№ 1718
гр. Варна, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20213110111046 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба Община Варна срещу Р.
ИВ. АТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Х.“ **, с която са
предявени искове с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК за
установяване на вземанията, предмет на Заповед № 1907/07.03.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
3431/2019г. по описа на ВРС за следните суми: сумата от 5998,48 лева,
представляваща неизпълнено задължение за възстановяване на разходи за
премахване на незаконен строеж: „Полумасивна жилищна сграда, паянтова
жилищна пристройка към нея и паянтова жилищна пристройка към нея“,
находящи се в поземлен имот ПИ с идентификатор *********** по
кадастралната карта на гр. Варна - обозначен с № 15 на „Обща схема на
незаконно построени сгради в поземлен имот ПИ с идентификатор
***********“, с административен адрес гр. Варна, ул. „Г.П.№**, в
изпълнение на заповед № 193/23.06.2014г. на Кмета на район М., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
01.03.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2001.65 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 07.11.2015 г. до
19.02.2019 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че със Заповед №
193/23.06.2014г. на Кмета на район М. е наредено да бъде премахнат
1
незаконен строеж – „Полумасивна жилищна сграда, паянтова жилищна
пристройка към нея и паянтова жилищна пристройка към нея“, находящи се в
поземлен имот ПИ с идентификатор *********** по кадастралната карта на
гр. Варна - обозначен с № 15 на „Обща схема на незаконно построени сгради
в поземлен имот ПИ с идентификатор ***********“. Установено е, че
собственик на строеж е ответникът, на когото заповедта е била връчена лично
на 27.06.2014г. Поради неизпълнение й в срок е наредено принудителното й
изпълнение. На 27.08.2015г. с Протокол № 12 е констатирано приключване на
принудителното изпълнение на заповедта – незаконният строеж бил
премахнат от служители, строителната площадка била почистена от
строителни отпадъци и тернът бил възстановен. За изпълнението на заповедта
били извършени следните дейности – събаряне с багер на монолитни
постройки, включително натоварване на транспортно средство на стойност
2981,03 лева без ДДС; събаряне с багер на паянтови постройки включително
натоварване на транспортно средство на стойност 243,37 лева без ДДС;
натоварване и превоз на строителни отпадъци до лицензиран от РИОСВ-
Варна оператор на депо или фирма на стойност 1774,33 лева без ДДС. Общо
дължимата сума за всички дейности с ДДС била в размер на 5998,48 лева.
В законоустановения срок от назначения от съда особен представител
на ответника е депозиран писмен отговор, с която не се оспорват предявените
искове.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание, процесуалният
представител на ищеца заявява, че поддържа исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника
поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Представена по делото е Заповед № 193/23.06.2014г. на кмета на район
М. Община Варна за премахване на незаконен строеж „Полумасивна
жилищна сграда, паянтова жилищна пристройка към нея и паянтова жилищна
пристройка към нея“, находящи се в поземлен имот ПИ с идентификатор
*********** по кадастралната карта на гр. Варна - обозначен с № 15 на
„Обща схема на незаконно построени сгради в поземлен имот ПИ с
2
идентификатор ***********“. Съгласно заповедта при неспазване на срока за
доброволно изпълнение следва да се извърши принудително премахване по
възлагане от Кмета на Община Варна. Върху заповедта е направено
отбелязване, от 27.06.2014г. че Р. ИВ. АТ. е отказал да получи копие от
заповедта и същият е запознат със съдържанието й.
От ищеца е представен по делото Протокол № 12 от 09.09.2015г. за
извършване на разходи по премахване на строеж или част от него. В същия е
вписано, че Обединение „ВАРНА-РР-РС“ съгласно сключен договор №
Д14001042ВН_111ВН/19.08.2015г. в качеството си на изпълнител по Заповед
№ 193/23.06.2014г. на кмета на район М. Община Варна и Н.А. ( ОП
„Инвестиционна политика“) след извършена проверка, са установили,ч е при
премахване на незаконния строеж са изпълнени следните видове работи:
събаряне с багер на монолитни постройки, вкл. натоварване на транспортно
средство за 77,53 куб.м. на обща стойност от 2981,03 лева без ДДС; събаряне
с багер паянтови постройки, вкл. натоварване на транспортно средство за
23,86 куб.м. на обща стойност от 243,37 лева без ДДС; натоварване и превоз
на строителни отпадъци до лицензиран от РИОСВ-Варна оператор на депо
или фирма, притежаваща разрешение за дейност с отпадъци за 101,39 куб.м.
на обща стойност 1773,33 лева без ДДС. Стойността на всички извършени
СМР е посочена в размер на 5998,48 лева с ДДС.
Представена по делото е фактура № **********/11.09.2015г., издадена
от ДЗЗД ВАРНА-РР-РС с получател Община Варна за извършени услуги по
премахване на незаконен строеж по договор №
Д14001042ВН_111ВН/19.08.2015г. на обща стойност 5998,48 лева с ДДС.
От Община Варна е изпратена покана от 17.01.2017г. до ответника за
потвърждаване на задължение, както и за заплащане на сумата от 5998,48
лева за извършен разход за премахване на незаконния строеж и дължимите
лихви. Видно от обратна разписка от 13.02.2017г. към поканата същата е
изпратена по пощата, но същата не е потърсена от получателя.
Изпратена е и покана за доброволно плащане/изпълнение от
31.07.2017г., с която Община Варна е поканила ответника да заплати
дължимата сума от 5998,48 лева в срок до 25.08.2017г. , която видно от
обратната разписка е върната като непотърсена.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
3
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от
ГПК. Предявени са след провеждане на производство по чл.410 от ГПК в
срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и са процесуално
допустими.
По главния иск
В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК,
съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за
изпълнение, а именно: издадена заповед за премахване на незаконен строеж
за процесния обект, даване на срок за доброволно изпълнение на същата,
възникване на основанията за пристъпване към принудително изпълнение на
заповедта, възлагане и извършване на описаните от ищеца работи по
премахване на незаконния строеж и тяхната стойност.
От представените по делото писмени доказателства, които не са
оспорени от ответната страна, се установява спазване на процедурата по
чл.225а от ЗУТ – издадена е заповед Заповед № 193/23.06.2014г на кмета на
община Варна, район „М.“ Заповед № 193/23.06.2014г. за премахване на
незаконен строеж, която е връчена на ответника при отказ от получаването й.
Със заповедта е предоставен срок за доброволно изпълнение на задължението
за премахване на незаконния строеж, като предвид неизпълнение на същото,
кметът на Община Варна е възложил с договор №
Д14001042ВН_111ВН/19.08.2015г. на ДЗЗД „ВАРНА-РР-РС“ да премахне
принудително незаконния строеж. Съставен е протокол за извършените
разходи в общ размер от 5998,48 лева с ДДС.
Съгласно чл.225а, ал5 от ЗУТ разходите за принудителното премахване
на незаконен строеж за сметка на извършителя на строежа, който отговоря
солидарно с посочените в ал.5 лица. От ответника качеството му на
извършител на строеж, с оглед на което за същия е възникнало задължение да
заплати направените от Община Варна разходи.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
По претенцията за обезщетение за забава
С оглед разпределението на доказателствената тежест по иска за
4
обезщетение за забава ищецът следва да докаже изпадане на ответника в
забава и началната дата на същата.
В настоящия случай няма определен ден за изпълнение на задължението
на ответника да възстанови на ищеца направените разходи за незаконното
премахване на строежа. В този смисъл за изпадане на длъжника в забава е
необходима покана съгласно правилото на чл.84, ал.2 от ЗЗД. Следва да се
има предвид, че дори и да не е премахнало в дадения му срок незаконният
строеж, на задълженото лице няма как да бъде известно от кога е възникнало
задължението му да възстанови разходите и още по-малко в какъв размер са
същите, без да бъде предварително уведомено.
По делото са представени няколко покани за плащане от страна на
Община Варна до ответника, но видно от обратните разписки всички са
върнати като непотърсени от адресата. Изпращането на съобщение по пощата,
което не е реално доставено до адресата, не е достатъчно да се приеме, че
длъжникът е получил поканата.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски
съобразно с уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски в
размер на в размер на 160 лева за платена държавна такса, 730 лева за депозит
за особен представител и 350 лева за юрисконсултско възнаграждение. Съдът
намира, че съобразено фактическата и правна сложност на делото
юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва да бъде определено в
размер на 100 лева съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25,
ал.1 от НЗПП. В този смисъл съобразно уважената част от исковете
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 742,30 лева. В
заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 210 лева
за държавна такса, от които ответникът следва да бъде осъден да заплати
157,46 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.
ИВ. АТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Х.“ ** дължи на Община
Варна сумата от 5998,48 лева, представляваща неизпълнено задължение за
възстановяване на разходи за премахване на незаконен строеж: „Полумасивна
жилищна сграда, паянтова жилищна пристройка към нея и паянтова жилищна
пристройка към нея“, находящи се в поземлен имот ПИ с идентификатор
*********** по кадастралната карта на гр. Варна - обозначен с № 15 на
„Обща схема на незаконно построени сгради в поземлен имот ПИ с
идентификатор ***********“, с административен адрес гр. Варна, ул. „Г.П.
№**, в изпълнение на заповед № 193/23.06.2014г. на Кмета на район М.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 01.03.2019 г. до окончателното изплащане, за която сума е
издадена Заповед № 1907/07.03.2019г. за изпълнение на парично задължение
по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 3431/2019г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска установяване за дължимостта на сумата от 2001.65 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 07.11.2015 г. до 19.02.2019 г.
ОСЪЖДА Р. ИВ. АТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Х.“ **да
заплати на Община Варна сумата от 742,30 лева, представляваща направени в
настоящото производство разноски, както и сумата от 157,46 лева,
представляваща направени в заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6