№ 1020
гр. Варна, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20223100501303 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Прокуратурата на РБ срещу Решение №
1147/21.04.2022 г. по гр.д.№ 16858/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, ХХХI състав, в
частта с която въззивникът е осъден да заплати на Р. П. В. сумата от 1 500 лева,
представляваща сбор от заплатени възнаграждения всяко в размер на по 1 200 лева и
намалени до размера на 500 лева за процесуално представителство по всяко от ЧНД №
4712/2020 г. по описа на ВРС, ЧНД № 608/2020 г. по описа на РС – Несебър и ЧНД №
1828/2019 г. по описа на РС – Несебър, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че в случая хипотезата на чл. 2, ал.
1, т. 3 от ЗОДОВ е неприложима, тъй като с предложението на Прокуратурата на РБ до съда
за групиране на наказания не се повдига обвинение и не се поддържа такова. Излага се, че
настоящият случай се отнася до групиране на вече наложени наказания, чието изпълнение е
погасено, съобразно чл. 82 от НК. Въззивникът счита, че размерът на присъдените
имуществени вреди е завишен. Претендира се решението в осъдителната му част да бъде
отменено, като предявеният иск изцяло да бъде отхвърлен, а в условията на евентуалност
присъденото обезщетение да бъде намалено.
Въззиваемият Р. П. В. в срока по член 263, алинея 1 от ГПК депозира отговор по
1
подадената жалба, с който се отправя искане Решение № 1147/21.04.2022 г. по гр.д.№
16858/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, ХХХI състав да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като
въззиваемият претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на Р. П. В. против Прокуратурата на
РБ с правно основание чл. 49 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати сумата от 3 600 лева,
представляваща сбор от заплатени адвокатски възнаграждения всяко в размер на по 1 200
лева по всяко от ЧНД № 4712/2020 г. по описа на ВРС, ЧНД № 608/2020 г. по описа на РС –
Несебър и ЧНД № 1828/2019 г. по описа на РС – Несебър. Първоинстанционният съд е
квалифицирал иска като такъв с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Прокуратурата на РБ е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявения от В. иск като неоснователен и отправя искане за
неговото отхвърляне.
С Решение № 1147/21.04.2022 г. по гр.д.№ 16858/2021 г. по описа на Районен съд -
Варна, ХХХI състав Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Р. П. В. сумата от 1 500
лева, представляваща сбор от заплатени възнаграждения всяко в размер на по 1 200 лева и
намалени до размера на 500 лева за процесуално представителство по всяко от ЧНД №
4712/2020 г. по описа на ВРС, ЧНД № 608/2020 г. по описа на РС – Несебър и ЧНД №
1828/2019 г. по описа на РС – Несебър, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите. В обхвата на така посочените въззивни
предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно.
В исковата си молба Р.В. твърди, че търпи имуществени вреди в следствие
извършени от него разходи за адвокатско възнаграждение по три ЧНД, а именно: ЧНД №
4712/2020 г. по описа на ВРС, ЧНД № 608/2020 г. по описа на РС – Несебър и ЧНД №
1828/2019 г. по описа на РС – Несебър, като по всяко едно от делата за процесуално
представителство заплаща сумата от по 1200 лева.
Производството по ЧНД № 4712/2020 г. по описа на ВРС, ХLV състав е по реда на
чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК за определяне на общо наказание на Р. П. В. на основание чл.
25, 27 от НК. Същото е инициирано от ВРП. С протоколно определение от 22.02.2021 г.
производството по делото е прекратено.
2
Производството по ЧНД № 608/2020 г. по описа на РС – Несебър е образувано по
искане на РП – Бургас за привеждане в изпълнение на наложеното на Р. П. В. наказание по
НОХД № 4972/2005 г. по описа на ВРС. С протоколно определение от 02.11.2020 г. е
прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Варненски
районен съд.
Производството по ЧНД № 1828/2019 г. по описа на РС – Несебър е по реда на чл.
306, ал. 1, т. 3 от НПК, вр. с чл. 68, ал. 1 от НК за определяне на общо наказание на Р. П. В.
при наличие на предпоставките на чл. 68 от НК. Същото е инициирано от РП – Несебър. С
протоколно определение № 52/25.02.2020 г. по ЧНД № 1828/2019 г. по описа на РС –
Несебър на подсъдимия В. е наложено едно общо най-тежко наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 4 месеца по присъдите по НОХД № 4398/2009 г. по описа на ВРС и
НОХД № 1348/2019 г. по описа на РС – несебър, като се приспадне на основание чл. 25, ал.
2 от НК времето, през което В. е търпял наказанията по горните НОХД и е наложено едно
общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година по присъдите по
НОХД № 39/2009 г. по описа на РС – Царево и НОХД № 4972/2005 г. по описа на ВРС.
С Решение № 162/03.12.2020 г. по ВЧНД № 888/2020 г. описа на ВОС, VІ състав се
изменя частично определение по ЧНД № 2114/2020 г. по описа на ВРС, ХLV състав,
постановено на 27.07.2020 г., като го отменя в частта относно групирането на присъди по
НОХД № 4398/2009 г. и НОХД № 1348/2019 г., както и в частта, в която е постановил
наказанието по НОХД № 1042/2020 г. да се търпи отделно, като вместо това е постановено
на основание чл. 25, ал. 1 от НК, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК групиране наложените на Р. П. В.
наказания определени с присъди по НОХД № 1348/2019 г. и НОХД № 1042/2020 г., а
именно най-тежкото от тях „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца.
С Решение от 22.07.2020 г. по ВНЧД № 378/2020 г. по описа на ОС – Бургас, н.о.се
отменя изцяло протоколно определение № 52/25.02.2020 г. по ЧНД № 1828/2019 г. по описа
на РС – Несебър и се връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
В конкретния случай обаче не се касае изобщо за инициирано от страна на
Прокуратурата на РБ наказателно производство спрямо В. чрез повдигане на обвинение за
извършено престъпление, а са направени искания с правно основание чл. чл. 306, ал. 1 от
НПК за групиране на наказания по вече влезли в законна сила присъди по НОХД, както и за
привеждане в изпълнение на наложеното наказание отново с влязла в законна сила присъда
по НОХД.
Никъде в исковата си молба въззиваемият не се позовава на постановена спрямо него
оправдателна присъда или прекратено наказателно производство поради това, че деянието,
3
за което му е повдигнато обвинение не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Т.е тук не се касае за специалната отговорност на държавата за
вреди причинени на гражданите от разследващите органи, а се касае за отговорност за вреди,
предвидена в ЗЗД.
При тези данни въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно, но е
недопустимо. Районният съд се е произнесъл по непредявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, а не по заявения от ищеца такъв по чл. 49 от ЗЗД. Решението следва да се обезсили
като процесуално недопустимо и делото се върне обратно на Варненски районен съд за
произнасяне по предявения иск.
Съдът е обвързан при произнасянето си от фактите и заявените обстоятелства така,
както са предявени с исковата молба, т.е. от посочените основания, въз основа на които
Прокуратурата на РБ дължи заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди и да ги подведе под правилната правна квалификация. Разглеждайки иск
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, Варненският районен съд по същество е
постановил недопустимо решение, което подлежи на обезсилване с последиците по чл. 270,
ал. 3 изр. 3 от ГПК. Горният се е произнесъл по непредявен иск, с което е нарушил
принципа на диспозитивното начало в процеса, касателно предмета на търсената защита,
поради което решението му в тази част се явява недопустимо. Според чл. 270, ал. 3 от ГПК,
когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва в обжалваната му част, а
когато основанието за обезсилване се изразява в разглеждането на непредявен иск, делото се
връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Именно тази хипотеза
следва да намери приложение в случая, касателно исковата претенция на Р. П. В..
С оглед на изложеното, обжалваното решение като процесуално недопустимо в
обжалваната част следва да се обезсили на основание горепосочената разпоредба и делото
да се върне на Варненски районен съд за ново разглеждане от същият състав на същия съд и
произнасяне по действително предявения иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
При този изход на производството разноски не следва да се присъждат, тъй като
същото не е приключило със съдебен акт по съществото на спора.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1147/21.04.2022 г. по гр.д.№ 16858/2021 г. по описа на
Районен съд - Варна, ХХХI състав В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ, с които Прокуратурата на РБ е
осъдена да заплати на Р. П. В., както следва: сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева,
представляваща сбор от заплатени възнаграждения всяко в размер на по 1 200 лева и
намалени до размера на 500 лева за процесуално представителство по всяко от ЧНД №
4712/2020 г. по описа на ВРС, ЧНД № 608/2020 г. по описа на РС – Несебър и ЧНД №
1828/2019 г. по описа на РС – Несебър, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и сумата от
4
281.17 /двеста осемдесет и един лева и седемнадесет стотинки/ лева – разноски по делото, на
основание чл. 10 от ЗОДОВ, като НЕДОПУСТИМО, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 от
ГПК.
ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за ново разглеждане от същия състав на
действително предявения иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, съгласно мотивите на
настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО в необжалваната му част е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5