РЕШЕНИЕ
№ 281
гр. Русе, 10.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА КАН дело № 224 по описа за 2021
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1,
изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на В.В.К. ***
против Решение № 196 от 20.05.2021 г., постановено по АНД № 368/2021 г. по описа
на Районен съд – Русе, с което е изменен Електронен фиш, Серия К № 2704002, издаден от ОД на МВР – Русе, с който на К. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 (четиристотин) лева
на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия
закон, като съдът е преквалифицирал приложената санкционна норма по чл. 182,
ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и е намалил размера на
наложеното административно наказание „глоба“ от 400 (четиристотин) лева на 300
(триста) лева.
Като
касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния
закон.
Претендира
се отмяната на въззивното решение и постановяване на решение, с което да се
отмени изцяло електронният фиш.
Ответникът
по касационната жалба, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Т.
Йорданова в депозирано по делото писмено възражение вх. № 10937 от 23.06.2021
г. по описа на РС - Русе, оспорва основателността на жалбата. Поддържа, че
решението на районния съд е правилно и моли то да бъде оставено в сила.
Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като
представя списък на разноските.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и
оставяне в сила решението на РС - Русе.
Съдът,
като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното
решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима –
подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд
съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща на
основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
Съдът е събрал допустимите и относими към правния спор доказателства.
Същите са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107,
ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до
обосновани фактически изводи.
Изцяло се споделя заключението на въззивната
инстанция, според което от съвкупния анализ на доказателствата по делото се
установява по несъмнен начин, че на посочените в електронния фиш дата, час и
място /главен път II-21, Русе –
Силистра, в района на км. 3+800 в посока гр. Мартен/ цитираното в ЕФ превозно
средство се е движило с посочената във фиша скорост 112 км/ч. /след приспадане
на толеранс 3 км/ч./, като е превишило с 32 км/ч. максимално допустимата
скорост от 80 км/ч., въведена с пътен знак. От изготвения клип с годно за
проверка автоматизирано техническо средство се установява, че засечената
скорост е именно на този автомобил. Авторството на нарушението също е
установено по несъмнен начин, предвид факта, че процесният автомобил е
собственост на жалбоподателя, като той не е декларирал да го е предоставил за
управление на инкриминираните дата и час на друго лице. С оглед на това и
следва К. да се санкционира с наказанието, предвидено за това нарушение.
Неоснователно
се явява възражението на жалбоподателя, че след като първата съдебна инстанция
е счела, че АНО неправилно е квалифицирал деянието, неправилно и необосновано съдът
е приел, че не са налице основания за отмяна на ЕФ, а само за неговото
изменение.
В конкретния
казус въззивният съд е преквалифицирал приложената санкционна норма по чл. 182,
ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, предвид безспорно установения
по делото факт /посочен и в ЕФ/, че деянието е извършено извън населено място,
при ограничение на скоростта, въведено с пътен знак, както и с оглед
обстоятелството, че приложената от съда санкционна норма е значително
по-благоприятна за нарушителя, поради което с извършената преквалификация съдът
не е нарушил и забраната за утежняване положението на жалбоподателя.
В подкрепа на
този извод се явява и Тълкувателно
решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия.
Действително до скоро преобладаващата съдебна
практика налагаше отмяна на обжалваното НП, тъй като се считаше, че съдът не
може да изземе ролята на АНО и наместо него да посочи приложимите законови
разпоредби, коригирайки основанието за налагане на наказание и санкционната
разпоредба.
Постановеното обаче на 16.09.2021 г.
Тълкувателно решение № 8 на ВАС по тълк. дело № 1/2020 г. внесе ново разбиране
за правомощията на районния съд при проверка законосъобразността на обжалвани
пред него наказателни постановления. Това тълкувателно решение е задължително
за приложение. Според възприетото с него при липса на съществено изменение на
съставомерните факти в наказателното постановление /следва да намери приложение
и по отношение на ЕФ/ на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, във връзка с
чл. 84 от ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо административно нарушение, т. е. районният съд има правомощие
да преквалифицира описаното в НП/ЕФ
изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия
орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното
постановление/електронния фиш. Това е прието, доколкото упражняването на
правомощието за прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемото
нарушение от съда е не само гаранция за законосъобразност на
административнонаказателната дейност, но и инструмент за постигане на бързина в
правораздаването предвид правораздавателния характер на наказателното
постановление /и ЕФ/ и липсата на правомощие на районния съд, след като отмени
наказателното постановление /ЕФ/, да връща преписката на
административнонаказващия орган със задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона. Посочено е още, че обратното би значило нарушителят да
остане ненаказан при проведено пълно доказване на извършено административно
нарушение от фактическа страна, т. е. да остане ненаказано противоправно
поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в наказателното
постановление/електронния фиш законова разпоредба, който резултат противоречи
на целите на административното наказание, регламентирани в чл. 12 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка на
решението, съобразно нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав
намира, че същото е постановено в съответствие с материалния закон, не страда и
от породи, водещи до нищожност или недопустимост и следва да бъде оставено в сила.
С
оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН основателно е
искането от процесуалния представител на ответната страна – ОД на МВР - Русе за
присъждане на разноски за юрисконсулт на основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. По преценка на фактическата и
правна сложност на казуса и при резултата от делото на ответната страна ОД на
МВР - Русе следва да бъдат присъдени деловодни разноски за процесуално
представителство в размер на 80 лева.
Затова
и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 196 от 20.05.2021 г.,
постановено по АНД № 368/2021 г. по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА В.В.К., ЕГН **********,***, да заплати на Областна
дирекция на МВР - Русе сумата от 80 (осемдесет) лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.