Решение по дело №2299/2019 на Районен съд - Русе

    Р Е Ш Е Н И Е №1676

           гр. Русе, 22.10.2019 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

         РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                    II- ри  гр.с.              в публично заседание на  08-ти октомври  през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                                                                             Председател:   МИЛЕН ПЕТРОВ

                                         

         при   секретаря   Т. ПЕТРОВА

         и   в   присъствието   на прокурора……………………..,

         като разгледа докладваното от съдията  гр. дело № 2299  по описа за 2019 год.    за да се произнесе съобрази:

           Предявеният иск е с правно основание чл.220, ал.1 КТ.

 Ищцовото дружествот „Монтюпе” ЕООД-гр.София, чрез редовно упълномощен процесуален представител твърди, че ответника А.Д.Н. е бивш негов работник, трудовото правоотношение с когото било прекратено на основание чл.326, ал.1 КТ - с предизвестие от страна на работника, считано от 29.08.2016г. Твърди, че в трудовия договор бил уговорен 45-дневен срок на предизвестие като ответникът отработил само 5  дни от него. Счита, че последният му дължи обезщетение за неспазения срок на предизвестието, чиито размер следва да бъде определен въз основа на брутното трудово възнаграждение за месец 11.2014 г., който е последния пълен отработен месец. Поддържа, че дължимото за периода на неспазеното предизвестие обезщетение възлиза на 950.40 лв., което задължение не било погасено. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати  сумата от 950.40 лв., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира и направените деловодни разноски.     

         Ответникът  А.Д.Н. не представя отговор на ИМ. В о.с.з. оспорва иска.

           От фактическа страна:

Страните не спорят, че „Монтюпе” ЕООД и Н. са били в трудово правоотношение по силата  на трудов договор от 13.06.2011 г. и  срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор- 45 дни. Не се спори, а и се доказва от представените доказателства, че със заявление от 23.08.2016 г. ответникът направил искане да бъде освободен от работа на основание чл.326, ал.1 КТ, считано от 08.10.2016 г.

Със заповед №198/29.08.2016 г. трудовото правоотношение на ответника е прекратено на осн.чл.326, ал.1 КТ, считано от 29.08.2016г. В заповедта е посочено, че дружеството дължи на ответника обезщетение по чл.224 КТ за 3 дни неизползван платен годишен отпуск за 2016 г., като той пък следва да заплати на работодателя обезщетение по чл.220, ал.1 КТ от 938.85 лв. за 40  дни неспазено предизвестие.

От правна страна:

 Съгласно разпоредбата на чл. 326, ал. 1 КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. В решение № 873/18.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1757/2009 г., IV г.о. е прието, че предизвестието по естеството си представлява уведомление отправено от едната страна в трудовото правоотношение към другата, съдържащо решението на първата да упражни потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, като то съдържа и посочване на срок - датата, от която започва да тече предизвестието, или срокът, след изтичане на който трудовият договор ще бъде прекратен. В случаите, когато по силата на закона страната може да прекрати трудово правоотношение с отправяне на предизвестие, според чл. 335, ал. 2 КТ, трудовият договор се прекратява с изтичане на срока на предизвестието, а при неспазването на срока на предизвестието - с изтичане на съответната част от срока на предизвестието. Неспазването на срока на предизвестието означава, че някоя от страните по трудовото правоотношение решава да не изчака неговото изтичане, а то да бъде прекратено преди този момент. Ако страната в трудовото правоотношение реши да се възползва от тази законова възможност, то трудовият договор се прекратява в деня на изтичане на тази част от срока на предизвестието, който страната, поискала прекратяването на договора преди изтичането на срока на предизвестието, е посочила. Следователно, меродавен е моментът на прекратяването на трудовото правоотношение, посочен от страната, която е поискала прекратяването му чрез неспазване срока на предизвестието. В случай, че предизвестие по силата на закона се дължи, но страната заяви, че не желае срокът да бъде спазен изобщо, то трудовото правоотношение се прекратява в момента на достигане на изявлението до другата страна, или в момента, който страната е определила като дата на прекратяване на трудовото правоотношение и страната дължи заплащане на обезщетение по чл. 220 КТ.

С оглед на тези съображения  съдът приема, че при отправено от работника или служителя до работодателя предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение е необходимо изрично волеизявление на работника или служителя, в случаите когато не желае да спази изобщо срока на предизвестието или на част от него – т.е. абсолютно задължително е работникът или служителят да посочи дата от която се счита, че трудовото правоотношение е прекратено. Това е така, защото отправеното предизвестие определя със сигурност края на съществуването на трудовото правоотношение, като съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 2 КТ трудовият договор се прекратява с изтичане на срока на предизвестието, а при неспазване на срока на предизвестието - с изтичане на съответната част от срока на предизвестие. В случаите, когато страната упражнява правото си за прекратяване на трудовия договор преди изтичане срока на предизвестие, трудовият договор се прекратява в деня на изтичане на тази част от срока на предизвестието, който страната, поискала прекратяването на договора, е посочила

 В исковата молба се твърди, че ответника  е следвало да отработи предизвестието през периода от 30.08.2016г. до 08.10.2016г., което не е сторил. Съдът счита, че  Н. е бил в обективна невъзможност да работи през посочения период при работодателя, тъй като с неговата заповед  №198/29.08.2016 г., трудовото му правоотношение е прекратено считано от 29.08.2016г., въпреки изрично посоченото в заявлението/л.9/ желание на ответника, трудовия договор да се прекрати считано от 08.10.2016г. При това положение няма основание Н. да бъде осъден да заплаща обезщетение за неотработване срока на предизвестието.

 Предвид гореизложеното  искът следва да се отхвърли, като неоснователен.

Ответникът не е претендирал разноски и  такива не следва да му се присъждат.       

         Мотивиран така, съдът

 

Р       Е       Ш       И       :

 

 

          ОТХВЪРЛЯ предявения от „Монтюпе” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цар Освободител“ №8А, ет.2, представлявано  от Д. Ш. против А.Д.Н., ЕГН ********** *** иск за заплащане на сумата от 950.40 лв., представляваща обезщетение по чл.220,ал.1 КТ за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.04.2019г. до окончателното плащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :