МОТИВИ КЪМ
РЕШЕНИЕ ПО НОХД № 2268 ОПИСА НА ВАРНЕСКИ РАЙОНЕН СЪД ЗА 2017ГОДИНА, VІ СЪСТАВ.
На 19.05.2017год. и.ф. административен ръководител районен
прокурор на РП Варна внесъл във ВРС обвинителен акт въз основа на който е
образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия С.В.Д. за
извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл. 343, ал.1, б.
„б”, пр.2 от НК за това, че на 19.09.2016г. на път ІІ- 29 гр. Добрич - гр.
Варна, кил. 17.2, в землището на с. Зорница, обл. Варна, при управление на
пътно превозно средство - л.а. „БМВ530" с рег.№ ТХ4660ХР, нарушил
правилата за движение - чл. 20 от ЗДП - ал.1 „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват" и ал.2 „Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта й в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението", и по непредпазливост причинил осем средни телесни повреди
на М.М.Й., изразяващи се в: контузия на мозъка, обусловила разстройство за
здравето, временно опасно за живота; гръдна травма с контузия на бял дроб,
усложнена с развитие на изразен левостранен пневмоторакс и малък пневмоторакс
вдясно, обусловила разстройство за здравето, временно опасно за живота;
гръдната травма в своята еволюция се е усложнила с развитие на двустранна
бронхопневмония, обусловила разстройство за здравето, временно опасно за
живота; комбинирана травма в областта на корема, изразяваща се в хемоперинеум/
кръв в коремната кухина/, десорзия на напречното дебело черво, контузия на
черния дроб с наличието на фисура, обусловила разстройство за здравето,
временно опасно за живота; двустранно счупване на леви и десни ребра, което е
обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период от около 2,5-3
месеца; подтрохантерно счупване на лявата бедрена кост, което е определило
трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период не по-малък от
5-6 месеца; счупване на диафизата на дясна бедрева кост, което е определило
трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период не по-малък
от 5-6 месеца; двуглезенно счупване на лявата глезенна става, което е
определило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период не
по-малък от 4,5- 5 месеца.
С разпореждане на съдията докладчик по делото от
30.05.2017год. делото е насорчено за разглеждане по реда на глава 28-ма от НПК.
В пледоарията си по съществото на делото представителят на
ВРП поддържа повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита, че същото е доказано
по безспорен и категоричен начин. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен
като изразява становище, че в случая са налице законовите предпоставки за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК
и налагане на адм. наказание. Предлага на обвиняемия да бъде наложено адм.
наказание глоба в размер между минималния и средния предвиден в закона, както и
адм. наказание лишаване от право да управлява МПС в един разумен, сравнително
по-малък срок.
Защитника на обвиняемия адв. Вл. Д. във фазата по съществото
на делото се солидаризира със становището на прокурора досежно доказаността на
обвинението.Моли подзащитния му да бъде освободен от наказателна отговорност
като му бъде наложено адм. наказание по реда на чл.78а от НК – глоба в размер
около минималния. Отправя искане на подзащитния му да не бъде налагано
наказание лишаване от правоуправление което искане аргументира с факта, че до момента
обвиняемият не е осъждан, случилото се е изолиран случай в неговия живот и
наказанието лишаване от правоуправление не би допринесло по никакъв начин за
постигане целите на наказанието.
Обвиняемият заявява, че разбира обвинението, но няма много
голям спомен за случилото се. В дадената му последна дума отправя извинение към
пострадалия и семейството му и заявява, че съжалява за станалото, което не е
искал да се случва.
От фактическа страна съдът
приема за установени следните обстоятелства:
На 19.09.2016г. обв. С.Д. управлявайки лек автомобил „БМВ 530"
с ДК№ ТХ4660ХР се движел по път II-29 гр.Добрич - гр.Варна, в посока към
гр.Варна. Времето било облачно и от време на време леко преросявало. Пътят бил
мокър и хлъзгав поради наличната вода върху пътното платно, която образувала
филм върху него. Било около 18:30часа и движението било интензивно в двете
посоки на движение.
Приближавайки землището на с. Зорница обл.Варна обв. се
движел със скорост 99.77км./час. На километър 17,2 от пътя мерено от гр.Варна имало
голям, остър десен завой спрямо посоката на движението на обв.Д., в който завой
обвиняемият навлязъл без да намали скоростта на движение. Вече излизайки от
завоя, обвиняемият изпуснал контрола върху автомобила който управлявал.
Последният се подхлъзнал на пътя, завъртял се и се ударил с предната си част в
мантинелата отдясно на пътя в неговата посока на движение. След това отскочил и
движейки се странично с лявата си част напред, тръгнал да навлиза в лентата за насрещно
движение. Малко преди автомобила на обв.Д. да навлезе в лентата за насрещно
движение по нея преминал л.а. „Рено Меган" с ДК№ СВ1048ВМ управляван от св.Явор
Михайлов. След него в посока от гр.Варна към гр.Добрич се движел л.а. „Сеат
Толедо" с ДК№ В7538НВ управляван от пострадалия М.Й.. Автомобилът управляван
от пострадалия Й. се ударил челно, а вследствие динамиката на удара и странично
в лекия автомобил управляван от в обв.Д., след което напуснал пътното платно и
преустановил движението върху гумите си на 5.40м. от десния край на пътя
гледано в посоката на движението му, в ниската затревена част на банкета. Зад
автомобила на пострадалия Й. се движел и л.а. „Ауди 80" с ДК№ В8982АТ,
управляван от св. И. Д.. Поради достатъчната дистанция която спазвал св. Д. успял
да избегне удара в лекия автомобил на пострадалия Й.. Той натиснал рязко
спирачките, преминал през банкета на пътя, като успял да спре на около 50-60м.
след мястото на произшествието.
След удара в лекия автомобил управляван от пострадалия Й.,
автомобила управляван от обв.Д. продължил движението си напред и го
преустановил оставайки косо на пътя, в лентата за гр.Варна.
След като спрял, св.И. Д., излязъл от колата си и започнал
да дава знаци, чрез размахване на ръце, на водач на друг автомобил идващ от
гр.Добрич. Автомобилът спрял и така бил предотвратен сблъсък в автомобила на
обв.Д.. След това свидетелите И. Д. и Я. М. (водач на л.а. „Рено Меган" с ДК№
СВ1048ВМ), предприели действия по оказване помощ на пострадалите. Същите повикали
линейка и екип на бърза помощ. Св.Д. отишъл да види как е обв.Д.. Видял, че той
е на шофьорската седалка на лекия автомобил „БМВ530" с ДК№ ТХ4660ХР,
легнал надясно по корем върху предна дясна седалка. Обвиняемият не реагирал на
повикването му, но дишал. След това свидетелите Д. и М. отишли при автомобила
управляван от пострадалия Й.. Видели, че той седи на седалката на водача.
Първоначално пострадалият не реагирал изобщо, но след известно време отворил
очи. На мястото на ПТП-то се събрали още хора, които заедно със свидетелите Д.
и М.в се опитали да извадят от колата пострадалия Й.. Не успели, тъй като
вратата на автомобила му била смачкана, но малко по-късно на мястото на произшествието
пристигнали екипи на „Бърза помощ" и служба ПБЗН. С тяхна помощ
пострадалият бил изваден от автомобила си, бил качен в линейката и бил откаран в ЦСМП при
МБАЛ"Св.Анна" АД Варна. С линейка бил отведен и обвиняемия Д..
Видно от заключението на назначената в хода на досъдебното
производство СМЕ №410/2016 изготвена от в.л. С. М. в следствие на възникналото
ПТП пострадалия М.М.Й. е получил следните травматични увреждания: контузия на
главата, контузия на мозъка, травматичен хематом в дясна челна област, контузия
на бял дроб, счупване на ребра двустранно, контузия на черен дроб с
фисура/лезия/ на черен дроб, подтрохантерно счупване на лява бедрена кост с
разместване на фрагменти, счупване на тялото на дясна бедрена кост с
разместване на фрагментите, двуглезенно счупване и луксация на глезенна става,
счупване на пета метатарзална кост на лявото ходило. Съгласно заключението на
експерта контузията на мозъка е обусловила разстройство на здравето временно
опасно за живота. Травмата на гръдния кош се е усложнила с развитие на изразен
левостранният пневмоторакс/навлизане на въздух в лявата плеврална кухина/ и
малък пневмоторакс в дясно, които обуславят разстройство на здравето временно
опасно за живота. В хода на своята еволюция гръдната травма се е усложнила с
развитието на двустранна бронхопневмония и в този смисъл е налице разстройство
на здравето временно опасно за живота. Налице е коремна травма в областта на
корема - хемоперитониум/кръв в коремната кухина/, десерозация на напречното
дебело черво/лезия/, контузията на черния дроб, с наличието на фисура /лезия/,
която обусловя разстройство на здравето временно опасно за живота. Двустранното
счупване на леви и десни ребра е обусловило трайно затруднение в движенията на
снагата за период от около 2,5-3 месеца. Счупването на лявата бедрена кост е
определило трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период не
по-малък от 5-6 месеца. Такова затруднение в движенията на десния долен
крайник, за период от около 5-6 месеца, определя и счупването на дясна бедрена
кост. Двуглезенното счупване на лява глезенна става е обусловило трайно
затруднение в движенията на левия долен крайник за период не по-малък от 4,5-5
месеца. В своята съвкупност останалите описани травматични увреждания са
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Видно от заключението на назначената в хода на досъдебното
производство АТЕ изготвена от в.л. Т. Т. непосредствено преди удара скоростта
на управлявания от обв. Д. л.а. е била в размер на 90.38км./ч, а скоростта при
която е изгубил напречна устойчивост е била в размер на 99.77км./час. Съгласно
заключението на експерта причината за настъпване на ПТП-то е липсата на контрол
и закъснялата реакция на обвиняемия, който е имал достатъчно разстояние и време
за намаляване на скоростта от 99.77км./час преди навлизане в зоната на мократа
асфалтова настилка на десен завой. Съгласно заключението пострадалият не е имал
възможност от техническа гледна точка да предотврати ПТП-то чрез спиране или
друга маневра тъй като пряката му видимост към автомобила на обвиняемия когато
видимо е загубил напречна устойчивост е била значително по-малка от опасната му
зона за спиране.
Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз
основа на обясненията на обв. Д., показанията на св. Й. както тези от д.п. така
и тези дадени непосредствено пред съда, показанията на свидетелите А. А., И. Д.,
Я. М., Е. К. и Д. Н. давани в хода на
досъдебното производство, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум
към него, заключение по СМЕ №410/2016год. изготвена от в.л. С. М., АТЕ
изготвена от в.л. Т. Т., справка за нарушител, справка за съдимост, както и
всички останали приложени писмени доказателства като така посочените
доказателства са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и се кредитират от съда
изцяло. Преценени по отделно и в своята съвкупност така посочените
доказателства не налагат различни изводи.
Съобразно така установената фактическа обстановка съдът
приема за установено от правна страна следното:
Обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление наказуемо по чл.343, ал.1, б. „б”, пр.2 от НК, тъй като
на 19.09.2016г. на път ІІ- 29 гр. Добрич - гр. Варна, кил. 17.2, в землището на
с. Зорница, обл. Варна, при управление на пътно превозно средство - л.а.
„БМВ530" с рег.№ ТХ4660ХР, нарушил правилата за движение - чл. 20 от ЗДП -
ал.1 „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват" и ал.2 „Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта й в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението", и по непредпазливост причинил
осем средни телесни повреди на М.М.Й., изразяващи се в: контузия на мозъка,
обусловила разстройство за здравето, временно опасно за живота; гръдна травма с
контузия на бял дроб, усложнена с развитие на изразен левостранен пневмоторакс
и малък пневмоторакс вдясно, обусловила разстройство за здравето, временно
опасно за живота; гръдната травма в своята еволюция се е усложнила с развитие
на двустранна бронхопневмония, обусловила разстройство за здравето, временно
опасно за живота; комбинирана травма в областта на корема, изразяваща се в
хемоперинеум/ кръв в коремната кухина/, десорзия на напречното дебело черво,
контузия на черния дроб с наличието на фисура, обусловила разстройство за здравето,
временно опасно за живота; двустранно счупване на леви и десни ребра, което е
обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период от около 2,5-3
месеца; подтрохантерно счупване на лявата бедрена кост, което е определило
трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период не по-малък от
5-6 месеца; счупване на диафизата на дясна бедрева кост, което е определило
трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период не по-малък
от 5-6 месеца; двуглезенно счупване на лявата глезенна става, което е
определило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период не
по-малък от 4,5- 5 месеца.
Обект на това
престъпление са обществените
отношения, чрез които се осигуряват условията за безопасно и правилно използване
на транспортните средства.
От обективна страна изпълнителното
деяние е осъществено и се изразява в нарушаването от страна на обвиняемчия
на правилата за движение по пътищата /чл.20, ал.1 и 2 от ЗДП/, което е довело
до причиняване на осем средни телесни повреди
на св. М.М.Й..
Съгласно чл. 20, ал.1 от ЗДП водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват.
Съгласно ал.2 на същия член водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.
В случая от всички събрани по делото
доказателства се установява, че на инкриминираната дата обв. Д. е управлявал
л.а. „БМВ 530”
с ДК№ ТХ4660ХР по пътя от гр.Добрич за гр. Варна със скорост несъобразена както
с атмосферните условия – влажно време, така и със състоянието на пътя - мокра
пътна настилка, релефа на местността и условията на видимост – голям остър
десен завой при който видимостта напред е била ограничена. Същият се е движел
със скорост 99.77км.час, с която скорост
е навлязъл в завоя, а при излизане от същия изгубил контрола върху МПС-то,
последното се ударило в мантинелата в дясно, а след това отскочило и
неконтролируемо се насочило в лентата за насрещно движение където последвал
челен удар с автомобила управляван от пострадалия. Именно в резултат на това негово неправомерно поведение е
настъпил и съставомерния резултат – св. М.Й. е получил осем телесни увреждания всяко с характер на
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК – контузия на мозъка,
гръдна травма с контузия на бял дроб, двустранна бронхопневмония - резултат от
настъпило усложнение на гръдната травма, комбинирана травма в областта на
корема, двустранно счупване на леви и десни ребра, подтрохантерно счупване на
лявата бедрена кост, счупване на диафизата на дясната бедрена кост и
двуглезенно счупване на лявата глезенна става. Видно от заключението на АТЕ
кредитирано изцяло от съда ако обвиняемият е бил намалил скоростта си на
двиежние в началото на завоя, той технически е могъл да предотврати загуба на
страничната устойчивост и да не предизвика ПТП.
Субект на
престъплението е пълнолетно,
вменяемо, неосъждано физическо лице.
От субективна страна
деянието е извършено виновно при форма на вината несъзнавана
непредпазливост. Обвиняемият не предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Причините за
извършване на деянието са незачитане
на правовия ред в РБългария и в частност правилата по ЗДП.
Като смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства съдът прие младата му възраст на
обвиняемия, както и проявената критичност към извършеното, а като отегчаващи такива отчете значителния
брой на съставомерните телесните увреждания, причинените в резултат на
неправомерното поведение на обвиняемия несъставомерни имуществени вреди данни
за които се съдържат в приложения към делото протокол за оглед на местопроизшествие
и фотоалбум към него, както и наличието на налагани санкции за нарушения по ЗДП
преди инкриминираната дата.
Чистото съдебно минало на обвиняемия съдът не възприе като
смекчаващо отговорността обстоятелство доколкото то е предпоставка за
приложението на чл.78а от НК и съгласно константната практика на ВКС не следва
да се цени повторно като обстоятелство смекчаващо отговорността.
За да определи наказанието
на обвиняемия съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното
деяние и тази на дееца, както и данните за личността на същия и счете, че в
настоящия случай са налице предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание на обвиняемия,
тъй като същият е с чисто съдебно минало, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК, от деянието не са причинени
съставомерни имуществени вреди, а за извършеното от него престъпление в
специалната част на НК е предвидено наказание лишаване от свобода до три години
или пробация.
Като отчете баланс на смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства от една страна и от друга съобразявайки възрастта и
имотно състояние на обвиняемия, съдът прецени, че в случаят целите на адм.
наказание ще бъдат постигнати като на същия бъде наложено адм.наказание глоба в
размер към средния предвиден в закона, а именно в размер на 2500лв. Кумулативно
предвиденото в закона наказание лишаване от правоуправление съдът наложи в
размер на дванадесет месеца (една година) като счете, че това наказание наред с
наказанието глоба в посочения по-горе размер ще постигне в пълнота целите на
адм.наказание предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН както тези на специалната
превенция така и тези на генералната. В
тази връзка съдът не споделя наведеното във фазата по същество становище на
защитата, че наказанието лишаване от правоуправление по никакъв начин няма да
допринесе за постигане целите на генералната превенция. Напротив с оглед високата
обществена нетърпимост към този вид деяния и съставомерния в случая значително
тежък резултат – осем телесни увреждания с характер на средна телесна повреда
по смисъла на НК налагане единствено на адм. наказание глоба (доколкото в
случая са налице предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност) по
никакъв начин не би постигнало целите на генералната превенция да се въздейства възпитателно и
предупредително на останалите граждани.
Като отчете, че в хода на досъдебното производство са били
направени разноски за експертизи в размер на 506.13лв. съдът на основание чл.
189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия да заплати посочената сума в полза на
държавата по сметка на ОД на МВР Варна.
Водим от горното съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: