№ 1646
гр. Русе, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20214520105436 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДискр.
Образувано е по предявен иск от К. Т. К. от гр.В., обл.Русе за
осъждане на ответната страна Община В. да му заплати сумата от 16 000,00
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от
дискриминационно третиране в резултат на неизградена архитектурна среда,
която затруднява придвижването му и достъпа до публични места, в
конкретно посочени три сгради.
Твърди се в исковата молба, че претендираното обезщетение за
неимуществени вреди произлиза от признатото по гр.д.N:916/2019г. за
дискриминационно поведение на Община В..
На основание чл.38, ал.2 от ЗА моли съда да осъди ответника да заплати
на адвокат М. А., оказала безплатна правна помощ на ищеца адвокатско
възнаграждение, изчислено по Наредба №1 /09.07.2004г.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, с който са
развити съображения за неоснователност на предявения иск.
В хода на производството от изготвена служебна справка се
1
установява, че ищецът е починал на 02.03.2021г.
С Определение N:1228/24.03.2022г. производството по делото е спряно
на основание чл.229, ал.1, т.2 от ГПК и изискано удостоверение за
наследници на починалия ищец.
С Определение N:1427/06.04.2022г. съдът е възобновил
производството по делото, като е конституирал наследниците на К. Т. К. в
процесуалното качество на ищци по делото – В. Д. К. с ЕГН:**********, Г. К.
Т. с ЕГН:********** и Т. К. Т. с ЕГН:**********.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
С влязло в сила Решение N:1607/16.10.2019г. по гр.д. N:916/2019г. по
описа на Русенски районен съд е признато за установено, че Община В. е
осъщестила спрямо К. Т. К. пряка дискриминация по признак „увреждане“,
тъй като го е третирала дискриминационно, като не му е осигурила, като на
лице с увреждане, достъпна среда към три сгради на територията на
общината, а именно: на ул.“*****“ № 6 - библиотека, на ул.“*****“ № 2 - 3 -
общинска администрация и на ул. “******“ №4 - медицинско заведение.
От събраните по делото доказателства се установява, че К. Т. К. живее
в гр.В., община В.. На същия е издадено Експертно решение №1086 от
068/21.04.15г. на ТЕЛК за общи заболявания II състав -Русе, влязло в сила на
07.05.2015г. с което му е определена пожизнено 100 процента степен на
увреждане, с чужда помощ, като единствената възможност на пострадалия за
придвижване е била с инвалидна количка, което е било значително
затруднено поради недостъпната архитектурна среда в гр.В..
Поради естеството на увреждането - ампутация на двата му крака,
единственият начин на придвижването на ищеца в градска среда било
посредством акумулаторна инвалидна количка, закупена на 06.07.2012г. от
„Артлика" ЕООД, видно от Фактура № ********** от 06.07.2012г. и
Гаранционна карта № 080013 от 10.07.2012г., приложени като писмени
доказателства по делото.
Видно от СТЕ, изготвена от арх. Папова по ГД №916:2019г. посочените
три сгради нямали достъп за хора с увреждания, а изградените рампи на две
2
от сградите не отговаряли на строителните правила и норми, като вещото
лице дава експертното си заключение, че и трите сгради са препятствали
достъпа на К. К. в тях.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че
посочените по горе сгради са със стълби, които са били непреодолими за К.
К.. Установява се, че през есента на 2015г. на стълбите пред сградата на
Общинска администрация е изграден подход, който е непреодолим за него.
Свидетелите установяват, че дори във влажно и студено време К. К. е
престоявал на входа пред общината и чакал с часове някой от служителите
случайно да го забележи през прозореца и да го обслужи.
От свидетелските показания по делото се установява, че сградата, в
която се помещават поликлиниката и аптеката, също е общинска собственост,
както и че до тази сграда нямало какъвто и да било достъп. От
доказателствата по делото е установено, че ищецът е страдал от диабет, което
налагало всеки месец да му се взема кръв за пълни кръвни изследвания на
протромбиново време. Установи се, че поради липса на достъп вземането на
кръв е ставало от медицинско лице и навън на тротоара. Именно в такива
нехигиенични, полеви условия, включително на минусови градуси през
зимата, и на до 50 градуса през лятото, в дъждовно време, на ищеца са се
извършвали медицински процедури на открит терен. Установява се, че на
следващия ден, след вземането на такива кръвни проби, на починалия ищец се
налагало той отново да отиде до сградата, за да получи изследванията си.
От показанията на св.Р. Х. се установява, че поради заболяването на
ищеца зъбният му статус е бил влошен, което е налагало вадене на зъби,
което се извършвало навън на тротоара пред сградата.
Установява се, че библиотеката в гр.В., също е била недостъпна за
ищеца, поради което той бил принуден да не я посещава, независимо, че имал
много свободно времеи желание за четене на книги.
От показанията на св.С.Ц. се установява, че ищецът бил контактен
човек, имал желание да посещава библиотеката и обичал да чете книги, но
обективно бил препятстван до тази възможност.
При така установеното от фактическа страна, се налагат
3
следните правни изводи:
Възможността за защита по съдебен ред на признатите със Закона за
защита от дискриминация /ЗЗДискр/ права е предвидена в разпоредбата на чл.
71, ал. 1 от същия, съгласно текста на която, лицето, чийто права са били
накърнени с действия, респ. бездействия предвидени в закона, може да иска
ограничилият правата му да бъде осъден да възстанови предишното
положение, като отстрани нарушението; да се въздържа от извършване на
нарушението за в бъдеще; да заплати обезщетение за причинените му
вреди.
При последната възможност за упражняване правото на иск,
субсидиарно се прилагат правилата, предвидени в разпоредбите, уреждащи
деликта в чл.45 и сл. от ЗЗД, доколкото се касае за причинено непозволено
уреждане при гражданската отговорност на всеки правен субект да не
извършва противоправни действия, водещи до причиняване вреди на другиго.
С оглед правосубектността на ответника - юридическо лице, касае се за
ангажиране отговорността му в субсидиарно приложение на разпоредбата на
чл.49 от ЗЗД, доколкото действията, респ. действията, съставляващи актът на
дискриминация, се осъществяват от лица, на които е възложил определена
работа, включително и по пригодяване на сградата на обекта в съответствие с
нуждите на потребителите, включително и по отношение на тези със
специални потребности, предвид избягване на неблагоприятното им
третиране.
Безспорно за пригодяване според нуждите на лицата с увреждания на
сградите и инфраструктурните елементи, водещи до достъп до тях са уредени
изрични правила, спазването на които осигуряват свободното придвижване и
преодоляване ограничения за ползването им и от лица със специални
потребности. В чл.5 от ЗЗДискр изрично е предвидено, че неспазването на
тези правила, в това число изграждането и поддържането на архитектурна
среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се
счита за дискриминация.
В случая, твърденията на ищеца относно липсата на достъп на лица с
увреждания до офиса на ТП на НОИ - стопанисван от ответника, попадат в
обсега на предвидената в посочената по-горе материалноправна разпоредба,
установяваща акта на дискриминация. по критерия поддържането на
4
архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания.
Безспорен е по делото фактът относно необходимостта от придвижване на
ищеца с инвалидна количка при обслужване нуждите му, тъй като е инвалид
първа група с чужда помощ и е в невъзможност за придвижване на крака,
дори с чужда помощ.
В конкретния случай с влязло в сила Решение N:1607/16.10.2019г. по
гр.д. N:916/2019г. по описа на Русенски районен съд е признато за
установено, че Община В. е осъщестила спрямо К. Т. К. пряка
дискриминация по признак „увреждане“, тъй като го е третирала
дискриминационно, като не му е осигурила, като на лице с увреждане,
достъпна среда към три сгради на територията на общината, а именно: на
ул.“*****“ № 6 - библиотека, на ул.“*****“ № 2 - 3 -общинска администрация
и на ул. “******“ №4 - медицинско заведение.
От събраните по делото доказателства се установиха конкретни вреди,
които ищецът е претърпял вследствие акта на дискриминация от страна
ответника, но доколкото това са общоизвестни и житейски логично
възникващи при дадени обстоятелства факти, съдът приема същите за
установени. В тази връзка, съдът приема, че ищецът е търпял неудобство при
посещението си в посочените сгради на Община В.. Създаденото затруднение
и неудобство се е явило пречка ищецът да се чувства като пълноценен правен
субект, с равни възможности на придвижване и достъп до публични места.
Логично е това да се е отразило и на емоционалното му и психично
състояние, формирайки чувство на неравноправие и негодувание срещу това.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между акта на бездействие
на ответното дружество да осигури условията за достъп до офиса си на
лицата с увреждания и специални потребности и претърпените от ищеца
вследствие на това неимуществени вреди, с оглед осъществения срещу него
акт на дискриминация, поставящ го в неравностойно положение спрямо
останалите субекти.
Размерът на обезщетението за причинените неимуществени вреди съдът
определя по справедливост, в приложение разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като
следва да отчете интензитета и продължителността на субективните
преживявания на ищеца – до неговата смърт. В конкретния случай става
дума не за единичен случай, а за системно търпяни вреди, при който
5
недостатъкът в архитектурната среда не е бил преодоляван от Община В..
Изложеното дава основания съдът да формулира извод, че предявения
иск за присъждане на обезщетение е основателен и доказан и следва да бъде
уважен пълния му размер от 16000 лева.
По разноските.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на Русенски районен съд държавна такса върху уважения иск за
неимуществени вреди в размер на 640,00 лева.
На основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА, вр. с чл.7, ал.2, т.4 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
тежест на ответника следва да се присъди възнаграждение в размер на
1010,00 лева на адв.М. А. от РАК.
По изложените съображения съдът:
РЕШИ:
На основание чл.71, ал.1, т.3 от Закона за защита на
дискриминацията, вр. с чл.49 от ЗЗД:
ОСЪЖДА Община В., представлявана от кмета на общината да заплати
на В. Д. К. с ЕГН:**********, Г. К. Т. с ЕГН:********** и Т. К. Т. с
ЕГН:********** сумата от 16 000,00 лева представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на осъществена спрямо К. Т. К. с
ЕГН:********** пряка дискриминация по признак „увреждане“, тъй като го
третирала дискриминационно, като не му осигурила, като на лице с
увреждане, достъпна среда към три сгради на територията на общината, а
именно: на ул.“*****“ № 6 - библиотека, на ул.“*****“ № 2 - 3 - общинска
администрация и на ул. “******“ №4 - медицинско заведение, признати за
дискриминация с влязло в сила Решение N:1607/16.10.2019г. по гр.д.
N:916/2019г. по описа на Русенски районен съд.
На основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА, вр. с чл.7, ал.2, т.4 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения:
6
ОСЪЖДА Община В., представлявана от кмета на общината да заплати
на адв.М. А. от РАК сумата от 1010,00 лева, адвокатско възнаграждение за
осъществената правна помощ по делото на К. Т. К. с ЕГН:**********, В. Д. К.
с ЕГН:**********, Г. К. Т. с ЕГН:********** и Т. К. Т. с ЕГН:**********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7