“ ЕООД, защото от това зависи дали допуснатото
нарушение е съществено или не, дали може да се отстрани и дали до отмяна
на присъдата води.
От материално - правна страна, този състав намира, че на базата на
установената фактическа обстановка, мотивирано и законосъобразно
окръжният съд е приел, че подс. Х.М. - П. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6
и т.7 от НК.
I. Не се спори по делото, че подсъдимата Х.М. - П. е годен субект на
наказателна отговорност. Направеният от окръжният съд идентичен извод е в
26
кореспонденция със задължителните за приложение от съдилищата
тълкувателни разрешения, дадени в т.3 на ТР № 4 /12.03.2016г. на ВКС по т.
д. № 4/2015 г., ОСНК.
Подсъдимата Х.М. - П. не само е годен субект на наказателна
отговорност в принципен план, но в конкретният казус именно тя следва да
понесе тази отговорност, защото по категоричен начин е установено, че е
единствен управляващ и представляващ „*“ ЕООД в инкриминираният
период. Освен, че е отразена в търговските регистри като управляващ и
представляващ „*“ ЕООД, няма нито едно доказателство по делото подс. М. -
П. да се е дистанцирала от управлението на дружеството и друго лице, било
по силата на изрично упълномощаване или пък фактически, да е изпълнявало
длъжността * на „*“ ЕООД. Напротив, както подсъдимата заявява в
обясненията си, а същото са заявили и свидетелите П. – М., Г. Г., Х. П., М. Р.
и др., именно и само Х.М. – П. е одобрявала сключването и е подписвала
окончателните договори с всички контрагенти, контролирала е търговската
дейност, давала е разпореждания на работещите в „*“ ЕООД, а те пред нея са
се отчитали. Работниците и служителите в дружеството, в това число и
заемащите ръководни длъжности - „финансов мениджър“, „търговски
директор“, началник отдел „*“, „*“ и др. подобни, не са имали право сами да
решават важните за дейността на дружеството въпроси, без да се допитат до и
без да получат разрешението на подсъдимата и това, освен установено по
делото, е и житейската търговска логика за функционирането на ЕООД, още
повече когато става въпрос за договори на стойност около 3 500 000 лв.
Обективно е нямало и как без одобрението на подсъдимата да се реализира
успешно каквато и да е търговска сделка, защото единствено Х.М. – П. е
имала спесимен и само тя е можела да се разпорежда с парите по банковата
сметка на дружеството, тя единствена е могла да оперира и с наличните
парични суми в „*“ ЕООД, значителна част от които са се съхранявали в
личната й каса, а не в служебната каса на дружеството, поверена на Р. и Т..
Казаното, освен от гласните доказателства, се установява и на базата на част
от приложените по делото документи, имащи пряко отношение към
инкриминираните доставки, които документи за „*“ ЕООД са подписани
лично от подсъдимата като * на дружеството и това Х.М. - П. добросъвестно
признава.
27
При така установеното, опитът на защитниците да дистанцират подс.
Х.М. – П. от осчетоводяването и декларирането на инкриминираните
доставки е неубедителен, несъстоятелен, противоречащ на целият
доказателствен материал, а защитната теза по този въпрос е и противоречиво
заявена. От една страна се настоява съдът да приеме, че прецизна счетоводна
отчетност подсъдимата е водила и задължението си да подава месечни СД по
ЗДДС стриктно е изпълнявала, а декларираните с тях доставки с доставчици
„*“ ЕООД, „*“ ЕООД и „*“ ЕООД са реални. В същото време се иска подс.
Х.М. – П. да бъде оправдана, защото декларирането на инкриминираните
доставки е станало без нейно знание и не по нейната воля, като не било
доказано тя да е разпоредила осчетоводяването на инкриминираните фактури,
тя да е оформила дневниците за покупки, тя да е подписала СД, за които се
твърди, че са били подписвани и депозирани пред данъчните органи от лица,
неупълномощени за това от подсъдимата. Тоест, в основата на тази защитна
теза стои отричането на съпричастност на подсъдимата към водената в
дружеството счетоводната отчетност и към декларирането на
инкриминираните доставки. Последната /теза/ не може да се сподели.
Като единствен, и юридически, и фактически * на „*“ ЕООД
подсъдимата, и само тя, е била носител на задълженията на търговеца,
възложени му със съответните закони и в частност ТЗ, ЗСч и ЗДДС. Тя е била
длъжна да води счетоводна отчетност в управляваното от нея дружеството
като коректно отчита издадените и получените първични счетоводни
документи / истински и с вярно съдържание/ в съответният отчетен период,
да изготвя и подава пред данъчните органи месечни справки – декларации по
ЗДДС, ведно с дневниците за покупки и продажби, в които да отразява реално
осъществената от дружеството търговска дейност /чл.141 от ТЗ, чл.1 и чл.5 от
ЗСч, чл.124 ал.1, чл.125 ал.1 от ЗДДС, чл. 113 ал.1, чл.116 ал.1 от ЗДДС/.
Подсъдимата е била запозната с тези свои задължения на *, а и известно е, че
незнанието на закона не е извинителна причина за никого /Решение №56/14г.
по н.д. №2416/13г., III н.о. ВКС/. И както неведнъж ВКС е имал възможността
да посочи в своите решения, физическото лице, което представлява и
управлява едно търговско дружество е данъчно задълженото лице по силата
на закона. И това лице носи отговорност / в това число и наказателна/, без
значение дали лично е съставило, подписало и представило на данъчната
администрация справките – декларации, освен ако се установи, че то с
28
търговската дейност на дружеството не е било ангажирано. Нито едно
доказателство няма по делото, а и подсъдимата никога не е твърдяла, че
някой друг е осъществявал търговската дейност и че тя самата е била лишена
от обективната възможност да проверява или контролира счетоводството и
фактическото изготвяне и подаване на аналитичните дневници и справки -
декларации / в този смисъл Решение № 42 /2020г. на ВКС по н. д. № 47/2020
г., I н. о., НК/. Това, че подс. Х.М. – П. е била подпомагана от други лица не я
превръща в негоден субект на престъплението и не води до оправдаването й,
както неоснователно се претендира. Законът не забранява *ят на едно
търговско дружество да изпълнява задълженията си, подпомаган от
служители, счетоводители, счетоводни къщи и т.н. И, ако по категоричен
начин е установено, както е в настоящият казус, че тези „подпомагащи"
дейността на подс. Х.М. – П. лица са действали под нейно ръководство и
контрол и са извършили инкриминираните дейности в изпълнение на нейните
разпореждания, без да съзнават неверността на отразените в дневниците за
покупки и продажби и в СД обстоятелства, недопустимо е отговорността да
се прехвърля върху тях за сметка на данъчно – задължения субект и субекта
на наказателната отговорност – подсъдимата като * на „*“ ЕООД.
Категорично установен и лесно проследим е, на базата на писмените
документи и кореспондиращите с тях гласни доказателства, трайно
установеният в „*“ ЕООД процес по оформяне и отразяване на първичните
счетоводни документи, изготвянето на аналитичните дневници и на СД,
подаването им в съответното данъчно подразделение. Категорично
установено е и че този механизъм на осчетоводяване и деклариране е
утвърден от подсъдимата като * на „*“ ЕООД и с него тя добре е била
запозната. В обясненията си / т.5 от делото на окръжният съд/ Х.М. – П. сочи,
че в „*“ ЕООД е съществувал финансово – счетоводен отдел, ръководен от
св. Р. в инкриминираният период, на която е било възложено да осчетоводява
първичните счетоводни документи, да изготвя дневниците за покупки и
продажби и да възпроизвежда информацията от тях в изготвяните, също от
свидетелката, месечни СД по ЗДДС. Х.М. – П. пояснява още, че след
изготвянето на СД те са предоставяни на ЕТ „*“, който ЕТ ги е подавал в
данъчната служба от името на „*“ ЕООД. Подсъдимата не отрича и
пълномощията, дадени за тази цел от нея / и от предходният */ на починалият
К. Г. – служител на ЕТ „*“. Описаният механизъм на деклариране на
29
осъществяваната от „*“ ЕООД търговска дейност по ЗДДС сочат в
показанията си и свидетелките Р. и В.. Казаното от подсъдимата и
свидетелите кореспондира изцяло с писмените доказателства по делото –
заявление от ЕТ „*“ до данъчното подразделение, че е упълномощено от „*“
ЕООД /с * Х.М. – П./ да подава по електронен път от името на дружеството
СД по ЗДДС и по ЗКПО, ведно с дневниците за покупки и продажби / л.8, т.16
от дос. пр./, както и подписаното лично от подсъдимата пълномощно на
починалият К. Г. да подава СД от името на „*“ ЕООД /л.221- гръб от т.12 на
дос. пр./. Отново Р., донякъде и подсъдимата, и дъщеря й – св. П. – М.., са
обяснили на съда възприетият в дружеството принцип на постъпване и
осчетоводяване на насрещните фактури. Издадените от различни доставчици
фактури са били носени в счетоводството на „*“ ЕООД най - често от *ите,
понякога от финансовия мениджър – св. Г. П.-М.., по – рядко от ръководители
на обекти, снабдители и др. Получавайки ги, Р. и Т. / и другите, работещи в
счетоводният отдел лица/ са ги отразявали в използваната в дружеството
счетоводна програма и на тяхна база св. Р. е оформяла дневниците за
покупки, а финансовият резултат / в зависимост от отразеното в дневниците
за продажби/ е отразявала в СД по ЗДДС. Р. свидетелства, че преди да
оформи аналитичните дневници и СД е проверявала за съответствие между
отразеното във фактурите и отразеното в двустранните сметки обр.22, в които
са се описвали извършени от съответния доставчик СМР, както и за
съответствието на цялата документация по доставката с водената в
дружеството сметка „ДДС“, която също била базирана на издадените в
отчетният период фактури, кредитни известия и т.н. А както подсъдимата
признава, всички двустранни сметки обр.22 и по трите инкриминирани
доставки са подписани лично от нея.
При така категорично установеното, виждането на защитата, че
виновността на подсъдимата не е доказана, тъй като няма доказателства тя да
е разпоредила на св. Р. да включи фактурите в дневниците за покупки, а
данъчният резултат от тях и в подаваните СД, не може да се сподели. Без
съществено правно значение е кое лице физически е донесло и е
предоставило на Р. / или на другите натоварени със тази дейност лица/
инкриминираните първични счетоводни документи и придружаващите ги
такива. Важно за предмета на доказване е дали със знанието и санкцията на
подсъдимата инкриминираните фактури са били включени в съответните
30
отчетни регистри и в справките – декларации. А това по делото е категорично
установено. Доказано е, че единствено подсъдимата като * на „*“ ЕООД е
имала правото да сключва и е сключвала всички договори с контрагентите на
дружеството и поради това лично е подписала договорите за строителство.
Подсъдимата не отрича и, че голяма част от предявените й в окръжния съд
фактури, двустранни сметки, РКО, ПКО, вносни бележки и др.,
удостоверяващи възложени на, получени и заплатени от „*“ ЕООД доставки с
доставчиците „*“ ЕООД, „*“ ЕООД и „*“ ЕООД, също са подписани лично от
нея. Така, с подписването на множество документи подс. Х.М. – П. е
удостоверила, че е сключила с посочените в договорите *и на доставчиците
реални сделки, че отразените във фактурите дейности са реално изпълнени от
доставчика, че това изпълнение тя е проверила и одобрила. И поради това, и
то в екстрен порядък, е разпоредила на служителите си да издадат РКО за
изплащане на сумите по фактурите, които суми подсъдимата твърди, че в
брой на доставчиците лично е заплатила, или пък, че по банков път лично е
превела. Тоест, ангажираността си като * на „*“ ЕООД, от начало до край,
към инкриминираните доставки подс. Х.М. – П. е демонстрирала с подписа си
на * и с действията си като такъв. По посоченият начин подсъдимата е
демонстрирала знание и воля инкриминираните доставки да намерят
счетоводно отражение във воденото в управляваното от нея дружество
счетоводство, да се отразят в дневниците за покупки и да се декларират с
подадените пред данъчните органи СД по ЗДДС. И това св. Р. и служителите
на ЕТ „*“ са сторили в изпълнение на поетите към подсъдимата ангажименти,
а не по свое усмотрение и решение. Защото, работещите в „*“ ЕООД и в ЕТ
„*“ са изпълнявали нареждания на подсъдимата и не са имали право да
преценяват дали и кои първични счетоводни документи да се включат в
дневници за покупки и продажби, съответно, да се отразят в подадените от
името на „*“ ЕООД месечни СД по ЗДДС. Самата подсъдима не отрича
съпричастността си към осчетоводяването и декларирането на
инкриминираните доставки, като се опитва да докаже в наказателният процес,
че те са реални. Тази своя позиция подсъдимата е подържала и в
ревизионното производство, когато по искане на данъчните органи е дала
обяснения, представила е множество документи в подкрепа на реалността на
сделките, съответно, на верността на отразените във фактурите и
аналитичните регистри обстоятелства и нито за момент не е твърдяла, че тези
31
доставки не са осчетоводени и/или декларирани от нея. Никога подс. Х.М. –
П. не е твърдяла, че е била „подлъгана“ или „заблудена“ да положи подписите
си под документите или че по разпореждане на друго лице и без нейно знание
инкриминираните доставки са били осчетоводени и декларирани, а и
доказателства за това няма ангажирани в процеса.
Силно компрометирана е и защитната позиция, влизаща в конфликт с
целият доказателствен материал, в това число и с обясненията на самата
подсъдима, че описаната по-горе трайна практика по подаване на СД и
дневниците в данъчното подразделение е била установена, без знанието и
одобрението на единствения /считано от март 2007г./ * на „*“ ЕООД – подс.
Х.М. – П.. След като подсъдимата разяснява пред съда същият механизъм на
деклариране по ЗДДС – чрез ЕТ „Т. В.“, пределно ясно е, че с този процес тя е
била запозната и като * на дружеството е утвърдила и следвала. Видно е от
приложената в досъдебната фаза справка от данъчната служба / л.1 – л.8,
т.11/, от протоколите за приемането на СД и дневниците, и от отразеното в
самите СД, че по описаният начин - по електронен път и от упълномощеното
лице К. Г. са подавани всички СД и аналитични дневници на „*“ ЕООД не
само в инкриминираният период, но и преди него, а и след това – до март
2008г. Невероятно звучи една година данъчните органи да са приемали СД за
„*“ ЕООД, подавани от упълномощено лице К. Г. с електронният подпис на
ЕТ „*“, без да имали данни за надлежно упълномощаване, а че такова
упълномощаване е имало личи и от писмото на ТД на НАП –* /л.7, т.16/, в
което е отразено, че заявлението за подаване на данни по електронен път от
упълномощено лице и приложенията към него са унищожени, поради
изтичане на законовият срок за съхранението им. Така че, липсата на
приложено по делото изрично и нотариално заверено пълномощно, с което
ЕТ „*“ и К. Г. да са упълномощени от подсъдимата да подават СД на „*“
ЕООД с електронен подпис, намира своето разумно обяснение и позоваването
на тази липса като мотив за оправдаване на подсъдимата, не може да се
сподели /виж в този смисъл Решение № 87/2018г. на ВКС по н. д. №
131/2018г., III н.о./.
Застъпената теза е правен нонсенс, защото с навеждането й в процеса на
практика се оспорва частично авторството на инкриминираните СД, поради
неподписването им лично от подс. Х.М. – П.. В СД и в придружаващите ги
аналитични регистри са включени и други покупки и продажби, извън
32
инкриминираните доставки, но не се оспорва, че те са декларирани от
подсъдимата, а по част от тях - от „*“ ЕООД, „*“ ООД, „*“ ООД подсъдимата
е ползвала и правото на данъчен кредит. С инкриминираните СД са
декларирани и доставките по договорите за строеж, сключени между „*“
ЕООД и „*“ ЕООД, за които се настоява да се счете, че са реални, т.е.,
авторството на СД и в тази част не се оспорва. Очевидно е, че така поднесена,
защитната теза не може да се сподели. Впрочем, ако се счете, че ЕТ „*“ и К.
Г. – служител в последната, не са действали от името на подсъдимата и с
нейната санкция, излиза, че една цяла година подсъдимата като * на „*“
ЕООД е нарушавала грубо законовите изисквания и не е подавала СД по
ЗДДС и отчетни регистри, което едва ли в нейна полза може да се тълкува.
С оглед всичко казано, неоснователна е претенцията за оправдаване на
подсъдимата, поради това, че не било доказано Х.М. – П. да е представила в
счетоводството за осчетоводяване инкриминираните фактури, и поради това,
че СД и дневниците за покупки и продажби не са били изготвени, подписани
и подадени лично от нея в данъчната служба.
Във връзка с възраженията на защитата относно непрецизната
формулировка на диспозитива на обвинението и следващото се от него
оплакване за допуснато „изменение на обвинението“ от окръжният съд в
нарушение на разписаната в чл.287 от НПК процедура е нужно да се посочи в
допълнение на вече казаното и следното:
Посредственото извършителство е термин от доктрината. То не е част
от понятийният апарат, с който си служи НК и най – важното, не е елемент
от състава на престъплението по чл.255 от НК. Поради това, според този
състав, изричното му формулиране в диспозитива на обвинителният акт не е
необходимо, а „неблагополучията“ на държавното обвинение в използваната
формулировка не водят до съществен порок на процесуалният документ,
поставил началото на съдебната фаза на процеса. Разбира се, както правилно
сочи и защитата, извършването на престъплението посредством използването
на други лица е част от механизма на деянието, който в обстоятелствената
част на обвинителният акт, съобразно чл.246, ал.2 от НПК, следва да намери
отражение. В казуса, този механизъм е описан в обстоятелствената част на
обвинителния акт и то на два пъти /л.7, 8 – гръб, л.12 – гръб и л.13 по
номерацията на обвинителния акт/. Държавното обвинение коректно е
33
отразило това, което в хода на разследването е установено и което в хода на
съдебното следствие се потвърждава – че св. Р. като служител на „*“ ЕООД и
пряко подчинена на подсъдимата е включила в дневниците за продажби и в
СД инкриминираните фактури, че ЕТ „*“ е притежавал електронен подпис и
във връзка с установена трайна договорка с подсъдимата с този подпис СД на
„*“ ЕООД са подавани в ТД на НАП от упълномощено за целта лице – К. Г..
Подсъдимата не е била лишена от възможността да се защитава пълноценно
срещу надлежно предявените й факти и да ги оспорва. Тези факти на
практика и са оспорени от защитниците й, които правят опити да опровергаят
обвинителната теза, че Р., ЕТ „*“ и Г. са действали по разпореждане на
подсъдимата, с което оспорване се обвързва и вече коментираното искане за
оправдаване на Х.М. – П..
Поради казаното не може да се сподели виждането на защитата, че
окръжният съд е „изменил“ съществено обстоятелствената част на
обвинението като вместо инкриминираното „несъзнавано“ участие на св. Р. е
приел, че като посредствен извършител, чрез Р., подсъдимата е осъществила
престъплението. В посветеното на института „изменение на обвинението“
тълкувателно решение № 61/13.12.77г. на ОСНК и в множество решения на
върховният съд се разяснява, че правото на защита на обвиненото в
престъпление лице се нарушава при изменение на обстоятелствената част на
обвинението, когато то не е могло да има предвид /съответните
обстоятелства/ и не е могло да ги оборва „чрез обясненията си, чрез
посочване и изискване на доказателства или чрез други процесуални
способи“. Тоест, до нарушение на правото на защита може да се стигне само в
ситуация на процесуална изненада, а във връзка с посочените факти в
подобна ситуация подсъдимата Х.М. – П. не е поставена. И не само защото в
обвинителния акт е описан механизма на извършване на престъплението, а и
защото идентичен механизъм Х.М. – П. излага в обясненията си, т.е., тези
факти не са никаква „изненада“ за нея. В контекста на казаното до тук, не
може да се сподели и виждането на защитата, че като посредствен
извършител чрез св. Т. В., подсъдимата е следвало да бъде привлечена към
наказателна отговорност. Установено е по делото, че СД и дневниците за
покупки и продажби на „*“ ЕООД не са подавани от Т. В., а според
показанията й, приложените по делото заявление за подаване на СД по
електронен път, пълномощно на К. Г. и отразеното в самите СД и в
34
протоколите за приемането им, те са подавани от упълномощено лице К. Г. с
електронен подпис, регистриран на ЕТ „*“, а не на св. В. като физическо лице.
II. Мотивировката на окръжният съд във връзка с нереалността на
осчетоводените и декларирани от подсъдимата доставки от „*“ ЕООД, „*“
ЕООД и „*“ ЕООД, е изчерпателна, последователна, логична, почиваща на
коректен прочит на доказателствената съвкупност, поради което се споделя и
ненужно е буквално да се преповтаря в настоящето решение. Необходимост
се открива част от релевантните обстоятелства да се посочат отново в
синтезиран вид, за да се отговори на конкретно наведените от защитата на
подсъдимата възражения срещу направеният от окръжният съд извод за
нереалност на доставките и за субективна несъставомерност на
престъплението.
Отдавна в практиката и в теорията, относими към този вид дела, е
възприет един стандартен механизъм за установяване
реалността/нереалността на една търговска сделка, който механизъм
окръжният съд е следвал. В концентриран вид, за реалност на една доставка
говори потвърждаване на договарянето, извършването и заплащането й, от
официални представители и на двете договорили се страни. Че една доставка
наистина е извършена сочи и това, че фирмата – доставчик разполага с
нужният технически и човешки ресурс, за да достави съответната стока или
услуга, или, е удостоверено с нужните документи, че конкретната доставка е
реализирана с помощта на наети временно машини, транспортни средства,
складови помещения, работници и т.н. Без никакво съмнение, извършването
на конкретната доставка следва да намери своето документално и счетоводно
отразяване, но не само в дневниците за продажби и покупки на двете
договарящи дружества, а и в придружаващите сделката документи, които
следва да са изготвени и подписани от посочените в тях автори, да съдържат
верни обстоятелства и така да потвърждават действителното й реализиране.
Плащането на дължимите по доставката суми, както правилно сочи и
защитата, е индикация за реалност на документално отразената сделка, но не
и ако се явява изолирано и без кореспонденция с останалите, говорещи за
реалност на доставките, обстоятелства.
В контекста на казаното, очевадна е свързаността между трите фирми –
доставчици, имащи типичните характеристики на „кухи“ дружества,
35
създадени не с цел да се извършва реална търговска дейност, а с цел данъчни
измами, за извършването на каквито впрочем *ите, пълномощниците на
доставчиците и общият им счетоводител – И. С. И., са привлечени към
наказателна отговорност по образувано в Специализираният съд наказателно
производство, според показанията им и приложените по делото писмени
доказателства. От последните / ДРА, счетоводна експертиза, изготвени по
досъдебно производство №46/2010г. и др. – т.1, 1А от делото на окръжният
съд/ е видно, че доставчиците дължат значителни суми пари на фиска. По
делото е установено по категоричен начин също, че и трите дружества -
доставчици са регистрирани само няколко месеца преди инкриминираните
сделки с „*“ ЕООД, все по инициатива на *ят на „*“ ЕООД – св. И. С. И.,
който в кафенета, фитнеси, охранителни фирми и др. подобни е намерил
лица, които срещу заплащане да бъдат фиктивни *и и пълномощници на „*“
ЕООД, „*“ ЕООД и „*“ ЕООД, като всички дружества счетоводно са
обслужвани от „създателя“ им - св. И. С. И.. Б. С. и Х. Г., съответно, * и
пълномощник на „*“ ЕООД, И. А. И. и С. Х. - * и пълномощник на „*“ ЕООД,
Д. С., Х. Г. /отново/ и С. Х. / отново/ – * и пълномощници на „*“ ЕООД, не са
извършвали никаква дейност с дружествата. Макар и да са регистрирани като
*и и пълномощници на дружествата те не са имали достъп до документите и
печатите на фирмите, не са били запознати с кадровата, техническата и
финансовата обезпеченост на „управляваните и представляваните“ от тях
еднолични търговци, а по разпореждане на И. С. И. пълномощниците Х. Г. и
С. Х. са теглили пари от банковите сметки, които пари не са стигали до *ите
на дружествата, а директно на счетоводителят И. С. И. или на посочени от
него лица са се предоставяли. Как и в полза на кого последният се е
разпореждал с тях по делото не е установено. Така очертаният „профил“ на
доставчиците е сериозна индикация за нереалност на инкриминираните
доставки.
Вярно е, че характеристиката на доставчиците като т.н. „кухи дружества“
не означава непременно престъпно участие и на подсъдимата в укриване на
дължим данък, съгласно практиката на съда на ЕС по множество дела,
образувани и решени във връзка с Директива 2006/112/ ЕО на съвета от
2006г., на която и защитата се позовава. Но, според същата практика,
въплътена в множество решения на ВКС, ако се докаже, че подс. М.-П. е
участвала в сключването на фиктивни сделки и осчетоводявайки и
36
декларирайки ги е знаела, че те са фиктивни, следва да понесе своята
отговорност, в това число и наказателна такава / Решение №374/2011г. по н.д.
№2059/2011г., I н.о./. Този съдебен състав, идентично с окръжният съд,
намира, че подсъдимата е била наясно с фиктивността на отразените в
счетоводството на управляваното от нея дружество доставки и въпреки това
ги е декларирала като реални. Този извод се базира на следните, установени
по категоричен начин по делото факти:
1. Управляващите и представляващите възложителят на СМР - „*“ ЕООД
и доставчиците „*“ ЕООД, „*“ ЕООД и „*“ ЕООД никога не са се срещали. В
тази връзка резонен е въпросът, който държавното обвинение поставя – как,
кога, от кого и какво е било договорено между страните по договорите за
строеж.
Подсъдимата Х.М. – П. е категорична, че *ите на „*“ ЕООД, „*“ ЕООД и
„*“ ЕООД не познава и с тях договорености не е постигала. Твърди, че не
познава и *ят на „*“ ЕООД – св. И. С. И., който на база на доказателствата по
делото може да бъде „заподозрян“, че фактически е оперирал с документите и
с парите на доставчиците, без обаче да е упълномощен за това. С „*“ ЕООД,
„*“ ЕООД и „*“ ЕООД не са договорили инкриминираните доставки и
останалите лица, заемали ръководни длъжности в „*“ ЕООД през 2007г. –
финансовият директор св. П. – М.. и св. Г. – директор предприятие, които
свидетелстват, че *ите и пълномощниците на фирмите – доставчици не
познават. Свидетелката П. – М.., за която има основание да се счете, че
показания в интерес на майка си ще даде, опровергава обясненията на Х.М. –
П., че е била натоварена с избора на доставчици, опровергава и изказаното от
Х.М. – П. „предположение“ дъщеря й да се е свързала с доставчиците и да е
договорила конкретните доставки. Свидетелката П. – М.. е заявила още, че
без значение кой с доставчиците първоначален контакт е осъществил,
практиката е задължителна среща с негов представител в офиса на „*“ ЕООД
да се провежда и ако доставчикът се одобри, от подсъдимата да се подпише
окончателният договор за строеж. Подсъдимата също обяснява, че на
провеждани фирмени съвещания се обсъждали евентуалните доставчици –
подизпълнители и освен подсъдимата, обичайно присъствали началник
строителство, ръководител транспорт, финансов мениджър, административен
директор, като в зависимост от това къде е била разпределена техниката и
каква част от нея е могла да бъде осигурена, се е взимало решение за
37
участието на подизпълнител. Но, трите дружества - доставчици не са известни
като подизпълнители на „*“ ЕООД и на св. П. /началник отдел „*“/ и св. М. Б.
/началник отдел „*“ /, на св. П. /организатор транспорт/ и въобще на никой от
работещите в „*“ ЕООД.
*ите и пълномощниците на „*“ ЕООД, „*“ ЕООД и „*“ ЕООД, от своя
страна, не познават подсъдимата, не са и чували за „*“ ЕООД, не са
договаряли и не са изпълнявали никакви СМР, в частност строителни обекти
в гр. *, гр. *, гр. *. Показанията им намират подкрепа в изготвените
почеркови експертизи, според заключенията на които документите, издадени
във връзка с инкриминираните доставки, не са подписани от *ите на „*“
ЕООД, „*“ ЕООД и „*“, с изключение на фактура № 3/04.07.2007г. с
доставчик „*“ ЕООД и получател „*“ ЕООД и кредитно известие №
4/27.08.2007г. /л.17 от т.17 на ДП/, за които е установено, че са подписани от
И. А. И.. Но, както сам е заявил И. А. И. пред съда, единствено при
регистрирането на дружеството / март 2007г./ инициаторът за създаването му
– св. И. С. И., му е предоставил за подпис множество документи, след което
контакти между двамата не е имало и никакви други документи не е
подписвал, т.е, очевидно на свидетелят са предоставени за подпис празни
бланки на документи, съдържанието на които в последствие е било
попълвано, неустановено от кого. Защитата възразява, че не е изследвано /по
експертен път/ дали подписите под документите /договори, двустранни
сметки, фактури, протоколи и др./ не са положени от пълномощниците на
дружествата - доставчици. Но, както и окръжният съд е отбелязал, във всички
документи е отразено, че от вписаните в търговският регистър *и на „*“
ЕООД, „*“ ЕООД и „*“ ЕООД те се подписват - от Б. С., от И. А. И. и от Д.
С.. Пълномощниците - Х. Г. и С. Х. отричат да са полагали подписи под
документите. Разбира се, възможно е, свидетелите Г. и Х. да депозират
неверни показания по този въпрос, но тъй като казаното от тях кореспондира
с цялата доказателствена съвкупност съдът няма основание в обективността
им да се усъмни. В принципен план прав е адв. К. за това, че липсата на
подпис под документите от *ите на дружествата – доставчици не може да е
решаващ мотив да се счете, че доставките са нереални, както окръжният съд е
приел. Но, дори и да се установи, че пълномощниците са подписали
договорите за строителство и останалите придружаващи го документи, това
до промяна в правните изводи за нереалност на доставките в конкретният
38
казус не може да доведе. Защото, пълномощниците са категорични, че реална
дейност с фирмите – доставчици не са извършвали. И което е по –
съществено, подсъдимата не твърди с тях да е договорила услугата и на тях да
е разплащала доставките / относно плащанията в брой/. По делото липсват
доказателства вписаните в търговският регистър *и и пълномощниците на
доставчиците да са упълномощавали трето лице да постига договорености от
името на дружествата, за да се счете, че с такова / трето и надлежно
упълномощено/ лице Х.М. – П. е сключила договорите, съгласувала
детайлите по тях, начина, времето, мястото и сумата, която следва да се
изплати за изпълнението на възложените СМР, а и такова трето лице самата
подсъдима не посочва като договарящ от страна на „*“ ЕООД, „*“ ЕООД и
„*“ ЕООД.
2. Нека приемем, в полза на подсъдимата, че макар с *ите и
пълномощниците на доставчиците преговори във връзка с договорите за
строеж да не са водени, от официален представител или от фактически * на
трите дружества са били поети реални ангажименти към „*“ ЕООД. Съгласно
подписаните от подсъдимата договори за строеж обаче, видът, характерът и
обемът на тези ангажименти следва да намери своето отражение в
приложения №1, 2 и 3 /КСС/ към договорите. Не може да не направи
впечатление, че приложенията не се откриват да са налични, нито при
възложителя, нито при изпълнителите и по трите инкриминирани доставки, за
разлика например от наличните и до сега приложения към договора за
обществена поръчка, възложена от Община * на „*“ ЕООД. А както са
заявили вещото лице Г. и св. П. - началник отдел „*“ в „*“ ЕООД, изготвянето
на тези приложения е необходимо, за да може договореното с тях да бъде
сравнено с отразеното в протоколите за приемане на изпълнените обекти, в
които протоколи следва да са описани използваните от доставчика
строителни материали, човешки ресурс, камиони, багери и други подобни.
Липсата на приложенията и непълнотата в приемо – предавателните
протоколи прави невъзможно да се проследи реалното доставяне на
отразените в договорите за строителство СМР. Вярно е, че официални данни
за възникнал пожар /през 2016г./ в административната сграда на „*“ ЕООД в
с. * по делото са налични и достоверно звучи защитната теза, че не могат да
представят към днешна дата приложенията и КСС, но такива и преди пожара,
към момента на извършената на „*“ ЕООД ревизия - Ревизионен акт № * и
39
Ревизионен доклад към него №*, не са били представени от подсъдимата като
* на „*“ ЕООД, а тя е декларирала пред данъчните органи, че е представила
всички документи във връзка с доставките, с които разполага.
Приемаме, отново в полза на подсъдимата, че приложения към
договорите за строеж са били изготвени и към 2007г. са били налични / и
2016г. са изгорели/ и конкретизация на възложените СМР в тях е имало.
Категорично е установено обаче, че в предаването и приемането на
„изпълнените“ от доставчиците СМР не са участвали подсъдимата или друг
официален представител на „*“ ЕООД, нито отразените в протоколите *и на
дружествата – доставчици, нито пълномощниците на последните.
Подсъдимата Х.М. – П. не твърди тя лично да е проконтролирала и приела
изпълнените СМР, като обяснява, че на отдел „*“ е възлагала тази дейност.
Установено е обаче от показанията на св. П. – началник отдел „*“", че
изпълнението на поети от тези доставчици ангажименти не е контролирано,
проверено и прието от него, макар и да е вписан в протоколите като
представител на „*“ ЕООД. Свидетелят П. заявява, че такива подизпълнители
не са му известни, че изпълнявани от тях обекти не е проконтролирал и за
качествено и точно изпълнени от тях СМР не е докладвал на подсъдимата, а
подписи под множество документи е полагал по разпореждане на *ят на „*“
ЕООД и в конкретните случаи отразеното в протоколите не отговаря на
обективната истина. Логична последица от казаното до тук е и установеното
по делото, че за доставчици „*“ ЕООД, „*“ ЕООД и „*“ ЕООД, които да са
изпълнявали обекти в гр. *, гр. * и гр. * не си спомня и никой друг от
работещите в „*“ ЕООД. Напротив, ангажираните с изпълнението на договора
за обществена поръчка, възложена на „*“ ЕООД от Община –*, са
категорични – подизпълнител при изпълнение на тази поръчка „*“ ЕООД не е
ползвал. Това са заявили: св. Л. Б., св. Р. П., св. Д. Д., св. В. Р., св. Г. М., св. И.
К., св. М. Б., св. А. П., св. Е. К., св. Д. П., показанията на които подробно
окръжният съд е анализирал и ненужно е този анализ да се преповтаря.
Казаното от тези свидетели кореспондира с официалната информация,
отразена в писмо изх. № СН/15 от 16.10.2017г. на *я на „*“ ЕООД /л.103 от
т.17 на дос. пр./ и писмо изх. № 11-00-20/18.12.2017г. на * на Община на
Община * /л.107 от т.17 на дос. пр./, от която става ясно, че участието на
подизпълнители в обществената поръчка по принцип е било недопустимо.
Съгласно условията, заложени в документацията, свързана с проведената
40
процедура по ЗОП – открит конкурс по НВМОП за избор на изпълнител, при
намерение за ползване на подизпълнител кандидатът/участникът е бил
длъжен да декларира това обстоятелство в офертата си. В протокола от
работата на назначената комисия от 07.07.2005г., приложен към делото
/л.121-л.125 от т.17 на ДП/, избраният изпълнител „*“ ЕООД е декларирал, че
няма да ползва подизпълнител/и, а Община * не е била уведомявана, че за
изграждане на обекта се ползва/т подизпълнител/и нито по време на
провеждане на процедурата по избор, нито по време на изпълнение на
Договор № *
Вярно е, че св. К. М. /л.56-л.59 от т.1 на делото на ОС/ си е спомнил, че в
края на м. януари - началото на м. февруари 2007г. му се обадила подс. М.-П.
и му казала да предаде на пазача св. Ж. Х., че багери и камиони на * фирма
ще дойдат на обекта в гр. * и това той на Х. е предал. Но, дори и
демонстриращият положителното си отношение към подсъдимата св. М. не
твърди очакваната техника да е дошла и „*та фирма“ да е „*“ ЕООД, а и
обективно няма как нейни машини да са дошли в гр. * в края на м. януари -
началото на м. февруари 2007г., защото според приложените по делото
договори за строителство договорката между „*“ ЕООД и „*“ ЕООД е
постигната едва на 20.04.2007г. св. Ж. Х. /л.61-л.62 от т.1 на делото на ОС/ - *
и * на базата на „*“ ЕООД в гр. *, добросъвестно признава, че по повод
призоваването му за разпит, св. М. му се е обадил и услужливо „му е
припомнил“, че във връзка с изграждането на канализацията на кв. * в базата
са дошли багери и фадроми на фирма от гр. *, но и Х. не твърди те да са били
на „*“ ЕООД, като заявява, че най – добре на поставените въпроси за такава
фирма може да отговори техническият ръководител на обекта - св. Б.. Тя
обаче е категорична, че докато е надзиравала изграждането на обекта от „*“
ЕООД / в първият му етап/ подизпълнители не са се използвани. Свидетелят
Г. Г. /л.604 - л. 607 от т.2 на делото на ОС/ си спомня, че на вторият етап от
изпълнението на договора за обществена поръчка са участвали
подизпълнители, но не може да каже нито името на фирмите, нито да посочи
техен представител, като заявява, че един единствен път е посетил обекта и
видял, че има хора и машини, които не са на „*“ ЕООД, но не може да посочи
времето на това посещение. След прочитане на показанията му от
досъдебната фаза на процеса, според които машини и на „*“ ЕООД по време
на изпълнение на вторият етап е имало, св. Г. е заявил, че не може да бъде
41
категоричен в отговорите на зададените му въпроси, като в същото време
свидетелства, че е отговарял за отваряне на офертите при избора на
подизпълнители в „*“ ЕООД, но конкретно „*“ ЕООД не му е познат и с
негови представители той не е контактувал. От своя страна надзираващият
вторият етап от изпълнението на договора – * св. Д. е категоричен, че докато
той е ръководел обекта подизпълнители не са използвани. Поради казаното до
тук, с основание окръжният съд не се е доверил на показанията на
свидетелите, „спомнили си“, че работници и техника на друга фирма, извън
„*“ ЕООД, на обектите е имало, поради несигурността в изложените от тях
факти и противоречието им с останалите доказателства.
За подизпълнители на „*“ ЕООД - „*“ ЕООД, „*“ ЕООД и „*“ ЕООД, св.
Х. Г. П. отново не е чувал. Той не е извършвал контрол върху изпълнени от
тях СМР, не е приемал такива. Свидетелите М., П. и Г. са дали показания, че
„*“ ЕООД е имала „някакви“ проучвателни разговори с „*“ ЕООД за
извършване на строителни дейности, но никой от тях за използване на
подизпълнители и конкретно на отразените в инкриминираните договори за
строителство не свидетелства и за извършвани дейности в много по-малък
обем от отразените в договорите за строеж като изпълнявани от „*“ ЕООД те
свидетелстват. Или, никой от лицата, заемали ръководни и организационни
длъжности в „*“ ЕООД за използване на подизпълнители „*“ ЕООД, „*“
ЕООД и „*“ ЕООД, не е знаел. Св. Г. е „*“, който е отговарял за всичко,
контролирал е строителните работи, обикалял е по обектите, наблюдавал е
как вървят осъществяваните от дружеството дейности и е докладвал на *я, св.
П. е организирал транспорта, също е обикалял обектите и отговарял за
организацията на работата. Св. А. / */ е заявил, че няма никаква представа за
обекти на „*“ ЕООД, не е чувал и за подизпълнителите „*“ ЕООД и „*“
ЕООД. Според показанията му техническите ръководители на обектите
постоянно са общували помежду си и ако е имало подизпълнители на даден
обект, това се е знаело, както от тях, така и от фирмата, осъществяваща
строителния надзор, които са приемали извършената от подизпълнителите
работа. Св. М., отговарял за сигурността, съпровождал подс. М.-П. по
обектите и давал съвети в организацията на охраната на външните за
дружеството обекти, свидетелства пред съда, че е чувал за „*“ ЕООД във
връзка с плащане по банков път в полза на това дружество, но не може да
каже нито по какъв повод е правено плащането, нито за каква услуга, като и
42
той не е визирал това дружество като подизпълнител на „*“ ЕООД на
определени строителни обекти. Впечатление прави също, че в протоколите за
изпълнени СМР от доставчиците и в двустранните сметки изобщо не са
отчитани вложените строителни материали – количество, стойност, използван
човешки ресурс, използвани машини и т.н., които според договорите за
строителство изцяло от доставчиците е следвало да се осигурят.
И възниква въпросът, как подсъдимата се е уверила, че обещаната и
заплатената от нея, според обясненията й, значителна сума пари е за реално
използвани при строителството строителни материали, хора и машини и за
реално доставена услуга, без да е налице дори един документ, в който тези
ресурси да са описани подробно и отчетени като използвани от доставчиците
с разходно – отчетни документи, и без лично или чрез упълномощено от нея
лице да се е уверила, че „възложените“ СМР реално са изпълнени –
пълноценно, срочно, качествено. А според подписаните договори за строеж,
изплащането на договорената цена зависи изцяло от действително вложените
материали и действително извършената работа.
3. Реалното извършване на възложените от „*“ ЕООД СМР предполага
доставчикът на услугата да разполага с ресурса да ги осъществи. Според
доказателствата по делото нито „*“ ЕООД, нито „*“ ЕООД, нито „*“ ЕООД
са разполагали с такива ресурси. Според официалната информация по делото,
обсъдена и анализирана и от съдебно-счетоводна експертиза, към
инкриминираният период 1 машинист и 6 работници в „*“ ЕООД е имало
назначени, съответно, с 8 и 5 работника останалите двама доставчика са
разполагали. Дори и да се счете, че с този минимален човешки и технически
ресурс значителните по обем дейности по договорите за строителство
доставчиците са могли да извършат и то в договорените кратки срокове,
установено е, че назначените на трудов договор работници за фирмите -
доставчици не са работили. Разпитани по делото, свидетелите, декларирани в
НАП като назначени по трудови договори в трите дружества, категорично са
заявили, че трудови договори с „*“ ЕООД, с „*“ ЕООД, с „*“ ЕООД не са
подписвали, или, че за кратко са работили за тези фирми, но не и на
строителни обекти в гр. *, гр. * и гр. *. Макар и да са отразени в
счетоводството на доставчиците притежавани транспортни средства и
строителни машини, такива не са регистрирани в ОДМВР, видно от
приложените по делото справки, а *ите и пълномощниците на дружествата -
43
доставчици никога не са закупували, респективно, не са наемали машини и
работници.
4. Няма как да се подмине при анализа установеното по делото, че
обективно е невъзможно декларираните като изпълнени от подизпълнителя
„*“ ЕООД обекти от този доставчик да са били извършени, както и
установеното, че лишени от всякаква търговска логика са декларираните от
подсъдимата доставки с доставчиците „*“ ЕООД и „*“ ЕООД.
Съпоставяйки договорите за обществена поръчка, възложена от Община *
на „*“ ЕООД, ведно с придружаващите го документи и инкриминираните
договори за строителство и придружаващите ги документи, е видно следното:
„*“ ЕООД е изпълнило ангажиментите си към Община –* условно
казано на два етапа, но сами по себе си тези етапи могат да се разделят на
подетапи, според приложената по делото документация. На „*“ ЕООД, по
силата на сключените от подсъдимата договори за строителство, е възложено
цялостното изпълнение на обекта, който „*“ ЕООД е приел да изпълни за
Община –*. Такова изпълнение обаче обективно е невъзможно, защото
договорите с „*“ ЕООД са сключени на 20.04.2007г., когато „*“ ЕООД вече е
извършила множество СМР, отчела ги е, те са приети от Общината, та дори и
заплатени от последната. Този извод следва при обективен прочит на
приложената документация, изведен е и в заключението на съдебно-
техническата експертиза. Видно е от приложените в т.17 от дос. пр.
доказателства, че първият етап от изпълнението на СМР е започнал, след като
Общината е получила финансиране /след 23.10.2006г./ и е приключил към
05.12.2006г., отчетен е надлежно с протоколи за изпълнение, двустранни
сметки и протоколи за приемане на работата, като изпълнените СМР са били
фактурирани надлежно и изплатени окончателно на „*„ ЕООД на
04.01.2007г. в размер на 200 000 лв. Вторият етап е стартирал след
09.02.2007г. / л.113, т.17/, а част от извършените СМР са отчетени, приети и
одобрени с протокол от 06.03.2007г. и за изпълнението им Общината е
заплатила 329 597лв. Следваща част на СМР са извършени в периода
06.03.2007г. - 15.05.2007г., отразени са в съответните протоколи, двустранни
сметки, фактурирани са и са заплатени от Общината 320 774лв. /л.81, т.17/.
Последните от този първи етап СМР са приети с протокол от 02.07.2007г. и
изплатени от Общината са 35 728лв. Тъй като договорите между „*“ ЕООД и
44
„*“ ЕООД са сключени едва на 20.04.2007г., то доставчикът е могъл
обективно да се включи в изпълнението на обекта най – рано от тази дата. С
протокола от 31.05.2007г. /неясно от кого подписан за доставчика, но не и от
*я му/, с който „*“ ЕООД отчита извършените СМР към „*“ ЕООД, са
отчетени СМР по 35 от общо 51 позиции на ПСД, по които работи „*“ ЕООД,
като количествата по всяка позиция от тези 35 бр. съответстват точно на
количествата от ПСД на обекта. Или, отчетено е, че подизпълнителят
изпълнява изцяло обекта за тези 35 позиции от започването му през 2006г. до
завършването му през 2008г., което практически е невъзможно. И както
експертизата е заключила, неправомерно от „*“ ЕООД са отчетени като
изпълнени СМР на обекта в гр. *, който отдавна „*“ ЕООД е извършила,
отчела на Общината, която ги е заплатила. Прави впечатление и друго.
Фактура №123/28.05.2007г., която е за окончателно плащане по договорите за
строителство, сключени между „*“ ЕООД и „*“ ЕООД, е издадена и
разплатена, според обясненията на подсъдимата и издаденият по нейно
разпореждане РКО №683/28.05.2007г., преди да е съставен протокола за
приемане на извършените от доставчика СМР от 31.05.2007г.
По отношение на декларираните от подсъдимата доставки от „*“ ЕООД
и „*“ ЕООД е достатъчно да се акцентира на житейски и търговски
абсурдното обстоятелство, че по договорите за изграждане на обектите на „*“
ЕООД подсъдимата се е договорила да получи 2 400 000 лв. с ДДС, в същото
време договаряйки се да заплати на подизпълнителите си за извършването на
същите СМР, над половин милион лева повече отколкото управляваното от
нея дружество ще получи от своя възложител - 3 026 599лв. Впечатляващо е и
че констативният протокол, с който са отчетени „извършените“ от „*“ ЕООД
СМР, който не е подписан от посоченият в него * И. А. И., е от дата
01.05.2007г., т.е., „извършените“ от доставчика СМР са приети от „*“ ЕООД,
преди още да са били възложени по силата на договор за строителство от
15.06.2007г. / виж договор и протокол, на л.173 – л.177, т.8 от дос. пр./ , което
ясно говори, че нищо не е възложено и нищо не е изпълнено.
Тук е мястото да се отговори на упрека срещу окръжния съд, който не е
уважил доказателствените искания на защитата за назначаване на техническа
експертиза, която да установи поетите от „*“ ЕООД строителни ангажименти
в инкриминираният период и след съпоставянето им с наличният в
дружеството човешки и технически ресурс, да даде заключение могло ли „*“
45
ЕООД да ги изпълни, без да ползва подизпълнители. И този състав намери, че
изготвянето на такава експертиза е ненужно с оглед очертаният от
държавното обвинение предмет на обвинението. Приемаме за доказано,
отново в полза на подсъдимата, дори без да е налично заключение в
посоченият смисъл, че без да ползва подизпълнители „*“ ЕООД не е могло да
изпълни всички поети в инкриминираният период ангажименти. Това обаче
не означава, че точно за изпълнение на строителните обекти в гр. *, в гр.* и
гр.* подизпълнители от „*“ ЕООД са използвани, още по – малко означава, че
именно „*“ ЕООД, „*“ ЕООД и „*“ ЕООД са били фирмите –
подизпълнители, изпълнили тези строителни обекти. Предмет на обвинението
е невярното деклариране от страна на подсъдимата, че „*“ ЕООД, „*“ ЕООД и
„*“ ЕООД са доставчици на инкриминираните СМР и точно това с
подписаните от подсъдимата договори, фактури, двустранни сметки, РКО,
вносни бележки и др., подсъдимата е удостоверила. След като по делото с
категоричност е доказано, че посочените три дружества реални доставки в
полза на „*“ ЕООД не са доставили, ненужно е доказателства в търсеният от
защитата аспект да се събират. Договаряне с друго лице или с друго
дружество и извършване на строителни дейности от физически лица и
дружества, различни от декларираните като доставчици на услугата, дори и
да бе установено по делото, е без правно значение, защото, правото на
данъчен кредит, съответно, правото да се получат финансови средства от
държавният бюджет, възниква единствено на базата на декларирани реални
доставки, удостоверени с изискуемите се по ЗДДС счетоводни документи,
които са истински / на първо място/ и в тях са отразени верни обстоятелства,
каквито придружаващите инкриминираните доставки очевидно не са.
5. Накрая, действително е необходимо да се „проследи пътят“ на
паричните суми, разменени между „*“ ЕООД и „*“ ЕООД, „*“ ЕООД, „*“
ЕООД, както настоява защитата. Следва да се каже, че правото на пълен
данъчен кредит по реална облагаема доставка не зависи от разплащането й
между договорилите се търговци. Със самото осчетоводяване на доставката,
чрез отразяването й в дневника за покупки и в СД, това право възниква по
силата на закона, като разплащането може да се извърши и в по-късен
момент.
Принципно е вярно, че ако плащане по една доставка има, това е
46
индиция, че тя е реална. Но, този принцип е приложим само, ако е доказано,
че такова плащане действително е извършено и е извършено във връзка с
реална доставка, като не е достатъчно плащането да е отразено само
документално. За доказано извършено реално плащане в полза на „*“ ЕООД,
осчетоводено от подсъдимата с 4 бр. РКО / с номера 577, 603, 627 и 683/ на
стойност 360 000 лв. не може да се говори. Първо, макар и да е разрешено от
закона към 2007г., за плащането в брой на такива значителна сума, наложило
и пътуване до гр. *, не може се да намери разумно обяснение. Такова разумно
обяснение и подсъдимата не дава, като противоречиво заявява, че в гр. * е
ходила всяка седмица и там се е разплащала, защото всички договори там са
се сключвали. В същото време обяснява, че не помни инкриминираните
договори къде и с кой е сключила и е категорична, че това не са *ите на
дружествата, които не познава. Второ, според отразеното в РКО парите се
броят в полза на подсъдимата, а не на управляващ и представляващ
доставчика и издадените РКО показват намерение парите на доставчиците да
се изплатят, но не и реалното им изплащане в тяхна полза. Трето, работещите
в счетоводният отдел в „*“ ЕООД свидетелстват, че големите парични суми
са се съхранявали в касата на подсъдимата и по нейно разпореждане РКО те
са се издавали, без реално пари да са й предавани от касиер или счетоводител
на подсъдимата. Ето защо, дали подсъдимата действително е взела 360 000 лв.
от своята каса и как с тях се е разпоредила не може да се установи. Но,
установено е, на базата на показанията на свидетелите – *и и пълномощници
на доставчиците, че отразените в РКО суми до тях, в качеството им на
управляващ и представляващ „*“ ЕООД, не са достигнали. И накрая, но може
би най – същественото е, че за да е истина заявеното в процеса от
подсъдимата, подкрепено донякъде и от св. М. - че М.-П. е „натоварила“ 360
000лв. в служебният си автомобил и е отишла в гр. * да заплати лично
извършената от „*“ ЕООД доставка, се предполага подсъдимата да познава
представител на доставчика, да се е договорила с такъв относно датата,
времето и място на личната им среща, при която паричната сума да се
предаде. Да обаче, подсъдимата не познава, както сама твърди, нито *ите,
нито пълномощниците / нито счетоводителят И. С. И./ на доставчиците и това
поставя резонният въпрос – с кой се е срещнала М.-П. и на кого парите е
предала, а предаването на посочената солидна сума, без да се проверят
пълномощията на лицето, което получава парите, е меко казано неразумно.
47
За извършено проследимо плащане може да се говори само във връзка с
преведената по банков път сума от 120 000лв. По отношение на нея обаче е
установено, че до *ят на „*“ ЕООД„ не е стигнала, тя не е използвана във
връзка с дейността на дружеството, защото това дружество стопанска
дейност, нито чрез *ят, нито, чрез пълномощника си е извършвало.
Получилият сумата „фиктивен“ пълномощник на дружеството я е изтеглил и
в офиса на „*“ ЕООД я е предал. Вярно е казаното от защитата, че не е
установено по делото преведената по банков път сума обратно при
подсъдимата да се е върнала. Но, след като по категоричен начин е
установено, че сумата от 120 000 лв. не е била платена за реално извършена от
„*“ ЕООД„ доставка, без правно значение е защо е платена от подсъдимата и
това плащане реалност на доставката не доказва.
Казаното в значителна степен е относимо и към осчетоводените от
подсъдимата парични потоци между „*“ ЕООД“ и „*“ ЕООД, и между „*“
ЕООД“ и „*“ ЕООД.
За внесената по банковата сметка на „*“ ЕООД сума в „*“ ЕООД няма
издаден РКО, за да се установи дали от касата на дружеството тези пари
действително са излезли /според счетоводната експертиза/. Парите са внесени
по банкова сметка, която *ят на дружеството И. А. И. изобщо не знае че
притежава и тези пари до него не са достигнали. Изтеглилият ги фиктивен
пълномощник на доставчика отново на счетоводителят И. С. И. ги е предал, а
той право да оперира с тях и да извършва стопанска дейност с „*“ ЕООД не е
имал. Сумата по кредитното известие №*. с ПКО е осчетоводено, но остава
загадка кой и как тези пари в „*“ ЕООД е донесъл и внесъл в касата, след като
никога управляващ и/или представляващ „*“ ЕООД с управляваща и
представляващата „*“ ЕООД“ или със служители на последното не е
контактувал. След като по категоричен начин е установено по делото въз
основа на казаното по-горе, че „*“ ЕООД реално не е извършвал СМР в
качеството си на подизпълнител на „*“ ЕООД, то доказано е, че сумата от 600
000 лв. не е била платена за такава доставка и без правно значение е какво е
било действителното основание подсъдимата да преведе тази значителна
сума.
Установено е и по отношение на доставчика „*“ ЕООД, че *ят му Д. С.
не е получил преведената от подсъдимата по банков път сума от 600 000лв. и
48
че изтеглилият тази сума фиктивен пълномощник отново на счетоводителят
И. С. И. ги е предал, а той право да оперира с парите на и да извършва
стопанска дейност с „*“ ЕООД не е имал. Категорично е установено и че
отразеното в РКО № 1119/29.08.2007г. „да се брои на Х. П. 1 466 598 лв. с
основание фактура № **********/29.08.2007г. и вносна бележка в * – клон *“,
не отразява обективната истина, защото тази сума не е била преведена по
банковата сметка на „*“ ЕООД. Възраженията срещу направеният от ОС
идентичен извод са неоснователни. Не е от съществено правно значение дали
представената от подсъдимата вносна бележка е подписана от работещи в
банковият клон към инкриминираната дата „касиер“ и „счетоводител“ и дали
поставените в нея печати в действителност са били използвани в този банков
клон към 2007г. Поради това и от този състав се остави без уважение
искането на защитата да се установят всички лица, заемали посочените
позиции в банковият клон и да се призоват за разпит /което след повече от 10
години очевидно ще е трудна задача/, за да заявят разпознават ли свои
подписи във вносната бележка и евентуално, ако отрекат това, графическа
експертиза за установяване авторството на подписите да се назначи. Да
приемем, че се установи, че работещи в банковият клон касиер и
счетоводител са подписали вносната бележка и че използваният от банката
печат са поставили. Това съвсем не означава, че отразената във вносната
бележка сума действително е внесена в банката. Много са възможните
причини до издаване на такава вносна бележка да се достигне – например,
данъчната измама да е извършена и с участие на лица, работещи в банковият
клон и имащи достъп до печата му, или, по неустановен по делото начин
подсъдимата или друго лице да е имало неправомерен достъп до този печат,
или, да е използвана предварително подписана и подпечатана вносна бележка,
в който допълнително текста да е въведен, или, да е била издадена по
погрешка и в последствие да е анулирана, и т.н., и т.н. Разбира се, всичко това
биха били недопустими в наказателният процес предположения. Но, не е
предположение, а установен по категоричен начин факт, че представената от
подсъдимата, и в оригинал пред този състав, бланка на вносна бележка не
отговаря на общоприетият стандарт за документ „нареждане на касов паричен
превод“, защото в нея липсва задължителният референтен номер, който се
отразява върху бележката след регистриране на информацията за внесената
сума в банката, а датата на печата не отговаря на изписаната в документа дата
49
/ виж писмо л.1008, т.5 от делото на ОС/. Категорично установен факт е и, че
сумата от 1 466 598 лв. в банковият клон не е внасяна от името на „*“ ЕООД
по сметка на „*“ ЕООД. Такава е официалната информация, предоставена от
банковият клон, на която съдът няма основание да не се довери /л.887, л.905,
от т.5 от делото на окръжният съд/. В подкрепа на изводът, че сумата по
фактура № **********/29.08.2007г. не е била преведена по сметката на „*“
ЕООД е и извлечението от банковата сметка на дружеството, в което няма
данни за извършен на 29.08.2007г. превод на сумата от 1 466 598 лв. / т.18 от
дос. пр./. Официалната и обективна служебна информация в посоченият
смисъл категорично опровергава показанията на св. П.-М.., както и
обясненията на подс. М.-П., че сумата е била внесена по банковата сметка на
подизпълнителя. Не става дума за 5, 10, 15 лв., а за милион и половина лева и
който и да е служител в банка няма да си позволи да удостовери с подписа си
във вносна бележка този паричен превод, без да преброи много внимателно
сумата и да я отрази в банковите регистри. И въпреки, че такава сума в полза
на доставчика „*“ ЕООД не е заплатила, подсъдимата я е осчетоводила във
воденото от нея счетоводство, което за субективното й отношение към тази
доставка говори само по себе си достатъчно красноречиво.
Да не говорим, че съгласно заключението на изготвената счетоводна
експертиза началното салдо на сметка „Каса в лева“ на „*“ ЕООД е било
недостатъчно да се извършат разплащанията по фактура №
**********/04.07.2007г с доставчик „*“ ЕООД и фактура №
**********/04.07.2007г. с доставчик „*“ ЕООД, а по отношение на
осчетоводените за запълване на наличността заеми от от „*“ ООД за 1 200 000
лв. и „*“ ООД е установено, че липсват ПКО и договор за заем, както и РКО
за връщане на заема. Св. А. З. /л.161 от т.13 на дос. пр./, който през 2007г. е
бил съсобственик и * на „*“ ООД, е свидетелствал, че в счетоводството няма
документи за даден от „*“ ООД заем, както и че през 2007г. дружеството
изобщо не е осъществявало дейност, т.е., и тези счетоводни записвания в
счетоводството на „*“ ЕООД не отговарят на обективната действителност.
Предвид изложеното не може да се приеме, че анализираните до тук
счетоводни документи, които по принцип служат за удостоверяване на
плащания, удостоверяват действително извършени такива и то за реално
доставени от трите дружества строителни услуги.
50
Всичко казано води до единственият възможен извод – реална доставка
по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС от доставчици „*“ ЕООД, „*“ ЕООД и „*“
ЕООД управляваното от подсъдимата „*“ ЕООД не е получило. Обясненията
на подсъдимата / т.5 от делото на окръжният съд/, с които се опитва да убеди
съда, че доставките са реални, влизат в противоречие с всички останали
доказателства, вътрешно противоречиви и лишени от житейска и търговска
логика са, поради което с основание не са кредитирани от окръжният съд. Ако
кредит на доверие на казаното от подсъдимата се отдаде излиза, че без да й е
известно от кого и с кого се е договорило извършването на СМР, без да се е
уверила в самоличността и пълномощията на лицето, с което се договаря, без
да се е уверила във възможностите на доставчика да изпълни срочно,
компетентно и качествено строителните работи, е решила да възложи с
подписване на договорите за строеж отговорна, престижна и важна за
имиджа на „*“ ЕООД строителна дейност на непроверени подизпълнители,
на които и е обещала, и е заплатила /парите в брой неясно на кого / солидната
сума от около 3 500 000лв.
Ясно е, че за да се реализира наказателна отговорност спрямо
подсъдимата следва да е доказана и субективната съставомерност на
престъплението, която също се оспорва от защитниците на подсъдимата.
Твърди се, че няма как подсъдимата да е знаела, че доставчиците „*“ ЕООД,
„*“ ЕООД и „*“ ЕООД имат характеристики на „кухи дружества“ и че с цел
данъчни измами от св. И. С. И. са създадени и този довод е споделям в
принципен план. Но, силно подозрителен е направеният от подсъдимата
„случаен“ избор на три дружества - доставчици, свързани помежду си чрез
инициатора за регистрирането им и инициатора за намирането на техни
фиктивни *и и пълномощници - св. И. С. И., във владението на когото
внесените по банков път от подсъдимата парични суми са се оказали, без той
да има правото да ги получава и с тях да се разпорежда. Още повече, че дори
беглият преглед на достъпната и отразена в търговският регистър
информация дава възможност на всеки заинтересуван да установи, че тези
фирми - доставчици са създадени и регистрирани по ЗДДС няколко месеца
преди „договарянето“, което трудно може да ги квалифицира като доказали
се, надежни и компетентни изпълнители на СМР, каквито подсъдимата
твърди, че е търсила и използвала. Подозрително е и снабдяването с
идентични като форма и съдържание договори за строеж, протоколи за
51
отчитане на СМР, двустранни сметки, изходящи от три различни дружества, а
в същото време изготвени по един „калъп“ и все лишени от задължителните
приложения 1, 2 и 3 и все неподписани от лицата, посочени в тях като
положили подписи от името на доставчиците.
Извън житейски и логически изводимите подозрения, доказано е, че
във връзка с коментираните три доставки подсъдимата Х.М. – П. се е
отклонила от трайно установената в „*“ ЕООД фирмена политика за
извършване на предварителна проверка за надежност и компетентност на
доставчиците, за провеждане на лични срещи с техни представители и за
обсъждането им като евентуални подизпълнители на фирмени съвещания.
Подсъдимата е била наясно, че нито лично е извършила проверка за
надежност на фирмите, нито е възлагала извършването й на друго лице.
Подсъдимата е била наясно, че с официални представители на тримата
доставчици никога не е контактувала и че с такива по нейно разпореждане не
са контактували и други работещи в „*“ ЕООД лица. Подсъдимата е знаела,
че тези доставчици не са подавали оферти за изпълнение на строителни
обекти като подизпълнители на „*“ ЕООД и такива в съществуващият в
дружеството отдел „*“ не са постъпвали и че тези доставчици не са
разглеждани и одобрявани на служебни съвещания. Не се открива в кориците
на делото разумно и логично обяснение за подписването на договорите за
строеж с подизпълнители, за които никой никога не е чувал и то в съществено
отклонение от трайно установената в дружеството практика по избор на
подизпълнители, и това говори достатъчно за субективното отношение към
подсъдимата към инкриминираните доставки.
За това, че подс. М.-П. е била наясно с фиктивността на декларираните
доставки говори и полагането на подписи под част от инкриминираните
фактури, под всичките двустранни сметки обр.22, РКО, ПКО, вносни бележки
и др. Няма как подсъдимата да не е знаела, че не е възлагала на натоварените
с контрола върху изпълнението на строителните обекти – директор
предприятие и началник отдел „*“, да надзирават, приемат и отчитат пред
нея изпълнението на „договорените“ доставки от „*“ ЕООД, „*“ ЕООД и „*“
ЕООД, както и че от тях такова изпълнение не й е отчитано. Подсъдимата е
знаела и че сама такава проверка и контрол не е упражнявала. И въпреки, че е
била наясно с посочените обективни дадености е удостоверила неверни
52
обстоятелства с подписа си и така красноречиво е демонстрирала, че с
фиктивността на доставките е наясно.
Незащитима е позицията, че * на което и да е търговско дружество, ще
договори заплащането на 3 500 000 лв. и ще заплати тази огромна сума пари
на доставчици за СМР, които управляваното от него дружество вече е
извършило за своя сметка /по възложената от Община * обществена поръчка/,
без да установи дали и какво и от кого е възложено да се извърши и дали
възложеното е изпълнено изобщо / в някои от случаите плащане е
осчетоводено дори и преди протоколите за приемане на СМР, които освен
неистински са и с невярно съдържание, да са били съставени/. Да не говорим
за сключване на договори, по силата на които подсъдимата се е задължила да
заплати близо 700 000 лв. повече на доставчиците „*“ ЕООД и „*“ ЕООД за
СМР, за които ще получи много по-малко по размер възнаграждение от „*“
ЕООД. Още по – трудно е като обективна да се възприеме позицията, че
макар да не е познавала управляващите и представляващите „*“ ЕООД с
„лека ръка“ 360 000 лв. е предала на някого, неизвестно на кого, но не и на
упълномощено да приеме тези пари лице, без да се поинтересува на кого ги
предоставя.
За прекият умисъл в действията на подсъдимата говори и казаното от св.
Д. Д. /л.239 – л. 241, т.1 на дос. пр./, който свидетелства, че по разпореждане
на подсъдимата е подписал обяснение за нуждите на извършената данъчна
ревизия на „*“ ЕООД / л.162, т.8 от дос. пр./, въпреки, че отразеното в него
участие на „ *“ ЕООД в изпълнение на Договор №* между Община * и „*“
ЕООД не отговаря на обективната истина. Снабдяването с документ с
невярно съдържание – вносна бележка за извършено по банков път
разплащане в полза на „*“ ЕООД също сочи красноречиво за престъпните
намерения на подсъдимата.
Въз основа на всичко казано съмнение в субективното отношение на
подсъдимата към престъплението не може да има. Правилен и
законосъобразен е изводът на окръжния съд, че подсъдимата е действала с
пряк умисъл, като е съзнавала обществено опасният характер на
извършеното, следващите се от представянето пред данъчните органи на
документи с невярно съдържание обществено - опасни последици, и е искала
те да настъпят. След като инкриминираните СМР не са извършени от
53
декларираните от подсъдимата доставчици на услугата, в периода и в
обемите, които са отчетени, доказано е, че подсъдимата е действала с пряк
умисъл. Подсъдимата е съзнавала, че дейностите, които са осчетоводени с
посочените фактури не са реализирани в действителност, но въпреки това ги е
включила в дневниците за покупки и продажби и ги е декларирала с
инкриминираните справки – декларации.
III. И така, по описаният по - горе механизъм, при водене на
счетоводството през месец май, юли и август, подсъдимата Х.М. – П. се е
ползвала от документи с невярно съдържание - издадените от „*“ ЕООД, „*“
ЕООД и „*“ ЕООД фактури. Тези фактури са включени в дневниците за
покупки за отчетните данъчни периоди май, юли и август и така подсъдимата
е съставила и документи с невярно съдържание – дневници за покупки. Като
счетоводни документи, съгласно чл.6 от ЗСч, аналитичните регистри
/дневниците за покупки и продажби/ са квалифицирани, поради което
неоснователно е защитното възражение, че те не могат да бъдат предмет на
обвинението по чл.255, ал.1, т.6 от НК. Неоснователно е и възражението, че
неправилно прокуратурата е инкриминирала времето на извършване на
отделните деяния, включени в състава на продължаваното престъпление,
касателно съставянето на отчетните регистри. Процесът по съставяне на
дневниците за покупки и продажби не се заключава в крайното им
материализиране / принтиране/ на хартиен носител. Този процес започва с
осчетоводяването на първата по време издадена фактура и приключва с
осчетоводяването на последно издадената в съответният данъчен период
фактура / или друг счетоводен документ/. Хронологично систематизирана
информация за стопанските операции на „*“ ЕООД се формира именно на
базата на осчетоводените първични счетоводни документи, издадени в
конкретният данъчен период. Ето защо, в момента на осчетоводяването на
инкриминираните фактури – станало според експертизите и приложените
документи през месеците май, юли и август, отчетните регистри, базирани на
тези първични счетоводни документи с невярно съдържание, автоматично са
придобили също характеристика на счетоводни документи с невярно
съдържание. Вярно е, че подсъдимата се е ползвала от тях едва при
подаването им в данъчната служба, което е станало в по-късен момент,
поради което за използването им при водене на счетоводството през месеците
май, юли и август, следва да бъде оправдана. Нереалните доставки от „*“
54
ЕООД, „*“ ЕООД и „*“ ЕООД са намерили отражение в подадените / с
електронен подпис, от упълномощено лице К. Г./ от подсъдимата като * на
„*“ ЕООД справки – декларации по ЗДДС, съответно, на 12.06.2007г.,
13.08.2007г. и 14.09.2007г., в които подс. Х.М. – П. е потвърдила неистина
относно размера на получените доставки с право на пълен данъчен кредит/
чл.255, ал.1, т.2 от НК/, по който начин е приспаднала неследващ й се данъчен
кредит / чл.255, ал.1, т.7 от НК/, съответно в размер на 80 000 лв. по
фиктивната доставка с доставчик „*“ ЕООД, и 389 194,93 лв. по фиктивните
доставки с доставчици „*“ ЕООД и „*“ ЕООД.
IV. На реалността/нереалността на доставките по договори за строеж,
сключени между „*“ ЕООД – като възложител и „*“ ЕООД – като
изпълнител, следва да се отдаде самостоятелно внимание, защото тези
доставки са квалифицирани като реални от държавното обвинение, а
окръжният съд е счел, че са фиктивни, с което недопустимо е изменил
обстоятелствената част на обвинението и правното основание за дължимост
на укрит и невнесен от подсъдимата ДДС.
Настоящият състав не намира основание да отрече правилността на
направеният от окръжният съд извод, че декларираните от подсъдимата като
* на „*“ доставки в полза на „*“ ЕООД, по двата договора за строеж от
31.05.2007г., са фиктивни.Декларираните услуги не са реално доставени, нито
със собствени сили и ресурси, какъвто ангажимент „*“ ЕООД е поело по
силата на тези договори, нито чрез подизпълнителите "*“ ЕООД, и „*“ ЕООД.
Този извод частично следва дори само от обясненията на подсъдимата, с
депозирането на които тя всъщност признава, че „*“ ЕООД не е извършило
реални доставки по сключените с „*“ ЕООД договори за строеж.
Подсъдимата обяснява, че поради поети други ангажименти в същият период,
„*“ ЕООД не е разполагало със свободен човешки и технически ресурс за да
изпълни поетите към „*“ ЕООД ангажименти по сключените договори от
31.05.2007г. Поради това е решила да възложи цялостното изпълнение на
обектите на подизпълнители - „*“ ЕООД и „*“ ЕООД. Това обаче, нито в
договорите за строеж, сключени между „*“ ЕООД и „*“ ЕООД, нито в
договорите за строеж, сключени между „*“ ЕООД и „*“ ЕООД, и „*“ ЕООД,
е отразено. Анекси към договорите в този смисъл не са подписвани, а
очевидно с участието на подизпълнители в изграждането на обектите св. М.
55
не е бил запознат, защото свидетелства /л.798 – л. 803 от т.5 от делото на
окръжния съд/, че строително - ремонтни дейности са извършвани от „*“
ЕООД, а не от друга фирма. Подсъдимата, въпреки, че е била наясно, че
управляваното от нея дружество „*“ ЕООД не е извършило реални доставки
по подписаните договори за строеж с „*“ ЕООД е отчела тези доставки в
счетоводството си, включвайки фактурите в дневниците за продажби за
месеците юли и август, а после и ги е декларирала като извършени от „*“
ЕООД и то със собствени средства и ресурси. Разбира се, направеният извод
само на самопризнанието в обясненията на подсъдимата не може да почива,
но това самопризнание кореспондира с всички доказателства по делото. От
изисканата и приложена по делото строителна документация / с писмо изх. №
АО-320-00-665/14.02.2018г. на * - т.21 от ДП/, е видно, че „*“ ЕООД не е
отразено като изпълнител или подизпълнител на обект „Завод за третиране на
излязло от употреба електрическо и електронно оборудване„. Изпълнител на
обекта е била фирма „*“ ООД, ползвала подизпълнител „*“ ООД за частта
метални конструкции /акт обр. 14/03.06.2008г./ и „*“ ЕООД / според
показанията на св. М./. В постъпилото официално писмо е посочено също, че
за периода 31.05.2007г. – 31.08.2007г. след извършена справка в строителното
досие, касаещо горецитирания строеж, строителни документи не са открити, а
скица /виза/ за проектиране на „Завод за третиране на излязло от употреба
електрическо и електронно оборудване“ в гр. * е издадена едва на 09.10.2007г.
от Главния архитект на гр. *, проектите са одобрени на 06.11.2007г., а
разрешението за строеж е от 08.11.2007г. Съгласно договорът между „*“
ЕООД и „*“ ЕООД за изграждане на „Завод за преработка на излязло от
употреба електрическо и електронно оборудване“ – гр. * от 31.05.2007г.
изпълнението на обекта започва след като „*“ ЕООД се снабди с
необходимите разрешения за откриване на строителната площадка. Според
приложеният по делото протокол за приемане на изпълнени от „*“ ЕООД / л.
130, т.2 от дос. пр./ изпълнените от „*“ ЕООД СМР са отчетени на
20.08.2007г., т.е., изграждането на завода, именно какъвто е бил предметът на
сключения договор, съгласно отразеното в него, се оказва, че е започнало
преди издаването на скица /виза/, одобряване на проектите и издаване на
разрешението за строеж, което и св. М. признава, че не може да се случи на
практика. И не се е случило, според показанията на посочените в протокола за
приемане на СМР свидетели П. и Н., които отричат да са контролирали,
56
проверили, отчели/приели описаните в него СМР.
За другият обект по договора за строеж, съгласно писмо изх. № 48-СД-
5/1/22.01.2018г. на * на Община * - район „*“, при проверка в техническия
архив не са установени данни за цялостно изграждане на „Завод за
преработка на вторични суровини“. В разписната книга за кв. „*“, гр. * е
записано, че „*“ ЕООД /* са собственици на УПИ IV, производство и
складове и УПИ VIII, производство и складове в кв.9 по плана на кв. „*“ - V
част, но в тези два урегулирани поземлени имота не се намират на съхранение
строителни книжа за обект „Завод за преработка на вторични суровини“. А че
такъв обект не е изграждан от „*“ ЕООД отново свидетелстват посочените в
протокола за приемане на СМР от 06.08.2007г. свидетели - Н. Н. /л.110 – л.
111 от т.13 от дос. пр./, който твърди, че никога не е виждал тези протоколи и
не е предавал посочените в тях като извършени дейности, и св. Х. П., който
също за изпълняван от „*“ ЕООД обект, възложен от „*“ ЕООД не е и чувал.
Действително св. Н., св. П. и св. К. М. са дали показания за извършвани
предварителни проучвания във връзка с евентуално възлагане на СМР по
обекта в гр. * от страна на „*“ ЕООД, както и за изпълнявани частични
изкопни дейности в обект на „*“ в гр. *, но не знаят дали, кога и в какъв обем
реално такива са били извършени. В тази връзка по делото са приложени още
два договора /на л.436 – л. 441 от т.1А от делото на окръжният съд/, сключени
между „*“ ЕООД и „*“ ЕООД за изпълнение на строителни дейности,
различни от цялостното изграждане на двата обекта, предмет на договорите
от 31.05.2007г., за които е възможно спомените на свидетелите св. Н., св. П.
и св. К. М. да се отнасят. В същото време, самата подсъдима е категорична,
че по договорите от 31.05.2007г. управляваното от нея дружество не е
изпълнило никакви СМР със собствен ресурс, а обектите са изпълнени изцяло
чрез „*“ ЕООД и „*“ ЕООД.
Че „*“ ЕООД и „*“ ЕООД не са извършили СМР в полза на възложилият
ги по документи „*“ ЕООД, респективно, че не са изпълнявали СМР по двата
обекта на „*“ ЕООД, по изложените вече по-горе мотиви е категорично
установено. За участието на такива фирми в строежите на тези обекти не
свидетелства дори и даващият положителни за подсъдимата показания св. З.
М., който твърди, че „*“ ЕООД е изпълнило обектите и за участие на
подизпълнители не е известен. За подизпълнители „*“ ЕООД и на „*“ ЕООД,
наети от „*“ ЕООД, които да са работили по двата обекта, не са чували
57
свидетелите : Н. - служител в „*“ ЕООД, * св. Г., ръководител отдел „*“ св. П.
и останалите работещи в „*“ ЕООД лица. И отново, обективно е невъзможно
обекта „Завод за третиране на излязло от употреба електрическо и електронно
оборудване„ да е изпълнен от двамата доставчици в периодите, когато СМР
са отчетени – август 2007г., защото разрешението за строеж за този обект е
издадено три месеца по-късно.
При така установеното, че управляваното от подсъдимата дружество не е
доставило в полза на „*“ ЕООД осчетоводените и декларирани доставки по
двата договора за строеж от 31.05.2007г., нито със собствени ресурси, нито
чрез подизпълнители - „*“ ЕООД и „*“ ЕООД, доказано е, че тези доставки /
към „ *“ ЕООД/ са фиктивни. И макар да е била наясно с това, подсъдимата ги
е осчетоводила, включвайки ги в дневника си за продажби за месеците юли и
август, съответно, декларирайки ги като реални в подадените, през месеците
август и септември, СД.
Няма спор, че с осчетоводяването на фактурите, издадени от „*“ ЕООД,
чрез включването им в дневниците за продажби за месеците юли и август и в
подадените СД за тези месеци, подсъдимата е задължила управляваното от
нея „*“ ЕООД с ДДС за внасяне в бюджета, общо за двата данъчни периода, в
размер на 400 000 лв. Резонно и логично е в тази връзка питането на адв. К.
защо, ако и тези доставки са нереални и подсъдимата е съзнавала това, е
осъдена за укриване и неплащане на данъчни задължения, след като е била
наясно, че такива реално не се дължат от нея. Защитата изисква от съда и да
посочи целта на действията на подсъдимата.
Каква е била целта подсъдимата Х.М.-П. този състав не може да каже,
защото категорични доказателства в тази насока по делото не са ангажирани.
Че целта на осчетоводяването на нереални продажби е била да се направи
„услуга“ на семейният приятел на подсъдимата – св. З. М. може само да се
предполага, защото декларирането на нереалната доставка в полза на „*“
ЕООД единствено до положителен финансов резултат за последното
дружество е довело. Начислявайки като платен 400 000лв. ДДС по неполучена
от „*“ ЕООД доставка, „*“ ЕООД формално е придобило правото да
приспадне посочената сума от дължимият се за внасяне ДДС по извършени
продажби в същият данъчен период. Но, казаното е само предположение, а
дори и такъв извод да се изведе с категоричност по делото, това до
58
осъждането на подсъдимата по конкретно предявеното й обвинение,
почиващо на различни факти, не може да доведе.
Ясно е обаче, че използваната /необичайна и рядко срещана в съдебната
практика/ схема никаква полза за подсъдимата и управляваното от нея
дружество „*“ ЕООД не носи, респективно, че прилагайки я подсъдимата
Х.М.-П. не е целяла да избегне установяването и плащането на действително
дължими се данъчни задължения. Приложима в казуса е съдебната практика,
обективирана в множество решения на ВКС, основополагащо от които е
Решение № 4/26.03.2014г. по н.д. № 2276/2013г. на ВКС, ІІІ н.о. Според
казаното в него, деянието е несъставомерно от субективна страна в случаите,
когато деецът счита едновременно, че двете сделки / в казуса, тази по която
дължи внасяне на ДДС – с „ *“ ЕООД и тази по която има право да приспадне
ДДС – с „*“ ЕООД и „*“ ЕООД / са реални или че и двете са фиктивни. В
тези хипотези в съзнанието на дееца липсва представа за задължение за
внасяне на ДДС: в първия случай - поради реалност и на двата вида сделки,
той ще има право на прихващане; във вторият случай – защото изобщо ще
липсва възникване на данъчно задължение. Или, след като подсъдимата М.-П.
е била наясно, че управляваното от нея „*“ ЕООД не е доставило на „*“
ЕООД осчетоводената доставка по договорите за строеж от 31.05.2007г., то тя
е съзнавала и че ДДС в размер на 400 000 лв. по тези договори „*“ ЕООД не
дължи реално. В същото време подсъдимата е начислила посочената сума
ДДС, внасянето на която в бюджета, съгласно цитираната от окръжният съд
разпоредба чл.85 от ЗДДС / приложима в данъчното производство/ държавата
има право да претендира. Това е мотивирало подсъдимата да се снабди и с
документи, с които да докаже, че и купувач е била в същите данъчни периоди
и доставки от „*“ ЕООД и от „*“ ЕООД е получила, за да изравни
финансовият си резултат, макар да е била наясно, че реално такива доставки
не са доставяни в полза на „*“ ЕООД от тези доставчици. Тоест, съзнавала е и
че приспадане на ДДС в общ размер на 389 275лв. реално не й се дължи.
Казаното до тук води до извода, че декларирайки едновременно
продажби в полза на „*“ ЕООД с дължим за внасяне ДДС в размер на 400 000
лв. и покупки от „*“ ЕООД и на „*“ ЕООД с ДДС за приспадане в общ
размер на 389 275лв., знаейки, че всички доставки са фиктивни, подсъдимата
не е целяла укриването и неплащането на реално дължим се данък ДДС.
Поради това следва да бъде оправдана за вменените й във вина деяния,
59
инкриминирани като част от продължаваното престъпление, извършени в
периода месец юли – 14.09.2007г., както и за това престъплението да е
извършено в условията на чл.26 ал.1 от НК. С оправдаването на подсъдимата,
което несъмнено е в нейна полза, се отстранява и допуснатото от окръжният
съд нарушение на процесуалните правила – съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението без процедура по чл.287 от НПК да е
проведена. Последното е и самостоятелно основание за оправдаването й за
посочените два данъчни периода, защото осъдителната присъда не може да
почива на факти, които не са надлежно предявени на подсъдимата и срещу
които тя не се е защитавала.
Подсъдимата следва да понесе наказателна отговорност единствено за
това, че в периода май 2007г. – 12.06.2007г. в гр.*, като * на "*" ЕООД с ЕИК
*, със седалище в гр.*, е избегнала установяването и плащането на данъчни
задължения по ЗДДС за "*" ЕООД в особено големи размери - дължим ДДС в
размер на 80 000лв., като :
- през м. май 2007г., при водене на счетоводството, е съставила документ
с невярно съдържание — дневник за покупките на "*" ЕООД за посочения
месец, в който е отразила неполучени доставки с право на пълен данъчен
кредит по фактури с №№: *********/02.05.2007г. с данъчна основа 75 000 лв.
и начислен ДДС – 15 000 лв.; *********/07.05.2007г. с данъчна основа 115
000 лв. и начислен ДДС – 23 000 лв.; *********/10.05.2007г. с данъчна основа
60 000 лв. и начислен ДДС – 12 000 лв., трите с предмет "авансово плащане за
механизация с камиони и багери"; *********/14.05.2007г. с данъчна основа
100 000 лв. и начислен ДДС – 20 000 лв., с предмет "СМР по договор" и
*********/28.05.2007г. с данъчна основа 50 000 лв. и начислен ДДС – 10 000
лв., с предмет "окончателно плащане за механизация с камиони и багери",
всички с посочен доставчик "*" ЕООД гр.* и
- на 12.06.2007г. в СД по ЗДДС с вх.№ 16000951243/12.06.2007г. за
данъчен период м. май 2007г., подадена пред ТД на НАП гр.*, потвърдила
неистина в раздел „Б" от декларацията, относно размера на получените
доставки с право на пълен данъчен кредит и размера на начисления ДДС с
право на пълен данъчен кредит в размер на 173 282 лв., вместо
действителният – 93 282 лв. и в раздел "В" декларирала ДДС за внасяне в
размер на 25 143,43 лв., вместо действителният ДДС за внасяне в размер на
60
105 143,43 лв., като приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 80
000 лв. – престъпление по чл.255, ал.3 вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК.
Тук е мястото да се отговори на наведеният, и то с приоритетно място в
жалбите и в пледоариите довод, че подсъдимата следва да бъде оправдана
изцяло, защото, дори и да се докаже, че е укрила и не е заплатила дължими
към фиска данъци, вземането на Държавата към днешна дата е погасено по
давност на основание чл.171, ал.2 от ДОПК. Посочената норма защитата
счита за приложима в казуса като по-благоприятен за подс. Х.М. – П. закон,
на основание чл.2, ал.2 от НК. Апелативният съд няма да е създател на
съдебна практика по така наведеното възражение, каквото очакване се заяви
от страните в процеса, защото ВКС в свои решения вече е взел становище по
идентично навеждани пред него оплаквания. С казаното от върховният съд,
макар и не в задължителна за съдилищата съдебна практика, този състав няма
основание да не се съгласи, а и към него няма какво да добави, затова
систематизирано ще го възпроизведе в настоящето решение. Според ВКС
/Решение №92/2021г. по н.д.№291/2021г., II н.о./, в основата на наведеното
защитно възражение е неправилното смесване на различни правни институти.
Претендираната от защитата давност по ДОПК за погасяване на публичното
вземане на държавата спрямо подсъдимата за неплатен ДДС не е институт на
наказателното право, поради което и нормата на чл.171, ал.2 от ДОПК не
може да бъде приложена като по-благоприятен закон по смисъла на чл. 2, ал.
2 от НК. Освен това, наказателният институт по чл. 2 от НК регламентира
приложимия материален закон спрямо настъпилия във времето юридически
факт на престъпно поведение, а по изключение – последиците за
наказателната отговорност за същото престъпление след последващо
настъпили законови промени докато наказателното производство е висящо.
Наказателното право регламентира свои разпоредби относно давността,
предвидени в чл. 80, чл. 81 и чл. 82 от НК. Настъпилата давност по ДОПК
препятства единствено процесуалната възможност на държавата по
принудителен ред да събере укритите от подсъдимата Х.М. – П. данъци, но
деянието остава престъпление към момента на неговото извършване.
Проследявайки процесът по индивидуализация на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимата М.-П. за извършеното престъпление, в
контекста и на резултата от въззивното производство – частичното й
оправдаване, настоящият състав открива основания за ревизия на присъдата и
61
в санкционната й част. Предвиденото в закона наказание е лишаване от
свобода от 3г. до 8г. и конфискация. Коректно, обективно и правилно с
положителен за подсъдимата Х.М.-П. знак от окръжният съд са отчетени
чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и трудовата
ангажираност на подсъдимата, оказаното съдействие за изясняване на
обективната истина, посредством депозиране на обяснения по обвинението,
които частично, като обективни и кореспондиращи с останалите
доказателства, бяха ползвани и от този съдебен състав при формиране на
вътрешното убеждение по казуса. Посочените, наред с изключителното по
характера си смекчаващо отговорността обстоятелство – периодът на
протичане на наказателното производство, доближаващ се до предвиденият в
чл.82 от НК максимален давностен срок за реализиране на наказателната
отговорност, правилно са мотивирали налагане на наказание при условията на
чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК, тъй като и най – лекото предвидено в закона
наказание ще се яви несъразмерно тежко с извършеното. Този състав намира,
че значението и относителната тежест на последно коментираното
смекчаващо отговорността на подсъдимата обстоятелство /срокът на
протичане на наказателното производство/ са подценени от окръжният съд и
наложеното наказание в размер на 2г. лишаване от свобода се явява явно
несправедливо, в контекста и на оправдаването й по две от трите
инкриминирани от прокуратурата деяния. Несправедлив по размер, по същите
съображения, е и определеният с присъдата, по реда на чл.66, ал.1 от НК,
изпитателен срок - четири години, считано от влизане в сила на присъдата.
Въззивният съд намира, че наказание лишаване от свобода в размер на 1г., с
изпитателен срок от 3г. е годно да постигне възпиращият и превъзпитателен
ефект на наказанието спрямо подсъдимата Х.М.-П. и спрямо останалите
членове на обществото. Основание за проява на допълнително снизхождение
няма, предвид размера на укритото данъчно задължение, надвишаващ
значително критерия за „особено големи размери“ по чл.93, т.14 от НК и
предвид данните за допускани от подсъдимата и други нарушения на
изискванията за коректно счетоводно отразяване на търговската дейност на
управляваното от нея дружество.
В съответствие с чл.189, ал.3 от НПК е разпореждането на окръжния съд
с направените по делото разноски, които са възложени в тежест на признатата
за виновна и осъдена подсъдима Х.М.-П. и в полза на органите на
62
разследването и на окръжният съд, които са ги направили и присъдата в тази
част следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.334 т.3 вр. с чл.337 от
НПК, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда №260021/24.02.2021г., постановена по НОХД № 361
/2019г. по описа на Окръжен съд –*, като:
- ОТМЕНЯ присъдата в частта, с която подсъдимата Х.М. - П. е
призната за ВИНОВНА в това да е извършила престъплението и в периода
месец юли 2007г. - 14.09.2007г.; да го е извършила в условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК; за разликата над
80 000 лв. до 469 275 лв. дължим ДДС и за това през месец май 2007г. при
водене на счетоводството да е използвала документ с невярно съдържание —
дневници за покупки за посоченият месец, като я признава за НЕВИННА и на
основание чл.304 от НПК я ОПРАВДАВА по така предявеното й обвинение.
- НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимата Х.М. - П.
наказание от две на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, както и размера на
определеният по реда на чл.66, ал.1 от НК изпитателен срок от четири на ТРИ
ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в 15 – дневен срок от
получаване на съобщение, че е изготвено пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
63