Р Е Ш Е Н И
Е
№ 18.05.2021
год. гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски
административен съд, шести състав на двадесети април през две хиляди двадесет
и първа година в открито съдебно заседание, в състав
Председател: М. Русев
Секретар Зорница
Делчева като разгледа докладваното от съдията М. Русев адм. дело №152 по
описа за 2021
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл .от АПК,
вр.с чл.215 ал.1 и чл.219 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано е по жалба на П.П.К. *** срещу Виза за проектиране на ОСД –
преустройство на съществуващ гараж по чл.41, чл.42 от ЗУТ, издадена на 28.01.2021
год. от Главния архитект на Община Стара Загора. В жалбата се твърди, че не
дава яснота относно характера на допуснатият с нея строеж, тъй като не съдържа
нанесени линии на застрояване, допустими височини, изискуеми отстояния,
плътност и интензивност на застрояването. Твърди се, че е издадена в нарушение на
разпоредбите на чл.416 от Наредба №2/05.05.1987 год. за противопожарните
строително-технически норми, в която се съдържа определението за масов достъп
на хора. Самото преустройство би повишило показателите за шум в околната среда.
Съгласно чл.39, ал.2 от ЗУТ се изисква при промяна на предназначението наличие на
изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички съсобственици и носители
на ограничени вещни права в съседните поземлени имоти. Твърди се също така, че
ще се промени характера и начина на застрояване, като не са спазени и правилата
и нормативите на съответната устройствена зона. По така изложените съображения
се иска отмяна на Визата за проектиране, издадена на 28.01.2021 год. от Главния
архитект на Община Стара Загора. Претендират се и направените разноски по
делото. С допълнение към жалбата, подадено от пълномощника на жалбоподателката
адв. Р.Р.са изложени нови оплаквания за неспазването на процедурата по
издаването на визата, както и липсата на мотиви в същата, което намира за
противоречие с императивните разпоредби на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. В съдебно
заседание, жалбата се поддържа от адв. М. М..
Ответникът - Главен архитект на Община Стара Загора чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт Д.Ж.оспорва жалбата като недопустима и
неоснователна. Аргументира, че производството е проведено съгласно изискванията
на закона и е издадена за самостоятелен обект, предмет на допълващо
застрояване. По тези съображения иска отхвърляне на жалбата. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Заинтересованата страна Г.Н., Д.Н. и етажната собственост на ул.“***,
представлявана от Н. И. заемат становище за основателност на жалбата, като и
молят същата да бъде уважена.
Заинтересованата страна Н.Д. не се явява и не изразява становище по
делото, а М.Ч. завява че няма отношение и претенции към образуваното
производство.
Заинтересованата страна Е.М. иска да се спази законовата процедура и да
се промени предназначението на гаража.
По делото са представени и приети като доказателства документите,
съдържащи се в административната преписка.
Въз основа на съвкупната преценка на представените и приети по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
Със заявление вх.№20-03-311/21.01.2021 год. до Главния архитект на
община Стара Загора В.Д.В.е поискал на основание чл.140, ал.1 от ЗУТ да му бъде
издадена виза за проектиране на промяна на предназначението на съществуващ
гараж в обект за стопанска дейност /лист 20/. Заявителят се легитимирал като
собственик на гаража, находящ се в гр. Стара Загора с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №139, том ІІІ, рег.№3520, дело 264 от 2019 год. /лист 23/. Издадена е
скица №2834 от 04.11.2020 год. с виза за проектиране от 28.01.2021 год. на
Главния архитект на Община Стара Загора за преустройство на съществуващ гараж.
Така издадената
виза за проектиране е съобщена на всички заинтересовани страни чрез съобщение с
№19-99-81/08.02.2021 год. На етажната собственост на гр. Стара Загора, ул.“***
/където живее и жалбоподателката/ визата е съобщена, чрез залепване на
съобщението на 22.02.2021 год., удостоверено чрез съответната служебна бележка
/лист 9/. Жалбата е подадена на 04.03.2021 год. в деловодството на Община Стара
Загора, в рамките на предвиденият от закона 14 дневен срок.
Съдът намира, че
жалбата е подадена от заинтересовано лице, в предвиденият от закона срок и като
такава е допустима.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата
на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Визата за проектиране по чл.140 от ЗУТ
е акт, свързан с устройство на територията. Тя има статут на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.214, т.1
от ЗУТ. Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице - по аргумент от чл.140, ал.3 вр. с чл.131,
ал.2, т.1 от ЗУТ срещу акт подлежащ на съдебен контрол и в предвиденият от
закона срок.
С оглед на изложеното, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Виза за проектиране на преустройство
на гаража в ОСД, издадена на 28.01.2021 год. от Главния архитект на Община Стара
Загора е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган по аргумент от чл.140, ал.1 от ЗУТ.
Визата за проектиране
представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват
поземления имот и съседните поземлени имоти, с означени налични сгради и
постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застройване и
допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания,
ако има такива, както и допустимите отклонения по чл.36, а когато кадастралната
карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план,
визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния
устройствен план. Издадената в случая виза от 28.01.2021 год. от Главния
архитект на Община Стара Загора е в
надлежна форма, като издадена върху скица №2834
от 04.11.2020 год.,
извадка от подробния устройствен план на гр. Стара Загора,
одобрен с Решение №1159/26.05.2011 год. на Общински съвет Стара Загора. В този
смисъл съдът не приеме, изложеното в
допълнението към жалбата, че оспорената виза не отговаря на законовите
изисквания за форма на акта. Посочени са правните основания за издаването й –
чл.41 и чл.42 от ЗУТ.
В случая се касае за
преустройство на съществуващ обект за нежилищни нужди /гараж/, който е изграден
като допълващо застрояване към жилищната сграда, находяща се ул.“***. Не бе
доказано по делото, че издадената виза за преустройство и промяна на
предназначението на самостоятелен обект за нежилищни нужди да е свързано с
наднормено шумово или друго замърсяване, поради което да се изисква съгласие на
етажните собственици на основание разпоредбата на чл.38, ал.5 от ЗУТ.
Изложените в тази насока оплаквания от страна на жалбоподателката останаха
недоказани в хода на съдебното производство.
Анализът на събраните
доказателства дава основание на съда да приеме, че при издаване на оспорвания
акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, които нарушения да правят атакуваната виза незаконосъобразен
административен акт.
На първо място, цитираното
в жалбата противоречие с чл.416 от Наредба №2/05.05.1987 год. е неоснователно,
доколкото същата е отменена с Наредба №Iз-1971 от 29.10.2009 год. за
строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар,
издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие
и благоустройство. В новата наредба е налице изрична легална дефиниция на
понятието гаражи - §1, т.3 от ДР на Наредбата, но липсва изрична забрана за
промяната на предназначението му.
Съгласно §5, т.41 от ДР на
ЗУТ - „промяна на предназначението“ на обект или на част от него е промяната от
един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове,
представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за
кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане. Съдът
намира за неоснователно изложеното оплакване в допълнението към жалбата, че
ответника е следвало да определи кодовете на обекта, съобразно неговото
предназначение и едва тогава да разреши издаването на виза за проектиране.
Кодовете съгласно ЗКИР се прилагат единствено и само от АГКК, но не е от
Главния архитект на съответната община. Легалната дефиниция на понятието
промяна на предназначението е дадена за да не съществува съмнение кое
представлява промяна на предназначението. Но никъде в ЗУТ, е предвидено, че
преди издаването на визата за проектиране, главният архитект е длъжен да стори
това. Доколкото не е налице такова законово задължение, то е неоснователно и
изложеното в жалбата.
Не се установява и визата
да е издадена в противоречие с материалния закон. Визата за проектиране,
съобразно нормата на чл.140, ал.1 от ЗУТ, се издава по искане на възложителя
или упълномощено от него лице. Безспорно е от събраните по делото
доказателства, че и оспорваната в това съдебно производство виза за проектиране
е издадена по искане на заявител, който е собственик на имота, за който се иска
да бъде издадена такава. Навежданите от жалбоподателите доводи, че атакуваната
виза за проектиране е незаконосъобразна, тъй като не било искано тяхното
съгласие като съсобственици на имота е неотносимо. Доколкото по силата на
закона всеки собственик на имот може да поиска да му бъде издадена виза за
проектиране, като за издаването й законът не предвижда като задължителна
предпоставка съгласие на останалите съсобственици, то издавайки оспорвания акт
ответниците изцяло са изпълнили вменените им от закона задължения. Настоящият
съдебен състав намира за необходимо изрично да посочи, че визата за проектиране
е задължителна предпоставка за издаване на разрешение за строеж, като едва в
производството по издаване на разрешение за строеж, като една от предпоставките
за издаването му е предвидено съгласие на съсобствениците. Съобразно чл.183 от ЗУТ, приложим към конкретния казус, задължителна предпоставка за издаване
разрешение за строеж при съсобствен имот е договор в нотариална форма с
останалите съсобственици, които да обективират в този договор своето съгласие
за извършване на строежа. В производството по издаване на виза за проектиране
обаче, такова съгласие не се изисква. Ето защо липсата на съгласие на
жалбоподателите в производството по издаване на виза за проектиране не е порок
при издаването на същата и не е основание същата да бъде отменена като
незаконосъобразна. Поради което съдът приема, че оспорваната виза за
проектиране е издадена в съответствие с приложимите материално-правни
разпоредби.
По изложените съображения
съдът намира, че са налице предвидените в закона предпоставки за прилагане на
чл.140, ал.2 и ал.3 о ЗУТ и чл.41 и 42 от ЗУТ за издаване на оспорваната виза
за проектиране, като параметрите на допуснатото проектиране в пълна степен
отговаря на законовите изисквания. Наведените от жалбоподателката доводи не
касаят издадената виза за проектиране и не такива, сочещи наличието на порок в
оспорвания акт, който порок да прави същия незаконосъобразен и да налага
отмяната му, а представляват доводи, които могат да бъдат разглеждани в
производство по оспорване на разрешение за строеж за промяна на
предназначението на гаража.
С
оглед неоснователността на оспорването, в полза на ответника, представляван от
юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 100.00
лв., съгласно приложения по делото списък на разноските, определени в
съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с
чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ. Размера на разноските е
определен с оглед на фактическата и правна сложност на делото.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на П.П.К. *** срещу Виза за проектиране на ОСД – преустройство на съществуващ
гараж по чл.41, чл.42 от ЗУТ, издадена на 28.01.2021 год. от Главния архитект
на Община Стара Загора, като неоснователна.
ОСЪЖДА
П.П.К., ЕГН ********** *** да заплати на Община Стара Загора, ЕИК
*********, представлявана от Кмета Живко Веселинов Тодоров сумата
от 100.00 /сто/ лв., представляваща направените по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: