№ 3
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Мариета Неделчева
Андон Г. Миталов
при участието на секретаря Ивона Ст. Мойкина
в присъствието на прокурора М. Ил. М.
като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221800600441 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 327 и сл. от НПК.
С присъда № 13 от 12.04.2022 г., постановена по НОХД № 29/2019 г. по
oписа на Районен съд - гр. С., подсъдимата Р. И. С. е призната за невиновна в
това, че: На 14.08.2017 г., около 23.00 часа, в гр. С., ж.к. „С.о“, пред блок
№35, вх. Г, по хулигански подбуди е причинила чрез непристойни действия
на Л. Л. Ш. гр. С., извършени на публично място пред множество хора,
изразяващи се в нанасяне на удари с юмруци и шамари в областта на главата
и тялото , които действия грубо нарушават обществения ред и изразяват
явно неуважение към обществото, лека телесна повреда, изразяваща се в
подкожен хематом /кръвонасядане/ на дясната скулна област и охлузване на
шията вляво, които увреждания са причинили на Л. Ш. болка и страдание без
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК –
престъпление по чл. 131. ал. 1, т. 12, предл. първо, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.
Подсъдимата Р. И. С. е осъдена на основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД да
заплати на Л. Л. Ш. сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени в резултат на
причинените на 14.08.2017 г. подкожен хематом /кръвонасядане/ на дясната
скулна област и охлузване на шията вляво, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 14.08.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.
Предявеният граждански иск е бил отхвърлен като неоснователен за
1
сумата над 1000 лева до пълния претендиран размер от 8000 лева.
Подсъдимата Р. С. е била осъдена да заплати и сумата от 50 лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на иска.
Недоволна от първоинстанционния акт е останала подсъдимата, която
чрез своя защитник - а. М., е подала въззивна жалба. В жалбата се твърди, че
обжалваната присъда е неправилна и незаконосъобразна в частта, с която е
бил уважен частично предявеният граждански иск. Сочи се, че по делото не
са били събрани достатъчно по обем доказателства, от които да се установи
по ясен и безспорен начин претърпените от свид. Ш. неимуществени вреди.
На следващо място се сочи, че неправилно е бил определен размера на
дължимото обезщетение. Въз основа на горното е отправено искане за отмяна
на обжалваната присъда в частта, с която подсъдимата е осъдена да заплати
сумата от 1000 лева, представляваща дължимо обезщетение за Л. Ш. за
неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени в резултат на
причинените на 14.08.2017 г. подкожен хематом /кръвонасядане/ на дясната
скулна област и охлузване на шията вляво, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 14.08.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.
При условията на евентуалност е отправено искане за намаляване на
размера на определеното обезщетение.
В срока по чл. 322 НПК не са представени възражения на въззивната
жалба от другите страни по делото.
В депозирано допълнение към въззивната жалба на подсъдимата се
изразяват подробни съображения в подкрепа на искането за отмяна на
първоинстанционната присъда. Твърди се, че е допуснато съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на всички събрани
доказателства в тяхната цялост, взаимовръзка и логичност, като в анализа на
доказателствата е проявена едностранчивост и пристрастност от съда. В
подкрепа на това твърдение се посочва, че съдът е кредитирал изцяло
показанията на заинтересовани свидетели – тези на пострадалата, както и на
свид. Р. А. и свид. А. Т. – нейни близки приятели. Отправя се упрек към съда
в игнориране на останалите гласни и писмени доказателства, довело до
необоснованост на присъдата. Твърди се, че съдът е допуснал пропуск да
установи кои полицаи са посетили адреса след подадения сигнал за
настъпилия инцидент. Обръща се внимание, че сигналът е подаден едва два
часа след произшествието, като се изразява съмнение в достоверността на
показанията на свидетелите А. и Т.. С тези аргументи се твърди, че без да
направи критичен анализ, съдът е възприел фактическата обстановка,
изложена от пострадалата и нейните приятели, като по този начин е проявил
тенденциозност. Акцентира се върху обстоятелството, че в дневника на
дежурните полицейски органи е отразено, че пострадалата и подсъдимата не
се познават, противно на установеното по делото, както и че подаващият
сигнала „е в нетрезво състояние” – обстоятелства, които са останали
необсъдени. С тези доводи се застъпва, че съдът е достигнал до неправилни
2
правни изводи, като този порок налага отмяна на присъдата в гражданската
му част. Прави се искане гражданския иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Срещу първоинстанционната присъда е подадена въззивна жалба и от
Л. Ш.. С разпореждане от 07.07.2022 г., постановено по НОХД №29/2019 г. по
описа на PC - С., жалбата е била върната от първоинстанционния съд на
основание чл. 323, ал. 1, т. 1 НПК. Разпореждането не е обжалвано и е влязло
в законна сила.
Подсъдимата Р. С. не се явява в съдебно заседание пред въззивната
инстанция и не изразява лично становище.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на
подсъдимата – адв. М., поддържа жалбата с доводите, изложени в нея.
Акцентира върху пропуска да се установи кои служители на МВР са се явили
на местопроизшествието, като изразява съмнение в авторството на деянието
от страна на подзащитната му. Защитникът моли съдът да отмени присъдата в
гражданско правната ѝ част.
Представителят на Софийска окръжна прокуратура – прокурор М. М.
намира въззивната жалба за неоснователна, като отрича наличието на
наведените с жалбата пороци. Намира, че първоинстанционната присъда е
обоснована, постановена при правилно изяснена фактическа обстановка в
съответствие със събраните доказателства – гласни, писмени и експертни
заключения. В заключение се застъпва становището, че присъдата следва да
бъде потвърдена поради липса на отменителни основания.
Служебно назначения повереник на частния обвинител и граждански
ищец Л. Ш. – адв. К., счита жалбата за неоснователна. Намира деянието за
категорично доказано от фактическа страна, като сочи, че доводите на
защитникът на подс. С. не намират опора при анализа на доказателствата по
делото. Изразява становище, че извършеният деликт, е установен правилно от
съда и по безспорен начин, като справедливо са обезщетени причинените
вреди съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД. Моли съдът да потвърди
първоинстанционната присъда.
Макар настоящото производство да е инициирано от подсъдимата чрез
нейния защитник, с оспорване на първоинстанционната присъда единствено в
нейната гражданско правна част, въззивният съд е длъжен да провери изцяло
правилността на постановения съдебен акт, по арг. от чл. 314 от НПК.
Дължимата проверка се предпоставя и от взаимовръзката между
инкриминираните обстоятелства и основанията, обуславящи гражданския иск,
предвид сходството между релевантните факти.
Съдът, след като извърши цялостна проверка на правилността на
обжалвания съдебен акт и във връзка с изразените доводи от страните, приема
за установено следното:
Първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от
доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното
3
решаване на делото, при спазване на процесуалните правила за събиране и
проверка на доказателствата в наказателното производство. Съвкупният
анализ на събраните доказателства установява фактическата обстановка,
изложена в мотивите на съда и съвпадаща в значителна част с приетото в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въззивната инстанция намира за установено от фактическа страна
следното:
През 2017 г. свидетелите Л. Ш. (тогава на 16-годишна възраст) и Р. А. се
запознали с подс. Р. С. по повод инициатива за защита на животните,
организирана в гр. С.. С. предлагала за отглеждане куче и Ш. го приела.
Впоследствие се отказала и върнала кучето, като твърдяла, че то проявявало
агресия и е ухапало баща . Това довело до влошаване на отношенията между
С. и Ш.. Последвала размяна на враждебни реплики под формата на
съобщения в социалните мрежи между С. и майката на Ш. – свид. Н. Ф..
На 14.08.2017 г., около 23,00 ч., свидетелите Л. Ш., Р. А., А. Т. и Е. Е. се
намирали при стъпалата на площадката пред вход „Г“ на блок 35 в ж. к. „С.о“
в гр. С. и разговаряли. Т. и Е. стояли прави, а Ш. и А. седели на стъпалата,
като вляво от Ш. бил парапетът на стълбите. Тогава край площадката
преминали подс. Р. С. и приятелят – свид. И. Б.. Подсъдимата поздравила
свидетелката А., но като видяла Ш., внезапно се насочила към нея с обидни
думи и започнала да я удря по главата и раменете с юмруци и шамари. Свид.
Ш. се опитвала да се предпази от ударите, прикривайки главата си с ръце, но
опитвайки да се изправи, ударила лявата окосмена част на главата си (над
ухото) в парапета, намиращ се вляво от нея. По време на инцидента свид. А.
молела С. да спре в името на познанството между тях, но последната
продължавала да удря Ш. и да скубе косата . Тогава се намесили
свидетелите Е. и Т., които разтървали С. и Ш.. С. казала на Ш., че щяла да я
убие, ако А. не била там, и се отдалечила от мястото заедно със свид. Б.
Още същата вечер свид. Ш. съобщила по телефона на майка си (свид.
Ф.) какво се е случило. По това време свид. Ф. била в Италия и по неин съвет
свид. Ш. се обадила по телефона в полицията, като около 01,10 часа подала
сигнал за инцидента. Около 15-20 минути след това на място пристигнали
служители на РУ - С., пред които тя описала случилото се, а полицаите я
насочили да подаде на следващия ден жалба в полицията.
На 15.08.2017 г. свид. Ш. била прегледана от д-р К.В., семеен лекар,
който установил подкожен хематом в дясна ябълчна област и одраскване в
областта на шията вляво, като отразил това в съставеното от него медицинско
свидетелство амб. № 979/15.08.2017 г., изготвено на бланка на „медицинско
свидетелство за пред съда“.
От заключението по назначената и приета от първоинстанционния съд
съдебномедицинска експертиза, изготвена от д-р Т. К. /л. 107-117 от ДП/, се
установява, че на пострадалата Л. Ш. са причинени следните травматични
увреждания: подкожен хематом (кръвонасядане) на дясната скулна област и
4
охлузване на шията вляво. Описаните увреждания са повърхностни и са
причинили на Ш. болка и страдание. Подкожният хематом на дясната скулна
област е получен в резултат от действието на твърд тъп предмет, по
механизма на удар със или върху такъв, като такива характеристики в своята
конфигурация притежава и свитата в юмрук човешка ръка. Охлузването на
шията вляво е получено от тангенциалното (косо) действие на твърд тъп или
тьпоръбест предмет, като такива характеристики притежават и човешките
нокти. Посочено е също така в заключението, че описаните увреждания могат
да се получат по време и начин, описани от пострадалата Ш..
При изслушването на съдебно-медицинската експертиза пред
първоинстанционния съд в съдебно заседание на 15.06.2020 г. вещото лице д-
р К. разяснила, че следи по лявата част на главата на свид. Ш. от удар в
парапет не са описани в изследваното от експертизата медицинско
свидетелство от 15.08.2017 г., както и че времето на получаване на описаните
в това свидетелство увреждания на свид. Ш. не може да се определи от
самото им описание, а само от снетата от лекаря анамнеза според сведенията,
получени от прегледаното лице, тъй като това свидетелство е издадено без на
свид. Ш. да е извършен преглед от съдебен лекар.
След инцидента свид. Ш. станала неспокойна, затворила се в себе си,
изпитвала страх от подс. С. и избягвала да се движи сама извън къщи.
От заключенията на приетите в съдебното следствие пред първата
инстанция съдебнопсихиатрични експертизи, изготвени от д-р Б. П. (л. 77-78
и л. 81-82 от ДП) се установява, че подсъдимата С. и свид. Ш. са психично
здрави – психическото състояние на всяка от тях позволява да възприема
правилно фактите от обективната действителност и да дава показания, респ.
обяснения, които да отразяват правилно и вярно обективната действителност;
всяка от тях е могла да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си към 14.08.2017 г.
От заключението на назначената в хода на съдебното следствие пред
първия съд допълнителна комплексна СМЕ (двете части –
съдебнопсихиатрична и съдебномедицинска съответно находящи се на л. 125-
126 и л. 150-164 от първоинстанционното дело) се установява, че състоянието
на свид. Ш., описано в представеното Експертно решение № 1642 от
30.10.2017 г. на ТЕЛК при „МБАЛ С.“ ЕООД, свързано с основното
заболяване (вроден двустранен везико-утеро-ренален рефлукс) е резултат от
прогресиране на заболяването поради наблюдавани при нея чести инфекции
на пикочните пътища; установените в медицинско свидетелство за пред съда
амб. № 910/26.10.2018 г. (представено на л. 30 от първоинстанционното дело)
психични проблеми на свид. Ш. не биха могли да обострят основното
заболяване; така установените психопатологични симптоми с нарушена
адаптация и социална вградимост при свид. Ш. могат да са следствие на
продължаващ хроничен стрес, произтичащ от заплахи, обидни думи и
действия от страна на подс. С..
5
В хода на съдебното следствие вещото лице д-р К. по назначената
ДКСМЕ е посочила, че теоретично е възможна т. нар. „стрес инконтиненция“
(изпускане по малка нужда като резултат от стресова реакция), но такава в
конкретния случай не може да се обоснове при наличните данни, тъй като от
изследваната медицинска документация не може да се определи с каква
давност е (от кога датира) инконтиненцията при свид. Ш., а и тя е обусловена
главно от честите инфекции на пикочните пътища, които на свой ред са
резултат от основното й заболяване, посочено по-горе — хронично, без
съществена благоприятна прогноза, с възможност единствено за спиране на
развитието му до определено положение.
Подсъдимата Р. И. С., с ЕГН: **********, е родена на 28 ноември 1979
г. в гр. С., българска гражданка, с постоянен и настоящ адрес: гр. С., ж. к.
„С.о”, бл. 37, вх. А, ет. 1, ап. 1, неомъжена, неосъждана, с висше образование,
работи в База за отдих „К.“ - МВР в к. к. „Б.“, Община С..
Въззивният съд констатира, че правилно са кредитирани подробно
посочените от първоинстанционния съд доказателства и доказателствени
средства, върху които съдът е основал присъдата си, а именно:
- гласни доказателствени средства: от показанията на свидетелите Л.
Ш., А. Т., Р. А. и Н. Ф., дадени пред съда; частично от показанията на св. Е.
Е., дадени пред съда; частично от показанията на свидетеля И. Б., дадени на
18.12.2017 г. по ДП № 550/2017 г. по описа на РУ - С. пред орган на
досъдебното производство (л. 60-61 от ДП) и прочетени в с. з. на 10.06.2019 г.
на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т, 2, предл. второ от НПК и частично от
показанията на същия свидетел пред съда;
- експертни заключения: заключение на д-р Т. К.; по назначената в ДП
съдебномедицинска експертиза (л. 107-117 от ДП), прието в с. з. на 15.06.2020
г., ведно с разясненията на вещото лице след прочитане на заключението му в
това съдебно заседание; заключения на д-р Б. П. по назначените в ДП
съдебно-психиатрични експертизи (л; 77-78 и л. 81-82 от ДП), приети в с. з. на
10.06.2019 г.; заключения на д-р Б. П. и д-р Т. К. по назначената в съдебното
производство пред първоинстанционния съд допълнителна
съдебномедицинска експертиза, приети съответно в с. з. на 27.01.2020 г. и в с.
з. на 15.06.2020 г., ведно с разясненията на всяко от вещите лица след
прочитане на заключението му в съответното съдебно заседание;
- подробно посочените от първоинстанционния съд и приобщени в
съдебно заседание на основание чл. 283 НПК писмени доказателства, събрани
в хода на ДП № 550/2017 г. по описа на РУ — С. и събрани в хода на
съдебното следствие пред първата инстанция: жалба от Л. Л. Ш. до Районна
прокуратура - С. с вх. № 1075/18.08.2017 г. (л. 8 от ДП); медицинско
свидетелство за пред съда от 15.08.2017 г., издадено от д-р К. С. В. (л. 9 от
ДП); протокол от 22.12.2017 г. за доброволно предаване на копие от
експертно решение № 1642/30.10.2017 г. на ТЕЛК — Общи заболявалия при
„МБАЛ С.“ ЕООД (л. 64 от ДП), ведно с копие от посоченото решение (л. 69
6
от ДП); характеристична справка на подсъдимата (л. 94 от ДП); справка за
съдимост на подсъдимата (л. 96 от ДП); декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на подсъдимата (л. 124 от ДП); амбулаторен
лист и медицинско свидетелство за пред съда с амб. № 910/26.10.2018 г.,
издадени от д-р Б. П.; епикриза по ИЗ № 4425/2017 г., издадена от „МБАЛ С.“
ЕООД, Хирургично отделение относно лечението на Л. К. Ш.; писмо per. №
338000-3545/11.07.2019 г. от Началника на РУ - С.; писмо per. № 338000-
472/24.01.2020 г. от Началника на РУ - С., с приложени към него копия от
информационна карта на наряда и на дневник за получени сигнали в РУ - С.
за 14.08.2017 г.; писма per. №№ 338000-5763/12.10.2020 г., 338000-
6108/27.10.2020 г. и 338000-241/13.01.2021 г., всички от Началника на РУ - С.
до PC - С..
В съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК,
първоинстанционният съд е посочил изчерпателно доказателствата и
доказателствените средства, обосновали фактическите му констатации, като е
изложил аргументирани съображения защо ги приема. Съдът е положил
усилия в осъществяване на изключително подробен и изчерпателен
доказателствен анализ, като е посочил кои доказателства кредитира и на кои
не се доверява. Съображенията, изложени от съда в тази насока, са
достатъчно подробни и ясни, като въззивната инстанция не намира основания
за коригиране на доказателствения анализ, изложен в мотивите към
присъдата. В тази връзка изложените във въззивната жалба упреци за
допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане
на всички събрани доказателства, не могат да бъдат споделени. Прочитът на
мотивите на съда води до извода, че не е проявена каквато и да е
едностранчивост и пристрастност, а напротив – съдът е подходил с
необходимата задълбоченост при изясняване на релевантните факти и е
обосновал присъдата си чрез логични и законосъобразни разсъждения по
кръга въпроси, визирани в разпоредбата на чл. 301 НПК.
На първо място, съдът с убедителни аргументи е кредитирал
показанията на пострадалата – свид. Ш., като е посочил, че независимо от
качеството, което заема в наказателното производство, нейните показания не
могат да се разглеждат като недостоверни поначало. Така съдът е спазил
гаранциите по чл. 14, ал. 1 и ал. 2 НПК, като е отчел, че показанията на свид.
Ш., съпоставени с останалите, са логични и безпротиворечиви и се подкрепят
от обективни данни, установени по делото, поради което правилно е
кредитирал същите като годен доказателствен източник. От значение е
обстоятелството, че показанията на пострадалата Ш. се подкрепят както от
заключението по назначената СМЕ, така и от показанията на свидетелите Т. и
А., и спомагат да се изгради достоверна картина на случилото се събитие,
съвпадаща с приетото от съда.
По отношение на показанията на свидетелите Т. и А.
първоинстанционният съд съвсем логично е съобразил, че макар да са налице
известни противоречия, дължащи се на различната им позиция спрямо
7
инцидента, то това не води до извод за недостоверност, а напротив – дължи се
на естествена разлика в техните възприятия, обяснима с установените
обективни данни. В съответствие с установено по делото съдът е отбелязал,
че свид. Т. не е възприел с висока степен на подробност първоначално
нанесените удари върху свид. Ш. от страна на подсъдимата С., тъй като е
разговарял по телефона, но неговите показания всъщност не съдържат
съществени противоречия, съпоставени със съдържанието на останалите
кредитирани доказателства. Свидетелят все пак е възприел лично нанесен
удар от С. в областта на главата на сви. Ш., поради което показанията му имат
принос към изясняване на основните въпроси в предмета на доказване по
делото. Свид. Т. твърди, че е забелязал множество удари, нанасяни от
подсъдимата върху пострадалата Ш., което кореспондира както с останалите
кредитирани гласни доказателства, така и с медицинските документи и
заключението на СМЕ, приета по делото.
Със съществен доказателствен принос правилно са оценени от
първоинстанционния съд показанията на свид. А., която излага
обстоятелствата относно нанесените удари от подсъдимата, като нейните
показания са логични, безпротиворечиви и се допълват от останалите
доказателства. Свид. А. е била пряк очевидец на нападението срещу
пострадалата, като твърди, че подсъдимата е нанасяла удари с шамари, за
разлика от посоченото от свид. Т. – удари с юмруци, но тази разлика в
показанията им не е в състояние да разколебае фактическите изводи, каквото
виждане е застъпеното и от първоинстанционния съд. Въззивният съд изцяло
се съгласява с изложените в тази връзка съображения, че при поставилите се
условия – внезапност и висока интензивност на нападението, както и
многобройност на ударите, то логично е тези удари да са били нанесени с
различна част от тялото на подсъдимата, и това в пълна степен обяснява
разликите в показанията на посочените свидетели. Въз основа на изложените
от първоинстанционния съд аргументи, анализираните показания на тримата
свидетели се ценят като последователни и взаимнодопълващи се, като не се
констатират съществени противоречия между тях, които да налагат тяхното
отхвърляне. Обстоятелството, че Т. и А. са в приятелски отношения с
пострадалата не може да доведе до отхвърляне на техните показания, предвид
това, че те се подкрепят от останалите елементи от доказателствената
съвкупност, които първоинстанционният съд подробно е обсъдил.
Правилно съдът не е дал вяра на показанията на свид. Е. в частта, в
която същият твърди, че не е осъществено физическо посегателство спрямо
пострадалата от страна на подс. С., тъй като това се опровергава напълно от
показанията на свидетелите, посочени по-горе. Наред с това, показанията на
свид. Е. не са кредитирани и в частта, в която отрича да се е намесвал, за да
разтърве подсъдимата и пострадалата, тъй като се опровергават от останалите
доказателства, които водят до извода, че същият е предприел действия, с
които е целял да прекрати посегателството срещу пострадалата.
Същото се отнася и до показанията на свид. Б. който също отрича липса
8
на нападение от подсъдимата, като в тази връзка първият съд обосновано е
посочил неговото намерение да отрече инкриминираните обстоятелства в
полза на подсъдимата С., с която живеел на съпружески начала към онзи
момент. Правилно и в тези части неговите показания не са кредитирани от
съда.
Следва да се подчертаят усилията на първоинстанционния съд в опита
да установи в пълнота фактите по делото, като изследва въпроса, повдигнат
както пред първата, така и пред въззивната инстанция, относно неизясненото
обстоятелство кои полицейски служители са се явили на мястото на
инцидента същата вечер, за да извършат проверка. С тази цел съдът е
разпитал множество свидетели – служители на МВР. Въпреки тези опити, по
делото не са установени по несъмнен начин обстоятелствата относно
извършеното посещение по сигнала на пострадалата.Тези обстоятелства
правилно са отчетени от първия съд като незасягащи в значителна степен
изводите на съда в рамките на предмета на доказване по делото, а именно – по
въпроса за причинените увреждания, механизма на причиняването им и
авторството на деянието. Предвид това, възражението на защитата, че са
неустановени от органите на реда, обстоятелствата по сигнала на
пострадалата, не следва да бъде уважено. Настоящият съд отчита, че това
обстоятелство остава недоказано, въпреки опита да бъде изследвано със
способите, предвидени в НПК, но липсата на категорични данни в тази насока
не се отразява по никакъв начин на достоверността на останалите
доказателства и доказателствени средства и не е в състояние да внесе
съмнение в установените факти, значими за правилното решаване на делото.
Времето, мястото и механизмът на деянието са установени с годни и
достатъчно достоверни доказателствени източници, като посочените
непълноти не се отразяват на правилността и законосъобразността на
постановения първоинстанционен съдебен акт.
Същото следва да бъде посочено и към твърдяното от защитата
противоречие между съдържанието на приобщеното писмено доказателство –
дневник за постъпили сигнали (л. 282 от първоинстанционното дело), и
останалите доказателства по делото, които опровергават посоченото – че
подсъдимата и пострадалата не се познават. Противно на твърдяното във
въззивната жалба, първоинстанционният съд е обсъдил това противоречие,
като е констатирал производния характер на писменото доказателство в тази
част и по този начин е дал отговор на наведения от защитата довод. Така
упрекът към съда, че е подходил повърхностно към този въпрос, не може да
бъде споделен от въззивната инстанция.
Що се отнася до обстоятелството, че подателят на сигнала „е в нетрезво
състояние“, въззивният съд отчита, че не е без значение фактът, че сигналът
на пострадалата е подаден около 2 часа след осъществяването на инцидента,
но това обстоятелство няма съществено отношение към основните въпроси по
делото. Правилно е приел първоинстанционният съд, че предвид останалите
събрани доказателства за осъщественото въздействие състоянието на
9
пострадалата, и то в един по-късен спрямо инцидента момент, не е от
значение за правилното решаване на делото и според въззивния съд не оказва
влияние върху правилността на фактическите изводи в присъдата.
В заключение въззивният съд, след собствен анализ на събраните от
първата инстанция доказателства, не намира основание за промяна или
допълване на възприетото от проверявания съд. Първоинстанционният съд е
отговорил на всички възражения на защитата, като е подложил
доказателствената съвкупност на внимателен и детайлен анализ, чрез който е
изчерпал всички релевантни въпроси. Наведените пред въззивния съд
възражения срещу първоинстанционната присъда, основани на критика за
едностранчивост и повърхностен анализ, не се споделят от настоящия
съдебен състав.
Въззивният съд намира, че при установената фактическа обстановка,
първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон и е
достигнал до законосъобразни изводи, че действията на подс. Р. С.
осъществяват от обективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 2
НК.
С деянието си на 13.08.2017 г., около 23,00 ч. в гр. С., в ж. к. „С.о“, пред
бл. 35, вх. Г, е причинила на Л. Ш. от гр. С. лека телесна повреда, изразяваща
се в подкожен хематом (кръвонасядане) на дясната скулна област и охлузване
на шията вляво, които увреждания са причинили на Л. Ш. болка и страдание
без разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.
Съвкупният анализ на събраните гласни доказателства от кредитираните
свидетелски показания, на писмените доказателства и данните от приетата по
делото СМЕ обосновават категоричен и несъмнен фактически извод за
авторството на подсъдимата на инкриминираната телесна повреда.
Първоинстанционният съд е изложил изчерпателни доводи,
аргументиращи поотделно наличието на обективните и субективните
признаци на престъплението и авторството на подсъдимата. В съответствие
със задължителните указания, дадени с ППВС № 3/1979 г.,
първоинстанционният съд е достигнал до извода, че деянието на подсъдимата
се изразява в причиняване на лека телесна повреда на пострадалата Ш. –
причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето. Правилна е и
констатацията на съда, че е налице пряка причинно-следствена връзка между
извършеното от подс. С. посегателство и причинените на пострадалата
телесни увреждания.
От субективна страна подсъдимата С. е извършила деянието умишлено
– при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавала общественоопасния
характер на извършеното от нея деяние, предвиждала е настъпването на
общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване. Субективната
страна на деянието се установява от обективните действия на С., насочени
срещу телесната неприкосновеност на друго лице и имащи за цел и резултат
именно засягането . Подс. С. е искала да причини на пострадалата болка и
10
страдание, поради което е предприела установеното физическо посегателство,
като следва да се подчертае липсата на нападение или провокация, което да е
предизвикало нейното нападение. Изводите относно умисъла на С.
допълнително се подкрепят и от факта, че ударите спрямо Ш. са били
многобройни, както е посочил и първоинстанционният съд.
Законосъобразни са изводите на първия съд по отношение липсата на
квалифициращия признак по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК касателно причинената
телесна повреда. Напълно се споделят от въззивната инстанция
съображенията на съда, че по делото не се доказва деянието на подсъдимата
да е предхождано или да е било съпроводено с каквито и да е действия, които
биха могли да бъдат характеризирани като хулигански и да обосноват
признака „извършено по хулигански подбуди“. Съгласно задължителната
съдебна практика на Върховния съд – ППВС № 2/1957 г., което следва да се
прилага и по отношение на телесните повреди, престъплението е извършено
по хулигански подбуди, когато е „предшествано или съпроводено от
хулигански действия, които са подтикнали дееца да го извърши или когато е
извършено по мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото,
пренебрежение към правилата на общежитието или човешката личност“.
Първият съд е обосновал изключително прецизно изводите си за липса на
този квалифициращ признак, като въззивната инстанция няма какво да добави
към изложените доводи.
С оглед гореизложеното, правилни са изводите на първоинстанционния
съд, че с деянието си подсъдимата не е осъществила признаците на деянието
по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, като действията могат да
бъдат квалифицирани единствено като деяние по чл. 130, ал. 2 от НК.
И макар деянието на подсъдимата С. да е съставомерно по посочения
текст от закона, то първоинстанционният съд е съобразил приложимите в
случая материални и процесуалноправни норми, като е взел предвид
частноправния характер на престъплението по чл. 130, ал. 2 НК съгласно
разпоредбата на чл. 161, ал. 1 НК. Съответно в производствата, водени за
престъпления от общ характер, каквото е и настоящото производство,
правомощието на съда да признае подсъдимия за виновен в извършване на
престъпление от частен характер се предпоставя от изрично предвиденото в
чл. 287, ал. 5 НПК изявление на прокурора или на частния обвинител,
съдържащо такова искане. Правилно в мотивите на първоинстанционния съд
е прието, че такова искане не е било направено пред съда, като по този начин
за решаващата инстанция съществува процесуална пречка да постанови
присъда, с която да се произнесе с акта си за престъпление от частен
характер.
На следващо място настоящият съдебен състав намира, че обжалваният
съдебен акт е правилен и законосъобразен и в неговата гражданско правна
част, с която е бил уважен предявеният от гражданския ищец Л. Ш. на
основание чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на причинените й от деянието на
11
подсъдимата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
претърпени от причинения подкожен хематом (кръвонасядане) на дясната
скулна област и охлузване на шията вляво. Първоинстанционният съд
законосъобразно е приел, че са налице всички предпоставки за ангажиране на
деликтната отговорност на подс. Р. С. за причиненото деяние, макар същото
да не съставлява престъпление по повдигнатото обвинение. Деянието на подс.
С. е противоправно, извършено е виновно и е налице пряка причинно-
следствена връзка между действията на подсъдимата и претърпените вреди.
При определяне на размера на дължимото обезщетение районният съд е
отчел преживените болки и страдания от гражданския ищец, причинени от
деянието на подсъдимата и правилно е преценил съгласно чл. 52 ЗЗД и
съдебната практика, че сумата в размер на 1000 лв. е достатъчна, за да
обезщети тези вреди, като за разликата над уважения до пълно предявения
размер – 8000 лв. искът правилно е отхвърлен като неоснователен. Съдът е
изложил подробни съображения, които се споделят от въззивната инстанция –
причинените телесни увреждания действително са повърхностни и се
ограничават по своята локализация, като по делото се установява, че между
заболяването от което страда гражданския ищец – Л. Ш. или влошаването на
състоянието й не се установява пряка причинно-следствена връзка с деянието,
предмет на настоящото производство. Предвид на всичко гореизложено
искането за отмяна на присъдата в тази част следва да бъде оставено без
уважение.
Присъдата е правилна и в частта, с която на основание чл. 189, ал. 3
НПК подс. Р. С. е осъдена да заплати в полза на РС-С. сумата от 50 лв.,
представляваща дължимата държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Правилно съдът е отбелязал в мотивите си, че съгласно чл. 190, ал. 1
НПК разноските, направени във връзка с повдигнатото обвинение за
престъпление по общ характер следва да останат в тежест на държавата.
В пределите на извършената въззивна проверка не се установяват
основания за изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт.
Воден от горното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК С.
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 13 от 12.04.2022 г., постановена по НОХД
№ 29/2019 г. по oписа на Районен съд - гр. С.
Решението е окончателно.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13