Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София,
19.03.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- E въззивен състав, в публично съдебно
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Шейтанова
мл. съдия Цветина Костадинова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното гр. дело № 7215 по
описа за 2016 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 6.11.2015 г., постановено по гр.д.№ 66250/ 2014 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 79 състав, са отхвърлени предявените от Я.П.Д. /ЕГН **********/
срещу „К.-Б.” ЕАД- гр. София /ЕИК ********/ кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1- т.3 КТ: за признаване за незаконно
и отмяна на извършеното със Заповед № 20141001/ 03.10.2014 г. на Изпълнителния директор
на „К.Б.” ЕАД на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ уволнение на Я.П.Д. от
длъжността „главен счетоводител” в „К.-Б.” ЕАД; за възстановяване на Я.П.Д. на
заеманата преди незаконното уволнение длъжност: „главен счетоводител” в „К.-Б.”
ЕАД и за присъждането на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето, през което
е останала без работа, поради незаконно уволнение, през периода 06.10.2014 г.-
06.04.2015 г., в размер на 13 479 лв., ведно със законната лихва от
02.12.2014 г. до окончателното изплащане.
С
Определение от з.з. на 14.03.2016 г., в производство по чл.248 ГПК е изменено
цитираното решение от 6.11.2015 г. в частта за разноските, като ищцата Я.Д. е
осъдена да заплати на ответника „К.-Б.” ЕАД сумата 1 100 лв.- разноски по
чл.78, ал.3 ГПК за платено адвокатско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от Я.П.Д. /ищца по делото/, в която са изложени
оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с
искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за
уважаване на предявените искове, с присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Подадена
е и частна жалба от ищцата Я.П.Д.
срещу определението по чл.248 ГПК, с искане да бъде постановена отмяната му
като постановено по недопустима, респ. неоснователна молба на ответника.
Въззиваемата
страна „К.-Б.” ЕАД- гр. София /ответник по делото/ оспорва въззивната жалба и
частната жалба на ищцата и моли постановените от СРС решение и определение по
чл.248 ГПК като правилни да бъдат потвърдени, като претендира разноски за
въззивното производство.
Предявени са искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3
вр. чл.225, ал.1 КТ.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран
настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите
му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявените от Я.Д.
искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр.
чл.225, ал.1 КТ като неоснователни и недоказани- чл.272 ГПК.
Предявеният от Я.Д. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на
уволнението й за незаконно и за неговата отмяна е неоснователен.
По делото не е спорно, а се и установява от
представените писмени доказателства, че между страните е съществувало валидно
безсрочно трудово правоотношение, възникнало през м.06.2006 г., по което ищцата
Я.Д. първоначално заемала длъжността: „счетоводител“ /трудов договор от
9.06.2006 г./, а считано от м.07.2008 г.- длъжността „главен счетоводител” в „К.-Б.“
ЕАД- гр. София /Допълнително споразумение към трудовия договор от 1.07.2008
г./.
Това правоотношение е прекратено едностранно
от работодателя на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ- поради съкращаване на щата, с
предизвестие и заповед от 3.10.2014 г., връчени на ищцата на 6.10.2014 г. при
отказ, извършен в присъствието на двама свидетели, считано от 6.10.2014 г. Съобразно
чл.335, ал.2, т.2 КТ трудовоправната връзка между страните е прекратена на 6.10.2014
г., към която дата следва да бъде извършена преценка за наличие на посоченото
от работодателя уволнително основание.
Съкращаването на щата по смисъла на
чл.328, ал.1, т.2 КТ изисква премахване, считано от един определен момент за в
бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в
предприятието или учреждението, респ. дружеството, поради преустановяване на
съответстващите им трудови функции. Законо-съобразността на уволнението на
посоченото основание изисква съкращаването на щата да се основава на такива
промени в щатното разписание, които да
са извършени от компетентния орган по
установения за съответния работодател
ред. То може да бъде
извършено само след утвърждаване на промените в щатното
разписание. Съкращаване в щата има, както при реална промяна на трудовите
функции на съществуващите бройки по щатното разписание, така и при промяна само
на броя на работниците или служителите. В резултат на съкращаването в щата
дейността на предприятието се оптимизира чрез осъществяването й занапред от по-
малък брой на заетите лица по трудово правоотношение. Поради това и съкращаване
в щата е налице и в случаите, в които, макар длъжността да продължава да
съществува като нормативно определена позиция /наименование/ и като система от
функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, намалена
е числеността на служителите, заемащи тази длъжност и изпълняващи тези функции
и задачи. Освен горното е необходимо съкращаването в щата да е реално, а не фиктивно, т.е. съответната трудова функция да се
премахва, а не да се променя само наименованието на съответстващата й длъжност
при запазване характера на извършваната работа. Самото решение на работодателя,
с което една щатна длъжност се съкращава, не подлежи на съдебен контрол. На
контрол за законосъобразност подлежи уволнението, извършено въз основа на
съкращаване в щата.
За установяване законността на уволнението в
случая би следвало да се установи, че преди неговото извършване е било налице
утвърдено ново /следващо възникването на трудовото правоотношение между
страните, респ. последното изменение на трудовото правоотношение, засягащо
заеманата от служителя длъжност/ щатно разписание на длъжностите на заетите по
трудово правоотношение при ответника и че съгласно това ново щатно разписание
вече не съществува длъжността, заемана от ищцата.
В случая прекратителният ефект на процесната
уволнителна заповед е настъпил на 6.10.2014 г., към която дата е налице влязло в
сила ново щатно разписание на ответното дружество, действащо от 26.09.2014 г.,
в което не фигурира длъжност „главен счетоводител“.
Преди уволнението на ищцата е било в сила
щатно разписание /видно от поименно щатно разписание- л.60- л.62 от делото на
СРС/, според което в ответното дружество е имало щатна бройка за длъжността
„главен счетоводител“. Според влязлото в сила на 26.09.2014 г. щатно разписание
в щата на дружеството не съществува длъжност „главен счетоводител“, като
съгласно издадената от Изпълнителния директор на дружеството Заповед № 016/
26.09.2014 г. функциите на тази длъжност са разпределени между изпълняващите
длъжността „финансов директор“ и „счетоводител“. По силата на новото щатно разписание
в ответното дружество съществува направление „финансово- административно“,
управлявано от „финансов директор“, в което е включен „счетоводен отдел“- с 2
щатни бройки за длъжността „счетоводител“, при общ брой на служителите по щат-
250 бр. Съгласно действащо от 24.10.2014 г. щатно разписание на ответното
дружество /следващо процесното/ общият брой на служителите по щат е намален на
236 бр., като горепосоченото направление съществува, управлявано от „финансов директор“,
с включен в него „счетоводен отдел“- с 3 щатни бройки за длъжността „счетоводител“.
По делото е приложено и следващо по време щатно разписание, действащо от 15.05.2015
г., според което щатната численост на ответното дружество е намаляла до 186 бр.
/т.е. щатната численост на заетите по трудово правоотношение прогресивно
намалява/.
Въз основа на установените от настоящия
въззивен съд при съпоставка на приложените от страна на ответника длъжностни
щатни разписания на „К.-Б.“ ЕАД факти и обстоятелства се налага приемането на
извод, че в ответното дружество действително е било извършено съкращаване на
щата, което е обосновало издаването на процесната уволнителна заповед.
Уволнението на ищцата Д. е било извършено след настъпили през м.09.2014 г.
промени в щатното разписание на „К.-Б.“ ЕАД- гр. София, извършени от
компетентния орган по установения за дружеството ред, като съкращаването на
щата е било реално, а не фиктивно. Промените в щатното разписание са били
обусловени от взетите от Съвета на директорите /СД/ на „К.-Б.“ ЕАД на 23.09.2014
г. решения /Протокол от 23.09.2014 г./- съобразно чл.36 от Устава на
дружеството. Несъстоятелно е направеното в тази връзка от страна на ответницата
възражение за недостоверност на датата на приложеното щатно разписание. За
установяване наличието на валидно щатно разписание е достатъчно представянето
на документ в писмена форма, съдържащ данни за приемането и утвърждаването му
по предвидения за дружеството ред, какъвто документ е приложен по делото.
Наличието на достоверна дата не съставлява елемент от формата за валидност на
този документ, като в случая данни за влизането в сила на процесното щатно
разписание на 26.09.2014 г. могат да бъдат изведени от представените в
първоинстанционното производство протокол от проведено на 23.09.2012 г.
заседание на СД на дружеството, подписан от участвалите в заседанието лица-
членове на СД, а също и от кореспондиращите си свидетелски показания на св. Вл.
Андреев /технически директор в ответното дружество/ и св. М. Ч. /финансов
директор в ответното дружество/, според които решенията на управителния орган
за извършените структурни промени, отразени в утвърденото през м.09.2014 г.
длъжностно щатно разписание, са взети на заседание на същия от 23.09.2014 г.
Доказателства за несъществуването на щатно разписание, предвиждащо съкращаване
длъжността на ищцата, към датата на уволнението й на 6.10.2014 г., по делото не
са ангажирани и събрани.
Не се установява от доказателствата по делото
и фиктивно закриване на заеманата от ищцата длъжност: „главен счетоводител” в „К.-Б.“
ЕАД, респ. фиктивно съкращаване на тази включена в предходно щатно разписание
на ответното дружество длъжност, тъй като след уволнението й, считано от 6.10.2014
г., не е бил назначен в дружеството нов служител на такава длъжност, нито пък
такъв, изпълняващ същите трудови функции, но с друго наименование на
длъжността. В действащото от 26.09.2014 г. щатно разписание е била премахната
единствената съществуваща в предходното щатно разписание бройка за длъжността „главен
счетоводител”, като няма основание за приемането на извод, че същата длъжност,
но с друго наименование, съществува както в действащото при ответника от 26.09.2014
г. щатно разписание, при действието на което именно е уволнена ищцата, така и в
следващото действащо при ответника от 24.10.2014 г. щатно разписание. Не може
да бъде обоснован извод въз основа на приложените длъжностни характеристики, че
трудовите функции на длъжността „главен счетоводител” и тези на длъжността „счетоводител“
са идентични. Частичното припокриване на трудовите им функции, при положение,
че включените в длъжността „главен счетоводител“ трудови функции са
разпределени между трима служители на дружеството, заемащи длъжностите „финансов
директор“ и „счетоводител“- съгласно Заповед № 016/ 26.09.2014 г., не може да
обоснове извод за фиктивност на приложеното уволнително основание- съкращаване
на щата. Това разпределяне на трудовите функции е в преценката на работодателя,
която не подлежи на съдебен контрол, включително и при преценката за
законността на процесното уволнение.
Неоснователен е и наведеният от
ищцата довод за незаконност на
атакуваното по делото уволнение, поради неизвършването на подбор при
съкращаване на длъжността й от страна на работодателя. Съгласно разпоредбата на
чл.329 КТ при съкращаване в щата работодателят има право на подбор и може в
интерес на службата да уволни служители, длъжностите на които не се съкращават,
за да останат на работа тези, които имат по- висока квалификация и работят по-
добре. В настоящия случай е закрита единствената съществуваща в действащото до 25.09.2014
г. щатно разписание бройка за длъжността „главен счетоводител” в ответното
дружество, което е довело до съкращаването на ищцата. Не е налице следователно
нито правна, нито фактическа възможност за извършването на подбор от страна на
работодателя, тъй като този подбор не може да бъде разпрострян и относно
служители, заемащи различни от процесната длъжности, с други изисквания за
заемане на длъжността и с различни от длъжностната характеристика на ищцата
функции и отговорности. Предвид тези съображения, подборът не може да бъде
разпрострян по отношение на ищцата- „главен счетоводител”, и относно заемащите
длъжността „счетоводител“ при ответника.
Отговор
на въпроса за кръга на лицата, които следва да вземат участие при извършване на
подбор от работодателя при съкращаване на щата, е даден в мотивите на
Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по т.д.№ 3/ 2011 г. на ВКС- ОСГК,
според които при съкращаване в щата на единствената щатна длъжност /трудова
функция/ работодателят може да
уволни съответния работник или служител, заемащ тази длъжност, или да направи
подбор между него и друг /други/, заемащ близка или сходна длъжност. Ако
правото на подбор бъде упражнено, работникът или служителят може да оспори
уволнението във връзка с проведения подбор. При задължителност на подбора
работодателят преценява какъв да бъде обсегът на същия- между работниците и
служителите, чиито длъжности се съкращават, чрез включването и на работници и
служители, заемащи близки или сходни длъжности. В мотивите на Тълкувателно
решение № 5 от 26.10.2021 г. по т.д.№ 5/ 2019 г. на ВКС- ОСГК, също е посочено,
че съкращаването в щата може да засяга една или повече от множество еднородни,
близки или сходни трудови функции, при които неизбежно работодателят извършва
преценка измежду всички работници и служители кои да бъдат уволнени и кои да
останат на работа.
В
случая длъжностите, за които е налице спор между страните: "главен счетоводител" и "счетоводител", с оглед
приложението на чл.329 КТ и извършването на преценка дали подборът е
задължителен или факултативен, не са сходни. Длъжността "главен счетоводител" се счита за ръководна длъжност /в
този смисъл Решение № 1629 от 18.01.2000 г. по
гр.д.№ 522/ 1999 г. на ВКС/, за разлика от длъжността
"счетоводител", която не е ръководна, а подчинена. В представената по
делото длъжностна характеристика за длъжността "главен счетоводител", заемана от ищцата Я.Д., е посочено,
че същият ръководи и организира финансовата
дейност, финансовото планиране и кредитиране, счетоводната отчетност и
вътрешния финансов контрол в предприятието; ръководи дейността на счетоводния
отдел; контролира правилното оформяне на счетоводната документация; контролира
своевременното уреждане на взаимо-отношенията с клиенти, доставчици, дебитори и
кредитори, с банките и НАП, и т.н. Същевременно в Националната класификация на
професиите и длъжностите /НКПД/ длъжността "главен счетоводител"
спада към групата "специалисти по администриране на политики", докато
длъжността "счетоводител" спада към друга група- "приложни
специалисти“.
Сравнителният анализ на отразените в
длъжностните характеристики за длъжностите „главен счетоводител“ и
„счетоводител“ в ответното дружество трудови функции също обосновава извод, че
двете съществено се различават, тъй като главният
счетоводител има преки ръководна и контролна функции по отношение
счетоводната дейност в дружеството, осъществява вътрешен финансов контрол над
счетоводната дейност, дейности, свързани с изготвяне и подписване на финансови
отчети на дружеството и др., а счетоводителите
извършват дейности по оперативно счетоводство, изразяващи се в осчетоводяване,
изготвяне на платежни документи, справки и др. подобни.
Разликите
между посочените две длъжности са съществени, което обосновава извод за липса
на задължение за работодателя да извършва подбор при съкращаването на
единствената длъжност за „главен счетоводител“, заемана от ищцата.
Следователно атакуваното по делото уволнение
не е било извършено в нарушение изискванията на чл.329 КТ, поради което и в
това отношение се явява законосъобразно.
Въз основа на изложеното настоящият въззивен
съд приема, че в случая е бил осъществен фактическият състав на чл.328, ал.1,
т.2, изр.2 КТ и уволнението на Я.Д., извършено едностранно от работодателя със
Заповед № 20141001/ 3.10.2014 г. на Изпълнителния директор на „К.-Б.“ АД- гр.
София, поради съкращаване на щата, считано от 6.10.2014 г. /съгласно чл.335,
ал.2, т.2 КТ/, е законосъобразно, а предявеният иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Предвид акцесорния им характер, като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени и предявените от Я.Д. искове по
чл.344, ал.1, т.2 КТ- за възстановяването й на заеманата преди уволнението
длъжност, и по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ- за присъждането на
обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението.
Поради
съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на трудовия спор и
неоснователност на релевираните в жалбата на ищцата доводи постановеното от СРС
отхвърлително решение, което е правилно, следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски
за въззивното производство има въззиваемата страна, но доказателства между
страните по мандатното правоотношение да е било договорено заплащането на
адвокатско възнаграждение в претендирания по делото размер по делото не са
представени. Липсва договор за правна защита и съдействие, касаещ
производството пред въззивния съд, а приложената електронна фактура, издадена
от адв. дружество, неподписана от клиента на услугите, не изпълнява изискването
за доказване на сторените по делото разноски /арг. ТР № 6 от 6.11.2013 г. по
тълк. дело № 6/ 2012 г на ВКС, ОСГТК- т.1/. Поради това и разноски на
въззиваемата страна с настоящото въззивно решение не следва да бъдат присъдени.
По частната жалба:
Съгласно
разпоредбата на чл.80 ГПК „страната, която е поискала присъждане на разноски,
представя на съда списък на разноските най- късно до приключване на последното
заседание в съответната инстанция; в противен случай тя няма право да иска
изменение на решението в частта му за разноските”. Нормата на чл.248, ал.1 ГПК-
в приложимата редакция, предвижда, че в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо-
в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
И в двата посочени
по- горе случая произнасянето на съда е обвързано от наличието на списък на
претендираните разноски, представен от страната най- късно до приключване на
последното заседание в съответната инстанция.
В
случая такъв списък от страна на работодателя- ответник до приключване на
първоинстанционното производство /до проведеното на 27.05.2015 г. последно
съдебно заседание в СРС/ не е представен, поради което и молбата му по чл.248 ГПК от 16.12.2015 г. като процесуално недопустима не е подлежала на разглеждане
по същество, а постановеният по молбата съдебен акт подлежи на обезсилване. Без
значение в случая е обстоятелството, че доказателствата за сторени от ответника
разноски за адвокатско възнаграждение са били своевременно представени, за
което съдът е направил констатация в мотивите на обжалваното определение.
Липсата на списък по чл.80 ГПК препятства произнасянето на съда по реда на
чл.248 ГПК, което обосновава извод за обезсилване на обжалваното определение и
оставяне молбата по чл.248 ГПК без разглеждане от въззивния съд.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 6.11.2015
г., постановено по гр. дело № 66250/ 2014 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 79
състав.
ОБЕЗСИЛВА Определение от з.з.
на 14.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 66250/ 2014 г. на Софийски районен съд,
ІІ ГО, 79 състав, по реда на чл.248 ГПК, и
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ молба по чл.248 ГПК на „К.-Б.” ЕАД- гр. София /ЕИК ********/ за
изменение на постановеното на 6.11.2015 г. по гр.д.№ 66250/ 2014 г. на СРС, ІІ
ГО, 79 състав, решение в частта за разноските.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.