№ 4544
гр. София, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Николета Н. Венкова
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20241110204977 по описа за 2024 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на "РОДНА ИНДУСТРИЯ - 91" ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Попово, бул. „България“№108, представлявано от В.А.В., чрез
адв. Цв. Д. - ВТАК срещу наказателно постановление (НП) №20/13.02.2024 г.
на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) -
гр. София, с което му е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 114 400 (сто и четиринадесет хиляди и четиристотин лева)
лв. на основание чл.76, ал.1 от Закона за изменение на климата за
административно нарушение по чл.48, ал.1, във вр. с чл.76, ал.1 от Закона за
ограничаване изменението на климата (ЗОИК).
С жалбата се моли за отмяна изцяло на наказателното постановление, като се
счита, че няма осъществено административно нарушение, както и се твърди,
че са допуснати съществени процесуални нарушения, а именно липса на
описание на обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение,
не е дадено описание на същото, на доказателствата, които го потвърждават,
както и отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, както и другите
обстоятелства, които са взети предвид при определяне на вида и размера на
1
наказанието.
В съдебното заседание жалбата се поддържа от процесуален представител
на жалбоподателя. По същество процесуалният представител на
жалбоподателя пледира за отмяна на наказателното постановление, като
намира, че административното нарушение не е било доказано от страна на
административнонаказващия орган, като не били представени доказателства,
че дружеството притежава разрешително и партиди на квотите, а доколкото е
приобщено представено от Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС)
писмо, че на дружеството не са разпределени безплатни квоти, то докато не му
бъдат разпределени такива няма задължение за същото по чл.48, ал.1 от ЗОИК
в сроковете, които са разписани в този текст. Прави се възражение, че за
дружеството е съществувало задължение да закупи квоти, за да върне тези към
МОСВ. Не се претендират разноски.
За РИОСВ-гр. София в съдебно заседание се явява процесуален
представител, който оспорва жалбата и по същество пледира за
потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно, намирайки
нарушението за безспорно установено, което е реализирано в това, че
дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си по чл.48, ал.1 от
ЗОИК и не е предало квоти в размер на 572 тона CO₂, който бил отделен от
инсталацията за 2022 г., като на същото не бил издаден акт за разпределение
на безплатни квоти за емисии на парникови газове, относно цитираното
разрешително следвало да бъде запознат с него и с процедурата за
разпределяне на количество безплатни квоти, което било донякъде, тъй като е
подавало доклади, макар и същите да са били с неточности. Не се претендират
разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
„РОДНА ИНДУСТРИЯ – 91“ЕООД е оператор на разрешително за емисии
на парникови газове (РЕПГ) №156-Н0/2011 г., актуализирано с Решение
№156-Н0А1/2013 г. на изпълнителния директор на ИАОС. Същото
представлява публична информация и е достъпно на страницата на ИАОС, в
случая в списъка на операторите на ред №115, касаещ „инсталация за
изпичане на керамични изделия с капацитет над 75 тона дневно“ към РИОСВ-
Шумен, както и дружеството е в списъка на операторите, който е публично
2
достъпен на страницата на ИАОС.
В РИОСВ - София е постъпило писмо с вх. №11180/15.06.2022 г. от ИАОС,
с което ги уведомяват, че дружеството-жалбоподател като оператор е
упълномощил ИАОСВ да отрази количеството квоти в националния регистър,
като наличността по партидата на дружеството е 742 квоти, което е
недостатъчно за покриване на задължението за предаване на квоти, равни на
верифицираните емисии за 2022 г., които съгласно одобрения годишен доклад
на същото са 1314 тона CO₂. Тъй като не станало ясно каква е изнесената в
цитираното писмо информация от ИАОС е изискано от същите да предоставят
конкретна информация относно броя непредадени квоти за 2022 г. от „РОДНА
ИНДУСТРИЯ – 91“ЕООД. Постъпило е второ писмо в РИОСВ-София от
ИАОС, в което се излага информация за непредадени квоти за 2022 г. от
„РОДНА ИНДУСТРИЯ – 91“ЕООД в размер на 1314 тона CO₂ с наличност по
партидата на дружеството 742 квоти. Отново било изискано предоставяне на
коректна и точна информация от ИАОС. В постъпилото на 21.07.2023 г. в
РИОСВ-София писмо от ИАОС се твърди, че на 05.07.2023 г. е извършено
предаване на наличните квоти по партидата в размер на 743 квоти, а остатъка
от задължението за предаване на квоти към партидата на ЕС за 2022 г. се
равнява на 572 квоти.
Предвид това постъпило писмо е прието, че „РОДНА ИНДУСТРИЯ –
91“ЕООД не е изпълнило задължение, съгласно чл.48, ал.1 от ЗОИК и не е
предало квоти в размер на 572 тона CO₂, отделени от инсталацията през
предходната 2022 г., което е осъществено на 02.05.2023 г. в гр. София в ИАОС.
Изпратена е покана от директора на РИОСВ до представляващия „РОДНА
ИНДУСТРИЯ – 91“ЕООД управител В.В., за явяването му на 16.08.2023 г.
(сряда) в 11:00 ч. в РИОСВ- София или изрично упълномощен представител за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение и с
предупреждение в поканата, че при неявяване на основание чл.40, ал.2 от
ЗАНН, такъв ще бъде съставен в негово отсъствие. Поканата е получена,
видно от приложената обратна разписка на 03.08.2023 г. в дружеството.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№94 на 16.08.2023 г. от свидетеля С. Г. А. – главен експерт в отдел „Контрол
на компонентите и факторите на околната среда“, дирекция „Контролна и
превантивна дейност“ при РИОСВ-София, като оправомощено длъжностно
3
лице на основание чл.83, ал.1 от ЗОИК от министъра на околната среда и
водите със Заповед №РД-118/05.02.2021 г. по т.12.2 срещу дружеството-
жалбоподател в отсъствие на оправомощено от дружеството и неговия
управител лице, на основание чл.40, ал.2 от ЗАННq за административно
нарушение, което е с правна квалификация по чл.48, ал.1 от ЗОИК. Същият е
връчена на 23.08.2023 г. при отказ, удостоверен с двама свидетели.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление от
директора на РИОСВ-гр. София. Със Заповед №РД-118/05.02.2021 г. по т.II на
министъра на околната среда и водите е оправомощен директора на РИОСВ-
София да издава наказателни постановления за териториалния обхват на
РИОСВ-София.
НП е връчено с обратна разписка по адреса и седалището на дружеството на
20.02.2024 г.
От ИАОС с писмо е представен верифициран годишен доклад за емисии на
парникови газове на „РОДНА ИНДУСТРИЯ – 91“ЕООД за 2022 г., съгласно
съдържанието, на който, попълнен на 23.02.2023 г. от В.В. е посочен РЕПГ
№156 /2011 г., актуализирано с Решение №156-Н0-А1/2013 г. общо емисии от
инсталацията 1314 тона CO₂. Посочено е в писмо на ИАОС, че за 2022 г.
дружеството няма разпределени безплатни квоти, за което е представена
извадка.
От съдържащата се в писмо на главния секретар на МОСВ информация е
видно, че не е издаван акт за разпределяне на безплатни квоти за емисии на
парникови газове на „РОДНА ИНДУСТРИЯ – 91“ЕООД, тъй като през 2022 г.
същото не е изпълнило задълженията си по чл.3 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2019/1842 на Комисията и към 31 март 2022 г. не е подало доклад за
равнището на дейност, въз основа на който да се определи количеството на
безплатни квоти за емисии на парникови газове за 2022 г. Такъв доклад е
представен през 2023 г., като в същият са констатирани непълноти и
неточности по чл.16, §2, б. „в“ и чл.17, §3, б. „б“ от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2018/2067 на Комисията, за което операторът е уведомен с писма от
30.06.2023 г. и 21.05.2024 г. и към 18.07.2024 г. операторът не е подал
коригиран доклад с отстранени непълноти и неточности и на 19.07.2024 г. е
изпратено трето писмо с искане за коригиране на доклада и отстраняване на
пропуските в данните. Представени са копия на писмата, както и обратни
4
разписки за получаване на писмо през м. май (цифрите са нечетливи) 2024 г. и
на 06.07.2023 г.
Горната фактическа обстановка се установява от приетите по делото
писмени доказателства, представени по административнонаказателната
преписка, както и допълнително постъпилите такива от ИАОС и МОСВ.
Относно показанията на свидетеля С.в съдът ги е взел предвид относно
начина, по който е извършил констатациите и за какво и срещу кого е съставил
акта, какво е взел предвид при съставянето на същия и че същото е станало в
отсъствие на нарушителя след изпратена и получена от същия покана да се
яви за съставяне на акт. Съдът цени писмените и гласните доказателства като
пълни и непротиворечиви, поради което е безпредметно тяхното обсъждане
поотделно.
От така изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес
да обжалва наказателното постановление и в четиринадесетдневен срок от
връчване на НП, което е станало на 20.02.2024 г., а жалбата е подадена по
пощата на 05.03.2024 г., като същата се явява основателна, поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН №94 от 16.08.2023 г. и издаденото
въз основа на него НП №20/13.02.2024 г. на директора на РИОСВ-гр. София,
оправомощен със Заповед №РД-118/05.02.2021 г. по т.II на министъра на
околната среда и водите, с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на
тези административни актове и процедурата по съставянето им, намира
следното:
АУАН е съставен от съответното компетентно длъжностно лице
оправомощен със Заповед №РД-118/05.02.2021 г. на министъра на околната
среда и водите. Компетентността му се извлича от посоченото в разпоредбата
на чл.83, ал.1 от ЗОИК и приложената заповед за оправомощаване.
Налице е компетентност от страна на издалия наказателното
постановление, която се извлича от посоченото в разпоредбата на чл.83, ал.2
от ЗОИК и приложената заповед за оправомощаване.
От доказателството по делото и публичния регистър, поддържан от ИАОС
се установява, че дружеството-жалбоподател, несъмнено е оператор на
5
инсталация, тъй като притежава РЕПГ №156 /2011 г., актуализирано с
Решение №156-Н0-А1/2013 г. и като такъв за него е налице задължението по
смисъла на чл.36, ал.1 от ЗОИК до 31 март на текущата година да представи
на изпълнителния директор на ИАОС за проверка и публикуване годишен
доклад, съдържащ данните от мониторинга за емисиите на парникови газове,
отделени от инсталацията през предходната година.
Съдът намира, че не се установи по същество осъществяването на
вмененото административно нарушение в АУАН и в издаденото въз основа на
него НП, поради следното:
Установи се по несъмнен и категоричен начин, че верифициран доклад от
дружеството-жалбоподател за 2022 г. е подаден пред ИАОС, като компетентен
орган по администриране на регистъра и национален администратор на
националния регистър за търговия с квоти за емисии на парникови газове на
23.02.2023 г. от В.В. – управител на „РОДНА ИНДУСТРИЯ – 91“ЕООД. В
същия е посочено, че за 2022 г. общо емисиите от инсталацията на
дружеството е 1314 тона CO₂. Установява се, че за 2022 г. за дружеството от
ИАОС не са разпределяни безплатни квоти.
Съгласно чл.48, ал.1, I изр. от ЗОИК, ред. на нормата към 13.02.2024 г.,
когато е издадено НП има следното съдържание: „Операторите на инсталации,
притежаващи разрешително за емисии на парникови газове, и авиационните
оператори са длъжни до 30 април всяка година да предадат определен брой
квоти, равняващи се на общото количество емисии, отделени от инсталацията
или в резултат на авиационните дейности през предходната година,
верифицирани в съответствие с наредбата по чл. 5, т. 2 или определени в
резултатна консервативна оценка на емисии съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС)
№ 601/2012.“
Установи се, че ИАОС е констатирал непълноти и неточности в подадения
за 2022 г. от „РОДНА ИНДУСТРИЯ – 91“ЕООД на 23.02.2023 г., а именно в
срока по чл.38, ал.1 от ЗОИК, верифициран доклад пред тях за 2022 г., както и
че с писма е посочил необходимост от отстраняването на пропуските в
данните, за да бъдат определени коректно количествата на безплатните квоти
за емисии на парникови газове за същата 2022 г., за която се отнася подадения
от дружеството, чрез неговия управител, верифициран доклад. Като изрично
се сочи, че и към 18.07.2024 г. операторът „РОДНА ИНДУСТРИЯ – 91“ЕООД
6
не е подал коригиран доклад с отстранени непълноти и неточности, поради
което е подадено трето поредно искане за коригирането му и отстраняването
на пропуските, които се съдържат относно вписаните в него данни.
Съгласно чл.70, ал.1 б. „в“ от Регламент (ЕС) № 601/2012: „ако
верифицираният годишен доклад за емисиите по член 67, параграф 1, не е в
съответствие с изискванията съгласно настоящия регламент“, то това се
определя в резултат на консервативна оценка на емисиите на дадена
инсталация или на оператор на въздухоплавателни средства. По делото
липсват доказателства, че такава консервативна оценка е била направена на
оператора – дружеството-жалбоподател от компетентния орган към датата,
към която е подадено уведомление към РИОСВ-София на 15.06.2023 г. от
същия. При условие, че както към тази дата, така и в хода на висящността на
настоящето производство компетентният орган продължава да изисква
поправки и корекции на подадения верифициран доклад от дружеството за
2022 г., то не става ясно въз основа на какво е прието колко са били коректните
квоти за 2022 г., които дружеството е следвало да предаде към ИАОС през
2023 г. и оттук липсват доказателства, че дружеството не е изпълнило
задължението си по чл.48, ал.1 от ЗОИК, а именно доколкото липсва яснота
какви квоти е следвало да подаде. Като се отчете, че самата ИАОС твърди, че
е налице неточност в подадената от оператора информация.
На следващо място при описанието на административното нарушение не се
твърди за изцяло непредадени, но дължими за предаване квоти, а за частично
непредадени такива, каквото като вид задължение липсва описано в сочената
за нарушена норма на чл.48, ал.1 от ЗОИК.
Поради което не се установи по същество осъществяването на така
вмененото административно нарушение.
Констатират се и допуснати в хода на административнопроцесуалното
производство съществени процесуални нарушения, които водят до
нарушаване правото на защита на административнонаказаното лице,
изразяващи се в следното:
Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление следва (съгласно
изискванията на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН) да е
налице пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е
7
извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени. Като в
конкретния случай описание на нарушението по изискуемия от закона начин
не е сторено. Твърди се, че се касае за нарушение на нормата на чл.48, ал.1 от
ЗОИК, което е осъществено на 02.05.2023 г. в гр. София. Описанието е, че
дружеството не е предало квоти в размер на 572 тона CO₂, отделени от
инсталацията през предходната 2022 г., но в същото време по-нагоре в текста
се твърди, че наличността по партидата на дружеството е 742 квоти, а
непредадените квоти са 1314 тона CO₂. Предвид което не става ясно какво е
било общото дължимо задължение на дружеството към 30.04.2023 г. за
предаване на квоти.
На следващо място се твърди, че на 05.07.2023 г. е извършено предаване на
наличните квоти по партидата на дружеството в размер на 743 квоти и
остатъкът на задължението за предаване на квоти по партидата на ЕС се
равнява на 572 квоти. Горното навежда на противоречие в описанието на
обстоятелствата, тъй като се твърди, липса на предаване на квоти от
дружеството до 30.04.2023 г. в размер на 572 квоти, едновременно с това, че
този остатък на непредадени квоти е към 05.07.2023 г.
Горното се явява нарушение на чл.42, т.3 от ЗАНН по отношение АУАН и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН по отношение наказателното постановление, а именно
противоречие в описание на обстоятелствата на нарушението, включително и
към коя дата се приема, че същото не е изпълнено. Тези разпоредби съдържат
в себе си изисквания и за описание на време, място и начин на извършване на
нарушението. Разпоредбата на чл.42, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН
съдържат императивни изисквания в тази насока, а именно за точно
отразяване на времето и мястото на извършване на нарушението.
Горното е необходимо с оглед преценка на факта към коя дата се приема
неизпълнение на задължението, а именно към 02.05.2023 г., като дата
следваща задължението за изпълнение 30.04.2023 г., който ден е обаче неделя
(неработен) и тъй като и 01 май (официален празник) се явява неработен, то
задължението за изпълнение е следвало да се брои до 02 май 2023 г., поради
което следващият ден, в който може да се приеме евентуалното
осъществяването на административното нарушение е 03.05.2023 г. Не на
последно място следва да се подчертае, че датата на нарушението не е сред
нередовностите, които могат да бъдат надлежно преодолени чрез правилото на
8
чл. 53, ал. 2 ЗАНН, тъй като тази норма предвижда отстраняване на такива в
АУАН, но не и в НП. Следователно, грешното посочване на датата на
извършване на нарушението в АУАН и в НП е в нарушение на изискванията
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Процесуалният пропуск е съществен, защото в хода на
съдебното следствие не могат да се установяват факти, с които да се допълва,
коригира или конкретизира административнонаказателното обвинение. Касае
се за правораздавателна административнонаказателна дейност, която е изцяло
подчинена на ЗАНН, а за неуредените случаи - на НК и НПК (на основание
препращащите норми на чл. 11 и чл. 84 ЗАНН). Неспазването на чл. 57, ал. 1,
т. 5 ЗАНН е винаги съществено нарушение, доколкото води до ограничаване
правото на защита на наказаното лице, а също така прави невъзможно
упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление.
Нарушаването на процесуалните правила, които се визират по-горе,
представлява съществено нарушение, което няма как да бъде отстранено в
съдебната фаза, нарушено е правото на защита на административнонаказаното
лице, с оглед на което наказателното постановление като незаконосъобразно
следва да бъде отменено.
Описаните по-горе нарушения са съществени и обуславят отмяна на
атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Предвид което не се установи осъществяването на административното
нарушение и с оглед допуснатите процесуални нарушения процесното НП
следва да бъде отменено.
Не се претендират разноски от жалбоподателя до приключване на делото в
първата инстанция, като крайният момент, в който могат да бъдат поискани
такива са устните състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която
препраща разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща
разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, поради което и съдът не се произнася
по същите.
Ето защо и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №20/13.02.2024 г. на директора на
9
РИОСВ -гр. София, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр. София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10