РЕШЕНИЕ
№ 3201
гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110200165 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЕТ „Н– Н. К. – С. К.“ с ЕИК *************,
със седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново, *************,
представлявано от законния представител С. К. чрез упълномощения
процесуален представител – адв. П. Х. от Адвокатска колегия – гр. Велико
Търново, срещу електронен фиш (ЕФ) № ********** от 17.02.2021 г. на
Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ), за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), с който на
жалбоподателя на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2
от ЗДвП.
В подадената жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на
оспорения електронен фиш, като съображенията за това са свързани с
твърдения за издаването му в противоречие с материалноправните норми, при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в
разрез с целта на закона. Изразено е становище, че оспореният ЕФ е издаден от
некомпетентен орган, тъй като не може да се проследи кой е автора му. Освен
това се твърди, че лисва ясно и конкретно описание на нарушението, което е
рефлектирало на правото на жалбоподателя да разбере какво нарушение му се
вменява. Сочи се още, че в ЕФ липсва информация за вида, модела и годността
1
на техническото средство, с което е установено нарушението, което води до
невъзможност да се направи проверка относно неговата изправност. Липсва
подробно и ясно описание на мястото на нарушението.
Освен изтъкнатите процесуални нарушения, по същество
жалбоподателят твърди, че не е осъществил вмененото му нарушение, тъй
като е заплатил дължимата пътна такса. В подкрепа на това разяснява, че
търговецът има сключен тристранен договор с „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и
„ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК СИСТЕМИ“ АД, който прилага ведно с ТолПас
извлечение за процесната дата, от което е видно, че за всеки сегмент, през
който е преминавал процесния автомобил, е отчетена и заплатена тол такса,
включително и за посоченото преминаване в ЕФ в 22.25 ч.
Претендира се и приложение на европейското законодателство –
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г., в сила
от 19.10.2021 г. относно подробните задължения на доставчиците на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване (ЕУЕПТ), минималното
съдържание за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на
оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, като
съобразно чл. 2, § 7 от него доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно
ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във
връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на
нередността преди предприемане на принудителни мерки.
В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, не се
представлява. С молба от 06.03.2024 г. адв. Х. поддържа жалбата и излага
становище за отмяна на атакувания електронен фиш при споделяне на
наведените с жалбата доводи, като изтъква и допълнителни такива – за
неправилно ангажиране на отговорността на жалбоподателя с ЕФ, тъй като е
следвало да се състави АУАН и издаде НП съответно; че към датата на
твърдяното нарушение на път А-6 не е бил изграден км. 50+427, за изтекла
давност по чл. 34 от ЗАНН, доколкото същата тече от заснемането с
техническото средство, че не е посочен в ЕФ конкретния размер на твърдяната
като дължима и неплатена пътна такса, както и неяснота в описанието на
нарушението относно конкретното задължение на търговеца, за
неизпълнението на което е санкциониран. Моли за присъждане на разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 550.00 лв., за чието
изплащане са представени писмени доказателства, ведно със списък с
разноски.
Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно
призована, се представлява се от юрк. Г., която пледира за оставяне на жалбата
без уважение, респективно – за потвърждаване на електронния фиш като
правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение и
прави искане за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поискано от
жалбоподателя.
След анализ на събрания по делото доказателствен материал, поотделно
2
и в неговата съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На 17.02.2021 г. в 22:25 часа пътно превозно средство, представляващо
влекач марка „Скания Р 420 ЛА 4 Х 2 МНА“ с рег. № ВТ **** КМ, с
технически допустима максимална маса 20100 кг., брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой 5 оси, с технически
допустима маса на състава 44000 кг., се движило по път А-6 (автомагистрала
„Европа“) в област София-град, общ. Столична, като при пътния участък на
км. 50+427 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, било установено чрез електронната система за събиране на
пътни такси, че посоченото по-горе МПС се е движило по него, като частично
не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата. Нарушението било установено посредством устройство от тол
секция № 10182, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.
С оглед идентифициране субекта на отговорност, електронната система
за събиране на пътни такси генерирала автоматично данни за собственици и
притежатели на МПС, вследствие на което било установено, че собственик на
заснетото превозно средство е дружеството ЕТ „Н– Н. К. – С. К. с ЕИК
**********, със законен представител С.П.К.. Поради това на ЕТ бил
съставен процесният електронен фиш № ********** с който на основание чл.
187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП му е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лв. за извършено
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Установи си от представените от въззиваемата страна писмени
доказателства, както и от тези от жалбоподателя – извлечение от ТолПас за
процесната дата, че водачът на ППС неправилно е декларирал информация за
превозното средство, като е декларирано ППС с 0 бр. оси на ремаркето, а на
практика през сегмента е преминало ППС с ремарке с 3 оси.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – ЕФ №
********** от 17.02.2021 г.; тристранен договор между ЕТ „Н– Н. К. – С. К. с
ЕИК *********, „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и „ИНТЕЛИГЕНТНИ ТРАФИК
СИСТЕМИ“ АД ведно с приложение към него; фактура от „А1 БЪЛГАРИЯ“
ЕАД за м. 02.2021 г.; извлечение от ТолПас за 17.02.2021 г. за ППС ВТ 0484
КМ; доклад-извлечение от Електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в;
статични изображения във вид на снимков материал на ППС; справка за
собственост на ППС; справки-извлечения за нарушения от информационната
система на TollPass; справка-извлечение от системата на АПИ за обработка на
установени нарушения; списък с разноски, договор за правна помощ,
удостоверяващ изплащането на адвокатски хонорар.
След анализ на събраните доказателствени материали поотделно и в
своята съвкупност, съдът прецени същите за вътрешно непротиворечиви,
3
еднозначни, допълващи се и способстващи за установяване на обективната
истина по делото. Въз основа на така установеното от фактическа страна
съдът, намира от правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално
легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административнонаказателен акт. Разгледана по същество, жалбата е
основателна, при частично споделяне на релевираните в нея възражения.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
В настоящото производство, предмет на доказване е извършването на
административно нарушение и авторството му, което се извежда от
разпоредбата на чл. 102, т. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. Тежестта на
доказване лежи върху наказващия орган, поради като той следва да прояви
достатъчна процесуална активност, за да бъде доказано с категоричност
осъществяването на административно нарушение.
Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата
пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се
документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно
чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични
изображения във вид на снимков материал (представени като л. 20-21 по
делото). Докладът и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята
съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства.
Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни
такси данни е изрично прокламиран в горепосочената разпоредба:
„Контролните органи могат да извършват справки в електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като
отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните
обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни,
свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и
наличие или липса на заплащане на дължимите такси“.
В чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него.
В конкретния случай, на база събраната доказателствена съвкупност се
установи, че на 17.02.2021 г. в 22:25 часа влекач марка „Скания Р 420 ЛА 4 Х 2
4
МНА“ с рег. № ВТ **** КМ, с технически допустима максимална маса 20100
кг., брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой 5
оси, с технически допустима маса на състава 44000 кг., се движил по път А-6
(автомагистрала „Европа“), като пътният участък при км. 50+427 в посока
нарастващ километър е включен в обхвата на националната платената пътна
мрежа. От снимките, генерирани посредством устройство № 10182 – част от
електронната система за събиране на пътни такси, както и от справката за
нарушения, обективно се установява, че горепосоченото превозно средство се
е движило в рамките на процесния пътен участък, като представлява състав от
влекач с 2 оси и ремарке с 3 оси, а не както било декларирано от водача му – 0
оси на ремаркето. Поради това неправилно деклариране била начислена и
платена по-малка пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата от
реално дължимата. В крайна сметка обаче не се събраха доказателства за
реално дължимия размер и каква е неплатена част. С оглед представеното от
жалбоподателя извлечение от Тол Пас за процесната дата и за процесното
ППС се установява обаче, че става въпрос за стотинки под 1 лев.
Въпреки установеното нарушение, настоящият съдебен състав намира,
че е било допуснато неотстранимо процесуално нарушение от първостепенна
важност, значително накърнило правото на защита на жалбоподателя. В
атакувания електронен фиш е отбелязано, че същият е издаден на основание
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, който предвижда на юридическо лице - собственик на
МПС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат
на невярно декларирани данни, да се налага имуществена санкция в размер на
2500 лв.
Систематичният анализ на Глава VII от ЗДвП обаче показва, че
отклонение от общото правило за протичане на
административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП е
предвидено единствено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП,
но не и при нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Тази законодателна постановка
е развита в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП (в редакцията към датата на
твърдяното нарушение), която регламентира, че при осъществяване състава на
чл. 179, ал. 3 ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от
електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
Горното извежда извода, че ангажирането на административно-
наказателната отговорност по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с издаване на електронен
фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП е недопустимо в конкретния случай.
Нормите на чл. 179, ал. 3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП имат различно
съдържание - първата предвижда да се наказва водач, който управлява пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, докато
втората санкционира поведението на собственик на пътно превозно средство
5
от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат
на невярно декларирани данни. Очевидни са съществените различия в
субектите на отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните
санкции. Абсолютно недопустимо в този тип производства е прилагането на
диференцираната процедура по отношение на конкретното деяние по
аналогия, както и разширителното тълкуване на закона.
За вмененото на жалбоподателя нарушение не е предвидена
законодателна възможност за издаване на електронен фиш, поради което
отговорността му е следвало да бъде ангажирана по общия ред – със съставяне
на АУАН и НП по реда на чл. 189е и следващите от ЗДвП. Поради това съдът
приема, че издавайки обжалвания ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП,
вместо да състави АУАН и последващо наказателно постановление,
наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, с което са
накърнени императивни законови разпоредби, а същевременно са ограничени
и правата на нарушителя да упражни правото си на защита с подаване на
възражение и евентуално – оспорване на фактическите констатации на
контролните органи.
Ето защо е налице основание за отмяна на електронния фиш, който е
бил издаден при изначална опороченост, произтичаща от допуснато
съществено процесуално нарушение, бележещо толкова висок интензитет, че
да обезсмисли разглеждането на спора по същество.
За пълнота следва да се посочи, че съдът е съгласен и с част от
останалите доводи на жалбоподателя – относно останалите допуснати
съществени процесуални нарушения, свързани с неясноти в описанието на
нарушението, липсата на посочване на конкретния размер на частично
незаплатена пътна такса, както и относно приложението на европейското
законодателство, респ. по-благоприятен закон.
С оглед изхода на производството претенцията на защитника на
жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна. Като
съобрази приложимата към момента на изготвяне на договора за правна
защита и съдействие (респективно уговарянето и фактическото изплащане на
сумата, представляваща адвокатски хонорар) редакция на Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
намери, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност и не
са налице основания за присъждане на възнаграждение за процесуално
представителство в размер над минималния такъв, регламентиран в чл. 18 ал.
2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, поради което подлежащият на изплащане
адвокатски хонорар следва да бъде определен в размер на 550 лв., какъвто е и
поисканият от страната, поради което възражението за прекомерност се явява
неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 и 2 от
ЗАНН, Софийски районен съд
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № ********** от 17.02.2021 г. на Агенция
„Пътна Инфраструктура“, с който на ЕТ „Н– Н. К. – С. К. с ЕИК ********, на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лв. за
извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ да
заплати на ЕТ „Н– Н. К. – С. К. с ЕИК *********, сума в размер на 550.00 лв.
/петстотин и петдесет лева/, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съдгр. София на касационните основания, предвидени в НПК по реда на глава
XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7