Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 01.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и четвърти септември
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 9920 по описа
за 2018 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от В.Д.И. срещу „Д.З.” АД,
с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 16.05.2017
г. в гр. Хасково, носейки предпазна каска при управление в дясната лента на
мотоциклет „Сузуки Бъргман
400“ с рег. № ******, по бул. „Г.С.Раковски“ в посока север към
гр.Димитровград, достигнал кръстовището с ул. „Дунав“, регулирано със
светофарна уредба. Ищецът преминал на зелено, като в средата на кръстовището
бил спрян л.а.м. „Фиат Пунто“ с ДК № ******,
управляван от водача М.Г.Г., който не пропуснал
движещия се с предимство ищец, в резултат на което настъпил удар. Поддържа се,
че вината на водача Г.е установена със споразумение от 23.05.2018 г., одобрено
от РС Хасково по н.о.х.д. № 398/2018 г. по описа на РС-Хасково.
Твърди се, че вследствие на ПТП
на ищеца са причинени следните телесни увреждания: контузия на мозъка, фрактура
на носа, разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядане на клепачите на лявото око, травматичен
кръвоизлив под лигавицата на лявата очна ябълка, охлузване на гръдния кош,
охлузване на лявата трохантерна област, дълбоки
охлузвания на двете колена и на лактите.
Твърди се, че в продължение на четири дни ищецът бил на лечение в болница, през
който период се страхувал за живота си. След изписване от болницата ищецът бил
неконтактен, изпитвал непрестанни силни болки в главата и въпреки приеманите
болкоуспокояващи. Възстановяването на ищеца било дълго и мъчително и това не му
позволявало да работи и да продължи предишния си живот в продължение на повече
от два месеца. Твърди се, че към настоящия момент ищецът има белези по
наранените от инцидента части от тялото му, в това число и на лицето, които ще
останат видими завинаги. Поддържа се, че следствие на настъпилата фрактура на
носа, много се затруднило дишането на ищеца, като и към настоящия момент нощно
време хърка и това обстоятелство чувствително затруднява съня му.
Поддържа, че към датата на
събитието л.а.м. „Фиат Пунто“ с ДК № ****** е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, полица №
BG08117001104806.
Твърди се, че ищецът е провел
процедурата по чл.380 КЗ, вследствие на което при ответника е образувана
преписка по щета № *********, като в законоустановения
срок дружеството е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 20 000
лв., от което ищецът останал недоволен. За справедлив размер на обезщетението
счита сумата от 60 000 лв., която следва да бъде намалена с вече платената сума
от 20 000 лв.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 40 000 лв., разликата над
платената от ответника сума от 20 000 лв. до сумата от 60 000 лв.,
представляваща неплатена част от застрахователно обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от травматичните увреждания,
вследствие на ПТП, настъпило на 16.05.2017 г. в гр. Хасково, виновно причинено
от водача на л.а.м. „Фиат Пунто“ с ДК № ******, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при „Д.з.” АД с полица № BG08117001104806, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на настъпване на застрахователното
събитие-16.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се
разноските, включително заплатеното адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез юрисконсулт Х., надлежно упълномощен с
пълномощно представено с молба от 31.01.2019 г. /л.67 от делото/.
Ответникът не оспорва наличието
на валиден застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите полица № BG/08/117001104806, действащ към
датата на събитието-16.05.2017 г., покриващ гражданската отговорност на водача
на л.а.м. „Фиат Пунто“ с ДК № ******.
Не оспорва факта, че в резултат
на ПТП, виновно причинено от застрахован в дружеството водач по силата на
посочения по-горе застрахователен договор, е пострадал ищеца, не оспорва
осъществяването на 16.05.2017 г. на фактическия състав на непозволеното
увреждане.
Оспорва претенцията изцяло по
основание и размер с твърдението, че платеното от ответника обезщетение за
неимуществени вреди по доброволен път в производството по чл.380 КЗ е
справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД. При условията на евентуалност счита
претенцията за силно завишена. Оспорва претенцията за лихва с твърдението, че
същата се дължи от по-късен момент.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът депозира допълнителна искова молба. Поддържа исканията си, оспорва
възраженията на ответника заявени с отговора му.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК
ответникът не депозира допълнителен отговор.
В съдебно
заседание ищецът поддържа иска чрез своя процесуален представител. Претендира
разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
в съдебно заседание редовно призован, не изпраща представител, не изразява
становище в хода по същество. Такова е изложено в писмена молба от 20.09.2019
г.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
Между страните е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към датата на събитието-16.05.2017
г. е имало валиден застрахователен договор по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица № BG/08/117001104806,
действащ, покриващ гражданската отговорност на водача на л.а.м. „Фиат Пунто“ с ДК № ******, че в резултат на ПТП, виновно
причинено от водача на този автомобил е пострадал ищеца, че на 16.05.2017 г. е
осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане, че на ищеца
извънсъдебно е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 20 000 лв.
Също така и както вече съдът е
указал на страните, съобразно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд, на която се приравнява и одобреното от съда по н.о.х.д.
споразумение, е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици
от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено,
дали е противоправно и дали деецът е виновен,
деянието, авторството и виновното поведение на водача М.Г.Г.
и настъпилите в пряка причинно-следствена връзка с това поведение телесни
увреждания на ищеца-контузия на мозъка са установени в настоящия процес с
одобреното от съда с протоколно определение от 23.05.2018 г. по н.о.х.д. №
398/2018 г. по описа на Хасковския районен съд, наказателно отделение
споразумение.
Спорът между страните е само досежно размера на претендираното
застрахователно обезщетение, във връзка с което по делото е допусната и
изслушана комплексна СМЕ, от заключението на която /неоспорено от ответника/ се
установява, че ищецът е получил следните телесни увреждания: 1.черепно-мозъчна
травма, състояща се от следните компоненти: контузия на мозъка лека степен
на тежест, контузионно-кръвоизливно огнище в левия
челен мозъчен дял с диаметър 0,60 см по данни от компютърната томография на
главен мозък, разкъсно-контузна рана с дължина около 4
см във вътрешния край на лява вежда, травматично кръвонасядане
на клепачите на ляво око, охлузвания по
лицето с кръвонасядане, 2.лицево-челюстна травма,
състояща се от: счупване на носни кости, без деформация на носната пирамида,
травматично охлузване на гърба на носа и лявото носно крило и 3.травма на
опорно-двигателния апарат, състояща се от: травматично ожулване по външната
повърхност на ляво бедро с размери 9/5 см, травматично охлузване по изпъкналата
повърхност на левия лакът с диаметър около 2 см, травматично охлузване по
изпъкналата повърхност на десния лакът с размери 5/2 см и травматично охлузване
по предните повърхности на двете колене в областта на капачките вдясно с
размери 5 см, вляво: 10/6 см. Експертизата дава заключение, че е налице причинно-следствена
връзка между преживяното ПТП и посочените по-горе травматични увреждания на
ищеца.
Вещите лица установяват, че
възстановителният период при лека по степен на тежест мозъчна контузия с контузионно-кръвоизливно огнище в левия челен мозъчен дял,
е в рамките на една година. Хеморагичната компонента
на контузионното огнище се резорбира за около 30 дни,
като на мястото му остава мозъчна зона на размекчение,
която води до локална мозъчна атрофия. Първоначалното костно срастване на
счупването на носните кости става за около две седмици, като окончателният
костен калус се образува за една година. Охлузванията
на крайниците оздравяват в зависимост от размера и дълбочината на увредата. Обикновеният период за възстановяване на подобни
увреди е около две седмици.
По отношение на черепно-мозъчната
и лицево-челюстната травми, ищецът е търпял болки и страдания за период от
около 30 дни, като в първите 15 дни болките са били най-интензивни. От увредите
на крайниците-изпитвал болки и страдания с висок интензитет в първите 2-3 дни,
като след това са намалявали и са били с непостоянен характер за период от две
седмици.
Вещите лица установяват, че
лечението на ищеца е приключило успешно, но след приключването му при пациенти
с мозъчна контузия лека степен на тежест, са възможни епизоди от главоболие при
емоционално и физическо напрежение. Този тип главоболие наподобява мигренозното или тензионното и се
влияе много добре от обезболяващи медикаменти и отзвучава.
При ищеца е налице траен добре
видим белег в лява челна област на главата, започващ от медиалния ъгъл на лява
орбита и продължаващ челно с дължина 3,5 см, както и траен белег с дъговидна
форма по гърба на носа.
От разпита на свидетеля Д.В.И.-баща
на ищеца, се установява, че видял сина си в болницата в Хасково. В. бил охлузен
по цялото тяло, с рани, почти нямало част от ръце, крака и тяло, където да няма
ожулено и наранено, а главата му била превързана, тъй като имал травма на
главата, което най-много притеснило близките на В., защото лекарите казали, че
има и хематом вътре в черепа. При опит да комуникира със сина си, свидетелят
забелязал, че погледът му бил неадекватен, разсеян, нефиксиращ. Свидетелят присъствал,
когато срязали дрехите на В., за да може да му облекат пижамата. Част от
дрехите били залепнали по раните му и той стенел от болка. Четири-пет дни лежал
в болница, след което го прибрали вкъщи за домашно лечение. Ищецът се позатворил
в себе си, наближавал летния сезон, а светлината започнала да го дразни, поради
което пускали щори, постоянно имал главоболие и замайване. До тоалетна ходел
сам и някак се оправял с физиологичните си нужди, макар и трудно, но пък при хигиенизирането
и банята задължително му помагал баща му и това продължило един месец. Появило
се хъркане след счупването на носа и трудно диша, някой път нощно време, имал
чувството, че се задушава. Възстановяването в къщи продължило около 2-3 месеца.
Ищецът многократно посещавал личния си лекар, който му изписвал разни
болкоуспокояващи, от които се успокоявал в някаква степен, но болката си му
оставала. И в момента като му се появи болка пие болкоуспокояващо. И в момента
има периодична болка в главата. След
като раните заздравели, ищецът започнал сам да се хигиенизира. Преди
произшествието, В. помагал на баща си в семейната фирма. Почти три месеца ищецът
не е работил, докато се възстанови. Ищецът има белези на носа и на челото.
Останал му един Г-образен белег от средата над веждата и носа. По тялото раните
зараснали.
Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна предявеният иск за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявения иск е процесуално допустим.
На 22.06.2017 г. ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като последното заплатило застрахователно обезщетение в
размер на 20 000 лв., с чийто размер ищецът не е съгласен. Настоящият иск
е предявен в съда на 18.07.2018 г. /пощенско клеймо/ и в този смисъл се явява
процесуално допустим.
По същество на предявения иск.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител
- застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно по делото
се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 16.05.2017
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС. Между
страните не е било спорно и настъпването на произшествието и отговорността му
за реализирането.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие
в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са
в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
Извънсъдебно
ответното дружество е определило и изплатило на ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 20 000 лв.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта
и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът
и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на
съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 40 000 лв., която
следва да бъде намалена с вече платената в размер на 20 000 лв., или искът
ще следва да бъде уважен за сумата от 20 000 лв. и отхвърлен като
неоснователен за разликата над тази сума до пълния претендиран
размер от 40 000 лв.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че в следствие на претърпяното ПТП ищецът е претърпял телесни
увреждания, от които ищецът се е възстановявал за период от една година,
причинили са му болки и страдания с голям интензитет, първите 15 дни. В
последвалия месец болките и страданията са били с намаляващ интензитет и
променлив характер. Съобразява, че се касае за млад мъж на 21 години към датата
на произшествието, че за период от около един месец се е нуждаел от чужда помощ
при хигиенизирането си.
При определяне на горното
обезщетение съдът съобразява също обстоятелството, че вследствие на претърпяна
мозъчна контузия лека степен на тежест, ищецът получава хронично главоболие и
към настоящия момент, което налага употребата на болкоуспокояващи за купиране на болката. Съобразява също така, че вследствие на
получените травми, при ищеца е налице траен добре видим белег в лява челна
област на главата, започващ от медиалния ъгъл на лява орбита и продължаващ
челно с дължина 3,5 см, както и траен белег с дъговидна форма по гърба на носа.
Така доказаните неимуществени
вреди обуславят и по-голям размер на изплатеното вече от застрахователното
дружество обезщетение, поради което и както бе посочено по-горе искът се явява
основателен за сумата от 20 000 лв.
Като изхожда от установените по делото факти,
относно действително претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от нето болки и страдания,
изведени както от доказателствата по делото, така
и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното
по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта.
Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е
акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна
лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която
в случая е 22.06.2017 г.
Ето защо акцесорният
иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД като неоснователен ще следва да бъде отхвърлен за
периода от датата на настъпване на събитието 16.05.2017 г. до 21.06.2017 г.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е освободен от внасяне на
държавна такса в производството, както и от разноски, поради което не му се
присъждат такива.
Видно от представения по делото
договор за правна защита и съдействие от 09.07.2018 г. ищецът е заплати
адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лв.
С отговора си ответникът е заявил
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК в условията на евентуалност, в случай, че претендираните от ищеца разноски за адвокат надвишават
минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно Наредба № 1.
Възражението е основателно.
При материален интерес от 40 000
лв. минималното адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.7, ал.2, т.4
от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на сумата от 1730 лв.
Заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 5000 лв. действително е прекомерно, с оглед на
обстоятелството, че делото е приключило в едно съдебно заседание и не се
отличава нито с правна, нито с фактическа сложност, доколкото спорът между
страните е само досежно размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
Предвид на горното и по
възражението на ответника, съдът намалява разноските на ищеца за заплатено
адвокатско възнаграждение на сумата от 1730 лв., от която сума и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
865 лв., с оглед уважената част от исковата претенция /20 000 лв./
Ответникът е направил разноски в
размер на 300 лв.-юрисконсултско възнаграждение
определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК.
От тази сума и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 150 лв., която е съответна на отхвърлената част от иска /20 000 лв./,
или след извършена компенсация на дължимите от страните разноски, ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 715 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 800 лв., съобразно уважената част от иска и сума
в размер на 200 лв. – възнаграждение за вещо лице заплатено от бюджета на съда.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Д.З.” АД, дружество учредено
и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД на В.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес:***, офис 4, адвокат М.М.Т. *** сумата от още 20 000 лв. /двадесет
хиляди лв./, разликата над платената от ответника сума от 20 000 лв. до сумата
от 40 000 лв., представляваща неплатена част от застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от травматичните
увреждания, вследствие на ПТП, настъпило на 16.05.2017 г. в гр. Хасково,
виновно причинено от водача на л.а.м. „Фиат Пунто“ с
ДК № ******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при „Д.з.” АД с полица № BG08117001104806, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 22.06.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск за неимуществени
вреди за разликата над сумата от 20 000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000
лв., както и искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД за периода от 16.05.2017 г. до
21.06.2017 г., на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сумата от 715 лв.
/седемстотин и петнадесет лв./-разноски по компенсация.
ОСЪЖДА ЗК „Д.З.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
градски съд държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 800 лв. /осемстотин лв./, както и
сумата от 200 лв. /двеста лв./
възнаграждения на вещи лица, заплатени от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: