РЕШЕНИЕ
№ 335
гр. Добрич, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20243230102211 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Подадена е искова молба от С. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, бул. „***“ № 51, ет. 7, ап. 48, срещу И. М. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. Добрич, ул. „***“ № 5, с която се иска режимът на лични отношения
между ответника и детето Б. И.ва М.а ЕГН **********, определен с одобрена
съдебна спогодба от 06.06.2022 г. по гр.д. № 1355/2022 г. по описа на Районен
съд Добрич, да бъде изменен.
В исковата молба се твърди, че страните са родители на детето Б. М.а.
Сочи се, че родителите са постигнали съдебна спогодба, която е одобрена на
06.06.2022 г. по гр.д. № 1355/2022 г. по описа на Районен съд Добрич. По
силата на същата родителските права по отношение на детето са предоставени
на майката, определени са издръжка, която да плаща бащата и режим на лични
отношения между детето и И. М..
Излагат се твърдения, че ответникът е изпълнявал режима на лични
отношения до края на месец декември 2022 г., като често тримата излизали
заедно. Тогава ищцата е обяснила на И. М., че няма възможност да се съберат
отново. От този момент започнали и проблеми с ответника. Последният
обяснявал на ищцата, че не се чувства добре, не може да спи и да се
концентрира на работа, получава халюцинации.
Сочи се, че през месец януари 2023 г. ответникът не е търсил детето и
1
не е отговарял на обажданията на ищцата. Майката на И. написала съобщение,
че е болен. Ответникът се е обадил на С. К. и отишъл да вземе детето месец
февруари 2023 г. Обяснил , че от 06.01.2023 г. е бил на лечение в ЦПЗ
Добрич. Един ден влязъл в аптека и забравил как да се прибере в дома си.
Поставили му диагноза „депресия и нервен срив“. Впоследствие започнал да
посещава и психолог в гр. Варна, който му е изписал антидепресанти.
Заявява се също, че след среща между бащата и детето, последното е
получило обрив по тялото. След като майката попитала бащата за обрива, И.
М. се е разкрещял и прехвърлил вината върху нея.
През месец юни 2024 г. И. М. обяснил, че не може да взима детето, но
не казал поради каква причина. Обвинил ищцата за здравословните си
проблеми.
На 05.07.2024 г. ответникът се обадил на С. К. и казал, че е пред
апартамента и иска да вземе детето. Тя отказала. На следващия ден написал
съобщение до ищцата. Попитал я е защо не му е позволила да вземе детето.
Отново я е обвинил, че е отговорна за здравословните му проблеми.
На 08.07.2024 г. ответникът уведомил ищцата, че иска да вземе
дъщеря си от детска градина на следващия ден. Тя отново отказала. Около 15,
00 часа на 09.07.2024 г. са се обадили от детската градина, за да съобщят,
че ответникът иска да вземе дъщеря си. С. К. пристигнала в детската градина
и не позволила на И. М. да вземе детето. Последвал конфликт между двамата.
След обаждане на тел. 112, ответникът си тръгнал. Майката счита, че бащата е
опасен за детето поради здравословното си състояние.
Ищцата се явява лично в съдебно заседание. Представлява се от
адвокат М. З., която настоява за уважаване на претенцията.
В законоустановения срок е постъпил отговор от И. М.. В
процесуалния документ се поддържа становището, че след 06.06.2022 г.,
когато е одобрена спогодбата по гр.д. № 1355/2022 г. по описа на Районен съд
Добрич, не е настъпила промяна на обстоятелствата, която да налага
изменение на постановения режим на лични отношения.
Сочи се, че майката препятства контакта между бащата и детето и не
изпълнява съдебната спогодба. Подчертава се, че делото е образувано след
като ответникът е пожелал да общува с ищцата само чрез Вайбър и
единствено във връзка с детето.
С отговора се оспорва диагнозата, поставена на ответника в ЦПЗ
Добрич. Прави се искане за отхвърляне на претенцията.
В съдебно заседание ответникът се представлява от адвокат Н. М.,
която пледира за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното за установено от фактическа
страна следното:
С Определение са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
2
обстоятелствата, че страните са родители на детето Б. И.ва М.а ЕГН
********** (удостоверение за раждане на л. 6); че не са в брак и че към датата
на исковата молба живеят разделени.
Установява се, че с протоколно Определение от 06.06.2022 г. по гр.д.
№ 1355/2022 г. по описа на Районен съд Добрич е одобрена спогодба между
страните. По силата на същата родителските права по отношение на детето Б.
И.ва М.а са предоставени за упражняване на майката и местоживеенето на
детето е определено при нея.
На Бащата И. М. М. с ЕГН ********** е определен режим на лични
контакти с детето Б. И.ва М.а с ЕГН ********** както следва:
всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 17.00 часа в петък до
17.00 часа в неделя с право на преспиване, като бащата се задължава да
взема детето от адреса по местоживеенето му;
на рождения ден на бащата на 05.05. (пети май) за времето от 8.00 часа до
17.00 часа, като бащата се задължава да взема детето от адреса по
местоживеенето му;
на националния празник и на всички официални празници през първата
половина на годината всяка четна година за времето от 10.00 часа на
03.03. (трети март), 01.05. (първи май), 06.05. (шести май), 24.05.
(двадесет и четвърти май), 01.06. (първи юни) до 18.00 часа на следващия
ден с право на преспиване, като бащата се задължава да взема детето от
адреса по местоживеенето му;
на всички официални празници през втората половина на годината всяка
нечетна година за времето от 10.00 часа на 06.09. (шести септември),
22.09. (двадесет и втори септември), 01.11. (първи ноември) до 18.00 часа
на следващия ден с право на преспиване, като бащата се задължава да
взема детето от адреса по местоживеенето му;
през пролетната ваканция за времето от 10.00 часа на 01.04. (първи
април) до 18.00 часа на 04.04. (четвърти април) с право на преспиване,
като бащата се задължава да взема детето от адреса по местоживеенето
му;
през Коледната ваканция всяка четна година за времето от 10.00 часа на
24.12. (двадесет и 6 четвърти декември) до 17.00 часа на 25.12. (двадесет
и пети декември) с право на преспиване, както и всяка нечетна година за
времето от 10.00 часа на 25.12. (двадесет и пети декември) до 17.00 часа
на 27.12. (двадесет и седми декември) с право на преспиване, като бащата
се задължава да взема детето от адреса по местоживеенето му;
всяка четна година за времето от 10.00 часа на 31.12. (тридесет и първи
декември) до 17.00 часа на 01.01. (първи януари) с право на преспиване;
всяка нечетна година за времето от 10.00 часа на 01.01. (първи януари) до
17.00 часа на 02.01. (втори януари) с право на преспиване, като бащата се
задължава да взема детето от адреса по местоживеенето му;
през Великденските празници (официалните почивни дни) – всяка четна
година за времето от 10.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя с право на
3
преспиване, а всяка нечетна година за времето от 10.00 часа в събота до
10.00 часа в понеделник с право на преспиване, като бащата ще взема
детето от адреса по местоживеенето му;
през лятото два пъти по петнадесет дни, когато майката не ползва платен
годишен отпуск, като бащата се задължава да взема детето от адреса по
местоживеенето му;
всяка година двамата родители и детето ще прекарват рождения ден на Б.
И.ва М.а с ЕГН ********** на 23.12. (двадесет и трети декември) заедно
за времето от 10.00 часа до 16.00 часа
Представен е социален доклад от ДСП – Добрич. Пред социалния
работник майката е изложила твърдения, сходни с тези от исковата молба.
Обяснила е, че желае режимът на лични контакти между бащата и детето да
бъде ограничен, защото И. М. не го изпълнявал. Освен това страдал от
психическо заболяване, което застрашава детето. Ответникът отрекъл, като
заявил, че ищцата препятства контактите му с И. М..
При изслушването си по чл. 59, ал. 6 от СК С. К. потвърди изложеното
в исковата молба, че е изключително притеснена за детето си поради
здравословните проблеми на ответника. В тази връзка обясни, че последният
страда от депресия, но има симптоми и на шизофрения. Случвало се е да не
може да се свърже с него в рамките на един месец. Отделно подчерта, че след
срещи с бащата детето се връща с обрив по тялото.
При изслушването си по чл. 59, ал. 6 от СК И. М. отрече твърденията
на ищцата. Заяви, че по собствено желание е постъпил в психиатрична
клиника заради получени паник атаки. Пред съда изрази мнение, че ищцата се
е държала агресивно с него – крещяла, викала. В тази връзка обясни, че
комуникацията му със С. е трудна. Поясни, че последната ограничава
контактите му с детето. За периода, в който не е изпълнявал режима на лични
контакти, обясни, че е бил на лечение. Акцентира на обстоятелството, че след
раздялата им са продължили да поддържат интимни отношения и да се
виждат.
По делото е приложен Трудов договор № 193/18.10.2016 г., от който е
видно, че И. М. работи по трудово правоотношение в „Старт“ АД на длъжност
„експерт логистика“.
От писмо с вх. № 20927/01.11.2024 г. от ТП на НОИ Добрич се
установява, че за периода от 18.06.2024 г. – 05.07.2024 г. ответникът не е
получавал обезщетение за временна неработоспособност.
В хода на производството бяха разпитани свидетелките С. К. – майка
на ищцата, Т. А. – приятелка на ищцата и Р. С. – майка на ответника.
Свидетелката К. разказа, че ответникът е бил с детето на 01.06.2024 г.
и на 02.06.2024 г. След това отишъл да вземе детето Б. от детска градина в 15,
15 часа едва на 09.07.2024 г. Изтъкна, че за тази дата ищцата не е разрешила да
взима детето. Обясни също, че през този един месец ответникът не отговарял
на обажданията на ищцата. Впоследствие твърдял, че е бил в психиатрия.
4
Свидетелката сподели, че ищцата е разказала, че И. често се държи грубо с
нея.
Свидетелката А. заяви, че познава ищцата от 12-13 години. Разказа за
случай, в който е купила тротинетка на Б.. Отишла в парка да я подари, но
когато ответникът я видял, взел детето и се отдалечили. Свидетелката се е
почувствала неудобно. Т. А. обясни също, че през лятото на 2024 г. ищцата не
е успявала да се свърже с ответника в продължение на един месец.
Свидетелката С. разказа, че ответникът е отишъл да види детето на
09.07.2024 г. в детската градина, защото не бил виждал Б. дълго време. След
като на място пристигнала ищцата, се е почувствал унизен, защото пред
всички присъстващи му заявила, че не може да вземе детето заради
образуваното дело. По-късно го заплашила с полиция и той си отишъл.
Свидетелката заяви, че е уведомила С. за здравословното състояние на И..
Поискала да говорят, но ищцата отклонила поканите за личен разговор. Р. С.
сподели пред съда, че бащата на И. е страдал от шизофрения.
Съдът кредитира показанията на свидетелките, тъй като
кореспондират както помежду си, така и с останалата част от
доказателствения материал по делото.
По делото бяха прието множество медицински документи за
здравословното състояние на ответника М. – Писмо от „Център за психично
здраве д-р П. Станчев – Добрич“ с вх. рег. № 14382/22.07.2024 г.; амбулаторен
лист от 01.08.2024 г.; Амбулаторен лист от 16.06.2022 г.; Етапна епикриза към
лист № 000502/01.08.2024 г.; амбулаторен лист от 01.08.2024 г. и амбулаторен
лист от 23.10.2024 г., издадени на И. М.. Същите не следва да бъдат
коментирани от съда доколкото бе изготвена комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза. Експертното становище в пълна
степен представя научнообоснован анализ на медицинската документация.
Вещите лица д-р Т. С. и Б. Г. са дали заключение, че от 2022 г. ответникът
страда от „смесено тревожно депресивно разстройство“. Според експертите,
това заболяване у ответника и приеманите лекарства (ремирта и велаксин) не
застрашават живота и здравето на детето и не се отразяват негативно на
способностите му да се грижи за Б. докато са заедно.
Вещите лица са очертали психически и психологически профил на
ответника. Посочили са, че И. М. е мъж с много добро за възрастта ниво на
когнитивно и интелектуално функциониране, съхранени качества на
вниманието, паметовата сфера, мисловни способности, много добър интелект,
волеви контрол, мотивация и издържливост. Правилна преценка на
ситуациите, на действията и способност за самоконтрол. Вещите лица считат,
че при ответника се наблюдава повишена оригиналност, както и устойчиви
доминанти в мисленето. Личностовият му профил го описва като
нерешителен, аналитичен, отговорен и със силно чувство за дълг. Избягва
конфликтите.
Съдът възприема заключението в цялост. Същото е обективно и в
5
пълнота отговаря на поставените въпроси.
При тези фактически констатации, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание по чл. 127, ал. 2 от СК вр. с
чл. 59, ал. 9 от СК.
В тежест на ищцата е да докаже настъпили промени в обстоятелства,
при които е определен първоначалния режим на лични отношения между
бащата и детето; изложените в исковата молба положителни факти, от които
черпи изгодни за себе си правни последици, конкретно: всички наведени
обстоятелства, обуславящи интереса на детето от контакт с другия родител в
рамките на предложения режим.
В настоящото производство водещ за съда е „интересът на детето“.
Легалната дефиниция на това понятие е дадена в ДР на пар. 1, т. 5 от ЗЗДт.
Според нея той се изразява в преценката на желанията и чувствата на детето,
физическите, психическите и емоционалните потребности на детето,
възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или
вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците,
които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата и други факти,
имащи отношение към детето.
Искът на С. К. за изменение на режима на лични контакти между И.
М. и Б. М.а, определен със спогодба по гр.д. № 1355/2022 г. по описа на
Районен съд Добрич, се основава на три основни твърдения – за наличие на
психическо заболяване у ответника, което застрашава детето при срещите им;
за агресивно поведение на ответника и за неспазване на режима на лични
контакти от последния.
Предметът на делото предполага да бъде извършен анализ за
верността на твърденията на ищцата и въздействието на поведението на
бащата върху детето.
На първо място следва да бъдат коментирани твърденията за
агресивното поведение на бащата. По делото се събраха категорични
доказателства, а и между страните не се спори, че отношенията им са
влошени. Комуникацията между двамата е изключително затруднена както се
вижда от представената вайбър комуникация. Очевидно е, че страните не
могат да постигнат разбирателство по въпросите за отглеждането на детето Б.
М.а. Самото производство за родителска отговорност също е доказателство в
подкрепа на този факт. В противен случай страните биха избрали процедурата
по чл. 127, ал. 1 от СК.
Споровете между родителите обаче не са основание за изменение на
режима на лични контакти с бащата. Напрежението неизменно се пренася и
върху детето, но вина за това имат и двамата родители, а не само бащата.
Установи се, че И. М. и С. К. се държат грубо един с друг. Разменят взаимни
обвинения и обиди, но не и в степен, която да предизвика санкциониране на
6
бащата чрез ограничаване на контактите му с детето. Доказа се също, че
негативното отношение на бащата е насочено единствено към ищцата, но не и
към Б..
Неспазването на режима на лични контакти от бащата може да
наложи изменението му само ако е трайно и продължително. По конкретното
дело то не е такова. Касае се за инцидентна и единична проява за период от
един месец – от 02.06.2024 г. до 09.07.2024 г. Освен това, отсъствието на
бащата се е дължало на обективни и извинителни причини – стана ясно, че в
този период е предприел лечение на заболяването си.
Психическото заболяване на И. М. също не може да обуслови
промяна на определения режим на лични контакти. Заключението на вещите
лица по категоричен начин разсея всички съмнения, че здравословното
състояние на ответника и медикаментите, които приема, биха застрашили
здравето или живота на Б. М.а.
От всичко изложено се извежда отрицателен извод за настъпили
трайни и продължителни промени в обстоятелства, при които е определен
първоначалния режим на лични отношения между бащата И. М. и детето Б.
М.а.
Ето защо, искът на С. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, бул.
„***“ № 51, ет. 7, ап. 48, срещу И. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, ул. „***“ № 5, за изменение на режима на лични отношения между
ответника и детето Б. И.ва М.а ЕГН **********, определен с одобрена
съдебна спогодба от 06.06.2022 г. по гр.д. № 1355/2022 г. по описа на Районен
съд Добрич, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ответника се поражда правото да
му бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на отхвърлената част
от претенцията.
Претендира се адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 във вр. с ал.
1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на ищеца
следва да бъде възложена за плащане сумата от 1354, 00 лева – разноски в
исковото производство (600, 00 лева – адвокатско възнаграждение и 754, 00
лева – депозит за вещи лица).
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, бул. „***“ № 51, ет. 7, ап. 48, срещу И. М. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. Добрич, ул. „***“ № 5, иск с правно основание по чл. 127, ал. 2 от
СК вр. с чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на режима на лични отношения
7
между ответника и детето Б. И.ва М.а ЕГН **********, определен с одобрена
съдебна спогодба от 06.06.2022 г. по гр.д. № 1355/2022 г. по описа на Районен
съд Добрич, като неоснователен.
ОСЪЖДА С. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, бул. „***“ №
51, ет. 7, ап. 48, да заплати на И. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич,
ул. „***“ № 5, сумата от 754, 00 лева, представляваща депозит за вещи лица
по гр.д. № 2211/2024 г. по описа на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА С. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, бул. „***“ №
51, ет. 7, ап. 48, да заплати на адвокат Н. М. сумата от 600, 00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3
от Закона за адвокатурата за процесуално представителство по гр.д. №
2211/2024 г. по описа на Районен съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8