№ 6429
гр. Варна, 14.06.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослава Данева
като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело №
20223110105306 по описа за 2022 година
и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени искове с правно
основание чл.422 от ГПК от „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп”,
№ 33 за приемане за установено в отношенията между страните дължимостта
на вземанията по Заповед № 929/15.02.2022 г. за изпълнение парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д № 1089/2022 г. по описа на
РС-Варна.
Съдът , след като се запозна с материалите по ч.гр.д № 1089/2022
г. по описа на РС-Варна, констатира, че в заповедното производство са
подадени едновременно две възражения от длъжника - възражение от
длъжника по чл.414 от ГПК и възражение по чл.414а от ГПК , които не са
оставени без движение за установяване кое от двете възражения се поддържа
от страна на длъжника , като веднага са дадени указания на заявителя за
предявяване на иск.
Като съобрази постъпилите две възражения от длъжника в
производството по ч.гр.д № 1089/2022 г. по описа на РС-Варна по чл.414 от
ГПК и чл.414а от ГПК , настоящият съдебен състав е счел,че е неясно какво
точно възражение се подава от длъжника в заповедното производство ,
поради което следва да бъде дадена възможност на длъжника да уточни какво
точно възражение предявява, което е от значение за допустимостта на
исковото производство.
Предвид изложеното, с Разпореждане № 17505/19.05.2022г.,
постановено по настоящото дело, съдът е дал възможност на ответника КР.
М. Д. в едноседмичен срок от получаване на съобщението за разпореждането,
с писмена молба с препис за ищеца, както следва :
Да конкретизира ясно и изрично, дали оспорва изцяло
задълженията, обективирани в издадената заповед № 929/15.02.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ЧГД № 1089/2022 г.
1
по описа на РС-Варна , по реда на чл.414 от ГПК, като се твърди, че същите
не са дължими ИЛИ оспорва изцяло/частично задълженията , обективирани в
заповед № 929/15.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК , издадена по ЧГД № 1089/2022 г. по описа на РС-Варна , по реда на
чл.414а от ГПК, като се твърди, че същите не са дължими, т.к. ги е заплатил
след издаване на заповедта. Съдът е указал в последния случай на длъжника
да представи заверени за вярност преписи от доказателствата, установяващи
изплащане на сумите по заповедта , с препис за ответника.
Към настоящия момент даденият от съда срок е изтекъл, като
горепосочените от съда указания не са изпълнени от страна на ответника и по
делото не е постъпила уточнителна молба, въз основа на която да се направи
обоснован извод относно вида на предявеното и поддържано възражение от
страна на длъжника срещу издадената заповед № 929/15.02.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК , издадена по ЧГД №
1089/2022 г. по описа на РС-Варна, а именно: дали се касае за възражение по
реда на чл.414 от ГПК или за възражение по реда на чл.414а от ГПК.
С оглед изложеното , съдът намира, че исковете с правно
основание чл.422 от ГПК са недопустими, тъй като предпоставките за
предявяване на исковете не са налице.
Исковият съд следи служебно за допустимостта на
производството, при което извършва самостоятелна преценка , дали са
налице предпоставките за предявяване на исковете.
Съдът, пред който е предявен иск на основание чл. 422 ГПК и
съобразно новата редакция на чл. 415 ГПК следи служебно за
едновременното наличие на три предпоставки за допустимостта на иска: 1/
издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено от длъжника в едномесечен срок
от връчването на заповедта възражение по чл.414 ГПК, алтернативно
заповедта за изпълнение да е връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал. 5 или да е налице отказ за издаване на заповед за изпълнение; 3/спазване
на срока за предявяване на иска по чл. 422 във вр. с чл. 415 ал.1 ГПК.
Тази проверка е самостоятелна и независима от проверката на
заповедния съд.
В настоящия случай, съдът констатира, че в производството по
ч.гр.д № 1089/2022 г. по описа на РС-Варна се предявени едновременно две
възражения от страна на длъжника – по реда на чл.414 от ГПК и чл.414а от
ГПК , но заповедният съд не е пристъпил към даване на указания на
длъжника да уточни кое от двете възражения се поддържа от страна на
длъжника , като се е пристъпило към указания за предявяване на иск към
заявителя. Настоящият съдебен състав е направил опит да санира тази
нередовност , като е предоставил възможност на ответника да уточни какво
точно възражение е депозирал пред заповедния съд , с оглед преценка за
допустимост на настоящото производство, но в предоставения срок не е
постъпил отговор от ответника /длъжник в заповедното производство/.
Вследствие на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
указанията за предявяване на иск към заявителя са преждевременно дадени ,
поради което и исковата молба се явява преждевременно предявена , поради
неотстранени нередовности на едновременно депозираните от длъжника в
заповедното производство две възражения по реда на чл.414 от ГПК и чл.414а
от ГПК. Въпреки положените усилия от страна на исковия съд , предвид
2
липсата на отговор от страна на ответника по предоставената му възможност,
тази нередовност не може да бъде отстранена , доколкото не е завършена в
цялост процедурата по отстраняване нередовността на депозираните от
длъжника възражения. Настоящият съдебен състав намира, че едва след
отговор от страна на длъжника в заповедното производство кое точно от
двете възражения поддържа , следва да се пристъпи или към указания към
заявителя по реда на чл.414а ал.3 от ГПК или за указания към заявителя по
реда на чл.415 ал.1 от ГПК.
Ето защо , съдът намира, че не са налице всички абсолютни
процесуални предпоставки за предявяване на иск на основание чл. 422 ГПК.
След като за абсолютните процесуални предпоставки за предявяване на иск
се следи служебно и настоящият състав намира, че същите не са налице, то не
следва да се разглежда по същество делото, а същото да се прекрати.
Предвид изложеното, съдът приема, че предпоставки за даване на
указания по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК не са налице, а предявените установителни
искове са преждевременно заведени и като такива - недопустими.
Исковата молба следва да бъде върната, на основание чл. 130
ГПК, а производството по делото – прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 5306/2022 год. по
описа на ВРС – ХІ състав, като недопустимо, на основание чл.130 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба
пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на
ищеца.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на ищеца ,
ведно със съобщението за постановяването му , на основание чл.7 ал.2 от
ГПК.
След влизане в сила на настоящото определение, да се върне
изисканото ч.гр.д № 1089/2022 г. по описа на РС-Варна, поради отпадане
необходимостта от същото, ведно с препис от постановеното
определение, за преценка за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3