РЕШЕНИЕ
№ 270
гр. София, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20231110213052 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Инициирано е по жалба на „М.С.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХХХ,
срещу Наказателно постановление № 001818/15.05.2023 г., издадено от
И.Д.Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна Дирекция „Контрол на пазара“
при Комисия за защита на потребителите, с което на дружеството –
жалбоподател на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, чл. 233, ал. 2 от Закон за
защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 209 от ЗЗП, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 500,00
(петстотин) лева за нарушение по чл. 64, т. 3 от Закон за защита на
потребителите (ЗЗП).
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление, като се сочи на първо място, че
процесното дружество е с над тридесетгодишна търговска практика,
притежава около 10 търговски обекта – магазини за дрехи, в които ежегодно
се изпълняват „краткосрочни кампании/акции за намаляване цената на
артикули“ при една и съща фактическа обстановка и при еднотипни правила
относно процентното намаление, отбелязване на стара цена, метод на
1
изчисляване преди закупуване на стоката и т.н. Във връзка с изложеното се
сочи, че недоумение буди обстоятелството въз основа на какви нови,
различни факти, наказващият орган е констатирал нарушение, при
положение, че всеки един от търговските обекти на дружеството е проверяван
многократно в годините по време на акциите, извършвани при едни и същи
правила, като до момента не са констатирани нарушения. От друга страна се
излага, че с оглед местонахождението на търговските обекти, а именно в
„МОЛ“, дружеството е задължено да спазва изисквания и правила,
синхронизирани с останалите, находящи се в търговския център търговски
обекти, относно време на акция, както и начин на обозначаване на намалените
стоки.
На следващо място се сочи, че незаконосъобразно е извършена самата
проверка, в хода на която е констатирано процесното нарушение, тъй като
същата е извършена едновременно с проверка и на друг съседен търговски
обект на дружеството, от едни и същи лица, като са съставени два
констативни протокола, в един и същи ден и час, при еднакви обстоятелства и
констатации, въз основа на които дружеството е наказано два пъти за едно и
също нещо. Отделно от това се поддържа, че както в протокол КПН № К -
2757943/25.11.2022 г., така и в АУАН, липсва описание на съставомерните
признаци от обективна страна, както и не са отразени обстоятелствата, при
които е извършено твърдяното нарушение, не са въведени данни за конкретни
стоки, като липсва също и посочване на точното място на поставянето им в
търговския обект, което е довело до неяснота у наказания субект за какво е
подведен под административнонаказателна отговорност, както и е ограничено
правото му на защита.
Счита се, че в конкретния случай не е спазена разпоредбата на чл. 42, т.
7 от ЗАНН, тъй като АУАН не е подписан от двама свидетели, а само от един,
който също е служител в Комисията, което обстоятелство буди съмнение
относно обективността при съставянето на акта, от една страна, а от друга -
представлява нарушение при издаването на акта. Отделно от това, липсват
задължителни реквизити при съставянето на акта, като единен граждански
номер на подписалия го свидетел, което също се счита за процесуално
нарушение.
На следващо място се сочи, че в обстоятелствената част на атакуваното
2
наказателно постановление е посочено, че нарушението е извършено на
25.11.2022 г., а в същото НП, като дата на извършване на нарушението е
посочена 20.11.2025 г., което разминаване в посочените дати, касаещи
точното време на извършване на нарушението, е самостоятелно основание за
отмяна на НП.
Излагат се аргументи за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения се релевира молба към съда да отмени
атакуваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
В проведеното по делото съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител адв.К., с
доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт,
поддържа становище за законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление и моли същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски
за юрисконсултско възнаграждение в производството.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
страните и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 25.11.2022 г. била извършена проверка от служители при Комисия за
защита на потребителите в търговски обект - магазин за дамски облекла
„ХХ“, находящ се в гр. София, ХХХХХХХХХХХХХХ“, стопанисван от
„М.С.“ ЕООД, във връзка с план – програма за контролната дейност на
Комисия за защита на потребителите (КЗП) за месец ноември 2022 г., по тема
намаления „черен петък“.
В хода на проверката било установено, че на входа на горепосочения
търговски обект на стъклените витрини чрез табели било посочено: „ Black
Friday от - 20 до - 50 % на всички стоки в периода от 24.11.2022 г. - 27.11.2022
г.". Установено било също така, че в търговския обект - магазин за дамски
облекла „ХХ“, находящ се в гр. София, ХХХХХХХХХХХХХХ“, стопанисван
от „М.С.“ ЕООД има действащо намаление, като около 90 % от стоките се
предлагат за продажба с цени с 20% намаление, а именно: дамски блузи,
3
рокли, костюми, панталони, шалове, като върху прикачените върху
артикулите етикети е обозначена само една цена - предишната, а на ЕКАФП
се извършва 20 % намаление, т.е. на ЕКАФП се маркира новата намалена
цена. Другата част от стоките - рокли и блузи, около 9 % от всички стоки в
обекта, се предлагали за продажба с цени с -50 % намаление, като тяхната
предишна цена също била означена върху етикет и също на ЕКАФП се
извършвало намалението. Проверяващите констатирали, че за двете групи
стоки не е обявена върху етикета предишна /зачертана/ цена и нова цена, а
била посочена единствено предишната цена и процентът на намалението, без
да бъде посочена новата цена в нарушение на чл. 64, т. 3 от Закона за защита
на потребителите (ЗЗП). Само на 10 броя дамски рокли и блузи върху
прикачения към тях етикет била обявена и предишна /зачертана/ цена и нова
цена.
За резултатите от проверката бил съставен констативен протокол № К –
2757943 от 25.11.2022 г.
За така констатираното нарушение, св. А. П. М. – главен специалист в
Комисия за защита на потребителите, съставила АУАН с №
001818/09.02.2023 г. срещу дружеството „М.С.“ ЕООД за извършено
административно нарушение по чл. 64, т. 3 от Закон за защита на
потребителите.
АУАН бил връчен на представляващия дружеството по реда на чл. 43,
ал. 2 ЗАНН, удостоверено по надлежния ред с подпис на свидетеля Л.М..
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били депозирани писмени възражения
срещу констатациите в АУАН.
Въз основа на така съставения акт за установяване на административно
нарушение било издадено и процесното Наказателно постановление №
001818 от 15.05.2023 година, с което И.Д.Директор на Регионална дирекция
за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна
Дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите
наложил на „М.С.“ ЕООД имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/
лева на основание чл. 209 от Закон за защита на потребителите за нарушение
на чл. 64, т. 3 от Закон за защита на потребителите (ЗЗП).
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
4
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства - показанията на свидетеля –
актосъставител А. П. М..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, непротиворечива и в своята цялост изяснява
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
От показанията на св. А. П. М. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при
проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики,
както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
А. М. представляват пряк източник на доказателствена информация,
доколкото същата като актосъставител е възприела възпроизведените от нея в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на въззивен
съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
5
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност
на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона,
доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващи
компетентността им – Заповед № 365/30.03.2023 г. на председател на
Комисията за защита на потребителите и Заповед № 329ЛС/22.04.2015 г. на
председател на Комисията за защита на потребителите.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на
визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и
са връчени надлежно на санкционираното лице.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването и на двата
административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, поради което и всички
доводи на въззивника в противоположния аспект са изцяло неоснователни.
Във връзка с релевираните възражения в жалбата, че АУАН е съставен в
нарушение на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 42, т. 7 от ЗАНН съдът
намира следното:
Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН предвижда, че актът за установяване
на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. Тази императивна норма изисква да се състави АУАН в
присъствието на свидетели очевидци или на самото извършване на
нарушението или на неговото установяване, т. е. присъствали в момент,
когато контролният орган, съставил АУАН, е възприел на база събраните
доказателства, фактите и обстоятелствата описани в акта и дали му основание
да счете, че е налице извършено от съответното лице административно
нарушение. И в двата случая е достатъчно да е налице поне един свидетел от
която и да е от посочените категории - на извършване на нарушението или на
установяване му, поради което настоящата инстанция намира, че с
6
установяване на нарушението в присъствието на един свидетел, който е
участвал и при съставяне на АУАН, не е налице опорочаване на
законоустановената процедура, респективно и възраженията на въззивника в
посочения аспект не могат да бъдат споделени.
Използването на думата „свидетели“ в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН не
означава, че те трябва да са минимум двама, като множественото число в този
случай сочи, че по принцип те биха могли да са и повече от един и да се
посочат с оглед по-голяма доказателствена обезпеченост. Аргумент за това се
извежда и от разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН, където е предвидено, че
АУАН се подписва поне от един от посочените в него свидетели, което значи,
че и един свидетел на извършване, респ. на установяването на нарушението е
достатъчен. Когато законът изисква определен минимален брой свидетели, то
той го посочва изрично, така както това е направено в разпоредбата на чл. 40,
ал. 3 от ЗАНН, където е разписано, че само при липса на свидетели,
присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в
акта.
В конкретния случай АУАН е бил съставен от св. А. П. М. в
присъствието на св. А. И. К., която е свидетел при установяване на
нарушението.
Отделно от изложеното в случая, вписаният един свидетел е посочен с
лични данни - три имена, дата на раждане и служебен адрес, т. е. по начин,
който позволява да бъде индивидуализиран по несъмнен начин и призован за
разпит в образуваното съдебно производство, по повод подадената жалба
срещу издаденото НП, въз основа на съставения АУАН, какъвто е вложеният
смисъл в това законово изискване.
Съдът не констатира допуснати нарушения и на изискванията на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието на АУАН и НП, като счита, че и
двата процесуални документа съдържат всички изискуеми от ЗАНН
реквизити, нарушението е описано ясно, точно и конкретно, като му е дадена
съответстваща на фактическото описание правна квалификация. В тази връзка
следва да бъде посочено, че в обстоятелствените части и на двата акта се
съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
7
вмененото на дружеството – жалбоподател нарушение от обективна страна.
Посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено, както и нарушената законова норма, като е налице
единство между фактическо и юридическо обвинение. Вмененото на
въззивника административно нарушение е индивидуализирано в достатъчна
степен, за да може същият да узнае в какво е обвинен. По изложените
съображения настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни
наведените от въззивника доводи за допуснати при съставянето на АУАН и
НП съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на НП, а
именно непълно, неясно и противоречиво описание на фактите на
административното обвинение. Фактическите обстоятелства, обуславящи
изпълнителното деяние на нарушението, са подробно и безпротиворечиво
описани, при което неяснота не се констатира. В тази връзка е необходимо да
бъде посочено, че в съдържанието на АУАН и НП следва да са описани факти
и обстоятелства, които обуславят наличието на съставомерните признаци на
процесното административно нарушение, но не и всички възможни
обстоятелства, свързани с осъществяването му. В конкретния случай
нарушението е подробно и ясно описано, посочена е датата на неговото
извършване – 25.11.2022 г. (съвпадаща с датата на проверката и установяване
на нарушението), мястото на извършването му - магазин за дамски облекла
„В.“, находящ се в гр. София, ХХХХХХХХХХХХХХ“, стопанисван от
„М.С.“ ЕООД, кога е установено, от кого е било извършено. Действително, в
НП освен изрично посочената дата на извършване на нарушението –
25.11.2022 г., е посочена на отделен ред и дата 25.11.2025 г., като последното
очевидно е техническа грешка, която не накърнява правата на въззивника да
разбере кога е извършено нарушението, тъй като освен че в обстоятелствената
част последното е ясно отбелязано, датата 25.11.2025 г. визира бъдещо време,
в което обективно е невъзможно нарушението да е било извършено,
респективно и не би могло да доведе до объркване у жалбоподателя.
На следващо място, в акта и в НП действително не е изброена всяка от
намалените стоки, но това не е и необходимо, доколкото е описано идентично
нарушение, свързано с цяла група стоки, като в НП е посочено, че тези
артикули съставляват около 99 % от общия обем на стоката, като е даден и
конкретен пример. Следователно съдът намира, че нарушението е описано по
достатъчно ясен начин, който позволява на дружеството да разбере в какво е
8
обвинено и да организира защитата си. Стоките са определяеми към момента
на извършване на нарушението, поради което възраженията за противното и
за нарушение на правото на защита в този аспект е неоснователно.
От самото начало на образуваното административнонаказателното
производство дружеството - жалбоподател е било наясно за какво точно
нарушение му се търси отговорност, като по никакъв начин не е било лишено
от възможността да организира своята защита и да подаде възражения както
срещу съставения АУАН, така в последствие и жалба срещу издаденото
наказателно постановление.
Съдът намери, че правилно е приложен и материалният закон и
дружеството - въззивник е осъществило състава на вмененото му нарушение.
При така установената фактическа обстановка, на база приобщените
гласни и писмени доказателства, няма спор по делото, че наказаното
дружество „М.С.“ ЕООД се явява "търговец" по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на
ЗЗП, стопанисващ търговски обект – магазин за дамски облекла „ХХ“,
находящ се в гр. София, ХХХХХХХХХХХХХХ“. Последното е задължавало
търговеца да изложи в стопанисвания от него търговски обект съобщение за
намаление на цените по един от алтернативно посочените в чл. 64, т. 1 – 3 от
ЗЗП начини: чрез поставяне на новата цена до предишната, която е зачертана;
чрез думите "нова цена" и "предишна цена", последвани от съответните суми,
или чрез посочване на процент на намалението, като новата цена се поставя
до предишната цена, която е зачертана. В случая и по повод намалението от
20 % до 50 % по време на кампанията "Black Friday", намалението на стоките
не е било осъществено по нито един от нормативно посочените начини.
Вместо това била обявена само предишната цена на включените в
намалението дрехи и нямало обявени нови, намалени цени, като намалението
се изчислявало при заплащане на каса на артикулите. В този смисъл,
безспорно е налице осъществено формално нарушение на чл. 64, т. 3 от ЗЗП.
В случая на етикетите на артикулите в магазина за дамски облекла е
била поставена първоначалната цена, след което и намалението от 20 % или
50 % без посочване на новата цена. Като не е посочило новата цена,
дружеството, стопанисващо обекта, е допуснало вмененото му нарушение.
Очевидно в случая дружеството не е обявило новата намалена цена и по
някой от другите алтернативни начини, описани в разпоредбите на чл. 64, т. 1
9
и т. 2 ЗЗП.
Допълнително следва да се посочи, че обстоятелството, че дружеството
не е санкционирано за други подобни допуснати нарушения е единствено в
негова полза и не следва да се възприема като пречка да му се наложи
имуществена санкция за установено нарушение на правилата на ЗЗП по
законния ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 209 от ЗЗП, за нарушение на чл. 64 от
ЗЗП, на физическите лица се налага глоба, а на едноличните търговци и
юридическите лица – имуществена санкция, в размер от 500 до 5000 лева.
Налице са предпоставките за налагане на имуществена санкция на
дружеството, тъй като при условията на чл. 83 от ЗАНН е достатъчно
констатирането на извършеното нарушение, без да се изследва въпросът за
субективната страна на нарушението, доколкото отговорността на
юридическите лица е обективна.
Съдът намира, че не е налице маловажен случай на нарушение по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят разкрива типичната обществена
опасност на нарушения от този вид. Нарушението е било извършено от
дружеството, което не е организирало дейността си така, че всички намалени
артикули да бъдат етикетирани по надлежния начин, а именно - с посочване и
на окончателната нова, намалена цена, поставена до предишната цена, която
е зачертана. При преценката за приложимост на чл. 28 от ЗАНН, съдът взе
предвид, че цената на стоките е една от най-съществените им характеристики,
които определят пазарното поведение на потребителите. Следователно,
липсата на достатъчно ясна информация за крайната цена на стоката, винаги
съществено нарушава интересите на потребителите и създава възможност за
заблуждения и злоупотреби. Освен това се касае за ежегодната и популярна в
глобален мащаб кампания за намаление на цените, известна в цял свят като
"Black Friday". Само това обстоятелство е задължавало търговеца да бъде
особено акуратен към потребителите при обявление на намаленията по
законоустановения за това начин, още повече, предвид очакваната завишена
посещаемост на обекта. На второ място, касае се за търговец с достатъчно
голям опит и стопанисвани обекти (обстоятелство, изтъкнато от самия
управител), което предполага по-завишени изисквания към него при
обслужването на значително по-многобройните (в сравнение с други подобни
10
търговски обекти) потребители. С оглед спецификите на конкретния казус и
предвид факта, че не е налице еднократно и/или незначително нарушение, а
нарушение, засягащо цяла търговска кампания, насочена както към
постоянните, така и към потенциалните клиенти на търговския обект и
предвид факта, че етикетирането на предлаганите стоки е предмет на
специфични регулаторни изисквания, произтичащи от възможността чрез
него да се повлияе върху цялостното поведение на пазара, а от там и върху
диспропорционалното конкурентно положение на съответното предприятие,
и като се отчете, че установеното нарушение не е нито спорадично, нито
представлява изолиран случай, а отразява цялостна търговска кампания,
съдът приема, че процесното нарушение не може и не следва да се счита за
маловажно.
Съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е
определил размера на имуществената санкция в предвидените относително
определени предели на чл. 209 от ЗЗП, като е наложил имуществена санкция
в минималния размер от 500,00 лева. Така определената санкция се явява
справедлива и съобразена с обстоятелствата по чл. 27 от ЗАНН и не подлежи
на намаляване.
Несъстоятелни са аргументите на жалбоподателя, че не било налице
нарушение, тъй като кампаниите за намаленията се осъществявали през
годините по един и същ начин и дружеството се съобразявало с установената
практика на търговските обекти в търговския център. Това, че преди не са
направени констатации за нарушения на ЗЗП по никакъв начин не обвързва
контролните органи със задължение да неглижират подобно нарушение при
процесната проверка. Без значение са вътрешните правила в МОЛ-а, при
положение, че същите не са съобразени с нормативните изисквания, които в
случая са пределно ясни.
Поради гореизложеното, обжалваното наказателно постановление
следва да бъде изцяло потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото съдът дължи и произнасяне по направеното
искане от адв.К. да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза
на КЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН законът допуска
присъждането на разноски, включително и за осъществено процесуално
представителство на наказващия орган съгласно ал. 4. Но по делото като
11
представител на КЗП в проведеното съдебно заседание не е участвал
юрисконсулт, а надлежно упълномощената адв.К.. Тя претендира присъждане
на възнаграждение за изложеното становище от юрисконсулт А. Д. в
придружителното писмо, с което жалбата и административната преписка са
изпратени до СРС. Действително, посоченият юрисконсулт Д.е подписал
писмото, но с това той не е осъществил процесуално представителство на
наказващия орган, а единствено е администрирал жалбата. Очевидно в случая
по необясними причини КЗП е преценила, че следва да ангажира адвокат,
който да представлява наказващия орган по делото, независимо че Комисията
има наети юрисконсулти. Следователно, в случая би могло да се присъди
единствено възнаграждение за адвокатската защита, но доколкото не са
представени доказателства за реалното заплащане на разноски на адв.К. и
техния размер, то искането се явява неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 001818/15.05.2023 г.,
издадено от И.Д.Директор на Регионална дирекция за областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол
на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на дружеството –
жалбоподател „М.С.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХХХ на основание чл. 83, ал.
1 от ЗАНН, чл. 233, ал. 2 от Закон за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 209
от ЗЗП, е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 500,00 (петстотин) лева за нарушение по чл. 64, т. 3 от ЗЗП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. К. за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на КЗП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12