№ 8415
гр. София, 01.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110162511 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на Г. ИЛ. КР. срещу В. СТ. Г., която отговаря на
изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
релевира възражение за недопустимост на искането за отмяна на издадения в негова полза
нотариален акт за собственост поради изтичането на петгодишен преклузивен срок за
оспорването му. Съдът намира възражението за неоснователно. Разпоредбата на чл. 537, ал.
2 ГПК урежда задължение на съда да отмени, респ. измени, порочен охранителен акт, като
последица от разрешен по исков ред спор за материално право. Касае се не до предявен
самостоятелен иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, а до уредена от закона правна последица от
уважаването на иска за материалното право, засегнато от охранителния акт, с оглед на което
не може да се приеме, че искането е обвързано с преклузивен срок.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
С исковата молба и отговора са представени документи, които са допустими, относими
и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
допуснат като писмени доказателства /с изключение на приложената от ответника съдебна
практика/.
Ищцовото искане за допускане до разпит на двама свидетели следва да бъде уважено,
тъй като се цели установяване на релевантни по делото факти.
Искането на ответника за допускане до разпит на трима свидетели за установяване
владението на имота и извършените в същия подобрения е частично основателно – за двама
свидетели, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК следва да се отхвърли по отношение на
третия свидетел, за когото не се твърди, че ще установява различни обстоятелства.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 12.05.2022 г. от 13:30 часа, за
която дата да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а
на ищеца – преписи и от отговора на исковата молба и приложенията към него.
ДОПУСКА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба
1
документи като писмени доказателства по делото с изключение на приложената от
ответника съдебна практика.
ДОПУСКА на ищеца двама свидетели при режим на довеждане за установяване на
посочените в исковата молба обстоятелства.
ДОПУСКА на ответника двама свидетели при режим на довеждане за установяване
на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства, като ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ на основание чл. 159, ал. 2 ГПК искането за допускане на трети свидетел.
УКАЗВА на страните да водят допуснатите им свидетели в насроченото открито
заседание.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявeни са положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК от Г. ИЛ. КР. дрещу В. СТ. Г. с искане да се признае за установено между страните, че
ищецът е собственик по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 10, том V, с рег. № 14482, дело № 635/2006 г.
на нотариус с рег. № 320 на НК, вписан в СВ с вх. рег. № 90277/14.12.2006 г., акт № 199, том
LLLLХХХІІІ, № 61369/2006 г., на следните недвижими имоти: поземлен имот с
идентификатор 68134.4324.55 съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-74/20.10.2009
г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, район „Овча купел“, в. з.
„Люлин“, с площ от 893 кв. м., предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, с номер по предходен план: 55, кв. 10, парцел:
VІІ, при съседи: имоти с идентификатори 68134.4324.1066, 68134.4324.1057,
68134.4324.1065, 68134.4324.54, ведно с изградената в него едноетажна вилна сграда с
идентификатор 68134.4324.55.1, със застроена площ от 22 кв. м. Моли за отмяна на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК на Констативен нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по давност № 112, том ІІ, с рег. № 4446, дело № 275/2013 г. на нотариус с
рег. № 041 на НК, вписан в СВ с вх. рег. № 40746, акт № 118, том ХСVІ, дело №
31859/22.08.2013 г. Претендира разноските по делото.
Ищецът твърди, че е собственик на дворно място, находящо се в гр. София, район
„Овча купел“, съставляващо УПИ VІІ-55, кв. 10 по регулационния план на гр. София, в. з.
„Люлин“, с площ от 900 кв. м., идентично с гореописания поземлен имот, както и на
построената в имота едноетажна вилна сграда, с площ около 24 кв. м., състояща се от стая,
кухня и тераса, по силата на покупко-продажба от 14.12.2006 г., сключена със Симеон
Николов Табаков, който се е легитимирал със съответните документи като собственик на
имота. Излага, че владението върху имотите му е предадено от предишния собственик в
деня на сделката – на 14.12.2006 г., на място и в имота в присъствието на двама свидетели –
майката на ищеца Иванка Георгиева Диловска и представител на агенцията за недвижими
имоти, осъществила посредничество при сделката – Соня Николова Илиева, като
предаването е било безпрепятствено и необезпокоявано от никого. Твърди, че в момента на
предаването имотът е бил ограден по границите си от всички страни, обрасъл с растителност
и с неподдържани овощни дръвчета, а вилната сграда е била занемарена и необитаема, без
ток и вода. Сочи, че след придобиването на собствеността е декларирал имота пред
данъчните служби и е заплащал местни данъци и такси за него, владял го е през цялото
време, като не е правил подобрения във вилната сграда, а е ползвал имота с цел почивка
сред природата, като особено често го е посещавал със семейството си в периода м. март –
м. май 2020 г., но никога не е констатирал в имота следи от чуждо присъствие или дейност.
Посочва, че на 07.08.2021 г. е посетил имота и установил, че съществуващото ограждение е
премахнато, а в имота е започнат строеж, направен е изкоп, положена е арматура и е
направена заготовка за бетон, като разбрал, че строежът е започнат от ответника, и при
разговор с него установил, че ответникът разполага с документ за собственост за имота,
2
което се потвърдило при направена справка в Агенция по вписванията, според която въз
основа на извършена обстоятелствена проверка на 22.08.2013 г. ответникът е признат за
собственик на имотите. Правния си интерес от исковете обосновава с наличието на
извънсъдебно оспорване на правата му, произтичащо от снабдяването на ответника с
констативен нотариален акт. Оспорва ответникът да е придобил имотите по силата на
изтекла в негова полза придобивна давност, тъй като не е осъществявал фактическа власт
върху тях от момента на придобиването им от ищеца през 2006 г., а ако ги е владял преди
закупуването им от ищеца, владението му не е необезпокоявано, тъй като е прекъснато от
Симеон Табаков, който го е владял непосредствено преди и по време на огледите и по време
на осъществената през 2006 г. сделка, и от предаването на владението на новия собственик.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявените искове. Релевира възражение за изтекла в негова полза придобивна
давност за имотите. Излага, че в началото на 70-те години на миналия век между Гена
Цветкова Ташева /предходен собственик на имота/ и Атанас Г. Атанасов – дядо на
ответника, бил сключен неформален предварителен договор, по силата на който била
заплатена покупната цена за имота и било получено владението от Атанасов, но
прехвърляне на собствеността не било извършено. Твърди, че от установяване на
владението от дядо му до настоящия момент владението върху имотите се осъществявало от
неговата фамилия постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено, като той е
присъединил тяхното владение и е установил лично фактическа власт върху имотите през
1996 г. и пред всички съседи е демонистрирал намерението да ги свои, като владението му
не е отблъснато дори и към настоящия момент. Посочва, че е поддържал имотите, че в двора
е отглеждал земеделски култури, поддържал е плодови дръвчета, събирал е плодовете от тях,
през 2007 г. е възложил извършването на сондаж, през 2009 г. е възложил възстановяването
на оградата в границите на имота, през 2019 г. възложил изкопни дейности за
подравняването му поради голямата денивелация на терена, а през 2020 г. е предприел
изграждането на подпорна стена. Излага, че постройката е ползвал за склад за покъщнина и
инструменти, като е предприемал необходимите ремонти –ремонт на покрива й, подмяна на
дъски и смяна на керемиди, шпакловка, гипс, подмяна на парапети и други строително-
монтажни дейности през 2003 г. Посочва, че в периода от 2003 г. до 2012 г. е настанил в
имота Иван Иванов Койчев, който му помагал за извършването на ремонтните и
земеделските дейности и охранявал имота. Твърди, че снабдяването с електричество и вода
на имота се извършвало от намиращия се в съседство друг имот на ответника. Излага, че на
08.02.2022 г. заедно със собственика на съседен имот е подал молба до Столична община –
район „Овча купел“ за определяне на вътрешно-регулационните граници на двата съседни
имота. Посочва, че е заплащал всички дължими местни данъци и такси. Оспорва
твърденията на ищеца, че е бил въведен във владение на имота през 2006 г. на място, като
изтъква, че само той има ключ за имота и че през това време там е пребивавал работникът
Койчев, както и акцентира върху липсата на приемо-предавателен протокол. Оспорва
заявеното от ищеца, че по време на извънредното положение през 2020 г. е ползвал имота,
като е провеждал там излети, при твърдения, че в този период достъпът до имота е бил
силно ограничен заради намиращите се наблизо контролно-пропускателни пунктове и
заради забраната за организиране на такива събития. Сочи, че е провел разговор с ищеца
през 2016 г., при който К. е бил осведомен от ответника за издадения в негова полза
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, а ищецът не се е легитимирал
като собственик, поради което ответникът е приел заинтересоваността му от имота като
желание за неговото закупуване. Оспорва да е налице отблъскване на владението му и
прекъсване на придобивната давност от ищеца, като твърди, че той не е манифестирал
собствеността си по никакъв начин до 2021 г., а напълно се е дезинтересирал от имотите в
продължение на дълъг период от време, поради което в документите, с които ответникът се е
снабдил преди иницииране на нотариалното производство през 2013 г., ищецът не е
3
фигурирал като собственик. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
По предявените искове в доказателственат тежест на ищеца е да установи, че е
собственик на процесните имоти на соченото основание – договор за покупко-продажба,
като предвид оспорванията на ответника следва да докаже и правото на собственост на своя
праводател.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, че е придобил процесния
имот въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност, което предполага да докаже,
че в твърдяния период от време е осъществено владение върху имотите от неговите
наследодатели и от него /т.е. че ответникът и неговите наследодатели са държали имотите
лично или чрез другиго като свои/, като владението е осъществено непрекъснато, спокойно,
явно и несъмнено.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4