Определение по дело №475/2019 на Апелативен съд - Пловдив

П  Р  О  Т  О  К  О  Л  № 546

 

 гр. Пловдив, 19.09.2019 година

 

         ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

    ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ГАТОВ

                                                                 ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА

    

секретар АННА СТОЯНОВА,

прокурор ВИКТОР ЯНКОВ,

сложи за разглеждане докладваното от съдия ГАТОВ

ВЧНД № 475 по описа за 2019 година.

 

         На именното повикване в 10: 15 часа в залата се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ-ОБВИНЯЕМ М.Б.Б. се явява лично и с адвокат Ш., с пълномощно по досъдебното производство.

За Апелативна прокуратура Пловдив се явява прокурор ВИКТОР ЯНКОВ.

 

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

 

АДВ. Ш.: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ Б.: Да се гледа делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от  НПК.

 

Адв. Ш.: Нямам искания за отводи и доказателства.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на съда и искания за доказателства.

 

Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА се делото от съдията – докладчик.

 

Адв. Ш.: Поддържам жалбата. Нямам доказателствени искания.

 

ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам жалбата. Нямам доказателствени искания.

 

С оглед изявленията на страните, че няма да сочат други доказателства и нямат други доказателствени искания, съдът 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ  ПРЕНИЯ.

 

Адв. Ш.: Уважаеми апелативни съдии, обжалвали сме определението на първоинстанционния съд предвид, че считаме, че същото е незаконосъобразно. Обоснованото предположение е факт, но за да се стигне до това обосновано предположение е налице повече от едно добросъвестно поведение от дов. ми. Обяснил е, че са били много пияни, завел е полицаите до самите растения,  така че за да се стигне до това обосновано предположение неговият принос е съществен. Той знае, че поведението му е укоримо и наказуемо и е признал вината си. От дълго време пребивава на адреса си, работи частна работа,  земеделски производител е, има определени доходи от тази дейност. Така че аз съм напълно убеден, че ще има едно добросъвестно поведение по време на разследването. Липсата на  криминално минало,  съдебно минало също е от значение. Пред нас е един младеж, който е нарушил  закона съзнателно.  Той не би могъл да влияе на самото разследване, разпитани са свидетели, Казва, че се е заблудил, искал е да реализира някакъв доход и това го осъзнава. Окръжният съд приема, че би могъл да извърши друго престъпление, но теоретично всеки от нас би могъл да извърши някакво престъпление. Аз ще ви моля  тази мярка да бъде изменена в по-лека. Една от съществените цели на мерките за неотклонение е протичане нормално на  разследването.

 

ДАДЕ СЕ ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОБВИНЯЕМИЯ:

ОБВИНЯЕМИЯТ: Всичко каза защитника ми, съжалявам за постъпката си, моля за по-лека мярка.

 

ПРОКУРОРЪТ:  Уважаеми апелативни съдии, аз ще ви предложа да потвърдите определението като правилно и законосъобразно, а жалбата оставите без уважение.

В конкретния случай са повдигнати две  обвинения – по чл. 354а, ал. 1 и по чл. 354в, ал. 1 НК – за държане и  за отглеждане на високорискови наркотични вещества. Касае се за една продължаваща, добре организирана дейност. Касае се за тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 97 от НК.

Относно обоснованото предположение, както каза и защитата няма спор, с  този нюанс, че  обвиняемият отрича съпричастност към разпространение на наркотичните вещества.

Няма спор, че има опасност да се укрие. Твърдим обаче, че има опасност от извършване на престъпление, ако първоначално не му беше взета мярка „задържане под стража“.  Високата степен на организираност, продължителността на извършване на деянието, няма да говоря за високата степен на обществена опасност.

Ето защо моля да потвърдите определението на  ПОС.

Адв. Ш. /реплика/: По отношение на самото разпространение той направи самопризнания, казва – мислих да реализирам доходи и самото обвинение, да, две са, но едното не е тежко. Отглеждането на марихуана не е тежко по смисъла на закона.

 

          ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.

         ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля да ми измените мярката с по-лека.

 

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

 

Производството е по реда на чл.64 ал.7 от НПК.

        С обжалваното определение състав на Пловдивския окръжен съд е взел мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо М.Б.Б. - обвиняем  по ДП № 522/19г. по описа на РУ на МВР К..

         Срещу определението е постъпила жалба от защитата  на обвиняемия с доводи за неговата необоснованост и незаконосъобразност и искане да бъде отменено и взета по-лека мярка за неотклонение.        

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура предлага определението да бъде потвърдено като сочи, че са налице достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението и с поведението си е очертал опасност да се укрие и да извърши престъпление.

Защитата на обвиняемия Б. изразява несъгласие с извода, че е налице опасност да извърши престъпление  и предлага вземане на по – лека мярка за неотклонение спрямо обвиняемия.

         Обвиняемият моли за по-лека мярка за неотклонение.

         Апелативният съд като съобрази доводите на страните и прецени обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение намира, че същото следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него - оставена без уважение.

         Правилно първата инстанция е достигнала до извода, че обоснованото предположение обвиняемият да е автор на деянията, за които му е повдигнато обвинение е налице. Този извод се налага от анализа на събраните доказателства, в частност обясненията му, показанията на свидетелите Г., А., Д.и Д., които удовлетворяват в пълна степен и обхващат изцяло хипотезиса на чл.63, ал.1, пр.1 НПК.

Правилно е отчетено, че опасност обвиняемият да се укрие липсва. Постоянният му адрес и уседналото местоживеене изключват съществуването й.

Първата инстанция не е отчела обаче в достатъчна степен обстоятелствата свързани с личността на обвиняемия. Тя се е задоволила да отбележи, че обстоятелствата, очертаващи опасността Б. да продължи с престъпната си дейност се извеждат от механизма на извършване и продължителността на инкриминираните престъпления. Този извод е необоснован. Чистото съдебно минало, липсата на каквито и да било криминални прояви, добрите му характеристични данни и инцидентността на инкриминираните му прояви са все обстоятелства, които не само не обосновават, а разколебават  сериозно извода, че при същия е налична реална опасност да върши престъпни деяния.

Без необходимата оценка е останало и добросъвестното процесуално поведение на Б., което попада в обхвата на регламентираното му от НПК и ЕКЗПЧОС право на защита. С първоначалните обяснения  които е дал,  той е спомогнал за разкриване на обективната истина в максимална степен, като дори е изобличил себе си в извършване на престъпленията, в които е обвинен и това му поведение следва да се толерира. Така обвиняемият не препятства възможността за нормално протичане на наказателното производство, точно обратното, оказва съдействие на разследващите органи за това.

 Настоящата инстанция намира, че това му процесуално поведение не само не налага, а точно обратното допълнително изключва направения от първата  инстанция извод за съществуването на опасност да върши престъпления.

Поради това, продължаването на задържането на Б.  под стража влиза в противоречие с изискванията на ЕКЗПЧОС и вътрешното ни наказателно законодателство, в частност разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК и определението на Пловдивския  окръжен съд се явява необосновано и незаконосъобразно.

Това налага да бъде отменено, като се постанови ново, с което спрямо обвиняемия М.Б. да бъде взета по-лека мярка за неотклонение „Гаранция”, с която биха били покрити изцяло критериите, заложени в чл.57 НПК.

При определяне на размера на гаранцията настоящият състав, като съобрази материално състояние на обвиняемия и семейното му положение намира, че сумата от 3 000 лв. е достатъчна за да бъде постигнат преследвания от закона процесуален ефект.

 

         По изложените съображения, Апелативният съд

 

                         

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТМЕНЯВА Определение № 993/13.09.2019г., постановено по чнд №1749/19 г. на Окръжен съд гр. Пловдив, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо М.Б.Б. - обвиняем  по ДП № 522/19г. по описа на РУ на МВР К.и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ВЗЕМА спрямо М.Б.Б. - обвиняем по ДП № 522/19г. по описа на РУ на МВР К. мярка за неотклонение  „ГАРАНЦИЯ“ в размер на 3 000/ три хиляди/ лв.

На основание чл.64, ал.9 НПК обвиняемият да бъде освободен след внасяне на гаранцията, ако не е задържан на друго основание.

Определението е окончателно.

 

                                               Протоколът изготвен в с.з.

                                               Заседанието се закри в  10,28 часа.

 

                     

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:    1. 

 

 

                                                                              2.

 

                                                       СЕКРЕТАР: