Решение по дело №19198/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260515
Дата: 15 декември 2022 г.
Съдия: Владимир Руменов Руменов
Дело: 20195330119198
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №260515

 

15.12.2022 г., гр. Пловдив.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

      при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 19198 по описа на същия съд за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото на исков спор.

   Искове на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис -  сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, против Х.Н.Х., ЕГН **********,***. 

      Според изложеното, на дата 11.06.2018г, между ответника , от една страна , и трето на спора лице, „Кредит тайм „ ЕООД, ЕИК *********, бил сключен договор за паричен заем №*****. По силата на договора Х. получил назаем сума от 5000 лева, която се задължила да върне заедно с възнаградителна лихва в размер на 711.65 лева, на 35 равни седмични погасителни вноски от по  163.19 лева, общо  5711.65 лева. За падеж на първата вноска била договорена датата 18.06.2018г, на последната – 11.02.2019г.  Договорено било също така, Х.,  в срок от 3 дни от датата на подписването на договора, да представи обезпечение на кредитора по един от следните два начина -  две физически лица – поръчители, които да отговарят на определени изисквания, или банкова гаранция в размер на цялото задължение на длъжника, която да е валидна поне 30 дни след датата на изтичането на договора. При неизпълнение на тази клауза, длъжникът дължал 3279.15 лева , също разсрочена като част от вноските, по 93.69 лева месечно. Общата погасителна вноска станала по този начин  256.88 лева, а общия размер на дължимите плащания 9010.80 лева.  

  Обезпечение на кредитора не било представено. Х. погасила част от задълженията си , като платила на кредитодателя общо 1806 лева, от които – 663.67 от неустойката за  непредставено обезпечение, договорна лихва –244.12 лева, и 898.21 лева от  главницата.  Заради забавата в плащанията , на ответника била начислено и обезщетение за забава в размер на законната  лихва върху всяка от просрочените вноски – от датата на просрочието.

 Срокът на договора изтекъл на дата 11.02.2019г.

   На дата 15.02.2019г вземанията на „Кредит тайм“ ЕООД, ЕИК *********  по  договор за паричен заем №***** били прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, чрез договор за цесия. За цесията длъжникът бил надлежно уведомен, включително чрез приложено към исковата молба уведомление. 

 

   „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, се снабдила със заповед за изпълнение на придобитото вземане, издадена по частното дело № 14199 по описа на ПРС за 2019г. Длъжникът възразил срещу заповедта и на кредитора били дадени от съда указания по реда на  чл. 422 от ГПК. Затова ищецът иска да се постанови от съда решение, с което да се признае за установено спрямо  Х.  вземане на ищеца за  следните суми: 4101.89лв. главница, 467.53 лв. договорна лихва за периода от 06.08.2018г. – 11.02.2019г.;  2615.48лв. неустойка за неизпълнение; обезщетение за забава в размер на 335.49 лв. за периода от 06.08.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда ( 02.09.2019г. ) , ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението  до окончателното изплащане на вземането. Иска и присъждане на разноските по спора.  

  Ответникът оспорва исковете.

   Част от възраженията му по делото са предявени и чрез иск, по който е постановено решението по гр. дело №8224/2020 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр.състав. Отделно от разгледаните там възражения,  възразява се , че цесията не е съобщена на ответника. Моли  исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят на ответника направените по делото разноски и хонорар на адвокат по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. 

   Вещото лице дава заключение, че съобразно договора остават за плащане следните суми: 4101.89лв. главница, 467.53 лв. договорна лихва за периода от 06.08.2018г. – 11.02.2019г.;  2615.48 лв. неустойка за неизпълнение; обезщетение за забава в размер на 335.49 лв. за периода от 06.08.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда ( 02.09.2019г.).Отчетени са твърдяните  в исковата молба плащания от страна на ответника.

   Водят се : установителен иск с правно основание в чл. 422 във връзка с чл. 240 от Закона за задълженията и договорите,  чл. 79, 92 и 99  от ЗЗД и чл. 9 и следващите от  Закона за потребителския кредит, съединен с акцесорен иск за обезщетение за забавено плащане по смисъла на чл. 86 от Закона за задълженията  и договорите  в размер на законната лихва от датата на подаването на ИМ в съда до окончателното изплащане на вземането. Искът е допустим , има идентичност между вземането, описано в заповедта за плащане, и това, предмет на иска , спазени са и сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.

   Съдът, като взе предвид изложеното от страните като факти и ангажираните от тях доказателства , съобрази следното:  

   І. По сключването и валидността на договора за кредит под номер 20489.   

    Договорът е представен в заверен от страната препис на л.5 от делото;  сключването му не е спорно.

  Доказва се от приложения заверен препис от решението под номер 202476, постановено по  гр .дело № 8224 по описа на ПРС за 2020г., че процесния договор е прогласен за недействителен в целостта си и на основанието по чл. 22 от Закона за потребителския кредит. Това решение е задължително за настоящия състав, на основанието по чл. 297 от ГПК. При прогласен за недействителен по смисъла на тази норма договор , приложение  намира чл. 23 от същия закон  и потребителят дължи връщането само на чистата стойност на кредита, тоест, само на главницата. 

   Самостоятелни  възражения против  дължимостта на главницата  в отговора не са правени, с изключение на това за несъобщаването на цесията на длъжника.

   ІІ. На л. 16 от делото фигурира и копие, заверено от страната,  от рамков договор за цесия от дата 28.11.2018 между ищеца и първоначалния кредитор, като се установява от приложението към същия под № 1 (л. 23 ), че вземането на цедента против ответника е предмет на договора, тоест, ищеца се явява между страните по договора, действителен носител на материалното право. Възражението в противния смисъл на ответника не може да бъде споделено. Цесията е породила действие и в отношенията между длъжника и  цесионера , доколкото представено е уведомление по смисъла на  чл. 99 от Закона за задълженията и договорите до Х.. Това уведомление е получено редовно, като обратната разписка, с която е изпратено , е върната непотърсена от адресата. Независимо от горното, това уведомление за извършената цесия от името на цесионера като пълномощник на цедента  фигурира  и като приложение към исковата молба ( л. 26 от делото ), при което следва да се приеме за редовно връчено на длъжника; в това отношение, съдебната практика последователно приема връчването на уведомлението да е редовно.  Тук трябва да се каже , че възражението за несъобщаване на договора за цесия би могло да бъде правопогасяващо само в хипотеза на плащане не първоначалния кредитор, цедента, след сключването на договора за цесия , но преди длъжника да бъде уведомен за нея. Такива факти обаче отсъстват в исковата молба. Ищецът е легимиран като кредитор.

    Или, искът за реално изпълнение на задължението за връщане на главницата по  договора за кредит  е основателен и доказан в пълния си размер, а тези за кредиторово възнаграждение и обезщетения за забава и  неустойка следва да бъдат отхвърлени  като неоснователен.  

   VІ. Разноските се възлагат в тежест на страните пропорционално на уважената, респ., отхвърлената част от исковете.

  Общият размер на сторените в исковото производство от ищеца разноски е 688.69   лева, като на процесуалния му представител се определя възнаграждение в размер на 150 лева предвид продължителността на делото. Дължат се на „Агенция за събиране на вземания„ ООД пропорционално на уважената част 375.63 лева (688.69/7520.29*4101.79 лева).

Ответната страна собствени разноски не е понесла.

Дължи се на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата хонорар на адвоката , осъществил защитата на ответника, доколкото съдът не може да отрече наличието на тази хипотеза, и към датата на възникването на това право – датата на подаването на отговора. Съобразно действащата тарифа по чл. 36 от ЗАдвокатурата  към този момент и предявената цена на исковете, минималния дължим хонорар е 1199.22 лева. От тази сума  , след съответна редукция  съобразно отхвърлената част, следва да бъдат присъдени 545.05 лева ( 1199.22//7520.29*3418.50 лева)

     Воден от изложеното , съдът

 

 Р Е Ш И:

     

     Признава за установено по отношение на Х.Н.Х., ЕГН **********,***, че в отношенията между страните дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис -  сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, плащане на   следните суми по договор за паричен заем №*****/********.,  сключен с „Кредит тайм“ ЕООД, за които суми е издадена заповед за плащане от дата 04.09.2019г.  по частното дело № 14199/2019г, ПРС :  4101.79 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата от дата 02.09.2019г.  до окончателното изплащане на вземането,  КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА в частта, с която се иска установяване на вземания за 467.53 лв. договорна лихва за периода от 06.08.2018г. – 11.02.2019г.;  2615.48 лв. неустойка за неизпълнение; обезщетение за забава в размер на 335.49 лв. за периода от 06.08.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда ( 02.09.2019г.), като неоснователен.

 

     Осъжда Х.Н.Х., ЕГН **********,***.  , да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис -  сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, разноски по двете производства в размер от 375.63 лева.

 

   Осъжда „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис -  сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, да заплати на адвотаското дружество „****** „ , БУЛСТАТ ************, адрес на дейност ул. ************** , сумата от 545.05 лева хонорар по делото , на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

 

    Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.                                               

 

                                                                                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!

КГ