Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 02.10.2019г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданско отделение,
На деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар
Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като
разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №1255 по описа на съда за 2019г., и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, С ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, ЖК „Младост“ 4, бизнес Парк София, сграда 6 против В.М.К., с адрес ***
искове по чл.422 ГПК, за установяване вземане на ищеца, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.Претендирало се е
установяване съществеването на вземания в общ размер от 563.77 лв., от които
54.06 лв.-неплатени абонаментни такси и използване услуги за периода
10.08.2015г. до 09.10.2015г., дължими въз основа на допълнително споразумение
от 29.05.2014г. към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер, 424.86 лв.-дължими лизингови вноски по договор за
лизинг от 29.05.2014г., включващи следните суми: 47.64 лв.-лизингови вноски за
периода 10.08.2015г. до 09.09.2015г., 47.64 лв.- за периода 10.09.2015г. до
09.10.2015г., 43.74 лв.-за периода 10.10.2015г. до 09.10.2015г. и 285.84
лв.-начислени на куп шест лизингови вноски, поради неплащане на предходни три,
на основание чл.12 от общите условия към договора за лизинг, които са станали
предсрочно изискуеми, 84.85 лв.-начислена неустойка по споразумение с
предпочетен номер, съгласно чл.6.
Ответникът не е депозирал отговор в срока по чл.131 ГПК, като в в
съдебно заседание е признал, че дължи три лизингови вноски и е оспорил
останалите претенции.
С решение на КРС от 01.11.2018г. по гр.д.№616/2018г. е
признато за установено по отношение на В.М. К., че вземанията на „Теленор
България“ ЕАД съществуват в размер на 193.08 лв, представляваща сбор от
неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********,
неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 29.05.2014г., като за сумата
от 370.69 лв., представляваща договорна неустойка във връзка с неизпълнение на
задължения към предпочетен номер ++359********* и договор за лизинг от
29.05.2014г. и разликато до п ълния предявен размер от 563.77 лв. иска е
отхвърлен.
С решение на КОС от 18.06.2018т. по гр.д.№137/2019г.,
решението на КРС е потвърдено в частта, с която е отхвърлен иска по чл.422 за
вземане в размер на 84.85 лв.-начислена неустойка по чл.6 от допълнително
споразумение към договор за мобчилни услуги с предпочетен номер
3359898381563.Решението на КРс е обезсилено в частта му, в която е отхвърлен
предявения иск за признаване за установено дължимост на сума до размер на
285.84 лв.-договорна неустойюка-неизпълнени задължения по договор за
лицинг от 29.05.2014г. и евърнато за
ново разглеждане.
В хода на въззивното производство, с молба от
10.04.2019г. е направено изявление от страна на „Теленор България“ ЕАД, че от
страна на В.М.К. са направени плащания, които напълно погасяват вземанията му и
е поискано прекратяване на производството по делото.С разпореждане на КОС от
15.04.2019г. е указано на жалбоподателя да конкретизира изявлението си като
посочи дали оттегля жалбата или прави отказ, респ. оттегляне на предявените
искове.С молба от 18.04.2019г. е посочено, че след подаване на въззивната
жалба, ответникът в първоинстанционното производство е заплатил сума в размер
на 914 лв., която сума отговаря точно на претенцията на мобилния оператор към
него.С направените плащания ответникът признал задълженията си и се претендира
постановяване на неприсъствено решение по отношение на него.
В проведеното заседание по настоящето дело страните не
се явиха, не изразиха становище.Съдът изготви доклад, съобразно указанията на
въззивния съд, прие делото за изяснено от фактическа страна и даде ход на
устните прения.
При горната фактическа обстановка и без да обсъжда
останалия доказателствен материал по делото, съдът намира, че предявения иск по
чл.422 ГПК за сумата от 285.84 лв.-начислени на куп шест лизингови вноски ,
поради неплащане на предходни три, на основание чл.12 от ОУ към договора за
лизинг, станали предсрочно изискуеми е неоснователен и следва да се отхвърли
като съображенията на съда в тази насока са следните:
По общото правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема
предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са
фактите, настъпили след предявяване на иска – от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното
дирене в производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ.415, ал.1
ГПК / т.9 от ТР 4/2013г. ОСГТК/.В този смисъл представените пред въззивния съд
доказателства и изявлението на жалбоподателя, преценено по реда на чл.175 ГПК,
води до извод, че вземанията на ищеца са погасени чрез плащане през време на
висящия процес.В този смисъл вземанията му не съществуват, поради което
предявения иск в тази му част е неоснователен и следва да се отхвърли.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, С ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ЖК „Младост“ 4,
бизнес Парк София, сграда 6 против В.М.К., с адрес *** иск по чл.422 ГПК за
установяване съществуването на вземане в размер на 285.84 лв.-начислени на куп
шест лизингови вноски , поради неплащане на предходни три, на основание чл.12
от ОУ към договора за лизинг, станали предсрочно изискуеми, за което по
ч.гр.д.№2174/2017г. на КРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Райнен
съдия: