№ 4811
гр. С., 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:В. АНГ. Г.
при участието на секретаря Б. Р. П.
като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно
дело № 20221110209904 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на М. Л. П. срещу наказателно постановление
/НП/ № 21-4332-016270/ 05.08.2021 г., издадено от началник група към
СДВР, отдел „Пътна полиция“-СДВР, с което е наложено административно
наказание ,,глоба" в размер на 50.00 /петдесет/лв. за нарушение на чл. 94,
ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.178 Е от
ЗДвП.
Постъпила е жалба от санкционираното лице, в която се посочва, че
издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно,
постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон.
Моли то да бъде отменено.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и
не представлява от процесуален представител. Не ангажира допълнително
доводи в подкрепа на тезата си.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се
представлява от процесуален представител. Не излага писмено аргументи в
посока, потвърждаване на НП.
Софийският районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея
1
доводи, направените възражения на страните и като се запозна с материалите
по делото, достигна до следните изводи
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 30.12.2020 г. около 14:20 ч. в гр. С. е бил забелязан лек автомобил
марка ,,Б." с рег. № *******, неправилно паркиран, по сигнал на гражданин.
След извършена проверка органите на ОПП-СДВР заключили, че
жалбоподателят паркирал неправилно посоченото моторно превозно средство
в населено място – в гр.С., на ул.“А. Е.“ – на тротоар извън разрешението за
това места, определени от администрацията или от собственика на пътя:
върху тротоара, успоредно на оста на пътя на бул.“А. Е.“ срещу бл.225 /Т. к./.
Във връзка с горното е съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 220254 от 21.07.2021г. от свидетеля
С. А. Д.. Актът е съставен в присъствие на нарушителя и предявен за
запознаване на жалбоподателя , който вписал в него, че има възражения.
Такива не е изложил в законоустановения тридневен срок, но на
инкриминираната дата е съставил и подписал декларация, в която сочи
несъгласие с фактическите констатации по акта.
На база на АУАН е издадено процесното наказателно постановление №
21-4332-016270/ 05.08.2021 г. от началник група към СДВР, отдел „Пътна
полиция“-СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание ,,глоба" в размер на 50.00 /петдесет/лв. за нарушение на чл. 94,
ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.178 Е от
ЗДвП.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка се установява посредством показанията
на свидетеля С. Д., дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: АУАН, заповеди за
компетентност, декларация, имейл на хартиен носител ведно с писмено
сведение, , справка-картон на водача, както и от останалите материали по
делото. Разпитан в съдебно заседание, свидетелят Д. потвърждава, че той е
съставил акта и поддържа констатациите по него. Подкрепя твърдението си с
факта, че подписът е негов, но се позовава на липсата на спомен за случая
предвид множеството извършвани от него проверки. Настоящият съдебен
състав кредитира в цялост показанията на свидетеля, тъй като същите са
съответни на приобщените по делото писмени доказателства и по несъмнен
начин установяват фактите, включени в предмета на доказване по делото. В
хода на извършеното процесуално действие свидетелят потвърждава
участието си в съставянето и изготвянето на процесния акп за установяване
на административно нарушение, както и отразеното в него. Показанията на
свидетеля съдът намира за логични и достоверни, доколкото същите
2
кореспондират с писмените доказателства по делото, като в съществена
степен допринасят за изграждане на фактическата обстановка, така както е
възприета от съда. Съдът дава вяра в цялост на приобщените по делото
писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни
съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в
тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който
и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административно-
наказателното производство и съдебното следствие.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните
изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е депозирана от правоимащо лице в законоустановения срок
срещу подлежащ на оспорване административен акт. По същество, същата е
основателна.
Видно от АУАН и НП, на жалбоподателя е предявено да е извършил
нарушение на разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДВП. В хода на
административно-наказателното производство на същия е повдигнато
административно обвинение за осъществено от негова страна
административно нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП, съгласно която правна
норма за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства
се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на
движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на
моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху
тротоарите само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
В настоящото производство районният съд следва да упражни правомощието
си да провери законността на обжалваното наказателно постановление:.дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, по аргумент от чл.
314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие
съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за
това административни органи, изводимо от представени по делото заповеди
за компетентност.
Настоящият съдебен състав констатира, че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и при съставяне на акта за установяване
на административно нарушение, и при издаването на наказателното
постановление.
Съдът намира, че в двата акта не е налице пълно, ясно и точно описание на
вмененото на жалбоподателя нарушение от фактическа страна, както и че не
сав тях не се съдържат необходимите елементи от обективната страна на
административното нарушение, обуславящи неговата съставомерност. В този
3
смисъл, нарушено се явява правото на жалбоподателя да се запознае с
фактическите рамки на административно-наказателното обвинение. На първо
място, законовата разпоредба на чл.94, ал.3 от ЗДВп съдържа две изречения:
1) за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се
спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на
движението и успоредно на оста на пътя; 2) допуска се престой и паркиране
на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона
върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
От така формулираното в процесния акт не става ясно, кое от двете изречения
се визира, като това не е прецизирано и цифрово.
Ако административно-наказващият орган /АНО/ е имал предвид изречение
второ, то липсва посочване на обстоятелството, каква е масата на товарния
автомобил, управляван от жалбоподателя, дали същият е бил паркиран
успоредно на оста на пътя и дали, при това, откъм страната на сградите
остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци, както и
на това място принципно разрешено ли е паркирането на автомобили на
тротоара. Само по себе си посочването, че жалбоподателят е паркирал на
тротоар /върху тротоар – и в акта, и в НП/ не може да доведе до извод за
извършване на нарушение, при липса на останалите признаци на
административното деяние от обективна страна. За пълнота на изложението, с
неясно смислово съдържание е натоварен и употребеният в диспозитива на
административното обвинение израз: “… на бул.“А. Е.“ срещу бл.225 /Т. к./“,
сочещ на място на извършване на твърдяното нарушение по начин,
непозволяващ индивидуализирането му, като следва да се посочи, че волята
на АНО не може да бъде извличана по пътя на субективната човешка мисъл.
Сочените пороци не могат да бъдат преодолени и посредством приложената
санкционна норма /по чл.178 Е от ЗДвП/, по смисъла на която се наказва с
глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство на
тротоари в населените места извън разрешените за това места, доколкото не е
налице отразяване на обстоятелството в процесните актове за това, мястото,
на което е бил паркиран лекият автомобил на жалбоподателя, попада ли в
разрешените за това места, или не попада в тях.
В този ред на мисли, нарушено е правото на защита на санкционираното лице,
като съдът е поставен в невъзможност да извърши цялостна преценка
касателно реализиране на нарушението от фактическа страна.
Затова наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
Поради горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № 21-4332-016270/
4
05.08.2021 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна
полиция“-СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание ,,глоба" в размер на 50.00 /петдесет/лв. за нарушение на чл. 94,
ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.178 Е от
ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред Софийски административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5