№ 802
гр. Пловдив, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20225300500680 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 6356/10.03.2022г. на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, ЕИК ********* с пълномощник Р.И. против решение № 98 от
11.01.2022г., постановено по гр. д. № 11697 по описа за 2021г. на Пловдивски районен съд,
VI гр. с., с което се осъжда „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
АТ. ИВ. ИВ., ЕГН **********, сумата от 794, 25 лева – недължимо платена, при липса на
основание, възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № ********** за
периода от 29.07.2016г. до 18.12.2018г., както и сумата от 993, 60 лева – недължимо платена
при липса на основание по клауза за възнаграждение за пакет от допълнителни услуги по
договор за потребителски кредит № ********** за периода от 29.07.2016г. до 18.12.2018г.,
ведно със законната лихва върху двете суми, считаното от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 14.07.2021г. до окончателното им изплащане.С решението се осъжда „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на АТ. ИВ. ИВ., ЕГН **********
сумата от 100 лева – разноски за заплатена ДТ, както и да заплати на основание чл. 38, ал. 2
от ЗАдв. на АД „Г.“, Булстат: ********* сумата от 360 лева с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана правна помощ на ищеца по гр. д. №
11697/2020г. по описа на Районен съд Пловдив.
С определение № 1124 от 01.02.2022г., постановено по същото дело, се изменя
решение № 98/11.01.2021г., постановено по гр. д. № 11697/2021г. по описа на РС Пловдив, в
частта му за разноските, като увеличава сумата, която „Профи Кредит България“ ЕООД,
ЕИК *********, е осъдено да заплати на Адвокатско дружество „Г.“, Булстат: *********,
1
представлявано от управителя С.А.Г., за адвокатско възнаграждение за оказаната правна
помощ на ищеца по гр. д. № 11697/2020г. по описа на Районен съд Пловдив, от 360 лева на
426, 18 лева с включен ДДС.С определението се оставя без уважение молба вх. №
2418/02.01.2022г. от Адвокатско дружество „Г.“, Булстат: ********* чрез адв. Д.Б.,
пълномощник на ищеца по делото, с искане за изменение на решение № 98/11.01.2021г.,
постановено по гр. д. № 11697/2021г. по описа на Районен съд Пловдив в частта за
разноските, за разликата от присъдения размер от 426, 18 лева до пълния претендиран
размер от 720 лева за адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ на ищеца по
гр. д. № 11697/2020г. по описа на Районен съд Пловдив.
С въззивната жалба решението се оспорва частично като неправилно.Оспорва се
изводът на съда, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, като
противоречащ на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 във вр. с чл. 22 и чл. 23 от ЗПК.Като неправилен се
оспорва и изводът на първоинстанционния съд, че не се дължи претендираното договорно
възнаграждение, тъй като в уговорения между страните ГПР не е включено
възнаграждението за пакет от допълнителни услуги.Развиват се подробни съображения в
подкрепа на поддържаното становище.Претендира се частична отмяна на обжалваното
решение, вместо което да се постанови ново, с което процесният договор да се приеме за
действителен с произтичащите от това последици, обуславящи отхвърляне на иска за сумата
от 794, 25 лева, представляваща заплатено договорно възнаграждение по него.Евентуално,
ако се прецени за нищожна клаузата за заплащане на възнаграждение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, да се приеме за действителна клаузата, предвиждаща
договорно възнаграждение за представения кредит.
Въззиваемата моли въззивната жалба да се остави без уважение като
неоснователна.Изразява становище чрез пълномощника си, че решението на районния съд в
обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.Претендира адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Въззивният съд е сезиран и с частна жалба от Адвокатско дружество „Г.“, Булстат:
*********, представлявано от управителя С. Г. чрез съдружиника адв. Д. Б. срещу
определението по чл. 248 от ГПК в частта, с която е оставена без уважение молбата за
изменение на решението в частта за разноските, за присъждане на допълнително
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. за разликата над 426, 18 лева с ДДС до размера от
720 лева с ДДС.Моли се за отмяна на определението в тази част и постановяване на ново, с
което да се присъди пълния претендиран размер на възнаграждението.
С отговора на частната жалба се изразява становище за нейната неоснователност и се
моли да бъде оставена без уважение, а оспорваното определение на районния съд да бъда
потвърдено.
Пловдивският окръжен съд след преценка на събраните по делото доказателства,
допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна, имаща правен интерес да обжалва,
2
поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявени искове по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД
от АТ. ИВ. ИВ., ЕГН ********** чрез адв. Д. Б. от АК Пловдив против „Профи кредит
България“ ЕООД, ЕИК ********* за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от
50 лева, увеличена на основание чл. 214 от ГПК на 794, 25 лева – недължимо платена при
липса на основание възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит №
**********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
14.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата и за сумата от 50 лева, увеличена на
основание чл. 214 от ГПК на 993, 60 лева – недължимо платена при липса на основание по
клауза за възнаграждение за пакет допълнителни услуги по договор за потребителски кредит
№ **********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда
– 14.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Не е спорно, че между страните по делото е сключен договор за потребителски
кредит Профи кредит Стандарт № ********** на 16.09.20215г., въз основа на който на
ищцата е предоставен кредит в размер на 1700 лева, със срок на издължаване 36 месеца, по
82, 95 лева всяка погасителна вноска.Уговорен е годишен лихвен процент по заема в размер
на 41, 17%, при годишен процент на разходите в размер на 49, 90%, при лихвен процент на
ден – 0, 11% и обща дължима сума по кредита – 2986, 20 лева, както и заплащането на
възнаграждение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги в размер на 1324, 80 лева,
при месечна вноска по закупения пакет в размер на 36, 80 лева.Ищцата твърди, че
сключеният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т.
9, т. 10 и т. 12 от ЗПК, а клаузата за заплащане на пакет от допълнителни услуги е нищожна
на основание чл. 10а от ЗПК.Твърди също, че начисляването на възнаграждението за т. нар.
„пакет от допълнителни услуги“, по същество представлява разход по кредита по см. на чл.
19, ал. 1 от ЗПК, с който се заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК относно размера
на ГПР.
С писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК ответникът оспорва предявените
искове като неоснователни, като поддържа че договорената възнаградителна лихва в случая,
както и годишния процент на разходите, са допустими съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.
4 от ЗПК, а сключеният договор е действителен.Оспорва като неоснователно твърдението,
че сключеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към
процесния договор за потребителски кредит, противоречи на чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК, както
и на чл. 19, ал. 4 от същия закон.Прави и възражение за изтекла погасителна давност, както
и иска да бъде приложена разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, в случай че бъде приета за
недействителна клаузата за възнаградителна лихва.
Първоинстанционният съд е приел в решението си, че процесният договор за
потребителски кредит противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и чл.
19, ал. 4 от ЗПК, доколкото в него не са посочени реално приложимите годишен лихвен
процент и годишен процент на разходите, а ГПР е по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения.За да достигне до този извод решаващият съд е
3
съобразил, че възнаграждението по пакета от допълнителни услуги е следвало да бъде взето
предвид от кредитодателя при изчисляването и впоследствие при посочването в договора на
процента на годишните разходи за потребителя.Целта на същото съгласно посоченото в
преддоговорната информация е да обслужи сключването и изпълнението на
договора.Качеството на това възнаграждение като разход по кредита се извежда още по реда
на неговото изплащане, а именно едновременно с погасителните вноски по кредита
съгласно уговореното в погасителния план.Направен е извод за нарушение на изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото не е посочен в текста на договора действителния и
реално приложим в отношенията между страните размер на ГПР по кредита и нищожност
на клаузата на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, тъй като нарушава изискванията на ал. 4 от
същия закон.Решаващият съд е заключил, че на основание чл. 22 от ЗПК целият договор за
кредит е недействителен, а на основание чл. 23 от ЗПК на връщане от кредитополучателя ще
подлежи единствено главницата, представляваща чистата стойност на кредита.Останалите
платени суми по кредита за лихви, такси и допълнителни възнаграждения се явяват
неоснователно платени и подлежат на връщане.Същите са счетени за доказани и по размер,
предвид съдържанието на приетата по делото справка за извършени плащания, представена
от ответното дружество и неоспорена от ищцата.С тези съображения исковете са уважени
изцяло, а като законна последица от това е присъдена и законната лихва за забава върху
всяка от двете претенции.
Изложените съображения от първоинстанционния съд се споделят напълно и от
настоящия състав на съда.Процесният договор е потребителски по см. на чл. 9 и сл. от ЗПК,
като съдържанието му е установено в разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК.При неспазване
на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл.
12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК, същият е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Действителността на подписания между страните договор за потребителски кредит
следва да се прецени и с оглед на подписаното, заедно с договора, споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Настоящият състав на съда също намира, че клаузите в процесния договор за
възнаградителна лихва и за възнаграждение за избрания пакет допълнителни услуги са
нищожни, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и добрите нрави.Споделя се изводът
на районния съд, че включените в пакета услуги на практика са действия, обслужващи
усвояването и управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че се касае за
допълнителни услуги по см. на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.Предвидените такива в чл. 10а, ал. 1 от
ЗПК нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно
предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна
лихва, докато посочените в споразумението допълнителни услуги, по своята същност касаят
изпълнението на задълженията на потребителя по договора и на кредитодателя относно
приоритетното разглеждане и изплащане на потребителския кредит, което по своята
същност са действия по усвояването на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора.С оглед на това правилно е
4
прието, че целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително
възнаграждение на кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна
лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК.Това възнаграждение също е следвало да се включи в годишния процент на разходите,
тъй като за потребителя това са разходи по см. на чл. 19, ал. 1 от ЗПК.Изключването му от
ГПР и уреждането му в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне
на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото начисляването и събирането му не
представлява плащане на услуга, а прикрит разход по кредита, с който се стига до
надхвърляне на ограниченията на закона за максималния размер на ГПР.Посочените в
договора размери на възнаградителната лихва и на ГПР същевременно не съответстват на
действително уговорените такива, обуславящи значително неравновесие на правата и
задълженията на кредитора и потребителя и нарушаващи принципа за добросъвестност в
гражданските и търговски отношения.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, последица от недействителността е връщане само на
чистата стойност по кредита от потребителя, без лихви или други
разходи.
Доколкото
по делото не е спорно, а се установява и от приложените писмени доказателства, че
потребителят е платил възнаградителна лихва по погасителния план, то тази сума в случая
се явява платена при начална липса на основание, като платена по нищожна клауза и
подлежи на връщане на потребителя, ведно със законната лихва върху нея от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.
Предвид гореизложеното въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се
остави без уважение, а решението на районния съд в обжалваната част е правилно и следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
Видно от приложения в първоинстанционното производство договор за правна защита
и съдействие, на ищцата е била предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА.Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно
уважената част от иска.При предоставена безплатна правна помощ в случаите по чл. 38, ал.
1 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът следва да определи
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и да
осъди другата страна да го заплати /чл. 2, ал. 2 от ЗА/.В чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела, възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.В този смисъл
е и актуалната съдебна практика.С оглед на това за първоинстанционното производство се
следва възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 720 лева с ДДС общо
по двата иска.
5
Предвид изложеното следва да се отмени определението по чл. 248 от ГПК,
постановено от районния съд в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл. 248 от
ГПК досежно разликата от присъдения размер от 426, 18 лева до пълния претендиран и
дължим размер от 720 лева за адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ на
ищцата и вместо него да се измени размера на разноските за адвокатско възнаграждение,
като се завиши от 426, 18 лева, присъдени от районния съда, на 720 лева.
За въззивното производство се следват разноски в полза на Адвокатско дружество „Г.“
за предоставената безплатна помощ на основание чл. 38 от ЗА в размер на 360 лева с
ДДС.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 98 от 11.01.2022г., постановено по гр. д. № 11697 по
описа за 2021г. на Пловдивски районен съд, VI-ти гр. с., в частта, с която се осъжда „Профи
кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Средец, жк Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, да заплати на АТ. ИВ.
ИВ., ЕГН ********** от с. С., Община Марица, ул. „***, сумата от 794, 25 лева –
недължимо платена, при липса на основание, възнаградителна лихва по договор за
потребителски кредит № ********** за периода от 29.07.2016г. до 18.12.2018г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
– 14.07.2021г. до окончателното изплащане.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОТМЕНЯ определение № 1124 от 01.02.2022г., постановено по гр. д. № 11697 по
описа за 2021г. на Пловдивски районен съд, IV гр. с., с което се оставя без уважение молба
вх. № 2418/02.01.2022г. от Адвокатско дружество „Г.“, Булстат: ********* чрез адв. Д.Б.,
пълномощник на ищеца по делото, с искане за изменение на Решение № 98/11.01.2021г.,
постановено по гр. д. № 11697/2021г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта за
разноските, за разликата от присъдения размер от 426, 18 лева до пълния претендиран
размер от 720 лева за адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ на ищеца по
гр. д. № 11697/2020г. по описа на Районен съд Пловдив., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Средец, жк Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
да заплати на Адвокатско дружество „Г.“, Булстат: ********* , с адрес – гр. Пловдив, ул.
Братя Пулиеви № 1, допълнително сумата от 293, 82 лева – адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на АТ. ИВ. ИВ., ЕГН ********** в производството пред
първата инстанция.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
6
управление: гр. София, район Средец, жк Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
да заплати на Адвокатско дружество „Г.“, Булстат: ********* , с адрес – гр. Пловдив, ул.
Братя Пулиеви № 1, сумата от 360 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на АТ. ИВ. ИВ., ЕГН ********** в производството пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7