МОТИВИ към
Присъда № 4 от 19.01.2016 г. на Районен съд –
Хасково, постановена по н.о.х.д. № 61 по
описа за 2016 година.
Районна прокуратура – Хасково е
внесла срещу подсъдимия Ф.Х.Х. *** обвинителен
акт, с който на същия му е предявено обвинение за извършено
престъпление по 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс за
това, че на 08.01.2016 г. на Път 507 в землището на с. Д.В., общ. Хасково, управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „О.“, модел „А.“ с рег. № Х *****
ВТ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 2,43 на хиляда,
установено по надлежния ред - с техническо средство „Дрегер Алкотест 7410“ с №
0010.
В съдебно
заседание пред Районен съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа
обвинението във вида, в който е предявено. След анализ на
установените смекчаващи вината обстоятелства и отегчаващи отговорността такива,
включителноп и с оглед настъопването на определен съставомерен резултат, предлага
съдът, след като признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, да
му определи наказание по реда на чл. 54 от НК, а именно по вид „Лишаване от
свобода” за срок от 1 година, чието изпълнение бъде отложено на основание чл.
66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 години, както и глоба в размер на 300
лева, на основание чл. 55, ал. 2 НК. Счита, че следвало да бъде наложено и кумулативно
предвиденото наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от 1 години.
Подсъдимият Ф.Х.Х. ***, редовно призован, се явява лично и заявява, че разбира
повдигнатото му обвинение и се признава за виновен по него. Дава обяснения за
случилото се, а в хода на съдебните прения изразява съгласие с предложеното от
прокурора относно вида на наказанията и техния размер. В дадено му право на
последна дума изразява съжаление за случилото се.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
Ф.Х.Х. е роден на *** ***, същият е *********, с адрес за
призоваване в страната: с. К., обл. Х..
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 20, издадена от Районен
съд – Хасково на 11.01.2016 г. подсъдимият Ф.Х.Х. *** не е осъждан, след като е
реабилитиран по право за осъждането си по НОХД № 15/1996 г. по описа на РС –
Хасково, а по НОХД № 98/2003г. по описа на РС – Хасково е освободен от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК с налагане на административно
наказание. От събраните за подсъдимия характеристични данни се установява, че по
отношение на същия има данни за криминални регистрации. В подадената декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние сочи, че получава доходи
от трудова дейност в размер на 650 лева, месечно, както и че притежава лек
автомобил марка „О.“, модел „А.“ с рег. № Х *********ВТ.
На инкриминираната дата – 08.01.2016 г.,
от обяд подсъдимият Ф.Х.Х. ***, започнал да употребява алкохолни напитки -ракия
и бира. Изпил големи количества. Въпреки, че бил консумирал спиртни напитки, се
качил да управлява собствения си лек автомобил марка „О.“, модел „А.“ с рег. № Х
****** ВТ, за да се придвижи до дома си. В около 16 часа на 08.01.2016 г., Ф.Х.Х.
с управлявания от него лек автомобил преминал през с. Д.В., общ. Хасково по път
507. Излизайки от селото, заради състоянието, в което се намирал, не успял да овладее
автомобила и навлязъл частично в лентата за насрещно движение. В същото време, правомерно,
в насрещна посока свид. Н.Ш.М. ***, управлявал собствения си лек автомобил марка
„Ф.“, модел „Г.“ с рег. № Х*** КВ. Възприемайки навлизащия в неговата лента за
движение автомобил, управляван от подсъдимия, свид. Н.Ш.М. минал максимално вдясно,
спрямо посоката си на движение и опитал да спре с управляваното от него
превозно средство, но въпреки това не успял да предотврати сблъсъка. Последвал тангенциален
контакт между двата автомобила, като левите им страни се деформирали. Подсъдимия
Ф.Х.Х. спрял автомобила си малко след сблъсъка, на разстояние от около 500 –
600 метра. Тъй като миришел на алкохол свид. Н.Ш.М. потърсил помощ чрез „Национална
система 112“. На място пристигнал свид. К.Й.В. и И. Н. К.- двамата заемащи длъжността
„мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково. Щетите по автомобила на пострадалия
не били съставомерни.
С техническо средство - Алкотест „Дрегер“
7410 с фабр. № 0010, било установено,че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия
Ф.Х.Х. ***, е 2.43 на хиляда. Против подсъдимия бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение с бланков номер 196398, с който на същата
дата - 08.01.2016г., било отнето Свидетелството за управление на МПС №********, издадено от ОДМВР Хасково на името
на пдос. Ф.Х. и контролния талон. Съставеният АУАН бил подписан от подсъдимия без
възражения. На същия бил връчен Талон за медицинско изследване №0418387, като Ф.Х.Х.
***, където отказал да даде кръв за химическо изследване.
Със Заповед 1970зз - 6/08.01.2016г. подсъдимият
Ф.Х.Х. *** бил задържан за 24 часа в РУ на
МВР Хасково.
Според данните в приложената справка за
водач/нарушител от региона, издадена от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, подсъдимият
Ф.Х.Х. *** е правоспособен водач на МПС (категории: „В“, „М“, „ТКТ“, „АМ“ и се води
на отчет в ОД на МВР Сектор „Пътна полиция“ - Хасково като последните години има
налагани наказания за нарушаване правилата за движение по пътищата.
От представените писмени доказателства
е видно, че техническото средство „Дрегер Алкотест 7410“ № 0010 е преминало периодична
проверка 01.10.2015 г. и е годно за измерване.
Изложената фактическа
обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и
съдебната фаза на производството писмени доказателства,
посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към
доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283
от НПК, писмени материали, съдържащи се в
досъдебното производство: протоколи, справка за съдимост, ведно с бюлетините за съдимост, характеристична справка, както и от обясненията
на подс. Ф.Х.Х. и показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели К.Й.В. и Н.Ш.М.. Обясненията на подсъдимия и показанията на
изброените свидетели настоящият съдебен състав кредитира с доверие при
обосноваване на фактическите си изводи като логически последователни и
безпротиворечиви на приобщените по делото писмени доказателства. Впрочем по
отношение конкретно на гласните доказателствени източници не е налице
разминаване, за да се налага последващ и по – задълбочен анализ за тяхната
достоверност.
Настоящият
съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка
и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната
квалификация на извършените деяния, прокурорът е
направил законосъобразен извод в акта по чл. 246 НПК, че подсъдимият Ф.Х.Х. ***
е осъществил деяние, което да бъде субсумирано под състава на престъпление по
чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс, за което същият е привлечен към
наказателна отговорност, поради следните доводи от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на престъпление, предвиден в цитираната разпоредба,
за което на подсъдимия е било повдигнато обвинението, е необходимо деецът да управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,
установено по надлежния ред.
Като елемент от състава на престъплението в закона е посочена точно определена
величина в границата на минимума, за съдържанието на алкохол в кръвта на дееца
- 1,2 промила, очертаващи наказателната му отговорност, за разлика от отговорността
по административен ред по ЗДвП, където минимума е по – занижен – 0,5 на хиляда.
Следователно точното й определяне е от съществено значение за характера на отговорността
на дееца. Тази величина следва да се установи по несъмнен начин само с предвидените
от закона средства. Без каквото и да е съмнение е, че надлежният ред за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното количество от над 1,2 на хиляда,
достатъчно за съставомерност по текста на чл. 343б, ал. 1 от НК, е този по Наредба
№ 30/2001 г. и в случая специалните правила са изцяло съобразени. По делото е доказано
по несъмнен начин, че подсъдимият е употребил алкохол. Факт, който последният сам
признава в хода на разследването и конкретно в дадените на досъдебното
производство и приобщени от съда обяснения, а така също се потвърждава недвусмислено
и от интерпретацията на отчетените стойностни параметри на наличния алкохол в кръвта
– 2.43 на хиляда, установено чрез субсидиарния подход за определяне количеството
алкохол в кръвта - с техническо средство, приложим в хипотезите като
настоящата, в които лицето отказва да даде кръвна проба за изследване.
С оглед изложеното, установен без съмнение в хода на съдебното следствие,
пред първоинстанционния съд, е фактът на употреба от страна на подсъдимия на алкохол
и то в количество, довело до наличие на съдържание на етилов алкохол в концентрация
над допустимата от закона, визирана в разпоредбата на чл. 343б от НК, а именно 2.43
на хиляда.
За да бъде осъществено деянието, криминализирано в цитираната норма е необходимо
деецът, освен да е употребил алкохол, в резултат на което концентрацията в кръвта
му да бъде над 1.2 на хиляда, да е управлявал моторно превозно средство. Последното
налага анализ, кога всъщност е налице управление на моторно превозно средство, изпълващо
със съдържание основания елемент на изпълнителното деяние на състава на престъпление
по чл. 343б НК, за който подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност.
Според дадените разяснения в Постановление № 1 от 18.01.1983 г. на Пленума
на ВС, съставляващо част от съдебната практика по въпроса, имащо задължителен за
съдилищата характер, понятието "управление", употребено в чл. 342, ал.
1 от НК, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното
средство, както и задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия
или бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици,
независимо дали превозното средство или бойната или специалната машина се намира
в покой или в движение. Това тълкуване на понятието „управление” настоящият съдебен
състав счита, че би могло и следва да бъде приложено и по отношение на изпълнителното
деяние, визирано в текста на чл. 343б от НК. Това приложение обаче следва да е съответно,
предвид спецификите от обективна страна на отделните транспортни престъпления и
в частност на това по чл. 343б от НК. Последното се явява престъпление на просто
извършване, т.е. за да бъде осъществен състава на престъпление не се изисква настъпването
на някакъв престъпен резултат, т.е. липсва предвиждане на съставомерни последици.
По делото се установи, от изявлението на подсъдимия, съдържащи признание
на факта, че той именно е управлявал процесния лек автомобил марка „О.“, модел
„А.“ с рег. № Х ******ВТ, наличието на деяние и неговото авторство.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно при условията
на единствено възможната в случая форма на умисъла - пряк умисъл.
При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия, след като деянието
бе доказано от обективна и субективна страна, съдът взе предвид: от една страна
предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс, в
редакцията, действаща към момента на извършване на деянието, предвид
законодателните промени, /обн. в ДВ бр. 74/2015 г./, основано на преценката за степента
на обществена опасност на деянието, а от друга страна – степента на обществена опасност
на дееца и подбудите за извършване на престъплението.
При индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение
за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца в
контекста на отчетената, конкретна стойност на количество алкохол в кръвта 2.43
промила, значително надвишаваща прага от 1.2 на хиляда. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът прие цялостното процесуално поведение на подсъдимия, което
може и следва да бъде окачествено като положително – подсъдимият се явява и дава
обяснения по случая пред съда, след като признава вината си и изразява
съжаление за стореното. Налице са и други факти, които следва да бъдат
интерпретирани в светлината на смекчаващи отговорността обстоятелства, като
чистото съдебно минало на подсъдимия, с оглед реабилитацията за едно от
осъжданията му и приложението на чл. 78а НК по друго от образуваните срещу него
наказателни дела, но в контекста на наличието на регистрирани нарушения на
правилата за движение по пътищата в последните години. Не следва да бъдат пренебрегнати
и фактическите данни за личността на подс. Ф.Х. – за него са събрани характеристични
данни, които не го характеризират в особено положителен план, като тук следва
данните за съдимостта, макар и да не променят тезата, че лицето не е осъждано, да
бъдат отразени като атестат за личността му. Преценявайки поотделно и в съвкупност
гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация
на наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание
„Лишаване от свобода”, съдът прие за подсъдимия Ф.Х.Х. то да бъде определено при
условията на чл. 54 НК, при превес на смекчаващите вината обстоятелства за срок
съобразно предвидения специален минимум за основното наказание. По този начин предвиденото
в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде за срок от 1 година,
като изпълнението на същото на основание чл. 66, ал. 1 НК - отложено с
изпитателен срок от три години, доколкото се установи едновременното наличие на
законовите предпоставки за това и липсата на необходимост от ефективно
изтърпяване за постигане целите на наказанието. Така определеният размер на наказанието е справедлив и
обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36
от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да
повлияе предупредително върху останалите членове на обществото. Изложеното по –
горе се явява и критерият, по който бе отмерен и размерът на наказанието „глоба“
малко над установения специален минимум, като бе съобразено и с имущественото състояние на подсъдимия, а
именно 300 лева, както и срокът на кумулативно предвиденото наказание „Лишаване
от право да управлява МПС”. На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. ал. 1, вр.
чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК по отношение на подсъдимия съдът наложи кумулативно предвиденото
наказание от посочения вид, като ръководейки се от целия комплекс обстоятелства,
визирани по – горе, от значение за индивидуализацията. По този начин това
наказание бе определено за срок от 1 година и 3 месеца, отчитайки, че подсъдимият
е следвало да проявява по – голяма грижа и самоконтрол при осъществяване на съответната
правно – регламентирана дейност. По силата на чл. 59, ал. 4 от НК, при изпълнение
на така наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС” бе
постановено приспадане на времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен
ред от възможността да упражнява това право, считано от 08.01.2016 г.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата по делото.
Председател: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.П.