Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 06.02.2019г.,
гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на единадесети
януари две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Иванка
Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №4152/2017г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по извършване на
съдебната делба.
С решение №713 от 06.07.2018г.
по гражданско дело №4152/2017г., по описа на
Великотърновския районен съд, е
допуснато извършването на съдебна делба между Б.П.М. и М.В.Й., на недвижим имот представляващ *,
при равни права за съделителите. В първото заседание след
допускане на делбата ищецът е предявил по
реда на чл. 346 от ГПК спрямо ответника претенция
по сметки за сумата от 3469,37 лв. за
извършени подобрения в процесния имот през периода от месец февруари 2017г. до
месец февруари 2018г., изразяващи се в поставяне на отоплителна инсталация,
външна и вътрешна топлоизолация, ламиниран паркет, дограма, циментова замазка,
балатум, входна врата, брави, контакти и осветителни тела и боядисване на стени
и врати. Ответникът е оспорили реалното извършване на подобренията в имота и тяхната
стойност като е предявил спрямо ищеца претенция по сметки за сумата от 675 лв.
във връзка с лишаването му от ползване на жилището през
периода от 18.05.2018г. до 23.10.2018г. Ищецът
е оспорил претенцията по основание и размер като е изложил, че ответникът не е
отправял искане да ползва имота.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
След
смъртта на ******* ищецът започнал да извършва ремонтни дейности в допуснатия
до делба имот с оглед желанието си трайно да продължи да живее в него. От
съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и от
заключението на допуснатата съдебно - техническа експертиза се установява, че през
периода от месец февруари 2017г. до месец февруари 2018г. той е поставил в
имота отоплителна инсталация, външна и вътрешна топлоизолация, ламиниран паркет,
дограма, циментова замазка, балатум, входна врата, брави, контакти и
осветителни тела както и е боядисал стените и вратите. На 27.07.2017г. ищецът
продал жилището си, намиращо се на третия етаж от същата сграда, в която се
намира и съсобственият имот, а на 18.05.2018г. ответникът го поканил с отговора
на исковата молба да му заплаща обезщетение във връзка с едноличното ползване
на последния. От заключението на назначената съдебно - техническа експертиза се
установява, че допуснатия до делба имот е неподеляем съобразно правата на
съделителите. Пазарната му стойност е определена на 61990 лв.,
а стойността на извършените ищеца подобрения – на 6775,09 лв. Последните са довели
до увеличаване цената на жилището с 5276 лв. като размерът на средния му пазарен
наем за периода от 18.05.2018г. до 23.10.2018г. е определен на 1350 лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Допуснатият до делба
недвижим имот е неподеляем като искането на ищеца за поставянето му в дял е
неоснователно. В случая разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК е неприложима тъй
като съсобствеността е възникнала от наследяване по отношение на ищеца и от
правна сделка по отношение на ответника. В същия смисъл е и т. 8 от
Тълкувателно решение №1/2004г. на ОСГК на ВКС. При това положение единственият
способ за извършване на делбата е този по чл. 348
от ГПК чрез изнасяне на имота на публична продан, като получената сума следва
да бъде разпределена между страните по делото съобразно техните дялове от
правото на собственост.
Ищецът реално е извършил
твърдените от него подобрения в съсобствения имот, което е довело до
увеличаване на стойността му. Тъй като подобренията са осъществени без
съгласието на ответника отношенията между страните във връзка със заплащането
им следва да бъдат уредени по правилата за водене на чужда работа без
пълномощие, а не по реда на чл. 30, ал. 3 от ЗС. Тъй като работата е предприета
и в интерес на ищеца, на основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗД ответникът следва да отговаря
само до размера на обогатяването си, което е в размер на половината от
увеличената стойност на имота, а не в размер на половината от извършените
разходи за подобренията. С оглед гореизложеното претенцията по сметки на ищеца
следва да бъде уважена за сумата от 2638 лв. и отхвърлена за разликата до 3469,37 лв.
Съгласно Тълкувателно решение №7/2012г. на ОСГК на ВКС,
под лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС следва да се има предвид
всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират
добиви и граждански плодове. В разглеждания случай от началото на
месец февруари 2017г. ищецът е започнал еднолично да извършва подобрения в
съсобствения имот и да го ползва за задоволяване на жилищните си нужди. Това
негово поведение е продължило както след сключване на договора за дарение от
14.11.2017г., с който ответникът е придобил 1/2 идеална част от правото на
собственост спрямо жилището, така и след получаване на писмената покана,
обективирана в отговора на исковата молба, за заплащане на обезщетение по чл.
31, ал. 2 от ЗС. По делото липсват доказателства ищецът да е предоставил достъп
на ответника до имота за периода след поканата. С оглед гореизложеното, предвид определения среден пазарен наем за жилището за периода
от 18.05.2018г. до 23.10.2018г. от 1350 лв., през който ответникът е бил лишен да го ползва и правата му в съсобствеността, съдът намира че претенцията за заплащане на
обезщетение е основателна и следва да бъде уважена за сумата от 675
лв. Поради липсата на изпълнение в срок на паричното задължение
на ищеца, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, той
дължи и заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението.
При този изход на делото, на основание чл. 355, изр. 1 от ГПК, всяка от страните следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху
стойността на дела си в размер на 1239,80 лв.
На
основание чл. 355, изр. 2 от ГПК, Б.П.М. следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 50 лв. върху отхвърлената част на претенцията си по
сметки както и държавна такса в размер на 50 лв. за уважения иск по сметки на
ответника. На основание чл. 355, изр. 2 от ГПК, М.В.Й. следва да бъде * да
заплати държавна такса в размер на 105,52 лв. върху уважената част на
претенцията по сметки на ищеца.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
На основание чл. 348 от ГПК, изнася на публична продан недвижим
имот, представляващ ****, с
пазарна стойност от 61990 лв., като получената от проданта сума се разпредели
между съделителите, както следва: 1/2 /една втора/ част за Б.П.М. с ЕГН: ********** и 1/2 /една втора/ част за М.В.Й. с ЕГН: **********.
Осъжда М.В.Й. с ЕГН: **********
***, на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 346 от ГПК да заплати на Б.П.М.
с ЕГН: ********** ***, сумата от 2638 лв. /две хиляди шестстотин тридесет и
осем лева/, представляваща стойност на извършени подобрения през периода от
месец февруари 2017г. до месец февруари 2018г. в *, изразяващи се в поставяне
на отоплителна инсталация, външна и вътрешна топлоизолация, ламиниран паркет,
дограма, циментова замазка, балатум, входна врата, брави, контакти и
осветителни тела и боядисване на стени и врати, като отхвърля иска за разликата
от 2638 лв. до 3469,37 лв.
Осъжда
Б.П.М. с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, вр. чл. 346
от ГПК да заплати на М.В.Й. с ЕГН: ********** ***,
сумата от 675 лв. /шестстотин седемдесет и пет
лева/ - главница, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване през периода от 18.05.2018г. до 23.10.2018г. на ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.10.2018г. до окончателното изплащане
на задължението.
Осъжда Б.П.М. с
ЕГН: ********** ***, да заплати в полза на
Великотърновския районен съд, сумата от 1339,80 лв. /хиляда триста тридесет и девет лева и
осемдесет стотинки/, представляваща сбор от държавните такси върху стойността
на дела * и за претенциите по сметки, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Осъжда М.В.Й. с
ЕГН: ********** ***, да заплати в полза на Великотърновския районен съд,
сумата от 1345,32 лв. /хиляда
триста четиридесет и пет лева и тридесет и две стотинки/, представляваща сбор
от държавните такси върху стойността на дела * и за претенциите по сметки,
както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: