№ 123
гр. Шумен, 28.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от Димчо Ст. Луков Въззивно частно гражданско
дело № 20233600500045 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 413 ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от „Йеттел България“ ЕАД гр.
София, ЕИК *********, действащо чрез пълномощника си адв. З.Й.Ц. –
САК, срещу разпореждане № 2091/12.12.2022 г. по ч.гр.д. № 1215/2022 г. по
описа на РС – Нови пазар, в частта, в която е отхвърлено заявлението на
„Йетел България“ АД за сумите: 121. 26 лв. неустойка по договор за мобилни
услуги № *********/18.05.2020 г., представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси поради прекратяване на договора по вина на потребителя
и 124. 99 лв. неустойка по договор за мобилни услуги №
*********/08.07.2020 г., представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси поради прекратяване на договора по вина на потребителя.
Жалбоподателя намира атакуваното разпореждане за неправилно
поради противоречие с материалния и процесуалния закони, както и че
същата е необосновано. Оспорва извода на заповедния съд за
неравноправност на неустойката по всеки договор, тъй като същите
представляват три месечни абонаментни такси, за който размер претенцията е
изцяло съобразена с клаузите на договорите, поради което същите не са
неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Сочи и неправилност и
незаконосъобразност на изводите на заповедния съд във връзка с
прекратяване на договорите. По всички доводи, жалбоподателя излага обилни
аргументи. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане в атакуваната
част, както и в частта за разноските за разликата над уважения до
претендирания размер.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
1
След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира
частната жалба за неоснователна, поради следното.
Ч.гр.д. № 20223620101215/2022 г. на РС – Нови пазар е образувано по
депозирано от „Йеттел България“ ЕАД гр. София, ЕИК *********,
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника Ф. Г. Я. с ЕГН ********** от гр. Нови
пазар, общо за сумата от 356. 45 лв., включваща сумите: По договор за
мобилни услуги № *********/18.05.2020 г. - 60. 53 лв., представляващи
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги и 121. 26 лв. неустойка поради предсрочно прекратяване на
договора и по Договор за мобилни услуги № *********/08.07.2020 г. - 49. 67
лв., представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги и 124. 99 лв. неустойка поради предсрочно
прекратяване на договора.
С обжалваното разпореждане № 2091/12.12.2022 г., съдът е отказал да
издаде заповед за изпълнение за претендираните суми както следва:
1/ - 121. 26 лв. неустойка по договор за мобилни услуги №
*********/18.05.2020 г., представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси поради прекратяване на договора по вина на потребителя
и
2/ - 124. 99 лв. неустойка по договор за мобилни услуги №
*********/08.07.2020 г., представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси поради прекратяване на договора по вина на потребителя.
За да отхвърли заявлението в тези му части, заповедният съд е приел,
че съобразно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от ЗЗП клаузите за така
договорените неустойки, поради предсрочно прекратяване на договора, са
неравноправни. Приел е също така, че претендираните от заявителя суми се
основават на посочени в договора условия, върху които потребителят,
какъвто е длъжника не можел да влияе. Според съда съгласно представените
договори, при прекратяване на същите преди изтичането на срока посочен в
него, по вина или инициатива на потребителя, или при нарушаване на
задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в т.ч.
приложимите ОУ, последния дължи за всяка СИМ карта, по отношение на
която е налице прекратяване - неустойка в размер на сумата от стандартните
за съответния абонаментен план месечни вноски за всяка СИМ до края на
този срок, като максималният размер на тази неустойка не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В т. 12 от
заявлението е посочено, че не е изпълнил задължението си по договорите,
поради което същите са прекратени едностранно от „Йеттел България“ ЕАД,
но не е посочена дата на прекратяване на всеки от договорите. Такава дата не
е посочена и в допълнителната молба от 08.12.2022 г.
Приел е също, че в чл. 19б от Общите условия на „Йеттел България“
ЕАД са посочени основанията на които мобилния оператор има право да
2
откаже сключване на договор или едностранно да го прекрати, когато –
съобразно т. „в“ на чл. 19б потребителя не е платил дължими суми след
изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор. Мобилния
оператор не твърдял, а и не посочвал да е извършвал писмено уведомяване на
длъжника за извършеното от него прекратяване на договорите. Заповедният
съд е приел, че самото уведомяване за прекратяването на договора следва да
се извърши писмено с оглед специалната разпоредба относно уведомяването
за прекратяване на договора, посочено в чл. 19в от ОУ „с едномесечно
писмено предизвестие“. Приел е също, че във всеки от договорите с Я.,
липсва разпоредба относно реда за извършване на самото прекратяване, както
и за уведомяването за него. Поради това, че се касае за писмени договори, то
и изявлението за прекратяването им, респ. едностранното им разваляне,
следва да е в писмена форма и да е достигнало до другата страна – чл. 87 ал. 1
изр. 2 от ЗЗД. Съдът е приел, че претендираните от заявителя неустойки
излизат от своята обезпечителна функция по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, още
повече, че и на основание чл. 27 изр. 2-ро от ОУ, при неспазване на срока
потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки
ден закъснение. В този смисъл, посоченото в договора за мобилни услуги, не
съответства на посоченото в ОУ към тях, поради което според НПРС клаузата
от договорите за мобилни услуги относно заплащането на неустойката се
явява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 т. 5 и т. 19 от ЗЗП, поради
това, че не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като: задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка и не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора.
По отношение на разноските е приел, че за предявените вземания в общ
размер от 356. 45 лв. заявителят е платил ДТ в размер на 25 лв. и адвокатско
възнаграждение – 480 лв. и е присъдил пропорционално върху уважените
вземания в размер на 110. 20 лв. – разноски в общ размер на 7. 73 лв.
държавна такса и 148. 40 лв. за адвокатско възнаграждение и е отхвърлил
заявлението за разликата над тези размери до претендираните.
При така установената фактическа обстановка, ШОС приема, че с
частна жалба се атакува разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу Ф. Г. Я. за сумите: - 121. 26 лв. неустойка по договор за мобилни
услуги № *********/18.05.2020 г., представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси поради прекратяване на договора по вина на потребителя
и 124. 99 лв. неустойка по договор за мобилни услуги №
*********/08.07.2020 г., представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси поради прекратяване на договора по вина на потребителя.
Заповедният съд е длъжен да извърши преценка дали заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК не противоречи на закона
3
и добрите нрави, съобразно разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 2 от ГПК. При
тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които
произтичат субективните права предмет на заявлението, със закона и с
добрите нрави.
ШОС споделя изводите на заповедния съд. Съгласно разпоредбата на
чл. 411 ал. 2 т. 2 и 3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава, когато
искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. Съдът може да
откаже да издаде заповед за изпълнение ако констатира нарушение на закона
или на добрите нрави или неравноправна клауза.
Искано издаване заповед за изпълнение, което се основава на сключени
между страните договори за мобилни услуги, по които на длъжника се
предоставя услуга по смисъла на пар. 13 т. 14 от ДР на ЗЗП и той има
качеството на потребител по смисъла на пар. 13 т. 1 от ДР на ЗЗП. За съда е
налице задължение служебно да прецени дали искането противоречи на
закона или се основава на неравноправна клауза от договора. От приложените
договори се установява, че страните са постигнали съгласие единствено
относно основанията за едностранното прекратяване на договорите от страна
на дружеството – доставчик, но не и касателно формата на изявлението и реда
за уведомяване на другата страна. Поради това при прекратяването на тези
договори, сключени между намира приложение общата разпоредба на чл. 87
ал. 1 от ЗЗД, доколкото от жалбоподателя не се твърди наличие на
обстоятелствата по чл. 87 ал. 2 от ЗЗД. Съобразно разпоредбата на чл. 87 ал. 1
от ЗЗД, при неизпълнение задълженията на длъжника по един двустранен
договор, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника
подходящ срок за изпълнение, с предупреждение, че след изтичането му ще
смята договора за прекратен. Когато договорът е писмен, предупреждението
трябва също да се направи писмено. В тежест на кредитора е да установи
отправяне на надлежна покана за изпълнение до длъжника с предупреждение
за разваляне на договора и, че тя е достигнала до знанието му. По настоящото
дело не са събрани доказателства от които да се установи, че жалбоподателят
– заявител е отправил писмена покана до длъжника със съдържанието по чл.
87 ал. 1 от ЗЗД, респ. да го е уведомил писмено за прекратяване на
договорните им отношения преди подаване на заявлението. Поради това
ШОС приема, че договорите посочени в заявлението на „Йеттел България“
АД не са били прекратени предсрочно, съответно претендираните вземания за
неустойки не са били изискуеми. При наличие на договорна клауза за
неустойка, такава се дължи при поискване от изправната страна по договора,
т. е. изискуемостта на вземането възниква от датата на поканата до
неизправната страна по договора, каквато в случая няма отправена до
длъжника.
4
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че атакуваното в
настоящото производство разпореждане на НПРРС е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба против
същото, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. За този си
извод, на основание чл. 278 ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 272 от ГПК, Окръжен
съд – Шумен, препраща и към мотивите на първоинстанционния съд, които,
както по-горе се посочи, са правилни и съответстващи на закона и на добрите
нрави.
При неоснователност на жалбата, ШОС приема за правилни и
законосъобразни и изводите относно разноските, като разпореждането и в
тази му част следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Разпореждане № 2091/12.12.2022 г.
постановено по ч.гр.д. № 215/2022 г. по описа на РС – Нови пазар, в частта, в
която е отхвърлено заявлението на „Йетел България“ АД за сумите: 121. 26
лв. неустойка по договор за мобилни услуги № *********/18.05.2020 г.,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси поради
прекратяване на договора по вина на потребителя и 124. 99 лв. неустойка по
договор за мобилни услуги № *********/08.07.2020 г., представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси поради прекратяване на договора
по вина на потребителя, както и в частта относно разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5